ВЪРХОВНАТА ЦЕЛ
Вo Yin Ra (Joseph Anton Schneiderfranken) DASHOHEZIEL Erste Auflage 1925 Letzte (vierte) Auflage 1992 KOBER VERLAG AG, Bern, Schweiz
Bo
Yin Ra е духовното име на писателя и художника Йозеф Антон Шнайдерфранкен.
Роден през 1876 г. в Ашафенбург, недалеч от Франкфурт на Майн, от 1925 г. той
живее в Масаньо до Лугано, където умира през 1943 г.
Съдържание:
Увод...................................................................
5
Зовът
на Духа....................................................9
Двата
пътя....................................................... 17
За търсенето и намирането........................... 31
За вечната Светлина...................................... 41
За багрите на Светлината..............................49
За върховната цел...........................................59
За пътищата на древните.............................. 69
За благословението на труда.........................77
За могъществото на Любовта....................... 91
Учителят от Назарет.................................... 103
По-висока от всички земни цели е върховната цел, която думите на настоящата книга искат да ти посочат.
Напразно обаче ще се стремиш да постигнеш тази цел, ако я
търсиш някъде в далечината!
Пътят, извеждащ към твоята върховна цел, е е в
теб самия и само в себе си ще стигнеш един
ден до върховната си цел!
Всяка помощ, от която се нуждаеш по своя
път, ще получиш пак в самия себе си!
Единствено в себе си можеш да уловиш
протегнатите ти за помощ ръце!
Не смесвай учението, което се опитва да
ти посочи целта и да те поведе по пътя
към нея, с встъпването по този път в самия тебе!
Полза от учението ще имаш едва
тогава, когато последваш указанията му и започнеш да търсиш вътре
в себе си! —
За да могат да те отведат до твоята върховна
цел, думите на тази книга трябва да отекнат в теб.
Дълбоко в себе си ще откриеш тогава стръмния път и ако
полагаш усилия да се изкачиш сърцато по него, той ще изведе и теб
един ден до върховната цел в самия тебе!-------
*
Не е било случайна приумица на древните мъдреци
непрестанното напомняне да търсим Духа в тишината, да
очакваме зова му „зад заключени порти“. —
Онова, което можем тогава да доловим вътре в
себе си, ще бъде чуто само от душата и само нейната чувствителност
ще и помогне да долови неизразимото с човешки думи...
Блажен е, който умее да чува, осланяйки
се на тази чувствителност!
Не на всички е отредено веднага да доловят
зова на Духа.
Често се налага човек да прекара дълго време в „молитва“,
преди „сърцето“ му да се отвори и той да откликне
вътре в себе си на този зов...
Както далечната мелодия на струнен
инструмент може да се разпознае само от изострено, вещо ухо,
докато за другите тя си остава неразличима гмеж от звуци, така и тихият зов на
Духа се долавя само от онези, които са изострили вътрешния си слух
и са развили дотолкова усета на душата си за духовните неща, че тя е вече
в състояние да разтълкува чутото от нея.-------------
Оглушели от кресливия шум на всекидневието, мнозина се
лутат из пустинята в очакване на зова, който може да стигне до тях, — без
да съзнават глухотата си.
Напразно се опитва зовът на Духа да ги раздвижи. ..
Зашеметеният от шума трябва първо да осъзнае, че е
глух, за да може в настъпилата след това тишина да възвърне слуха си.
Достигне ли духовното отново до слуха му, той трябва
да се приучи съзнателно и упорито да се изолира от шума на
външния свят, без обаче да бяга от него. —
Каквото и да е обкръжението му, — той самият
трябва да остане винаги в тишина!
Шумът на деня не бива да прониква вътре
в него, макар и да бушува с всички сили отвън. —
Който иска да чуе зова на Духа, нека насочва слуха си
само навътре.
Единствено вътре в себе си ще се приучи
да долавя онова, което никоя дума досега не е успяла да изрази...
Шумът и врявата не ще го оглушат, ако умее да се
вслушва в себе си!
Сред бушуващия около него външен свят той ще
стане за самия себе си остров на тишината.
Ще се приучи да не дава ухо на яростните вълни и на
воя на бурята и от тишината в самия него ще отекне
възвишеният зов на Духа.
Поривът за дело и активна дейност не ще
смути така нужната тук тишина!
Зовът
не може да бъде чут там, където цари единствено тишината на смъртта!
Без
вълните на живота вътрешната тишина не може да се
изпълни с оня живот, от който Духът зачева духовното в човека.
Само
така заченатото от Духа чува зова на Духа! Само
чрез него човекът може да стигне до познание — до познание за самия себе
си!----------
Напразно
ще чака онзи, който смята, че по друг начин ще бъде назован със своето
„име“...
Горещо
жадуваният от него зов може да дойде само отвътре, щом дълбините
на съществото му се събудят от творческата мощ на Духа, проявяваща
се единствено в тишината. Само от най-съкровената глъб на душата
може да се чуе духовното!
Предлаганото
отвън учение има за цел единствено да те подготви за целта.
То
трябва да те уведоми вътрешно
за Духа, за да можеш един ден да доловиш зова, дошъл от собствените ти дълбини.
Учението е в състояние да ти каже за Духа винаги
само онова, което се поддава на словесен израз. До духовната
Действителност обаче ще можеш да се доближиш единствено чрез преживяване!
Живота на Духа ще схванеш само като го изживееш
сам.------------
И така, съсредоточи се с всички сили навътре в
себе си и се моли на Духа в теб самия да
пробуди най-съкровените ти дълбини!
Упорствувай в тази „молитва“, докато не бъдеш чут!
Остани в тишина и запази непоколебимо упование!
Дори твоята „молитва“ не бива да наруши тишината!
—
Още по-недопустимо би било да изискваш
настоятелно онова, което ще ти се даде от само себе си
веднага щом тишината те подготви вътрешно за него. —
Изчаквай часа си с ведро спокойствие! Действувай
с всичките си външни сили във външния свят, ала не
позволявай на делничните грижи да осквернят твоята Светая светих!
Неразколебан от външните бури, старай се винаги да запазиш тишината
вътре в себе си!
Никакъв шум от външния свят не бива да прониква в този
олтар!
Така един ден — в отредения ти час — ти
ще стигнеш до най-бездънната си глъб и ще бъдеш въздигнат до
най-високия си връх!
Така един ден ще доловиш в себе си зова на Духа
и ще познаеш себе си в Духа! —
В Живота на Духа ти самият ще се озовеш
тогава във вечния Живот!
*
Повече от всякога в наши дни се налага все отново и
отново да се подчертава, че не всичко „тайнствено“ около нас води към
онази последна и най-свята тайна, която единствена може да донесе избавление
на душата.
Може би не е зле читателят да бъде предпазен от
прекалено повърхностно възприемане на това предупреждение, тъй
като объркването на някои мозъци е приело такива гротескни и изродени форми, че
в екзалтираното си заслепление те не забелязват най-категоричното отрицание
на своите илюзии и така преиначават пред самите себе си смисъла му, че
виждат в него самонадеяно потвърждение на собствените си заблуди.
От много години насам и далеч преди да се разрази
народоуншцожителната стихия на голямата война, чиято пропита с
проклятия атмосфера продължава да тегне като огненочервен облак от пролята
кръв върху световните събития, едно гордо със своите знания и просветеност
човечество стана плячка на гибелна зараза, сковала способността му да
придобие духовно познание, така че днес всяка скрита истина има своята сатирична пародия.
Съвсем
не е учудващо, че търсещите са поели по криви пътеки!
Фосфоресциращата
светлина, мъждукаща в обвеяните с тайнственост гранични зони на човешкото
познание, е упражнявала във всички времена магическото си влияние върху
впечатлителните натури, но на земята рядко е имало такъв недоимък на сигурност
в способността да се усеща. —
Като
привлечен от пламъка на свещта молец, неопитният и неподозиращ нищо човек е
готов да полети към съблазнително припламващите светлини от тези непознати
области, но там го дебне същата опасност, същата гибел...
Изкушението се надига, пърхащо, от всички ъгли на
мухлясалите избени помещения, пълни със захвърлени вещи и смет!
Глупешката недоученост, недообразованата глупост и съзнателната измама
повсеместно се стремят да подлъжат нови следовници и успяват да замаят главите
на мнозина, за които наистина е трудно да се допусне, че могат да се озоват в
такова обкръжение. —
Ала в основата на всичко това се корени един дълбок копнеж,
който всички знания на нашето време не са в състояние да утолят и
който се е залутал, тъй като не му се дава възможност да намери сам
правия път, преграден до такава степен с една прекомерна, горда със своите
знания усърдност, че там, където в праисторически времена е имало достъп
до свободата, днес се издигат заплашително мрачни като зейнала нощ стени.
Дълбоко загнездено в човека е предусещането за един
висш надземен свят, в който той се надява да намери разрешение на загадката на
своето съществуване. Това предусещане не е нищо друго освен смътен спомен
за неговото духовно състояние преди „падението“ му в земна
обвързаност!
Сега той се опитва да си възвърне загубеното и в
старанието си става твърде лесна плячка на тъмни сили, които не може да види, въпреки
че те отдавна са го принудили да последва техния зов, за да открие, но
вече твърде късно, че е взел тлеещата жарава
в зейналите бездни на унищожението за земен отблясък от истинската,
животворяща Светлина, към която от самото начало се е стремял. ..
Който усеща в себе си този стремеж към разрешаване на
всички загадки на съществуванието, нека бъде съвсем наясно, че пред него
сега се откриват — два пътя и че единствено от собственото му благоразумие
зависи дали ще поеме по правия път, извеждащ към истинската му
цел, или ще се довери в шемета на опиянението на хлъзгавата пътека на заблудата.---
Единият от разкрилите се пред него два пътя ще го отведе към Светлина
и просветление, и накрая в царството на чистия Дух, докато
другият, към който го теглят преливащи в съблазнителни багри
призраци, обещаващи му духовно могъщество и вълшебна сила, го води неотвратимо
към гибел, — ако не бъде спасен по милост свише и не разбере, докато е още
време, че се е доверил на един измамен светлик, нямащ нищо
общо с чистата, златистобяла Светлина на Божеството освен обаянието на
недостъпно скритото за земните сетива. Но наистина: не всичко
скрито си струва да бъде изследвано! —
Макар звездите да се отразяват и в блатната
повърхност, едва ли някой би започнат да рови мочурливата тиня, за да открие
тайната им! —
Ето
защо сериозно устременият към субстанциалната Светлина на чистия Дух не ще се
поблазни да узнае предварително външната си земна съдба, макар да има
възможността и правото да се възползва от някои изчисления, които —
подобно на други, земни пресмятания — позволяват да бъдат определени
енергийните потоци, влияещи върху дейността му, докато продължава да
живее и действува в обсега на земно-космичните сили.
Нека се научи да съдействува мъдро на онова, което е
благоприятно за неговото собствено развитие, и да се брани от
всичко, което би могло да му попречи!
Ала той едва ли ще повярва на илюзията, че му е
предопределена съдба, от която не може по никакъв начин да избяга, а
просто ще се опита да разгадае само ритъма,
по който протича съдбата му, за да го опознае и
използва така, че да избегне това, което заслужава да бъде избегнато,
и да насърчи настъпването на онова, което му изглежда желателно.
—
Още Парацелз, който е бил истински
познавач на тези неща и любител на мъдрите сентенции, украсени с причудливи
словесни арабески, е написал следните многозначителни, говорещи за
високото му познание, думи:
«Звездите не властвуват над нищо; те са сами по себе си свободни, както
свободни сами по себе си сме и ние. —»
И по-нататък:
«Детето не се нуждае нито от звезда, нито от планета; собствената му
майка е неговата планета и неговата звезда!» —
Това, разбира се, не означава, че не съществува
никакво въздействие на земно-космични сили, приписвано на „звездите“,
понеже било определяно само във връзка с техните видими
траектории. Единственият смисъл на тези думи е, че въпреки всичко свободата да
се възползваме по един разумен и логичен начин от това
въздействие зависи изцяло от нас, от дисциплината
на собствената ни воля. Ето защо и тук пресмятането на възможностите
е от истинска полза само ако е поставено в услуга на самовъзпитанието
и ни подтиква да положим всички усилия, за да освободим
живота си от бремето на страха пред изменчивите приливи и отливи на невидимите
енергийни потоци, непрестанно заливащи наистина всичко земно, но принудени
да отстъпят пред диамантените вълноломи, издигнати от непобедимата мощ на Духа
около всеки, който с упование и на дело отправя
молитви за това...
Такъв човек никога не би се поддал на оракулски
заклинания, опитващи се да му представят превратния лик на бъдещето
като непредотвратима орис, а и едва ли би имал някакво желание да
чуе подобни вещания. Още по-малко би търпял опитите в името
на познанието хората да бъдат превръщани в послушни оръдия на сили от
бездната на мрака и по този начин лишени от способността да владеят
собственото си земно тяло.
Никога той не би се старал да отнеме на
другите властта върху собствената им воля, за да ги подчини
на своята. —
С всички свои действия и постъпки той ще служи
единствено на онази свобода, която познават само синовете на Духа!
Всяко едно явление от външната природа, всяко едно
събитие в този земен живот може да бъде обърнато както за добро, така и за
лошо, и напътствията на призваните Учители имат единствено за цел да ни
покажат как най-правилно да използваме тази
своя способност. —
«Не който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в
царството небесно, а който оставя в собствената му воля да
се изяви волята на Оногова, който ме е заченал от себе си
като мой „Отец“!»
Приблизително същите думи е изрекъл навремето един
човек, който е имал правото да поучава, защото е знаел от собствено духовно
преживяване за какво говори, и наистина е можел да каже за себе си:
«Не от себе си ви говоря, но както „Отец“ ми
нареди, така ви говоря!»
Ала мъдростта на този обзет от силна Любов човек е
била изопачена по един твърде земен начин, преди да стигне до
днешното поколение, което не е вече способно да я прозре в
изначалната и чистота.
Неговото учение е имало за цел единствено да научи
земния човек да се възползва от живота си, за да си издействува спасение.
—
Всяко голо знание за толкова
неравностойните неща извън обсега на земните сетива ни води единствено до
стерилно и фиктивно познание, — без да ни освобождава от земната
обвързаност! — Само трезвите изводи, родени от истинско вътрешно прозрение
и подбуждащи към дело, са в състояние да извършат чудото на спасението,
стига да съумеят да превърнат в дело и активна дейност
разкрилото се пред душата, а всички словесни поучения ще
добият стойност едвакогато са истински изживени. —
Блажени са, които успеят по този начин да преживеят
своята вътрешна същност, за да стигнат един ден в
най-съкровените си дълбини до целта, към която
извежда верният път!
*
Много по-лесно наистина е да изучавате със замаха на
изследователи външния свят и, предварително сигурни в
славата си на новатори, да разбулвате най-скритите му потайности, —
отколкото да стигнете до най-съкровените дълбини в самите себе си,
оставащи добре скрити и за онези, които си въобразяват, че отдавна вече са
изучили силите на душата, но са сторили това по такъв начин, че самата
душа се е разсеяла пред очите им в едно призрачно нищо.-----------
Потиснете затова всяко високомерие, колкото и добре да
познавате някои неща, останали тъмна загадка и за най-големите мъдреци на
древността!
Може би доста загадки ви се струват „разрешени“
просто защото сте се задоволили с едно решение, лишено от дълбочината,
от чиито недра тайната е нашепвала своя въпрос на древните...
В древността също е имало търсещи, които са умеели да намират,
и ако вие искате да се превърнете подобно на тях в намерили,
трябва да сте готови да търсите там, където самите те са
намирали!
Искам да ви помогна да търсите в себе си,
тъй като само там има надежда да намерите за себе си това, което винаги е
било обект на търсене. —
Силата на мисълта и ловките умозаключения не са в
състояние да ви посочат крайното решение на всички въпроси, които непрестанно
изплуват, търсейки отговор, пред вашата душа от мрака на обвързаното
със земята познание!------------
Затова накарайте да замлъкнат във вас напиращите шумни
мисли, докато в душата ви не се възцари онази велика тишина, в
която всичко идващо отвън престава да говори!
Научете се тогава на великото изкуство да чакате
с упование!
Това не е никак лесно, ала всеки, който
в края на краищата е намерил горещо търсеното от него, е трябвало
първо да го научи и необходимото за целта време няма никому да бъде
спестено, щом е твърдо решен да намери...
Искате ли да намерите, пазете се от
изкушението да съкратите срока на изчакване!
Поддадете ли се неразумно на това изкушение, ще се
наложи да чакате още по-дълго! —
Наистина: всеки, който е тръгвал по този път на
търсене, но не е намирал целта на своите надежди, може да бъде
напълно сигурен, че единствената причина за това е дръзката
му самоувереност, че ще успее да съкрати необходимото време
на изчакване в тишина!-----------
Докато у търсещия съществува подобен стремеж, той не е
постигнал голямото успокоение, — първата предпоставка
за всяко намиране!
Как би могъл тогава да се оплаква, че всичките му
усилия са останали напразни?! —
Изследователят на скритите тайни във външния
свят също не би могъл да разчита на успех, ако не съумее да
постигне вътрешно спокойствие, което и тук е
необходимо условие за намиране на търсеното! —
Всички, които са търсили дълбоко в душата си
крайните отговори и са успявали да намерят там целта на своите
стремежи, неизменно са се упражнявали преди това в изкуството
да изчакват, помогнало им да култивират в себе си така нужното им спокойствие!
—
Само в най-тихо вътрешно вглъбяване
са успявали те да постигнат онова, което хиляди са търсили напусто,
защото им е липсвало спокойствие...
«Царството небесно търпи насилие, и само които го
насилват, ще могат да го грабнат!» Това „насилие“ обаче не е нищо друго освен
насилието на себеобуздаването, способно да прокуди от душата
всяко мъчително неспокойство! —
Едва след като създадеш в себе си такава тишина,
че да разбереш колко глупаво е да питаш: кога ще постигнеш
просветление, ти си наистина близо до сбъдновението и можеш с пълно
упование да се надяваш, че ще намериш онова, което е оставало
скрито за теб, докато си продължавал, измъчван от нетърпение, да полагаш
напразни усилия!----------
Трябва да ти е напълно безразлично, кога
точно на тази земя ще стигнеш до висше познание! Търси като човек, свободен от
всякакви ограничения във времето!
Търси като човек, който знае, че непременно
ще намери, защото обектът на неговите търсения съществува и не може
да остане скрит за него, стига той самият да е вече достоен да го
намери!
Колкото повече укрепва увереността ти и упованието
в собствените ти сили, толкова по-близо до теб ще бъде и помощта
свише! —
Поддържай в себе си вяра, изпълнена с упование,
и избягвай угнетителните мисли, които все отново и отново ти навяват страх, че
не ти е отредено да намериш! —
Опитай се да разбереш, че е просто кощунство
да се отдаваш на подобни страхове! —
Ти носиш в самия себе си избавлението от
всяко съмнение, — и единствено в себе си можеш да постигнеш
пълна увереност!
Отхвърли от себе си всичко, което се опитва да те отклони
от тази вяра в собствените сили, дори ако до днес то е било за теб
„свещена истина“!
Там, където искаш да стигнеш до най-дълбоко
познание, трябва да стихне всяка мисловна дейност на
мозъка, колкото и на високи почести да се радва тя от хилядолетия насам! —
Там ти си насаме със себе си и никаква
земна сила не е в състояние нито да ти попречи, нито да ти се притече на помощ!
Единствено в най-съкровените си дълбини
можеш да се надяваш, че ще намериш търсеното от теб, и всички
чудеса на далечните звездни простори ще ти се сторят нищожни пред
това, което ти е отредено тук! —
Едва в най-съкровените
си дълбини ще можеш
да намериш себе си и едва тогава ще стигнеш до прозрението, че всичките ти
търсения са били всъщност насочени към — самия теб.
*
В тъмнина са потънали колибите и мрачни грижи са
надвиснали над дворците.
Вие търсите газеничета, за да разпръснете мрака, —
палите свещи в свещниците, — ала тъмнината не иска да отстъпи.
Друга Светлина, уви, ви е нужна, ако искате да възвърнете радостта
си!
Стига да сте изпълнени с упование,
приятели, тази Светлина непременно ще победи обгърналата
ви нощ!
Вие не знаете, че сами се обричате на
мрака!
Не се плашете от
тъмнината, която се стеле
пред очите ви по всички ваши пътища!
Вие сами сте се насочили към мрака, затова сте
се озовали неизбежно в тъмнина и ще останете в нея, докато не се
изпълни времето ви и не се върнете отново към Светлината!
Но
и тъмнината крие в себе си обет за Светлина!
Тя
задвижва сили, които ви карат да жадувате за Светлина и с това ви
подтикват да обърнете посоката...
Учете
се на търпение и чакайте в безметежно упование!
Не
след дълго вие отново ще крачите в Светлината на Слънцето!
И
сред най-дълбокия мрак Светлината не е по-далеч от вас, отколкото в най-сияйния
ден, стига самите вие да сте готови да се обърнете
към нея!
Насочете се към Слънцето и всеки мрак ще остане зад вас!
Именно така древните напредвали някога с
твърда и радостна стъпка към Светлината, оставяйки зад себе си
всичко мрачно. ..
Ала
техните внуци тъмнината започнала да привлича все по-силно и
по-силно. —
Това, което лежало зад гърба им, станало
за тях по-важно от пътя, който им предстояло да извървят...
Те свикнали да гледат назад и да се връщат
към отминали вече неща. —
Надявали се да намерят в мрака това,
което се показва само на светло.
Вие обаче: далечните правнуци на онова поколение, чиято някогашна
заблуда ви е накарала да се обърнете към мрака, — защо вие
се учудвате, че сте заобиколени днес от дълбока тъмнина?!
Ще ви се наложи да обърнете посоката, ако
искате и вие, като древните, да се озовете в Светлината на Слънцето!
А за такова обръщане е нужна сърцатост и
решителна воля...
Очите ви отдавна са отвикнали от Светлината,
а само тя би могла да ви върне един ден радостта!
Отначало слънчевата Светлина неизбежно
ще ви причинява болка, докато окото не укрепне достатъчно, за да
може да я понесе, а след това да се научи и да я обича...
Мнозина са стигнали така или иначе до
точката на обръщане, а някои дори са поели вече обратния
път!
Тук никой не остава без напътствие,
стига да се осмели да направи сам първата стъпка!
О, вие, които търсите, озъртайки се все назад,
не оставайте по пътеките на заблудата, защото те ви водят към все
по-дълбока тъмнина!
А вие, отдавна вече уморените
от всяко търсене, не се примирявайте с това, да палите в своите колиби и дворци
жалки светилничета!
Обърнете се смело към вечната Светлина и
оставете зад гърба си мрака!
Разберете: — Светлината и тъмнината си остават неизменно на своето място. —
Единствено от вас самите зависи дали
искате да се обречете на постоянен мрак, или да обърнете
взор към Светлината!
Наистина: — вие всички сте озарени от вечната
Светлина!
*
Светлината на вечното Слънце крие в себе си най-различни багрени
оттенъци и на малцина се е разкривала в потока на времето в своята
златистобяла пълнота. —
На почти всички други обаче тя показва само една
от многобройните си багри.
Тук действува един закон, който никакъв произвол
не може да промени!
Единствено от твоето око зависи в какъв багрен оттенък
ти е отредено да познаеш Светлината!
Може да се къпеш целият в Светлина и все пак да не я познаеш,
ако се опитваш да заставиш окото си да ти покаже Светлината
в чужда на тебе багра!----------
Така ти само подхранваш в себе си всевъзможни илюзии
и рискуваш да се отдалечиш твърде много от Светлината, вярвайки в
същото време, че се доближаваш до нея!
Вслушай се в моя съвет, защото той е добър и защото основното
призвание на земния ми живот е да давам добри съвети на всички готови
да ме чуят! Ето моя съвет: — не подправяй отредената ти
багра и не копней да съзреш оттенък, различен от онзи, който
трябва един ден да стане твой!------------
До истинско познание можеш да стигнеш
единствено в собствената си обагреност.
Нужно е да изследваш себе си с
най-голямо старание, ако искаш да познаеш присъщата ти багра...
Не е обаче необходимо да знаеш предварително
коя е тя, стига да се уповаваш с готовност на водещата те сила и
да не се опитваш сам да определяш начина, по който
Светлината на Вечността ще се доближи един ден до теб! —
В теб самия е от веки веков предрешено в коя от
своите багри Светлината може да ти донесе благодат!
В теб самия е предрешено какво трябва да види
твоето око! —
Уповавай се на самия себе си и се учи да
вярваш на съкровената си същност!----------
Забелязвай и онова, което другите са
имали възможност да съзрат, и във всичко казано от тях разпознавай многообразието
на Светлината; никога обаче не забравяй, че на теб — който и да си — ти е
отредено да видиш друго, макар във всички багри да
се проявява все една и съща Светлина!-----------
На теб тя може да ти се разкрие само в хармония с твоята
същност, а същността на всеки човек е различна!---------
Опитваш ли се да постигнеш в себе си Светлината според
същността на другите, ти само пречиш на
Светлината да стигне до теб в хармония с твоята същност и обагреност, ето
защо не бива да се учудваш, че виждаш другите в собствената им Светлина,
— докато самият ти продължаваш да тънеш в непрестанен мрак!
Учили са те и са ти казвали, че всички, които се
стремят на тази земя към Светлината, ще бъдат един ден озарени от една
и съща Светлина, — и това учение действително се корени в
дълбоката, подхранваща твърд на истината!
Добре е да му се довериш, но от друга страна, трябва да
знаеш, че тази все една и съща Светлина се струи по безкрайно
многообразни начини и затова, макар да стига до хиляди и милиони
индивиди, на всеки един тя се разкрива в свойствения единствено
на него багрен оттенък! —
Уникално и неповторимо е себеоткровението на
Светлината у всекиго от нас и всеки получава просветление по
присъщия единствено на него начин!------------
А който постигне в себе си Светлината,
знае много добре, че е озарен от лъчите на все същата
Светлина, проявяваща се и във всички негови братя, стигнали, подобно
на самия него, до Светлината!----------
Никой не е бил озарен от друга Светлина,
ала всеки съзира в себе си тази една и съща Светлина в различен
багрен оттенък!-----------
О, ако само можех да ви накарам — всички вас, които се
стремите към Светлината като скрити в зимния килер растения — да почувствувате
истинското многообразие на Светлината!
О, ако само можех да ви възвестя със земни думи неизчерпаемото
изобилие на вашето вечно наследство!
Ала много добре съзнавам, че всички земни слова си
остават само жалко сричане, ако трябва да дадат израз на Вечното.-----------
Мога само — подобно на
човек, видял далечни чудеса по време на дълго пътешествие по тази земя —
да се опитам да пробудя у вас представата за нещо никога
невиждано, искате ли обаче сами да съзрете в себе си
онова, което имам да ви възвестя, трябва да сте готови сами
да се отправите, уверени в цялото обещано от мен велиолепие, по пътя,
който ще ви изведе накрая до собствено прозрение във вашата
най-дълбока същност!
Все едно дали минаваш за мъдрец на тази
земя, или пък за човек, твърде малко запознат с мъдростта на този
свят, — знай, че си напълно способен да постигнеш Светлината на Вечността,
стига да си решен да я търсиш в самия себе си!
Пази се от лъстивите гласове, опитващи се да те
подведат да търсиш Светлината с очите на другите!
Търси я в себе си, по присъщия
единствено на тебе начин, и знай, че ще можеш един ден да я
постигнеш само в своята собствена обагреност, — независимо дали
това ще стане още тук, в този земен живот, или едва след като си
предоставил вече на разтление одеждата на тази земя!
Върви спокойно и безстрашно по отредения ти
път и всичко, на което ти, верен на
своята природа, си се надявал някога, ще бъде далеч
надминато от онова, което трябва един ден да стане твое притежание!-------------
*
Наистина: дълъг, стръмен и неравен е пътят, който ще те
изведе до твоята върховна цел, но осъзнаеш ли какво
те очаква в края на този път, нито една цел на тази земя не
би ти се сторила дори най-малко съпоставима по стойност с нея!
Стигнеш ли веднъж до върховната си цел, там те очаква
една скъпоценност, която никой освен теб не би
могъл да притежава някога!
Вярно е, че безброй търсещи получават
тук една и съща награда за извоюваната победа, и все пак за всеки
стигнал до върховната цел е запазено съкровище, което единствен той
може да извади на бял свят!
Никой друг не може да се добере тук до онова, което е
предназначено за теб!-----------
Трябва ти самият да дойдеш, за да
изровиш това съкровище! —
Пропуснеш ли да го сториш, то ще бъде безвъзвратно
загубено, защото никой друг освен теб не може во веки веков да
стане притежател на очакващото те богатство!--------------
Вникни добре в смисъла на тези думи! —
Осъзнай ценността, която носиш в себе си!
—
Знай, о ти, който търсиш, че Духовното може
да стане достъпно за теб само ако постигнеш вътрешна увереност, че и пътят,
и целта на този път се крият в самия теб!
Единствено в твоите най-съкровени дълбини
може да бъде намерена върховната цел, за която ти говоря тук!
В най-съкровената си същност ти носиш скрито
съкровище, което абсолютно никой не може да ти отнеме!
Единствен ти самият можеш поради
собствената си глупост да се лишиш от най-изконната си собственост!
Виждам те разтреперан и обзет от страх: много
глупаво обаче си изтълкувал думите ми, щом се боиш, че можеш да станеш
жертва на препятствията, издигащи се между теб и твоята цел!
Само с безстрашие и мъжество ще успееш
да стигнеш до целта! — Целта, която е скрита дълбоко вътре
в теб!----------
Разбери, приятелю, детска игра е да се добереш до
най-голямата дори от всички външни земни цели, героизъм
обаче е да стигнеш до върховната цел, която всеки от нас носи в себе
си!--------
Във външния живот други
могат да ти попречат да постигнеш желаната от тебе цел; — тук
обаче единствените пречки са тези, които самият ти създаваш
в себе си!
Самият ти можеш да отстраниш всяка пречка в
себе си, стига сериозно да искаш това, — помощ свише ще ти
вдъхне тогава нужната сила!
Ала колкото и силно да желаеш духовна помощ, тя не ще
може да ти бъде оказана, преди волята ти да се е
задействувала в същата посока, в която очакваш да се
прояви и действието на високата помощ!
Трябва да се превърнеш, така да се каже, в магнит
за тази помощ, ако искаш да я привлечеш към себе си! —
Тук е изключен какъвто и да е произвол от
страна на помагащите сили, тъй като възможността да ти бъде оказана помощ е
изцяло обусловена от един органично действуващ закон! —
Както многобройни послания изпълват
пространството, носени от електрически енергийни вълни, но
няма да стигнат до теб, ако не срещнат апарат, годен да улови
тези вълни, така и помощта свише е по всяко време близо до
теб, но ти не я забелязваш, освен ако сам не се превърнеш в
духовен приемник на нейните духовни вълни! —
Включен веднъж органично в потоците на тази възвишена
помощ, ти ще бъдеш занапред избавен от всички грижи и ще стигнеш
с абсолютна сигурност до върховната си цел, — или още тук, в този
земен живот, или едва след
като си върнал вече на земята своето земно тяло!--------
Твоята върховна цел е да усъвършенствуваш самия себе
си в своята родена от Духа форма на проявление!
Никой друг не може во веки веков да се
усъвършенствува в твоята духовна форма!
В нисшите сфери на физически-сетивната природа ти се натъкваш
наистина на индивиди от един и същи вид, често пъти до такава степен сходни, че
всяка разлика между тях сякаш изчезва; но дори тук наблюдението на no-висши
видове скоро ще те поучи, че в индивидуалните си проявления
всяка по-висока степен създава многообразие, което не може
да убегне и от най-неопитното око.
Така и в Духа съществува нещо като различие на
„видовете". —
Тук има, образно казано, „нисши“ видове, чиито
индивиди на пръв поглед изглеждат еднакви, но има също no-висши
и най-висши „видове“, при които индивидите стават все по-различни
помежду си.----------
Ала към който и от тези „видове“ да принадлежиш, знай,
че от веки веков ти си неизменно определен в себе си и си индивидуално
обособен от всички други „представители“ на същия „вид“!
Казано най-общо, на тебе наистина ти е отредена все
същата върховна цел, хвърляща сиянието си върху всички
родени от Духа в лоното на Вечността, и все пак формата, в която
тази върховна цел е постижима за теб, е различна от всяка
форма, в която могат да я постигнат другите! —
От вечни векове ти носиш в себе си еднократно
заченатата от Духа форма, — форма, която е твоя и която единствен
ТИ можеш да постигнеш във Вечността дори ако за това са ти нужни
хилядолетия.--------------------
Може би отдавна вече крачиш по своя път към върховната
си цел, но и до ден днешен не си я още съзрял, защото си искал
да превърнеш в своя върховната цел на друг!? —
Твърде голямо е било недоверието ти към самия
себе си и си бил убеден, че само чрез други ще
намериш това, което би възнаградило усилията на твоите търсения! Не
си съзнавал, че по този начин се превръщаш във враг на
самия себе си! —
Не си съзнавал, че си извършил грях към самия себе си,
пожелавайки да превърнеш в своя върховна цел целта на другия!
—
Очисти се още днес, докато четеш тези думи, от греха
към самия себе си и търси занапред само в себе си върховната
цел, която може да бъде постигната единствено от теб и от
никого другиго! —
Дори ако твоята върховна цел се крие все
още някъде в далечината, дори ако на първо време едва я предугаждаш,
понеже днес тя е още скрита от взора ти зад завеса от гъста мъгла, ти
пак си спечелил несравнимо повече, отколкото ако можеше да докоснеш с ръка
всички върховни цели на другите! —
Само в постигането на твоята собствена върховна
цел е заложено за теб съвършенството! —
Само ако сполучиш да откриеш своята собствена
върховна цел, ти ще си достигнал върховната цел като такава!----------
Тук ти самият си и стрелата, и лъкът, и върховната
цел!-----------
Самия себе си трябва да постигнеш в най-възвишената си духовна
форма!
Никой Бог не е в състояние да те спаси, докато пред
очите ти не се появи в теб самия върховната цел, която всъщност
си САМИЯТ ТИ, съединен със своя Бог!-------------
*
О ти, който търсиш, неразумно би било да си въобразяваш,
че пътя към Светлината, всъщност пътя към теб самия, може да
извървиш само по начина на древните!
Неразумно и самонадеяно би било и желанието ти да се присмиваш
днес на пътищата, следвани от далечните ти предци!
И крачилите преди теб по тази земя също
са умеели да търсят и да намират, — и те са
намерили наистина доста неща, отново загубени от дошлите след
тях.----------
Можеш само да спечелиш, ако се научиш да
се вглеждаш с будно съзнание и без предразсъдъци в пътищата на древните!
Те са успели да стигнат до познание на
дълбоко скрити неща, които по-късните поколения напразно са се
опитвали да опознаят и които представляват вечна загадка и за твоите
съвременници. —
Възпитай в себе си чувство на благоговение
пред древните, ако искаш да постигнеш познание през отредените на
теб земни дни!
На тази земя още не се е родил човек, който да е
стигнал до познание, без да се е опирал на яките рамене на своите предци!
—
Наистина глупецът винаги търси някаква „нечувана
новост‘, ала във всички времена зачеването и раждането са
се обуславяли от една и съща предпоставка...
Ето защо ти няма никога да стигнеш до истинско духовно
познание на самия себе си, ако не се стремиш към него по начин, твърде близък
до този на древните, независимо че с течение на времето формата
на търсене се променя! —
Всяко време има своя специфична форма на
търсене и намиране; стремиш ли се обаче да стигнеш до същественото
във всички тези форми, лесно ще установиш, че то остава все едно и
също във всички тях. —
Ти също търси само във формата на своето
време и не се поддавай на изкушението да търсиш в стари, взети на заем дегизировки!
Би попаднал в глупав маскарад, въобразявайки си,
подобно на театралните герои, че вършиш велики дела, ако се стремиш да се утвърдиш,
като възприемеш формата на древните поколения.
Ще можеш да намериш само
при условие че полагаш усилия да търсиш единствено в своята
форма, която винаги е формата на твоето време!
Който ти дава друг съвет, той те тласка
всъщност към заблуда, макар и да не съзнава колко много ти пречи!---------
Мъдреците от всяка една епоха са търсили по свой собствен
начин и във формата на търсене на своето време!
Затова и са успявали да намерят!-----------
Но те са умеели също да ценят търсенията и откритията
на предишните поколения и са били много далеч от мисълта да
обвиняват предците си в „глупост“.-------------
Навярно в много отношения древните вестителства ти се
струват чудновати само защото не си вече в състояние да разтълкуваш
езика им!
Чувствуваш се силно объркан, че в тях се говори с
познати на тебе думи за неща, за които днес никой не би
употребил същите понятия. —
На други места пък е мъдро и преднамерено
предпочетен един мъгляв начин на изразяване, затрудняващ значително схващането
на истинския смисъл на думите, тъй като той е трябвало да се
разкрие в даден момент само на онези, които притежавали сигурния ключ
към този начин на изразяване.
Така истинските пътища на древните се оказват
затрупани за теб от най-различни наслоения и ти можеш само да се догаждаш,
че тези пътища действително са водели някога към целта, — към същата
цел, която и ти се стремиш да постигнеш.
Опасно начинание е всеки опит да се направят отново проходими
така затрупаните пътшца!
На малцина се удава да отстранят струпванията без остатък,
а дори това да стане, всички следи се оказват внезапно така заличени, че всяка
по-нататъшна стъпка неизбежно зависи от несигурни и произволни догадки. ..
Решил ли си наистина да се утвърдиш като ученик на
тези мъдри предци, ще трябва, и ти като тях, да вървиш само по оня
път, който твоето време е подготвило и утъпкало за теб!
—
Онези древни мъдреци също са били рожби на своето
време и макар да се отнасяли с уважение и към пътищата на дедите
си, те много добре съзнавали, че и те, като дедите си, могат да
стигнат до целта само по собствени пътища.
Отнасяй се и ти с почит към пътищата на древните,
ала не се мъчи да ги издирваш под многобройните натрупвания, защото
каквото и да ти е съдено да намериш: — то ще е само свидетелство за
пътищата на други търсещи, а по този начин ти никога
няма да намериш своя собствен път!---------
Безброй хора в наши дни се стремят
към духовно развитие и макар мнозина да поглъщат всяка дума,
отнасяща се до големите духовни проблеми, с единствената цел да утолят
вечно ненаситното си любопитство, много повече са онези, които
сериозно търсят истината.
Те отиват на поклонение при всички извори и обявяват
за светилища всички места, за които се разказват чудеса и легенди!
Ровят се в писмените документи на всички времена с
надеждата да открият древни книги, съдържащи точни указания как да бъде
впримчено чудото в брънките на всекидневния живот, тъй като отдавна са чували
да се говори за възвишени сили, които могат да бъдат овладени само от
люде, познаващи вечния закон на Духа.
Може, разбира се, да посрещнем с усмивка глупостта на
желаещите да изучат чародейството, но и немалка част от пламенно
устремилите се към Духа също не са предпазени от глупост. Мнозина
вярват, че достъп до Духа ще получат само ако се подложат на външно обучение,
изискващо от тях колкото може по-причудливи, по-необикновени упражнения.
Те се хващат ту за едно, ту за друго указание,
заимствувано от по-стари или по-нови писания, в които някой авантюристичен
мистагог е изложил шепнешком и с тайнствени жестове обърканата си мъдрост.
Когато и да ги срещнете: — те винаги ще ви кажат, че най-после
са открили точната рецепта как да добият в тигела си
философския камък.
Удивителното в тях е само това, че макар да вървят от
едно разочарование към друго, тези хора се
хвърлят с все същата непонятна дързост към всяка нова клопка.-----------
Често пъти им е нужно доста време, докато открият, че
при тези обстоятелства бленуваната върховна цел ще си остане завинаги
недостижима за тях. —
Трудно им е да проумеят, че грубото подценяване на нещо толкова възвишено и
величаво и допускането на възможността чрез „дихателни
упражнения“ в изкълчени пози или чрез други, далеч по-опасни
действия, изпълнявани по обърканите указания на объркани мозъци, да
се постигне върховното благо, обявено за свещено от мъдреците на всички
времена, са белег на непростимо тесногръдие.-----------
Но човек е твърде склонен да преклони глава пред
необикновеното...
Той предпочита да върви по причудливи лъкатушни пътища, които взорът му не е
в състояние да проследи, и опиянен от заблудата, се оставя
да бъде воден към мрака, вместо да потърси правия път към Светлината,
за да го извърви с трезвостта на свежото утро и с твърдата стъпка
на странник, който следва внимателно посоката, за да може
един ден наистина да стигне до целта на своя път.-------
Трябва без съмнение да имаме достатъчно сили, ако
искаме да извървим един дълъг път, и който не желае да рухне в
изнемога, преди да е достигнал целта, е длъжен да укрепва силите си по
време на самия път.
Пътят към Духа изисква същото от всеки,
който се готви да го извърви.
Ала в случая не е нужно да търсим надалеч, нито да
поемаме по съмнителни странични пътеки, за да получим нов прилив на сили.
Животът на всекидневието ще ни ги
предложи в изобилие, стига да го живеем както трябва.
Но и тук малцина разбират каква висока стойност има укрепването
и обновлението на силите, което получаваме от добре свършената работа!------------
Повечето предпочитат да се отдават на възвишени блянове
и гледат на труда единствено като на пречка по своя път, — като
на задръжка, която трябва да бъде на всяка цена избягвана...
Но който си въобразява, че може да стигне по този
начин до върховната си цел, няма в никой случай да успее, дори да
познава мъдростта на всички мъдреци от собствените им думи и да
се отдава безспир на възвишени, тържествено-елейни настроения.--------
Много
по-лесно е да пренебрегнем всекидневните си задължения, отколкото
да ги изпълняваме!
Много
по-лесно е, изпаднали в подобна приповдигнатост, да се чувствуваме
„близо“ до божествения Дух, едва ли не „съединени“ вече с него,
отколкото да вършим работата си така, че тя да влее сили в духа
ни, които да му позволят един ден наистина да получи
посвещение!
Тук действително се крият богатства, за чието придобиване си заслужава
да бъдат положени всички усилия!
Сигурно си присъствувал не един път на цирково
представление и си се изпълвал с удивление и възхищение, виждайки как
хора като теб са развили и подчинили на волята си своите физически
сили по такъв начин, че са в състояние да вършат неща, напълно невъзможни
за теб...
Поучи се от тях!
Както те са успели да развият физическата си сила само благодарение
на непрекъснати активни усилия, така и ти можеш да добиеш днес
неподозиран приток на духовни сили от всяка работа,
която извършваш по такъв начин, че никой друг да не е в състояние да се
справи по-добре с нея!-----------
Както цирковите артисти трябва да следят с най-напрегнато
внимание всяко свое движение, всеки свой похват, ако искат номерът им
да бъде успешен и да не изложат живота си на смъртен риск, така и ти, за
да бъде трудът ти духовно плодотворен, ще трябва винаги да изпълняваш
всичко, което той изисква от теб, с такава концентрация, сякаш
животът ти зависи от всяко привично „движение“!-----------
Все едно дали работиш главно с ума си,
или с ръцете си, винаги има цял куп
такива „движения“, които ти — почти без да съзнаваш — извършваш „чисто
механично“, по навик, и с това сам ги принизяваш...
Така те наистина започват да ти се струват
безсъдържателни и еднообразни!
Ала както онези неустрашими акробати, чийто труд ти
изглежда като весела игра, са длъжни всяка вечер, когато им предстои
да изпълнят същия номер пред взрялото се в тях
множество, трябва наново да внимават и за най-малкото мускулно движение,
защото макар и успяло вчера, същото упражнение може тази
вечер да се провали, така и ти трябва да си съвсем наясно, че един
и същи „похват“ представлява винаги нещо ново,
колкото и често да си го повтарял досега! —
Колкото и „еднообразна“, колкото и „затъпяваща“ да ти
се струва твоята работа: — опитай се да погледнеш на нея под този
зрителен ъгъл и престани да я принизяваш допълнително в собствените си очи, —
тогава ти или ще установиш по какъв начин можеш да я спасиш от нейната
монотонност, или ще започнеш да изпълняваш все същото „движение“, все
същото действие, което тя изисква ден след ден от теб, с винаги ново съзнание
и така духът ти ще открие в едно и също нещо хиляди нови
аспекти!-------------
Възпитай сам себе си да изпитваш радост
от труда си, колкото и невероятно да ти изглежда, че той изобщо може да
достави радост!-----------
Преодолей чувството си на неприязън, и ти ще вземеш
връх и над най-отегчителната работа; — тя ще ти доставя радост
благодарение на начина, по който я приемаш!
Ако можеш свободно да избираш последователността, в
която изпълняваш възложените ти задачи, залови се най-напред с най
-отблъскващата за теб и се постарай да я обикнеш!
Самият факт, че си победил най-силната си вътрешна съпротива
и си се оказал по-силен от нея, ще те направи тъй радостен,
че ще озари с радост и останалата част от твоята работа!
Не бива никога да гледаш на труда си единствено като
на средство за посрещане на житейските ти потребности!
Именно тук се заблуждават повечето хора!
Безспорно всяка работа заслужава да бъде
възнаградена и ти сам поемаш върху себе си вина, ако приемеш да
служиш при несправедлив работодател, опитващ се да ти отнеме
част от онова, което ти дължи като равностойност
на положения от тебе труд!
Но онова, което ти принадлежи като
резултат от твоята работа, е точно определено от духовния Закон! Вината ти ще
бъде не по-малка и ако позволяваш да ти бъде заплатено за труда повече,
отколкото отговаря на приноса ти в полза на твоя работодател, — като
не бива при това да забравяш и степента на косвено участие на неговия
труд в твоята работа!-----------
Впрочем външното възнаграждение за която и да е работа
си остава нещо твърде дребно в сравнение с онова, което тя може да ти донесе в
областта на духовните ценности, ако съумееш да погледнеш на
нея като на труд заради самия труд!
В самата добре извършена работа се крие нейната най-висока
стойност, от която никой не може да те лиши, която никой не е в
състояние да ти отнеме.-------------
И в най-скромния вид дейност човек може
да се стреми към максимално съвършенство, а когато то бъде
постигнато, което е възможно само при пълна всеотдайност към
работата, естественият резултат от него е неимоверен прилив
на духовни сили. —
Работникът до своята машина, който ден след ден не върши
нищо друго, освен да завива винтове, може по този начин да се сдобие с възвишени
духовни сили, докато друг, който си въобразява, че живее само с
големите духовни проблеми, но се грижи много повече за разтърсващите го
тайнствени тръпки, отколкото за качеството на възложената му работа,
си остава с абсолютно празни ръце и сам себе си лъже,
когато вярва, че духовните му сили са в процес на растеж.
За да придобием духовни сили, каквито можем да получим
с усилен, насочен към максимална резултатност труд, не е
нужно работата ни да е от такова естество, че самата тя да е
поставена в служба на Духа! —
Но макар непреходните плодове от труда
да се състоят, както видяхме, в непрестанен прилив на духовни
сили, глупаво би било да не обръщаме внимание на останалите плодове,
които една добре организирана работа от този вид внася и в живота
на всекидневието. —
Повечето хора все още не знаят какво значение има подобен
труд за нашето всекидневие, въпреки че не липсват примери, които
биха могли да им подскажат това! —
Единствено трудът заради самия труд. —
трудът, насочен към максимален резултат, — може да създаде онова
така желано всеобщо благоденствие, което си остава
неосъществимо, докато продължаваме просто да търпим труда
като досадна необходимост! —
Който не се е научил да обича работата
си, той не знае още нищо за благословението на
труда! —
Който бленува за щастие, в което няма
място за труда, няма никога да изпита неговото благотворно
въздействие!----------
*
Наистина: безгранично е могъществото на човека, когато живее в Любов!
Наистина: Любовта е най-голямата сила на
земния човек! —
Сили от много висок порядък са били възхвалявани от
вас като най-висше благо за човека, в блена си вие сте виждали върховното
човешко величие някъде в поднебесната вис; ала отредената му слава далеч
надхвърля всичко, което въображението на земния човек е било в
състояние да предусети, а даденото му могъщество се простира много по-нашироко,
отколкото би могъл да си представи и в най-смелите си мисли!--------------
Небесата не смогват да обхванат онова, което огнените
сили на Любовта са способни да извършат в сърцата на родените на
тази земя, и напразно бихме изследвали всички бездънни дълбини в опита си
да открием къде е закотвена милостта, превръщаща човешките животни
в божествено преобразени човеци на Духа!-------------
Слънца гаснат в космичните приливи и отливи, увличайки със
себе си цели светове в бездни на неизповедима разруха;
могъществото на човека обаче му е дадено во веки веков,
дори ако земята, върху която временно е намерил подслон, се разлюлее и разлети
на късове под нозете му! —
Той, макар и паднал някога от върховното Сияние, носи
в себе си мощта да се издигне високо над всички звезди!
Какво, ще попиташ ти, какво дава такава голяма мощ на
падналия някога човек?!
Какво, ще попиташ, го извисява над всички невидими
князе на космичното съзидание?!
Знай, че тук човешките думи са безсилни да формулират
крайния отговор и че само на най-дълбоката интуиция е
отредено да предусеща онова, което може да се усети, но
не и да се проумее!---------
Как би могла човешката реч да даде израз на нещо,
което остава над всяка човешка мисъл?!
Дори за ония височайши звездни властелини, които по
своята природа не са нищо друго освен най-чиста „мисъл“ — само
че далеч превъзхождаща всяка земна мисъл, — за ония невидими „богове“
на този видим свят — остава во веки скрито това, което единствена
човешката душа може да преживее в най-дълбоко
вътрешно съзерцание.-------
По-високо от огромната мощ на тези звездни богове
върху космичните съдбини се издига човешкото могъщество,
основавано на Любовта!
Казано е:
«Бог е Любов, и който пребъдва в Любовта, пребъдва в
Бога, и Бог — в него!»
За вас обаче ,Любовта“ е твърде близка до
плътската наслада — тя е превърната от вас в сладостна
притома на пропити със страст чувства, — и вместо да живеете
в ,Бога“, вие сами сте издигнали кумира,
пред когото коленичите и който наистина е безсилен да ви
помогне, така че по-прозорливите, за които това заслепление не е останало
скрито, са се отвърнали от него и са били обявени от вас за „безбожници“,
понеже поставят решително под въпрос или направо отричат „божествеността“ на
вашия кумир!...
Аз обаче ви казвам, че немалко люде, отвърнали се по
този начин от кумири и богове, са може би по-близо до Божеството
от своите хулници!-----------
Казвам ви, че мнозина от онези, които вие наричате
„безбожници“, са всъщност приютени в лоното Божие и преживяват
Бога в Любов, макар да не се изразяват по вашия начин
и макар самите те да не знаят, че са в Любовта и че в тях се
проявява Бог!--------------
Защото:
«Бог е Дух; и тия които му се покланят, трябва в Духа
да се покланят на истината!»
Който не се захване да търси в себе си Духа,
няма во веки да намери Бога!
Духът, който е Бог и който е Любов,
не бива очевидно да се отъждествява с „духа“ на мисълта,
зараждащ се при мисловния процес в мозъците на тленните човешки същества!
За съвсем друг Дух става дума тук и
който не може да го почувствува в Любовта, дори да напише цели
трактати върху него, пак ще си остане „ без Бог “---------
Само в духовната форма на Любовта може
земният човек да стигне до Бога, а с това и в Духа, от който е
произлязъл чрез Словото за Живот, самоизричащо се в Божеството от
веки и во веки! —
Дотогава всички негови псалмопения за „Бога“ и
„Божественото“ са само глупаво бръщолевене и всичките му „молитви“,
не се ли коренят в тази Любов, ще си останат напразни!
—
Онзи, който ви е учил някога да се „молите“, както трябва
да се молите, а не да „говорите излишно“ като отдалечените от Бога люде, — той
е искал да ви види в тази именно Любов!
Целият му живот е всъщност израз на
неговото учение за тази Любов!
Как искате да го разберете, докато все още не се
решавате да се разтворите в същия Огън на Любовта и да пожертвувате себе
си, за да се намерите отново в тази Любов?!
Няма никога да постигнеш изцяло Любовта,
за която ти говоря тук, докато все още се нуждаеш от обект на
Любовта, който си принуден да търсиш извън себе си!
Ти самият трябва да станеш обект на тази Любов, докато не
загубиш накрая и себе си в нея и не се превърнеш сам
в Любов, която не се нуждае вече от обект, понеже всичко, което е
станало или може някога да стане, се съдържа в нея!----------------
Когато ти дават мъдрия съвет да се отречеш дори от своята
душа, това означава само, че дори душата ти не бива да става обект
на твоята Любов, ако искаш да преживееш в себе си онази Любов, в
чието „лице“ ти се разкрива вътрешно Бог!
Стремиш ли се да придобиеш чрез „Любов“
и нещо друго освен онова, което иска да схване себе си в
най-вътрешната глъб на твоето „Аз“, ти „обичаш“ все още по земно-ограничен
начин и оставаш твърде далеч от същинската Любов като духовна
форма на Божеството!
Трябва да намериш в себе си Любовта, която
е Бог, и трябва да пребъдеш в Любовта, за да пребъде
Бог в теб и ти — в Бога! —
Ти все още не „съществуваш“, защото
онова, което наричаш свое „съществувание“, не е истинско,
осъзнаващо себе са Битие!
И както твоето така наречено „съществувание“ може само
в преносен смисъл да се нарече „Битие“, така и онова, което смяташ за
„любов“, заслужава да носи името: Любов единствено в „преносен“
смисъл! —
Твоето така наречено „съществувание“ е обусловено
от хиляди неща, също както всяка любов, свързана с определен обект
на любовта, остава винаги обусловена от нещо външно,
на колкото и висок пиедестал да я поставяш пред самия себе си! —
Налага се да те насоча отвъд и над
всичко това, щом искам да те изведа до висините на онази Любов,
където твоят Бог може да се роди за теб, както и ти в
него...
До висините ще се издигне само онзи,
който се „надигне“ в самия себе си и съумее да се противопостави
на всичко низко, опитващо се да го задържи с вериги в собствените си низини!
Надигане против всичко низко е и самото търсене на
„обект“, на някакво „противостоене“ на любовта, тъй като предусещаш, че трябва
да се противопоставиш на низкото, ако искаш да го превъзмогнеш!
Но докато продължаваш да търсиш навън
„обекта“ на своята любов, ти не можеш да намериш основа вътре в себе си,
ето защо стани най-напред самият ти „обект“ на любовта си! —
А намериш ли веднъж подобна основа в себе си,
за теб ще е навярно по-лесно да пожертвуваш и тази последна опора и да се
„надигнеш“ против самия себе си, докато не се озовеш там,
където няма нито висини, нито дълбини, — където
всеки пространствен образ загубва смисъл, тъй като тук става нещо
наистина несравнимо! —
Знай: небесата не могат да обхванат онова, което е
отредено на човека, решен да не се отказва от своите права!
Наистина един ден, след еони, всички ще
постигнат „блаженство“; ала достъпното за всички
„блаженство“ е абсолютно несравнимо с върховната цел, до която
можеш да стигнеш, ако се стремиш още в земно обвързаната си форма на
проявление да се изтръгнеш нагоре и ако съумееш да се отскубнеш от веригите, в
които космичните властелини могат да те държат окован в течение на хилядолетия и еони!
По този повод е казано, че никой няма да бъде спасен, „докле
не върне и последния кодрант “-----------
Днес обаче ти имаш все още възможност да се изтръгнеш
от тези вериги!
Днес ти можеш все още да станеш истински господар на
своята съдба, а онези твои земни събратя, които отдавна вече са постигнали
това, не познават по-голямо щастие от възможността да ти окажат помощ...
*
« Да говоря всички езици човешки и дори
ангелси, щом Любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека!»
Това е казал един, който е познавал Любовта! —
Друг обаче бе живял преди него в тази Любов,
въплътявайки я в нетленното, възвишено учение на своя живот...
Той, когото наричаме най-велик от всички
Любещи, е бил наистина „предусещан“ от мнозина свои Братя, ала
никой от тях не е успял да стигне пламенността на
неговата Любов!
Мнозина са дошлите след него и мнозина предстои
още да дойдат, и те действително могат да бъдат наречени Любещи“,
но въпреки цялата сила на тяхната Любов не е имало досега и не
може да има в бъдеще нито един сравним с него, —
независимо че тук говоря само за неговите съединени с Духа „Братя“!
Ала във всеки един от Братята му се
откроява същата тази сила, изявила се в цялата си пълнота в
него.
И всичко, което тепърва може да се
прояви в течение на времето, ще бъде все същото, но винаги в нова
форма на откровение!
Само болен мозък може да стигне до абсурдната
представа, че образът на дърводелеца в Назарет е рожба на религиозен мит,
обаче онзи, когото потомството познава в един-единствен лик,
опитал се да възпроизведе неговите черти столетия след земното му
въплъщение, не е имал нищо общо с факироподобния чудотворец, в
какъвто той бил превърнат по времето, когато суеверните мозъци от Изтока и
Запада отдавна вече воювали за неговия облик...
Ако някой действително иска да открие следите на истината,
нека се постарае да изличи добавеното от жадни за чудеса и
тясно обвързани със земята поколения, от образа, смятан от най-ранното му
детство за неприкосновен.
Едва тогава той ще срещне сияйния поглед на възвишения
Учител и пред него ще се появи ликът на един човек, който — макар
и съединен с Бога в най-дълбокия смисъл
на тази дума — е донесъл като човек на човеците от тази земя
„благата вест‘ от царството на субстанциалния Дух,
наречено от него „царството Небесно--------------
Когато говоря за други — в това число и
за себе си — като за негови „Братя“, думите ми ще бъдат неправилно
разбрани, ако в тях се вижда някаква претенция да се уподобим с чудотворния,
нямащ нищо общо със земната действителност образ, създаден
по-късно около името на този назаретски дърводелец по времето, когато са се
опитвали да го отъждествят с „Логоса“. —
Далеч сме от подобна глупост!
Хората, употребили цялото си съмнително изкуство, за
да му осигурят по този начин място в най-високите небесни сфери, всъщност са го
отчуждили от всичко земночовеш ко и са го направили неразбираем
за онези, които той е искал
да изведе нагоре, към най-високите духовни върхове!
Чудно ли е тогава, че той в края на краищата се е
превърнал в мит за тях!?
Повярвайте ми, приятели, много добре зная за какво
говоря, когато наричам възвишен „Брат“ най-великия от всички Любещи!
Нито един от нас, колкото и високо да е бил издигнат
от Духа, не би търпял безумната мисъл, че той — говорителят — бил
тъждествен със самото „Праслово“, говорещо из неговата уста,
— ето защо ние смятаме за престъпно кощунство
предположението, че най-великият от всички Любещи би се
примирил с подобно безумие...
Искаме да ви го покажем такъв, какъвто той в
действителност е бил, когато е понасял, също като нас, тегобите
на земята, — какъвто и днес още — съединен в Духа
Брат на своите събратя — се явява пред нас ден след ден в духовния си
облик!
Когато ние, изпълнени с дълбоко благоговение към него, наричаме себе си негови „Братя“,
това означава само, че като земен човек той е бил един от нас
и че и в духовния си облик остава един от нас,
макар през една отдавна отминала и гъмжаща от чудеса епоха Синът Човеческий,
изпитал всичко човешко по време на земния си живот, да
е бил превърнат в „Бог“, който трябвало да слезе от божественото си
велелепие, защото отмъстителният истукан на един малък древен народ не бил
в състояние да обуздае гнева си, докато собственият му „син“ не му
се принесе в жертва.--------
Не говорим за човек, когото познаваме само от
древните, твърде неясни вестителства! —
С оногова, за когото свидетелствуваме, ние сме така съединени,
както никаква земна връзка не може да свърже човек с човека!
Дори да не знаехме това по друг път, ние
знаем от онзи, за когото става дума тук, че той е ходил
някога по тази земя като човек, по човешки сравним във всяко
отношение с нас, но живата в него огнена сила на Любовта е
надхвърляла до такава степен нашата, че му е позволила да извърши онова
чудо от свръхземна величина, което е променило духовната аура на тази
земя, създавайки възможност за всеки човек с „добра воля“ да намери в Любовта
„отъпкан“ обратния път към Духа, — също както бродещият през дълбоки
преспи странник не изгубва пъртината, проправена преди него от човек,
познаващ верния път...
Ето защо чрез нашето слово до вас всъщност достига неговото
собствено свидетелство!
Ако в наше лице вие виждате белега на човека,
макар да сме принудени да заявим, че сме негови „Братя“, знайте, че и той
като нас е бил истински човек, на когото нито едно
човешко преживяване не е останало чуждо! —
Нищо човешко не е било за него толкова низко, че да не го
е изживял в един или друг момент в себе си! —
Той нямаше да бъде такъв, какъвто е
бил, ако в него не бе намерил място за изява целият широк диапазон на
всичко човешко!
Но и на него не е била отредена силата да се изтръгне
от човешката си природа, ако изобщо би поискал да се
изтръгне някога от нея!
Единствено обстоятелството, че в края на краищата е
излязъл победител, го прави истински велик, както и всеки решен
да го последва ще се утвърди като „избраник“ само ако прозре „нищожността“
на земната глупост, от която така и не може да се
опази напълно, докато продължава да живее на тази земя, и се научи как да
се освободи от всеки „грях“, за да се извиси в спасителната Светлина,
самоизгаряйки се в огнените пламъци на онази Любов, която бе
извършила великото чудо в живота на Учителя, с когото той може да се съедини
единствено в Любов...
И така, който се надява да намери в своята
собствена най-вътрешна глъб „Великия любещ“ — защото той
наистина е тъй близо до всички родени на тази земя, че може лесно да бъде
намерен, — нека се откаже преди всичко от заблудата, успяла да създаде
от най-чистия човек, стъпвал някога по земята, „Бога“,
предложил себе си на своя Бог-Отец като родена от едно човешко-пречовешко
въображение изкупителна жертва на някаква умопомрачена жажда за мъст! —
Тогава чак той ще може да възприеме в себе си високия
Учител: — мъдрия дърводелец от Назарет!
***
Бележки на преводача:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
понятие за „обект“, „Gegen-Stand“, означава буквално
„противо-стоене“. |
|
102 |
3-4 |
отг. |
Мат. 5:26. Кодрант — дребна римска монета. |
|
105 |
1-3 |
отг. |
1 Кор. 13:1. |
|
105 |
4-5 |
отг. |
Апостол Павел. |