X Search

filter match case (refresh page before check)

<<< Bo Yin Ra

Книга за отвъдния свят

3.1 Въведение

3.2 Изкуството да се умре

3.3 За Храма на Вечността и света на Духа

3.4 Единствено Реалното

3.5 Какво да се прави?

3.1.0

<<< Въведение

3.1.1

Тези три глави имат за цел да ти дадат представа — доколкото е възможно това да стане с думи — за онова, което те очаква, когато прекратяването на твоя земно-телесен живот те откъсне от този свят на физически сетивните явления.

3.1.2

Както един пътеводител ти разказва за страни по земята, които никога не си видял, така от тези страници ще узнаеш сега най-необходимото за още непознатата на теб „страна“, в която ще се озовеш един ден след смъртта, способен да преживяваш - все едно дали вярваш днес във възможността за такова преживяване или не.

3.1.3

Същевременно тази книга цели да те освободи от немалко заблуди, които още те държат в плен, когато мислиш за близките на сърцето ти покойници.

3.1.4

Плахата вяра, както и екзалтираното суеверие в старо и в по-ново време са натрупали толкова многобройни порождения на фантазията по отношение на „отвъдния свят“, че се налага да се внесе ред в този хаос, за да не се объркват повече твоите представи.

3.1.5

Единствените, които могат да дадат действително автентични сведения за живота след смъртта на видимото земно тяло, са неколцина земни човеци, познаващи от сигурен опит оня живот, за който не е необходимо земно тяло, макар че същевременно и те като тебе изпитват в земния си облик скърбите и радостите на тази земя.

3.1.6

Тъй като и аз съм един от тези малцина осъзнати отвъд човеци, давам ти тук каквото може да се изрази с думи, защото ние усещаме въжделенията на това време, очакващо с право да не се пази повече като „тайно знание" онова духовно преживяване, което е стигало някъде и някога до съзнанието на някои хора, колкото и малко на брой да са били те.

3.1.7

Дано онова, което мога да ти кажа тук, ти бъде за добро!

3.1.8

Дано думите ми успеят да събудят твоето най-съкровено самоусещане, за да можеш от себе си да добиеш оная сигурност, която единствена може да те предпази истински както от скептицизъм, така и от безкритично отдаване на всевъзможни бълнувания, родени от объркани или превъзбудени човешки мозъци!

3.1.9

В самия себе си трябва да намериш мерилото, което да ти помогне занапред да различаваш колко истина и колко заблуда се съдържа в представите, създавани още от най-дълбока древност от земния човек, за да може да понесе мрака на загадката, която като зейнала бездна се изпречва пред него всеки път, когато се изправи пред един безжизнен труп.

3.1.10

Тук не става въпрос, дали смяташ за верни нещата, за които говоря, защото те не зависят от твоето одобрение или отхвърляне, нито пък ти предлагам някакво догматично учение — аз само ти показвам една форма на проявление на Реалността, която можеш на първо време да се научиш да познаваш единствено чрез образната представа, пресъздадена посредством думите на човешката реч.

3.1.11

Не е толкова далеч денят, когато и от собствен опит ще опознаеш съответстващата на твоето развитие област от това поле на изява на Действителността...

3.1.12

Във нсички времена осъзнатите в отвъдния свят са свидетелствували за истината, ала тяхното свидетелство е станало плячка на непризвани „пророци“ и на безотговорни фалшификатори на словото, затова днес ти имаш нужда от помощ, ако искаш да се научиш да разплиташ онова, което трябва да бъде разплетено, за да не би наред с недоносчетата на обърканите фантасти и вестта на истински знаещите да загуби всяка достоверност за хората с чисто и честно сърце.

3.1.13

Искаш ли да познаеш онова, което ти се дава тук, отърси се тогава от всички предубеждения и вместо това се вслушай най-дълбоко вътре в себе си, защото там именно ще получиш, стига само да си готов да го чуеш, всеки отговор на въпросите, които моите думи оставят все още открити, понеже единствено самият ти трябва да се научиш да им даваш отговор. — —

3.1.14

Тук съвсем не става въпрос да се печелят привърженици за една религиозно-философска хипотеза, нито пък за опит да се извика на живот нова религиозна форма, а за свидетелство на духовното (не „мозъчно“!) праизживяване, дало тласък на всички големи древни религии, родени от Духа Божи...

3.1.15

Така че живото преживяване на изложеното тук съвсем не предполага отвръщане от унаследената и свята за тебе религия, напротив — там, където осветените от времето религиозни форми и учения продължават действително да са жизнено необходими, то ще доведе само до задълбочаване, до засилване на вярата и ще укрепи способността да се вярва.

3.1.16

А на ония, които отдавна са надраснали всяко обвързване с определено вероизповедание, моите думи отново ще открият достъпа към духовни области, чието достигане си остава най-висше въжделение на земния човек дори тогава, когато вярата на неговите предци не го е довела до горещо жадуваното осъществление, отговарящо на неговата индивидуалност.

3.2.0

<<< ИЗКУСТВОТО ДА СЕ УМРЕ

3.2.1

Ти сигурно си убеден, че не е никакво "изкуство"да се умре, — че това е по-скоро една горчива принуда и че тя се научава от само себе си. —

3.2.2

Като теб мислят безброй хора и безброй хора напускат всеки ден чрез смъртта земното си тяло, без изобщо да са усвоили изкуството да се умре.

3.2.3

За мнозина смъртта пристига нечакана, „прокрадвайки се на пръсти“, — за други тя идва като будещ страх призрак, — за трети като отдавна жадувана избавителка от страданията им, — а някои сами я предизвикват, защотото очакват да ги освободи от грижи и мъки както телесни, така и душевни.

3.2.4

Ала рядко смъртта постига човек, който разбира изкуството да се умре.

3.2.5

За да разбереш това изкуство, ти трябва да си научил, докато си още жив и бодър, какво е „смъртта“, какво значи да се „умре“!

3.2.6

За да разбереш това изкуство, ти трябва да си научил, докато си още жив и бодър, какво е „смъртта“, какво значи да се „умре“!

3.2.7

Трябва в разцвета на силите си да умреш, така да се каже, „за проба", за да си усвоил умирането, когато смъртта те изненада.— — —

3.2.8

Да се умре. съвсем не е толкова лесно, както мислят мнозина, но не е и прекалено трудно, ако човек е усвоил това умение в разцвета на силите си...

3.2.9

Всяко изкуство иска упражняване, затова без упражняване не може да се научи и умирането.

3.2.10

Един, ден всеки ще трябва да го преживее независимо дали го е усвоил или не.—

3.2.11

Повечето хора се страхуват от умирането, защото не разбират добре в какво се състои то

3.2.12

А онези, които казват, че не се страхуват, приличат на деца, впуснали се с лодка в открито море, без да познават опасностите на морето.— —

3.2.13

Ти обаче трябва да си като кормчия, който познава ветровете и теченията, който знае какви страни го очакват на отсрещния бряг.

3.2.14

Ти трябва да се научиш сам да определяш курса на своя добре екипиран кораб. — —

3.2.15

Умиране се нарича принудата да се изостави земното тяло и неговите сетивни органи, когато това изоставяне трябва да стане завинаги и безвъзвратно, тъй като поради физически причини тялото не е вече в състояние да се запази живо.

3.2.16

Един твърде аналогичен процес се извършва всеки път, когато лягаш да спиш — но в този случай ти загубваш само частично контрола над тялото и сетивата си, докато в смъртта той ти се изплъзва изцяло и безвъзвратно.

3.2.17

Нали виждаш — по този начин природата като че ли сама те учи как да умираш!

3.2.18

Нещо подобно на умирането можеш да преживееш и при изпадане в безсъзнание или при изкуствено изтласкване на съзнанието от твоето тяло.

3.2.19

Но във всички случаи ти изпитваш само най-началната фаза на процеса, освен ако вътрешните ти, духовни „сетива'' не са се вече до такава стенен пробудили у теб, че да можеш да се осъзнаеш „от другата страна“ на съществуванието и да установиш за свое учудване, че и без земно тяло си жив...

3.2.20

А ако още не си придобил такъв опит, то твоите нощни сънища могат да допринесат да си създадеш поне представа за съзнателен живот без земно тяло. макар че „отвъдният“ живот е съвсем различен от едни обикновен „сън“. —

3.2.21

Принуден съм да напомня тук за живота по време на сън само за да ти помогна да ме разбереш.

3.2.22

Така както в съня си се усещаш осъзнат. чувствуващ, мислещ и действуващ — така както и в съня си живееш в едно „тяло", което използуваш свободно, въпреки че физическото ти тяло лежи спокойно на леглото си, потънало в дълбок сън. — така също ще се озовеш в телесен облик, осъзнат, чувствуващ, мислещ и действуващ, когато от другата страна на съществуванието бъдеш в състояние да използуваш духовните си „сетива“ и по такъв начин дойдеш там на себе си, било само временно, или — както при смъртга на земното тяло — завинаги.

3.2.23

Съществена разлика има само в това, че в съня си ти просто наблюдаваш непрекъснато размиващите се образи на своята пластична фантазия, добили мним собствен живот под въздействието на хиляди физически и психически дразнения, докато, за да се пробудиш в обективно съществуващия духовен свят, — независимо в коя от неговите области може да настъпи твоето пробуждане, — ще трябва да напуснеш царството на сънищата също така, както го напускаш, за да се събудиш в света на физически сетивните явления.—

3.2.24

Едва след като „надхвърлиш" царството на сънищата, ти встъпваш в царството Духа, което не е трудно да се отличи и от най-живите ти и „естествени“ сънища, защото благодарение на духовните си сетива там ти си в такова състояние на съзнанието, в сравнение с което и най-будният ден от живота ти на тая земя е като нощно блуждаене на сомнамбул. —

3.2.25

Ти виждаш, чуваш и осезаваш същия "свят" на причините, който в будното съзнание на физическото си битие възприемаш като свят на физическите явления, — само че сега ти го усещаш „от другата страна"—

3.2.26

Невъзприеманият от теб във физическото ти земно тяло облик на причинния, субстанциален свят става изведнъж достъпен за твоето възприемане, а възприеманите само по физически сетивен път неща. които досега си наричал „реален“ свят, се превръщат за теб в „пусто пространство“.—

3.2.27

Макар и да са сравнително малко хората, които са изпитали в себе си и продължават сега да изпитват това състояние, докато живеят все още в земно тяло. те все пак са много повече, отколкото се предполага, защото озарените от подобно преживяване обикновено го крият инстинктивно от другите. било поради страх от недоверието на своите ближни и от „проклятието на присмеха", било от опасение, че духовното преживяване, усещано като особен дар свише, може да им бъде отнето, ако не съумеят да запазят мълчание.

3.2.28

Такива вътрешно осъзнати хора съвсем не са още в състояние да встъпят във висшите духовни сфери, но във всички случаи те са достигнали „другия бряг”, макар и осъзнато пробудените там дълго да не са способни да проникнат във "вътрешността' на откритата от тях „страна“, нито пък да изкачат стръмните и „планини“. —

3.2.29

Дотам достигат през земния си живот само премалцината, на които е било поверено тук, откъм тази физическа страна на света на причините, прадревното „наследство" на грижливо пазения в тайна духовен опит: — родените „първосвещеници", — „Майсторите“ на скритата духовна деятелност и техните законни приемници по рождение.

3.2.30

Тук ти се предлага сигурният опит, придобит от нас в осъзнато преживяване на „отвъдния свят“!

3.2.31

Ние виждаме всекидневно и всекичасно как хиляди хора стъпват завинаги на „другия бряг“, без да можем да им помогнем, защото през земния си живот те не са усвоили изкуството да се умре и пристигат на „отвъдния бряг“ неподготвени, като корабокрушенци, запокитени от бурята върху брега...

3.2.32

Безпомощно се лутат те в новата за тях форма на съществуване, без да могат да поемат протегнатите за помощ ръце.

3.2.33

На тях още им липсва всякаква способност да преценяват дали срещите по този път им носят опасност или помощ и уплашено се стъписват, когато поиска да ги доближи някой, който може да ги упъти...

3.2.34

И те продължават да се скитат сами, все така близо до „брега“ на морето,което още ги свързва, — поне в тяхното усещане,— с напуснатата физически страна на битието, докато, привлечени като от "магнит“, не открият някое от ония малки „крайбрежни царства“: - ония най-нисши области от недостъпната за земните сетива духовна страна на Космоса, които отговарят на техните представи, на копнежите и надеждите, лелеяни в техния физически земен живот.

3.2.35

Тогава те си мислят, че са намерили своя „рай“, още повече че тяхното убеждение се сподели от всички други обитатели на това царство...

3.2.36

Веднъж стигнали там, те изпадат за безкрайно дълго време в плен на своята съдба.

3.2.37

Само в изключително редки случаи, а и тогава единствено с цената на огромни усилия ни се удава да изтръгнем някой от тези заблудени нагоре и навън от неговото доброволно избрано измамно „блаженство“. —

3.2.38

Ала понеже искаме да ви помогнем да избягвате обиколните пътища и защото вечната Любов ни повелява това, ние ви учим на изкуството как правилно да се умре.

3.2.39

Същественото в изкуството да се умре се състои в това човек по всяко време, — посред планове за бъдещето и сред най-кипяща дейност, в цветущо здраве и при пълни сили, — да бъде готов със светла радост и с непоклатимо упование да стъпи завинаги на "другия бряг“, — без възможност за връщане назад.

3.2.40

Най важното тук се свежда до едно определено душевно състояние.3.2.41

Макар и то да не изглежда лесно постижимо за всеки човек, никой не бива да забравя, че единствено това състояние обуславя истинското умение да се умре. —

3.2.41

Когото нещата на физическия земен живот са завладели дотолкова, че му се струва невъзможно да мине без тях, — който не може да си представи, че в дадено състояние всички цели на земните въжделения стават безпредметни, - той едва ли ще усвои изкуството правилно да умре.

3.2.42

А да живее истински и с радост на земята умее само онзи, който всекидневно и всекичасно успява, щом поиска, да създаде в себе си състоянието на готовност да посрещне смъртта, — отърсен от всеки страх и от всяка печал.— —

3.2.43

Той знае, че нищо от онова, което е бил принуден да остави тук, — в тона число и най-обичните му хора, най нуждаещите се от грижите му същества, — не може никога да бъде отделено от него, ако той сам не поиска и не причини с волята си истинското отделяне. —

3.2.44

Знае, че остава „тук“, на същото космично „място“. — още по-близо до обичните си хора, отколкото е можел някога да бъде в земно тяло. —

3.2.45

Знае, че след смъртта не става богоподобен и съвсем няма да добие земно „всемогъщество". но че ще бъде в състояние да помага много повече на ония, конто се нуждаят от неговата помощ, отколкото това е било възможно през физическия му живот. — —

3.2.46

Който упражнява по този начин изкуството да се умре, той знае занапред, че за него ще бъде лесно да умре истински и безвъзвратно дори ако смъртта го сполети съвсем неочаквано...

3.2.47

Че физическият процес на умирането понякога е мъчителен само за наблюдателя, докато самият умиращ не изпитва вече мъка, а усеща болките, причинени от съответното страдание само дотогава, докато не е още умрял, е отдавна доказано от наблюденията на компетентни медици.

3.2.48

А нашата задача тук е да опишем по какъв начин съзнанието на умиращия надживява акта на смъртта.

3.2.49

Дори когато умиращият е до последния миг и пълно съзнание, в момента на започнатото отделяне на духовния организъм от животинското земно тяло, свързано дотогава с него, настъпва един вид „дрямка", от която съзнанието се пробужда отново и идва на себе си едва след като „умирането“ е вече свършен факт.

3.2.50

В момента на това пробуждане, което настъпва няколко секунди или минути след външно констатираната „смърт“, човек се озовава вече в своя духовен организъм, останал единствен източник на опит за него, откъм само духовно възприеманата „друга страна“ на света на причините: - на вечната „Реалност“, излъчваща от себе си всяка духовна, както и всяка физическа форма на съществувание, в зависимост от обуславящия я начин на схващане.

3.2.51

Възприемателната способност на умрелия, обуславяна дотогава от неговите физически сетива, се заменя сега с нов, обикновено непознат преди това за него вид възприемане, докато неговият формиращ нан на схващане остава на първо време непроменен.

Той е далеч от мисълта, че е умрял, тъй като се усеща осъзнат, с будна воля и способен да възприема, макар и да не си дава още сметка, че органите, които единствени му служат сега, са духовни.

3.2.53

Той съвсем не се чувствува „безтелесен", защото предишното му физическо тяло всъщност е било само повече или по-малко съвършено отражение на създадения от неговата вечна Воля — макар и „неосъзнат“ oт мозъка — духовен организъм, който съзнанието е вече в състояние да възприеме, въпреки че още не го схваща като нещо paзлично от физическото тяло.

3.2.54

Но както физическата болка спира веднага щом усещащият тази болка орган на физическото тяло стане нечувствителен чрез съответни средства, - така и физическите страдания, измъчвали умиращия до самата му смърт, изчезват безследно в момента на пробуждането „отвъд“, тъй като самото физическо тяло, в което лежи причината за усещаната болка, остана вече завинаги отделено от духовния организъм, усещащ от сега нататък единствено само себе си. —

3.2.55

Но все още е налице известна „флуидна" връзка, осъществявана чрез невидими, субтилни, осезаеми и от духовния организъм, фини материални излъчвания на използуваното дотогава земно тяло, и тази именно връзка е причина пробуденият отвъд да възприема все още по духовен начин някои събития в близост до трупа, въпреки че те стават във физическия свят.

3.2.56

Така преминалият вече „отвъд“ чувствува „флуидните“ въздействия, излъчвани от хората, наобиколили напуснатото от него земно тяло, усеща „чувствения еквивалент“ на техните докосвания, както и на техните думи, и - подобно на слепец, запазва все още доста точна представа за напуснатото външно пространство, — макар и да съществува илюзията, че продължава да възприема пространството с физическите си сетива.

3.2.57

Тези последни връзки с физически сетивната страна на света на причините се запазват още известно време, дори и след като трупът отдавна вече е изстинал, но така усещаното губи своята сила с всеки изминат час и способността за такова възприемане изчезва окончателно с настъпването на първите признаци на разлагане.

3.2.58

За тези, които се ужасяват oт практиката на кремация на тялото или дори мислят, че на умрелия може по този начин да се „навреди“ в неговия отвъден живот, нека кажа тук, че при изтичането на срока, който се спазва в цивилизованите страни, преди да се пристъпи към погребалните процедури, отдавна вече е прекъснала всяка връзка във възприятията между духовния организъм на умрелия и неговото предишно земно тяло.

3.2.59

А когато огънят сам е причина за смъртта, -тогава, както и при всяка друга причина за смърт, болка се усеща само до загубване на физически обвързаното съзнание, като с „пробуждането“ в отвъдното всяка връзка с по-раншното земно тяло угасва в резултат на причиненото от огъня разрушение.

3.2.60

Онова, което не угасва, е съзнанието за собственото присъствие, усещано сега чрез духовния организъм, и ясното виждане и разпознаване на всички физически присъствуващи хора в техните духовни форми, които — като се изключат физическите недъзи на тяхното земно тяло — отговарят напълно на физическите им форми.

3.2.61

Умрелите, чието съзнание през земните им дни едва ли е излизало от рамките на физически животинското съществувание, често са така объркани от новото си състояние, че дълго време след земната си смърт все още не забелязват, че не са вече в земно тяло.

3.2.62

Те се мислят просто за „излекувани“, тъй като предишната причина за страданията им вече не съществува.

3.2.63

Намиращи се първоначално — сякаш насън — във властта на представата за едно въображаемо свое земно съществувание, те смесват възприемането на духовния облик на близките си със самосъздадените образи на собственото си илюзорно преживяване и не могат да разберат защо другите скърбят за тях.

3.2.62

Тогава те често с всички сили се опитват да убедят действително скърбящите във физическия живот, че няма никаква причина за скръб, но в своята гореща болка останалите във физическия свят не забелязват тези усилия.

3.2.63

Едва в безсилието си пред тази въображаема глупост на своите близки и приятели умрелият внезапно открива, че не е вече носител на физическо тяло, и така се пробужда от своя сън, чийто създател е самият той.

3.2.64

Тогава едва той започва истински "да се учи да вижда“ и духовните му очи се отварят за новия, духовен аспект на света на причините, чиято област на физически сетивното възприятие той е напуснал, без да променя космичното си „място“.

3.2.65

Тук за онези, коiто не са упражнявали през земните си дни „изкуството да се умре", сега започва духовното лутане, защото духовният организъм на даден човек съвсем не се извисява чрез смъртта над постигнатата дотогава сигурност на познанието.

3.2.66

Наистина към тях веднага се протягат готови за помощ ръце, но те не ги разпознават като такива.

3.2.67

Вместо това тези помагачи биват много решително и самоуверено отблъсквани от умрелите, които са все още заслепени в своите земно-физически представи, така че всякаква помощ от тяхна страна става невъзможна...

3.2.68

Освен това увереността, че наистина са постигнали „отвъден“ живот, събужда нерядко една безгранична гордост, която особено много засилва глупавите убеждения на тези хора.

3.2.69

Който е бил изцяло в плен на земното или пък прекалено загрижен за вещи и хора, към които не може вече да се върне и да действува физически, при осъзнаването на невъзможността за обратно завръщане бива обхванат от мъчително отчаяние и той трябва първо да надвие това чувство, за да може да осъзнае новите възможности да въздействува върху земния свят, които са от чисто духовно естество. —

3.2.70

А тия, които във физическия живот са се били изцяло сраснали със стремежа към земното осъществяване на една „идея“ и с представите, породени от този стремеж, загубват доста бързо почти всякакъв интерес към напуснатия от тях физически свят.

3.2.71

Те търсят само случай и възможност да осъществят сега своята „идея" в рамките на новата си сфера на живот и са слепи за всякакви нови възможности за преживяване.

3.2.72

Други пък търсят обещаното им и с упование очаквано от тях „блаженство" и са немалко учудени, че в „отвъдния свят" те не го намират веднага и в оная форма, под която така красиво са си го представяли на земята.

3.2.73

Всички тия хора. погълнати от себе си и от собствения си свят на донесени от земята представи, постигат в края на краищата един вид сбъдване на своите желания, попадайки в едно от ония нисши духовни царства, за чието създаване несъзнателно са съдействували още по време на земния си живот...

3.2.74

Но и това преминаване не означава "смяна на мястото“, тъй като всички духовни светове, — а такива има безброй, чак до най-възвишения и най-чист свят на богопораждащия Дух, - се намират, взаимиопроникващи се, на едно и също космично „място“.

3.2.75

Съзнателното преживяване на духовните светове, както и преминаването от един свят в друг, е винаги обусловено от известна промяна на възприятията, която прави духовното съзнание сякаш „сляпо" за определени явления и „зрящо“ — за други.

3.2.76

Ала тъкмо тази промяна на възприятията не може да се предизвика произволно от никого освен от Майсторите на вечното проявление на човека в най-възвишеното духовно царство или от техните пълномощници: техните избрани ученици, доколкото те имат съответното психофизическо предразположение.

3.2.77

Всеки човек обаче, макар и да на спада към малцината посочени тук избраници, може при всички случаи да се постарае да си представи живо чувствата, усещанията и състоянията на съзнанието, които, съгласно с дадените от нас обяснения, го очакват след смъртта на земното тяло.

3.2.78

Приемам спокойно възражението, че такова съзнателно възбуждане на представната способност може да породи винаги само „образи", че то по никой начин не е в състояние да доведе до преживяване на реалното следземно съществувание.

3.2.79

Затова именно и настоявам при изграждането на необходимите образни представи търсещият да се придържа най-строго към дадените от мен и тази книга описания, защото изключително малък брой хора са в състояние да опознаят съзнателно сферата на следземното съществувание още по време на своя земен живот, докато всички могат чрез събуждане на образни представи отговарящи на действителността, един вид предварително да преживеят чувствата, усещанията и състоянията на съзнанието, които ги очакват след земната смърт.

3.2.80

А едно по-често предварително вживяваме е необходимо, за да може търсещият да бъде сигурен, че след настъпилото отделяне на съзнанието от земно-сетивния начин на възприемане ще съумее веднага да се ориентира и най-вече да прецени към какво трябва да се стреми и какво да избягва!

3.2.81

Само който е постигнал такава сигурност още през земното си съществувание, ще открие веднага след преминаването си в новия, чисто духовно-сетивен начин на възприятие и помагащите ръце, протегнати там към него, и ще съумее с упование да ги поеме...

3.2.82

Нему единствено можем да помогнем!

3.2.83

Той е съумял да „научи“ изкуството да се умре още през земните си дни и упованието му в нашето напътствие е позволило в него да назрее онази познавателна способност, от която се нуждае сега.

3.2.84

От всяка заблуда и разочарование е предпазен той занапред!

3.2.85

Него ние повеждаме — покрай разните „крайбрежни царства“, сътворени от земните блянове и илюзии чрез силите на заблудената воля - напправо във „вътрешността" на отвъдната „страна“, където под изпълнено с любов ръководство той се доближава все повече и повече до своето съвършенство.

3.2.86

Наистина чрез изоставянето на своето земно тяло той съвсем не е станал "друг"!

3.2.87

Не може да му се даде изведнъж онова което все още му липсва.

3.2.88

Той носи със себе си като свое притежание само онова, което е съумял да придобие още на земята.

3.2.89

Което е съумял да свърже на земята, остава за него „свързано" и в духовно-сетивния живот, а което е развързал в земния си живот, си остава и сега „развързано" от него...

3.2.90

Постепенно само може той да бъде воден все по-нагоре, докато стане някога способен да встъпи в най-възвишеното от всички духовни царства: — в чистия сияен свят на блаженото и абсолютно осъществление. — —

3.2.91

„Времето“, необходимо за това изкачване, се определя от постигнатата още на земята степен на относително духовно съвършенство

и обусловената от тази степен избистреност на вечната Воля в рамките на неговото самосъзнание.

3.2.92

"Умирането“, като скъсване със земния начин на възприятие и преминаване към духовно-сетивен начин на схващане, се извършва наистина и без твоето съзнателно участие и онова, което те очаква „отвъд" ще бъде там дори и да не вярваш в никакъв „отвъден свят“.

3.2.93

На твоята вечна Воля обаче е отредена, голяма власт, тъй като ти имаш възможност чрез предварителна работа тук, във физически възприеманата страна на света, да определиш до много голяма степен цялата си по-нататъшна съдба.

3.2.94

Винаги необходима предпоставка за това е едно изпълнено с чувство на отговорност noведение, непрестанно ориентирано към високата духовна цел, постижима единствено в безкористна любов към всичко живо.

3.2.95

От „другата страна“ на света, — там, кьдето се възприема само с духовни сетива, цари не само „блаженството на честитите“. —

3.2.96

Там има и царства на мъката и отчаянието, на изпепеляващото разкаяние и на желанието за самоунищожение, макар че това желание никога не може да бъде осъществено...

3.2.97

А през тези царства ще трябва неминуемо да преминат всички, които не спазват тук на земята закона, изискващ от всеки земен човек любов към себе си и към всички живи създания.

3.2.98

Тази "любов“ е много далеч от каквато и да е сантиментална мечтателност и от всяка екзалтираност на чувствата!

3.2.99

Налаганата от духовния закон Любов, за която става дума тук, е всъщност най-висшето и най- решително самоутвърждение и всеутвърждение, така че изпълненият с нея човек възприема както у себе си, така у всяко друго същество само положителното, съобразното с Духа. дори когато се вижда принуден най-рязко да се разграничи от едновременно действуващите отрицателни сили на същото явление. —

3.2.100

Най-тежко нарушение на въпросния духовен закон извършват всички, които посягат тук на своя физически живот, за да се изплъзнат малодушно по една или друга причина от физическото съществувание и от неговите изисквания.

3.2.101

Такава постъпка освен това е безсмислена и безцелна, защото вместо търсеното освобождение лишилият се със собствена ръка от земно тяло се озовава в едно хиляди пъти по-мъчително сковаване в крайно нежелани състояния на съзнанието, от които не може вече да се освободи в течение на еони.

3.2.102

Известна утеха за неговите близки е обстоятелството, че повечето посегателства върху собствения живот се извършват от хора, чието съзнание с било болезнено помрачено в решителния момент, така че страхотният акт на отричане става в такова състояние, което може да се окачестви направо като спонтанно настъпило умопомрачение дори когато то е било отдавна подготвяно чрез безотговорна "игра" с мисълта за възможно самоунищожение на тялото.

3.2.103

Наистина в такива случаи убиецът и убитият се ..явяват“ в едно лице. но убийството е дело на една нзвънмерно хипертрофирана мисъл, които жертвата е подхранвала със своите жизнени сили, докато най-после не е станала нейна плячка.—

3.2.104

В този случай унищожителят на своето земно тяло не носи отговорността за самия акт на убийството, но духовният закон изисква от него компенсация за всички погрешни мисли и постъпки, довели в края на краищата до извършеното в пристъп на безумие дело.—

3.2.105

Най-често тази компенсация се постига чрез изтърпяване на второ въплъщение в човешко-животинско тяло на земята.

3.2.106

Тук става въпрос за един от ония изключителни случаи, при които така наречената „реинкарнацня“ може да се разглежда като единствено възможна, докато при нормално протичане на земния човешки живот тя става веднъж завинаги невъзможна тъкмо поради осъщественото му изживяване.

3.2.107

Но въпреки че използуването на земния живот като подготовка за следземните състояния на съзнанието е от първостепенна важност, не бива по никой начин да мислиш, че тук на тази земя трябва ли водиш страхливия, вечно загрижен за сигурното си „душеспасение“ живот но някой маловерец — ..светия", — на едни от ония себелюбци по сърце, които се боят ужасно от всеки „грях“, а ликуват вътрешно от своята увереност в „проклятието", надвиснало над „злия свят".

3.2.108

Подобен начин на живот само би те довел с абсолютна сигурност до едно от ония измамни „крайбрежни царства“ на Духа, които човешките илюзии са създали, без да съзнават това.

3.2.109

Един живот, изпълнен с чувство за дълг, с любов към всичко живо, със стремеж към сърдечна доброта и истинност, към ред във волевите ти импулси и към облагородяване на твоите радости, -- живот, изпълнен с радостна вяра в крайното осъществяване на твоите най-високи и най-пречистени въжделения. ще бъде за тебе по всяко време най-добрият начин на живот тук на земята, особено ако същевременно полагаш усилия да усвоиш онова, което нарекох в тази глава „изкуството да се умре".

3.2.110

Има наистина и друг, особен духовен път на стръмно възкачване, за който говорих вече на друго място, но преди да си изградил живота си в съгласие с дадения от мене тук съвет, ти едва ли ще можеш да напреднеш по този път...

3.2.111

Който иска да тръгне по този път, трябва да бъде свободен от всичко, което би попречило на сигурнага му крачка.

3.2.112

Малодушното, лъжливо благочестие е също тъй осъдително, както и празните жестове на „светоотрицанието"!

3.2.113

Не всекиму ще се види проходим пътят, по който човекът може да стигне дотам, че неговият „Бог" да се роди в него, но всеки трябва поне да знае за тоя път, - всеки трябва да се подготви, за да може и да тръгне още тук на земята по него, ако са изпълнени необходимите предпоставки за това.

3.2.114

Наистина на мнозина може би липсва още силата и издръжливостта, които са им нужни по този път, но духовните сили също укрепват чрез упражняването им, а издръжливостта и тук е отредена само на ония, които посвещават цялата си любов на едно дело.— —

3.2.115

Всичко, което се мисли, чувствува и извършва откъм тази физически възприемана страна на на света, упражнява непрекъснато въздействие върху „отвъдния“ свят.

3.2.116

Плодовете на всяко дело, сътворено от човека тук на земята, остават запазени за него далеч отвъд смъртта дори ако неговите дела служат на земята само за физически цели.

3.2.117

При условие, че имаш възможност да поемеш моралната отговорност, при всичките ти действия тук на земята важното е не какво нравиш, а как го правиш.—

3.2.118

Най-нисшата работа тук на земята може да стане за теб извор на неподозирани сили за по-късния ти живот откъм духовната страна на света, ако изпълняваш възложеното ти винаги с най-отговорно чувство за дълг, радостно и с всички сили,така, сякаш цялата Вселена зависи само от качеството на твоята работа...

3.2.119

Отговорен за себе си си единствено и изключително ти самият!

3.2.120

Чрез всичко, което мислиш или правиш, — чрез всичките си постъпки откъм тази физически сетивно възприемана страна на света, -ти си оставаш несъзнателен творец на своята по-нататъшна съдба в света на духовно-сетивното възприемане.—

3.2.121

Онова, което тук на земята наричаш своя „съдба", е само един смешно малък отрязък от едно неизмеримо цяло и когато се сърдиш тук на съдбата си, твоето недоволство е може би човешки напълно разбираемо и дори извинително, но въпреки това в подобни случаи ти просто приличаш на дете, глупаво настояващо за неща, които днес не могат още да му бъдат дадени, защото биха му навредили, докато по-нататък то ще разполага с така желаното в най-голямо изобилие...

3.2.122

Едва след като достигнеш високо стъпало в духовния свят, ти ще можеш да разбереш съдбата си и тогава ще се смееш, като си спомниш за предишното си отношение.

3.2.123

Тогава ще видиш, че и най-добрите доводи на твоя разум, подвели те преди да мислиш така, са били без изключение глупави, защото си искал да предусетиш великолепието на цветовете и сладостта на плода още от корените, които твоите ръце са изравяли от тъмната земя.

3.2.124

Единствено който съумее сам да се освободи от ограничаващите го образни представи, породени по необходимост от неговата физически сетивна форма на възприятие, единствено той ще започне да се догажда постепенно и по мъничко за голямото Цяло, в което е пуснал корени и до което никога не ще може да се доближи със средствата на физически сетивното познание...

3.2.125

Не са били празни думите на оня мъдрец който някога, дълбоко разтърсен от сияйността на съзряното, е изрекъл:

3.2.126

"... око не е виждало, ухо не е чувало...това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

3.2.127

А "да обичаме Бога“ ще рече: — така да „любим“, с такава готовност да приемаме всяка мъка и всяка болка на земята, сякаш всичко в нашия живот става в точно съответствие с нашата воля и с нашите стремления! —

3.2.128

„Да обичаме Бога" ще рече: — да обичаме земята и всичко живо по нея, — такива, каквито са, — дори ако влизат в разрез с нашите желания! —

3.2.129

„Да обичаме Бога" ще рече: — да обичаме себе си и от любов към нас самите да приемаме всички несгоди, отредени ни по дългия и труден път, който от грешки и заблуди ни извежда накрая към самите нас, такива, каквито вечно сме у Бога!— —

3.2.130

След всичко това ти ще знаеш и как най-добре да зачиташ своите „покойници". — ония, които някога са ти били близки тук, в земния живот, и които и днес, както преди, съществуват, само че са вече недостъпни за твоята физически сетивна способност за възприемаме...

3.2.131

Сега ти ще знаеш как и занапред ще можеш да им помагаш и как самият ти можеш да получаваш помощ от тях, ако се нуждаеш от нея.

3.2.132

Съвсем погрешно е да основаваш „спиритически кръжоци", за да влезеш във връзка с мъртвите на земята!

3.2.133

Дори ако сте сигурни в почтеността на всички участници и в изключването на всяка съзнателна или несъзнателна измама, вие така или иначе знаете твърде малко за силите, които се изявяват на такива „сеанси“, и не сте в състояние да установите истинските причини на явленията.

3.2.134

Нищо не ще се промени и ако отхвърлите всяка предварителна хипотеза, опитвайки се сами да установите какво вярно има във всичко това!

3.2.135

Силите, изявяващи се при действителните спиритически явления, са изпълнени с лъжа, каприз и измама, — винаги готови да привлекат вниманието върху себе си с помощта на вашите собствени сили, - но съвсем не и да се превърнат в доброволен обект на изследване... (Естествено тук аз не разглеждам многобройните възможности за измама от страна на „медиумите" и на участвуващите в сеанса.)

3.2.136

Явленията, при които според вас се проявяват сили на „отвъдния свят", не са нищо друго (ако се изключи възможна земна измама) освен игра на невидими същества от една почти непозната още област на физическия свят. —

3.2.137

Истински "пробудените" в Духа, - които могат, като осъзнати отвъд, да бъдат причислени вече към обитателите на „отвъдния свят“, макар и да живеят още в земно тяло откъм физически възприеманата страна на света, - са наистина в състояние да се възползуват в отделни случаи от услугите на споменатите същества, както човек се ползува от всяка друга достъпна му помощна сила, само че на никого от тези истински пробудени в Духа не би хрумнало да допринесе за забавлението на участниците в един спиритически сеанс или пък да направи „интересни" опитите на някой експериментатор...

3.2.138

Дори когато се създава впечатление, че „без съмнение“ става въпрос за ентелехията на живял някога на земята човек, опасността от измама от страна па лемурни същества надхвърля до такава степен всяка вероятност за истинско общуване, че следва да се отправи най-настоятелно предупреждение срещу поемането на всеки път, водещ до какъвто и да е вид „спиритически“ явления.

3.2.139

Този, който ви отправя това предупреждение. познава всички възможни явления на „спиритическата“ сфера от собствен, сигурен и най-богат опит.

3.2.140

Ала той познава също така оня невидим, междинен физически свят, представляващ първично присъщата жизнена стихия на „спиритическите“ лъже-„духове“, той умее при случай да използува тези същества и техните сили. както други използуват услугите на коня или на ловджийската хрътка, когато обстоятелствата изискват това.

3.2.141

На притежаващия такива духовни пълномощия споменатите същества поставят в услуга своите сили, щом той поиска това, без да му се налага да прибягва до помощта на| „медиуми“ или да прави „спиритически сеанси".

3.2.142

Той встъпва в сферата на тези междинни същества със същата сигурност, с която влиза и в чисто духовните светове...

3.2.143

Не е наистина никак приятно да се доближиш до тези същества и никой, който има способността да се ползува от тях по своя воля, не би го направил без изрична необходимост, като при това той трябва винаги да надвива и чувството си на отвращение...

3.2.144

Именно с тези създания, сравними но земному с медузите от южните морета, но — за разлика от тях — недостъпни при нормални обстоятелства за физическото възприятие, както и с техните чисто физически сили влизате най-често във връзка, когато си въобразявате, че се съобщавате със своите „скъпи покойници", — освен ако собствените ви, неосъзнати от вас, сили от същата сфера, към която спадат тези невидими физически твари, не са същинските подбудители на всички тия явления и вие, без да съзнавате това, сами не си разигравате театър на призраци...

3.2.145

Все пак такава несъзнателна самоизмама е по-малко гибелна за вашето душевно и физическо здраве, отколкото истинското общуване с описаните тук лемурни същества, които изсмукват силите ви като пиявици, тъй като те могат да предизвикат „мнимите чудеса“ на вашите „спиритически сеанси“ единствено с помощта на отнетата от вас енергия.

3.2.146

Дори напълно лишеният от всякакви предразсъдъци изследовател, пристъпващ към тези явления само като наблюдател, съвсем не е защитен от силата на хищните пипала, протегнати към него откъм невидимия свят.

3.2.147

Колкото и да си мисли, че е „господар на положението“, той е принуден да се лиши от своите най-съкровени сили, без дори да подозира за злоупотребата, на която става жертва от страна на приковалите интереса му невидими паразити на неговия „медиум“.— —

3.2.148

Истинското „общуване", — единствената сигурна връзка с преминалите преди вас в „отвъдния свят", — се осъществява само вътрешно, в „душата", и е от чисто духовно естество.

3.2.149

Вашето собствено духовно „тяло" е за вас органът за възприемане на „починалите".—

3.2.150

Всяка дълбоко почувствувана мисъл, всяко изпълващо душата ви чувство се възприема „от другата страна" така, както тук, във физически сетивния свят - изречената дума.

3.2.151

А и вие, — ако запазите „тишина" и имате достатъчно фино чувство за това; — също възприемате изявите на ония. които се изживяват вече откъм духовната страна на света, като ефирни мисли и достигащи отвън до вас чувства, които при известна упражненост на способността за различаване могат съвсем сигурно да бъдат разграничени от "собствените" ви мисли и чувства. —

3.2.152

Но независимо от онова, което може да достигне до съзнанието ви, съществува и едно трайно, подсъзнателно взаимодействие и по такъв начин вие често ставате „медиуми“ на някой „починал“ в много по-точния смисъл на думата, отколкото би могъл да бъде кой да е така наречен „спиритически медиум“ дори ако „отвъдните" биха поискали да се възползуват от него...

3.2.153

Ако вие имахте навика да наблюдавате всекидневните събития в своя живот трезво, но със заострено внимание към тайнственото в тях, доста често бихте установявали, че постъпвате, както би очаквал от вас някой скъп „покойник“, макар и да не сте имали и най-малкото съзнателно намерение да действувате така, както „починалият би желал, ако живееше още в света на физически възприеманите явления.—

3.2.154

От друга страна, сигурно би ви озадачило и това, че доста често някой напълно чужд човек извършва нещо, което изглежда просто като дългоочаквано сбъдване на едно желание, горещо лелеяно през земния живот на някой „починал", но останало неизпълнено навремето...

3.2.155

Без съмнение всичко това не е толкова ефектно, колкото една танцуваща или витаеща във въздуха маса, чиито крака изтракват „послания", нито колкото „материализирания“ образ, в който наблюдателят, хипнотично омаян, без да си дава сметка за това, „с пълна сигурност" разпознава свой умрял близък и чува гласа му, макар че всъщност е изправен само пред един вид „астрална" фигура от паноптикум.

3.2.156

Наистина външните черти са заимствувани от някогашното земно проявление на умрелия и дори дрехата, костюмът, празнува своето мнимо възкресение, — ала в това чучело говори живо същество, което би ви изпълнило с ужас и отвращение, ако можехте да го видите изправено до вас в истинския му, свалил всяка маска образ.— —

3.2.157

Хора, които никога не са преживявали автентични и действително забележителни спиритически явления, едва ли биха могли наистина да приемат, че на тези неща трябва да се гледа сериозно, — но това за съжаление не пречи на така наречения „спиритизъм" да наброява милиони тайни и явни привърженици и да привлича все повече „прозелити" в своята сфера на влияние.

3.2.158

Една огромна, отчасти фантастична, отчасти псевдонаучна литература върху теорията и практиката на спиритизма продължава да се радва на трескаво заинтересувани читатели и цялата им научна ерудиция, постигната от тях в други области на познанието, не може да ги предпази тук от най-груба заблуда, — особено тогава, когато някой смъртен случай е събудил горещото, им желание отново да влязат по някакъв начин във връзка със скъпия на сърцето им „покойник“...

3.2.159

Докторската шапка далеч не е достатъчна изолация срещу хипнотичните въздействия, изхождащи от невидимия свят, и хищните пипала на невидимите физически мекотели проникват за съжаление през достопочтените академични мантии като през паяжина.

3.2.160

Поради всички тези обстоятелства моето предупреждение едва ли е излишно.

3.2.161

Целият физически и духовен Космос е едно-единно цяло, въпреки че това цяло се проявява в най-различни аспекти.

3.2.162

Истинската Реалност, стояща зад тези аспекти, и в миналото, и сега е винаги разкрита само за премалцина земни човеци.

3.2.163

Тя остава непостижима както за експеримента, така и за спекулативното мислене.

3.2.164

И откъм физически сетивната, и откъм духовната страна на Вселената съществуват най-различни видоизменения на формата на схващаме и всичко, което стига по този начин до съзнанието, претендира, че тъкмо то е „реалното".

3.2.165

Съществата, изживяващи себе си във Вселената, виждат почти без изключение само отделни части от Реалното, а дори и тези части се възприемат в несъзнателно самосътворено видоизменение.

3.2.166

Така и животът след „смъртта“ на физическото тяло е обусловен от една промяна на формата на възприятие.

3.2.167

Чувствува се и се изживява същото онова Реално. — само че в духовна форма на възприятие, тъй като с угасването на цялостните жизнени функции на земното тяло физическите сетива не са вече годни да бъдат посредници на изживяването.

3.2.168

"Умирането" за земния човек е само процес, който го води принудително до необходимостта да се научи съзнателно да използува органите, останали дотогава скрити в подсъзнанието му...

3.2.169

Още по време на земния живот тези органи са налице, всъщност единствено те са причината чрез сетивните възприятия на своето животинско тяло човекът да може да получи такива впечатления, които си остават недостъпни за изживяване и от най-високоразвитото животно, колкото и остротата на неговите физически сетива да превъзхожда тази на човека.— —

3.2.170

Само в сравнително рядко срещани особени случаи става възможно сетивата на духовното „тяло" на човека да се пробудят още през този земен живот и това никога не става под формата на една внезапно придобита способност да се ползуват духовните сетивни органи, а идва винаги като постепенно „пробуждане", което може наистина да се подтикне внимателно, но по никой начин не и да се постигне насила чрез произволно избрани средства.

3.2.171

Който още във физически сетивния живот се е пробудил за употреба на духовните си сетива, той вижда различните, достъпни вече за него, по-нисши „светове“ на единствения причинен Свят на Действителността в тяхното взаимно проникване, така че често може да му бъде трудно да направи веднага разлика, кое спада към сферите на физическите и кое към царствата на духовните сетивни светове.

3.2.172

Единствено премалцината човеци, за конто и Светът на причините:— „нещото само по себе си“, се е вътрешно разкрил, усещат същевременно едничката, изначална Действителност, от която се „задействува“ както всеки духовен, така и всеки физически сетивно възприеман свят.

3.2.173

Тази Прареалност е първооснова на всеки живот, без значение дали той стига по духовен или по физически начин до сетивен опит и самоизживяване! —

3.2.174

А „Човекът“, — независимо дали се изживява като духовно проявена форма или пък в земно-животинско тяло, е от гледна точка на вечната Реалност:

3.2.175

Вечен живот под формата на индивидуална, съзнателна способност за изживяване.

3.2.176

Обусловен тук на земята от физически сетивния начин на възприемане, вечният живот, ограничен само в рамките на един животински образ, без съмнение много трудно може да се почувствува като индивидуална форма и в същото време като средоточие на едно неизмеримо цяло: — едно Цяло, непознаващо в себе си никакви празноти и никакво разделение, макар и схващащо себе си в безброй много аспекти.—

3.2.177

Прекалено обвързаната със земята представа робува на привидността, която познава индивидуалното само като нещо отделено от останалото.

3.2.178

В духовния начин на възприемане обаче индивидуалността е вечно въплъщение вътре в неделимото Цяло: — по своята същност не разделение, а изява на собственото многоединство.

3.2.179

Онова, което във всяка от своите безбройни индивидуални самосътворени форми се.изявява в даден, единствен по рода си аспект, е винаги цялостният, неделим живот.

3.3.0

<<< ЗА ХРАМА НА ВЕЧНОСТТА И ЗА СВЕТА НА ДУХА

3.3.1

Ние, които тук на земята споделяме с вас този земен живот, свидетелствувайки същевременно пред вас за Духа, — ние живеем наистина в свят, различен от вашия, макар че също стоим здраво стъпили на тая земя.

3.3.2

Може би ви се струва, че сме твърде далеч от вас, ала никой не би могъл да ви бъде по-близък от нас.

3.3.3

Наистина ние живеем не само във вашия свят, но и във вечния свят на чистия, субстанциален Дух, обаче и вашият свят е проникнат от вечния свят на Духа, — също както сюнгерът, растящ в морето, е пропит от морската вода...

3.3.4

Естествено вие не можете да възприемете със земни сетива чистия, субстанциален духовен свят, в който ние живеем духовно.

3.3.5

Ще трябва първо да придобиете способността да възприемате по духовен начин, ако искате да преживеете духовното!

3.3.6

Но дори и тогава ще трябва първо да се издигнете над всички no-нисши духовни светове, преди да стигнете във вътрешното царство, от което идва до вас тази вест...

3.3.7

Мнозина от вас ни търсят, мислейки, че ще се свържат веднага духовно с нас, стига само да издирят нашите земни жилища... Но и когато наистина ни намерят тук, с това те ни на йота не се „доближават" до нас.-

3.3.8

Те виждат само нашето земно тяло, чуват земния ни глас и долавят в най-добрия случай най-външното от нашия външен земен живот.

3.3.9

Но в нашия „Храм" те все пак не могат да встъпят, защото той се намира откъм духовната страна на света на причините, а не някъде „по склоновете на Хималаите“.

3.3.10

Там, в недостъпната пустош на най-високата земна планина, живеят от най-дълбока древност винаги само неколцина наши братя от всяко едно поколение: — мъже. които са се извисили над всяко земнодостнжнмо величие и пребивават в недостъпно уединение, за да пазят винаги разчистена пътеката, която трябва да остане проходима за нас, действуващите сред кипежа на всекидневието, за да можем да изпълним възложената ни задача...

3.3.11

От хилядолетия градим ние нашия духовен Храм и все продължаваме да го изграждаме, без никога да го завършим напълно.

3.3.12

Всяко столетие ни позволява да добавим нови сводове и олтари, нови стълбове и колони, — в духовно обусловен ритъм и по предначертания, мъдър план, заложен и основата на Храма.

3.3.13

Всички ваши храмове и олтари на земята са само отразени образи на този Храм от духовна субстанция.

3.3.14

Повече или по-малко ясно, — повече или по-малко изопачено, — във всички негови земни отражения се вижда какво древните майстори строители са предугадили и какво — доколкото са били истински художници — са съзрели в моменти на просветена интуиция от съразмерността и великолепието на нашия величав Храм на Вечността.—

3.3.15

Но този Храм съвсем не е някаква творба на мисълта и аз не говоря тук само със символи!

3.3.16

Той, напротив, съществува като една винаги достъпна за духовните сетива постройка от духовна субстанция, която за духовно възприемащите същества е също така твърда и солидна, както са за вас храмовете на земята и земните, извисени в небето катедрали...

3.3.17

В духовния свят всичко се усеща така „осезаемо“ и „реално", както и във вашия свят на физическите сетива, и вие изпадате в голяма заблуда, ако си мислите, че тук има само мъгляви и неясни съновидения! —

3.3.18

Тук не става въпрос за видения, халюцинации или някакви други самосъздалени представни образи, нито пък за изплували на повърхността картини, породени от опита в сферите на подсъзнанието! —

3.3.19

Възприеманото чрез духовните сетива е в същата степен „обективно“ налице, както онова, което са способни да възприемат физическите сетива на земното тяло, и по тази причина възприетото по духовно-сетивен път, чак до най-високите стъпала на духовното самопроявление, „обективно" се покрива с формите от света на физически сетивните явления, макар и в духовно обусловено видоизменение.

3.3.20

И в духовния свят има „земи и морета“, дълбоки клисури и високи планини, покрити с вечен сняг върхове и обширни, безметежни долини, изпълнени с хармонии и мир...

3.3.21

На когото му се струва, че това звучи „прекалено земно", нека бъде наясно, че и неговите физически сетивни възприятия тук на земята възникват единствено от определени усещания, породени от външни причинители. Нека освен това обърне внимание, че във всички тези случаи става въпрос единствено за физически сетивно възприемани въздействия на определени видове енергия, така че с всички обозначения, които даваме на нещата, ние, строго взето, фиксираме само определени комплекси от стереотипно възприемани единични усещания. — Така например окото получава усещането за „бяло", ръката усеща студ и определена консистенция на докоснатата повърхност, ухото получава усещането за скърцащ шум при стъпване върху същата повърхност, в резултат на което ние означаваме комплекса от тези възприятия като „сняг“ (към тях могат да се прибавят и други, например усещането за лесна топимост или за кристалната форма на отделните "снежинки“).

3.3.22

Естествено, за да се извърши физически сетивното възприемане на този комплекс oт усещания, са необходими единствено физически дразнители, докато същият комплекс от усещания се възприема от духовните сетива само тогава, когато към тези дразнители присъединят своето действие и духовни енергии. — —

3.3.23

И откъм духовната страна на света на причините има „пространство и време", "причина и следствие", въпреки че към всичко това ние се намираме в отношение, което съществено се различава от обичайното за вас на земята и във физически сетивния живот.—

3.3.24

Всичко преживяно тук в духовния свят има същата реалност, каквато имат и нещата на възприемания, с физически сетива свят, но то може да стигне до съзнанието само по духовен път.

3.3.25

Освен това възприеманото по такъв начин съвсем не е отдалечено по място от физическия свят, но то не е вече подчинено на законите, действуващи в света на физическите явления. —

3.3.26

Дейната воля прави в Духа да израства онова, което ни е необходимо за духовното тяло, и същата тази воля осъществява прибирането без усилия на зрелия плод.

3.3.27

Само животни няма в областите на духовния свят, за който става дума в случая, макар че и тук не липсва светът па чистите форми на животинското проявление.

3.3.28

Но всичко „животинско“ у човека на земята е загубило тук своята власт върху нас по съшия начин, както и всичко враждебно, изпречващо се по земния ни път в образа на животното.

3.3.29

Онова, което ни се разкрива в Духа във форми, съответствуващи по своята красота и съвършенство на формите на земните животни, няма абсолютно нищо общо с животинската природа такава, каквато тя ни се показва на земята в животински форми...

3.3.30

На земята, за да нахранят земното си тяло, хората употребяват животинско месо, някои пък го избягват, но тук, в духовно-сетивния живот, няма друга „храна“ освен духовните еквиваленти на земните растителни продукти, както и на земното проявление на виното и хляба.

3.3.31

(Едва ли ще е нужно да казвам, че тук става дума за „хляб“, който не се пече, и за „вино“, което не „опива“...)

3.3.32

Но „храната" и „питието“ са духовно-сетивната форма на обновление на силите и откъм духовната страна на света на причините, също както има в духовния живот и едно състояние на ободряване, което може да се сравни със здравия сън на уморения земен човек.

3.3.33

А тъй като „храната“ и „питието“ в духовния свят са продукти на силата на волята, то и тяхното въздействие се свежда единствено до трансформиране на същата сила в духовно-телесни елементи, така че по този начин за духовното тяло отпада необходимостта от каквото и да е отделяне, характерно за животинския организъм на земята.

3.3.34

Ала очевидно всичко това изглежда за мнозина от вас прекалено „сетивно", прекалено сходно с живота на земята, за да може да бъде прието от вас с готовност.

3.3.35

Вие забравяте при това, че и на земята всяко сетивно възприемано събитие е винаги ..символ" на един процес, оставащ непознаваем за сетивата.-

3.3.36

Всеки живот във физически сетивния, както и а духовния Космос се изявява като движение.

3.3.37

А всяко движение поражда форма.

3.3.38

Тъй като всеки живот е винаги все същият единен живот, то и всяка форма е символ, отговарящ на едно и също движение във всички сфери на възприятие на Вселената. —

3.3.39

Такова духовно царство, каквото вие строите във въображението си и каквото от хилядолетия непрестанно са ви учили да си измисляте: — без форми, без символи — няма никъде, освен ако не сте готови да се задоволите с бледите, мъгляви царства, смятани от някои мозъци за „действителност".

3.3.40

„Безформеното море на недобилото образ Божество", за което говорят мистиците, е над всяко битие, но веднъж загубили се в това море, вие никога не бихте намерили себе си отново.

3.3.41

От него сте произлезли вие, за да станете форма и израз на своята воля. но онова, което ви е тласнало веднъж към индивидуално формиране, по необходимост вечно би отблъсквало и изхвърляло отново навън вьв Вселената всеки, който би успял да се върне в безграничния първоизвор. — —

3.3.42

Много далеч от този могъщ първоизвор са жалките фантазьори, доловили в подсъзнанието си тайния опит на най-далечни предци и отново вкусили в себе си тяхната неспособност за индивидуално самоизживяване като въображаемо „изживяване на Божеството“...

3.3.43

Най-вътрешният сияен свят на духовното-възприемане, от който идва до вас нашата вест, е по своето формираме наистина дело на всички притежаващи способността да изживяват този духовен свят, но всеки един остава творец на своето собствено изживяване.

3.3.44

В общността на волевата изява, всяка единична воля е устремена тук към едни и същи форми.

3.3.45

За себе си обаче единичната воля твори в рамките на нашата общност своя собствен живот, които от своя cтранa не смущава никоя друга единична воля, нито пък би могъл да бъде преживян от друга единична воля освен в резултат на взаимно проникване.

3.3.46

Но докато всички форми на духовно-сетивния свят се усещат така „реални“, както и формите в света на физически сетивното възприемане, в духовния свят нашата воля не среща нито една от пречките, които я спъват и ограничават на земята.

3.3.47

Искаме ли нещо да стане, достатъчна е нашата воля и то става...

3.3.48

Единствено творческите сили на волята извикват на живот в духовния свят всичко, което е поискано от нея, също както и исканото до даден момент изчезва без всяка следа, щом Волята го отрече, така че тук могъществото на Волята стига едва ли не до „всемогъщсство“...

3.3.49

Само духовният свят, искан от общата Воля на всички. постигнали описаното тук преживяване, — като резултат на общата духовно-сетивна форма на схващане, — подлежи толкова малко на изменение или унищожение, колкото и физическия сетивен свят.

3.3.50

Има обаче и други светове на духовно-сетивно възприемане: — светове на помрачено познание и на заблудена вола.

3.3.51

Това са световете на ония, които попадат „отвъд", без да са могли да се отърсят от тесните окови на земните плетеници на мозъчните арабески и на мисловните силогизми.

3.3.52

Неспособен да се издигне напълно съзнателноно до висините на чистото познание на творческия Дух, всеки от окованите в тези вериги си създава един нисш духовно-сетивен илюзорен свят, отговарящ на представите, с които този човек е бил обвързан още на Земята, — но продуктът на неговата воля няма трайно съществувание.

3.3.53

Тъй като всеки едни иска нещо различно от останалите, то всеки непрестанно руши делото на другия.

3.3.54

Но и тези измамни светове се запазват в продължение на много хиляди години, доколкото дължат съществуванието си на общи представи, лелеяни и подхранвани на земята в течение на дълго време и с голяма сила на вярата. —

3.3.55

Несъзнателните творци на тези светове обаче са непрекъснато в борба със своите противници: — с всички волеви сили, устремени към други цели.

3.3.56

Вие не подозирате колко религиозна нетърпимост, колко национални вражди и колко други раздори на земята са всъщност само реакции, предизвикани от яростни борби в измамните царства, които човекът открай време си е играждал в нисшите сфери на духовно-сетивната форма на възприятие.— —

3.3.57

Всичко, в което сериозно се вярва или което се иска на земята създава в нисшите сфери на духовно-сетивното възприятие един „свят“, отговарящ на същата тази вяра и воля, който продължава да съществува дотогава, докогато тази вяра или тази воля съществува на земята, и изпраща в тия сфери все нови и нови свои носители.

3.3.58

Всички, които се борят помежду си на земята, си остават врагове и в световете на илюзорното осъществление, създавани несъзнателно от тях в тези духовно-сетивни области, и вкопчилите се там в духовна яростна борба въздействуват със своите враждебни сили обратно върху земното човечество. —

3.3.59

Това взаимодействие подхранва враждебността и омразата и тук, и там.

3.3.60

Но всички тези обособени светове, — тези духовни „крайбрежни царства“, — отмират един ден, колкото и съществуванието им да изглежда осигурено за еони напред!

3.3.61

Вечно се запазват в Духа само духовните формации, произлизащи от една просветлена, вечно обединена обща Воля, която не може да се промени от нищо, тъй като в нея самоутвърждаващата воля на всеки един е идентична с вечната Любов, като Праоснова на непреходното Битие...

3.3.62

Ние, които имаме вечен живот и сме сигурни в своята Вечност, — не враждуваме с никоя волева насоченост и с никоя. вяра, колкото и абсурдни или осъдителни да ни се виждат те.

3.3.63

Ние няма защо да браним своя духовен, свят от никакви врагове, защото ония, които биха могли да бъдат враждебни нам, не са в състояние да стигнат до света, в който ние живеем духовно.

3.3.64

Каквото и да са чули те за нас, — каквото и да предполагат или да мислят за нас, — те всъщност съвсем не знаят за какво свидетелствуваме ние и не могат да разберат това, докато духовната им слепота не бъде излекувана...

3.3.65

Така че и тяхната враждебна нам воля се насочва винаги само към един образ, който те сами са си създали, — а съвсем не към нас самите или към нашия духовен свят. —

3.3.66

Но ние съзираме, неизмеримо дълбоко под покритите с вечен сняг върхове, които са наша обител в Духа, преходните духовни светове, създадени от робуващата на земята воля, и сме винаги готови да освободим от тях всеки, чиято воля ни позволява да го освободим.

3.3.67

Ние не можем да спасим никого, ако той не се стреми с чиста воля и с най-дълбока искреност пред самия себе си към най-възвишеното и най-светлото, на което, е способен. и не е изпълнен с непоклатима вяра в помощта на вечната Любов!

3.3.68

Доста рядко се среща воля, изявяваща се по този начин, — доста рядко е разбирането, че само изчерпването на собствените сили дава правото на помощ...

3.3.69

И все пак има такава воля и такова разбиране.

3.3.70

Наред с многоброните стигащи до нас призиви, които се оказват малодушни, самоокайвания на онези, които бягат от собствена отговорност, ние долавяме зова и на други търсещи, наистина изпълнили вече всичко зависещо от техните сили.

3.3.71

Тях само можем да освободим от сферите на обвързаните с времето илюзии!

3.3.72

Тях само можем да освободим от сферите на обвързаните с времето илюзии!

3.3.73

Това освободително дело е по-свято за нас от всяка друга наша дейност в Духа!

3.3.74

Ние не познаваме по-голяма радост от това да помогнем на някого от стремящите се да надхвърлят себе си, да се издигнат от мрак към Светлина...

3.3.75

Останалите ще трябва да извървят един път, за който няма да стане дума тук.

3.3.76

И те разбират рано или късно, че духовният им свят, илюзорно сътворен от самите тях, не е светът на трайното осъществление.

3.3.77

Горчиво и сурово тогава е тяхното прозрение и трънлива е пътеката, която единствена им обещава още да стигнат някога до Светлината.

3.3.78

Еони след еони могат да изтекат тогава, преди търсещият да достигне до първото от стъпалата, водещи нагоре към вечната Светлина, — към трайно осъществяване на неговото въжделение, — към Праосновата на неговото Битие. — —

3.3.79

Всички тези мои свидетелства биха могли спокойно да се вземат за странни бълнувания наяве на никой терзан от фантасмагориите си „мистик“ и аз не упреквам никой човек на нашето време, ако той се опитва да отхвърли по този начин моите думи.

3.3.80

И все пак във ваш интерес ви съветвам да гледате на тези съобщения по-скоро като на свидетелството на човек, имащ какво да ви каже за далечни страни, с които вие още не сте имали възможност сами да се запознаете.

3.3.81

Някои от вас ще изпитат може би недоволство от обстоятелството, че тук те чуват нещо различно от съобщенията на ония, които в своята заблуда твърдят, че са встъпвали с будно вътрешно съзнание в сферите на духовните светове.

3.3.82

В случая трябва да се има предвид, че при особено предразположение и след известно школуване за някои хора е наистина възможно да встъпят в най-нисшите и най-външни райони на неизмеримото царство ма духовно-сетивното възприемане, но никой не може да стигне до кристално светлото най-вътрешно царство на субстанциалния Дух, ако не е едни от призваните пазители на скритото духовно „наследство“ на земното човечество.

3.3.83

Но и малцината, в чиито ръце е поверено това наследство и които още от рождение са призвани за негови пазители, е трябвало винаги да придобият първо под високо ръководство значително духовно познание и практическо умение, преди да стане възможно след дългогодишни изпитания да бъдат най-после признати за истински „проверени“...

3.3.84

А „ясновидците", мислещи се в правото си да ви изнасят безочливо доклади за своите „резултати от изследвания на по-високи нива“, сякаш става въпрос за области, свободно открити за научните методи на изучаване, са — без изключение хора, получили достъп в най-добрия случай до един или друг от нисшите райони, означени от мен като „крайбрежни царства" на духовно сетивния начин на възприятие.

3.3.85

Някои от тези заблудени хора може с чиста съвест да съобщават за неща, наистина наблюдавани от тях в едно такова „крайбрежно царство" или дори показани им от някой обитател на отвъдния свят, явил им се като „учител", изпаднал сам в плен на една илюзорна и екзалтирани „увереност“. -

3.3.86

Истински автентична вест от нашия свят в духовната Вселена се среща по-рядко, отколкото бихте могли да предположите!

3.3.87

Онези, до които е стигала такава вест, са я пазили най-често в дълбока тайна, страхувайки се, че ще извършат светотатство, ако разкрият осенилото ги откровение пред всички.

3.3.88

Автентичната вест е изхождала винаги само от нас — малцината, които единствени са били в състояние да я дадат.

3.3.89

Но тези разкрития са били винаги правени тайно и само пред отделни хора, които денонощно са полагали усилия да постигнат просветленне.

3.3.90

Твърде бедна обаче е оставала жътвата при този начин на засяване на семето, затова сега ние разкриваме пред цял свят всичко онова от нашия опит, което може да се изрази с човешки думи.

3.3.91

Аз не излизам пред вас с претенцията да ми се оказва по-голямо доверие, отколкото това е общоприето между почтени хора.

3.3.92

Вестта, които ви нося тук с моето слово, изхожда от моята вечна духовна същност и аз свидетелствувам за един духовен свят, в които живея със своите братя в Духа, споделяйки същевременно с вас и живота на тази земя, подчинен на всички земни изисквания и много далеч от желанието да се изплъзна от тях.

3.3.93

Освен това аз не свидетелствувам само за своя собствен опит, а пиша всяка своя дума и в непрестанно духовно съгласие с опита на ония, които са ми братя в Духа като съединени с мен жреци в Храма на Вечността.

3.3.94

Нека всеки, който чете тия думи, остави напълно настрана външната личност на техния автор и се запита единствено в своето сърце дали там среща отзвук на даденото в тези книги!

3.3.95

Съгласието на сърцето се долавя твърде слабо в началото, докато читателят живее още с мисли и представи, повлияни от нисшите гранични царства на духовно-сетивното възприятие.

3.3.96

Колкото по високо се е издигнал вече той над тази зона на влияние, толкова по-ясно ще почувствува дълбоко в себе истината на моите думи.

3.3.97

Който обаче участвува, макар и без да съзнава това, в създаването на нисшите светове от духовно-сетивната погранична област и поради това е във властта на обратното въздействие на сътворените от самия него образни представи, едва ли ще почувствува някакъв стремеж да се освободи от своята самопричинена обвързиност.

3.3.98

Също така и всички, които смятат царството на абстрактното мислене за царство на Духа, само биха се усмихнали на твърдението, че съществува един духовен свят на вечно Осъществление, имащ толкова общи елементи със света на физическото проявление.

3.3.99

Разбирането, че всеки свят на физически сетивните явления е формиран както в най голямото, така и в най-дребното по модела на духовно сетивните проявени светове изглежда твърде трудно постижимо...

3.3.100

Така мнозина се мислят в правото си да отнесат без проверка всичко, казано от мен за тези неща. към света на вълшебните приказки и на илюзорните човешки мечти.

3.3.101

И все пак с такава погрешна преценка не може да се измени абсолютно нищо в съществуващата структура на Действителността.—

3.3.102

Ако убеждението, че духовната Реалност трябвало да може да се изведе чрез механизма на логически правилното мислене, не беше хилядолетно суеверие, то възвестената тук чрез мен Реалност щеше отдавна вече да бъде разгадана и извисена над всяко по-нататъшно съмнение!

3.3.103

Далеч по-близо до истината достигат вероученията на древните религиозни системи, защото в тяхното символно богатство и до ден днешен се е запазило много нещо, носещо ясния белег за съществуването на истински осъзнати в отвъдния свят човеци.

3.3.104

ойто днес умее още да тълкува символния език на тези учения, не чува от мене нищо ново, когато го уча, че няма друго истински вечно „блаженство“ за нетленния човешки дух освен в най-вътрешния сияен свят на Духа с неговото безкрайно богатство на форми и прасимволи, — с неговите безкрайни възможности за осъществление на най-високите и най-чисти стремежи...

3.3.105

ойто днес умее още да тълкува символния език на тези учения, не чува от мене нищо ново, когато го уча, че няма друго истински вечно „блаженство“ за нетленния човешки дух освен в най-вътрешния сияен свят на Духа с неговото безкрайно богатство на форми и прасимволи, — с неговите безкрайни възможности за осъществление на най-високите и най-чисти стремежи...

3.3.106

Те една ли държат много на „съгласието на сърцето" и въпреки цялото си остроумие не забелязват как сами си преграждат единствения път, който още сега и тук, в техния земен живот, може да ги изведе към светло прозрение.

3.3.107

Съвсем не сред най-лошите са тези, които по уж добре обосновани причини смятат смъртта на физическото тяло за равносилна на окончателно унищожаване на съзнанието, — но те трудно могат да бъдат откьснати oт своята заблуда, понеже външната привидност ги държи в тесни окови и ги кара да възприемат неоспоримия факт на земната тленност като доказателство, валидно и в една сфера, подчиняваща се на съвсем различни закони...

3.3.108

Безспорно, достъпният за земните сетива човек изчезва завинаги със смъртта на своето земно тяло!

3.3.109

Онова, което остааа, е самоформиралата се вечна воля, такава, каквато до смъртта на тялото е намерила израз във него и чрез неговите сили, както и самопознаващото се в тази волева форма съзнание, такова, каквото се е усещало и сетивно в последните мигове на несмутено възприемане в тялото.

3.3.110

А тези две неща са напълно достатъчни, за да може последвалото състояние да се нарече „по-нататъшен живот", защото и самият земен живот не е нищо друго освен сетивна "изява" на вечната воля, обусловена от своята собствена форма и обуславяща с това своето самосъзнание.

3.3.111

Ала с основание разумът се противопоставя на предположението, че тази воля, или самосъзнанието, обусловено от постигнатата форма на волята, се извисявали в някакво състояние на „вечно блаженство“ или пък потъвали във „вечни мъки” веднага след смъртта на земното тяло.

3.3.112

Нетленната същност, намерила преди това израз в земното тяло, съвсем не „отлита" в някакви надоблачни висини, нито пък „към звездите“.

3.3.113

Настъпва само една смяна на начина на възприятие и съзнанието на вечната воля, освободено от земния начин на възприемане става способно сега да възприема със сетивните органи на духовното си тяло, което единствено е било за него източник на духовен опит още през земния живот, все едно колко богат или колко ограничен с бил този опит.

3.3.114

А какво се възприема на първо време, след като съзнанието загуби физическите си сетивни органи, вече описах обстойно в първата глава на тази книга.

3.3.115

Начинът на възприемане въпреки всички разновидности, които обхваща, е един и същи както в най-нисшите от световете, достъпни вече само по духовно-сетивен път, така и в най-възвишения, най-вътрешен свят на Духа,

3.3.116

Различни са само възприеманите образи, — различна е яснотата на индивидуалното познание вътре в сферата на възприемане.

3.3.117

Колкото по-високо е това познание, толкова по-ясно вечната Воля, добила вече кристалнобистра форма, се самосъзнава като творец на проявените форми от духовна субстанция, - толкова по-сияйно се разкрива на съзнанието вечната Реалност, носителка на всяка форма на съществувание.

3.3.118

Към „безформеното“ се стреми само неясно очертаната, несигурна още в себе си Воля. —

3.3.119

А избистрената, укрепнала, в своята стегната форма вечна Воля, която обхваща в себе си порядъка, изразен в мярка и число, води на всяко стъпало на своята изява по необходимост към изграждаме на проявени форми, и най-висше щастие за нея е доизграждането на нейното собствено творение до заложеното в него съвършенство...

3.3.120

Всъщност всеки истински човек на изкуството, а и немалко други земни "творци", е изпитвал далечния отблясък на такова щастие, но едва откъм духовната страна на Вселената намира своето, пълно осъществление онова, което на земята е било само предусещано.

3.3.121

Затова възпитанието на волята, чрез използуване на присъщите и формиращи импулси, е първата и най-необходима духовна школа и представлява първата крачка по Пътя. водещ към вечния свят в лоното на Духа.

3.3.122

Ние се намираме по-близо до вас. отколкото предполагате. - ние сме при вас, където и да се намирате, защото онова, което във вас е от Духа. има своето вечно битие в разкрития за нас духовен свят, въпреки че вие още не сте в състояние да почувствувате идентичността си с тази ваша вечна духовна същност.

3.3.123

До изживяване на тази идентичност ще можете да стигнете едва след като вашата вечна духовна Воля постигне своето чисто и кристално ясно съвършенство в ред и хармония.

3.3.124

Само който непрестанно полага усилия да се измъкне от блуждаенето в мъглата на мътните изпарения, извиращи от погрешните представи за Духа, ще може никога да постигне онази избистреност на духовната Светлина, която е наше жизнено дихание.—

3.3.125

Тогава търсещият ще узнае, че хилядите "въпроси”, напразно поставяни от него още в самото начало на пътя му, могат да получат своя абсолютно задоволителен отговор едва когато се достигне целта на този път.—

3.3.126

Това е причината, поради която всички водачи към духовната Светлина са принудени да поставят като първо условие "вярата", пораждаща , като жива сила импулса да се крачи напред.

3.3.127

В началото на пъти към Храма на Вечността трябва да стои "вярата”, понеже да „знае” може само онзи, който е постигнал в себе си крайната цел на този път.

3.3.128

Който не може да „повярва”, че ще постигне някога тази цел, няма естествено да положи големите усилия, необходими за извървяване на пътя, а който се плаши от тези усилия, не може по никой начин да стигне още тук на земята до сигурно „знание”!

3.3.129

А такова „знание“ вие можете да получите, макар и да не постигнете още през земния си живот способността свободно да се изживявате в най-високите сфери на Духа.

3.3.130

И който е придобил „знание“ за нещата на Духа. той наистина е постигнал повече, отколкото ако беше овладял цялата наука на земята...

3.3.131

В нас той ще познае себе си, а съединен с нас, царството на Светлината ще му стане вечна обител!

3.3.132

Съвсем не бива обаче да се смята, че духовното знание е достъпно само за ония, които самонадеяно се мислят за извисени над всяка светска „школска мъдрост“!

3.3.133

Наистина духовното познание не може да се придобие чрез умозаключения, но то може да помогне да се разкрият за разума доста нови неща...

3.3.134

Познанието в Духа не се постига по същия начин, както светската ученост, но, от друга страна, и разсъдъчното познание за земните взаимозависимости е постижимо единствено чрез дейността на разума.

3.3.135

Познанието, постигнато от земния разум въз основа на земно-сетивните възприятия, не може никога да бъде обект на духовно-сетивно изучаване и никога не може да съществува противоречие между двата вида познание, освен ако не възникне поради недостатъчна познавателна способност.

3.3.136

Едва там, където свършва всичко „мисловно“, става възможно познанието по духовен път: — отвъд всяка земно-човешка наука!

3.4.0

<<< ЕДИНСТВЕНО РЕАЛНОТО

3.4.1

Ти си започнал може би да предугаждаш вече нещо от тайната на вечно зачеващия, вечно раждащ Свят на причините, който се проявява във всички сфери на възприемане като безкрайно изобилие от явления...

3.4.2

Или пък вътрешното ти чувство е все още доста притъпено, защото не си имал навика да го изостряш?

3.4.3

Тогава едва ли предчувствуваш нещо за мистерията, която моите думи идват да ти разбулят, или пък тълкуваш думите ми не както трябва? —

3.4.4

Но аз искам ти да „прогледнеш", за да не встъпиш като „слепец" в царството на Духа, когато дойде денят, в който ще трябва да встъпиш в него.—

3.4.5

„Авидя", т. е. незнанието, с право се смята от източните мъдреци за „грях“, защото единствено твоята воля може да ти затвори вратата на познанието.—

3.4.6

Сега ти вече многократно чу, че между твоя свят на физически сетивното възприятие и света на Духа има само една преграда, разделяща два различни типа възприемателна способност.

3.4.7

Аз нарочно се повтарях често, а и занапред ще трябва да се повтарям, за да проникне тази основна истина колкото може по-дълбоко в твоето съзнание.

3.4.8

Така и тук съм принуден да ти напомня, че Реалното си остава все едно и също и първопричинно, независимо от най-разнообразните начини, по които бива възприемано в световете на физическите или на духовните явления.

3.4.9

Философското мислене предусети отдалече това единствено „Реално" и го нарече „нещото само по себе си“!

3.4.10

Но да проникне до самото него е абсолютно невъзможно и за най-нзгьнчената и остроумна филосрфска спекулация.

3.4.11

То може да се схване единствено чрез практически опит, а само изпитаните Майстори на прадревното скрито познание са действително способни на такъв практически опит.

3.4.12

Те единствени могат също така да насочат своите избрани, родени за това приемницни, към придобиване на този практически опит.

3.4.13

Кой друг тогава, ако не ние, би могъл, поне до колкото позволяват това думите на един човешки език. да ти посочи тук на земята единствено Реалното, което е първопричина на всяко едно явление?!

3.4.14

Аз искам да се опитам да го сторя, — но при това начинание съм принуден да потърся настойчиво помощта на твоето собствено най-вътрешно чувство, понеже ти ще вникнеш в истината само ако онова, което в теб е от Духа, съумее да се съедини със словото-на моето учение.

3.4.15

Очите ти са все още заслепени от блясъка на една преходна светлина, която наистина може да заслепи окото!

3.4.16

Ти трябва първо да се научиш да „виждаш" !—

3.4.17

Твоето око трябва да стане свободно, така че да може да вижда онова, което иска да вижда, и да не е вече принудено да съзира само онова, което единствено възприемат голямото мнозинство от хората. -

3.4.18

Твоето око трябва да се научи да вижда навътре така, както досега е виждало само навън!

3.4.19

Но отново въпросът е не само за едно друго „виждане", — цялото ти усещане трябва да претърпи обновление.

3.4.20

Собственото ти „усещане, че съществуваш" трябва да се отърси от сковаващите го все още вериги, ако искаш с непоколебима сигурност да усетиш „Реалното", което е първопричина на всяко явление.

3.4.21

Магически нишки са втъкани и в този външен, физически сетивен свят и ако ти с постоянство се стремиш да се научиш да виждаш навътре, скоро ще можеш да различаваш сетивната форма на този външен свят от онази причинна същност. която се проявява в нея.

3.4.22

Ти ще направиш изненадващото откритие че единствено Реалното във всеки проявен свят се долавя и във физически сетивните явления като скрити духовни сили на Прабитието, които наистина доста често са били усещани от хората, но въпреки това мнозина ги отричат, защото не знаят от свой опит нищо за тях...

3.4.23

Който е успял да придобие такъв опит, не може вече да бъде подведен от никакви съмнения на другите и неговото собствено преживяване ще го предпази да отъждествява тези сили с ония, които произлизат от невидимата област на физическата природа, макар че обикновено и в двата случая се говори за „мистични“, „свръхестествени“ или пък „окултни“ сили.

3.4.24

Целият физически сетивен свят, който те заобикаля, включително твоето собствено тяло, е изграден върху действието на скритите за земните сетива духовни сили на Прабитието и всички духовни светове са по същия начин проявена форма на тези първопричинни сили.

3.4.25

Различният начин на възприемане е този, който кара да се възприема действието на тези сили било като физически, било като духовен „свят“.

3.4.26

Ти разбираш сега, че „отвъдният" свят не е някакъв първопричинно друг свят, а е само резултат от един нов, непознат още за тебе, различен начин на възприемане на действието 'на същите тези скрити сили на Прабитието, чиято изява си се научил да схващаш тук на земята като "отсамен" свят.--

3.4.27

Наистина твоето съзнание не е творец на Действителността, защото самото то е „част" от тази Действителност, - самото то е една от скритите духовни сили на Прабитието, - но то е и в "отсамния" и в отвъдния свят, творец на проявената форма, която се гради върху изявата на едни и същи сили.

3.4.28

Към „отсамния" начин на възприятие се числи една поредица от въздействия на тези сили, които са ти много добре познати като функции на твоите физически сетива.

3.4.28

Чрез тези дадени ти тук сетива, се определя точно твоето схващане и твоето опознаване на земната действителност и ти не възприемаш като реално нищо друго освен онова, което те ти позволяват да възприемеш.

3.4.29

Но понеже ти сам си „част“ от вечната Действителност, също както водната капка в морето е част от морето, то и ти носиш потенциално в себе си всички възможности, присъщи на вечната Действителност, както капката в морето е носител на всички свойства на морската вода.

3.4.30

Тъкмо затова си способен да възприемаш не само чрез сетивните органи на физическия си организъм, защото самият ти си от духовно естество и вечен притежател на своя духовен организъм.

3.4.31

В духовния си организъм ти притежаваш други сетивни органи, които досега още не познаваш и които, откъм духовната страна отговарят напълно на твоите физически сетивни органи тук в земното тяло.

3.4.32

Чрез духовните си сетива ти ставаш в "отвъдния'' свят също така творец на своя духовен проявен свят, както тук на земята си творец на възприемания от теб физически проявен свят, без да съзнаваш това...

3.4.33

За да ме разбереш по-лесно, разгледай като пример поведението на човек, намиращ се в състояние на хипноза.

3.4.34

Той вижда, чува и усеща всичко, което ти му внушаваш да вижда, да чува или да усеща, и за него то наистина съществува.

3.4.35

Може да си твърдо убеден, че той е жертва на една предизвикана по твоя воля заблуда, — но ти си оня. който се заблуждава в това свое убеждение!

3.4.36

Ти само си освободил за късо време хипнотизирания от принудата да вярва единствено на своите физически сетива и сега той вижда, чува и усеща временно, когато ти му заповядаш, също и с духовните си сетива и чрез тях става творец на онова, което му се нарежда да възприеме.

3.4.37

Не ти му показваш вижданото от него, и той не вижда нищо от всеобщо видимото за всички, които възприемат в духовните проявени светове.

3.4.38

Ти само насочваш неговата пластична фантазия и тъй като при потиснати функции на физическите си сетива , неговата воля изгражда временно в духовна субстанция еквивалентите на представните образи, извикани у него под твоя подбуда.

3.4.39

Не дървената пръчка, с която докосваш неговата ръка, внушавайки му, че става въпрос за нажежено желязо. — причинява мехура oт изгаряне, появил се мигновено на ръката му, — предизвикала го е духовносетивната проявени форма на нажежена желязна пръчка, а тя е могла да предизвика такъв ефект, защото е била изградена върху изявата на скритите сили, които са единствено Реалното във всяко явление. —

3.4.40

Нито за миг хипнотизираният не ще се усъмни в обективността на своето собствено творение и ако ти му заповядаш да си спомни за своите преживявания и след пробуждането си, в будно състояние за него ще е трудно да повярва, че преживяванията му не са станали във физическия сетивен свят.

3.4.41

А той е могъл да преживее всичко така интензивно, защото преживяването му е почивало върху изявата на онази една и съща Реалност, която е в основата и на познатия му физически проявен свят. —

3.4.42

Макар че хипнозата бе спомената тук само за да улесни твоето разбиране и при все че откриващите се чрез ней духовно - сетивни области остават съвсем ограничени и повърхностни, този пример може все пак да ти покаже, че твоята сегашна физически сетивна способност за възприемане далеч не е единствено възможната.

3.4.43

Ние, тукашните земни хора, се намираме всички в едни вид колективна хипноза, така че тук ние не можем да възприемаме по начин, различен от наложения ни от нашия "хипнотизатор", които в случая е нашата собствена "вродена" воля, а тя не би се намирала в земните сфери, ако нейният стремеж не бе насочен към самоизживяване във физически сетивна форма.

3.4.44

Веднага щом съумеем да обърнем насоката на нашата вечна Воля, устремена временно към физическото, ние ще опознаем други видове възприятия и присъщите на тях закони. -

3.4.45

По време на физическото съществувание на земята това наистина се удава на твърде малко хора, — но то става необходимост за всеки, щом смъртта на земното тяло лиши волевото му съзнание от дотогавашните сетивни органи.

3.4.46

Всеки "страх от смъртта" се корени в съпротивата на устремената към физическото воля срещу едно обръщане на нейната посока, поета от нея в акта на „падението" от Прасветлината.—

3.4.47

Сега ти ще можеш да разбереш, че всеки, които не е стигнал още тук на земята до духовно „пробуждане", опипва „отвъд" на първо време само един „пограничен свят“, отговарящ на представите, които той и мислещите като него носят в себе си. — и че той трябва първо да стане пълен господар на себе си в собствената си воля, преди да може да бъде поведен нагоре към вечния духовен сияен свят на абсолютното осъществление. —

3.4.48

Ние не можем също така да приемем онзи, който не е изоставил всичките си себелюбиви желания, защото самото му присъствие в заобикалящата ни духовна сфера би било вече равносилно на нейното сгромолясвано в безредие и хаос, — при условие че такъв човек би имал възможността да се издигне до най-извисения сияен свят в Духа.

3.4.49

Може би ще разбереш сега защо подчертавах, че тук ние всички сме с една Воля, чиято целенасоченост не се поддава на отклоняване.

3.4.50

В духовните сфери ние сме станали суверенни повелители на единствено Реалното,- чрез споеното с него единство на нашата Воля, в която всяка единична воля осъзнава себе си само като всеобща....

3.4.51

Така ние сме станали просветени строители на най-възвишения и най-чист проявен свят в Духа.

3.4.52

Стигнали до едно състояние, непознаващо нито начало, нито край, тъй като е непрестанно и двете едновременно, макар че и тук може да се говори за „усъвършенствуване", ние знаем, че нашето усъвършенствуване е обусловено от постоянното съзнателно изграждане и запазване на най-високия и най-кристално сияйния проявен свят в Духа, който е станал за нас сфера за действие и храм за молитва...

3.4.53

Ние не „сме" нищо друго освен онова, което иска нашата обединена вечна Воля!

3.4.54

Това, което на земята и във всекидневната реч се нарича „воля“, е само едно желание, едно щение или израз на някаква склонност, обусловени от дейността на мозъка.

3.4.55

Ако истинската вечна Воля на земния човек следваше желанието, то всяко желание и всяка прищявка щяха да се изпълняват.

3.4.56

Това обаче, както всеки знае, не се случва и ние можем наистина да сме благодарим на Небето, че зад всяко тукашно желание не стои и Волята...

3.4.57

На земята нашата вечна Воля се изявява само в рамките, наложени и от избрания физически начин на възприемане, макар че желанията са склонни твърде често и твърде охотно да надхвърлят тези ограничения.

3.4.58

Едва в Духа, — в другата форма на възприятие,- нашата Воля може да вземе и друга насока.

3.4.59

Там магията на „отсамната" хипноза се разваля и другите възможности за схващане, -заложени в нас, получават път за изява.

3.4.60

Тук ти пак виждаш защо е толкова неразумно да се вярва, че умрелите за този свят можели да се „материализират", за да влязат във връзка със земните хора.

3.4.61

Това би било равносилно на възможността отърсилите се най-после от хипнозата на принудителния физически начин на схващане да станат отново негова жертва. —

3.4.62

Дори ако това беше възможно по „природните закони", те не биха могли вече да искат такова връщане, тъй като волята им се е вече напълно освободила от хипнотичната магия, без да говорим за това. че физически сетивният начин на възприятие е обусловен от функционирането на физическите сетивни органи.

3.4.62

Както вече казах преди, всяка така наречена „материализация" на някой умрял, констатирана по време на спиритически сеанси, както и всяко наблюдавано там физическо проявление е дело само на същества, които са наистина недостъпни при нормални обстоятелства за човешките физически сетива, но при все това са част от физическата природа.

3.4.63

Техния невидим организъм съвсем не е от „духовно" естество и те не могат да възприемат нищо духовно.

3.4.64

Вместо това те разполагат с високоразвити сетивни органи в своите физически тела, обикновено невидими за земния човек, — сетивни органи, които наистина са от физически тип и реализират само „отсамния“ начин на възприемане, но превъзхождат неимоверно всички физически сетивни функции на земния човек.

3.4.65

Към това трябва да се добави още, че тези същества са надарени и със сетива, каквито земният човек не притежава и които той само се опитва да замести — доколкото е възможно — с помощта на механични апарати.

3.4.66

Невидимите за земното човешко око същества. за които става дума тук, макар че някои земни животни ги възприемат много ясно. — са в състояние за кратко време и използувайки човешки сили, да приемат форми, по необходимост достъпни и за човешките физически сетива.

3.4.67

Временното създаване и задвижване на такива форми се осъществява чрез един вид сливане с волята на дадени хора (на така наречените „медиуми“) при едновременно иползване на тяхната „животинска душа".

3.4.68

Обитателите на онази част от физическия проявен свят. която не се възприема съзнателно от човешките сетива, са много „подобни" в известен смисъл на човека, но те нито са някогашни хора, нито пък могат някой ден да станат хора.

3.4.69

Става всъщност въпрос за създания, които са така близкостящи до човешкия невидим физически организъм, както земният животински свят до външния физически човек.

3.4.70

Естествено присъщият район на действие на тези същества се намира във вътрешните области на организираното изграждане на физическия свят.

3.4.71

„Гномите", домашните „коболди", земните, въздушните и водните духове от старите приказки и предания са представени в повечето случаи, — като се изключат явните разкрасявания на народната фантазия, — по начин, който ни кара да предполагаме, че в случая нямаме работа с измислици, а със свидетелства за действителен земно-човешки опит.

3.4.72

Наименованието „природни духове“ не бива обаче да бъде причина да се забравя, че става въпрос за физически сетивни същества, за които духовната страна на света на причините е не само недостъпна, но и изобщо не съществува за тяхното съзнание...

3.4.73

Само незнанието на тези природно дадени взаимозависимости може донякъде да извини поведението на ония. които предполагат или дори вярват, че на спиритически сеанси могат да влязат във връзка със същества от духовния свят.

3.4.74

Възможно е наистина чисто духовни същества , в това число и умрели човеци, да въздействуват при определени обстоятелства върху способността ти да виждаш и да чуваш, но тогава ти ги виждаш и чуваш с духовните си сетива, макар и да ти се струва, че виждаш с физическите си очи чуваш с физическия си слух.

3.4.75

Никога обаче истински духовни същества не биха предизвикали каквито и да е явления. породени от действието на физически сили! —

3.4.76

За да можеш да възприемеш с духовните си сетива едно действително духовно същество, трябва под духовно въздействие да бъдеш временно освободен от "хипнозата" на физически сетивния начин на възприемане.

3.4.77

Тогава заобикалящите те, неизпитали това въздействие, нито ще видят съзрения от тебе образ. нито ще чуят и една едничка от думите, стигнали до твоя слух и все пак това съвсем не означава, че твоето преживяване е „халюцинация", предизвикана от собствената ти пластична фантазия...

3.4.78

Получиш ли истинско духовно преживяване, без да си го търсил, приеми го с благоговение и запази в сърцето си онова, което ти е било дадено да почувствуваш!

3.4.79

Глупаво би било обаче да търсиш такива преживявания, защото е необходима много високоразвита критическа способност, за да може да се направи сигурна разлика между истински възприятия на духовните сетива и релефни халюцинации, а ти една ли би пожелал да видиш някой „дух“, за когото не можеш да знаеш дали не е изграден от самия тебе образ, действуващ под никоя чужда маска.

3.4.80

Случаите на истинско духовно-сетивно възприятие са така изключително редки, че да се вярва в действително въздействие на духовните сфери може едва тогава. когато и най-заострената критичност изключи при всички обстоятелства възможността за халюцинации.

3.4.81

Но до такава способност да се преценява се стига само чрез богат опит и със сигурност могат да съдят тук единствено хора, чиито духовни сетива са вече трайно пробудени.

3.4.82

Така нареченото „ясновидство" обаче не е способност да се възприемат духовни образи.

3.4.83

„Ясновидецът“ може да възприема само неща от физическия свят, отдалечени от него в пространството или във времето, — понякога включително и от невидимата област на този свят, заедно с живеещите в нея лемурни същества, които му се струват тогава като „духове“.

3.4.84

Дори ако някой „ясновидец*' с дал най — поразителни доказателства за своята способност да вижда надалеч, в миналото или в бъдещето, във всички случаи става всъщност въпрос единствено за виждане в рамките на физически сетивно познаваемия проявен свят.

3.4.85

Когато вярва, че е съзрял духовни неща, той съобщава или за невидимата част на физическия свят, или пък за образи, породени от неговата собствена пластична фантазия. при което чистосърдечно приема всичко видяно като обективно свидетелство за света на духовете.

3.4.86

Видяното от него тогава носи винаги ясния печат на предразсъдъците и мненията, в чиято власт се намира той във всекидневния си живот тук на земята.

3.4.87

Ако е християнин, той ще възвестява за свещените образи от Евангелията или за канонизирани „светци". Ако е израснал с образните представи на индийските религиозни системи, ще е убеден, че вижда божествата на брахманизма, а в Тибет — тези на школата Махаяна.

3.4.88

Безброй илюзорни представи за "отвъдния" свят са били разпространени от "ясновидци"' и те все още намират последователи сред готови да им вярват хора, защото от истинността на някое прозрение, отдалечено в пространството и времето, лековерните правят наивното заключение, че за „ясновидеца“ са достъпни и духовните сфери.

3.4.89

Органът на „ясновидството“ обаче не е нищо друго освен един рудиментарен физически сетивен орган от първите дни на човечеството на тази земя.

3.4.90

Като пример на "атавизъм" този сетивен орган се среща понякога задоволително развит и у хората на днешното време.

3.4.91

Всяко „ясно-виждане“, „ясно-усещане“ и "ясно-чуване“ почива на възможността да се използува този сетивен орган.

3.4.92

Тук се включва и така наречената „психометрия“, т. е. разгадаването на по-раншната съдба на даден предмет чрез просто докосване, както и някои разновидности на способността да се "гадае", независимо че понякога в тези случаи се използуват практики, преднамерено или несъзнателно прикриващи истинската същност на явлението.

3.4.93

За да можеш да разбереш какво представлява „отвъдният" свят, трябва да се научиш да различаванш три царства в Космоса.

3.4.94

На първо място, царството на физически сетивния начин на схващане, тоест физическия свят.

3.4.95

След това, царството на духовно-сетивното схващане, или света на Духа.

3.4.96

И трето, царството на скритите сили на Прабитието, творящи всяка причина: - единствено Реалното, върху чиято изява са изградени всички форми на схващане и съответствуващите им проявени светове както откъм духовната, така и откъм физическата страна на Космоса.

3.4.97

Тези скрити, пораждащи всяка причина, сили на Битието се изявяват в земния човек като негови „душевни сили".

3.4.98

Веднъж кристализирали в даден човешки живот във временно организирана структура, те приемат, така да се каже, индивидуалното „обагряне“ на този човек и се обуславят от изявяващата се в него вечна Воля за всички бъдни времена, така че са принудени занапред да следват веднъж получения импулс до пълното му осъществяване.

3.4.99

Ако това осъществяване не може да настъпи през земния живот на Човека, излъчил въпросния импулс, устремените вече в определено направление „душевни сили“ се изявяват все отново и отново в други човешки животи, докато постигнат най-после осъществяване, като се слеят с волята, проявяваща се у даден човек, до пълно единение с нея.

3.4.100

Неправилното тълкуване на някоя сведения за този процес, стигнали до народите на Изтока, ги е подтикнало към погрешното вярване в многократното"превъплъщение" на човека чрез поредица от раждания на земята.

3.4.101

Всъщност обаче такова превъплъщение, — тоест повторно изпадане в самохипнозата на физически сетивния начин на възприятие,-е възможно само при хора, умъртвили съзнателно и нарочно собственото си тяло (което съвсем не е дело на вечната Воля. а е винаги само развихряне на желанието!- -). освен това: при деца. умрели, преди вечната им Воля да е намерила осъществление на своя импулс към физически сетивен опит, и трето: при хора, у които импулсът към такъв опит е хипертрофично изроден, така че дори смъртта успява да прекъсне самохипнозата само за късо време.

3.4.102

Учението за прераждането отговаря следователно толкова малко на нормалния ход на събитията, колкото и самоумъртвяването или смъртта в ранна детска възраст могат да бъдат разглеждани като отреден на всички хора начин за завършване на земния живот...

3.4.103

Ако у тебе изплуват „възпоменания" или просто смътни догадки, каращи те да вярваш, че някога може да си живял вече на земята, възможно е наистина това твое убеждение да не те лъже и самият ти да си пример за един от трите особени случая, единствено допускащи превъплъщение. - но по-добре ще е да не се занимаваш с този въпрос, защото сигурен отговор на него ще можеш да получиш някога в Духа едва след този земен живот.

3.4.104

Чувството, че си живял преди на земята като друга, различна от теб индивидуалност, е винаги и с пълна сигурност една заблуда, защото в посочените три особени случая, единствено позволяващи неколкократно завръщане в земно тяло, и в новото въплъщение се запазва същата индивидуалност, готова да изживее себе си в земно съществувание.

3.4.105

Напротив, почти за всеки човек с не напълно притъпено вътрешно чувство може със сигурност да се приеме, че понякога той усеща в себе си изявата на „душевни сили", получили своя импулс от хора на по-раншни времена и стремящи се сега към осъществлението на този импулс.

3.4.106

Тогава човекът, изпитал такова преживяване, може да получи много живи образни възпоменания, породени от живота на ония хора, които някога са дали импулс за изявяващите се сега в неговия човешки живот "душевни сили“.

3.4.107

Заблуждението на такъв човек, че самият той е бил някога оня, от когото произлизат тези образни възпоменания за собствени преживявания, е наистина твърде лесно обяснимо, но то винаги е плод на доста повърхностен опит.

3.4.108

Всеки отделен човек е еднократна и единствена по рода си еманация на Праволята, — произлязла от вечното „неоформено море на Божеството“, за да постигне своето индивидуално съвършенство на формата, различно от това на всички други съеманации.

3.4.109

Който се е родил на земята и е принуден сега да търпи трудностите, нуждите и болките, неразделно свързани със съществуванието в животинското тяло, сам си е сътворил тази съдба, понеже заради съществуванието в това физически сетивно проявление той сам е прекъснал пътя си към усъвършенствуването на своята форма в Духа.

3.4.110

По необходимост той трябва рано или късно да се върне към първоначалната си насоченост, за да се устреми отново към постигане на своята съвършена духовна форма.

3.4.111

Колкото по-скоро разбере той още през земния си живот за този единствен начин на спасение, толкова по-голям подтик ще получи от своя земен живот за по-нататъшния си път към усъвършенстване — толкова по-лесно ще му бъде още тук на земята да отстрани пречките, които могат да се превърнат в тежки препятствия по този духовен път. -

3.4.112

Но дори ако даден човек не достигне още през този земен живот до собствено съзнателно изживяване чрез духовните си сетива, значително постижение вече ще е, ако той бъде ориентиран чрез съобщения на други хора, постигнали такова изживяване, относно истинската структура на „отвъдния" свят, очакваш го след земната му смърт.

3.4.113

Така както във физически сетивно възприемания свят действува наистина един и същ начин на възприемане, но въпреки това светът на мравката или този на птицата се различава много съществено от твоя, така и между световете на съществата, възприемащи по духовно -сетивен път, също има многобройни различия.

3.4.114

Има безброй духовни светове, също както има и безброй светове на физически сетивното проявление!

3.4.115

Висше съвършенство на формата, индивидуализираната вечна Воля постига обаче едва тогава, когато съумее да съедини, без всякаква следа от отклонение, своята индивидуална насоченост на волята с вездесъщата Воля в най-вътрешното царство на Духа и царството на причинопораждащите вечни сили на Битието: - в сияйния свят на единствено Реалното...

3.4.116

Над него за човешкия дух не съществува нищо, защото този най- възвишен от всички светове е както временно и пространствено, така и по своите възможности за осъществление безкраен.

3.4.117

Доколкото "безграничното" Битие, "безбрежното, непостижимо море на Божеството" е достъпно за формирането чрез волята и поради това ограничено, - макар и "безкрайно“,- съзнание, то осъзнава себе си единствено в този най -висш свят на Светлината, във всяка от обединените тук вечни Воли. - -

3.4.118

Онова, което се опитах да ти изясня в тези три глави. включва в себе си всичко, което човекът на земята може да схване по време на този земен живот от най-съкровената мистерия на своето съществувание както тук, така и в другия свят, очакващ го след земната смърт.

3.4.119

Всичко останало, чуто от теб за "отвъдния" свят. — било като фантастични измислици на една прекалено разпалена вяра, било като мисловна спекулация, — е безплодна теория и празни химера!

3.4.120

Ти не бива обаче да приемеш някакъв „светоглед“ само защото и други са повярвяли в него, тъй като твоята душа няма да намери покой дотогава, до като не познае отново себе си, - като самопроявление на единствено Реалното.

3.5.0

<<< КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

3.5.1

В трите книги: „за живия Бог“, „ за отвъдния свят“ и „за Човека", аз дадох първото изчерпателно описание на вътрешния път, по който трябва да тръгне всеки, взел наистина присърце задачата да постигне в себе си своята духовна същност.

3.5.2

Аз показах какво тръгналият по този път трябва да прави и какво да избягва.

3.5.3

Въпреки това непрестанно чувам въпросите: "А сега какво да правим? — Как да започнем?“

3.5.4

От формулировката и мотивирането на всички тези въпроси се вижда ясно, че се очакват точни предписания за изпълнението на някакво всекидневно повтарящо се, по възможност по-мистериозно „упражнение", което, извършвано повече или по-малко „механично“, непременно да доведе до целта.

3.5.5

В случая обаче но отношение на задаващите такива въпроси аз изпадам в положението на лекар, който е предписал само най-простия природен лек, оставяйки пациентите си недоволни, защото не им е дал никаква "рецепта“...

3.5.6

Повечето от тези страстни любители на въпросите са попадали преди, по следваните от тях пътища, в лабиринта на модерната „теософска“ или „окултна“ литература и са се измъкнали от него само благодарение на здравите си инстинкти, макар и с цената на немалко усилия.

3.5.7

Все пак това лутане е било донякъде полезно за търсещите, защото няма такова заблуждение, което да не може да изведе, макар и по обиколни пътища, в крайна сметка до истината.

3.5.8

Затова никои не бива да „проклина" времето на своите лутания, тъй като може би не подозира какво му дължи. —

3.5.9

Така и скитането из лабиринта на „теософски“. „антропософски“ или „окултни“ учения не е било съвсем без полза за никого от ония, които в крайна сметка са се освободили от него.

3.5.10

У мнозина това търсене опипом е затвърдило убеждението, че зад всички заблуди на чутите учения трябва все пак да се крие някаква истина.

3.5.11

У други то е събудило догадката, че преданието за така наречените „махатми", — мистериозните предполагаеми основатели на съвременната „теософия“ — е могло да възникне само защото Изтокът знае за съществуването на свързани в Духа мъже, които не вършат наистина всевъзможни вълшебства като приписваните на тези измислени факири, но затова пък са действително осъзнати и вещи в Духа още през своя земен живот.

3.5.12

Повечето търсещи са възприели обаче от споменатите заплетени лабиринти и глупавото вярване, че им стига само да познават някаква пазена в тайна, без съмнение много мистериозна „техника", за да могат чрез нейното практикуване от обикновени хора изведнъж да се превърнат в „ясновидци от висш ранг“, в „посветени“ или дори в „Майстори“ на духовната дейност.

3.5.13

Колкото верни са първите две допускания, толкова погрешно, разбира се. е последното споменато тук убеждение!

3.5.14

Но безсъвестни шарлатани и обиграни ловци на души използуват това убеждение, давайки на своите ученици всякакви, повече или по-малко съмнителни указания от древни мистични писания, при което тези „езотерични“ учители най-често сами не подозират какви последици може да има cтриктното спазване на такива предписания.

3.5.15

Ученикът обаче вярва, че е на прав път, защото вижда, че следването на получените от него указания действително води до постигането на определени резултати, за които официалната психология не би могла и да мечтае,- въпреки всички психологически изследвания и всички анализи на "подсъзнателното“ у човека.

3.5.16

Някои „езотерични“ учители са просто роби на своята суетност, когато предават на другите указания за въображаемо „разкриване на вътрешни сетива“, изровени от тях в някой древен пергаментов свитък и разкриващи не нещо друго, а само мрачните плесенясали гробници, в които процъфтява една активна изява на спиритически медиумни способности, чието култивиране с пълно основание би следвало да се предостави на някой азиатски фокусници.

3.5.17

Съвсем не е нужно господин „езотеричният“ учител сам да вярва в действителността на своите указания.

3.5.18

Както един „бацилоносител" може сам да бъде здрав и все пак да разпространява най-страшни болестотворни агенти, така и разпространителят на методи за въображаемо „развитие на нътрешни сетива“ съвсем не винаги е осведомен, че само поощрява развитието на активни спиритически медиумни способности у своите клети жертви. -

3.5.19

А за учениците на такива вредители от най-различна степен е лесно да опонират на модерната научна критика, понеже от всяка дума на учените критици те могат да се убедят колко наивно експериментират тези високоуважаеми изследователи в една област, където миражите се трупат един след друг, подмамвайки изпълнения с такава самоувереност експериментатор толкова по-навътре в пустинята, колкото по-сигурно е убеждението му, че е вече „съвсем близо" до окончателния отговор на своите въпроси.- —

3.5.20

Опитите на съвременната психология окончателно да обезцени някои наистина съмнителни, така наречени „свръхсетивни" явления биха могли естествено само да бъдат поздравени, ако тези опити не обезценяваха сами себе си чрез очевидните за всеки осведомен човек погрешни заключения, които изследователят извлича от безспорно правилно наблюдавани процеси. —

3.5.21

И най-кристално чистият порив към познание на истината завършва в заблуда, ако търсачът на истина е обвързан от предразсъдъци!

3.5.22

В резултат на това неспособната на критическа преценка група от обиграни ловци на души, лутащи се в мъглата на най-объркани представи, отдавна се е отучила да търси истината в постиженията на науката, — като вместо това изпада охотно във възторг от всеки хитрец, стига само той да съумее да изложи пъстрите си вехтории на пазара под булото на никаква уж „езотерична наука"...

3.5.23

А ако неговият „метод“ позволява да се постигне и споменатото развитие на медиумни способности, той е спечелил играта и кога го с тайнствени недомлъвки заразправя, че бил превъплъщение на никой от възвишените мъдреци от древността, думите му се вземат за чиста монета.

3.5.24

За всеки, който чете предупрежденията ми с известно разбираме, по всяка вероятност отдавна е станало ясно, че аз познавам с най-точни подробности всички въпросни стари нови „методи", — и че за мен не би представлявало трудност да посоча освен тях и немалко други пътища към така нареченото „свръхсетивно развитие“, напълно непознати за нито един от тези чудати светци, които в по-ново време минават пред своите последователи за "посветени" и за корифеи на "езотеричната наука".

3.5.25

Тук съществуват възможности да се постигнат резултати, които изглеждат недостижими не само за най-добрите ученици на такива „езотерични учители", но биха озадачили и най-остроумните представители на психологическата критика.

3.5.26

Ако разкриването, макар и с недомлъвки, на въпросните опасни пътища не беше неизкупимо престъпление, едно указание би могло да доведе евентуално до изясняване на немалко проблеми, оставащи засега неразрешими със средствата на каквито и да е психологически експерименти и метафизични изследвания.

3.5.27

Но въпреки цялата си искрена готовност да окажа тази услуга на науката аз не съм в състояние да сторя това. и то не само поради посочените вече причини, както и поради задължението, което, подобно на всички мои духовни „Братя“, ме обвързва сега и навеки, но и заради това, че тук стана въпрос за една област, правомерното встъпване в която изисква от човека нещо повече от едно „научноизследователско усърдие“...

3.5.28

Едва ли ще е необходимо да подчертавам. че тук става дума за нещо различно от отдавна вече добре познатите упражнения на „хатха-йога“ и от свързаните с тях „методи“ , за правене на някои факирски чудеса!

3.5.29

Но дори и да не бях обвързан от никакви задължения, аз пак не бих се решил да разбуля пазеното по такива основателни причини в тайна, защото много добре зная до какви злосторства от страна на жадните за власт хора би довело това.

3.5.30

А мен съвсем не ме блазни съдбата на Прометей, която неминуемо би ме сполетяла, ако пожелаех да стана безотговорен причинител на такива беди.

3.5.31

За постигане на духовното единение с Прасветлината, — за пробуждането на духовната същност на човека от нейния сън, — за онова, което възвишеното прозрение е нарекло "раждане отново", — въпросните познания не са нито нужни, нито полезни.

3.5.32

Както всички изкуства, почиващи на възможността за използването на високопотенциални, непознати за широкия кръг хора психофизически сили, така и ония, за които се говори тук, нямат абсолютно нищо общо с пробуждането и развитието на вечния духовен Човек.

3.5.33

За неговото пробуждане и развитие на първо място е необходима една постоянно подържана нагласа на цялото мислене и чувстване, на цялата земна воля, в посока към поставената цел.

3.5.34

Целият земен човек трябва със собствени сили първо сам постепенно да се преобрази изцяло, преди да може да му бъде оказана духовна помощ.

3.5.35

Ползата е малка или никаква, ако тази нагласа се възприема само от на време, както някой благочестив енориаш по навик посвещава един ден седмично на своя бог...

3.5.36

Всяка минута от по-нататъшния живот, всяка постъпка във всекидневието, всяка изплуваща мисъл, всяко желание и всеки импулс на земната, обусловена от мозъка воля трябва да се постави занапред под формиращото въздействие на тази необходима нагласа. за да може човекът, тръгнал веднъж по този път. да постигне истински, а не само въображаеми успехи.

3.5.37

Редовно изпълняваните "упражнения“ биха могли в най-добрия случай да допринесат само за периодично освежаване на задълбоченото изживяване на тази нагласа.

3.5.38

Всяко средство, което може да се препоръча в това отношение, има за цел единствено да поддържа новата нагласа на всички помисли и импулси будна в съзнанието, така че тя нито за миг вече да не може да бъде забравена.

3.5.39

А ако тази нагласа се поддържа наистина трайно, така че действено да а определя целия живот на всекидневието,- все едно чрез какви помощни средства, съобразени с индивидуалните особености, се постига това, то всичко останало става бързо - "от само себе си", тоест без нашето съзнателно съдействие.

3.5.40

Тогава в укрепналия по такъв начин човек се създава един силов център, чието действие все повече се разраства, за да установи накрай духовна връзка с всички подобни силови центрове тук на земята, достигнали вече пълна зрелост, без за това да е необходим някакъв специален акт на волята.

3.5.41

Веднага щом тази връзка стане възможна. търсещият получава духовната помощ на ония. които вече са намерили и които не познават по-висш дълг от този да помагат навсякъде където тяхната духовна помощ може да бъде приета, независимо дали може да бъде съзнателно почувствувана или още не.

3.5.42

Търсещият се превръща тогава в един вид „приемателен апарат" за определен вид духовни излъчвания, които обаче могат да се възприемат само вътрешно, но не и да бъдат установени е методите на научния експеримент.

3.5.43

Въздействията от царството на субстанциалния Дух могат да се преживеят единствено чрез вътрешно вникване. Те никога не могат да станат обект на мисловно определение от страна на външни научни изследвания, защото тук стана дума за нещо живо, което се отдръпва веднага щом бъде направен и най-малкият опит да бъде докоснато. —

3.5.44

Но не бива да мислиш, че можеш изведнъж да се превърнеш в такъв „приемателен апарат“!

3.5.45

Който иска да бъде приет на обучение при вечните Помагачи, сам трябва да надене работната престилка на търпението...

3.5.46

Дори и най-интензивната земна воля ,- която като прост продукт на мозъчни функции трябва много точно да бъде разграничавана от субстанциалната вечна Воля. изявяваща се в човешкия Дух, — не е в състояние да ускори развитието на духовните приемателни органи.

3.5.47

Маниакалната, упорито настойчива, породена от мозъка „воля" само смущава процеса на кристализация на въпросните сили, които трябва да се сраснат в нов силов център. независим вече от мозъчните функции.

3.5.48

И напротив, колкото по- последователно се запазва вътрешната ,.нагласа" на целия човек, многократно споменавана тук. — също както далекогледната тръба трябва да остане непрекъснато насочена точно към наблюдавания обект, толкова по-скоро се стига до момента, когато търсещият ще може да встъпи и в осезаем контакт със своите духовни помагачи.

3.5.49

Единствено меродавно е практическото поведение на търсещия в неговия всекидневен живот, — а не спазването или неспазването на режим на „упражнения" от какъвто и да е род.

3.5.50

Това обаче не означава, че той не бива да се отдава в периодически повтаряща се последователност на даден особен вид духовно вглъбяване, ако е установил, че и поведението му във всекидневния живот черпи от него желаното укрепване на нагласата към Духовното.

3.5.51

Щом търсещият встъпи в достатъчно развит контакт със своите духовни помагачи, неговите сили се подлагат първо на един вид изпитание и в зависимост от изхода на това изпитание се „настройва“ по-нататъшното духовно въздействие върху него.

3.5.52

Скалата на възможните духовни облъчвания започва с простото укрепване на собствените сили на търсещия и стига до лично духовно ръководене.

3.5.53

При малцината, намиращи се още преди земното си раждане под такова водачество, тъй като са били определени да станат „Майстори“ на духовна дейност на земята, накрая се стига до пълно духовно сливане с водача, дори той да живее в някоя далечна част на света, така че ученикът не се обучава вече чрез понятия, а съпреживява всичко, което става в Духа (не в "мозъчното съзнание"!) на неговия Учител.

3.5.54

Намерението на „Майстора“ да направи някои живи в него духовни процеси осезаеми за своя ученик е достатъчно, за да може ученикът да възприеме тия процеси така, сякаш те стават у самия него, макар и да знае с абсолютна сигурност по какъв начин се осъществява това съпреживяване.

3.5.55

И тъй като „Майсторът“ отдавна е постигнал за своята индивидуалност съединението с „Прасветлината", ученикът преживява това съединение първоначално чрез сливането с просветлената душа на своя Учител.

3.5.56

Постепенно ученикът става достатъчно зрял, за да може самостоятелно да постигне съединението с Прасветлината.

3.5.57

Стигнал до тази цел, той осъзнава не само своята собствена духовна и вечно неразрушима индивидуалност, но преживява в себе си едновременно и съзнанието на всички индивидуалности в Духа, намерили някога израз в дадено човешко съзнание...

3.5.58

Така усъвършенствуваният се усеща слят с всички, които по същия начин са постигнали съвършенство, в една нова за него общност на съзнанието, несравнима с нищо познато на земята.

3.5.59

Неговото собствено индивидуално съзнание се корени приютено в това общо съзнание.

3.5.60

Никога обаче индивидуалното съзнание на усъвършенствувания не може да се „разтвори“ в общото съзнание.

3.5.61

Отделният индивид живее в тази слятост навеки живота на Цялото, проникващ във всички други индивидуалности на това Цяло и сам проникван от тях, без никоя от така слетите индивидуализации на Духа да може да загуби своето собствено, определено от самата нея, битие.

3.5.62

Абсолютна сигурност в по-нататъшното съществуване на човешкото съзнание, което отвъд смъртта на земното тяло изживява вечно себе си в духовен начин на възприемане, може естествено да има само за малцината, постигнали посочената тук цел още през земния си живот.

3.5.63

За всички други остават само предположенията или утехата на една вяра, — освен ако не предпочетат да се доверят на съобщенията на малцината свои ближни, познали от собствен опит още през земните си дни и „живота след смъртта“.

3.5.64

Правдивите свидетелства на хора, които са постигнали тази цел действително, а не само в опиянението на екстаза или в плен на някакъв вид хипноза, могат много ясно да бъдат разграничени от страна на една непредвзета, необвързана с предразсъдъци критика, от баснословните съчинителства на объркани мечтатели или на ентусиазирани фантазьори.

3.5.65

У всички народи могат да се намерят правдиви свидетелства на осъзнатите в отвъдния свят и във всички епохи са живели отделни хора, които са били в състояние да дадат достоверни сведения за живота в Духа.

3.5.66

Дрехата, забулваща такова едно съобщение, може да бъде скроена по модата на своето време и да носи баграта на единствено признатата по това време вяра, — но които не се задоволява тук само с привидността, той във всички тези одежди ще разпознае винаги Човека и най-дълбокото човешко преживяване: — единението с Първоизвора на всяко Битие във Вечността и на всяко проявено съществувание във всички сфери на пространството и времето.

3.5.67

Който е разбрал веднъж какво изисква от него извисяващият се Път, посочен му в моите книги, и до каква цел могат да стигнат по този път през своите земни дни дори и не особено надарените, той няма занапред да ми задава вече въпроса, какво трябвало да „прави", очаквайки в отговор да го запозная с някакво особено „упражнение".

3.5.68

Той трябва да е разбрал, че тук става дума за нещо. стоящо неизмеримо по-високо от всякакви чудодейни „факирски сили", — неизмеримо по-високо от най-удивителните „чудеса на окултизма“, — и неизмеримо по-високо от „езотеричните“ учения, карикатурно окичени с пъстрите дрипи на научното познание от робуващи на мозъка секти...

3.5.69

Макар и да съм принуден, — за да бъда разбран поне от ония. които са в най-голяма опасност, — да се позовавам на вече познатото, а понякога и на терминологията на Ориента, добила широка популярност чрез писанията на „теософите“, по -задълбоченият читател скоро ще установи, че аз говоря за неща, за които досега са били давани само изопачени представи.

3.5.70

Дори и ерудираният ориенталист. познаващ всички достъпни до днес текстове на Изтока, ще намери в тях само прикрити указания за пазеното в тайна Учение, тъй като древните, считани за свещени, писания са били написани без изключение за хора. получили вече тайна поука „от уста на ухо“.

3.5.71

Създателите на древните религиозни книги са примесили нарочно фактологични съобщения, хроники или разкази, нямащи абсолютно нищо общо със скритото учение, към текстовете, предназначени и разбираеми само за съответно подготвени ученици, при все че оголеният буквален смисъл често има значение, противоположно на онова, което посветените са извличали от същия текст.

3.5.72

Освен това ученията, чиито словесен изразител ставам тук, са били, макар и в забулена форма, записвани в крайно редки случаи, а и тогава винаги само откъслечно.

3.5.73

И ръкописите, в които тези откъси могат да се намерят обединени, няма никога, нито днес, нито в бъдещите дни, да станат достъпни за непризвани, а „непризван“ тук с всеки, който още не е изпитал в себе си по духовен път онова, което в тези ръкописи е представено в лапидарен, „каноничен" стил, като потенциално възможно да бъде преживяно.

3.5.74

До неотдавна малцината, които живеят тези учения и поради това могат и да „учат“ на тях, са спазвали строго прадревните норми, забраняващи при всички обстоятелства откритото разгласяване дори на тези немногобройни указания, които аз сега съм задължен да дам.

3.5.75

Едва едно смекчаване на суровото тълкуваме на тези норми направи възможно откритото излагане на тия учения в настоящия им вид, след като възвишените Кормчии на духовната йерархия, чието най-ниско стъпало представляват нейните малобройни членове на нашата планета, признаха това смекчено тълкуване като допринасящо за благото на епохата.

3.5.76

Който иска да схване моите поучения, давани сега открито, ще трябва да се откаже от мнението, че тук ставало въпрос за нов вариант на една или друга религия или пък за печелене на последователи за някоя източна философска система.

3.5.77

Който се стреми да намеря в човешката история следи от Познанието, на което аз служа, ще съумее непременно да ги намери.

3.5.78

В най-чистата си форма това Познание е било живо у хората през ранния период на античните мистерийни култове.

3.5.79

Но за упражненото ухо, гласовете на всички столетия говорят на ясен език и не се искат много усилия, за да се види, че източникът на настоящото свидетелство за това Познание е упражнявал чак до наши дни най-широко въздействие на земята, като извор на вдъхновение за всяко обединение между хората, чиято най-висока цел е било, или и днес още е, постигането на висше човешко достойнство. —

3.5.80

Много има да се каже тук, но засега то не може да бъде изречено, защото засяга неща, които трябва да бъдат намерени от самите тези, до - които се отнася премълчаното.

3.5.81

А който иска да пожъне плодовете, растящи в градината на излаганите тук учения, трябва да превърне целия си живот в едно непрекъснато „упражнение“!

3.5.82

Новият живот, който той иска да открие, се съдържа вече в неговото всекидневие, — само че той не може още да разпознае какво ново за него му носи то.—

3.5.83

Той няма нужда от „езотерични учители“, възлагащи му зловредни „упражнения“, понеже всекидневният му живот е сам най-действеното, истински духовно „упражнение“, което вечната Прасветлина му възлага всеки ден отново и отново за разрешаване.—

3.5.84

Във всекидневния живот, — в най-проста форма и без всякакви мистериозни жестове, — той ще намери с течение на времето постижимото за него съвършенство тук на земята, — а не в „езотерични школи“ и предвзети кръжоци на мними посветени, чието безочие ги кара да играят ролята на духовни „учители“ и за които може само затова да бъде измолено опрощение, защото те не знаят какво правят...

3.5.85

Духовното съвършенство иска целия човек!

3.5.86

"Тяло" и „душа" не бива никога да се усещат разделени при търсенето на това съвършенство!

3.5.87

Няма нищо „телесно" което да не е същевременно и „душевно", и всъщност става въпрос не за „одухотворяване“ на тялото, а за земно възможното и земно достъпно въплъщение на вечния Дух чрез силите на душата. — — —

3.5.88

Които презират тялото и въпреки това се надяват да стигнат в царството на субстанциалния вечен Дух, намират вместо него само едно ново царство на илюзиите!

3.5.89

А от тялото се изисква да се научи да „вярва" в скритото у него вечно, свръхлично "Аз"чието въплъщение то трябва да стане.

3.5.90

Вечното, родено от Духа, "Аз" е чистият извор на духовните сили у човека на земята, а тялото е ведрото, с което тези сили се загребват и вливат в земния живот!

3.5.91

В това вечно „Аз" ние намираме себе си такива, каквито вечно сме във Вечността!

3.5.92

Само в това най-вътрешно „Аз“ ние намираме всеобгръщащия вечен, субстанциален Дух!

3.5.93

Единствено в твоето създаващо самия тебе "Аз" ти ще намериш своя "жив" Бог!-

3.5.94

Не чрез разум и книжна ученост“ се постига най-висшето благо, достъпно за човеците!

3.5.95

Духовното съвършенство е плод на живота, а не извод на изострената като бръснач мисъл!

3.5.96

Има наистина неща, които могат да се постигнат само с разума.

3.5.97

За да се „знаят", те трябва да станат обект на мисълта!

3.5.98

След това обаче мъдрецът се извисява над знанието, докато се научи да мисли, както децата мислят! —

3.5.99

Не по "детински" трябва да се научиш да мислиш, а отново да постигнеш единство на мисълта и на обекта на мисленето.

3.5.100

В такова единство някога, когато си бил дете, си схващал първите си мисли и само в същото единство могат да се мислят и крайните и най-висши мисли.

3.5.101

Както мисленето ти в ранна възраст не е „измисляло" своя материал, а го е намирало чрез първия си земен опит, така и сега твоят духовен опит трябва да ти предостави градивните камъни, с които да увенчаеш високия храм на своето познание. . .

3.5.102

Тогава ти не напразно ще си изживял земния си живот и не на пусто ще си изстрадал неговите мъки!

3.5.103

Сигурно стъпил в своя „отсамен“ свят, ти с упование ще можеш да изчакаш , още днес изпълнен с вяра в своя вечен Живот в божествената Светлина!

<<< ***