<<< Bo Yin Ra
ПЪТЯТ КЪМ БОГА
(Josef Anton Schneiderfranken)
Der Weg zu Gott
Bö Yin Ra е духовното име на писателя и художника Йозеф Антон Шнайдерфранкен. Роден през 1876 г. в Ашафенбург, недалеч от Франкфурт на Майн - Германия От 1925 г. той живее в Масаньо до Лугано - Швейцария, където умира през 1943 г.
Съдържание:
6.1 Илюзия и вяра // 7
6.2 Сигурно познание // 25
6.3 Сънят на душите // 39
6.4 Истина и Действителност // 52
6.5 Да и не // 67
6.6 Голямата борба // 81
6.7 Съвършенство // 93
„Виждам те все да бързаш, приятелю!
Към каква цел вървиш по своя път?!и
На мнозина зададох този въпрос и в отговор ми бяха посочени най-различни цели.
Премалцина, уви, разбираха, че са се устремили към всички тези цели само защото са загубили пътя, извеждащ към висшата цел, която някога са се надявали да достигнат.
6.1 <<< ИЛЮЗИЯ И ВЯРА
Не искам да повдигам въпроса дали за човека на тази земя е „необходимо“ да вярва в “Бога”...
Всички, които са живели чрез тази вяра, винаги и навсякъде са потвърждавали това! Така и въпросът, и всеки негов отговор отдавна са се лишили от всякакъв смисъл...
Въпросът, който искам да поставя, е следният: как изобщо е възможно един земен човек да твърди, че вярва в БОГА!?!
В немалко от „свещените“ книги на древните народи можеш да прочетеш как еди-кога си и еди-къде си „Бог“ се “явил” на вярващия.
Когато един такъв щастливец твърди, че вярва в този Бог, той може би има известно право пред себе си да вярва в това.
Каквото и да му се е „явило“, - той е взел това явление за “Бог“, и когато казва, че „вярва“, това всъщност означава само, че вярва в едно явление и не си дава сметка за илюзията, която го кара да си въобразява, че е видял самия “Бог”.---
Но как дръзваш ти, с когото нищо подобно не се е случвало, да твърдиш, че вярваш в Бога! -
Този „Бог“ е само една измислица, създадена в мозъка ти по твой образ и подобие!
Ти си въздигнал самия себе си в един образ на съвършенство и този измислен образ смяташ сега за “Бог”. --
Идолопоклонник си ти и слуга на своя самосъздаден идол!
Неспособен да надхвърлиш собствената си ограниченост, ти оставаш в плен на тесногръдите си илюзии!
Понеже ти самият трябва да придадеш форма на всичко, което искаш да видиш формирано, затова си въобразяваш, че някой би трябвало да е създал и този широк свят, опознаваем от теб чрез твоите сетива, и този въображаем създател, породен единствено от тесногръдите ти илюзии, наричаш сега свой ,”Бог”; - а робуването на измамните си заблуди наричаш своя „вяра“. —
Виждаш как в този заобикалящ те външен свят много неща са наредени сякаш за да служат на определени цели, и доколкото и ти, като част от същия този свят, също се стремиш със съответни средства към своите цели, зад всички тези неща си склонен да съзираш някой подобен на теб, стремящ се да постигне по този начин собствените си цели. - -
Не те смущава ни най-малко, че много повече неща на този свят далеч не съответствуват на такава целенасоченост и че целеустременият „Творец“ би бил най-големият бездарник - по-безпомощен и от предполагаемото си „творение“, ако за него се съдеше, както погрешно си въобразяваш, по един сътворен свят, чрез който едни цели се постигат, а други си остават непостижими. —
Не те смущава също, че твърде често онова, което ти се е струвало като желана „цел“, се постига само за да бъде по-късно унищожено от друго, което ти е изглеждало също така подчинено на една висша промисъл. —
Тук се сепваш за момент, но после най-невъзмутимо си измисляш някаква „неизповедимо дълбока премъдрост“, която си служи дори с безсмислици, за да постигне нещо смислено и целесъобразно. - -
От това, че по всяко време и при всички народи на тази земя човекът си е създавал нещо, пред което да се прекланя, заключаваш, че порождението на твоята фантазия непременно трябва да отговаря на нещо действително, - и понеже мозъкът ти е съумял да го измисли, вярваш, че “Богът“, който сам си създал, наистина съществува, и дори си готов да обясняваш какво ли не за него.---
Скромността явно не е сред твоите добродетели и въпреки прехвалената си „богобоязън“ не си даваш сметка колко странно е да говориш за същността на своя „Бог“, изхождайки от собственото си съществувание! —
Ти самият съществуваш тук, и затова „трябвало“ - поне ти искаш така -сътвореният от теб самия „Бог“ също да съществува на някакво „небе“!...
Независимо дали повтаряш онова, което други са казали някога за “Бога“ и за „свойствата на Бога“, или пък отхвърляш тези древни легенди и предпочиташ сам да си измислиш един „Бог“, - ти все оставаш в плен на същия тесен омагьосан кръг, начертан от собственото ти самомнително и гордо суеверие, Колкото и „извисен“ над всяка „вяра“, колкото и духовно „освободен“ да се чувствуваш! —
От тази именно илюзия искам да те спася, приятелю, и да ти покажа, че е възможно все пак „да се вярва в Бога“. - -
Искам да ти покажа, че трябва да се вярва в един „Бог“, който не е порождение на твоята или моята тесногръда фантазия и остава недосегаем от „доказателства“, черпещи своята сила единствено от мисълта!---
Преди всичко трябва да се споразумеем какво ще разбираме, когато говорим за „Бог“. -
Че с това понятие аз не означавам някаква измислица, някакъв призрак на заблудената мисъл, претендиращ за реалност единствено във фантазиращите мозъци, се вижда от дълбокия смисъл, прозиращ в думите ми още от първите редове! -
Ние искаме да се доближим до Действителността, а тя остава завинаги недосегаема за мисълта! —
Вечно Съществуващия искаме да срещнем ние по своя път! Трезв и несмутен трябва да остане вътрешният ти взор, ако искаш да го познаеш!—
Ще трябва да забравиш измамните образи на своята мисъл! -
Тогава ще срещнеш онова Едно, което не познава нищо второ до себе си, - но което се разкрива безкрайнократно навсякъде, където му е възможно да се прояви! -
Ти самият си негово проявление, макар и да не знаеш още това, и единствено в теб проявяващото се може да стане постижимо за своето проявление!---
Заблудата също си срещнал в себе си; - сега обаче трябва да откриеш в себе си истината!. —
Няма да ти е много трудно да различиш кое е истина и кое – самозаблуда!-
Онези, които са били заблудени, но след това са се събудили от своя сън, толкова често са се обезсърчавали, че се страхуват да не станат жертва на нова измама, затова сега дори да срещнат самата истина по своя път, би им било твърде трудно да не я възприемат като плод на заблуда...
Не бива да се отдаваш на огорчението като тези търсещи, защото онова, което не ти се е удало деветдесет и девет пъти. може да ти се удаде на стотния път, при стотния опит! —
Кой може да каже дали преди това не е било още рано за теб да застанеш лице в лице с истината?!
Може би в своето нетърпение ти си я търсил по пътища, които тя е била принудена да избягва---
Ако обаче си на прав път и си подготвен да я познаеш, няма да имаш ни най-малко съмнение дали онова, което се проявява в теб, е самата истина или просто един самосътворен измамен образ. —
В онова, което в теб самия е истинно, ще се изяви и вечната Истина!...
Ще те озари Светлината, пръскаща лъчи от самата себе си, и всички светилници, създадени някога от теб, за да осветяват пътя ти, ще помръкнат в твоето лъчисто сияние! - -
Ще срещнеш собствения си Живот в неговата вечна пълнота; ще видиш собственото си възкресение от мрака на земния гроб, от който сияйната сила ще те въздигне в Светлината!...
Ще се озовеш в единение с „Бога“ - с живата основа на всяко Битие! —
Казвайки на себе си „A3“, ще се научиш да разбираш, че трябва да пазиш свято неговото „Име“!---------
Докато ти говоря така, ти чувствуваш в себе си една вътрешна сила - независимо дали я усещаш силно, или само като плахо похлопване на плътно затворените двери на твоето сърце...
Има нещо в теб, което възприема моите думи по-добре от разума ти, стремящ се да усвои единствено смисъла на изреченията!---
И това „нещо“ е силата на вярата, която носиш в себе си, но още не познаваш! -
Не си много склонен да признаеш, че тя се намира в теб! —
От ранна възраст твърде много си се доверявал на мисълта и всяка крайна сигурност, отредена според теб на хората, си смятал за постижима единствено чрез мислене! —
Мисълта ти обаче те е подвеждала хиляди пъти досега - ти и до днес си все още роб на измисленото от теб! -
Боиш се да не се провалиш в пустото нищо, ако се довериш на нещо друго повече, отколкото на своето мислене!...
Единствено този страх те възпира да се отдадеш на силата на вярата!---
Напусто обаче си чул моите думи, оставиш ли ги да говорят само на твоята мисъл и търсиш ли тяхното потвърждение единствено в мисълта! -
Не смятай, че сипя хули срещу силата на мисълта!
Много добре зная, че има доста неща в този земен живот, които се разкриват само пред зрялата мисъл\ и твърде високо ценя онова, което човечеството дължи на своите мислители! —
Но едни неща се постигат с мисъл, а други се разкриват единствено пред възвишената сила на вярата!----
Не може да не си даваш сметка, че тук не говоря за „вяра“, която приема своя обект само „на довериеи\ -
Такова приемане е недостойно за думата „вяра“\ -
Силата на вярата, за която говоря, е от съвсем друго естество!...
Тук не става въпрос за приемане и допускане, нито за логически заключения! Който се уповава на силата на вярата, дори когато я усеща в себе си в нейната най-слаба форма на изява, няма да има нужда да се обвързва с определено схващане! -
И той скоро ще почувствува, че в него царува една сила, която може да го доведе до такова ново познание, каквато „плътта и кръвта“ никога не биха могли да му дарят! —
Тази сила, усещана вътрешно от теб, дори когато не я тълкуваш правилно, е именно силата на вярата - може би тук още в своето най-слабо проявление...
Има нещо в теб, което е готово да потвърди последните ми думи, ако мисълта ти не се стремеше да му попречи чрез всевъзможни възражения. —
Искаш ли да си останеш все така послушен роб на своето мислене, не ще можеш да очакваш много от силата на вярата, която се стреми да те види свободен и без окови! -
Само ако съумееш да се освободиш от опеката на мисленето си, ще откриеш в себе си дейна силата на вярата!
Ти би се присмял на всеки, който се опитва да разсече с брадва стоманата, и ще сметнеш за побъркан онзи, който се захване да реже стъкло с дърводелски трион! -
Ала и ти все още се опитваш да вършиш точно това, - без да си даваш сметка, че сам себе си заблуждаваш! -
Твърде неподходящи са средствата, използвани от теб за постигането на нещо, което никога не би могло да се постигне по този начин!...
Все едно да се опитваш да сечеш дърва с джобно ножче, или да изравяш руда с голи ръце!
Ала аз ти казвам, че силата на мисълта е едно наистина изпитано оръдие, доколкото става въпрос за вникване в земните неща, - то обаче става веднага непригодно, поискаш ли с негова помощ да постигнеш познание на онова, което се корени в Духа! -
Тук може да ти помогне само силата на вярата!
Недей мисли, че постигнатата чрез нея сигурност отстъпва на онази, която ни дава силата на мисълта там, където тя е единственото подходящо оръдие!—
Ти все още свързваш с думата „вяра“ готовността да се приеме „на доверие“ онова, в което човек „вярва“ или само си въобразява, че „вярва“! Силата на вярата обаче е вътрешна сигурност, че ще бъде постигнато обещаното от нея!-
Решен веднъж по този начин да „вярваш“ в ,£ога“, няма, разбира се, да вярваш вече на онези, които се опитват да ти представят като истина древни заблуди, измътени в тесногръдата люпилня на собствените им мозъци! —
Ще вярваш единствено на себе си, довериш ли се веднъж на силата на вярата!---
В себе си ще я откриеш дейна, и онова, което тя има да ти разкрие, ще се корени дълбоко е теб самия!-
В себе си ще преживееш онова, на което тя може да те научи!---
Само каквото в себе си преживееш, приятелю мой, ще стане твое трайно притежание!-
Ако нещо не ти стане така сигурно, както собственото ти земно тяло, нямаш право да смяташ, че си постигнал „сигурност“ по отношение на него! —
Ако не схванеш нещо така, както схващаш самия себе си, значи не си го схванал изобщо! -
Ако в нещо не „вярваш“ така, както вярваш в собственото си земно съществуване, значи нямаш истинска „вяра“!—
Аз искам да те поведа към „вярата“, - към такава вяра, за каквато можеш да носиш отговорност пред самия себе си!
Искам да те поведа към „вяра“, от която никога вече да не се отречеш!
Към такава „вяра“ искам да те поведа, която ще надживее твоите земни дни!
Едва тогава ще можеш да свидетелствуваш, че наистина трябва да вярваш в “Бога“! —
Едва тогава и онзи, в когото „вярваш“, ще те признае действително за „вярващ“! —
Преди това всяко „верую“ е лъжа! Преди това всяко „верую“ е само декларация в полза на една илюзия, смятана от теб самия или от някой друг за свещена! -
Но ако един ден преживееш сам онова, което може да се преживее, ще бъдеш занапред спасен от всяка заблуда! —
Когато преживееш онова, което единствено силата на вярата може да ти дари като преживяване, ще постигнеш такава сигурност, каквато никой никога не ще може да ти отнеме!—
Ако си се доверил на силата на вярата, непременно ще имаш един ден пълното право да заявиш: «Аз вярвам в бога!»
6.2 <<< СИГУРНО ПОЗНАНИЕ
Едно е безспорно - ти няма никога да стигнеш до сигурно „познание“, ако преди това пътят ти не е бил осветен от силата на вярата\---
Слушай, и аз някога се лутах по пътищата на заблудата, тъй като не познавах още себе си! -
И аз бях в плен на собствените си илюзии, преди да ме намерят онези, към които съм принадлежал много преди да се родя в земно тяло като син на тази земя!---
Имам пълното право да свидетелствувам на какво е способна сигурността, защото сам бях принуден да изпитам и силата на заблудата\ —
Аз наистина познавах пътя, водещ към целта, и сам се превърнах в „път“ още преди да ми бъде възложена задачата да покажа този път и на другите!---
Осъзнах себе си във вечно сияйната Светлина и едва тогава ми бе вменено в дълг да даря Светлина и на всички онези, които тънат в мрак!---
Едва тогава ми бе наредено да събудя от съня на мрака всички, до които достигат думите ми!-----
И аз някога трябваше да се доверя на силата на вярата, преди да постигна сигурно познание! -
А от мен се изискваше много по-голямо доверие, отколкото би се очаквало някога от тебе! -
Дойде ден, когато трябваше да се подготвя да напусна завинаги този земен живот, и само силата на вярата можа да ме подтикне да се подложа на едно изпитание, което можеше да означава край на земното ми съществувание, но можеше наистина да ми дари за първи път и буден живот, макар че аз нито подозирах, нито пък - още по-малко! -знаех за тази втора възможност...
Затова имам пълното право да твърдя, че можеш наистина да се осланяш на силата на вярата\
Мога също така да заявя, че постигнатото от теб сигурно познание ще отговаря на степента на твоето упование във възвишената сила на вярата! —
Тук съвсем не става въпрос за някакво противопоставяне на „вяра“ и „познание“, защото онова, което наричам „вяра“, е необходима предпоставка да стигнеш до „познание“!---
Само силата на вярата те прави способен да получиш сигурно познание! - -
Докато продължаваш да изпитваш съмнения и не се решаваш да се уповаваш на силата на вярата, не можеш да очакваш да станеш „знаещи! -
Става въпрос за една верига с взаимно преплетени звена.
Необходимо е упование в силата на вярата, а същата тази сила на вярата укрепва в теб упованието, от което се нуждаеш, за да достигнеш познание!---
Това „познаниеи не е опознаване на някакви причинни връзки!
Това „познание“ е сигурно вникване, незнаещо вече никакви съмнения и укрепено вътре в себе си!—
За постигналия такова познание „доказателството“, изисквано от мисловното, земно познание, е само полумярка, от която той спокойно може да се откаже, защото самото му познание е за него и доказателство за обекта на това познание!---
Както човек, натискащ копчето на електрическия звънец, няма нужда тепърва от „доказателства“, че това може наистина да доведе до прозвучаването на звънчевия сигнал, - както не му е необходимо и да познава съответната причинна връзка, за да задействува звънеца, така и „знаещият“ в Духа вниква в своето познание без „доказателства“ и без да се интересува от причинната верига, необходима, за да може да осъзнае своето познание...
Който иска да постигне сигурно познание така, както зрящият вижда дори когато е напълно неспособен да си обясни самия зрителен процес, ще трябва да приеме, че това познание той не би могъл да постигне без висша помощ, както и зрящият трябва безусловно да приеме, че може да вижда само благодарение на посредничеството на един твърде деликатен орган на своето тяло...
И тук, и там трябва да бъде изпълнено определено предварително условие, за да може целта да стане наистина постижима. -
И най-малкото помътняване на „лещата“ на окото ти би те лишило от твоята способност да виждаш или поне би намалило тази способност. Само посредничеството на този малък орган на твоето тяло те прави способен да виждаш. -
А искаш ли погледът ти да стигне до звездните простори или да ти разкрие тайните на микросвета, ще ти се наложи да използваш оптически уреди, изобретени и произвеждани от самия човек. -
Всичко това ти се струва напълно в реда на нещата и никога не би ти хрумнало, че би могъл да виждаш и без помощта на окото или че би съзрял пръстените на Сатурн и без телескоп. —
Ти отдавна си разбрал, че дори и най-прецизният телескоп не е в състояние да ти покаже най-отдалечените звезди, както и че най-добрият микроскоп не е достатъчен, за да видиш онези най-малки частици, до които можеш да стигнеш по логически път, макар и никое човешко око да не ги е виждало. -
В духовната област обаче ти се струва, че можеш да минеш без каквато и да е помощ! -
Не виждаш никаква пречка да си „на ти“ със своя ,”Бог“ и в „безмерната“ си самонадеяност - защото тук ти наистина си загубил всяко чувство за „мярка“ -настояваш, че нищо друго не бивало да застава между теб и твоя “Бог”...
Приличаш на дете, което посяга да улови месечината, защото тя не му се струва по-далечна от играчката, окачена от теб на прозореца! —
Между себеподобните си тук на земята ти си склонен да признаеш съществуването на много съществени степенни различия. -
Както и да наричаш „величията“, пред които се прекланяш: - те във всички случаи са хора като теб, колкото и да чувствуваш тяхното превъзходство в познанията и уменията им, в тяхната мъдрост и сила или просто в унаследеното им право да властвуват. —
Колко силно трябва да подценяваш царството на Духа, щом не предусещаш, че и в това царство има подреждане по степени и че трябва да се изкачи една почти безкрайна йерархична стълба, преди да се стигне до най-високостоящите духовни Князе, които, живеещи в най-съкровената Светлина на Божеството, наистина да съответствуват на образа, създаден от човешката фантазия за най-възвишените „ангели“, за „серафимите“ и „херувимите“.-----
Някои от себеподобните ти тук на земята са станали за теб „князе“ и доколкото творческата сила на човешкия дух оценяваш по-високо от всяко княжеско достойнство, ти познаваш хора, имащи едва ли не свръхчовешки постижения в областта която наричаш „духовна“; - но и най-възвишеният, почитан от теб по този начин човек, е стигал, докато е живял още в земната си дреха, едва до най-ниското стъпало на онези, които живеят вече в субстанциалния Дух. - —
Как можеш тогава да си въобразяваш, че ти, който още на земята свеждаш глава пред „високопоставените“, си бил тъй близо до своя „Бог“, та между теб и него не съществувало нищо друго?!? -
Е, да - ако става въпрос за оня идол, който сам си си създал по свой образ и подобие, - тогава наистина имаш право! -
Искаш ли обаче да се съединиш със своя БОГ, който пребъдва отвеки во веки и се разкрива в теб, ще трябва да се откажеш от тази глупост! —
Тогава ще започнеш сам да разбираш, че имаш тук нужда от помощ, и веднага щом осъзнаеш това, ще получиш и самата помощ.---
Помощ има за всеки, стига той да я иска!---
Самата Прасветлина, смятана от теб в твоята заблуда за тъй лесно достъпна без каквито и да е междинни степени, си е създала на тази планета помагачи и те ще съумеят да те достигнат, стига сам да искаш да бъдеш достигнат! —
С други думи, а често пъти и с други алегории съм ти говорил в другите си книги неведнъж за тази помощ, а сега искам да кажа нещо повече за онова вътрешно състояние, в което ти самият трябва да се намираш, щом поискаш да стъпиш на пътя към Бога...
След като тръгнеш по този път, твърде скоро ще откриеш, че не ще можеш да продължиш по него, ако не получиш възвишена помощ. —
Щом откриеш това, значи си вече готов да получиш тази помощ! ----
Не се старай да узнаеш откъде идва тази висока помощ!
Бъди обаче сигурен в себе си, чрез силата на вярата, че непременно ще ти бъде оказана помощ!
Тогава ти с пълна сигурност ще я получиш, макар и да нямаш представа откъде ти е дошла!
Само тази помощ ще те доведе до сигурно познание!---
Може би ще ти се стори, ако се довериш на първите повърхностни впечатления, че става въпрос за твои собствени прозрения, и едва ли ще се досетиш, че друг ти говори в твоята душа: - един от онези, които живеят на тази земя, но същевременно са осъзнати и в Духовния свят, макар и да са на най-ниското стъпало в йерархията, чиито по-високи стъпала остават по необходимост недостъпни за теб като земен човек.
Само в най-възвишените си мигове ще получиш тази помощ в себе си, независимо дали я осъзнаваш, или не! - —
След това отново ще те налегнат мрачни часове и ти ще стенеш в своята неволя!...
Ще ти се стори, че си „забравен от Бога“, и напразно ще търсиш закрила!...
Но нека в тези мигове не те напуска мъжеството!
Тогава при теб изведнъж ще се върне „вътрешният събеседник“, и всичко, което те е измъчвало, постепенно ще те напусне!—
Постоянството ще те доведе до целта и ще осъзнаеш, че си под водачеството на възвишени сили\---
Ти си се подготвил чрез силата на вярата!
Сега искаш да получиш сигурно по-знание!
И наистина ще го получиш, стига да го потърсиш в себе си\ —
Докато продължаваш да се луташ, без да знаеш какво искаш, напразно ще очакваш сигурно познание!—
Трябва първо сам да станеш вътрешно сигурен, ако искаш да бъдеш извисен в Духа до сигурността на духовното „познание“!---
А ако си се доверил на силата на вярата, ще станеш несъмнено и вътрешно сигурен! —
Най-дълбоко вътре в себе си ще откриеш извора на всяка мъдрост\ Такова „познание“ ще получиш в себе си> каквото външният свят не може никога да ти даде! - -
Само в себе си, приятелю, можеш да получиш сигурност!---
6.3 <<< СЪНЯТ НА ДУШИТЕ
Потопени в мрака на земноживотин-ското познание, душите на тази земя тънат в дълбок сън по собствена воля...
Съновидения само са всички техни „преживявания“, преди да настъпи пробуждането!
Те още не разбират какво означава будното, действително преживяване. — Единствено събудилият се може да прави разлика между действителното преживяване и самосъздадения илюзорен свят на своите съновидения. -
Твърде рядко до спящия достига още по време на сън съзнанието, че сънува...
Попаднал в плен на този свят на съновидения, той е лишен от силата да се
изтръгне от съня. -
Твърде дълбоко спи в повечето случаи той, - твърде надеждно брани съня си дори тогава, когато до него е стигнал вече призивът на будната Действителност. —
Изглежда почти невъзможно да бъдат пробудени някога душите! Всяко „пробуждане“ е едва ли не „чудо“!
Та те искат да сънуват, тези души! -
Липсва им волята да се пробудят! -
Потънали в царството на съня, душите се страхуват да не настъпи краят на техните съновидения!
Само сънуваното в спящо състояние „преживяване“ им се струва достойно да бъде преживяно...
Те се ужасяват от мисълта, че ще трябва да се откажат от съня си. -
В спящо състояние всяка душа сънува своя собствен свят, макар този сънуван
свят да е един и същи за мнозина. -
По същия начин душата сънува един свой далечен, чужд „2>ог“ в някакъв не-достижимо извисен „горен“ свят и не съзнава, че всъщност си създава един светъл образ и подобие на самата себе си, за да се ашообожестви в този образ. -
Как тогава да разбере, че ще трябва първо да се пробуди, за да намери в себе си, „в Духа и в истината“, своя Жив Бог\---
Запленена от външния свят на своите съновидения, тя търси „вън“ от себе си нещо, което би могла да намери единствено вътре - най-дълбоко вътре в себе си!
В „представата“ си тя проектира извън себе си своята собствена съкровена същност, а далеч над звездните простори си създава, по свое подобие, образ на „Яогд“, на един „Бог“, дължащ съществуванието си единствено на човешката заблуда...
Съблазнителен е този сън на душите, по-дълго, отколкото им е отредено да спят, ги държи той приспани! -
Твърде примамливи са пъстроцветните картини, затова държат все още приспани и онези души, които биха могли вече да се пробудят, защото волята за събуждане от сън е дала първи признаци на живот в тях...
Едва когато волята за пробуждане събуди спящия, той ще може да надмогне самосъздадения си сън! -
В противен случай той би заприличал на онзи спящ, който е събуден внезапно от силен шум, преди да е настъпил часът му, и сега, замаян, твърде скоро продължава да спи и да сънува.
Дори и в съня си душата жадува всъщност за света на Действителността.
Твърде лесно обаче става жертва на заблудата, че тя самата е будна, а всичко действително е само сг»я...
Много по-лесно е наистина да се усещаш на сън близък, дори вече „обединен“ с един самосъздаден „Бог“, отколкото будно и трезво да извървиш онзи път, който може да бъде извървян единствено вътре в теб, за да те доведе един ден до скритата най-дълбоко в тебе цел: - до единението в живия Бог\---
Отдадени неудържимо на опиянението на съня са и всички ония, които разказват как срещнали в себе си Бога и как сами били вече „станали Богове..
Те сънуват трескави сънища, смятайки се за будни, без да подозират, че това тяхно „обожествяване“ е само едно хи-мерично съновидение...
О не, приятелю - искаш ли да срещнеш истинския Бог в себе си като свой жив Бог, ще го преживееш безспорно в
себе си и обединен с него, но по никой начин няма да „станеш Бог“, нито самият ти ще бъдеш „обожествен“!---
Тогава ти по всяко време ще бъдеш наистина „в Бога“ и ще живееш във вечния Божествен живот, обаче: - ти самият не си Бог и никога, дори във Вечността, няма да можеш да „станеш Бог“!
Можеш само да преживееш себе си в Бога и своя жив Бог в себе си, - обединен с него в съзнанието за това преживяване, но и тогава винаги ще си оставаш онзи, който си! -
А Бог „изживява“ себе си в теб „в образ“, Доколкото Божеството никога не може само да се изживее в себе си: - подобно на Слънцето, което събира лъчите на своята светлина с помощта на оптическата леща, в чийто фокус поражда светлина и огън...
Не друго, а твоето мислене, прияте-
лю, те води до заключението, че ако има Бог, то и ти самият, - постигнал единение с Бога, - трябва един ден да „станеш 2>ог“!
Ала твоето мислене е в плен на съня, то самото е част от твоя сън!
О, не си въобразявай, че си близо до пробуждането, ако мисленето ти продължава да бъде за теб твоята най-ярка светлина! Там, където мисълта ти е е своите права, тя може да ти окаже добра услуга и аз съм далеч от намерението да подценявам твоето мислене. Дълбоко под земята, в мрачните минни галерии, не бих отрекъл ползата от миньорската лампа, но както нейният светлик веднага помръква, щом миньорът се изкачи с нея на дневна светлина, в ослепително ярката белота на лятното слънце, така и всяка мисъл е безсилна, когато се опита дръзко да хвърли светлина върху яркото преживяване на духовно будната Действителност...
Трябва да използваш мисълта си навсякъде, където тя може да ти послужи, но не бива да оставаш омаян от съня роб на своето мислене! -
Дълбоко долу, в мрачните лабиринти на земното преживяване, ще имаш винаги нужда от светилника на своето мислене, - но щом се изкачиш в светлината на Духовното слънце, угаси спокойно мъждукащото пламъче, годно да свети само в мрака. Тук ти се къпеш в лъчите на друга Светлина, чието запалване и поддържане не спада към твоите задължения...
Пробуждайки се в тази Светлина, ти ще осъзнаеш колко глупаво е било да се опитваш да осветяваш слънчевите лъчи с мъждукащата газена лампа!---
Твърде разнообразни са съновиденията на душите и не всички те са еднакво отдалечени от будното преживяване. -
Както в твоя физически, всекинощен сън, в съновиденията ти проникват отзвуци от външния свят, които могат, видоизменени от съня, да стигнат до твоето съзнание, така и в немалък брой душевни сънища отекват звуци от сферите на будното духовно изживяване...
Тогава сънят се превръща в далечно предусещане на пробуждането, но си остава все пак сън.
Може би и ти самият си долавял вече в съновиденията на своята душа такива звуци?! -
Може би самият ти си чувствувал вече, че би могъл скоро да се събудиш, преди да потънеш отново в съня и неговите видения?! -
Това вероятно е знак за теб, че си близо до пробуждането, макар и не толкова близо, Колкото би ти се искало да вярваш!
Опитвай се постепенно да свикваш в своя сън, дори когато той напълно те задоволява, да се вслушваш в отзвуците от будния свят на Духа!
Дори ако отначало ги възприемаш само видоизменени според тоналността на своя сън, те ще ти помогнат да ставаш все по-буден, докато не те доведат най-после до радостно пробуждане.
Постепенно трябва да се откъсваш от съня и неговите видения! Щ
Не трябва да се пробуждаш ужасен\ — Не бива да те намерят объркан, когато се събудиш от продължилите цял един живот пъстри съновидения!
Иначе самото ти пробуждане би могло да навреди на твоята душа! -
Трябва първо да можеш да понасяш свръхярката Светлина на Духа, преди да се научиш да я обичаш!-
А ще можеш да я понасяш само ако се изтръгнеш от съня в процеса на едно постепенно пробуждане.
и ако днес спиш все още дълбоко, отдаден на един сън, до който не достига отзвук от будния свят на Духа, или пък ако достига, ти го усещаш само като смутител на своя сън, то знай, че „твоето време“ е още далеч, защото не можеш засега да бъдеш откъснат от съня без сътресение.
Дори ако някой би успял да те събуди, това пробуждане би траяло само няколко кратки мига, след които отново би потънал в сън...
Единственият ми съвет е бавно и постепенно да свикваш с тези звуци, които днес са само „смущение“ за теб. —
Недей обиква твърде силно своя сън и гледай сам себе си да убедиш, че и твоето време неминуемо ще настъпи, че и ти един ден непременно ще се пробудиш. -
Тогава звуците от будния свят на Духа ще ти се сторят по-малко дразнещи, -
сънят ти постепенно ще става все по-светъл и по-светъл, и с това ще се доближаваш все повече до пробуждането.---
Не от желание да си играя с думите сравнявам състоянието на човек, който не живее още напълно осъзнато в Духа, със съня, а света на неговите представи - със съновиденията!-
Аз говоря на земни хора и съм принуден да прибягвам до земночовешки сравнения.
А всеки читател на тези думи знае какво значи да спиш и да сънуваш.
Колко глупав би ти се сторил човек, който би твърдял, че само когато спи, живее истински, и че земната действителност се свежда за него единствено до съня, - това трябва да ти помогне да разбереш, че този земен живот съвсем не изчерпва висшата Действителност: -че всичко, което тук наричаш „преживя-
ване“ и „познание“, стои много по-ниско от преживяването и познанието, които ще те осенят в света на субстанциалния Дух, когато встъпиш в този свят на Духа - дори ако продължаваш все още да живееш като земен човек в света на сетивните явления.---
Блажен си, ако съзнаваш, че наистина си на пътя, извеждащ в самия теб към будното изживяване на Духа!—
Блажен си, дори ако само си наясно, че този път е проправен и за теб\---
Макар и да се чувствуваш все още твърде далеч от началото на този път, самият факт, че знаеш за пътя, ще ти даде вече сили да го търсиш, въпреки всички трудности, - а ако съзнаваш, че вече си стъпил на него, ти съзнаваш също, че трябва само да продължиш да вървиш напред с твърда крачка, за да намериш един ден в себе си своя Бог. –
6.4 <<< ИСТИНА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Онова, което ти се струва така добре обосновано в сферата на твоята представа,, че устоява на всички пристъпи на мисълта ти, се обявява от теб за „истинно“. За „истина“ обявяваш и немалко образни представи, които не можеш да разрушиш още днес и разчитайки само на своите сили, макар че по-късно, когато други успеят да ги оборят, те ще престанат да бъдат истинни и за тебе. —
Така всяко поколение е пазило своята истина като скъпоценност, съхранявана най-грижливо за следващите поколения, но за тези поколения това наследство не е струвало и пукната пара...
Въпреки всичко „истината“ продължава да се котира високо и в наши дни, макар често пъти да е стоял открит въпросът: - какво все пак в даден момент трябва да се приеме за истина?!-
Искаме ли сега да говорим за „исти-ната“, ще се наложи съзнателно да се откажем от онова, което е минавало за „истина“ в едно или друго време!
Всяко поколение, освен своите тясно ограничени във времето разбирания, е познавало и една истина, която е устоявала на опитите на следващите поколения да я обезсилят - за такава само истина ще става дума тук.
А погледнато в този смисъл, трябва да се приеме за истина, че всяко човешко познание, постигнато по мисловен път, си остава фрагментарно и разпокъсано и че прословутото овладяване на природата от човека - въпреки всички победи над природните стихии - е принудено твърде скоро да признае наличието на
определени граници, които човешката воля не е в състояние да надхвърли. -
От тази истина е изведено по мисловен път заключението, че областите на познанието и могъществото, оставащи недостъпни за човека, били поле за всесилната изява на нечия друга воля. Чрез това умозаключение обаче се създава една представа, която много лесно може на свой ред да бъде съборена, тъй като й липсват основите, върху които би трябвало да се крепи истината, позволяваща да се направи такова заключение...
Независимо че дедуктивното мислене е в състояние да създаде образни представи, символизиращи по най-добър начин истината: - то самата истина, Доколкото става тук въпрос за нея, не може никога да бъде измислена или изведена! -
кР
айната истина се извисява далеч
над всяко мислене и си остава вечно недостъпна за мисълта освен в случаите, когато един човек не срещне в себе си Действителността и не се вживее действително в обекта на своите търсения, за да го предостави след това в дар на своето мислене.---
Безброй пъти хората са си измисляли „Бога“, убедени, че са постигали Божеството чрез мислене.
Но и най-изтънченото мислене е имало за резултат само един идол, създаден по човешки образ: - една въображаема структура, съществуваща единствено като лишен от всяка сетивност призрак, и то само във въображението на човешките мозъци...
И наистина няма нищо чудно, че никога не са липсвали хора, които са отказвали да вярват в такъв „Бог“, - остава обаче почти необяснимо защо подобно измамно порождение на мозъците все отново и отново е намирало готови да
му се поклонят следовници! —
Премалцина са били по всяко време онези, които нито са отричали, нито са вярвали, а вместо това напълно са се отвръщали от измисления кумир, за да преживеят в себе си своя жив Бог в неговата реалност.
А всяка представа бледнее пред преживяното по този начин!
Никакво въображение не е в състояние да се извиси до това преживяване\ Никаква мисъл не може да го опише и никаква дума - да го предаде! -
Единствено преживяващият знае за него, съзнавайки Ц благодарение на самото преживяване, - че наистина преживява онова, което не само носи името „Бог“, но и отвеки во веки е само по себе си Божество...
Тук съмнението, способно да подрони и най-будното познание на мисълта, се е
завинаги лишило от всяка власт\ Става въпрос за вникване в най-съкровената основа на живота в собственото ,гАз“.---
Както лампата, запалена в един пъстроцветен абажур, показва цветовете на отделните стъкълца, но остава сама по себе си безцветна вътре в абажура, така се изявява и Божеството в средоточието на човека, - проявява се в него по съответствуващия му индивидуален начин, но си остава такова, каквото вечно е било и е. -
Съединено по такъв действителен начин със своята Праоснова, земното съзнание на човека едва сега вниква в действителната истина и в действителността на тази вечна истина!
Чак сега то прозира какво наистина и в действителност е Бог\ - Тук избледняват и помръкват всички предишни представи за Бога! Който по този начин преживее в себе си Божеството и своята собствена действителност в него, той съвсем не се нуждае вече от образ и сравнение, и само когато иска да поучи другите, му се налага заради тях да създаде образ и сравнение, за да може словото му да събуди вътрешния им усет. -
Ала сричане и безпомощно поясняване си остава неговата реч, Колкото и да се старае с най-различни словесни образи да разкаже за това свое преживяване...
Единствено човек, който по този именно начин е преживял в себе си своя жив Бог, знае с непоколебима сигурност за Бога, пак той единствен знае и за себе си с непоколебима сигурност!---
Но и това високо стъпало е само пред-условие за всяко по-нататъшно развитие в духовния свят, макар и премалцина през всички времена да са стигали или пък да са надхвърляли през земния си живот това стъпало. —
Престъпление е да се говори за Бога, дори и с най-красивите възможни думи, ако изричащият ги не е абсолютно сигурен, че това стъпало е зад гърба му!! -
А ако го е достигнал, той знае и дали наистина е призван да поучава, защото единствено призваният не би осквернил името Божие.
На него му се „дава“ какво трябва да говори от ония, които са получили повече от него, понеже преди цели хилядолетия са били вече на пътя, по който той едва днес поема. —
Невъзможно е да преживееш в себе си своя жив Бог, без да си осъзнал духовното водачество на старшите Братя на човечеството...
И те е трябвало да встъпят някога под такова водачество на пътя, преди да са се съединили в себе си със своя жив Бог. -
Много по-големи обач£ са били изискванията към тях, избраните да станат помагачи на всички заплашени от мрака човешки души...
Много по-тежко бреме е било възложено на техните плещи...
Така те са получили още през земните си дни способността да встъпват с пълно и будно съзнание в света на Духа, - в света на субстанциалния Дух, който те са познавали като своя родина дълго преди да получат земно тяло като човеци на тази земя.---
Прецени сам днес, когато вече знаеш за тези неща, какво имат да ти кажат -макар и с неясни думи - някои стародавни легенди, Колкото и „глупави“ да си ги смятал досега. -
Аз обаче мога да ти кажа само това, че говоря с най-пълна сигурност, като човек, който описва единствено неща, преживени от самия него. -
Ако искаш някога да стигнеш до преживяването на своя жив Бог в себе си, ти не ще можеш да се лишиш от помощта на своите живеещи вече в Духа братя, както се лишават всички ония, които -Колкото и да се стремят да намерят Бога, изследвайки всяка висота и обглеж-дайки всяка дълбина, - си остават все така в плен на собствената си самонадеяност, стараеща се неизменно да им внуши, че не се нуждаят от духовно-човешка помощ.
Искаш ли да срещнеш в себе си Действителността, ще трябва добре да внимаваш на какво е вдъхнала живот тази Действителност!
Не ти трябва да определиш по какъв начин ще осъзнаеш Бога: - а сам Бог!!---
Не „човешка помощ“ получаваш, когато ти се оказва духовночовешко съдействие, а Божия помощ, която си служи с човек, за да помогне на човека, тъй като
иначе той никога не би могъл, в това свое животинско проявление, да получи помощ от Бога\ —
Тук от теб съвсем не се очаква да ми „вярваш44 заради самите думи. Посочвам ти абсолютно необходимото условие, ако искаш не само да търсиш, но и да намеришХ
Единственото, което се изисква от теб, е да не отхвърляш с такова упорство помощта, стигаща духовно — и само по духовен път — до тебе. А дали моите думи заслужават да им се „вярва44, попитай онези, които постъпват според тях, - и тогава сам провери дали ще можеш да ги потвърдиш!
Целта ми е не да ти донеса някаква „нова вяра“, а да поведа душата ти към сигурност: - към онази истина, която се изживява единствено като Действителност! ----
Ти ще съумееш да събереш и да обединиш в себе си силите на своята душа само ако почерпиш сила от потоците на духовния Живот, насочвани към земния мрак от онези, които действуват от субстанциалния Дух, защото са длъжни да действуват така! -
Те самите са само оръдия на божествената воля\
Не техните сили можеш да получиш, а единствено силата на Духа, от която те имат живот в будния свят на Духа. Те са преобразователите на силата на Духа, която иначе не би могъл да почувствуваш в този земноживотински мрак...
Те не се смятат за „по-високо“ стоящи от теб, тъй като всяка представа, която са имали някога за себе си, се е разтворила без остатък в тяхното истинско Битие...
А ако ти самият усещаш това Битие като нещо стоящо над теб, знай, че и за тях то стои по-високо от всичко, което те, като земни хора, са смятали достъпно или желателно за себе си. Те съвсем не търсят благодарност за помощта си и всяка „помощ“ от тяхна страна се корени единствено в това тяхно Битие\.
Една само помощ могат да ти окажат те - онази, от която се нуждаеш, ако искаш да стигнеш в себе си до своя жив Бог\ А получиш ли духовна помощ и за други неща, не я отдавай на своите помагащи братя тук, на земята\ -
Наистина, има в царството на Духа и друга помощ, от която и те, в своя земен живот, твърде често се нуждаят\---
Съвсем не „свръхчовеци“ и чародеи, те са изложени като земни хора на всички земни неволи, на които си изложен и ти, и в това, че са принудени да споделят тук във всяко отношение тежкия жребий на земния човек, виждат дълбока премъдрост. ..
Ако неволите на земния човек им бяха чужди, как биха могли те, преливащите от любов и духовна сила, да спасят от мрака тънещите в него души!? -
Познали всяка човешка неволя, те съумяват да преобразуват силата на Духа по такъв начин, че тя да стане осезаема и доловима за душите в онази форма на помощта, от която се нуждаят по своя път към Бога\ —
Можеш спокойно да им се довериш, още повече че единственото, което се изисква от теб, е да се пазиш от всяка съпротива срещу тяхната помощ.
В противен случай твоята воля, изявена при такова противопоставяне, би отблъснала помощта им.
Но ако не ти липсва добрата воля и готовността да получиш помощ, ще я намериш по своя път, без да я викаш и измолваш. Тази помощ не зависи от произвола на този, който я оказва!
65
5. Пътят към Бога
k
Ти непременно ще бъдеш намерен, стига да се оставиш да те намерят!
А тогава с положителност ще намериш и истината, която преди това си търсил толкова често напразно.
Ще разбереш тогава какво искат да разкрият пред твоята душа моите думи: че тази истина може да бъде намерена единствено като Действителност. -*
6.5 <<< ДА И НЕ
Не можеш да очакваш да намериш своя път към Бога, докато не поставиш в земния си живот сигурни и ненарушими граници на всяко свое „да“ и на всяко свое „не“2\ -
Твоето „да“ и твоето „не“ не бива да зависят от така менливите цели на желанията ти! —
Още по-малко ти е позволено да оставиш силата на земноживотинските ти инстинкти да определя къде да кажеш „да“ и къде - „не“! -
От твоята решителност зависи решаването на съдбата ти, а единствен ти ще трябва да я понасяш! -
Решиш ли се веднъж да скъсаш с при-видността заради будния живот, всичко стремящо се да те подведе да изглеждаш не онова, което си, трябва винаги да среща твоето „не“.
Решиш ли се веднъж да тръгнеш по пътя към Бога, нищо, което би ти попречило да откриеш в себе си най-високите върхове на своята душа, не бива да намира опора в твоето „да“. —
Твоето „да“ и твоето „не“ могат да укрепят волята ти, за да се възправи тя като скала срещу бурните вълни на външните събития! -
Досега си имал може би привичката да не отдаваш голямо значение на своето „да“ и на своето „не“? -
Капризът на желанията ти твърде бързо е превръщал твоето „не“ в „да“, както и „да“-то ти в „не“...
А и не би могло да бъде иначе, защото неспокойните ти търсения тук и там не
са могли да те доведат до единствения път, който всъщност си искал да намериш!
Днес обаче този път ти е посочен и безспирните ти лутания са към своя край.
Отсега нататък малко неща ще бъдат тъй важни за теб, както твоите „да“ и „не“! - -
Ще трябва да определиш себе си по такъв начин, че от този ден нататък твоето „да“ да бъде едно непоколебимо „да“, а „не“-то ти - едно неподкупно г>не“\
Преди да се определиш в полза на това „да“ и на това „не“, ще трябва много внимателно да прецениш кое да подкрепиш със своето „да“ и на кое да противопоставиш своето „не“,,.
Но веднъж направил избора си, не бива да допускаш никоя земна сила вече да влияе на твоите „да“ и „не“,
Дори да се заблуждаваш още в тази
своя самоопределеност, заблудата ти не би била от голямо значение, ако е породена от волята ти да постигнеш най-високите си върхове. -
Само неопределеността е опасна; само нерешителността те води към гибел!
Слушай: и занапред няма да ти липсват причини да изпиташ желанието да смениш своето самоопределящо „да“ с „не“, или обратно, и твърде често ще ти се иска да избягаш в неопределеността). -
Затова направи мъдра преценка, преди да се определиш, тъй като всеки ден ще те подканя да отговаряш с „да“ или „не“ и въпросът на всеки един ден ще намира своето решение в зависимост от твърдото ти „да“, - от твърдото ти „не“. - -
Както си се определил вече там, където за всички времена трябва да определиш себе си, така и ден след ден, във всички неща на този земен живот, ще се налага да определяш, оставайки верен на себе си, своето „да“ и своето „не“. - -
Не бива да очакваш да откриеш най-високите върхове в самия себе си, ако не си наясно къде да отговаряш с „да“ и къде - с „не“. -
Не бива да очакваш да стигнеш до най-високите си върхове, докато твоето „да“ продължава да се нагажда към удобствата на земното животно там, където само твоето „не“ би могло да те спаси от пропастта...
В някой час на вътрешно съсредоточаване се опитай много точно да си отговориш кое досега е било посрещано от тебе с „да“ и кое - с „не“\
Попитай се също: - в кои случаи си оставал досега нерешителен, за да можеш да казваш ту „да“, ту „не“, воден от
каприза на мрачните си желания!? -
Не се ужасявай, ако установиш, че твоят дом е издигнат, в преобладаващата си част, на несигурна основа!
Ще се наложи сега да изследваш грижливо почвата, в която са заложени основите, за да я укрепиш с нови, здрави опори!
Но бихме могли да минем тук и без алегории и иносказания:
Важното за теб е да постигнеш сигурна определеност на своята воля, от която занапред ще зависи какво ще може да разчита на твоето „да“ и какво ще трябва да бъде отстранено от жизнения ти път чрез твоето „не“.
Съвсем не става въпрос за някакво „утвърждаване“ или „отрицание“ на света', а единствено за твоя тясно ограничен земен живот и за начина, по който трябва да го изживееш!
Трябва да решиш определено така да го изживееш, че всичко, което може да те
възвиси вътрешно към Светлина и про-яснение, да получи твоето твърдо „даи, а всичко, което би могло да те тегли надолу , да се натъква винаги и с пълна сигурност на твоето „неи.---
Когато ти самият си вече определен, то и всяко твое решение ще се определя по същия начин „от само себе сии. -
Твоето „да“ и твоето „не“ в живота на всекидневието ще бъдат само отражение на онова, което в теб самия е било утвърдено с „даи, или пък е било принудено да сведе глава пред твоето „неи.
Погрижи се затова в теб самия да поставиш на сигурни основи своето „даи и своето „неи\
Всички други грижи могат само да ти навредят! -
Но и след като се определиш в себе си и нищо външно не може вече да те разколебае, не бива да оставаш скован.
Днес може да удостоиш със своето „да“ един въпрос, на който утре ще трябва да отговориш с „не“...
Твоето „не“ би могло днес да те спаси от пропастта там, където утре само твоето „да“ би те извело по-нагоре...
Собственият ти растеж ще изисква твърде често от теб да променяш решенията си.
Ала определил ли си се веднъж завинаги в себе си, в тази промяна ще има все пак постоянство.
Въпреки всички промени, ти оставаш постоянен в себе си при своето „да“ и своето „не“, и каквото и да бъде решението ти, - ти винаги ще го вземаш според собствената си постоянна определеност. -
Погледнато външно, днешното ти решение може да бъде различно от вчерашното, понеже външните условия са вече различни, но твоето „да“ и твоето
„не“ трябва и при тази промяна да се определят единствено от теб самия: -от твоята самоопределеност, избрана от теб за всички времена тогава, когато си поставил непоклатимо твърди граници на всеопределящото си „да“ или „не“. —
Не бива обаче сам себе си да лъжеш и да казваш днес „да“, а утре „не“, само защото собственото ти удобство или пък желанията ти искат да те склонят да промениш решението си!
Не бива да допускаш и казаното от друг човек „да“ или „не“ да влияе на твоето, след като си се определил вече в себе си така, както изисква това твоята висша цел. ____
Който иска да изживее само в земното живота на своя животински носител, неговото „да“ или „не“ ще се различава от това на човека, готов да използва този земен живот, за да постигне най-дълбоката мъдрост, която може да му даде неговото мислене.
Други „да“ и „не“ са характерни и за глупеца, служещ на един самосъздаден кумир. -
Ала ти, който си решен да намериш в себе си пътя към Бога и да тръгнеш по него, ще трябва да се определиш вътрешно за такова „даи или „//<?“, което да е достойно за тази висока цел.
Присъщите на другите „да“ и „не“ не могат да ти помогнат тук дори когато става въпрос за дълбоко уважавани от тебе хора, - освен ако те не са намерили вече там, където ти още търсиш, така че наистина да могат да ти кажат как да определяш в себе си своите „да“ и „не“, за да постигнеш и ти един ден, подобно на тях, своята цел. —
Не са никак много онези, чието „да“ или „не“ би могло да ти помогне по този начин!
Далеч по-многобройни са хората, които се стремят да те определят по свой вкус, макар на тях самите да липсва
каквато и да е определеност, независимо дали в добрия, или в осъдителния смисъл на думата. -
Те са най-голямата опасност за теб, понеже не си даваш сметка за собствената им вътрешна неопределеност...
Ще трябва да ги избягваш повече и от онези, които се надсмиват на твоята висока цел, защото ниската им определеност не познава и не признава нищо освен ниското\ ___—____
—------
Няма от какво да се страхуваш нито когато „да“-то на другите се опълчва открито срещу твоето „не“, нито пък когато твоето „да“ или „не“ съвпада, Доколкото е възможно, с това на другите.
Пази се обаче от всички приспособенци и угодници\
Пази се от всички, които се готвят да кажат „не“, но щом видят, че си очаквал от тях „да“, веднага бързат да отвърнат с „да“!
Пази се от всички, които по всяко време са готови да сменят „да“ с „не“ и „не“ с „да“!
Но пази се също и от склонността да натрапваш на другите своите „да“ и „не“!
Такъв, какъвто си определил себе си, трябва да си единствено ти самият, макар че и други могат да заприличат на теб.
Ти можеш да определиш единствено себе си, но не и външния свят\
А опиташ ли се все пак да го направиш, надхвърляйки по този начин границите на своята сфера, ще удариш на камък, Колкото и да ти се иска да вярваш, че си успял и други да определиш.
Наистина ти можеш да подведеш и други да възприемат твоите „да“ и „не“,
Доколкото тези хора са все още неопределени в себе си, - но ако си въобразяваш, че по този начин те са намерили своята вътрешна определеност, значи си само жертва на една глупаво-суетна заблуда...
Много далеч от подобна заблуда обаче е познаването на начина, по който ти - искаш или не искаш това - спомагаш, чрез собствената си определеност, за вътрешното определяне на другите! -
Никога не можеш да се изолираш напълно от другите, дори да отидеш в пустинята или да струпаш колиба дълбоко в девствения лес!
Дори ако от днес нататък не срещнеш нито един човек, ти пак оставаш тясно свързан с хората!
Посредством невидими трептения, тези винаги доверени вестоносци на твоите мисли, чувства и преживявания, ти оставаш, Колкото и далече да се намираш, тясно свързан с всички, които по
своята природа ти приличат, а и ти на свой ред получаваш по всяко време и по същия начин вест от тях...
Наистина ти не си даваш още сметка за това, - но независимо дали съзнаваш тези неща, или не - този процес продължава без прекъсване и нищо не е в състояние да го промени! -
Така си помагат взаимно всички, които са поели един и същи път\
Така и ти ще помогнеш на другите, които искат да се самоопределят, единствено като определиш сам себе си\ -
Така твоите собствени „да“ и „не“ ще помогнат и на другите да стигнат до своите „да“ и „не“!---
♦
6.6 <<< ГОЛЯМАТА БОРБА
Че до днес ти не си още намерил в себе си своя Бог и не си се съединил с него, Живия Бог, в неговата Светлина, би трябвало да бъде достатъчно доказателство за тебе, че си все още подвластен на друга сила> която не е твоят Бог и която не си ти самият...
Ти си обвързан в страшни окови и само в сурова борба ще можеш да отхвърлиш тези окови! —
Преди всичко обаче трябва да си наясно: - кой е този, с когото ти предстои да се бориш?!
Този, който те държи обвързан в невидими окови, е също невидим и с
81
6. Пътят към Бога
удоволствие се оставя да бъде почитан от теб като „Бог“, на когото се принасят жертви, - а ти можеш да го почувствуваш, макар да не си в състояние да прозреш докрай същността му...
Той съвсем не е „самосътворен идол“ и силата си получава не от твоята вяра!
Противно на древните верски догми, • той не е „враг“, нито опонент на Бога, просто защото не знае нищо за Негд. и всяка вяра в Бога смята за човешка глупост. -
Когато види даден човек да се стреми към Бога, негово дълбоко убеждение е, че той самият е този „Бог“, и веднага представя себе си като обект на тези стремления, - разбере ли обаче, че някой наистина се е заел да търси път, който да му помогне да отхвърли оковите си, веднага става смъртен враг на човека и търси начин да сложи край на земните му дни...
v Ако неговото могъщество не бе огра-
ничено от една още по-могъща сила, нито един човек на земята не би могъл да стигне до Бога през този свой земен живот\---
Един от онези, които са отхвърлили тежките окови на този невидим владетел, ви бе говорил за него като за JK.няза на тъмнината- ала вие не разбирахте за кого говори, а и днес още не знаете това...
Когато не са предпочитали да възприемат тези думи само символично, хората са изградили в своята представа образа на едно плашило за деца, кофто според тях отговаря на това означение...
Ала онзи, когото възвишеният Учител бе нарекъл някога „Княз на тъмнината“, е наистина „княз“ на космичната нощ, макар неговото могъщество да бе някога тъй силно накърнено от същия човек, * Йоан 12:31,14:30; Лук. 22:53 (Б. пр.) който за първи път му бе дал това име. —
Тук става дума за едно реално същество в невидимия физически космос, на което всичко на земята остава по земному подвластно - Доколкото е от земно естество, - докато това същество не се разпадне един ден заедно с планетата: -разтваряйки се в една неосъзната космична сила!---
Земноживотинската природа в теб -включваща и твоето мислене, както и всички механични изделия, създадени или предстоящи да бъдат създадени от земния човек - остава изцяло във властта на това същество.
То именно е „господар на земната природа“, както и на земноживотин-ското начало в теб, така че би могъл наистина да го почиташ като Бог, ако ти не беше и нещо друго освен това земно животно!---
Само защото си нещо повече от една земна твар, можеш да се изскубнеш от властта му и да се извисиш над тленното, доколкото самият ти си нетленен! -
Но и тогава земнотелесното в теб ще остане подвластно на неговото господство, макар и да не си вече така безрезервно отдаден на него, Колкото и горчиво да го усещаш понякога. —
Велико начинание е да обявиш война на този космичен властелин\ -
Не само човешко „дръзновение“ е нужно за успешната борба с него\ -И все пак ще трябва да започнеш и да продължиш успешно тази борба, - борба, която завършва едва тогава, когато земното животно, което обитаваш, се отдели един ден от тебе, нетленния.---
Мнозина от онези, които най-тържес-твено са тръгвали на бой, без да знаят с кого се бият, са положили вече костите
си на бойното поле...
И тук ти е необходима възвишена помощ, ако искаш да останеш победител, докато продължаваш да живееш на тази земя.
Това бойно поле съвсем не е единствено в теб самия\
Отвън също ще срещаш ожесточена съпротива и ще трябва непрекъснато да се утвърждаваш само чрез защита, защото тази битка не може никога да се води настъпателно от твоя страна, тя трябва да бъде само едно отхвърляне на господството на владетеля на земното животно, което трябва да се превърне за теб в земно оръдие, Колкото и ти, не-тленният, да си му бил подвластен досега.
Князът на мрачната материя няма никога да ти предостави доброволно онова, което е подвластно нему, но което ти трябва да подчиниш на своята воля, ако искаш още през този земен живот
да стигнеш в себе си до своя Бог\---
А и той никога не ще „разбере“ твоите постъпки, за него те ще си останат винаги проява на самонадеяност, понеже всичко духовно, в това число и твоят Бог, е за него просто химера на единствената от всички подвластни нему твари на тази земя, която въпреки всичко му се струва „чужда“.
Той самият няма никога да влезе в борба с теб!
Твърде голямо е презрението му към тебе. И в тази битка той си остава „княз“ на земното животно и предоставя на слугите си задачата да се сражават с теб...
Затова е толкова неравна тази борба, в която един е принуден винаги да мери сили с мнозина - а в повечето случаи един-единствен от тях би бил достатъчен, за да удържи победа над теб, ако могъщите сили на Духа не укрепваха все отново и отново твоите.---
Съдбовен е денят, в който ти се опълчваш вътрешно срещу могъществото на този невидим княз с твърдата решимост да отхвърлиш завинаги властта на онзи, комуто освен неговото собствено войнство служат и дълбоко падналите някогашни „Майстори“ на възвишената Светлина,..
Отначало може лесно да ти се стори, че всичко това е само детска игра, разигравана от самия тебе и без всякакви последици в невидимите космични сфери.
Скоро обаче ще промениш мнението си и ще започнеш достатъчно ясно да виждаш с кого си дръзнал да се бориш...
Г Ала каквото и да те сполети: - не падай духом и знай, че близка е помощта свише, - дори тогава, когато ти се струва, че поражението ти е сигурно\---
--------------1
Не е възможно да бъдеш победен,
стига само твоята увереност в победата
да се уповава единствено на силата на Духа.
Претърпелите поражение са били винаги прекалено сигурни в собствените си сили, така че на помощта, изхождаща от силата на Духа, й е било попречено да подкрепи тяхната борба.
Само ако дадеш възможност на силата на Духа да вземе участие в твоята борба, тя ще застане до рамото ти...
Не най-лошите и не най-страхливите са онези, които не са склонни да допуснат такова участие. -
Не винаги е признак на самонадеяност, когато някой смята, че ще може да реши борбата само със собствените си сили. —
Винаги обаче е тесногръда човешка заблуда да се вярва, че някой би могъл и без духовна помощ да постигне тук победа. ---
На него тогава е невъзможно да му се помогне, Колкото и наложително да се нуждае от духовна помощ, тъй като с всички свои действия той отблъсква помощта, която е готова да изведе борбата му до победен край...
Който иска да е сигурен в победата си тук, не бива никога да се стреми да я постигне със собствени сили!
С признателност трябва да приеме той победата, извоювана за него от възвишената сила на Духа. - -
Винаги трябва да е наясно в себе си, че волята му да води тази борба е всичко, което се иска от него от страна на Духа, но че изходът от борбата може да се реши единствено от самия Дух...
А онзи, който си въобразява, че може да извоюва победа със собствените си сили, не знае още какъв е залогът в тази борба: - не подозира, че в случая става всъщност дума не за друго, а за откъсване на земното в него от оковите на земята, за да може то да се съедини
к.
с Духа. -
И след като победата е извоювана с помощта на духовните сили, ти ще трябва наистина да останеш със своята зем-ноживотинска природа подвластен на „Княза на този свят“, докато продължаваш да живееш на тази земя; - но само тленното в теб остава в неговата власт...
А онова, което ти принадлежи като на земен човек извън тази тленна субстанция - с каквито и думи да го обозначаваш, - ще си остане твое притежание и след земната смърт, ще ти принадлежи - на теб, съединен сега с нетленния - во веки веков...
Затова влез с непоколебима увереност в тази борба, в която ще можеш да победиш само с помощта на духовните сили, чрез отбрана\
Победата ще бъде непременно твоя, стига само да Оставиш силата на Духа да вземе участие в твоята борба!
Наистина и ти ще трябва да дадеш своята дан, - но от теб се изисква само едно - да отхвърлиш космичното могъщество на земния демон и да обърнеш волята си срещу него - безспир, във всеки един миг от по-нататъшния си земен живот.---
Ако винаги и на дело даваш своята дан, възвишената сила на Духа ще извоюва за теб крайната победа! Ще се научиш тогава да свързваш земното в себе си, Доколкото то е нетленно, во веки с духовното в теб!
И така, обединен вътрешно, ти не ще загубиш вече вътрешния си път към Бога, докато не стигнеш един ден в себе си до високата цел на този път!---
*
6.7 <<< СЪВЪРШЕНСТВО
Няма двама души на тази земя, които да са напълно еднакви.
Ала както в семето се съдържа изцяло бъдещата структура на растението, така и всеки човешки дух носи в себе си праобраза на бъдещото си съвършенство. -
Безкрайно разнообразни са формите на живот, в които Бог се изживява в себе си...
Безкрайнократно се отразява животът на Божеството в човешките духове...
Безкрайно много са формите на съвършенство...
Ти можеш да постигнеш в себе си само своето собствено съвършенство, а съвършенството на всеки друг може да бъде за тебе само подтик да потърсиш в себе си и своето.
Постигнатото от другиго съвършенство не е твоето и не може никога да замести за теб онова, което пропускаш в самия себе си.
Постави себе си в Светлината на Вечността, за да разбереш кое се стреми към съвършенство единствено в теб\
Остави всяка суетност настрана, всяко високомерие и всяко въжделение, за да не подведеш сам себе си в стремеж към съвършенството на другиго, подценявайки своето в собствените си очи! Дори за постигналия най-голямо съвършенство е било достъпно единствено неговото и ти ще бъдеш равен нему по съвършенство, когато един ден се усъвършенствуват по своему.
Ако се бе стремил към величие, тъй като е познавал не един велик сред съвършените, - той нямаше никога да по-
стигне своето съвършенство!
I Твоята амбиция би могла да ти помогне да постигнеш в този външен свят най-високото стъпало, отговарящо на твоите способности, но опазвай от нея стремежа си към духовно съвършенство^. -
Искаш ли да намериш в себе си отреденото единствено на теб съвършенство, знай, че съвършенство можеш да постигнеш в себе си само съединен със своя Бог\----
Затова ти соча пътя към Бога, за да станеш някога, съединен с Бога, съвършен.
Едва когато заживееш живота си в единение с Бога, ще постигнеш съвършенство в Бога\
Винаги твоят собствен живот ще е този, който се осъществява по такъв начин!
Ти не можеш да живееш живота на
Бога, но Бог живее в теб и в единение с него ще откриеш най-възвишената форма на своя собствен живот. —
Едно сравнение би могло да ти помогне да разбереш това:
Виж лампата, в която една тънка като косъм нишка се нажежава и светва под въздействието на електрическата енергия!
Сега ти си като лампа, през която не протича още електрическият ток. —
Но постигнеш ли някога единение с Бога, ще заприличаш на лампа, чието най-вътрешно ядро, почти невидимо само по себе си, засиява в лъчиста светлина. -
Лампата не може сама да засвети!
Едва когато енергийният поток се съедини с най-вътрешния й елемент, може тя да засияе!
А ако лампата имаше способността сама себе си да усети, - цялата просияла в светлина там, където преди това е тънела в мрак, - щеше да осъзнае само най-вътрешното си ядро и само в него би могъл да стигне до съзнанието й протичащият през нея енергиен ток. —
Така и ти ще преживяваш винаги само най-вътрешната си същност, когато се съединиш един ден със своя жив Бог...
Тогава твоята най-съкровена същност ще засияе в теб в лъчезарна яснота, - оживотворена от живата Светлина на Божеството!
Ти самият няма да „станеш Бог“, но през теб ще протече токът на божествената сила...
Не ще можеш во веки веков да преживееш нищо друго освен самия себе си и оживелия в тебе опит\----
Същото сравнение ще ти помогне да разбереш какъв е смисълът на думите ми, че ще намериш съвършенство само в
97
7. Пътят към Бога
Бога и че съвършенството на другите няма никога да направи и тебе съвършен.
Крушката, през която не протича електрически ток, може по своята конструкция да е напълно пригодна да засияе с дивна светлина, но въпреки всичко си остава тъмна. Нейното съвършенство ще се прояви едва тогава, когато се включи в електрическата верига.
Така и ти можеш да изпълниш всички предварителни условия за вътрешното си съвършенство, - но съвършенство ще постигнеш само в съединение със своя Еог\---
Колкото и много да са лампите на дадено място, ще засветят винаги само ония, през които протича електрическият ток.
Сиянието на другите няма никога да накара невключената в мрежата лампа да засвети.
Така и ти ще постигнеш съвършенство
само ако се стремиш за себе си към своето съвършенство, и съвършенството на всички останали няма за нищо да ти послужи, докато не постигнеш сам в себе си единение с Бога...
Чуй ме: става въпрос да откриеш в себе си своя вечен живот!
Ще съумееш да го постигнеш само като усъвършенствуват онова, което трябва да бъде доведено до съвършенство в теб. -
Трябва да осъзнаеш вечния си живот, както съзнаваш живота си във външното всекидневие, а постигнеш ли го веднъж в себе си, това съзнание ще си остане твое вечно притежание...
Прецени сам дали постигането на тази най-висока цел не оправдава непрестанните ти усилия?! -
Понякога ще се нуждаеш наистина от пълно напрягане на всичките си сили, за
ч
Lpp jjjf Л er оси
да не я изпуснеш от очи...
Това без съмнение ще постави към теб много изисквания, които са в противоречие с въжделенията на земното животно и често пъти не съвпадат с твоите земни предпочитания...
И при всичките си усилия няма никога да постигнеш тази цел, ако не ти бъде оказана помощ, изхождаща от самата
1
цел. -______^_
В крайна сметка всичко зависи от това дали си готов да приемеш помощта. -
Началото, средата и крайната цел на този път са в самия теб и единствено в себе си ще получиш и помощта свише! —
Ще почувствуваш тогава как силите ти от ден на ден нарастват и онова, което отначало ти се е струвало толкова тежко, че си бил готов да се отчаещ, ще бъде по-нататък преодоляно почти без усилия по твоя път.
Колкото повече се приближаваш към
целта, толкова по-голяма помощ ще получаваш и толкова по-сигурно ще я усещаш. -
Така вървежът ти напред ще укрепва твоите сили, защото пътят става все по-стръмен, докато не стигнеш най-после върха на свещената планина...
Там настъпва краят на неуморните ти усилия!---
Ала не мисли, че и откритията ти привършват! -
Безкрайно е намереното от теб и вечно ще откриваш нещо ново в него!----
Съединен в себе си със своя Бог, ще усъвършенствуват онова, което единствено в теб е могло да постигне съвършенство, - и така ще се превърнеш за себе си в един невероятно богат източник на открития, който остава во веки неизчерпаем! —
Тогава и царството на субстанциалния Дух ще се разкрива все повече за
теб, и вървейки така от щастие към бла1 женство, ще осъзнаеш, че още тук, на тази земя, се намираш в лоното на своя вечен живот!---
Сега си намерил в себе си онова, което си търсил някога над облаците, без да можеш да го намериш! -
Постигнал съвършенство, ще предоставиш тогава тленното на разтление, тъй като новорождението ти в Бога е подготвено за теб от Нетленното! —
Наистина: - тук ще бъдеш во веки защитен! -
Твоят път към Бога е бил всъщност път към собственото ти съвършенство! -
*
*
*
7
Bö Yin Rä
Йозеф Антон Шнайдерфранкен
ПЪТЯТ КЪМ БОГА
Първо издание АПИС’90
Борис Стоянов
Нина Иванова
Владимир Дойчев
Данка Новакова 7
Bö Yin Rä (Josef Anton Schneiderfranken) Der Weg zu Gott. Първо издание - 1924 г., последно, трето издание - 1977 г.
© KOBER VERLAG AG, Bern, Schweiz © АПИС90, първо издание 1993 © Борис Стоянов, преводач,