Произхождам от съвсем чуждо на книжовността семейство. Земеделци, лесничеи и селски занаятчии са моите предци по кръв. Никога не съм чувал за някого, чието занятие да е било свързано с четенето на книги.

4.1.2

За баща си мога наистина да кажа, че четеше с голямо удоволствие, макар и да намираше време за това едва в края на един ден, изпълнен с тежък физически труд.

4.1.3

Но той проявяваше интерес само към точно определен вид литература. Не питаше за автора (като изключим произведенията на любимия му писател Албан Шолц, чиито „Будещи гласове" предназначени за католическото паство, той винаги препрочиташе с удоволствие), а първото нещо, което търсеше в дадена книга беше неизменно "имприматурата"* на епископа, даваща гаранция на католика, че съдържанието на книгата няма да навреди на неговата вяра.

4.1.4

Аз също бях на повече от двадесет години и все още не бях чел нито едно произведение, неминало през църковната цензура, с изключение на учебниците и на някои трудове по анатомия, перспектива, техника на живописта и други подобни. Пак тогава, следвайки най-педантично църковните предписания, поисках специално разрешение от Архиепископството в Мюнхен, за да мога едва след това с чиста съвест да узная за немската литература нещо повече от съдържащото се в училищната христоматия. -

4.1.5

Налага се да спомена всичко това, за да обясня какво изпитах по-късно, когато — по силата на вменения ми от моя духовен учител дълг и воден от вътрешния си подтик — най-после се осмелих да направя опит да публикувам онова, което имах да дам на хората. — Това съвсем не беше лесно за мен! Трябваше да преодолея значителни вътрешни задръжки, преди да се почувствувам най-после готов да поема върху себе си отговорността, носена според мен от всеки, който чрез книгопечатането предлага на съвременниците си едно съставено от него изречение.

4.1.6

Само авторското име, под което можех да дам сведения за духовния си опит, не стоеше за мен никога под въпрос. От самото начало бях напълно убеден, че не е възможно да говоря за духовния си опит под онова име, което винаги ми се е струвало най-външното нещо в моя външен живот: — един наистина необходим в практиката „етикет" за адресното бюро, но без каквато и да е връзка със същността на неговия носител. —

4.1.7

По време на духовното си обучение аз получих съвсем друга представа за същността на едно истинско „име". Научих, че може да се върви напред от едно „име" към друго, че дадени букви в едно истинско „име" могат да действуват като духовни антени, както и още някои неща. Аз самият носех като духовен ученик "имена" които трябваше първо да "надрасна“, преди да стана достоен за своето име. Познавах вече себе си само в това име, в „моето“ име, затова понякога, макар и за миг, се налагаше с усилие да си припомням как все пак се наричам според адресната книга, а външното си име, Иозеф Шнайдерфранкен, оттогава винаги пишех без каквото и да е чувство за вътрешна връзка с него...

4.1.8

От друга страна, върху мен оказа въздействие и обстоятелството, че през цялата ми младост за мен беше важно единствено съдържанието на дадена книга, а на името на автора и почти не обръщах внимание. Ето защо съвсем не отдавах особено значение на себе си като автор и доколкото това бе възможно, стремях се с всички средства да избегна насочеността на интереса лично към мен — извън рамките на моите книги. И до днес се стремя все така да отклонявам подобен интерес. -

4.1.9

На първите си съобщения, обединени днес в КНИГА ЗА ЦАРСТВЕНОТО ИЗКУСТВО, но появили се навремето като малки есета, отбелязах само началните букви В. Y. R . докато в КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ, излязла в първата си редакция преди девет години, по съвета на книгоиздателя се реших да се подпиша не с инициалите, а с цялото си име — въпреки ориенталското му звучене. —

4.1.10

Знаех много добре, че това ще ми създаде немалко затруднения и че тъкмо от хората, които на първо място трябваше да станат читатели на книгите ми, можех да очаквам най-голямо недоверие, породено от азиатски звучащото име, тъй като то можеше да бъде изтълкувано само като измислен „псевдоним“. Виждах също опасността това да събуди до такава степен любопитството, че едва ли бих успял да избегна въпроси относно „значението“ на моя предполагаем „псевдоним“.

4.1.11

Но тъй като съветникът ми по издателските въпроси съвсем не споделяше тези съмнения, а и с право посочи, че една глава от КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ дава подробни сведения за същността на духовните имена, аз в края на краищата се доверих достатъчно на преценката на читателите си и си казах, че те би трябвало от цялото съдържание на книгата да разберат кого имат пред себе си и едва ли биха сметнали, че намирам за необходимо сам да си придавам някакъв „бенгалски" колорит с помощта на един екзотично звучащ псевдоним...

4.1.12

С радост мога да потвърдя, че това доверие бе оправдано от повечето читатели на моите книги.

4.1.13

Но наред с това чувам понякога и за хора, които с донякъде разбираемо предубеждение се смущават от „екзотичното“ ми име и смятат, че то им дава достатъчно основание да се откажат от четенето на книгите ми, без да са се запознали със съдържанието на нито една тяхна страница.

4.1.14

Други пък настояват много за един немски и ясен „превод“ на името ми.

4.1.15

Едничкото, което ми остава в случая, е да кажа на едните: „Ако те смущава това, че пиша под името, в което единствено познавам себе си звуково, и ако това име ти звучи прекалено „екзотично“, то наречи ме спокойно както си искаш, но чети онова, което и за теб съм написал", — а на другите: "Ако непременно трябва да „си мислиш нещо", четейки името ми, прояви засега търпение, докато не се научиш вътрешно да схващаш звуковите стойности така, както музикантът схваща тоновете, изписани с ноти."

4.1.16

Напълно разбираемо впрочем е и това, че просто от пиетет към духовния учител, който ми даде името, бих се наричал Bo Yin Ra дори ако тези три срички и за мен бяха тъй „странни", както може би изглеждат на някои други.

4.1.17

Нека кажа веднъж завинаги, че тук не става въпрос за три думи, чиито „смисъл“ би могъл да разкрие някаква тайна, макар трите срички да са взети от корените на един древен език, и че те образуват моето, присъщо ми като духовен човек име, само затова, защото техните звукови стойности отговарят на моята характерна същност така, както определена група ноти — на даден акорд.

4.1.18

За мен самия всичко това е тъй кристално ясно и очевидно, тъй просто и разбиращо се от само себе си, че според мен всяко дете би трябвало да разбере за какво става дума в случая...

4.1.19

Наистина знам също, че ние напълно сме загубили инстинктивно сигурния си усет за звуковите стойности на човешкото слово като духовно обусловени стойности и че навярно именно тук трябва да се търси причината, защо моят духовен учител е образувал „името" ми от три коренни срички на един древен източен език, въпреки че е можел да го състави и от срички или думи на майчиния ми език, което във всички случаи би облекчило много моята задача.

4.1.20

Нека все пак не ми бъде отречена поне онази степен на разбиране, която е необходима, за да зная, че само един откъснат от света глупец би могъл да бъде тъй невеж, че да се натруфи в наши дни с чуждоземно звучащ псевдоним, а и от самото съдържание на книгите ми трябва да се разбере, че едва ли мога да бъда до такава степен некоректен, за да си избера "псевдоним", който би създал впечатлението, че съм човек от някое чуждо, далечно племе.

4.1.21

В заключение трябва обаче да кажа, че начинът, по който сам аз бях свикнал да чета на младини, интересувайки се твърде малко от автора, но затова пък толкова повече от съдържанието, съвсем не ми изглежда тъй лош.

4.1.22

На моите книги мога само да пожелая от сърце такива читатели!

4.1.23

В крайна сметка именно съдържанието на една книга и въздействието на това съдържание върху душата на читателя е най-сигурната основа за преценка на самия автор. —

1927 г.

4.2.0

<<< ВЪВЕДЕНИЕ

4.2.1

„От човека трябва да тръгнеш, за да стигнеш до „Бога“, иначе „Бог“ ще остане за теб навеки — чужд! —

4.2.2

Така писах някога в „Книга за царственото изкуство“.

4.2.3

Не намирам по-подходящи думи, за да започна днес тази „Книга за Човека“....

4.2.4

Заедно с „Книга за живия Бог“ и „Книга за отвъдния свят" настоящата „Книга за Човека“ образува трилогия, защото, макар и всяка една от тези три книги да е завършена в себе си и да представлява самостоятелно цяло, те всички са във вътрешна връзка помежду си и в тях има много места, които взаимно, се изясняват.

4.2.5

А такова взаимно изясняване може само. да задълбочи въздействието на думите върху душата.

4.2.6

Затова нека и тази „Книга за Човека“ попадне в ръцете на онези, които познават вече другите две книги!

4.2.7

Нека стигне до сърцата, които се нуждаят от нея: до ушите, които са готови да приемат нейното съдържание!

4.2.8

Макар че зная колко недоразумения могат за съжаление да предизвикат тези думи, принуден съм все пак да заявя изрично, че и тази книга беше написана в изпълнение на поето задължение, в пълно съгласие със „Старшите“ на духовната Общност, към която принадлежа и на която дължа всичко, което мога да дам.

4.2.9

Излаганото тук учение е хилядолетно наследство от онези, на които, още от самото появяване на това земно човечество, е поверен за постоянно пазене свещеният огън, чиято светлина идва от най-вътрешната „Прасветлина“.

4.2.10

Ние само предаваме по-нататък онова, което самите сме получили, за да може то чрез нас да стигне до живеещите с нас и след нас.

4.2.11

Ние нямаме никаква претенция да бъдем автори на това учение.

4.2.12

Всъщност става дума не толкова за „учение“, Колкото за предаване на практически опит в живия свят на вечния субстанциален Дух, от който води началото си всяка човешка душа на тази планета...

4.2.13

Затова и тази книга, в която се говори за „Човека", извежда в света на чистия субстанциален Дух. —

4.2.14

На мнозина това изглежда може би като противоречие, тъй като те не са още разбрали, че истинският Човек е също тъй „плод на любовта" между Мъжкото и Женското начало в субстанциалния чист Дух, както земно-животинското му тяло е резултат от физическото еротично единение между мъжа и жената на земята...

4.2.15

Но който иска да открие Човека и така да се научи да познава себе си, трябва да отиде в родината на Човека, — трябва да насочи търсенето си по онези пътища, по които може да се изкачи до високите сфери, откъдето произхожда вечният организъм на истинския Човек, — сфери, оставащи завинаги недостъпни за земните сетива и познаваеми за земния разум само в проявленията на духовно сътворени импулси.

4.2.16

Докато разглеждаме човека единствено като явление на тази земя, ние имаме пред себе си само едно дисхармонично устроено животно, — дисхармонично, защото се стреми да се изяви не само като животно, а получава очевидно подбуди за изява и от други сили, които не спадат към силите на животното, — дисхармонично, защото тези чужди на животинската природа сили просто му пречат да изживее живота си в животинско доволство, неугнетено от бремето на греха. —

4.2.17

Необходимо е поради това преди всичко да се осъзнае и да се превъзмогне заблудата, че Човекът е само онова явление, което на тази земя означаваме с името „човек“. —

4.2.18

Никои на земята, — никой, който „познава хората“, не може да бъде упрекнат за това, че към възвишените думи, наричащи Човека „образ и подобие Божие", той се отнася само с иронична усмивка, щом понятието, свързвано от него с думата „Човек“, има предвид единствено земния човек.

4.2.19

И наистина: думите „образ и подобие Божие“ биха били най-голяма глупост, ако изреклият ги за първи път е мислил само за „човека“ на земята! —

4.2.20

Такива думи е могъл да каже само един глупец, — или пък — един истински мъдрец, комуто се е разкрило познанието за всеобхватната същност на Човека.---

4.2.21

Какво трябва да включва понятието-„Човек“, за да обхване то в себе си наистина Човека, а не само една от неговите безбройни форми на изява както в духовно, така и във физически сетивно възприемания Космос, ще научиш от тази „Книга за Човека".

4.2.22

Вярвам, че вече няма да осмиваш думите на мъдреца, щом осъзнаеш в себе си това, което имам да ти кажа.

4.2.23

Тогава ще разбереш какво означава старозаветният израз: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори..."

4.2.24

Тогава няма да търсиш вече „прачовека" на тази планета, — ще осъзнаеш, че това, което досега си наричал така, е всъщност едно животно от дълбоката древност, от което се е развило по-изтънченото животно, служещо днес само като носител и оръдие на Човека, за да може той да се изживее във физическия свят. —

4.2.25

Няма вече и да „изпадаш в отчаяние от човека“, защото всичко, което ти се е струвало досега „достойно за презрение“, „дребнаво“ и „жалко“ в съществото, носещо на земята името „човек", ще ти се разкрие като естествено необходима — защото е обусловена от животинската природа — изява на земното животно, което истинският „Човек“ се стреми да използува тук като средство за самоизява, — но което често оказва на Човека толкова силна съпротива, че той не е в състояние да я преодолее в царството на физическия свят.

4.2.26

А други неща ще се научиш да разбираш като неизбежни „явления на триене" при взаимодействието на тези толкова различни помежду си сили.

4.2.27

Няма също никога вече да мечтаеш и за някакъв „рай на земята“, защото ще си разбрал, че животното, което трябва да служи на човека в този материален свят, не би могло да намери тук своя „рай“ и че истинският "Човек" от друга страна, е имал вече своя рай много преди падението си в царството на физическите форми, където „човекът животно" трябва да му предостави своите сили, за да може той отново да намери този рай...

4.2.28

Блажен ще си, ако след прочитането на тези текстове, които сега ти давам, стигнеш до собствено, вътрешно прозрение, че и ти си Човек от вечната родина на Човека, а не само онова висше животно, с което се чувствуваш тъй тясно свързан, та досега едва ли си си давал сметка колко чуждо и противодействащо ти е то!- - -

4.2.29

Блажен ще си, ако се възправиш с пълна сила и се устремиш занапред към най-висшето в теб, — защото прекалено дълго вече си се ровил в своите тинести низини, — прекадено често си протягал ръце към несигурни, мочурливи бездни, без да можеш да намериш там онова, което си си въобразявал, че вече напипваш! —

4.2.30

Искам да те видя изпълнен с вяра в себе си!

4.2.31

Ти няма да можеш вече да се презираш, щом — макар и само като догадка — почувствуваш, че в тебе няма нищо достойно за презрение освен онова, което ти самият правиш такова чрез погрешно тълкуване!---

4.2.32

От този ден нататък ти няма вече да се принизяваш до низкото!—

4.2.33

От този ден нататък ти няма вече да се стремиш към долното в теб!—

4.2.34

Нагоре ще се устремиш ти, нагоре и надалеч от лепкавата глина на утъпканите делнични пътища!

4.2.35

Със свободна крачка ще изкачиш скалистата пътека, която те води в теб към твоите покрити с вечен сняг върхове!

4.2.36

Там ти ще срещнеш тогава себе си, като „Човек“ в родината на. Човека.---

4.3.0

<<< МИСТЕРИЯТА „МЪЖ И ЖЕНА“

4.3.1

Във вечната Праоснова: във вечно оплождащия се и зачеващ себе си — и в себе ги всичко съществуващо — Дух, — дълбоко скрита в извора на всяко битие и всяка проява, — почива мистерията: „Мъж и Жена"...

4.3.2

Прехвърляйки мостове за земното познание, хората говорят за „чистия Дух“ като за „абсолютно Битие", макар че такова вечно неподвижно, „абсолютно Битие“, непроменимо и затворено в себе си, никога не е имало, няма и не би могло да има.

4.3.3

Който отъждествява такова неуместно понятие с Действителността, прекалено много се доверява на мисълта си и е още твърде далеч от осъзнаване на факта, че логическите умозаключения не могат да проникнат отвъд границата на онези представи, които остават зависими от законите, управляващи мисленето.

4.3.4

Реалността на чистия Дух обаче е сама на себе си „закон“ и остава недосегаема от всякакви мисловни изводи!--

4.3.5

Обхващайки себе си в себе си, „чистият Дух" се намира отвеки и навеки в процеса на своето самосътворяване, — оплождайки се и раждайки себе си, — защото чистият Дух е „Мъж и Жена". —

4.3.6

А „Мъжът и Жената" в Духа зачеват и раждат по-нататък от изначалната си самопроява — без начало — без край" — Човека на чистия Дух; и те го зачеват и раждат по свой „образ, и подобие“, — като „Мъж и Жена", свързани в изначалното единство на биполярната си същност...

4.3.7

Всичко, добило някога образ: — всички слънца и светове на духовния, както и на физически сетивно възприемания Космос, всичко, всичко е „творение“ на този, зачеващ от Духа, чисто духовен „Човек“, Доколкото то е „явление", така че това сътворяване е също плод на „Мъжа и Жената" във вечния Дух. —

4.3.8

В безкрайно множество, — безкрайно индивидуализиран — се зачева и ражда от Мъжа и Жената в Духа този първи „Човек“ на чистия Дух и всеки един е вечно творящ: — вечно оплождащ се и раждащ в себе си, — защото той има „битие" само дотолкова, доколкото се изявява във вечното самооплождане и раждане, като "мъж и жена": — като мъжко-женска поляризирана сила.

4.3.9

Това, което той зачева и ражда, е „той самият“, е битие от неговото битие, само че в „по-плътна“, така да се каже, в по-бедна на светлина форма, докато, най-после, продължавайки този процес на все по-нататъшно пораждане, не се отдалечи твърде много от своето изначално битие и — при дадена духовна „плътност“ — не се самозачене вече като „явление", раждайки от себе си всички светове, които се разкриват като явление.

4.3.10

Безкрайно също така е и „проявлението“ на Човека на Вечността в неговото проявено творчество и всяко отделно, изхождащо от него явление, зачева и ражда по-нататък следващата, по-нискостояща форма на проявяване.

4.3.11

Има такива стъпала на „Човека“ в духовния Космос, а дори и в Космоса на физическите проявени светове, които биха се сторили на проявения човек от тази земя — ако можеше да ги възприеме — по-високостоящи и от Бога....

4.3.12

Едно от най-нисшите стъпала на проявлението на „Човека“ е самият земен човек.

4.3.13

В него първородният Човек на чистия Дух се е свързал с едно от най-несвободните същества, сътворени като явление от него, — с животното.

4.3.14

Тук, в земното животно, Човекът на Духа е загубил своето самосъзнание и се изживява сега само в трептенията на земно-клетъчните процеси със съзнанието на по-изтьнченото животно, — съзнание, получаващо чрез няколко слаби лъча от истинския Човек в Духа онова просветляване, което издига земно-човешкото самоусещане над съзнанието на другите земни животни.

4.3.15

„Човекът“ би се загубил в животното, ако не беше получил на земята своето наследство от изначалното сътворение, така че той може отново да добие силата да приеме в себе си сияйния, изграден изцяло от Светлина кристал на чистия Дух, който той открива тогава в себе си като „свой Бог".

4.3.16

Както работникът не се спуска никога в дълбините на кладенеца, без да е вързал на сигурно място въжето, което ще трябва отново да го изведе на бял свят, така и Човекът на Духа не се е спуснал надолу в своето все понататъшно творение, без да е непрестанно осигурен чрез сребърната нишка от светли сили, произхождащи от първозачатието му в чистия Дух.

4.3.17

Само чрез тези сили, които го следват от най-висшите сфери и стигат дори тук на земята до него, земният човек има възможността да се съедини в себе си със своя Бог и в него да се изтръгне от мрака и нощта, издигайки се до Светлината и Сияйността.—

4.3.18

Съзнавайки своята висша осигуреност, сега, след като неговият Бог се е „родил“ в него, той може да се спусне без всякаква опасност и в най-дълбоките пропасти, в които би го захвърлил земният му жребий...

4.3.19

Но повечето земни хора живеят все още в човека животно на земята без Бог, макар и да се кланят на някакъв измислен, външен Бог.

4.3.20

Те още търсят своите древни предци само на тази планета и съвсем не знаят, че цялата Вселена е от Човека, не знаят, че „първобитните хора“, чиито следи продължават, да се откриват на земята, са само техни земни, майчини| предци, докато бащините им предци — оплождащото начало — могат да бъдат намерени само в сферите на Духа.

4.3.21

Освобождаването на духовния Човек от веригите, в които той сам се е оковал като земен човек, може обаче да настъпи едва когато той най-после отново осъзнае, че е само една от хилядите форми на проявление на „Човека“, и се откаже от илюзията, че единствено той — такъв, какъвто е тук на тази малка планета — бил истинският „човек“, — единствената форма на изява на човека. —

4.3.22

Словата на свещените книги от древността са гибелни за вярващите в тях, докато земният човек свързва всичко казано за Човека в тези свидетелства на мъдреците, само със себе си— само с формата в която се проявява човекът на тази земя.—

4.3.23

Нагоре трябва да насочи погледа си той, — но не към някакъв външен Бог, съществуващ във въображението му високо над облаците, а „нагоре“ към самия себе си в своите по-висши форми на проявление, „нагоре“ към своето начало, към чистия Дух, който иска отново да изкристализира в него като "негов Бог“! —

4.3.24

Но дори и своя истински "жив“ Бог земният човек открива трудно, — защото е свикнал да си представя своя Бог само като „мъж", докато неговият „жив Бог“ е: — „Мъж и Жена". —

4.3.25

Земният човек може да постигне спасение само ако и Жената в неговия Бог заговори отново на съзнанието му...

4.3.26

„Вечно женственото ни възвисява“...

4.3.27

Че той вижда само „Мъжа" в своя измислен Бог, е вина, е отричане от силите на изначалното битие: е заплитане в жадуващото оплождане женско начало в неговата природа, е отказ от мъжествено-активния елемент в самия него. —

4.3.28

Дисхармония възниква неизбежно навсякъде където „мъжкото“ и „женското“ в Космоса не действуват заедно.

4.3.29

Наречи спокойно „мъжкото и женското и с други имена!

4.3.30

Те винаги са двата противоположни полюса, които в своето единение сътворяват Живота!

4.3.31

Положително и отрицателно, активно и пасивно, оплождащо и раждащо, даващо и получаващо, изхвърлящо и поглъщащо, задвижващо и задвижвано...

4.3.32

И всичко това е свързано във вечен кръговрат, така както жената на земята става — майка на мъжа, а мъжът — баща на жената. —

4.3.33

И няма нито едно създание, нито едно същество и в духовния, и във физически сетивния космос: — няма и нищо на пръв поглед „чисто мъжествено“ или „чисто женствено“, в което да не се намират едновременно „Мъжът и Жената“, взаимнопроникнати наистина по хиляди различни начини.

4.3.34

„В нищо“ би се превърнал дори всеки „атом", ако в него не действуваха, непрекъснато оплождайки се и раждайки, „Мъжът и Жената“.

4.3.35

Каквито и имена да дава човекът изследовател на откритите от него потенции в най малката частица на „материята“: — всъщност винаги става дума за форми на изначалните сили „Мъж и Жена“.—

4.3.36

Но истинска надежда да намериш и своя „жив* Бог в себе си ще имаш едва тогава когато започнеш да го търоиш такъв, какъвто той единствено е: - като „Мъж и Жена“, и само ако по такъв начин го „търсиш“,ще може да се образува в теб от Мъжкото и Женското начало като онзи изграден изцяло от светлина „кристал“, който ще обедини тогава двата полюса на твоето собствено битие в своята биполярна същност. — //26

4.3.37

Висша помощ от твоята духовна родина ще ти бъде оказана, ако се стремиш по този начин да търсиш...

4.3.38

На тази земя живее един невидим Човек, живее сега, както е живял винаги, — Човек от бащиното Праоплождане — от майчиното Раждане в чистия Дух, - един чист духовен Човек най-висшето Битие във вечно бликащия извор на божествено-духовния живот.

4.3.39

Един от онези, които зачеват и раждат „Мъжа и Жената" в Духа „по свой образ и подобие"!—

4.3.40

Но на тази планета живеят и други невидими „Човеци": „Човеци“, които са по-нататъшно творение на прасътворените, — „свързани“ наистина със своето собствено проявено творение в Невидимото, но оставащи въпреки. това във „висшата Светлина“, — не "паднали“ от Светлината и Сияйността, за разлика от видимия проявен човек.

4.3.41

Съзнавайки тежката неволя на човека в животинската форма на изява, те се стремят да го спасят, стига той наистина да иска да бъде спасен.

4.3.42

Те самите обаче действуват под духовното водачество на онзи невидим прасътворен Човек, който направлява всичко духовно на тази планета.

4.3.43

Този невидим духовен кръг от помагачи, стоящ под най-висше духовно-човешко водачество, винаги е намирал все нови и нови земни хора, които да направи оръдия на своята пламенна воля за помощ, — действуващи „Майстори“ на най-възвишено земно-духовно познание: — сътрудници в неговото помагаща дело, защото те са се обрекли да помагат още преди въплътяването си в земно тяло.

4.3.44

По тези „мостове", абсолютно необходими, за да се достигне до опипом търсещите в тъмнината на тази земя, е крачил и крачи във всички времена вечният, истински „Човек“ на Първозачатието в Духа — към своето собствено паднало духовно творение, творението на най-отдалечената от Светлината форма: -към земния човек, търсейки кого би могъл да издигне и да поведе обратно към Светлината. —

4.3.45

Че мнозина от земните човеци търсят, а малцина намират, се дължи на това, че почти всички търсещи са насочили погрешно усилията си и така затъват във все по-дълбок мрак...

4.3.46

Всяка сила действува в онова направление, в което е била първоначално насочена.

4.3.47

А земният човек, у когото „животното", носещо Човека, е взело до такава степен връх, че той счита земно-животинското в себе си за своя същност и дори го отъждествява със себе си, търси вън от себе си онова, което би могъл да намери само във себе си, — там, където той е винаги свързан с по-високите стъпала на своето Човешко битие чрез „сребърната нишка“ от сили, която поддържа връзката между истински „човешкото“ в земния човек и цялото човечество.

4.3.48

Също тъй и никой помагач от духовните сфери, както и никой „Майстор“ на духовното познание, живеещ на земята във видимо тяло, за да послужи като „мост“ на истинския „Човек“ на Вечността, не може да стигне до живеца на съзнанието в земния човек по друг начин освен отвътре, където единствено се намира истински Човешкото.

4.3.49

Само като предварителна подготовка може, така да се каже, да се "заговори'' на истински Човешкото в земния човек и откъм невидимия външен свят, за да може той да се пробуди за вътрешно обучение и просветление.

4.3.50

Ето защо всяко търсене, за да може да доведе до намиране, трябва да бъде насочено навътре!

4.3.51

Не в тибетските обители, не по светите места на индусите, не в тайните кръжоци на мнимо „посветените“ може да се постигне „великото просветление“, „нирваната“, а единствено само в най-дълбоко уединение в самите нас, — в истинския „Човек“, в собственото ни сърце...

4.3.52

Нито един от премалцината тук на земята, станали „Майстори“ на духовното познание, за да окажат помощ на ближните си, не би могъл да те достигне, дори и да стои непосредствено до тебе, ако съзнанието ти не се пробуди там, където единствено можеш да осъзнаеш своята човешка същност.

4.3.53

А сега искам да ти говоря по-нататък като на човек, който е приел с готовност казаното му дотук от мен.

4.3.54

Нали се стремиш да постигнеш в себе си, чрез скритата в теб истински човешка същност, „Човека“ във висшата форма на проявление? —

4.3.55

Нали искаш, стъпало по стъпало да се издигнеш и върнеш към своето собствено начало в чистия Дух? —

4.3.56

Нали искаш не само да слушаш думите ми, както се слуша вълшебна приказка, а си решен честно и с всички сили да действуваш в съответствие с тях?--

4.3.57

Чуй тогава какво но-нататък имам да ти кажа:

4.3.58

Създаденият от Духа „Човек“, — заченат и роден от „Мъжа и Жената“ в Духа, — е „Мъж и Жена“, както вече чу.

4.3.59

На всички свои стъпала надолу до земния човек ще срещнеш духовния Човек на Вечността само като „Мъж и Жена" и само в такова биполярно единение ще го намериш, щом самият ти си бил намерен в Духа като такъв, който е способен да намира.

4.3.60

И „Майсторът“ на най-чистото духовно познание, изпратен тогава при теб, за да ти стане духовен водач и помагач, макар че ти не го познаваш, не го виждаш, а знаеш за него само чрез едно ново усещане, също е: — „Мъж и Жена", защото този, който може да те достигне единствено чрез него, е вечният Човек, възкръснал в него, в земния човек, от гроба. —

4.3.61

Търсиш ли Светлината, знай, че твоят път е закрилян от Учителите на Вечния ден, пред който трябва да отстъпи всичко мрачно в теб.

4.3.62

Но ти трябва да знаещ още кои всъщност са тези Учители и къде можеш да стигнеш до тях, защото не навън и не отвън е достъпно за теб онова, което живее в тях, за да ти помогне.—

4.3.63

Не тяхната външна изява в света на земната сетивност може да ти предложи помощта, от която се нуждаещ!

4.3.64

Не ги търси в нощта на незнанието, където изтънченото животно, служещо тук като носител на „Човека“, е отдадено на своите заблуди и смесва илюзиите с Действителността, отчаяно и измъчвано от съмнения!

4.3.65

Досега ти винаги си търсил тук и не си. намирал...

4.3.66

Занапред ще трябва да търсиш на друго, непознато още за тебе място...

4.3.67

Докато живееш тук на земята, ти никога няма да постигнеш истинска яснота по отношение на себе си, преди да намериш в теб самия „Човека“ на правечното сътворение.—

4.3.68

А ти не можеш да го намериш, без да изкачиш стъпало по стъпало „небесната стълба", чиито най-ниски стъпала са земни човеци, в които обаче чистият Човек на Духа е станал вече цар и повелител.--

4.3.69

Напразно ще търсиш окончателна яснота в „свещените книги“, защото тези книги са били написани някога единствено за хора, които отдавна са били постигнали окончателна яснота, за да им бъдат само придружители в техните по-нататъшни житейски пътища.

4.3.70

В тези книги Учителят се обръща към ученик, който е свързан вече най-вътрешно с него и на когото той може да се разкрие чрез добре познати, изпълнени със символично значение слова.

4.3.71

Но когато един ден ти намериш вътре в себе си — в своята вечно-човешка същност — онова, което днес все още търсиш, тогава и много текстове от древността ще ти проговорят на разбираем, ясен език и едва тогава „свещените книги“ ще бъдат от истинска полза за тебе. —

4.3.72

Сега обаче тй трябва да търсиш на първо време само в себе си!

4.3.73

Преди всичко трябва да започнеш с това — когато на себе си казваш „аз", да призоваваш вече не само изтънченото животно, но и вечния "Човек"!--

4.3.74

„Мъж и Жена“ трябва да търсиш във всичко онова, което е в теб и над теб! —!

4.3.75

Мъж ли си или жена, — винаги знай, те ти от веки веков си определил сам своята поляризация и че тази поляризирана определеност не ще може никога да бъде изменена, — и тя винаги ще изисква в себе си своя противоположен полюс. —

4.3.76

Духовно мъжкото не бива да се стреми да потисне духовно женското у теб, също както и духовно женското не бива да отрича духовно мъжкото у теб!

4.3.77

Само така ще бъдеш някога и в Духа отново свързан със своя изначален, противоположен полюс в същото духовно единение, което ви е съчетавало като единство, преди да се е наложило да бъдете разделени поради „падението“ от висшата Светлина...

4.3.78

Търси по правилен начин, както те уча тук да търсиш, и ти ще намериш някога себе си: като „Човек на Вечността"!

4.3.79

В него, — в себе си, — ще се изкачиш нагоре по всички междинни стъпала, свързан със своя „жив" Бог, до изначалното състояние на своето прасътворено Битие, откъснато от твоето съзнание -единствено поради избора на собствената ти воля: — от Дух заченато, в Духа родено, — имащо вечен живот „от Мъжа и Жената" в Духа!

4.3.80

Не всеки земен човек стига още по време на този свързан с животното живот до осъзнаване в света на чистия, субстанциален Дух.

4.3.81

Твърде малко са онези, които се пробуждат съзнателно в духовната сфера на земята още през земното си съществуване.

4.3.82

Всички обаче могат още тук, през своите земни дни, да намерят в себе си своя вечен живот!

4.3.83

Всички ще трябва някога да се научат да намират в себе си този вечен живот дори и ако още не са го намерили, когато се разделят с външния земен свят.——

4.3.84

Не можеш да се осъзнаеш някога в чистия Дух, без преди това да си заживял в себе си в своя вечен живот!

4.3.85

Само в своя вечен живот можеш да изживееш сам себе си като Човек на Вечността! —

4.3.86

Така че и за теб са в сила свещените слова на възвишения Учител:

4.3.87

„Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!"

4.3.88

Но не онова в тебе, което принадлежи единствено на земята, може някога да постигне посоченото тук „съвършенство“.—

4.3.89

Само тогава, когато намериш в себе си своя вечен живот и заживееш в него, ще бъдеш „съвършен" като небесния твой "Отец", като вечно творящ в майчиното лоно на вечното раждане — Прасила в Прабитието, — и „Мъж“, и „Жена" едновременно!---

4.3.90

Преди да си постигнал онова, което е по твоите възможности да постигнеш в това отношение, не трябва да минава нито един ден, който да не е станал свидетел поне на твоята устременост към тази цел!

4.4.0

<<< ПЪТЯТ НА ЖЕНАТА

4.4.1

„Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!"

4.4.2

4.4.3

4.4.4

4.4.5

В онази най-висша сфера на духовния проявен свят, където духовното човечество за първи път се самосъздава като явление — но тук все още като духовно явление, — „Мъжът“ и „Жената“ остават тясно свързани в изначалното единство на биполярното изживяване на своето „Аз“.

4.4.6

С всяко по-нататъшно сътворяване обаче духовните светове, в които този първи духовен проявен Човек продължава да се самосъздава, стават, така да се каже, „по-плътни“ и по-бедни на изначална „Светлина“, — но все още това най-тясно единение на „Мъжа и Жената“ се запазва като единно биполярно явление.

4.4.7

Стигнал най-после до своята "най-плътна" изява като духовно явление, — твърде слабо озаряван вече от изначалната „Светлина“, духовният Човек на тези тъй отдалечени от неговото първо сътворяване сфери се запознава за пръв път със световете на физическото формиране.

4.4.8

Тук обаче става така, че женският полюс в него бива обзет от едно ново чувство: — от страх.

4.4.9

Страх пред чудовищните сили, на които единният биполярен духовен Човек е бил дотогава все още господар, но сега ги вижда в нов вид дейност, — толкова чужда на самия него, че тук той загубва вече смелостта си на повелител, а с това и своята власт на тях...

4.4.10

Но зад дейността на тези сили, вече вдъхващи у него страх, той съзира — един нов свят, с живи същества, всичките сътворени от неговата собствена сила в най-висшето му духовно проявление: съзира света на физически сетивната форма на възприятие, — на физически изживяващото се явление.

4.4.11

Страхът пред изплъзналите се вече от неговото господство сили и привличащата сила на формите на физическия свят довеждат в края на краищата дотам, че женският полюс на духовния проявен Човек разрушава чрез волеви акт стената, която дотогава го е отделяла още от физически сетивния Космос.

4.4.12

Съзнанието за новооткритата възможност да преживее себе си по един непознат дотогава начин го завладява непреодолимо и разтърсен от вътрешно въжделение, той се откъсва от своята дотогавашна форма на проявление: — свързва се със земното животно, — както мълнията се откъсва от облаците, за да се свърже със земята. —

4.4.13

Безброй са „земите“ в космическото пространство, където духовният Човек е принуден по този начин да се изживява в животинско тяло: — във физическото тяло на животното, чиито останки на тази планета са се запазили от ония времена, когато то още не е носило в себе си духовния Човек, въпреки че днес бива наричано „прародител на човека“.—

4.4.14

С откъсването от духовния свят на явленията и след новото свързване с животинското тяло „падението“ от висшата Светлина е окончателно завършено.

4.4.15

Духовният Човек, който е бил дотогава „Мъж“ и „Жена“, — обединени в едно усещане на своето „Аз“ продължаващи да се самосъздават в други духовни светове, — бива по този начин раздвоен, защото във физическия свят на явленията полюсите „Мъж“ и „Жена“ се разделят принудително един от ''друг, тъй като този свят може да съществува само чрез постоянната "напрегнатост“, произтичаща от раздвоението на двата изначални полюса.

4.4.16

Именно женското начало на духовния проявен Човек, обзето от копнеж към битие в животинската форма, предизвиква най-напред това „падение“, — но в духовните сфери не може да съществува нищо, в което действува само единият от двата полюса „мъж“ — „жена“, така че мъжкият полюс е принуден веднага да последва женския в „падението“.

4.4.17

Животинската форма, намерена от женския полюс незабавно след неговото „падение“, — „сътворена“ вече от духовни Човеци на изначалното зачатие, — принуждава мъжкия полюс също да пожелае тази форма за себе си.

4.4.18

„Синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени“.

4.4.19

(Дъщерите „Божии“ са станали тук вече „дъщери човешки“! — Синовете Божии ги следват!----)

4.4.20

Така приблизително може да се опише по земному вечно подновяващият се процес, който накрая обвързва Човека на духовния свят на явленията с формите на познаваемия чрез физическите сетива свят.

4.4.21

Всъщност става не нещо друго, а една предизвикана първоначално от волята на женския полюс смяна на формата на възприятие, която веднага разединява свързаните дотогава полюси и те се разпадат на един самостоятелно съществуващ женски и на един също така самостоятелно съществуващ мъжки полюс, — в съответствие с половото разделение на земния човек животно, който може да съществува само в такава разделеност.

4.4.22

Според преданието за изгонването от рая „Ева“ е съблазнена от „змията“ и след това на свой ред съблазнява „Адам“. Макар и да познаваме тази легенда съвсем не в нейния първоначален вид, тя все още достатъчно ясно показва, че тук един мъдрец е искал да предаде на поколенията, доколкото те биха могли да разберат неговия образен език, своето знание за този вечно подновяващ се процес, забулвайки го в символите на един разказ за станали във времето събития.

4.4.23

Който съумее да разчете словата на този мъдрец, той ще намери тук посочени веднага и по-нататъшните последици за „мъжа“ и „жената“ в тяхното земно разделение: в думите, с които според разказа на същия мъдрец „Господ“ се обръща към „Адам“ и към „Ева“, думи, разграничаващи по многозначителен начин степента на вината и на последиците от нея.

4.4.24

При вечно повтарящия се процес на „падението“ — във всеки отделен случай — пасивният по своята природа „женски" полюс е този, който пръв извършва от страх „първородния грях“, който пръв става жертва на привличащите сили на физическият свят.

4.4.25

Мъжкият полюс обаче в никакъв случай не е без вина, — той съвсем не е само „жертва“ на своята свързаност с женското начало!

4.4.26

„Грехът“ на "мъжкия" полюс е в отказа, от активно съпротивление в съвместния биполярен живот срещу заплахата, надвиснала над женския полюс поради страха му и силите, които го привличат.

4.4.27

Става така, че двата полюса си разменят ролите: — една духовна перверзия, при която женският полюс става активната, а мъжкият — пасивната страна, а това прави непредотвратимо „падението“ във физически сетивния свят.

4.4.28

Решаващ като „първороден грях“ обаче е единствено позитивният волеви, акт на женския полюс. —

4.4.29

Затова в легендата за „грехопадението“, "проклятието" постига човечеството в "жената“, — то вещае на жената в земна форма телесни болки, страхове и злочестини, които не могат да бъдат спестени на физическото животинско тяло, както и оная непрестанна борба със заслепяващата с багрите си „змия“ на физически сетивния начин на възприятие.

4.4.30

За „мъжа", напротив, се обезценява само тази форма на възприятие поради постигналото я проклятие.

4.4.31

На него се отреждат единствено тежкият труд и мъките, от които съществуванието във физическото тяло е неделимо.

4.4.32

Затова „Господ“ се обръща по-нататък в легендата към „жената“ у човека с думите:

4.4.33

И към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.--*

4.4.34

Колко често се е злоупотребявало с тези думи, тълкувани като пълномощно за потискане на женската индивидуалност въз основа на уж признатото тук безусловно господство на мъжа в брака!

4.4.35

Но никакъв присмех и никакъв сарказъм не могат да засегнат великата истина, която онзи мъдрец чувствувал достатъчно подчертана единствено чрез тези заповедни думи на „Господа“ към мъжа и жената.-

4.4.36

Тук наистина се крие нещо различно от онова, което са си въобразявали, че намират, хората, стремящи се да тълкуват това само леко прибулено откровение като добре дошло за тях потвърждение свише на правото на мъжа да даде свободно воля на своята жажда за власт над жената.

4.4.37

Тук е посочен пътят към бъдещото ново единство на двата физически разделени полюса в царството на Духа, което може да се осъществи само след прекратяване на духовната перверзия на полюсите, станала някога предпоставка за „падението“!

4.4.38

Тук е изтъкнат духовният закон, който може да си послужи само с мъжа на тази земя, доколкото има нужда от човешки антени, за да стане „благовестието“ на Човека на вечността отново достъпно за блуждаещия в „мрака“ земен човек и за да насочи то към него силите, от които той се нуждае за своето възвръщане към „Светлината“!--

4.4.39

Мъжът и жената в този земен свят на явленията продължават да носят в себе си последните следи от някогашното единство на полюсите.

4.4.40

В жената от тази земя все още живее нещо като спомен, че някога тя е чувствувала своето „аз“ също и в „мъжа“: — в мъжкия полюс, както и мъжът на тази земя може още да открие у себе си същата следа от някогашното си единство с „жената" — с женския полюс...

4.4.41

Всеки стремеж към душевно единение между мъжа и жената на тази земя се корени само в това, което е запазило спомена в мъжа за жената и в жената — за мъжа. —

4.4.42

Дори нечуваната сила на присъщото на животинската плът сексуално привличане между определени индивиди от двата пола не би могла да се изяви в земния човек, ако съществуващите в случая душевни задръжки не бяха сведени до минимум от един спомен на душата, — от едно все още проблясващо догаждане за някогашното единство на полюсите. —

4.4.43

Никакво душевно разбирателство между мъжа и жената не би било възможно във физическо тяло без онова, което още продължава да действува в жената като остатък от нейното някогашно единство с мъжа, — и без онези отражения, които са запазени още у мъжа от свързания някога с него женски полюс. -—

4.4.44

Не всички „Човеци“ от духовните проявени светове са претърпели „падението“: — своето раздвояване. //43

4.4.45

От нераздвоените, живеещи в духовната сфера на земята, — от тези непаднали Човеци, постоянно се излъчва пламенна, подтиквана от Любовта воля за спасение, която има една-едничка цел: — да поведе падналите във физически сетивния свят на явленията братя обратно към тяхното изначално духовно състояние.

4.4.46

Именно тези нераздвоени Човеци и само те създават на земята — от поелите това задължение още преди своето раждане — онези „пробудени“, които биват наричани „Майстори“ на космичното познание.

4.4.47

Тези непаднали Учители си избират безпогрешно сред земното човечество онези мъже, в които разпознават духовния Човек, поел някога задължението да им служи: — онези мъже, които могат да станат сега техни „синове“ и „братя“, — и те ги усъвършенствуват като „Светещи“ на Вечността.

4.4.48

Тези невидими, биполярни Човеци в духовно проявена форма живеят — както, вече посочих — тук, в духовната сфера на тази Земя, под висшето, изпълнено с любов водачество на един от прасътворените духовни „Човеци“ — една от онези най-възвишена индивидуалности, които остават вечно в чистия Дух, без волята им да се насочва някога към по-натататъшно самоосъществяване, пък макар и само в духовно проявените светове.—

4.4.49

Според вечния духовен закон само мъжкият полюс на духовния Човек, изживяващ себе си в животинско тяло тук на земята, има още възможността да встъпи съзнателно в духовната сфера на Земята, където „нападналите" живеят и действуват като помагачи на земния човек.

4.4.50

Ето защо никога една земна жена: -въплъщението на женския полюс на духовния човек — не може да бъде усъвършенствувана като „Майстор" на космичното познание, както е невъзможно и един истински „Майстор“ да направи по духовен път от една жена свой приет „син“ в Духа, нито пък да я удостои с истинско посвещение, защото всички тези форми на активна, завършена в себе си и лишена от всякакъв произвол духовност предполагат наличието на активния духовен полюс в земния човек.

4.4.51

„Жената“, като разделен, пасивен женски полюс на духовния проявен човек, носи сега в своето земно съществувание последиците на своя волеви импулс към въплъщаване във физическия свят, който довежда по необходимост до разделяне на полюсите „Мъж“ и „Жена“.

4.4.52

И въплътеният в земно тяло женски полюс на духовния Човек също може да бъде „издигнат“ по време на земния живот в духовната сфера на Земята, — но само по съответствуващия на неговата природа пасивен начин, без да може да се осъзнае в тази сфера, обаче това по никой начин не изключва възприемането на духовни влияния, породени от въздействието на мъжкия духовен полюс.

4.4.53

Мъжът на тази земя, — като въплъщение на мъжкия духовен полюс, — запазва, напротив. активната си духовна сила и в животинското тяло, макар че тя може да се освободи — било напълно, било отчасти — от своето латентно състояние само в изключително редки случаи, за които вече стана дума.

4.4.54

А това освобождаване е възможно само благодарение на освободителите помагачи, на нераздвоените в духовната земна сфера, която се преживява активно и дейно тогава в напълно или поне отчасти пробуденото съзнание на мъжки поляризирания дух. —

4.4.55

Но тъй като и активният, мъжки поляризираният дух, въпреки своето пълно, частично или дори само временно „пробуждане", постигнато с духовна помощ, не би могъл да бъде осъзнат без допълването му с женска полярност, то от висините на неоформения вечен Дух, от „Прасветлината", която е „Мъж" и „Жена", до него слиза един женски поляризиран лъч, слива се с неговото „Аз" и му придава необходимата духовна завършеност.

4.4.56

Не мога да повярвам, че не е знаел за този процес поетът, изрекъл някога думите:

4.4.57

„Вечно женственото ни възвисява“...

4.4.58

Вечно мъжественото обаче може наистина да издигне женски поляризирания дух до духовните сфери, но не може да му помогне да се осъзнае там по време на земното въплъщение.

4.4.59

Чрез волевия акт, устремен към света на физически сетивните явления, и чрез предизвиканото по този начин обръщане на своята духовно обусловена пасивна природа в най-чиста активност женският полюс на духовния Човек сам се е лишил от силата, която би могла да го освободи от пожелания от него начин на възприятие.

4.4.60

Парализираната от този акт на волята сила не може вече да бъде възстановена през земния живот.

4.4.61

Ала онези, които като Учители на духовна мъдрост градят „мостове“ за нераздвоените Човеци в духовната сфера на Земята, искат да спасят от земно робство както мъжа, така и жената... //46

4.4.62

И те могат да ги спасят, стига преди това да им се удаде да подтикнат земния човек, бил той мъж или жена, да се устреми към пълното обединяване на душевните си сили в своето духовно „Аз".

4.4.63

Едва тогава „живият Бог" може отново да се „роди" в земния човек.—

4.4.64

Едва тогава се възправя „небесната стълба“, по която се качват и слизат „ангелите" и която се издига нагоре до вечната „Прасветлина“ — до родината на духовното начало в земния човек.

4.4.65

Посочените от мене пътища са открити, както за мъжа, така и за жената.

4.4.66

Но аз говоря освен това и за един друг път, който трябва да бъде извървян в отделни случаи от един мъж, но никога от една-жена.

4.4.67

Имам предвид активното, съзнателно встъпване в духовната сфера на нашата Земя още по време на живота в земно тяло, — като възможност, достъпна — макар и твърде рядко — само за мъжа.

4.4.68

На жената, — и то на всяка жена на тази Земя, която съзнателно или само догаждайки се следва пътища, подобни на посочваните от мен, един ден, след добре оползотворен земен живот, ще бъде дадена силата да се издигне до самоосъзнаване в духовния свят чрез някой от онези Учители, които са били „възвисени“ от „вечно женственото“ в духовната сфера на Земята още през техния земен живот и след смъртта на земното си тяло са останали близо до Земята, за да помагат оттам. //47

4.4.69

Възлизащият нагоре път на жената, който обаче не е отреден изключително само на нея, е поради това косвен път, но и той, както достъпният за премалцина пряк път на мъжа, извежда до бъдещо духовно единение на „Мъжа“ и „Жената“ и с това — до съзнателен живот в световете на духовните „явления“, намиращи се на много по-високо стъпало от „отвъдния свят“, в който всеки човешки дух попада дори без всякакво усилие веднага след смъртта на физическото си тяло, а именно — отвъд начина на възприемане на външните физически сетива.

4.4.70

Напразно би търсила обаче земната жена тук на земята един от Учителите на космична мъдрост, който да и даде още по време на земния живот достъп е света на Духа.

4.4.71

И онези свети жени, служили някога на Учителя, за когото разказват Евангелията, са намерили едва след завършване на земния си живот в негово лице помагача, който да им разкрие царството на Духа, след като и самият той е бил вече напуснал земното си тяло.

4.4.72

Преди това те не са го „познавали“ и са го вземали за „градинар“ на земни градини...

4.4.73

Сурови са наистина думите, с които този Учител на космична мъдрост се обръща дори към собствената си майка, когато казва:

4.4.74

„Какво имаш ти с Мене, жено?!“-- //Йоан, 2:4 Б. пр.

4.4.75

Но тези думи могат да бъдат казани от земното проявление на всеки обединен с Духа и се отнасят до всяка жена, търсеща тук на земята в земно въплъщение помощта, която един действуващ в царството на субстанциалния Дух Учител може да и даде едва тогава, когато самият той е свалил земната си дреха.

4.4.76

„И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си!“—

4.4.77

Първичните земни нагони на женското въжделение са насочвали прекалено често женските души, търсещи своя Учител, по погрешни пътища, където измамна илюзия, предизвикана от драматично раздвоение на собствените им душевни сили, ги кара да си въобразяват, че са намерили своя „Учител“, който в случая не е нищо друго освен продукт на необузданата им пластична фантазия...

4.4.78

Твърде често земната „жена“ жадува всъщност за земния „мъж“, докато благочестиво вярва, че се стреми към противоположния си полюс във вечния Дух, независимо дали го нарича „Кришна“ или „Исус“.

4.4.79

Когато обгръща с благоговеен жар „избраника на своята душа", или пък, тръпнеща и изпълнена с жажда за страдание, съпреживява живота и страданията на този избраник, — земната жена е винаги жертва на бълнуване, причинено от душевното й раздвоение, Колкото и възвишени и покъртителни да са проявите на това бълнуване, Колкото и силно да се разтърсва физическият организъм от преживяването на тази илюзия, при което това разтърсване често възбужда такива сили на невидимия физически свят, от които би избягал ужасен всеки човек, запознат с тяхната дейност и същност.--//49

4.4.80

Едва след като земната жена отново се освободи от пожеланото някога земно тяло, — след един земен живот, насочен към бъдещо завръщане в Духа, вече в духовна форма, с обединени душевни сили, изпълнена от своя „жив“ Бог, -едва тогава има тя право да очаква, че до нея може да се доближи един Учител в духовно тяло, който да и възстанови онова, което тя, като женски полюс на духовния Човек, е трябвало някога да остави там, където силата й е била парализирана поради обратно насочване на нейната устременост...

4.4.81

Тогава едва тя ще може да намери със сигурност и своя духовен противоположен полюс, с който е била някога свързана, и сега — свързана отново навеки с него — съставя вече „съвършения“ духовен човек, — чувствувайки осъзнато себе си в своето „Аз“ и същевременно, в същото това „Аз“, — и своя мъжки духовно-човешки противополюс.

4.4.82

Но същото важи и за мъжа, доколкото той поради своето „душевно родословно дърво“ — поради душевните сили, обединили се у него още в дълбокото му минало, в| резултат на духовното му обричане като помагач на Светещите в Прасветлината — не носи още по рождение у себе си способността да бъде усъвършенствуван като Учител на космична мъдрост или пък доколкото той не се пробуди на Земята поне до такава степен, че един от Учителите да може да го приеме като духовен „син“ и да го посвети чрез приемственост във възможността да изживява Духа.

4.4.83

Но и роденият да стане Учител, както и приетият за духовен „син“ могат да използуват истински предоставената им духовна възможност само ако винаги предано и без колебание изпълняват всичко, което им се възлага от техните духовни наставници. —

4.4.84

Йерархията на Духа не познава никакъв произвол!

4.4.85

„Мъжът“ и „жената“, докато живеят въплътени в земно-животинско тяло тук на земята, стоят винаги точно на онова -стъпало, което те са способни да заемат, и всеки земен човек възприема само това, за което сам се е направил духовно достъпен. —

4.4.86

Но като говоря тук за „Пътя на жената трябва да посоча на жената в земен образ и една особена отлика на нейния път, характерна и в този участък, който е еднакво достъпен и за мъжа, и за жената.

4.4.87

Стъпилият на този път мъж ще се приближи без съмнение по-бързо до целта, ако запази активна вътрешна настройка, винапг , „протягайки ръце“ към целта, която нека да достигне.

4.4.88

На жената обаче препоръчвам вместо това едно поведение на изпълнен с упование копнеж, — нека тя остава насочена наистина към целта, но не „протягайки ръце“, а оставяйки се пасивно да бъде водена към нея.

4.4.89

Този съвет произтича от прастара, изпитана мъдрост и неговото съблюдаване, — ако той бъде правилно разбран, — може да облекчи много постигането на целта както за мъжа, така и за жената... //51

4.4.90

„Пътят на жената“, както и този на мъжа, е завръщане към прасъстоянието в света на духовните явления, преди Човекът да е потопил духовните си сетива във физическите сетива на „животното“ и да се е направил по този начин неспособен да възприема Духа.

4.4.91

Обръщайки своята духовно отредена и пасивна същност в активна устременост, женският полюс сам е парализирал, сам е унищожил изначалната си сила. —

4.4.92

За да може тази сила да бъде някога отново придобита, жената трябва по своя собствена, свободна воля пак да се върне към изначално присъщия характер на стремежа си.

4.4.93

Както в жената, така и в мъжа на тази земя „живият“ Бог иска да се роди още тук, — през този земен живот! —

4.4.94

„Пътят“, посочен от мен в първата от тези три книги: в „Книга за живия Бог", важи за всички хора на тази земя, както „мъже", така и „жени", и всичко, казано от мен за висшето духовно водачество, за гласа на водещия. за помощта на действуващите в Духа Учители, е в сила и за „жената“, за „мъжа".

4.4.95

Нека никой не се заблуждава и не мисли, че в книгите си съм искал да посоча само духовните възможности за развитие на особени избраници, - само пътя на „апостолите“ и духовно „посветените“ или пък само този на „Майсторите“ на космичната мъдрост!

4.4.96

Това, което — само загатвайки отдалеч — посочвам и съм длъжен да посоча относно тези специални пътища, е винаги така охарактеризирано, че да не предизвиква никакви съмнения.

4.4.97

Достатъчно често подчертавам, че тези наистина много трудни пътища не са достъпни за повечето хора и се разкриват само пред онези мъже, които са родени за тях...

4.4.98

Наложи се тук да говоря за много неща, отнасящи се общо и за мъжа, и за жената, понеже нямаше друг начин да покажа до каква степен пътят на жената се различава от специфичния път, който се разкрива само пред мъжа, доколкото той е „Светещ“ на Прасветлината или е призван да бъде посветен.

4.4.99

Макар и пътят на жената да не може да стигне тук на земята до онази най-голяма висота, на която може да се изкачи още по време на земния си живот мъжът, роден да стане „Майстор“ на най-чиста мъдрост, пътят на жената води в края на краищата до същата цел: — до будно битие в света на духовните явления: — до раждане отново на духовния проявен Човек, който е там „Мъж“ и „Жена“ в най-блажено единство, вечно неделими в общото си биполярно преживяване на своето* „Аз“.-

4.4.100

Всичко духовно, достъпно за мъжа, ще стане някога чрез мъжа достъпно и за жената.

4.4.101

Тогава мъжкият полюс на духовния човек ще увлече след себе си женския, също както преди това женският полюс бе увлякъл мъжкия в живота на физически сетивния начин на възприятие... //53

4.5.0

<<< ПЪТЯТ НА МЪЖА

4.5.1

След всичко, казано от мен дотук за „пътя на жената“, изглежда едва ли не излишно да говоря отделно и за „пътя на мъжа".

4.5.2

В преобладаващото мнозинство от случаите пътят на мъжа не се различава съществено от пътя на жената въпреки всички духовни разлики между половете. Само начинът за извървяване на пътя от страна на мъжа може да бъде различен от този на жената. —

4.5.3

Доколкото един мъж вижда като „мъж“ пред себе си такъв участък от пътя, който никога не може да бъде достъпен за въплътената на земята жена, то този участък е вече онази изключително възвишена пътека, проходима единствено за малцината, които се раждат, за да могат още през този земен живот да се проявят с пълно съзнание в сферите на Духа.

4.5.4

Това е онзи последен, най-стръмен участък от пътя на тези малцина, по който другите, — и мъже, и жени, — и без това не биха ги последвали дори и да имаха възможност да сторят това, докато още живеят на земята.

4.5.5

Най-голяма самонадеяност би било, ако един мъж от тази земя си помисли, че само защото е „мъж", има някаква особена духовна „привилегия" и че жената е по-малоценна от него като духовна потенция! //57

4.5.6

Нарочно казвам: „като духовна потенция“, защото тук говоря за вечния Дух, — а не за интелекта или за силата на мисленето, които са плод само на земното развитие.

4.5.7

В Духа не съществува никакво различие между мъжкия и женския полюс по отношение на духовната им ценност.

4.5.8

Женската пасивност и мъжката активност съществуват поначало с една и съща мощ и сила в духовния Човек!

4.5.9

Малцината, които през земния си живот наистина са имали духовна „привилегия“ пред земно-въплътения женски полюс на духовния Човек, са съзнавали по всяко време своя висш дълг да оказват особена помощ на „жената“, тъй като поради изхождащия от нея импулс към физическо въплъщение тя се е озовала след „падението“ в по-тежко положение от мъжа. —

4.5.10

Нито един от тях не е ценял жената по-малко от мъжа, нито пък е презирал жената човек.

4.5.11

Дори когато някой е искал със сурови слова ясно да разграничи земното си отношение към дадена земна жена от своята духовна същност, то всеки от притежаващите въпросната привилегия както пред мъжете, така и пред жените, е показвал, че за него жената — също и в земното и въплъщение — е наистина достойна за високо уважение...

4.5.12

Та нали в духа на всеки от тези малцина достигнали съвършенство Учители още от момента на постигане на това съвършенство живее вече не само мъжкият полюс на духовно проявения Човек, а свързан с него, — замествайки женския противополюс, който някога ще бъде отново достигнат, — и онзи женски поляризиран лъч от вечната Прасветлина, без който мъжкият човешки дух не може да се пробуди и осъзнае отново в световете на духовните явления: — „вечно женственото"--

4.5.13

Как би могъл един такъв човек, — макар че в своя земен, свързан с животното живот въплъщава само мъжкия животинско-човешки полюс, — как би могъл да цени той женския дух, чувствуван от него в неговата духовна природа като свързан в едно и също Аз с неговия мъжки поляризиран дух, по-малко от духа на мъжа?! —

4.5.14

„Пътят на мъжа" изисква от стъпилия на него мъж още от самото начало не само сериозна, но и добре упражнена воля за разбиране на женската същност.

4.5.15

Мъж, у когото такава воля липсва, няма никога да постигне достъпната иначе за него цел...

4.5.16

Жената, доколкото си е възвърнала своята пасивна природа, е много по-склонна да признае с готовност и дори често с възхищение присъщата на мъжа активност.

4.5.17

А активната същност на мъжа, напротив, е в състояние твърде лесно да го направи „грандоман“ и да го накара да вижда в жената не нещо просто „различно'', но със същата стойност, а нещо малоценно. //59

4.5.18

Тук се крие немалка опасност за доста мъже, искащи да тръгнат по „пътя на мъжа“!

4.5.19

Мнозина си мислят, че се намират на своя път, смятат се дори за доста „одухотворени“ вече и си въобразяват, че са придобили правото да гледат със снизходително презрение към жената от своята мнима висота, а по този начин те всъщност се лишават от всяка възможност да стигнат в Духа.—

4.5.20

Но мъжът, който наистина е разбрал, че още при първите му стъпки по неговия духовен път именно духовно-женското е онова, което го възвисява, — което, за да го достигне, протича през най-високите степени на духовната йерархия — надолу до неговите земно-човешки духовни помагачи, — такъв мъж сигурно е предпазен от опасността да се смята като мъж по-ценен от жената...

4.5.21

Той ще даде на жената нейното и на мъжа — неговото, съзнавайки, че Човекът от световете на духовните явления може да се възроди в непреходно съвършенство само тогава, когато мъжкото и женското отново се обединят в едно духовно същество, преживявайки в него себе си и своя противоположен полюс в собственото си „Аз‘—

4.5.22

Фалос и йони в единение са били още в древна Индия символ на тази истина, докато само фалос, или линга като съответен телесен орган на мъжа, символизира силата, създаваща от родения за това мъж един Посветен или един „Майстор“ на космична мъдрост...

4.5.23

Изгарянето на вдовицата в древна Индия, което първоначално е било само изпълнение на религиозната воля на овдовялата съпруга, може също да се обясни единствено като печален остатък в изопачена и изкълчена вече форма от предусещаната духовна истина, завещана от още по-стари времена.

4.5.24

Хората са пренесли в най-външното онова, което е следвало да се разбира чисто духовно, защото съдбата на всяка истина, достигнала тази земя, е да свети само за кратко време в своята чистота и да бъде разбрана само от малцина в своята непомътена яснота, — докато стане после „всеобщо достояние“ в една изопачена, прекалено земна форма.

4.5.25

За да могат „жената“ в „мъжа“ и „мъжът“ в „жената“ наистина да „оздравеят“, и двамата: — и мъжът, и жената — трябва да се стремят да намерят пътя към Духа в душевно разбирателство, с обединена воля, също както някога пак заедно са загубили възвишения свят на духовните явления.

4.5.26

Едва ли някой би се усъмнил, че душевното единение в тяхната устременост към Духа ще хвърли неизбежно светлина и върху проблемите на външния живот, които са потискали дотогава мъжа и жената и са изглеждали едва ли не неразрешими за тях.

4.5.27

Стигнали до целта, достъпна за всички тук на земята, които сериозно и с постоянство се стремят към нея: — до раждането на „живия" Бог в собственото им сърце, — мъжът и жената биват накрая увлечени от висшите сили, протичащи през малцината, с които по всяко време си служи божествената Любов, за да поведе нагоре жадуващите за Светлина и за освобождаване от хаотичния мрак на неустановената воля. //61

4.5.28

По-сигурно, отколкото с всяко учение чрез жива реч или записано слово, всички искрено търсещи ще бъдат насочвани от онези светове на чистата Светлина, в които от всички живеещи на земята единствено „Майсторите“ на космична мъдрост могат с пълно съзнание да встъпят още през своите земни дни. —

4.5.29

Освободени вече от земна обвързаност, „мъжът“ и „жената“, при пълно запазване на индивидуалните си особености, — при несъмненото полярно различие като две самостоятелни в себе си духовни същества, — ще бъдат все пак обединени в един- единствен „Аз", тъй като тогава, в новородения духовен Човек, двата отделни „Аз“-а се „покриват“ напълно, като всеки един от тях чувствува едновременно в себе си и „Аз"-а на противоположния полюс като свой собствен. —

4.5.30

Раздвоеното и разделено дотогава ще остане така навеки свързано в нещо трето, — като възстановило своето единство духовна същество, състоящо се от „Мъж“ и „Жена“.--

4.5.31

„Майсторите“ на Любовта, „Майсторите“ на Космичната мъдрост са родени в този земен свят, за да могат да помагат и да насочват, така че тази цел да се постигне някога от всеки мъж и от всяка жена след дните на този земен живот, — за да могат да поучат как да се оползотвори този живот, как да се избегнат околните пътища и разпиляването на силите.

4.5.32

Не това, което тези тъй малко на брой хора притежават като земно познание, ги прави годни да бъдат помагачи на своите ближни!

4.5.33

Не талантът и не „познанията" им ги правят такива, каквито са!

4.5.34

Не земната далновидност им дава възможност да прозрат събитията в духовния-свят!

4.5.35

Цялото тяхно „познание| е любещо проникване!—

4.5.36

Цялата тяхна „мъдрост“ е сигурност, кореняща се в духовното Битие!--

4.5.37

Те единствени могат да извървят онзи„път на мъжа“, който води до будна и съзнателна дейност в света на субстанциалния, чист Дух, и единствено от тази духовна сфери идва помощта, оказвана от „Светещите" в Прасветлината на останалото човечество.-- //63

4.6.0

<<< БРАКЪТ

4.6.1

Едно е половото общуване между мъжа и жената на тази земя, а съвсем друго — бракът.---

4.6.2

Който е разбрал каква мистерия обгръща мъжа и жената, мистерия, стигаща до най-вътрешните сфери на чистия Дух, нагоре до самата Прасветлина, за него ще бъде свято „еднобрачието", свързващо един мъж и една жена за живота на тази земя.

4.6.3

Блажени са онези, които още в този земен живот намерят в брака своя собствен, вечен противоположен полюс, противоположния полюс, с който трябва по-късно да бъдат навеки свързани в Духа като едно единно същество, защото преди „раздвоението“ са била някога свързани с него! — —

4.6.4

На мнозина такова „щастие“ е може би отредено, без те да знаят това, но то си остава едно рядко „щастие“, тъй като пътищата на раздвоените полюси съвсем не вървят тъй успоредно, че такава среща да е твърде често явление тук на тази земя.

4.6.5

В преобладаващия брой бракове се срещат полюси, които не водят началото си от едно и също единно същество.

4.6.6

Ако те обаче са се свързали помежду си за този земен живот по своя собствена воля, то двете части имат космичния дълг да гледат на своята връзка по такъв начин, като че някога, преди цяла вечност, са били вече свързани и отново ще се свържат навеки като единно духовно същество. — —

4.6.7

Тук, на тази земя, само напълно „пробудените“ духовно могат със сигурност да знаят дали техният земен противополюс е същевременно и техният вечен, собствен противоположен полюс или не.

4.6.8

По тази земя на хаотична обърканост навсякъде дебне заблудата.

4.6.9

Някои, които след прочитане на думите ми биха решили, че са „се намерили отново“, може все пак да се заблуждават, а други, които, подведени от земно обусловените различия в мисленето и усещанията си, се чувствуват чужди един на друг, са може би наистина полюси на едно раздвоено духовно същество...

4.6.10

Кой, ако не е един от „пробудените“ в Духа, ще се осмели да решава тук с лека ръка!?---

4.6.11

Затова висшият космичен дълг повелява във всички случаи на свободно избрано партньорство да се постъпва така, сякаш, двете страни са сигурни, че някога са водили един единствен духовен живот, че те ще намерят завинаги този духовен живот, съединени наново в Духа. —

4.6.12

Всяка връзка между мъжа и жената е осъдителна, ако не е налице съзнателното намерение да се постъпва по този начин.

4.6.13

„Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, — Мене сте го сторили“ , — е казал някога Учителят, за когото възвестяват свещените книги. —

4.6.14

По същия начин може обаче да се каже: каквото направиш на своя мъжки или женски партньор тук, в брачната общност на този земен живот, направил си го на себе си, направил си го във всички случаи на своя собствен, духовен противополюс независимо дали наистина него си срещнал тук на земята или не! —

4.6.15

Ти сам оформяш духовно себе си в този общ брачен живот на земята и колкото по-съвършена форма успееш да си придадеш по възвишения начин, изискван от твоето вечно единно битие като биполярно духовно същество, толкова по-бързо ще замениш неспокойния раздвоен живот с единението, отново намерено навеки в твоя противоположен полюс, в когото ти ще преоткриеш себе си.--

4.6.16

Всяко усилие, всяко търпение и всяко самообладание, което си си наложил в своя брак, остават твоя трайна придобивка, защото всичко спечелено от теб по този начин е спечелено за цялата Вечност.--

4.6.17

В този земен живот всеки един може да се яви на мястото на другия.

4.6.18

Твоето поведение към ближните ти ще доведе неумолимо до своите последици и те ще съответствуват на твоето деяние.

4.6.19

Ако някога си причинил на даден човек зло, с никаква хитрост и с никаква предпазливост няма да успееш да попречиш да те сполети същото, зло независимо дали ще ти го причини пострадалият от тебе човек или пък някой друг, явил се на негово място, — независимо дали злото ще те постигне под същата форма, или ще се върне при тебе под друг облик. — —

4.6.20

То винаги ще съответствува най-точно на степента на причинената от самия теб злина.

4.6.21

Който ти го причинява, само заема мястото на засегнатия от твоята постъпка дори когато последният отдавна и от сърце ти е простил, и не би бил никога способен сам да се отплаща за стореното му зло...

4.6.22

Прошка можеш да получиш, но никога не можеш да избегнеш своята „карма“, последиците от своите действия.--

4.6.23

Ти може би тържествуваш, защото последиците не те постигат веднага, но не бързай да ликуваш!! —

4.6.24

Дори десетилетия да минат, един ден ти сам ще изпиташ онова, което си накарал другите да изпитат!---

4.6.25

А ако възмездието не намери подходящ момент през земния ти живот, ще трябва тогава да го изживееш по-късно по същия начин, но в друга форма на съществуване, тъй като тук не е възможно никакво измъкване. —

4.6.26

Казаното тук за злото, причинено от тебе на другите, се отнася също и за всяко добро, за всяка подбудена от любовта постъпка, колкото и скрита да е тя, с която си зарадвал другите. —

4.6.27

Последиците не могат да бъдат предотвратени и не е нужно да познаваш днес човека, който ще стане един ден тяхно оръдие...

4.6.28

Рано или късно той ще се появи в твоя живот, без самият той да подозира, че чрез начина си на поведение е само изпълнител на това, което следва от собствените ти действия, както в доброто, така и в злото, което ще ти причини.-----

4.6.29

Напълно по същия начин ти създаваш сам последиците за самия себе си чрез своето поведение и към земния си противополюс, с когото някога си се свързал по свободен избор в „брачен“ съюз за този земен живот. —

4.6.30

Наистина в този случай, ти ще изпиташ истинските крайни последици едва тогава, когато Си отхвърлил вече земната дреха, когато в духовно тяло си устремен нагоре към онези светли висини на вечното единство със своя разделен някога от тебе духовен противополюс независимо дали той е бил свързан с теб в брака тук на земята, или пък друг човешки дух те е придружавал в твоя брак през земния ти живот.--

4.6.31

И дори ако за цялата ти доброта, проявена в брака, ти се отплащат само с лошо, ако цялата ти добра воля не срещне никога разбиране, ти пак не си измамен, защото единствено от тебе зависи каква „карма“ ще си създадеш и твоят земен противоположен полюс не може да накърни нито на йота твоя собствен облик, сътворен по този начин от самия тебе.— //71

4.6.32

Каквото добро си направил на него, направил си го на своя собствен вечен противополюс, с когото някога, навеки съединен, ще живееш единен духовен живот, независимо дали човекът, свързан тук с тебе в брака на земята, наистина е този противоположен полюс на твоя духовен човек, или пък в негово лице с теб се е свързал дух, който чак след хилядолетия ще може да намери своя истински противополюс в духовния живот.--

4.6.33

„Бракът“ в най-висшия смисъл е само подготовка на раздвоения единичен полюс за биполярния живот на обединения човешки дух — „Мъж и Жена“ — във Вечността.--

4.6.34

Не като избягваш страхливо трудностите на подготовката, а като се стремиш да ги преодоляваш, ще постигнеш още на земята достъпното тук за човека най-високо стъпало на способността да се изживява Духът.—

4.6.35

Не без особено внимание и предпазливост искам да кажа на това място няколко думи и за мистерията, която обгръща двата противоположни полюса, мъжа и жената, и в тяхната животинска форма и която се състои във физическото уравняване на полярностите.-

4.6.36

Това, което може да бъде само груба чувствена наслада и вулгарна похот на две „човешки животни“, — може да стане и „ключ", който отваря най-съкровените порти на душата и открива достъп до най-възвишеното светилище... //72

4.6.37

Също както огънят може да даде светлина и топлина, но и да унищожи дом и имот, така и силите на чувствената наслада могат да се превърнат в крилати коне пред победната колесница на Духа, ако ги направлява един зрял „кочияш", — но могат да се обърнат и в сеещи гибел демони. —

4.6.38

Само в най-голяма духовна любов трябва да се извършва единението на физическите полюси, за да може то да освободи висшите духовни сили, дремещи в земното тяло на човешките същества.--

4.6.39

А тогава единението може да сътвори „чудо", докосващо се все отново и отново, до най-висшата Духовност, и тези, които го преживяват, се осъзнават заедно в такива сфери на духовното Битие, каквито не може да си представи фантазията на нито един поет.---

4.6.40

Не ми е позволено да говоря повече за тези неща.

4.6.41

Който е достатъчно зрял, за да тръгне без опасност по този най-свят от всички земни пътища, за него ще е достатъчно и това кратко указание, за да стигне до възвишената, божествено сияйна цел.

4.6.42

Но нека всеки, който чете тези редове, се запита дали е достоен и подготвен да встъпи с чисто сърце в Светая светих на храма на видимия Космос, защото никъде един „осквернител на храма“ не се наказва така страшно, така ужасно, както тук!---

4.6.43

Бракът е съчетаване на два духа и на две тела, — но в своето телесно битие мъжът и жената притежават една духовна сила, за която биха могли да им завидят и самите „Богове“. //73

4.6.44

Едно „цяло“ трябва някога да станеш, обединен с друго „цяло“, но сега ти си все още само „част"! —

4.6.45

За да се превърнеш в „цяло", много може да ти помогне магическата сила на брака, стига да се научиш да я използуваш!...

4.6.46

Наистина бракът се стреми и към детето, но детето съвсем не е висшият смисъл на брака!

4.6.47

Не това, че сте могли да заченете и родите деца, е гаранцията, че вашата телесна общност е истински брак!--

4.6.48

Брак има само там, където два единични полюса от света на духовните явления, разделени в земно тяло от противоположния си полюс, отново се стремят да изградят едно биполярно единство.—

4.6.49

Действително детето, родено в един истински брак, е същевременно най-сигурно защитено в него, — обаче смисълът на брака съвсем не е единствено и само в това да се даде живот, тяло и прехрана, обучение и възпитание на идващото поколение.

4.6.50

Бракът трябва да бъде преди всичко от полза за онези които са се свързали един с друг брачно единство!

4.6.51

Нека заради вас самите бъде сключен вашият брак, — а детето ви нека бъде: изплащане на дълга ви към бъдещето!--- //74

4.7.0

<<< ДЕТЕТО

4.7.1

Всекичасно на тази земя се раждат хора, но и днес, както в древни времена, чувствителният човек е изправен тук пред една мистерия...

4.7.2

Наистина съвсем като животното навлиза новият човек в този свят, откъсвайки се от майчината утроба, която му е приготвила земното тяло.

4.7.3

Но — разтърсено за миг, — и най-закърнялото чувство се пробужда, щом застане пред това вечно ново чудо, щом види как се ражда едно същество като него и чуе първия му вик.--

4.7.4

Твърде скоро това ново същество проявява своето собствено съзнание и човек с удивление вижда пред себе си една нова воля, която, макар и произлязла сякаш само от него, е насочена единствено към себе си,колкото и глупави да изглеждат средствата, използувани от нея, за да се наложи в заобикалящия я свят.--

4.7.5

Накрая сме принудени да признаем, че тези средства са всъщност единствено правилните, тъй като те винаги съответствуват точно на силите, с които разполага новото живо същество. — //77

4.7.6

Всяка нова година от живота му носи нови изяви на тази воля, нови средства, за да се утвърди тук, и в края на краищата пред нас застава един човек като нас, който често ни кара да признаем, че владее такива духовни сили, каквито ние напразно бихме се старали да овладеем някога...

4.7.7

Чудото си остава чудо дори ако се вгледаме с ясен, съзнателен поглед в едно от звената на тази верига, и всеки нов цикъл раждания твори нови чудеса, пред които човек често застава безпомощен, защото не знае как да разреши загадката на това, което — за добро или за зло — става тук.---

4.7.8

А и ти няма никога да разрешиш загадката, надничаща от детските очи, ако не осъзнаеш ясно, че си изправен пред едно съвършено ново същество.---

4.7.9

Ти търсиш прекалено много да откриеш себе си в своето дете, твърде много се оставяш да бъдеш подведен от физическата прилика, не останала скрита за твоите очи, виждаш себе си и своя род и в дарбите или недостатъците на своето дете и си склонен да приписваш всичко това на духовното същество, което ти се доверява в твоето дете. --

4.7.10

Наистина земната дреха, в която получаваш детето си, е изградена от твоята кръв, от твоите, клетки и физически ти му предаваш едно наследство от векове. —

4.7.11

С него детето ти получава немалко сили на тази земя, които ти наричаш „духовни“, защото не знаеш още какво изобилие от дълбоко тайнствени сили крие това земно тяло, а единствено тези сили са носители на качествата, които непрестанно те подвеждат да преоткриваш твърде много себе си в своето дете.--- //78

4.7.12

В това земно тяло, учейки се да свири като на арфа върху неговите най-неуловими сили, живее нещо, което не е от тази земя...

4.7.13

Това „нещо“ се взира в теб от очите на твоето дете и търси в тебе същото „нещо", което може и да е станало господар в твоето тяло, но най-често е надвито и завладяно от силите на тялото. — —

4.7.14

Това „нещо“ е Човекът на чистия Дух, който се свързва тук с човека животно на тази земя в една от най-нисшите форми на изявата си и който намира на земята „спасение“ само ако надделее това „животно“. -

4.7.15

Той не е наследство, което твоето дете дължи на теб, колкото и да ти е задължено то за унаследената форма на своите мозъчни гънки!

4.7.16

Той произлиза от същите висши сфери, от които е и духовният Човек у тебе, в когото ти вероятно още не си познал себе си и навярно така си го потиснал чрез силите на тялото си, че вече дори не подозираш за неговото съществуване и се отъждествяваш в себе си само с онези фини телесни сили, които у повечето земни хора са заели мястото, на тяхното духовно съзнание. —

4.7.17

От очите на детето ти той се взира изпитателно в твоето лице, макар тези очи да не са още напълно овладян от него инструмент и търси дали няма да открие тук на тази земя Човек като себе си, който да не е още обвързан... //79

4.7.18

В случая имаш всички основания да изпитваш благоговение пред своето дете, ако духовният Човек в теб не е пълен господар и повелител на фините физически сили в твоето тяло, защото той те гледа още изначално чист от очите па детето ти.—

4.7.19

В твоите ръце сега е поверена неговата съдба.---

4.7.20

Почти само от тебе зависи дали този духовен Човек, който (ако в случая не става въпрос за някое от редките изключения, споменати вече на друго място) още не е живял на тази земя, който никога не ще се върне на нея и който представлява неповторимо явление във всеки нов човек,— дали той ще се научи свободно да владее в твоето дете онова, което си му дал като телесно наследство. —

4.7.21

Ако си толкова влюбен в себе си и в своите качества, че си готов да виждаш и в своето дете само себе си и своя род, едва ли ще направиш така, че новият духовен Човек, който ти се е доверил, да стане господар на всичко, което трябва да се научи да владее...

4.7.22

Ти обаче нямаш пред космичните закони никакво право да направиш от детето си само огледало на тебе самия, защото най-святото и най-висшето, което се изявява в това същество, стои неизмеримо по-високо от придобитото чрез теб телесно наследство...

4.7.23

Но и това не е всичко — духовното и физическото начало не могат да се свържат по между си без възникналите в далечното минало душевни сили които не са стигнали още до пълното си развитие и сега жадуват да се изявят в твоето дете! --- //80

4.7.24

И тези сили то не е наследило от теб!

4.7.25

Кои са в това отношение „предци" на твоето дете, ще можеш да разбереш едва тогава, когато духовният Човек стане до такава степен господар в теб, че отъждестви съзнанието си с твоето и те научи да „виждаш“ онова, което никое земно око не може да види.--

4.7.26

Ти нямаш право да приписваш на своето кръвно наследство душевните сили у детето, ако те са носители на високи заложби! —

4.7.27

Нямаш право да потискаш, нито дори да ограничаваш душевните сили на детето, ако те не отговарят на твоите желания!--

4.7.28

Правата, които са ти дадени съгласно космичните закони по отношение на твоето дете, са строго ограничени.

4.7.29

Ти имаш единствено правата на домакин, на чиято закрила един висок гост е оказал честта да се довери, при което гостът е в такова състояние, че не може сам да се защити.---

4.7.30

Всяко „възпитание“ на твоето дете трябва да изхожда от това разбиране, в противен случай ти постъпваш — макар и с добри намерения — лошо, и то именно тогава, когато си очаквал най-добри резултати!---

4.7.31

На тебе се е доверил един духовен Човек, на когото ти си дал само тялото, за да му служи като жилище тук на земята.— //81

4.7.32

Той сам е донесъл своите съкровища със себе си, а не ги е получил от тебе.--

4.7.33

От теб той очаква единствено подслон и храна както и да му помогнеш да си намери в предоставената му от тебе къща слугите от които се нуждае, за да утвърди своето господство тук на тази земя. ---

4.7.34

Знам много добре,че тези думи няма да са твърде приятни за мнозина, които си мислят, че имат едва ли не "право върху живота и смъртта“ на своето дете. —

4.7.35

А други, посветили се на "възпитанието“, ще захвърлят тази книга, изпълнени със „справедлив гняв“. —

4.7.36

Нека те знаят колко добре ми е известно, че детето, което трябва да „възпитават“ и да поучават, е в повечето случаи из основи повредено от „родителската дисциплина“.-

4.7.37

Тук аз се обръщам преди всичко към онези само, които са дали кръв и живот на детето, и говоря за такова дете, което още не е било лишено от изначално даденото му право поради —криворазбрани „родителски права“, - което не е още започнало да си отмъщава, а това отмъщение е неизбежната защита на всяко дете, духовният Човек у което е потиснат по вина на неговите родители, а душевните му сили — заставени да робуват на кръвното наследство.

4.7.38

Твоето , дете може да ти бъде мъдър учител, ако съумееш да видиш как чистият духовен Човек у него постоянно напира през всички наследени от теб физически обвивки. ——

4.7.39

Детето ти е може би много по-старо от теб самия поради онези душевни сили от далечното минало, които отново се обединяват у него и които се стремят да постигнат в този човешки дух трайното си единение. —

4.7.40

Не можеш да очакваш твоето дете да те зачита, ако то стои много по-високо от теб...

4.7.41

Недей мисли, че можеш безнаказано да наложиш на детето си удобните за теб духовни окови само защото то още не знае нищо за себе и за своето достойнство като човек!—

4.7.42

Има нещо в твоето дете, за което не остава нищо скрито!--

4.7.43

Много по-точно, отколкото си склонен да допускаш, то запечатва завинаги всеки поглед и всяка дума и макар че детето е принудено все още да се прекланя външно пред твоята воля, в крайна сметка, ако упражняваното от теб насилие не е само една закрила, победеният ще бъдеш ти.

4.7.44

По-голямата сила на твоята ръка не ти дава никакво право да отклоняваш чрез насилие от неговия път и да принуждаваш да следва избраната от теб насока едно същество, на което ти си дал, в определена чрез, тебе форма, само живота на плътта.---

4.7.45

С неумолима справедливост законът на Духа в края на краищата ще възтържествува.--

4.7.46

Ако си го нарушил, недей да се чудиш, когато един ден твоята вина те накара да изпиташ нейните горчиви последици. //83

4.7.47

Колкото по-грижливо и внимателно се отнасяш към божествената искра, която ти се е доверила в лицето на твоето дете, толкова повече ще започнеш отново да долавяш и в теб самия божествената искра — може би детето ти ще ти помогне и наистина да я намериш,---

4.7.48

Тогава ще почувствуваш какво е имал някога предвид онзи Богочовек с често цитираните думи, че всеки, който иска да постигне в себе си „царството небесно“, трябва да стане първо като „децата“.

4.7.49

Не за онова, което даваш на своето дете като „възпитание“, пари и знания, ще ти бъде то един ден благодарно, — а само затова, че си му дал възможност да стане от него онзи човек, който е искал да изяви своята духовна същност чрез него, ти ще спечелиш неговата благодарност. —

4.7.50

В един и същи родителски дом често има много деца, които, „братя и сестри“ по кръв, са необмислено смятани като растения от един и същи вид, макар че за духовно „зрящия“ между тях често могат да се срещнат по-големи различия, отколкото между народи от напълно чужди помежду им раси.--

4.7.51

Не само изявата на духовния Човек е неповторима и различна у всяко едно дете на този свят, — но и душевните сили, които се натрупват като кристали около всеки такъв духовен център, винаги образуват напълно нови форми, създадени понякога в течение на редица човешки поколения. --- //84

4.7.52

В дадено дете могат да се проявят душевни сили, формирани от волеви импулс, принадлежал някога на човек от далечни земи...

4.7.53

В друго пък се изявяват може би душевни сили, дължащи своето първоначално формиране на човек, живял на тази земя преди още да са били поставени основите на пирамидите...

4.7.54

А душевните сили на трето дете са били може би формирани от човек, който е бил насилствено принуден да напусне този живот или е умрял като мъченик за своите убеждения...

4.7.55

В дома на един бедняк може да се роди дете, чиито душевни сили са получили в миналото своята форма на някой престол, а в детето на един богаташ могат да се стремят към крайната си изява душевни сили, формирани навремето от импулса на някой бездомен скитник...

4.7.56

И децата на една и съща родителска двойка могат да носят в себе си всеки възможен оттенък на всички тези форми, образувани от душевните сили чрез импулси на отдавна забравени поколения...

4.7.57

Твоята задача не е да пречиш чрез „строго възпитание“ и външно насилие на изявата на онези душевни сили, които чувствуваш, че са произлезли от лоши импулси, тъй като постигнатото по този начин си остава винаги само една илюзия дори ако твоето дете, издигнало се до високо положение, направи по-късно така, че да се забрави външно онова, което то въпреки всичко продължава да . носи у себе си. — — //85

4.7.58

Твоята задача по-скоро е да пренасочиш тези душевни сили, така че те още в ранна възраст да постигнат изявата, към която се , стремят, отправени обаче към такива дели, които не биха могли да навредят нито на твоето дете. нито на другите.---

4.7.59

Доста „семейни скандали“ биха се избегнали, ако съществуваше желанието, щом се забележат първите признаци на нещо недобро, тези не особено радващи душевни сили да бъдат веднага „пренасочени“ ,и отправени по пътища, които съответствуват на техния стремеж, без обаче да крият опасност.---

4.7.60

До какъв вид „пренасочване“ да се прибегне, зависи от всеки отделен случай и решението трябва да се вземе след трезва и внимателна преценка.

4.7.61

Но нека никой не се заблуждава!

4.7.62

Ако един импулс не смее да се изяви поради страх от наказание, това не значи още, че той е унищожен!---

4.7.63

А освен това целта не е да се унищожат нежеланите душевни сили, защото всяка душевна сила е сама по себе си добра и може, при правилно насочване, да доведе до най-благоприятни резултати и да допринесе за усъвършенствуването на човека.---

4.7.64

Досега говорих само за онези образувания от душевни сили, които са се появили в света на последиците, породени някога от низки импулси.

4.7.65

Но на тебе ще ти се сторят може би „нежелателни" и такива душевни сили, които дължат формирането си на импулс съществувал някога в една възвишена, намираща се много далеч от всяко зло душа,- само защото са чужди на твоите собствени душевни сили и враждебни на импулсите, формирани у теб самия.--

4.7.66

Иска ти се да видиш и в твоето дете проявата на образуванията от душевни сили, създавани от теб самия, а виждаш, че у това дете живее и се проявява нещо съвършено друго.--

4.7.67

Тук от тебе се изисква възвишено и мъдро себеотрицание. Често се налага да, направиш и най-тежки жертви, ако не искаш да извършиш престъпление спрямо душата на своето дете.-

4.7.68

Може би от дълги години вече си мечтаеш, и дори си предрешил до най-малките подробности, какво трябва да „стане“ един ден твоето дете?-

4.7.69

А сега виждаш, всичко това, което си изградил с най-добри намерения, разрушено и разбито от характера на детето ти за който, не можеш да не държиш сметка.--

4.7.70

Тук ще се разбере дали любовта ти към твоето дете е наистина насочена към самото дете, към този нов, единствен по рода си човек, който трябва да се научи да живее тук само своя живот или пък, несъзнателно заслепен, си виждал в любовта си не своето дете, а единствено самия себе си...

4.7.71

Сигурно няма да ти е леко да се решиш, но ако наистина искаш ,да постъпваш мъдро, и в съответствие с вечните космични закони ще трябва заради самото дете да забравиш и погребеш желанията си.--- //87

4.7.72

Природата те е определила за продължител на телесния живот на тази земя, за да може истината на духовния Човек да се изяви тук в безкрайно многообразие, докато той се освободи накрая от своя стремеж към дълбините.

4.7.73

Бъди в помощ на природата, — в помощ на всичко духовно-човешко, което получава от твоята кръв своето земно тяло!--

4.7.74

Така ти ще спомогнеш най-много и за „спасението“ на духовния Човек у теб самия.-

4.7.75

Така твоите собствени деца ще ти станат: водачи към самия тебе, — към твоя "жив Бог",-- към вечния „Живот“!

4.7.76

А ако ти е трудно да ми повярваш, че на детето си можеш да дадеш само земното тяло, тогава трябва да ти напомня, че — според традиционното земно схващане — на Духа се приписват доста много неща, дължащи се единствено на силите в самото земно тяло...

4.7.77

За развитието на тези унаследени фини физически сили, тълкувани погрешно като сили на Духа, е наистина от много голямо значение, дали духовният Човек е станал вече господар в самия тебе, или ти още робуваш на своята животинска природа!-- //88

4.7.78

Само от физическо естество обаче са силите, чрез които можеш да предадеш на своето дете всичко, което то получава като „заложби“ или „таланти“ от теб. —

4.7.79

Погрижи се детето ти да може да благослови това наследство!--- //89

4.8.0

<<< НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

4.8.1

Докато на тази земя живеят хора, свързани помежду си с някакъв вид обществени връзки, винаги ще има такива, които ще са недоволни от типа обществен живот, който ги свързва с другите хора, но въпреки това човечеството никога няма да открие съвършената държавна форма. —

4.8.2

Винаги привилегиите на едни ще бъдат в ущърб на други и винаги само малцина ще бъдат склонни да се откажат от привилегиите си, макар и да виждат, че те са за сметка на другите.

4.8.3

Никога не ще е възможно да се основе на тази земя едно „царство Божие", което да обедини свободно всички хора в любов, защото самият човек е лишил тази земя от Бог някога, когато е загубил властта си над нея поради страх от собствената си мощ.---

4.8.4

Колкото и да се прокламира на теория блаженството за всички хора на земята, действителността винаги ще се надсмива над всички теории. —

4.8.5

Във всички „републики" ще има „царе“ и „князе“ и никой „деспот" не е в състояние да попречи в царството му да има и такива области, които да остават завинаги неподвластни на неговата власт и произвол.--- //93

4.8.6

Никога едно „общо събрание" няма да създаде закон, който да превъзхожда мъдрите и възвишени закони, дадени някога на света от великите „царе“.

4.8.7

Винаги ще са малко на брой хората надарени от природата с таланта и силата да внасят ред в хаоса и да направляват това, което без ръководство не би могло да допринесе полза нито за себе си, нито за другите.--

4.8.8

А още по-рядко ще се срещат онези, на които природата е дала по рождение правото да владеят, — — да владеят над всичко, което не може и не иска само да се владее.

4.8.9

Във всички светове на Космоса, независимо дали те се разкриват пред физическите или пред духовните сетива, цари системата на „йерархията“, цари подчинение и над-чинение и все по-малък става броят на действуващите сили, колкото по-надалеч се простира властта и влиянието им.---

4.8.10

И общественият живот на земния човек е също подвластен на този закон, така че всеки произвол, стремящ се с най-добри намерения да създаде „равенство“, е поначало сам по себе си обречен, — той неизбежно върви по изпълнения с разочарования път, предопределен от природата за всяко човешко умуване, което не е узнало още нейния закон или пък го пренебрегва, ако го е знаело. —

4.8.11

Във всеки тип обществен живот при хората на земята може да се изгради съгласно естествения закон йерархия и степенуване и ако не съществува съзнателен стремеж към тяхното изграждане, природата сама си изгражда своето без оглед на броя на жертвите, наложени от този неумолим закон... //94

4.8.12

Нищо не може да бъде заобиколено или пък постигнато по друг начин там, където властвува универсалният, космичен закон.—

4.8.13

Ала не с това, че е бил роден в царски дворец, един човек става „цар“ и цялата мъдрост на някой философ, желаещ да види хората щастливи под своето управление, не може да направи от него „държавен водач“.

4.8.14

Мистичната сила, създаваща истинските "царе", може да се запази векове наред в един род, — но тя по необходимост угасва веднага щом импулсите, породили някога „царственото“ в него, се изчерпят напълно в живот и дело, и никаква съпротива в света не може вече да замени така угасналото с някаква друга сила и да продължи да крепи въпреки всичко такова външно "царство“...

4.8.15

Обаче не всеки „цар“, загубил своето царство, престава поради това да носи царска мантия, — — и обратно, не един трон е бил събарян от някой враг на „царската“ власт, който съвсем не е подозирал, че самият той е -„цар“, само че неоткрит още от своята страна.---

4.8.16

Простимо е да се вярва в някакво „развитие“ на нещата, свързани с държавното устройство, защото човешкото око е прекалено склонно да смята непосредствената си околност за „целия свят", а освен това за човека, не е никак лесно да си даде сметка, че обозримите от него времеви периоди са само „секунди от вечността“. — — //95

4.8.17

Малцината на тази земя, които могат да обгърнат с поглед едно по-широко зрително поле в пространството и времето, са принудени да заявят въпреки всички мними доводи против, че всичко, смятано от земния човек за „развитие“ на „държавното устройство“, е само една суетна заблуда и че човечеството и след хилядолетия ще пролива кръвта си в същите борби за надмощието на тези или онези, както и днес, и преди хиляди години, когато са залязвали цивилизации, чиито следи никой още не е открил...

4.8.18

Ту „народът“ ще става жертва на илюзията, че може да бъде „владетел“ и да владее себе си — „владетеля“,ту царе, в които няма нищо от истинската „царственост“ и нейната мистична мощ, ще се опитват да задържат с оръжие трона, който, не им принадлежи, и съдбите вечно ще се сменят, докато последните хора на тази планета, освен ако духовното прозрение не ги възпре, не се избият взаимно, защото и последното животно ще е вече заклано, а последното растение — отдавна загинало сред пясъците и ледовете, — понеже тази Земя ще трябва някога да изстине, а вечното „спасение“ на земния човек ще бъде дочакано едва в един нов космичен период.---

4.8.19

Горко на „последните човеци“, защото легендата за Каин и Авел ще се повтори тогава хилядократно, ако земният човек не се опомни преди това, за да осъзнае, че всяко „ти“ е едно „аз“, което търси да намери себе си в другия.-- //96

4.8.20

Всеки един от малцината, за които Духът и високото духовно посвещение е просветлило с ясна светлина необятните широти на времето и пространството, споделя изцяло с мен желанието: — да би могъл само някой от тези, които се надяват през днешните или идните дни да дарят трайно щастие на този земен свят, да види това, което ние, малцината, почти убити от състрадание към другите, сме принудени ясно да виждаме!--

4.8.21

Той положително би се вцепенил от ужас и с дълбок срам в сърцето си би прогонил в най-скрития кът на своята душа всяка мечта за бъдещето, никога вече не би търсил на тази Земя това, което неговият дух му сочи и което той, изпаднал в тежка заблуда, си въобразява, че може да изгради на тази космична прашинка, наречена „Земя“. —

4.8.22

И все пак в мечтите на тези „ощастливители“ на човечеството има много истина, само че щастието, което те желаят за хората, не може никога да се постигне на земята, то не може да се създаде със земни средства, не може да стане участ на човека на тази земя, ако той остане такъв, какъвто те си го представят.---

4.8.23

Нека потърсим затова едно друго, „ново човечество“, човечество, което, макар и да живее на земята, радвайки се, доколкото е възможно, на земния живот, отдавна вече не е само „от тази земя“! —

4.8.24

Ние трябва да поведем човека към един по-дълбок извор на щастие, към извор, който по-обилно блика, ако искаме да помогнем наистина братски на заслепените от илюзията за земно щастие „доброжелатели на човечеството“. — //97

4.8.25

Ние трябва да ги спасим от тях самите и от техните мечти, за да направим истината, която те смътно предусещат, но се опитват да я заключат в безплодни мисловни конструкции, действително полезна за човечеството.---

4.8.26

Не е наистина в границите на възможното един истински праведен човек да въздаде някога справедливост на всички, но всеки един може да се стреми към справедливост, помагайки по този начин да се неутрализира онази воля за несправедливост, която и божествените сили не биха могли да премахнат от този земен живот.--

4.8.27

„Щастието на човечеството“ е щастие на отделния човек и то може да се постигне само в душата на всеки един. —

4.8.28

„Новото човечество“, което може някога да се появи на тази земя, положително няма да очаква вече щастието си отвън — то ще осъзнае, че нещата от този земен свят са само това, което ние правим от тях, и че само дотолкова могат да определят поведението ни, доколкото ние се оставяме да го определят...

4.8.29

Вътрешният свят на отделния човек трябва да стане свят на покой и чисто щастие и в него само ще може земният човек да намери истинското си щастие.---

4.8.30

Как да се постигне това щастие на индивида, се вижда от учението, разкриващо се в тези книги.

4.8.31

Че следването на неговите указания може да направи много по-щастлив и живота във външния свят, не би отрекъл никой, който веднъж е разбрал, че, целият живот на този външен свят е само изява на невидими силови въздействия.-----

4.8.32

Отвътре трябва да покълне всичко, което може да донесе истинско щастие във външното земно съществуване.-

4.8.33

Отвън е само полето на изява на силите, които се коренят единствено в най-вътрешните дълбини на душата.

4.8.34

Който се опитва да поправя външното,ще пожъне само мними успехи, ще постигне само мимолетно щастие и постигнатото от него ще трябва скоро да се сгромоляса, тъй като ще му липсват корените, които да го запазят във външния свят.

4.8.35

Дано тази „Книга за Човека“ отвори очите на мнозина, които, изпълнени с най-благородни стремежи, пилеят днес все още силите си, защото се надяват да изградят във външния свят „щастието на човечеството“!

4.8.36

Дано търсещите днес от сутрин до вечер спасение навън насочат най-после погледа си навътре!

4.8.37

Само ако вътрешното вглеждане замести насочения навън поглед, ще може и външният живот на човечеството да се изпълни с човешко достойнство.---

4.8.38

Едва тогава могат да станат осъществими доста „мечти за бъдещето“, които използуваните досега средства само излагат на опасността да се разсеят като утринна мъгла.—-

4.8.39

„Старото човечество" съумя успешно да постави в своя услуга външния свят, но тъй като то може само да „насилва“ отвън, има опасност да стане жертва на силите, освободени от самото него, за да му служат. —

4.8.40

Новото човечество“ няма вече да се опитва да насилва отвън онова, което то ще се научи с много по-голям успех да направлява отвътре.-----

4.8.41

У всеки един „от новите човеци“ ще се разкрият сили, засенчващи всичко, на което човекът от „старото човечество“ се е възхищавал гордо като на „духовно завоевание“,— без да съзнава вътре в себе си, че никакво мислене не може да постигне „Духа , който като силата на мълнията изпълва целия свят и няма никога да бъде поставен в услуга чрез мислене, чрез външна механика, винаги ще се надсмива над карикатурата, представена за негова същност от „духа“ на толкова „мислители“.---

4.8.42

Твърде далеч от всякакви илюзии, аз знам много добре, че истинският Дух няма да може нито днес, нито пък утре да се разкрие навсякъде, тъй като старото човечество систематично е засипвало всички кладенци, през които човекът на нашето време би могъл да намери в себе си дълбините, където ромонят изворите на всяко бъдещо развитие.

4.8.43

Но някога тези извори отново ща избликнат и тези, които ще могат тогава да черпят от тях, ще бъдат в състояние да постигнат чрез силите на истинския Дух много неща, които хората днес напразно се мъчат да осъществят с пълно напрягане на мозъчния си капацитет.

4.8.44

Но и тогава тази земя няма да стане „рай“ и неукротени сили ще държат винаги в окови повечето хора.--

4.8.45

„Новото човечество" ще бъде царство на избраните и призваните — днес още отделни хора са готови вече да основат в себе си това царство.

4.8.46

Възможно е още настоящото поколение да стане свидетел на неговите първи изяви, — но децата на нашите деца положително ще знаят един ден за неговите сили, както ние днес познаваме онези сили, които човекът от старото човечество си е мислел, че е изтръгнал от природата, защото е съумял да ги постави с хитрост, отвън, в своя услуга.

4.8.47

Свещените книги на древността обаче с право възвестяват едно царство на „Синовете на Светлината“ и едно царство на „синовете на тоя век“ на неуравновесимите външни сили и един истински знаещ е казал: „Синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на Светлината“.--

4.8.48

Би могло да се пожелае и „Синовете на Светлината" да станат по своему „по-досетливи“ и да се освободят от запленеността, в която ги държат „синовете на тоя век“!

<<< ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ние видяхме вече Човека по всичките му пътища.

Видяхме го в неговото начало, докато е живеел още с Бога, видяхме и „падението“ муот високата Светлина.

Видяхме как той се е свързал, с животното и в това самоналожено изгнание се мъчи отново да постигне изначалното си щастие.

Придружихме го по пътеките на заблудата и по пътя към цстината и се убедихме, че тазиЗемя не може никога да стане родина на човека и че истина са били казаните някога,от един мъдрец думи:--

„Всяка твар очаква да бъде освободена от синовете Божии” —

Самият ти, към когото се обръщам тук,— самият ти си Човек и можеш да станеш „освободител на всяка твар“, „син Божий", единот „синовете на Светлината".--

Наистина ти можеш също така,, ако това те задоволява, да намериш своите жалки радости и като „син на тоя век", в плен на външните неща.

Всяко решение на този въпрос зависи единствено само от тебе и нищо не би моглода се противопостави на твоята воля, щомведнъж вече си взел решение. —

Но може би именно вземането на това щение е крайно трудно за теб.

На тебе ти се иска да постигнеш най-висшата цел, но волята ти още не е насочена към нея.

Ако ти можеше да вложиш цялата си воля, блаженството на овладелия волята си ще те изтръгне с ликуващ вик от всяко съмнение. —

Твърде много са съгрешили към теб онези, които са ти описвали пътя към Светлината като път на непрекъснато лишение и въздържание, парализирайки по този начинволята ти и привързвайки я към земята.

Ти виждаш от моите думи, че си бил неправилно съветван и че по твоя път към Светлината нищо не ти пречи да откъсваш цветятаи плодовете, които растат от двете му страни.

Дори нещо повече — ти ще се научиш да обичаш истински живота на тази земя едватогава, когато почувствуваш, че си тръгналпо своя път към Светлината.--

Пътят ти към Светлината е път към самия тебе и — към твоя Бог, който е скрит в теб.

За ,живия“ Бог говоря аз, а не за някакъв „бог“ на идолопоклонници. —

„Живият Бог” може много лесно да се намери, ако смело му се довериш преди ощеда го познаваш, но той ще бяга толкова по-надалече от тебе, колкото по-страхливо искаш първо “доказателства", че той наистина съществува и че в теб има достатъчно сили да се приближиш до него—

Колкото повече се отдалечаваш по този начин от него, толкова повече ще се изплъзва той от тебе, така че ти ще станешплячка на същия този външен свят, на койтоби могъл да заповядваш, ако беше съзнателно свързан със своя Бог.

Само един акт на съзнанието би могъл да ти даде ключа, с който ще можеш да отваряш всички порти, водещи към най-съкровена мъдрост..

Дори и тук, в този външен свят, ти живееш само в тази сфера, която ти се разкрива според степента на твоето самосъзнание, — и все пак мнозина живеещи на същото мястосе самосъзнават по съвсем различен начинв изключително разнообразните светове напреживяване, които царството на външниясвят включва в себе си.--

Но ти така си се свързал със съществуваването на тези външни неща, че сигурно ти се струва просто някакво „чудо“, когато чуеш за човек, който, може да встъпи съзнателно в един по-висш свят, за който едва липодозираш, тъй като съзнанието ти трептисамо в ритми, които са твърде различни оттрептенията, разкриващи пред някои другитози по-висш свят...

За теб истинска „реалност“ е външного и ти само с недоверие се обръщаш към своявътрешен живот, където ти се струва, че имаединствено „самовнушение“ и фантазия.

И тук е в сила казаното ти вече от мен:--

Никога не ще можеш да намериш „Действителността“ вътре в себе си, ако не и се довериш смело преди още да я познаваш...

Толкова повече ще се отдалечаваш от Действителността, колкото повече се страхуваш от „заблуда“ и първо искаш „доказателства'' там, където „доказателството“ може да дойде само като награда за твоя дръзновен стремеж. —

Ти постъпваш съвършено правилно и разумът ти не те подвежда, когато в този външен свят винаги искаш първо „доказателства“, преди да му се довериш, защото този свят на външните неща е наистина свят назаблудата и дори „доказателствата“, коитотой може да ти предложи, са рядко свободни от заблуда. —

Ти толкова си свикнал да се осигуряваш в света на постоянната заблуда, преди да серешиш да действуваш, че смяташ за необходимо да проявяваш същата подозрителности в света на „Действителността“. —

В твоята „истина“, станала чрез „доказателствата“ неприкосновена за теб, има толкава много груба или иатънчена измама, че ти вече нямаш никакъв критерий, — а когато някога, наистина насочван по следатана истинската Реалност, намираш абсолютната истина, ти страхливо я пропъждаш от себе си, защото мислиш, че си само в плен на една празна илюзия, и защото отдавна вечеси станал роб на своята „истина“.-----

Ще трябва първо да се научиш да вървиш по съвсем нови пътища, преди да можеш да стигнеш някога до истината такава, каквато тя в действителност e!

Тук наистина е крайно необходима една преоценка на всички ценности!

„Мислителите“, които все отново и отново си измислят своята „истина“, няма никога даимат край и ако се задоволяваш с измислени„истини“, лесно ще намериш най-различни истини, които да допаднат на твоите пред-разсъдъци и на външното ти умонастроение.

Искаш ли обаче да стигнеш до самата Истина такава, каквато тя е и каквато сияйно се изявява във вечно нова Действителност,ти ще трябва да търсиш в себе си и само внай-съкровените ти дълбини ще ти се разкрие някога Истината.

Тогава ще ти стане ясно какво иска да ти каже тази книга.

В нейната нова редакция, намираща се сега в твоите ръце, аз се опитах да доизяснядоста още неща, така че да не може вечеда възникне никакво съмнение, как трябва датълкуваш думите ми, за да ти донесат теблагословия.

Ho и най-ясната форма на словото няма много да ти помогне, ако не се стремиш сам се издигнеш в себе си до светла яснота. —

Постигнеш ли сам в себе си яснота, сигурно никоя моя дума няма да бъде вече „неясна“ за теб, защото това, което идвамда възвестя пред тебе, е само по себе си„светлина“ и който наистина се стреми къмСветлината, ще намери тук онова, което търси.—

С готовност признавам, че твърде често съм принуден да създавам в тази книга думи за неща, които трудно се поддават наобяснение и че тези думи се разкриват само за готовия да ги почувствува.

Но когато някой ти разказва за страна където може да се изкопае злато, ти положително не би се възмутил от това, че не муе лесно да опише пътя дотам, който ти непознаваш...

Е, добре: — и аз тук ти описвам път, който трябва да те доведе до една „златоноснастрана“!

Струва си трудът да се научиш правилно да тълкуваш моите думи...

И ако не ти липсва смелостта радостно да извървиш посочения ти от мене път, тинаистина ще откриеш в себе си най-богато златно находище, което никой никога неще може да ти отнеме.----

<<< ПОСЛЕДНОНАПЪТСТВИЕ!

Които искат да си помогнат, трябва да бъдат от род един! —

Светлите братя, които сега те съветват,и те са човеци!

А не истукани без чувства, — невъзмутими и хладни към всичко,мъртви за този живот! ---

Копненията хорски са свети за тях; —но очите им виждати крайната цел...

Всяко жадуване сред грях и заблудапред нас е разкрито:. :без път е то търсенена красотата предвечна...

Затова тук утъпкваме проходими пътеки.

Затова тук и сочим път към Светлината на блудните братя,--

С разбиране топло и със любов.

Бо йин Ра

(Йозеф Антон Шнайдерфранкен) КНИГА ЗА ЧОВЕКА

Швейцарска Първо издание

Издателско сдружение

евразия-абагар

Превел от немски Борис Стоянов

РедакторСаня Табакова

Литературен редакторНина Иванова

Художник на корицатаДимко УзуновНиколай Младенов

Худ. редакторГосподин Пейчински

КоректорИличка Пелова

Формат 70x90/24

Печатни коли 7,75Цена 8,50 лв,

ДФ „АБАГАР“ — печатница Плевен

ЕВРАЗИЯ АБАГАР . София Плевен

<<<