КНИГА ЗА ЩАСТИЕТО
<<< Bo Yin Ra - Бо Йин Ра
КНИГА ЗА ЩАСТИЕТО
Съдържание:
5.1 Прелюдия //5
5.2 Дългът да бъдем щастливи //9
5.3 "Аз" и "Ти" //17
5.4 Любов //33
5.5 Богатство и бедност //43
5.6 Пари //54
5.7 Оптимизъм //66
5.8 Заключение //79
5.1 <<< Прелюдия
Не си ли виждал как детето, което строи пясъчни кули, заплясква радостно с ръце, щом завърши творението си? — —
Ето го твоя учител, ти, който жадуваш за щастие...
Ето един човек, който е намерил щастието, и ако ти не решиш твърдо да търсиш щастието като това дете, напразно ще се измъчваш, напразно ще жадуваш за своето щастие.
Всяко щастие на земята, а за него само ще се говори в тази книга, е щастие на сътворяващия — — било като твори в себе си величавото царство на любовта, било като изгражда от Дух творбата си или пък като осъществява творческата си воля, създавайки материални ценности. — — —
Единствено радостта на твореца от неговата творба е щастие и всичко друго, което наричаш с това име, ако му се довериш, само ще те подведе, лишавайки те от истинско щастие, доколкото тази земя може да ти даде такова...
Ти, който обичаш и който намираш щастието си единствено а своята любов, кажи ми, какво друго е любовта ти ако не радостта на творец?! — —
Чувствата са силите, с които твориш, и ако си наистина „щастлив“ в любовта си, тогава ти си издигнал храм в царството на чувствата, в който не може да влезе никой освен теб и в чиято Светая светих е образът на Бога, на който ти, като жрец на своята любов, служиш и принасяш жертви...
Може би още никога не си съзнавал, че в този смисъл ти си творец, — усещаш се може би овладян от чувства, които те водят, често пъти против волята ти, — мислиш се окован във вериги, защото просто искаш да носиш вериги, и живееш с илюзията, че всичко това идва само отвън и свободно си играе с теб съгласно законите, отвеки присъщи на земния живот?? —
Сам пречиш на себе си, ако мислиш така!———
Ти наистина следваш един непобедим, вечен закон, когато душата ти се разтваря за потока на любовта, от която е проникната цялата Вселена и която с тайнствена сила привлича взаимно душите и телата, но подчиняваното ти на този закон напразно само обещава щастие и ти никога няма да постигнеш щастието си а своята любов, ако тя не успее да пробуди у тебе твореца. — — //6
Това, което те прави тогава истински „щастлив“, е твоето собствено творение — съграденото от хаоса на чувствата и резултатът от това съграждане — хармонията на душата, която постига своето съвършенство, като се отдава на другата душа. — —
Дори онази чувствена наслада, която сред хората, непознаващи по-възвишено желание от животинския нагон, минава за любов, и тя заставя най-ниските чувства да си изграждат измамни кули, където те, като роби на мимолетното си щастие, издигат идола на своите похотливи блянове. —
Но ти, който обичаш и който си твърдо решен да станеш истински „щастлив“, ще трябва да търсиш друг вид щастие и ако наистина обичаш, то щастието на физическото усещане ще бъде за тебе винаги неотделимо от щастието на душевното единение.-
Само като творец можеш да постигнеш това щастие на душата! — — — //7
Ти все още се оставяш да бъдеш лесно заблуждаван и всеки ден очакваш щастието да дойде при теб отвън. -
За един то е обичта на любимия човек, за друг - някакво дело, което би желал да види осъществено, а на трети му се струва, че то се състои единствено в освобождаването от мъките и неволите на всекидневието.
Но дори ако постигнеш всичко това, накрая пак ще си принуден да признаеш, че още нещо липсва за твоето щастие, и ще продължиш неспокойно да търсиш, макар че постигнатото днес ти е изглеждало някога твоя най-висша цел. —
Ти дори не подозираш какво щастие крие в себе си животът на тази земя, не подозираш, че земното щастие е залог и почва на всяко „вечно“ щастие! —
Безсмислено ще бъде за теб това земно съществувание, то ще се превърне във верига от всекидневно подновяващи се по-големи и по-малки мъчения, ако не намериш тук на тази земя своето земно щастие! —
Не вярвай на онези лъжливи учения, които ти обещават „щастие във Вечността“, ако се откажеш от щастието на тази земя! //8
Тук и сега, в този час, докато четеш тези редове, ти си също сред Вечността и това, което не съумееш сега да си създадеш, няма да може во веки веков и никой Бог да ти даде...
Трябва да се научиш да разбираш, че всяко щастие е само резултат от една способност, която носиш в себе си, и че никога няма да можеш да станеш щастлив, нито сега, нито в някоя друга форма на съществувание, ако не съумееш да развиеш тази способност, ако лениво чакаш да срещнеш някога щастието си или пък ако вярваш, че то трябва да ти бъде дадено отвън като „награда“ за делата ти, като дан на „Божествената справедливост“! — — —
Само като творец можеш да извоюваш и да запазиш трайно щастието си!
Само онова, което сам съумееш сега да изградиш в себе си, вечно ще ти носи удовлетворение!
Само ако знаеш как да твориш щастието си, ще бъдеш щастлив във всяка форма на съществуване! — — — — — — —//9
5.2 <<< ДЪЛГЪТ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ
Малцина на тази земя знаят истински как да изпълнят с щастие своите дни и по-добре е тези малцина да не говорят за щастието си, ако не искат завистта да стане техен подмолен противник.
Неизброими обаче са онези, които жадуват за щастие, без някога да го постигат, защото не знаят, че единствено те самите могат да станат творци на своето щастие.
Те се стремят към щастието като към забранен плод, защото искат да го получат като подарък, макар и да чувствуват смътно, че то може да се придобие само на една справедлива цена.
От младини им е повтаряно, че всяко земно щастие било дар на случая и че на благородния не подобавало да се стреми към щастие.
До ушите им никога не е стигало учение, което да им говори за задължението така да използват живота на тези земни дни, че той да стане извор на трайно щастие.
На всички тях наистина им се иска „да бъдат щастливи“ и всеки се опитва да постите това по свой начин, но те смятат, че щастието трябва да дойде като добавка, и хиляди друга неща са всъщност по-важни за тях от собственото им щастие. //10
Но който е решен да извоюва щастие, трябва да се стреми само към щастието си и всичко друго, което би желал да постигне, трябва да бъде подчинено на този стремеж и мъдро вплетено в него. — —
Никое друго желание не бива да спъва волята му да сътвори чрез своите свободни действия най-голямото щастие, което може да му предложи тази земя.
Никоя друга задача не бива да стои за него по-високо от дълга да постигне най-чисто и трайно щастие и да умножи щастието на тази земя за себе си, а по този начин и за другите.
Пагубни учения са смятали от най-стари времена, че земното щастие е достъпно само за малцина — за всички други било завинаги невъзможно да постигнат своето щастие.
Хората не подозират, че тази земя крие неограничени възможности както за щастие, така и за нещастие, и че волята на човека — не неговото желание! — направляват и в двата случая всички събития... //11
Мнозина смятат, че имат „силна воля“ — и все пак си остават само роби на желанията си, които може би успяват понякога да раздвижат отчасти волята им и тогава те скромно се задоволяват с получения резултат и не се стремят към нищо повече, защото мислят, че отдавна са стигнали до границата на всяка волева изява.
Но ако знаеха на какво в действителност е способна волята на човека, то броят на щастливите на тази земя скоро би станал много по-голям, отколкото би дръзнал да се надява и най-смелият мечтател, който си въобразява, че всички възможности за щастие зависят от победата на неговите идеи за преобразяване на света. — —
Ние сме това, което нашата воля прави от нас!
Ние сме само дотогава „играчки в ръцете на съдбата“, докогато оставяме съдбата да си играе с нас. — —
Ние сме само дотогава „преследвани от нещастия“, докогато тичаме пред нещастието, опитвайки се да го избегнем. — — —
Ние сме само дотогава „онеправдани от щастието“, докогато не искаме да признаем, че на тази земя имаме задължението винаги да се стремим към възможно най-голямото земно щастие. — — //12
Грях е да не жадуваш за щастие, но още по-голям грях е да не влагаш цялата си воля, за да сътвориш тук щастието си!
Греховна и оскверняваща всемогьществото на Духа е също и жалката скромност, с която някои се стремят към щастието. —
Така за един е вече щастие, ако съумее да прехранва без грижи себе си и своето семейство.
За друг би било щастие да живее в замъци и да се вози в каляски.
Трети пък вижда „щастието“ си в слава и почести, в постове и титли.
Малцина само знаят, че нито богатството, нито почестите могат да дадат щастие и че щастието е сила, която на всеки човек отмерва от всички земни блага точно толкова, от колкото тъкмо той се нуждае, за да живее щастливо, — ни повече, ни по-малко.
Който мисли, че ще намери щастие в придобиването на дадени земни блага, той тьрси всъщност тези земни блага — не щастието! //13
Щаcтие е удовлетворението на твореца от неговата творба.
Но тази творба никога не свършва и нейният създател познава само „почивни дни“ — съботи на душата, които му дават нова сила за ново творчество.
Щастливият по всяко време е творец и никога не се изморява да твори.
Това, което той творчески създава, е основа и предпоставка за неговото щастие, а щастието му е силата на твореца, която му дава всичко необходимо за неговото трайно удовлетворение.
Не всички имат едни и същи нужди, но всеки, който се заеме да сътвори щастието си, постига всичко, от което наистина се нуждае за своето щастие.
„Първо търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде!“
Колко зле са тълкувани тези думи на Учителя от Назарет!
Наистина съгласно книгите, описващи неговото учение, той е изрекъл също и думите: „Царството Божие не е тук или там; то е у вас!“, и по този начин е посочил една сила в човека, чиято „правда“, чиито неизбежни условия трябва да бъдат изпълнени, за да може „всичко останало да се придаде“, — — само че кой е имал смелостта да изтълкува думите му с онази мъдра простота, с която Учителят някога ги е казал!?! //14
От „царството Божие“, възвестено от него, маловерните души са направили царство на патетични приказки и милозливи утешения, или пък са търсили това „царство“, в пълно противоречие с неговите думи, някъде си, в някакъв далечен отвъден свят, без да се съобразяват с учението му, че „се приближи царството Небесно“. — — —
Ах, как тази обвързаност със земно-сетивната форма на възприемане не позволява на човека да разбере, че „царството Божие“ може да стане дейно в него и че „царството Небесно“ го заобикаля отвсякъде дори когато му се струва, че е едва ли не в „ада“!...
Достатъчно е само да навлезе „в себе си", за да извади едно неизчерпаемо съкровище, — — достатъчно е само да насочи навън вълните на онази сила, която се крие в него, и лицето на земята ще бъде обновено. //15
На всички посветени от всички епохи е било обаче посочвано, че през този космичен период винаги само малцина ще са готови да дадат възможност на тази воля за освобождение да се прояви в тях и че първо трябва да настъпи един нов космичен период и да възникне нова Земя, преди „надеждата, че всички твари ще бъдат освободени... от синовете Божии", за която говори Павел, да стане космичен факт. —
При повечето хора волята е все още извънредно силно запленена от самите тях в „хипнозата“ на земно-сетивното възприемане и затова те не са готови да доверят на силите на Духа насочването на нещата в земно-сетивния свят.
Те малодушно очакват нещо, което да им помогне механично отвън, — или пък отдавна са погребали всичките си надежди и очаквания, — така че едва премалцина се оказват готови да се осмелят дори само да се опитат да станат духовни кърмчии на своята съдба. —
И все пак тези „малцина“ могат дори и през този космичен период да станат повече — мнозина усещат в себе си смътното предчувствие за една заложена в тях сила, без да знаят как да я овладеят. //16
Учението, което им възвестява тази книга, може да им посочи правия път и този, който им го съобщава, само дава израз на прастара мъдрост, пазена строго в тайна в миналото и предавана от призвани Учители само в редки случаи на специално избрани ученици.
Тази мъдрост е изпитвана в течение на хилядолетия и никой, който се е опитвал да я приложи, не е бил измамван.
Тези, които сега я предават по-нататък, са вече склонни тя да бъде разкрита пред цялото човечество и са готови да поемат отговорността за това.
Това учение за земното щастие прилича на затворен кръг.
Единствено в теб е силата да сътвориш своето щастие и всяко щастие се основава само на силата на творящия, защото единствено удовлетворението, давано от тази сила, е истинско щастие. — — —
Ти си длъжен да приведеш в действие дремещата в теб сила — длъжен си тук на тази земя винаги да си създаваш най-голямото възможно щастие, а как да изпълниш своя дълг, ще научиш сега от тази книга. — //17
5.3 <<< „АЗ“ И „ТИ“
Ти чувствуваш себе си само като "Аз" и и не ме можеш да включиш в това ,"Аз“ никой друг освен тебе самия.
От своя гледна точка, като "Аз“, ти си център на света.
По отношение на себе си, като „Аз“, ти си "Аз“-ът на цялото човечество. — —
Това „човечество“ обаче е едно хомогенно цяло, образувано от милиарди ,"Аз“-ове, нито един от които не е напълно еднакъв с теб, и все пак всеки от тях е абсолютно тъждествен по своя строеж с онова, което ти чувствуваш в себе си като свое ,,Аз"—
Трудно е да се предаде с човешки думи онова, което искам да ти кажа тук, и аз съм принуден да те помоля „да опипаш“ с чувството си най-дълбокия смисъл на словото ми, тъй като много добре ми е известно, че в случая крайната яснота не може да се предаде изцяло с думи и че аз мога да говоря само на моя език, който ти ще трябва първо да се научиш „да превеждаш“ на своя собствен. //18
Искам да ти помогна да осъзнаеш, че ти си единственият по рода си център на едно цяло, образувано само от такива единствени по рода си „центрове“, което, тъй като е нещо безкрайно, макар и не безгранично, има своя „център“ на всяко място...
Тук обаче всеки от тези центрове е за себе си „Аз“, а всеки друг център е за него „Ти“.
Ако наистина си решен да изградиш своето щастие като такъв „център“, трябва да имаш предвид тази даденост и да се опиташ да откриеш тайнствените съотношения, владеещи между „Аз“ и „Ти“.
Тези съотношения непрестанно се преливат едно в друго и всеки момент трябва да бъдат преценявани по различен начин.
Неизменно остава само постоянно регулираното компенсиране на всички действия и противодействия в човечеството като цяло.
Като "Аз" ти можеш да действуваш спрямо дадено „Ти“ или ненарочно, без да имаш за цел определено въздействие, — или пък със съзнателно насочена воля.
А средствата да упражниш въздействие върху дадено „Ти“ могат да бъдат следните: молба, увещаване или принуда. //19
Знай обаче, че за всеки успех на своето въздействие, дори за самото си намерение да упражниш такова въздействие, ще трябва да заплатиш определена, непроменима цена! — — —
Затова недей да молиш и да увещаваш, ако не искаш някое друго „Ти" по същия начин да моли и увещава тебе, — а още по-малко прибягвай до принуда, ако ти самият чувствуваш всяка принуда като непоносимо насилие! —
Нищо не ти се дава „даром“, колкото и сигурно защитен да се чувствуваш и колкото и добре да мислиш, че си скрил истинските си намерения.
От дадено отделно „Ти“ можеш наистина да се скриеш, но за общия организъм на човечеството винаги е разкрито всичко, което става в теб, и ти рано или късно ще трябва с автоматична сигурност да понесеш последиците от своя начин на действие в даден закономерно определен момент. — — — —— — —
Ако ти самият не обичаш много да те молят и въпреки това молиш другите, ако ти самият не се поддаваш на никакви увещания и въпреки това се опитваш да увещаваш, — ако ти самият не търпиш принуда и въпреки това използваш принудата, то във всеки един от тези случаи ще постигнеш нещо, за което само си въобразяваш, че не ще трябва да заплатиш съответната цена, но всъщност дълбоко се лъжеш!- //20
Законите на Духа не могат, за разлика от земните закони, да бъдат заобикаляни, нито тълкувани превратно само в твоя полза, нито пък ще намериш някой адвокат, който би се опитал да те предпази от последиците на твоя начин на действие. —
Ще трябва без остатък да изплатиш целия дълг, който чрез поведението си към някой друг човек си поел спрямо човечеството, и няма да можеш да убегнеш от закона, докато не е платен и „последният петак“.--
Колкото повече се забавя плащането ти, толкова повече имаш всички основания за истинско безпокойство, — защото лихвите няма да ти бъдат опростени во веки веков...
Нещо повече дори!
Самият ти можеш да станеш свой кредитор, защото ти също си отговорен пред човечеството за своята личност и не бива да искаш от себе си нищо, за което не се очертава някакъв еквивалент от страна на човечеството... //21
В противен случай ще си принуден и за себе си, също както за кой да е друг, рано или късно да заплатиш — с лихвите — съответната цена. — — —
Ти може би едва днес за пръв път чуваш за този закон, или пък чак сега ти става ясна неговата неумолима последователност и непогрешимост? —
В теб може би възникват опасения заради по-раншните ти дела, макар че си вече решен в бъдеще мъдро да определяш поведението си в съответствие с този закон? —
Ако си твърдо решен да изградиш щастието си, знай, че ще намериш средства и пътища да погасиш дълга си към човечеството по един приемлив за тебе начин, щом веднъж си вече наясно какво всъщност имаш още да изплащаш!
Не бива да чакаш, докато законът предяви своите изисквания с безпощадно равнодушие към твоите радости и скърби. —
Направи си сам „баланс“, но не изпадай в ужас, ако това, което имаш „да даваш“, е много повече от онова, което имаш „да вземаш“! //22
Така неумолимо, както общият организъм на човечеството е принуден да събере от даден свой член всяко вземане, чието изплащане умишлено се „забравя“, също така безучастно и автоматично е принуден той да следва и друг един закон, който прави невъзможно за него всяко насилие, забранява всяко принудително събиране на дълговете, щом у теб действително е налице дори само решимостта да изплатиш своето задължение и докато продължаваш да се чувствуваш задължен — дори ако обстоятелствата още не ти позволяват да върнеш незабавно целия си дълг, без отново да навредиш на себе си или на другите.
Това, което ти казвам тук за закона на равновесието в общия човешки организъм, е достатъчно за тебе — ако искаш да изградиш своето щастие.
От теб зависи дали ще проследиш и по-нататък действието на този закон в неговите тъй разнообразни разклонения в живота на всекидневието. — Това положително няма да ти навреди.
Ако си решен да станеш творец на собственото си щастие, скоро ще откриеш, че щастието, към което се стремиш, е може би в преобладаващата си част най-тясно преплетено с взаимоотношенията на твоето „Аз" с всяко едно „Ти". —
Твоето щастие трябва да обхване и любовта във всички нейни форми.
Любовта обаче — а тук аз имам предвид не само „съединението на половете“ — винаги има нужда от едно „Ти“, дори ако това „Ти“ си ти самият.— —
И тук е в сила законът на компенсацията, така че не можеш да очакваш твоята любов да остане без разочарования, ако „забравяш“ да компенсираш, или ако искаш да получиш повече, отколкото даваш!--
За всичко, което искаш да получиш, ще трябва да предложиш пълноценни еквиваленти, в противен случай общият организъм на човечеството ще изиска един ден дължимото от теб и тогава не ще имаш правото да се оплакваш, ако той осъществи своето действие по начин, който не е съобразен с твоите желания...
Независимо дали се отнася за поведението ти към напълно чужди хора, дали любовта ти и твоята нужда от любов зависи от отношенията ти с човек от другия пол, дали става въпрос за любовта на родители към деца или на деца към родители, или пък за любовта между братя и сестри — — ти никога нямаш право да очакваш повече, отколкото даваш, а дават ли ти повече, вземи мерки в най-скоро време да се отплатиш, ако не искаш дължимото да ти бъде взето, когато най-малко очакваш това и по начин, който едва ли би ти харесал! — — — —//24
Духовните закони действуват точно както така наречените физически закони на външната природа, а когато нарушиш един от тези закони, от опит знаеш, че ще трябва да понесеш последиците, независимо дали те ти харесват, или не.
Да се очаква „опрощаване" или освобождаване от последиците при несъобразяване с духовните закони би било също така самонадеяно, както да се очаква подобна „прошка“ и при нарушаването на някой физически закон. — И в двата случая това е равносилно да искаш заради твоята грешка да бъде нарушен космичният ред. — —
Тъй като милиарди хора правят всекидневно такива грешки, то „опрощаването“ в случая би означавало не друго, а потъване на всички духовни светове в мрака на абсолютния хаос... //25
Отърси се от глупавото, мрачно суеверие на дивака, който роптае срещу своя идол, когато той явно не се води по волята му, и укрепи вярата си в неизмеримото цяло, чиято част и център като част си и ти, за да ти стане ясно колко подценително си дръзнал да се отнесеш към едно Божество, когато си сметнал, че то е длъжно да постави глупавите ти желания по-високо от присъщите му закономерности само защото не ти харесва да понесеш като част от цялото последиците от своите действия..
Ако един ден стигнеш до върховно познание, с най-дълбок срам само ще си спомняш за дните, когато ти се е струвало напълно в божествения ред на нещата един „Син Божи“ да е принуден да страда заради твоите деяния, защото си смятал, че ти самият по този начин твърде удобно се отърваваш от всички последици на своите действия...
Тогава вече ще ти се струва непонятно как не си предпочел да пожелаеш по-скоро пълното си самоунищожение, отколкото дори за миг само да понесеш мисълта един невинен да изкупва с мъките си твоята вина. ----- //26
Но дори и да си от онези, които си дават сметка, че сами носят отговорност за постъпките си, страх ме е все пак, че едва ли съзнаваш доколко си отговорен също така и за своите мисли. — — —
Казах ти вече, че за общия организъм на човечеството, част от който си и ти, няма нищо скрито и че и най-съкровените ти мисли са разбулени за него.
Тук обаче не искам да създам погрешното впечатление, че говоря за някаква „душа на цялото човечество“ като за едно самостоятелно съществуващо, съзнателно същество!
Общият организъм на човечеството се осъзнава винаги само в своите „центрове“, — в отделните хора, и у всеки един той осъзнава себе си различно — ту в по-голяма, ту в по-малка степен.
Когато казвам: „Нищо никога не остава скрито за общия организъм на човечеството като такъв“ — с това искам само да ти покажа, че всичко, което мислиш или правиш, далеч надхвърля с въздействието си рамките на твоята личност и с автоматична сигурност влияе върху съвкупния духовен организъм на цялото човечество, където се проявяват неговите последици, чиито причини след това често търсиш напразно, защото никога не ти е идвало наум, че и най-тихите ти мисли, които си смятал за скрити едва ли не и от самия теб, могат да имат такива сериозни последици. — — — — — //27
Ако наистина искаш да станеш творец на щастието си, знай, че твоите мисли ще ти служат вярно като впрегатни животни, ако си ги възпитал да служат така, но се развилняват неудържимо като диви зверове, ако ги насъскаш разюздани срещу човечеството. —
Ти не можеш да бъдеш истински щастлив, ако не създаваш, доколкото това зависи от теб, възможности за щастие на другите, а ти всъщност унищожаваш щастието на другите, когато твоите мисли се втурват като разярени бикове в цъфналите градини на техните души...
Мислиш ли хармонично, и отзвукът у другите ще бъде хармоничен, а мислиш ли за гибел и хаос, ще предизвикаш гибел и хаос и у другите. — — — — —
Не би могъл да запазиш собственото си здраве без постоянно, непрекъснато насочване на мислите си към здраве, красота и сила и, напротив — ще бъдеш и за другите огнище на зараза, ако, ровейки се непрекъснато в душата си, мислиш само за болести и немощ. //28
Познавам един човек, който бе обявен от лекарите за „неизлечимо“ болен, а болестта му бе такава, че и днес никой лекар не е в състояние да я излекува, — но със силата на своите мисли той се самоизлекува и десетки години вече живее като здрав човек.
Познавам друг един, за когото лекарите по негово собствено настояване констатираха, че „в най-добрия случай" имал да живее „още четири-пет години“; — той не взе нито едно от предписаните му лекарства, не се подложи на никакви „лечебни процедури“ и си постави за цел да запази своя живот единствено чрез силите на мисълта си. Изминаха вече почти двадесет години, от както го бяха „отписали“ - а той е още жив, без следа от болнавост, бодър, със свежи сили, и днес му се струва като лош сън времето, когато се е нуждаел от лекар. — — —
А такива хора действуват като центрове, излъчващи здраве далеч около себе си, макар и по стриктните медицински понятия да не могат да бъдат разглеждани като de facto „излекувани“.
Те обаче се чувствуват излекувани и времето им е дало право, тъй като техните оплаквания са изчезнали. //29
Сигурността, която са придобили чрез този свой успех, дава нова, непреодолима сила на мислите им, така че тяхното въздействие като носители на здраве се простира изключително надалеч. — —
Мислиш ли винаги за бедност и нужда, бедността и нуждата няма да те оставят да я чакаш, — страхуваш ли се непрекъснато от някоя беда, тя с положителност ще те следва по петите!
А ако и в най-мрачния час не смяташ все пак своята кауза за загубена, тя никога няма да бъде загубена -ти с положителност ще намериш твърде скоро някакъв изход!
Гледай на сполетялото те нещастие винаги само като на изненадала те по време на излет буря и можеш да бъдеш сигурен, че все по-рядко ще ти се случват нещастия!
Самият ти си магнитът на своите радости и скърби!
Ти можеш да се „настроиш“ за силите, които твърдо искаш да привлечеш, и те ще бъдат принудени да те следват. —
При това като „Аз“ ти въздействуваш не само върху самия себе си, но същевременно и върху всяко „Ти“, свързано духовно с тебе в общия организъм на човечеството. — //30
Силата на твоето въздействие зависи много по-малко, отколкото си мислиш, от външните разстояния — всички степени на въздействие се определят по-скоро от по-голямото или по-малко сходство на твоите собствени душевни трептения с тези на другите хора. — И все пак всеки един от милиардите единици, чувствувани от теб като „Ти“, ще бъде по някакъв начин достигнат от отзвуците на причинените от теб въздействия. —
Така че ти носиш огромна отговорност!
Никога не си сам дори когато се мислиш за скрит зад най-дебелите стени...
Ти постъпваш, като „Аз“, винаги в съотношение и във връзка с всяко „Ти“, защото макар и да си едно-единствено по рода си „Аз“, между всички „центрове“ на човешкото цяло цари все пак пълна тъждественост... //31
5.4 <<< ЛЮБОВ
He можем да говорим за щастието, без да спрем мисълта си върху онова щастие, което двама души могат да си изградят в любовта.
Но и тук прекалено лесно се забравя, че щастието на любовта, подобно на всяко друго щастие, също трябва да бъде сътворено.--
Твърде много хора живеят в постоянно очакване на някакво бъдещо „щастие“, а мнозина от тях не жадуват всъщност за друго щастие освен за щастието на любовта между мъжа и жената.
Някои напразно чакат цял живот, защото не могат да срещнат по своя жизнен път щастието такова, каквото те си го представят.
Други пък смятат, че в даден момент са намерили своето любовно щастие, но не след дълго настъпва „разочарование“ и те загубват вяра изобщо във възможността да постигнат трайно щастие в любовта. —
В ушите им отново зазвучават глупавите приказки за „борбата между половете“, които само задълбочават нещастието... //32
Но разочарованите по този начин далеч не са още предпазени от „очарования“, от илюзии, — те просто са станали жертва на една нова илюзия. — — — —
Отначало са смятали, че щастието в любовта е дар на „случая“, че то би могло да бъде постигнато и запазено без тяхното съдействие.
Сега вече те са уж освободени от тази илюзия, но само по отношение на конкретния взаимен избор, — и веднага стават плячка на новата илюзия, смятайки, че всички нещастия са предизвикани единствено от техния погрешно направен избор. —
О, не, — вие, които се смятате за „подведени“ в своето любовно щастие, — — първият ви импулс, привлякъл ви един към друг едва ли ви е подвел (в преобладаващия брой случаи) — вие сами обаче се заблуждавате, тъй като не можете да се отърсите от погрешната вяра, че всяко щастие в любовта можело да бъде постигнато без вашето съдействие...
Вие още не съзнавате, че трябва преди всичко да сътворите щастието си, за да стане то ваше трайно притежание, за да обогати живота ви с непреходни ценности! //33
Вашата воля действително да постигнете щастието не е била още чиста!
Наистина желанието да бъдете щастливи в любовта сигурно е било налице у вас, но „желанията“ никога нямат силата да се разпореждат. Те са разнищили на хиляди дребни устремления вашата воля, която единствена би могла да създаде щастието ви, вместо да я съсредоточат към едничката цел: да сътвори вашето щастие! — —
Който не само „би желал“, но и винаги е насочен с цялата си воля към щастието в любовта, — трябва да търси тук само своето щастие и нищо друго.
Той не бива да смята за предварително осигурено онова, което тепърва ще трябва да създава, — не бива като някой мечтател да протяга ръка към плода, преди той да е още узрял, — плод, който той вижда само в бляновете си и който до болка ще му липсва, когато едно внезапно похлопване на действителността го събуди от сънищата му.-- //34
От първия ден на любовта си той е длъжен да усилва в себе си своята воля за щастие и да подчинява на нея всички цели и копнежи, породени единствено от желанията му. — — —
Щастието в любовта може да се постигне само ако се стремиш с една, така да се каже, своенравна упоритост да бъдеш трайно щастлив с човека, когото обичаш. —
Не бива нито за секунда вече да си „играеш“ с мисълта, че би могло да да бъде „и иначе" — — — — —
„Щастието в любовта“ като всяко друго щастие е щастие на творящия, — удовлетворение от сполучливата творба, то е едновременно и „самата творба“, и способността да се твори...
А творбата на любовта винаги изисква любимият човек да бъде ощастливен от нас и именно удовлетворението, че можем да го направим щастлив, ние усещаме като свое лично щастие. —
Но който има в себе си силата да направи друг човек щастлив, той има също така и силата да го направи дълбоко нещастен. —
Ако всеки ден отново и отново не се стремим с твърда воля да използваме собствената си сила само за да ощастливяваме любимия човек, тази сила ще стане робиня на рояк демони, рояка на хилядите по-малки и по-големи желания, менящи се всеки час в живота на ежедневието... //35
Тогава любовта ти, ако тя е истинска, може и да остане жива въпреки непрекъснатите страдания, но щастието на любовта, което в седмиците на опиянение и блянове си смятал вече за свое, твърде скоро ще отлети от тебе, вместо да остане твое трайно притежание. — — — — — —
Вие и двамата ще се питате: „Как така става, че не можем да се разбираме, че постоянно си причиняваме най-дълбоки огорчения, след като въпреки всички взаимни измъчвания сърцето ни казва, че ние все пак се обичаме!?!“ —
Ала никога няма да намерите единствено спасителния отговор, отново и отново ще сключвате в добрите си часове мир, за да го нарушите скоро след това, ще се съсипвате и изпепелявате един друг и обзети най-накрая от умора и разочарование, ще заживеете — в най-добрия случай — понасяйки се взаимно, убедени, че и двамата сте само жертви на една жестока съдба...
Но в преобладаващото мнозинство от случаите всичко това е само заблуда, последица от илюзиите на човек, който се задоволява само да мечтае за щастие и се надява да го получи по образеца на своите блянове, вместо да го поиска с цялата си воля и с твърда воля да го изгради. — //36
И днес щастието на любовта не е все още загубено за вас, ако дори само една искрица истинска любов пламти дълбоко заровена в душите ви, стига да осъзнаете, че не сте постигнали щастие в любовта си само защото сте се надявали да го намерите, без сами вие да си го създадете, защото сте искали да жънете, без да сте сели! — — —
И днес още можете да започнете да се учите как да живеете в истинска любов, все още можете да се пробудите от съня, който ви е довел единствено до нещастия и пълно отчаяние!
Ще трябва наистина да си простите взаимно доста неща, които не е леко да бъдат простени, — и някои лоши думи няма да могат да се заличат с един замах от вашите души, но ако някога, па макар и само за броени часове, ви е свързвала истинска любов, вие скоро ще видите с пълна яснота, че сте станали жертва на самоизмама и че всички оскърбления, за които ще трябва да си прощавате, всъщност сте отправяли към едно чучело, създадено от самите вас в моменти на огорчение, и вие сте повярвали в него, а може би и днес продължавате да вярвате, тъй като това чучело се е превърнало за любимия някога човек в образец, който той наистина е започнал да наподобява...
Трябва преди всичко да се стремите да се виждате един друг в нова светлина, ако сте твърдо решени да спасите своята любов, и вече истински свободни от всякакви илюзии, да изградите своето щастие в любовта!
В началото сигурно няма да ви е лесно да превъзмогнете онази непрекъсната подозрителност, онази мания, която просто търси дали любимият някога, а сега вече почти омразен може би човек не носи все пак в сърцето си образа на чучелото...
Но ако въпреки всички първоначални несполуки подновявате с упорита воля, ежедневно и ежечасно, опитите си да използвате по свой начин силата, която притежавате един спрямо друг, единствено за да направите другия истински щастлив, вие непременно ще се научите твърде скоро да творите своето щастие. — — — //38
Ти може би ще кажеш: „Да, но каква полза, ако аз самият имам дори и най-добрата воля да бъдем щастливи, след като у партньора ми тази воля липсва?“— —
Щом можеш да поставиш такъв въпрос, тогава ти още не си разбрал какво значи да сътвориш щастието си!
Все още се мислиш за зависим отвън и все още не се осмеляваш да стъпиш твърдо на собствените си крака.
Не се доверяваш още на себе си и си много далеч от твърдата решимост истински да използваш своята воля. —
Ако си твърдо решен да създадеш своето щастие в любовта, не бива да те смущава вече мисълта, дали любимият човек „споделя“ твоите желания, или действува против тях. —
Ще трябва напълно да уталожиш собствените си желания, за да не могат те вече да пречат на волята ти!
Не бива да насочваш волята си към нищо друго освен към успеха на своята способност да ощастливиш любимия човек. —
Задоволството от този успех ще направи щастлив и теб самия!
Трябва да се научиш на самообладание, за да можеш сам да постигнеш такъв успех. //39
Ще трябва да се бориш с някои наклонности и да обуздаваш бушуващите в теб афекти. Ще трябва да се научиш всекичасно да потискаш желанията си. Но всичко това ще стане за теб източник на вътрешно удовлетворение, защото ще почувствуваш какво щастие си създаваш дори само с това, че ставаш господар на себе си там, където до днес може би дори не си и подозирал до каква степен си все още окован в робските вериги на всичко онова, което не си ти самият...
Днес ти може би си позволяваш, все още да изпадаш в раздразнение, когато виждаш, че любимият човек преценява по напълно погрешен начин нещо, за което ти имаш правилно разбиране, когато виждаш, че той има предпочитания към това, към което ти изпитваш отвращение, че неговият „вкус“ го кара да обича нещо, което за теб е едва ли не „непоносима безвкусица“. — —
Но какво значат всички тези неща в сравнение с щастието на любовта!?!
Колко смешно и маловажно се оказва всичко това пред щастието, което могат да постигнат двама обичащи се! //40
Кой от двама ви е „прав“ или „крив“, в подобни случаи е съвършено без значение, щом става въпрос да се изгради щастието на една любов!
Признак на най-болезнен ламтеж за един жалък заместител на силата е винаги да настояваш любимият за теб човек да има твоите схващания за всичко, независимо дали си наистина „прав“, или пък, въобразявайки си, че си прав, си всъщност абсолютно "неправ".
Когато способността ти да ощастливиш любимия човек укрепне и даде резултати, с учудване ще установиш, че и вашето отношение към нещата, което преди е било толкова противоположно, — изведнъж започва да съвпада. — — —
Тогава ще трябва засрамен да си признаеш, че всички ваши по-раншни спорове за нищожни неща, които са ви изглеждали толкова „важни“, — са били всъщност излишни и глупави.
Тогава ще разбереш, че напразно сте се опитвали да обединявате ,възгледите “ си, докато самите вие сте били още разединени. — — 41
Трябва първо да се изгради щастието на любовта, за да може то след това да сътвори от вас онова „двуединство", което не признава никакво разединение, никаква раздяла и което обединява всичките ви мисли и чувства. — — —
И в любовта си, — приятелю мой, — приятелко моя, — вие сте длъжни да бъдете щастливи, — и всички ваши „нещастия“ са само — неизпълнение на този ваш дълг!! — — //42
5.5 <<< БОГАТСТВО И БЕДНОСТ
Целият живот в Космоса е резултат от изявата на полярни противоположности, от взаимодействието на полярно противостоящи сили.
Който иска да премахне богатството, за да помогне на бедните, той не е още разбрал, че бедността и богатството са взаимно необходими, тъй като всеки полюс има нужда от своя обратен противополюс.
Полюсите трябва да запазят пълната си противоположност, защото само тогава може да има живот и да процъфтява делото на човека. — —
Унищожение и гибел е неизбежната последица от всяко премахване на полярните противоположности. — — —
Този, който наистина желае да облекчи бедността, трябва да запази и богатството, макар че съвсем не е необходимо бедността и богатството да остават винаги в онези груби, брутални форми, в каквито човечеството единствено ги познава до днес. — —
Бедността е наистина блажена, но бедност не трябва непременно да означава лишения... //43
Богатството може да създаде неизмеримо благополучие, но то не бива да се валя сито и без съзидателна сила на онова ниско стъпало, за което някога един Богочовек бе казал, че „по-лесно е камила да мине през иглени уши“, отколкото „богатият“ през портите на „царството Божие“.
Според една хилядолетна заблуда благата на тази земя били толкова тясно ограничени и неумножими, че било невъзможно всички хора да живеят без лишения на земята, и така на „богатството“ е започнало, да се гледа като на причина за влошаване на положението на всички, които търпят лишения.
По-близо до истината би било осъзнаването на обстоятелството, че е съвършено непростимо дори един-единствен от земните жители да е принуден да понася лишения, но че не богатството на другите е причината този човек да търпи лишения. — — —
Безусловен дълг на човечеството е да се погрижи никой от неговите членове да не търпи лишения, — на всеки човек, който и да е той и каквито и да са неговите качества, да му бъдат осигурени храна, облекло и подслон, и този дълг е неотменим дори когато се отнася за индивид, от когото не би могла да се очаква никаква полза. — //44
Ако нанася вреда, той може да бъде изолиран, но никой няма право да го заставя да страда от липсата на онова, което му е необходимо, за да задоволи нуждите на тялото си. Никой няма право да го лишава и от онези блага, от които има нужда духът му, за да се извиси, ако иска това, над ниското равнище, до което е паднал.
Всичко, което днес все още се нарича „наказание за извършено престъпление“, е едно съмнително начинание, защото не изхожда от съзнанието, че общият организъм на човечеството е най-тясно свързан вътрешно и че цялото човечество е длъжно да сподели вината за деянието на престъпника - щом го е направило възможно. —
Едно по-издигнато съзнание ще постъпи някой ден много по-благотворно, като направи невъзможно самото престъпление, докато днес престъплението все още се смята за естествено необходима даденост и всички усилия са насочени само към „наказването“ на престъпника. — — — — — //45
Но независимо от „престъпниците“ винаги ще има хора, от които човечеството няма никаква полза за своето земно добруване и които въпреки това трябва да бъдат пощадени от същински лишения, ако човечеството не иска да навреди чрез тях на цялата си общност. //престъпления
Толкова по въпроса за лишенията, които човечеството трябва да се стреми да изкорени, ако не иска само да навреди на общия си организъм, нанасяйки му по този начин все нови и нови щети.
То обаче никога не бива да се опитва да премахне бедността и богатството, ако не иска само себе си да премахне. — — —
Бедността и богатството са противоположни полюси, пораждащи живота на човечеството, запазващи онази силова напрегнатост на всечовешкия организъм, която единствено ще му позволи да изпълни някога своето космично предназначение. -
Горко на едно човечество, което не може да се отнася с благоговение към богатството! — —
Горко на едно човечество, което престане да свежда почтително глава пред бедността!-- //46
Напълно заслужаващ уважение е бедният, който умее да носи с достойнство бедността си! Не по-малко трябва да се уважава и всеки богат, който носи бремето на своето богатство с пълна отговорност пред човечеството, поверило го в неговите ръце!
Нека всеки от тях се пази да не презира другия и нека както богатият, така и бедният знаят, че и двамата са еднакво ценни за човечеството като цяло!
Погрешно обаче е да се приема, че бедността, която е необходима на човечеството не по-малко от богатството, трябва винаги да граничи с лишения, за да остане противоположен полюс на богатството. —
Богатство и бедност са много относителни понятия.
Колкото повече нараства богатството, толкова по-високо ще се вдига прагът на бедността, така че в сравнение с едно голямо богатство може да има такава „бедност“, която на свой ред да минава сред бедните за „богатство“.
Ти, като част и „център“ на всечовешкото цяло, винаги имаш право да се стремиш към всичкото богатство, което може да ти даде тази земя! //47
Каква част от него ще успееш да придобиеш, зависи от твоята карма, от способността ти да владееш съдбата си. —
Винаги обаче трябва да се стремиш към относително най-голямото „богатство“, което здравият разум ти сочи като постижимо по честен път!
Не бива да мислиш, че така би могъл да навредиш на противоположния полюс на бедните.
Дори ако броят на богатите на земята беше хилядократно по-голям, никога не ще липсват бедни, — дори всички хора на тази земя да постигнат богатство, пак ще съществува такова различие в богатството, че и тогава биха се запазили противоположните полюси.
Земята е тъй безкрайно богата на блага, че това наистина е постижимо, но то не може да се очаква в наше време, защото преобладаващото мнозинство от хората не познават все още духовните закони, по които земята предоставя своите съкровища, а дори да ги познаваха, малцина само биха били готови да се съобразяват със закони там, където повечето предпочитат без законно да очакват подаръци. — — —
И тук преди всичко е в сила законът за равновесието, или за компенсацията, и ти никога не ще можеш да получиш и задържиш нещо, за което не си заплатил пълната цена, което не си готов да компенсираш с пълноценни еквиваленти. — — //48
Днес или утре би могъл наистина да придобиеш някакво имущество и без компенсация и да повярваш, че то е твое трайно притежание, но твърде скоро ще то загубиш отново, колкото и да се стараеш да го задържиш. —
Тук са в сила най-неумолими духовни закони, които са също така непреклонни, както и законите, управляващи във външния свят силите на материята.
Ти имаш право на неограничено богатство, но искаш ли да постигнеш дори и съвсем скромна степен на богатство, ще трябва да се примириш с необходимостта да го заплатиш еквивалентно! — — —
Ще ми възразиш, че познаваш такива богати хора, които са наследили своето богатство от бащите си, но това по никой начин не противоречи на посочения закон.
Във всички случаи еквивалентите за него са били платени, а ако наследникът не се погрижи да осигури постоянна по-нататъшна компенсация, той положително ще загуби един ден имуществото, създадено за него от други. //49
Това може да стане доста по-късно и да засегне чак наследниците на този наследник, понеже духовните закони действуват винаги в съответствие с импулса, който някога е бил съобразен с тези закони.
Едно бързо натрупано състояние ще изчезне също така бързо, ако не се поддържа от нови импулси, а трудно постигнатото богатство ще просъществува още дълго време дори ако наследниците му съвсем не са достойни за него. — —
Само недей мисли, че тук има някаква „несправедливост“!
И ти не си, разбира се, онеправдан!
По всяко време ти е дадена възможността да постигнеш онова, на което си способен, а ти си способен да постигнеш онова, за което наистина влагаш цялата си воля.
Че други имат много, без самите те да са го постигнали, не бива ни най-малко да те смущава.
Богатствата, с които разполага земята, са тъй неизмеримо големи, че и за теб винаги стои на разположение грамадно състояние.----- //50
Недей обаче смесва своите желания с волята си!!
Желанията ти могат да постигнат нещо само когато им се удаде да склонят в дадена насока твоята воля.
Хората с голяма воля са създали просто несметни състояния дори когато е трябвало да започнат в най-голяма бедност; — а хората с големи желания можеш да намериш на всяка крачка и рядко ще срещнеш някого от тях, който в крайна сметка да е успял да осъществи волево дори и най-дребното от своите желания...
Ако си насочил обаче волята си към създаване на постижимото от теб богатство, пази се от завистта! — — — —
Искаш ли твърдо сам да станеш някога „богат“, дори и да се стремиш единствено към състоянието на един богат бедняк, трябва във всеки богат човек, когото срещаш, да виждаш залог за постигане на своята собствена цел.
Трябва да се научиш да се радваш, че има богати, и да гледаш на тяхното богатство като на предпоставка за осъществяването на твоята воля. — //51
Искаш ли твърдо да станеш богат, пази се също от дребнава „пестеливост“! — —
Сигурно ще намериш немалко богати хора, които са изключително „пестеливи“, но напразно ще се опитваш да ми посочиш и един-единствен истински „богат“ човек, който да е постигнал богатството си само чрез „пестеливост“. — — — — — — — —
Ако си решен да станеш „богат“ и ако смяташ, че „богатството“ е абсолютно необходимо за твоето щастие тук на тази земя, трябва много основно да се проучиш, за да откриеш у себе си еквивалентите, с които възнамеряваш да заплатиш очакваното от теб богатство! — — —
На тази земя, както и в цялата вечност, никога нищо няма да ти се даде даром и ако изпаднеш в положението да трябва да приемеш някакви подаръци, пък били те и най-обикновени подаръци по случай някой празник, запитай се веднага как можеш да се отплатиш за тези подаръци на всечовешкото цяло, в противен случай ще бъдеш принуден да ги заплатиш по начин, който никак не ще ти хареса...
Виждаш, че не е много лесно да изпълниш всички условия, които ти се поставят, ако си решен да постигнеш „богатство“ дори и в най-скромна степен. — — //52
Но повярвай ми, — всички, които някога са станали богати, са постигали това по съвсем същия начин, макар и те самите да не са си давали сметка за това!
На тази земя постоянно се осъществява размяна на блага.
Ти не можеш да придобиеш и да запазиш като трайно притежание каквото и да е, ако отказваш да предложиш в замяна други ценности, с каквито ти самият разполагаш. —
А ако нямаш какво да дадеш, тогава не бива и да очакваш нищо!
Няма да получиш повече от онова, за което си заплатил. — — —
Не си прави никакви илюзии!
Тук действуват неумолими закони и ти можеш да станеш „богат“ само чрез замяна на някакви заложени в тебе ценности... //53
5.6 <<< ПАРИ
Повечето „идеалистично“ настроени хора ще изпаднат сигурно в ужас,че в една книга за висши духовни ценности изведнъж става дума за пари.
Те не подозират, че и парите се подчиняват на духовни закони и че те са форма, изразяваща духовни съотношения...
Те предпочитат изобщо да пренебрегват парите и паричните въпроси и аз разбирам това много добре, тъй като и за мен самия всички „парични операции“ са една крайно неприятна необходимост в този земен живот.
Но тук само формата е отблъскваща, докато самата същност е в най-висша степен духовна. — — —
Четейки „курсовете“ на борсата, никой не би помислил, че тук намират най-пълен израз законите на Духа, който извиква на живот всичко материално. — —
За преобладаващото мнозинство от всички по-изтънчени души „парите“ са нещо крайно „мръсно“, опипано от много ръце, и те се докосват до всичко свързано с парите едва с крайчеца на пръстите си, а и тогава правят това не без отвращение. — //54
И все пак парите са нещо свято и аз се осмелявам да заявя това, въпреки че зная как мнозина чудати светци ще ме обвинят в най-тежко богохулство. — — —
Не мога да помогна с нищо на такива благородни мечтатели и дори подозирам, че между тях сигурно има немалко, за които парите не са наистина „нещо свято“, но са нещо, към което те се стремят с всички средства...
Парите са само един израз на стойността, която Духовното е успяло да въплъти в материалния свят.
Духовните ценности в края на краищата са също имущество и богатство, тъй като няма такова имущество и няма такова богатство, за които да може да се твърди, че те така или иначе не дължат своя произход на духовни ценности.
Но ако ти, който си взел в ръка тази „Книга за щастието“, си решен наистина да изградиш в днешно време своето щастие, едва ли ще можеш да пренебрегнеш „парите“. — //55
Ще бъде необходимо да осъзнаеш, че парите съвсем не са толкова „мръсни“, Колкото ти е било внушавано и ще трябва да се научиш да говориш с известно благоговение за тях, ако искаш наистина да разбереш стойността им. —
Повтарям още веднъж: парите са нещо свято, защото са израз на стойността, която дадена духовна ценност е успяла да си създаде в този материален свят.
Наистина за повечето хора парите са само „платежно средство“ и те не подозират, че на тази земя може — и в повечето случаи дори се налага — да се заплаща и с други ценности.---
Пригодността на парите да бъдат израз на висши духовни ценности е непозната за тях и те чувствуват като осквернение всяко разглеждане на парите като „израз на духовни ценности“.
Въпреки това няма по-ясно доказателство за действието на духовните ценности в този материален свят от онова, което може да се изрази с пари или с парични еквиваленти.
Всички висши духовни ценности, появили се някога на тази земя, са поставяли многократно в движение парите и паричните еквиваленти. //56
За да могат да се изявят на тази земя, духовните ценности са принудени, така да се каже, да се свържат с материята, сами да станат „материални“, за да задвижат материята. —
Това е единственият начин дори само да уведомят материалния свят за своето съществуване.
Колкото и висока да е дадена духовна ценност, ако тя не съумее да постави в движение общовалидната изразна форма на материалните стойности — парите, тя ще си остане непонятна и безполезна за човечеството. —
Колкото по-големи са сумите, които дадена духовна ценност задвижва, толкова по-здраво ще се утвърди тя в този материален свят. — — —
От това би могъл да извлечеш определена поука!
Никога не бива да очакваш, че с целия си „идеализъм“ ти би могъл да дадеш нещо на човечеството и да спомогнеш за неговото добруване, докато продължаваш все още да презираш парите и паричните еквиваленти. — //57
He бива, разбира се, „да се кланяш на Мамона“ и притежанието на парите не трябва да бъде за теб самоцел. Напротив, целият ти устрем трябва да има за цел само задвижването на парите. Той трябва да е насочен не толкова към притежаването им, колкото към създаване на възможността все по-големи суми да бъдат поставяни в служба на духовни ценности. - —
Колкото и малко пари да имаш, винаги трябва да си даваш сметка за силата, вложена във всяка стотинка, която може да постави огромни суми в движение също както малкото камъче е в състояние да предизвика лавина. — — —
Трябва освен това да имаш доверие в движещата сила, скрита в парите!
Тази магическа сила реагира много чувствително на всяка липса на доверие и напротив - тя никога не разочарова непоклатимото доверие, съчетано и с търпение.
Колкото повече пари имаш възможност да пуснеш в „действие“ за една добра сама по себе си работа, толкова по-големи са изгледите тези пари с течение на времето да ти се върнат с лихвите.
Но ако скъпернически и без всякакво доверие се стремиш да изпиташ силата на парите си, много лесно ще се изложиш на риска да изгубиш и малкото, което колебливо си се осмелил да вложиш.-- //58
Не бива обаче да спекулираш рисковано, надхвърляйки собствените си сили, и винаги трябва предварително добре да си помислиш дали необходимите за дадено дело суми съответствуват на това, с което разполагаш. В противен случай и най-ценното духовно благо, което би трябвало да се утвърди чрез твоите пари в света на материята, ще ти донесе само проклятие и нещастие.
Всяко дело, с което допринасяш истинска полза на човечеството, създава рано или късно с пълна сигурност нови материални ценности, но всяко дело изисква също така съответния залог и ако ти не разполагаш с него, остани по-добре изцяло извън играта дори когато участието ти в това дело изглежда да обещава голяма печалба за теб и значителни придобивки за всички останали.
Ти би постъпил от самото начало непочтено, ако си склонен да очакваш печалба, без да си в състояние да рискуваш съответствуващия на тази печалба залог.
Не бива също така никога да влагаш парите на други хора в някое скъпо за теб дело, без да си напълно сигурен, че тези хора също разполагат с целия необходим залог, който в крайна сметка би им гарантирал създаването на нови ценности и с това съответствуващата на този техен залог печалба. //59
В противен случай ти само би лишил тези хора от тяхното имущество и духовните закони на общочовешкия организъм ще държат единствено теб отговорен за нанесените щети.
Тези закони намират начин да достигнат до всекиго и тогава те изискват компенсация до последната стотинка, независимо с какви еквиваленти си в състояние да обезщетиш вредите, дори и тогава, когато този, на когото си навредил, не получава с това лично обезщетение.
Законите в духовния общочовешки организъм никога нямат за цел да „възнаградят“ отделната личност или пък да „накажат“ вредителя. — Те трябва само да създават уравновесяване в органично обвързания живот на общото цяло и за тях всеки един може да заеме мястото на другия — може, без да предполага, да стане оръдие на тяхната неумолимо сигурна, автоматично регулирана дейност...
В по-висшия смисъл на думата не съществува истинска парична собственост!
Привидният собственик винаги е само временен разпоредител с част от стойностите, създавани в материалния свят от дейността на човечеството като цяло. —
Размерът на привидното парично състояние е само белег за това, доколко даден човек е годен да се разпорежда с тези пари, и който съумее вярно да владее над малкото и с това да създава нови ценности, него духовните закони в общочовешкия организъм ще поставят с пълна сигурност един ден да владее и над много, стига не само желанието му, но и неговата воля да е сериозно насочена към постигането на тази цел. — —
„Непрестанните несполуки“, от които се оплакват толкова много способни наглед хора, са винаги само доказателство, че те твърде често нарушават по някакъв начин духовните закони, без да съзнават това. —
Или волята им е твърде вяла и нейното място се заема от желания, или пък съблюдават само част от законите, пренебрегвайки останалите от тях...
Освен това твърде много хора не знаят, че съвсем не от тяхното желание зависят мащабите, в които могат да създадат нови материални ценности, и че всеки залог по необходимост създава точно определена сума от нови такива ценности, независимо дали тази сума е по-голяма или по-малка от желания резултат. — //61
Така мнозина се трудят години наред и се измъчват от своите „неуспехи“, без да подозират, че някъде са нарушили грубо духовните закони, за чието съществуване никога не са си давали сметка.
Лесно би могло да се предположи, че в случая имам предвид само хора, които ръководят своите предприятия със собствени или с чужди пари.
Аз обаче мисля не по-малко и за всички онези хиляди, които работят при някой друг.
Тук често цели категории са принудени да страдат заради простъпките на единици, така че в случая отговорността на отделния човек добива огромни размери, също както и съобразяването с духовните закони, за които говоря, облекчава пътя на хиляди хора. //62
От момента, в който поемеш задължението да служиш в предприятието на друг човек, ти се нагьрбваш с цялата отговорност за поверения ти сектор от неговото предприятие и всички допуснати от теб нарушения на духовните закони ще имат за тебе същите последици, които биха имали, ако ръководеше за своя сметка свое собствено предприятие.
Не мога да ти дам по-добър съвет от този: на своя пост, независимо дали той е висок или незначителен, винаги постъпвай така, както би постъпил, ако трябваше да изпълняваш същите задължения в свое собствено предприятие.
Чувствуваш ли се „зле платен“, опитай се да получиш в рамките на съществуващите възможности по-добро възнаграждение, но недей забравя, че и най-лошото заплащане в никой случай не те освобождава от задължението да съобразяваш мислите и постъпките си с духовните закони, които трябва да спазваш в сферата на парите, ако не искаш да бъдеш ощетен за това, че си станал причина друг да бъде ощетен! — —
Трябва също да знаеш, че съгласно духовните закони твоето възнаграждение се отмерва винаги по най-справедлив начин, в точно съответствие с вложения от теб труд, — така че всичко, от което другият, на когото служиш, би те лишил, един ден непременно ще ти бъде по някакъв начин върнато до стотинка, докато в противния случай — ако възнаграждението ти е по-високо от онова, което се оправдава от вложените от тебе труд и заинтересованост, — рано или късно с абсолютна сигурност ще ти бъде иззето всичко, което си получил в повече. — — //63
Постоянното компенсиране, осъществявано от тези духовни закони, не прави никаква разлика между отделните стойностни форми, така че онова, което ти се полага или което си получил несправедливо, може да ти бъде дадено или отнето в съвсем друга „валута“. — —
Парите са еквивалент на всички материални ценности, а за компенсацията, която трябва да бъде осъществена от духовните закони, е напълно безразлично чрез коя от тези ценности се постига равновесието, в това число и чрез еквивалента на всички материални ценности — чрез парите. —
Сега ще разбереш също и защо нарекох парите „нещо свято“; — нали те представляват всяка ценност, дарявана от материалната земя, — те са израз на всяка стойност, създадена тук от Духа чрез неговото въздействие върху материята, те са едновременно и междинно звено, и носител на това въздействие! — //64
Щеш не щеш, трябва да причислиш и парите към средствата за изграждане на своето земно щастие и ако си твърдо решен да създадеш щастието си, трябва да се научиш да се съобразяваш със законите, за които парите и всички материални ценности, изразявани чрез парите, са винаги само послушни слуги на духовните импулси...
5.7 <<< ОПТИМИЗЪМ
За този, който е решен да създаде своето щастие, няма вече „сиво всекидневие" няма страхове и няма грижи!
Той осъзнава в себе си една сила, която побеждава всичко мрачно, всичко заплашително.
Той няма да се безпокои днес за онова, което може да дойде „утре“, и въпреки това всеки от дните му ще подготвя по най-добрия възможен за него начин идващия ден. —
Той ще се научи да живее в настоящето и да формира като творец това настояще.
Той ще стане ваятел на своя собствен живот и с примера си ще учи всички, които го доближат, на изкуството, как да се направи животът достоен да бъде живян.
Неговите ученици няма да бъдат наистина твърде многобройни, но всеки един, когото той е поучил с примера си, „изцелен“ от това учение, ще „изцели“ на свой ред и други, спомагайки по този начин да се намали броят на болните клетки в общия организъм на човечеството. //66
Крайно време е наистина „болните клетки“ в духовното тяло на човечеството да оздравеят и всеки един е длъжен да даде своя принос за тяхното оздравяване.
Всеки носи от хилядолетия вече в себе си една вина, която трябва да бъде изкупена, защото за всичко болно и недъгаво в това съвкупно тяло на човечеството всеки един споделя вината на първоначалното „падение“, когато човечеството е отпаднало от своята Божествена същност...
Целият безкраен Космос можеше да бъде една градина на неизразимо блаженство, ако не беше станало това отпадане, което на свой ред може да завърши едва след нови хилядолетия.
Но и днес, по нашия път през тези хилядолетия, на земята може да има много повече щастие, отколкото подозира и е склонно да вярва човечеството, макар че през този космичен период не е възможен никакъв „рай“ на земята.
Не от създаването на нови обществени форми във външния живот на народите и държавите зависи реализирането в живота на онова изобилие от земно щастие, което може да бъде постигнато. //67
Всички външни обществени форми са само едно помощно средство към което ни подтиква смътното догаждане за нашата обединеност в духовния организъм на човечеството, за да не отвикнем напълно от съзнанието за своето единение в Духа.
„Държавата“, „нацията“ и „народността“ могат да поддържат съзнанието за единство само в рамките на едно отделно звено, но за този, който не е в състояние да се почувствува като част и център на цялото духовно тяло на човечеството, може да се окаже достатъчно на първо време и съзнанието, че е част от един орган на това духовно тяло, за да не се откъсне напълно от всякакво единство и от всички жизнени флуиди на човешкото цяло. — — — — — //п.
Глупава обаче и равносилна на самоокалване е всяка омраза и всяко презрение от страна на дадено човешко звено към друго! //п.
От омразата между такива отделни органи на човечеството се носи — мирис на разтление... //п.
Той винаги е доказателство за загниване и разлагане на единичните клетки на човечеството! //п.
Твърде често тъкмо отровните изпарения от чумните язви, зловонието на гнойните циреи постепенно разлагат болния орган и заплашват окончателно да отнемат живота му. — — — — — //п.,68
„Който не зачита чужденеца и човека от друго племе, той е недостоен да се нарече син на един благороден народ" — казва една дълбока източна мъдрост, която, издигнала се до висшето познание, се е стремила да възпита хората в уважение към самите себе си... //п.
Ти можеш да изпитваш истинско уважение към себе си само ако съзнаваш своята отговорност, а не можеш да осъзнаеш отговорността си, докато не разбереш, че като част от духовното общочовешко цяло ти си отговорен не само за себе си, но и за това цяло. — — —
Ако си творец на своето щастие, с това ти увеличаваш щастието на тази земя и така служиш на общочовешкото цяло повече, отколкото ако се стремиш да приложиш във външния свят дори и най-примамливите теории. — //69
Мен Цзъ е казал: „Правилното действие е насочено към близкото, а всички го търсят в далечното; правилната постъпка се състои в лесно осъществимото, а всички я търсят в трудно изпълнимото.“ — — — //пр.,Мен Цзъ — китайски философ, конфуциаиец //
Така и ти, в плен на илюзията, че трябва да направиш нещо „голямо“, търсиш може би „трудно изпълнимото “, — търсиш високи цели вън от себе си, докато твоята висша цел е съвсем близо до теб, защото можеш да я намериш единствено в самия себе си. — — — —
Възпитавай се сам и чрез примера си ще станеш възпитател на човечеството, без да си присвояваш права, които не са ти дадени! —
Създай си сам своето щастие и така ще създадеш щастливи хора около себе си, ще проправиш път за „щастието на човечеството“! —
Но за да сътвориш щастието си, ти си длъжен въпреки всички злини, въпреки всичко лошо, което може да ти се случи, да си извоюваш с непоколебима енергия вярата във всепобедната сила на всяко добро. //70
Никога не бива да губиш присъствие на духа, колкото и мрачни да са надвисналите над главата ти буреносни облаци!-----
Болен ли си, вярвай че ще оздравееш — и ако тялото ти може все още да бъде спасено, лекарите, които се грижат за тебе, ще ти бъдат благодарни за оказаната от теб помощ за собственото ти оздравяване! А ако вече не може да се помогне на тялото ти, със своята вяра ти си създаваш резервен фонд от енергии, който ще служи на духовното ти тяло, когато отхвърлиш тази причинила ти толкова мъки дреха на видимата земя.
Изпитваш ли материални затруднения, вярвай че ще получиш материална помощ, и поддържай непрестанно с всички средства вярата си жива и действена докато помощта дойде, — като същевременно напълно спокойно продължиш да следваш пътищата, които ти обещават помощ по външна преценка, дори и без магията на твоята вяра.
Може магическата сила на вярата ти да се съчетае с тези пътища, но помощ може да получиш и оттам, откъдето положително не си я очаквал.
Никога твоето упование в силата на вярата не бива обаче да те подвежда да скръстиш бездейно ръце, също както и в случай на заболяване не бива да се отказваш от помощта, която ти се предлага отвън. — //71
Силата на вярата ти ще изгуби своя живец, ако същевременно не напрегнеш всички други свои енергии в същата насока, — и дори ако в края на краищата помощта дойде оттам, откъдето никога не си я очаквал, дори ако се създаде илюзията, че всички твои външни усилия са били „напълно излишни“, въпреки това не се оставяй да бъдеш подведен следващия път да пренебрегнеш външните средства, които ти се предоставят.
Горчиво ще съжаляваш за това, тъй като силата на вярата ти се нуждае винаги от напрягането на цялата твоя енергия, за да може да стане действена в теб. — —
Без напрягането на всички други твои сили силата на вярата ти ще се огъне като олово, — само когато и навън използваш действено абсолютно цялата заложена в тебе енергия, за да си помогнеш сам, независимо от упованието си в силата на своята вяра — само тогава тази сила се превръща в пъргава стомана, в „толедска сабя“, която не се чупи и от най-твърдото препятствие и в крайна сметка с един удар разсича възела, който не може иначе да бъде развързан... //72
При всички неприятности, при всякакъв вид трудности трябва да постъпваш по същия начин, ако искаш да изпиташ магическите сили на вярата в своето всекидневие.
Повечето хора не умеят действително да вярват, защото при някакъв предишен случай вече са се опитали напразно да си послужат с магическата сила на вярата, но същевременно са пропуснали да употребят цялата си енергия, за да си помогнат сами и отвън...
Така те изпадат сега в обратната грешка и търсят всяка помощ само във външни неща, блъскат се и се измъчват с твърде малък успех, тъй като някога не са съумели правилно да използват най-голямата сила, която биха могли да владеят, и поради това не могат вече да се уповават в помагащата сила на вярата. —
Недоосъзнаването на условията за действие на духовните сили пречи на повечето хора да изградят закономерно и сигурно своето земно щастие.
Така те започват да се чувствуват изключени от всяка възможност за щастие и в това им разположение на духа щастието наистина бяга от тях. — — //73
Ако си решен да изградиш щастието си на тази земя, трябва с непоколебим „оптимизъм" да вярваш в своето щастие и в законното си право на щастие.
Трябва да знаеш, че само изпълняваш своя дълг, когато с всички почтени средства се стремиш да създадеш своето щастие, което може наистина да бъде и нещо повече от едно стадно щастие.
От всичко случило ти се трябва да се опитваш да изтръгнеш една макар и съвсем мъничка искрица щастие и винаги трябва да се стремиш да тълкуваш всичко в полза на своето щастие!
От ранно утро до късна вечер не бива да мине покрай теб нито една случка, колкото и незначителна да е тя, без да си съумял да извлечеш от нея някакво, макар и съвсем дребно щастие!
Всичко, което виждат очите ти, всичко, което чуват ушите ти, трябва да оставя у теб като дан някаква частица щастие и ти трябва така да свикнеш със съзнанието, че щастието наистина те преследва по всички твои пътища, че един ден да приемеш като „разбиращо се от само себе си“ и голямото щастие. — //74
Без постоянното свикване да очакваш навсякъде, в най-различни форми и дори в най-малки мащаби щастието, няма да създадеш подходящата атмосфера, от която се нуждаеш, за да си изградиш своето пълно земно щастие. —
За себе си и за другите трябва да се превърнеш в магнит на щастието, ако искаш незабавно и без лутане да станеш творец на щастието си. —
Трябва предварително да се научиш да бъдеш, така да се каже, пасивно щастлив, преди да пристъпиш като активен творец към изграждането на твърдо желаното от тебе щастие.
Така ти създаваш в себе си подходящата вътрешна настройка, която ще ти позволи да почувствуваш съкровените духовни закони, управляващи всяко щастие.
Така ти непременно ще постигнеш своето щастие и ще съумееш да го запазиш, но същевременно ще увеличиш вероятността и други да си извоюват подобно на тебе цялото щастие, което тази земя може да им даде и което не намират просто защото още не знаят, че единствено самите те могат да станат творци на щастието си... //75
Никое нещастие в този свят, където нещастията изобилствуват, не е толкова голямо, че да може да бъде трайна пречка за щастието!
А с всяка искрица щастие, която чувствуваш в своето съзнание като щастие, ти пресушаваш един от хилядите малки извори на нещастие на тази земя, — и когато наистина сътвориш своето щастие, с това ти ще си освободил завинаги човечеството от едно от големите тресавища на нещастието, които са възникнали в резултат на хилядолетно безразсъдство и твърдоглавие и които могат да бъдат пресушени само от слънцата на самосътвореното щастие на отделни хора.
Колкото по-голям е броят на такива истински щастливи човеци на тази земя, толкова повече ще губи власт на повърхността и Хаосът, причиняващ и до днес тъй много нещастия. — — —
Да искаме по друг начин да изкореним нещастието от тази земя е сизифов труд, защото щастието и нещастието не са нищо друго освен резултат от пълното проявление на духовните закони, а окултните сили, автоматично създаващи в тази Вселена всичко, което ние наричаме „нещастие“, няма никога да могат да бъдат парализирани, ако силите на щастието като галваничен ток, протичащ през медна спирала, не умножат чрез непрестанно съзнателно вчувстване дотолкова своето въздействие, че да успеят да отклонят силите на нещастието от тяхната посока и да ги заставят да служат все така автоматично на творческото съзидание в света на човека. — — — //76
За отклоняването на всички „сили на нещастието“ в необятното космично пространство от тяхната пагубна посока не е достатъчна силата на нашата земна воля и земният човек би продължил да чувствува тяхното влияние дори ако успее да стане господар на всички сили на нещастието на тази планета. — — —
Но на тази земя, на планетата, която е носител на човека, всеки един може чрез своята воля за щастие да направи истински „чудеса“ и колкото повече хора полагат усилия в тази насока, толкова по-голям ще става броят на щастливите, на носителите на щастие тук на тази земя. —
Но тъй като всичко е взаимно обусловено и обвързано чрез тайнствени сили на взаимодействие, то нарасналото щастие на тази земя въздействува и „навън“ върху цялото космично пространство и никаква представа не е дотолкова фантастична, че да не изостава все пак от действителността, ако рече да си създаде представа за онези въздействия, които могат да бъдат излъчени от едно бързо нараснало усещане за щастие на тази земя до най-отдалечените пространства на сферите... //78
5.8 <<< ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Малцината, които от най-дълбока древност са познавали тези закони и са живеели според тях, са били достатъчно дълго време възпирани да предават своята мъдрост другиму, освен на своите изпитани ученици на земята. В течение на хилядолетия те са имали безброй възможности да проследят до последните им разклонения духовните закони, на които се основава настоящата книга, и да изпитат върху себе си тяхната действеност в своя собствен живот.
Ти имаш всички основания да се довериш на това водачество, а ако наистина искаш да узнаеш още нещо за неговата същност, ще намериш достатъчно пояснения в другите ми книги.
Завършвам сега тази „Книга за щастието“ със съкровеното пожелание тя да ти посочи пътищата, по които да станеш творец на своето щастие. —
Твърде много би могло да се говори още за видовете щастие, които можеш да си изградиш на тази земя, но не бива да смяташ, че нарочно съм пропуснал някакъв вид човешко щастие, ако в тази книга не става дума за него... //79
Умееш ли правилно да четеш, за всеки вид щастие на тази земя ще намериш приложим съвет. —
Аз просто имах за цел да ти кажа тук в най-сбита форма всичко съществено, с което трябва да се съобразяваш при всички видове човешко щастие, като съм подбрал само отделни елементи на човешкото щастие на тази земя, при които особено ясно може да се покаже каква е същността на това учение за щастието. Не ми беше възможно да избегна напълно повторенията. Това би могло да стане само за сметка на яснотата.
Затова пък усилията ми бяха насочени към написване на колкото може по-малко страници, без да пропусна нито един въпрос, който ми се струваше важен, за да добиеш ясен поглед върху тази материя.
Не бих желал книгите ми да бъдат четени като романи, които след обръщането на последната страница се захвърлят, за да не бъдат може би никога вече взети повторно в ръка.
Знам мнозина вече, за които моите книги са станали постоянни спътници в живота, и се надявам, че техният брой ще стане още по-голям. //80
Но макар и да съм писал всяка една от книгите си с намерението да дам в ръцете на своя читател един постоянен съветник, специално бях желал именно тази „Книга за щастието“ никога да не бъде далеч от погледа и ръката на нито един от своите читатели, защото, докато в други книги говоря за неща, които често са твърде настрана от живота на всекидневието, мисля, че тук съм казал доста неща, за които всеки един ден може да даде повод отново да се вземе книгата в ръка и така да се опознае напълно нейното учение.
Това в никой случай няма да ти навреди и може би — колкото и днес да си все още склонен към един упорито песимистичен начин на мислене — с течение на времето, въпреки всички външни несгоди около теб — ще те направи щастлив оптимист...
Не бива да се оставяш да бъдеш заблуден от онези, които се стараят въз основа на собствения си „житейски опит“ да ти докажат, че щастието бягало от земния път на мнозина, макар че те непрестанно се опитвали да го постигнат.
Нека събралият такъв житейски опит поскоро се запита чрез коя своя грешка сам е препречил пътя на щастието, което е искало да стигне до него!...
Нека се запита дали тъкмо неговата собствена „усърдност“ не е пропъдила от него щастието? —
Всяко земно щастие трябва наистина да бъде сътворено от теб, но тихата творческа дейност е твърде далеч от онази суетлива угриженост, която вечно се страхува „да не пропусне нещо“, пропускайки по този начин най-хубавото, спокойствието на душата, без което никога не може да се постигне щастие на тази земя. — — — — —
Изгради в себе си светла вяра в своето право на щастие и не позволявай на никаква несполука да те прогони от сигурното убежище на твоята напълно основателна вяра!
Бъди уверен, че по всяко време действуват сили, готови да ти помогнат, стига ти сам да се стремиш към щастието с цялата си воля, а не само с безсилни желания! — —
Върви спокойно по отредения ти земен път и запазвай винаги вътрешното си спокойствие, колко и да се сипят отвън „ударите на съдбата“. //82
Оставиш ли да бъде нарушено това твое спокойствие, ти наистина си загубен, но силите, творящи нещастието на тази земя, няма никога да могат истински да те победят, ако ти, изпълнен с непрестанно и непоколебимо спокойствие, запазиш въпреки техните яростни удари своето упование в щастието си и в помагащите сили, застанали до твоето рамо. — — —
С известно постоянство ти положително ще съумееш да изградиш своето щастие дори ако в този момент си все още затънал във всевъзможни „нещастия“. —
Не вярвай на други учения, които ти разправят, че възможностите за щастие на тази земя били незначителни!
Вярвай, напротив, в своето право и в своя дълг да постигнеш щастие и се стреми да сътвориш със светла увереност, с упование и твърда воля своето щастие, ако искаш един ден и ти да бъдеш между щастливите на тази планета.
< Бо Йин Ра - Bo Yin Ra
(Йозеф Антон Шнайдерфранкен)
КНИГА ЗА ЩАСТИЕТО
Швейцарска
Първо издание
Издателско сдружение „ЕВРАЗИЯ—АБАГАР“
Превел от немски Борис Стоянов
Консултант Страшимир Джамджиев
Литературен редактор Нина Иванова
Художник на корицата Димко Узунов
Николай Младенов
Худ. редактор Господин Пейчински
Коректор Иличка Пелова
Печатни коли 5,5 формат 70x90/24 Цена 10 лв.
ДФ „АБАГАР“ - печатница Плевен >