ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Bo Yin Ra

(Joseph Anton Schneiderfranken)

Предисловие......................................... 5

Възкресение.......................................... 9

Знанието на мъдреците...................... 19

Закономерност и случайност..…….. 25

Напразни усилия.................................37

Карнавал на окултизма.......................51

Вътрешни гласове.............................. 65

Магията на стража .............................81

Граници, на всемогъществото.......... 95

Новият живот.......................…….....109

Празнична радост............................ 123

Ценността на смеха ....................... 135

Победа над самия себе си...............143

Съвършенство..................................157

ПРЕДИСЛОВИЕ

Едва ли е нужно да обяснявам надълго защо символичното в известен смисъл заглавие на тази книга е заглавие и на първата от нейните дванадесет глави.

Онова, което се предлага в нея, има за цел да изведе душата от гробовен мрак и дъх на гнилост към нейното истинско възкресение.

Мнозина са погребани душевно без изобщо да подозират, че са зазидани в гробница и заобиколени от разтление. —

Други неусетно затъват все по-надъл-боко в мрака на смъртта, понеже се поддават на глупавата страст да изследват Колкото може по-отблизо блуждаещите огньове на гниенето и разложението, докато не ги напусне всяка надежда, че ще намерят някога път, който да ги изведе отново на дневна светлина.

Ето защо на застрашените от такава опасност е нужно да се посочи в яркото зарево на факела къде всъщност се намират те.

Не по-малко нужно е да се покаже на някои наивни търсещи, как с твърдото убеж-

дение, че са открили тайни храмове, те всъщност се готвят да прекрачат прага на мрачни гробници.

Но стига иносказателства!

Вярвам, че смисълът на тази книга ще се разкрие бездруго пред всеки непредубеден търсещ и че той ще разбере защо отделните, завършени сами в себе си, глави са подредени по избрания от мене начин.

Който приеме в себе си тази книга така, както тя следва да бъде приета, няма в никой случай да съжалява, че я е прочел, — вярвам дори, че по-късно той често ще я препрочита, докато не се пробуди за онова „възкресение“, което не е нито необяснимо чудо, нито случайно оказана милост, а отредено от Духа призвание на всеки земен човек!

Вд Yin Ra

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Има истини, които, отхвърлили всяко господство на времето, сияят като вечни звезди в мрачното съществувание на земния човек, за да възвестят на него, отделилия се от Бога, онази Светлина, от която той по своята духовна същност произлиза.

Блажени са, които — макар и подвластни на земните мъки и теглила — дръзват да вдигнат поглед към светлите висини, откъ-дето стига до тях това чудно сияние, изпълващо сърцата им с нетленния си блясък!

Всеки земен мрак ще се разстъпи пред онзи, който крачи из него изпълнен от тази Светлина, и ангели небесни ще му проправят сияйна пътека там, където досега са бродили страховити призраци!--

Ала тежките изпитания са отнели на ‘ мнозина мъжеството да вдигнат поглед от земята и те твърде много се боят да не изгубят сигурната почва под краката си, ако в тях се събуди копнежът да изправят глава.

В ушите им звучат гласове, които ги призовават:

« Заложници на земята сте вие и осъдени на земен гнет!

Откажете се от заблудата, че щяла да ви дойде помощ от някакви сияйни висоти!

Не вярвайте на пустословните приказки, възвестяващи някакво царство на Духа, защото то е измислица на малодушни глупци, принудени като вас да преброждат трънести пустини и опитващи се да забравят с тези съчинени от самите тях басни кървя-щите гнойни рани по своите нозе!»

Колко хора са били вече подмамвани от оглушителния грак на тези гласове и са загубвали всяка надежда за помощ свише, така че земните им дни са се превръщали за тях в безпросветна мъка и безсмислена жертва...

Но и на тях Светлината на Духа би могла да донесе спасение; и за тях би веднага просветнал заобикалящият ги мрак, стига сами да отворят сърцето си за лъчите, стремящи се да стигнат до тях от царството на Духа.--

Веднъж един „пратеник“ на своя „Отец“, когото той нарича „по-голям“ от себе си, бе изрекъл думите:

«Аз съм възкресението и животът: който вярва в мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в мене, няма да умре во веки!»

Той е бил много далеч от каквото и да е намерение да възвести някаква непоклатима верска догма\ говорел е всъщност за себе си и за онова, което е той самият, — достатъчно ясни са думите му, че познава „своите“, както и те на свой ред го познават!

Ала повечето хора не знаят още кой е бил човекът, произнесъл тези слова, — кои е смятал той за „свои“, понеже се е чувствувал един от тях, и кой е изпратилият го „Отец“...

Светът не е още разбрал колко дълбоки са изречените от него думи:

« Който ме не люби, не спазва словата ми; а словото, що слушате, не е мое, а на Отца ми, който ме е пратил!»--

Неговият „урок“ е самото му съществувание, а животът му е решение на всички загадки, пораждани от земното житие на човека!--

Но само който съумее да обикне онова, което ни се разкрива тук като земно явление, ще стигне в себе си до решението на въпросните загадки!---

Той, който бе ходил някога по земята като най-великия от всички любещи и който живее в духовния си облик и до ден днешен в защитната духовна сфера на земята; — той, когото Любовта задържа тук „до свършека на света“, — не би могъл да се разкрие пред никого, чието сърце не му се разтвори само

чрез силата на Любовта.--

А разкрие ли се в нечие сърце, у този човек няма да има вече място за никакво съмнение, че и на него е отредено възкресение, — същото възкресение, преживяно някога от възвишения Учител, след като бе „свършило“ неговото земно дело на Любовта\---

Забравете всички дълбокомислени съмнения, стараещи се да засенчат сияйно светлата истина на древното благовестие!

Наистина това свидетелство е стигнало до нас видоизменено от преписвачите, които са търсели в него потвърждение на собствените си предразсъдъци и затова са променили текстовете в съответствие със своите схващания, тъй като тесногръдата им мисъл не е била в състояние да схване какво всъщност са искали някога да кажат с тези думи истинските зналци. —

Простете на глупците за стореното от тях и се постарайте сами да намерите червената нишка, извеждаща назад към изначалната истина на текста!

Някои думи ще разпознаете като плод на по-късна измислица, но затова пък толкова по-дълбоко в сърцата ви ще проникне сияйната като звезда истина, запазила се въпреки всичко в древното вестителство.

Вие без съмнение ще разберете, че Възкръсналият не е имал никаква нужда от зем-

ното си тяло, но това само ще укрепи вашата увереност в истинското му възкресение, докато сами не преживеете в себе си свидетелството на отхвърлилия земните окови Учител!---

Аз самият мога да свидетелствувам за него и за действителното му възкресение, както мога да свидетелствувам и за съществуването на физическото слънце; а всеки, който ме познава, знае, че не се числя към хората, робуващи на сънища и фантастични блянове! —

Не искам обаче да вярвате на тези думи, преди сами да сте преживели тяхната истинност в себе си!

Единственото ми желание е да посоча на всички устремени с копнеж към Светлината в тези мрачни дни пътищата, позволяващи им отново сами да намерят неземната Светлина на истината, осветявала земните пътеки на древните, чиято вяра и благочестива простота не е познавала пречките, внасящи толкова смут в душите т днешни-т—

На хиляди ми се удаде да помогна, но други хиляди продължават все още да спят дълбоко, очаквайки да се пробудят от своите страховити сънища!

Мнозина още не знаят, че могат сами да постигнат сигурност и още на земята да преживеят в себе си едно чудо, далеч превъзхождащо всичко, което хората са очаквали, тласкани от жаждата си за чудеса.--

Нека думите ми помогнат за тяхното пробуждане, за да блесне един ден пред всички истината, — истината за възкресението на „Сина Човеческий“/ ----

Който не я преживее в себе си, докато е жив ще я приема само като благочестива легенда или верска догма.

Ще му бъде много трудно да разбере, че жаждата на древните за чудеса е дръзнала да сведе един върховен духовен акт до случка, достъпна за земните сетива...

Едва след като „възкръсне“ в себе си, той ще прозре истината, дала някога повод за това образно тълкуване.

ЗНАНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ

Твърде малко знае в повечето случаи мъдрецът от онова, което тук, на земята, се нарича „знание“.

Нему е присъщ друг вид знание, неизвестен и необясним за мнозина, които се смятат за „знаещи“ на тази земя.

Така той със сигурност знае, че много от нещата, смятани от земния разум за „знание“, висят всъщност на една твърде тънка паяжинна нишка и престават да бъдат „верни“ и „пр.авилни“, щом тази нишка се скъса.

А един ден тази нишка ще се скъса за всеки човек!

Изправилите се тогава пред тленните останки на този човек са неспособни да разберат, че за онзи, който съвсем доскоро е бил жив като самите тях, се е скъсала вече нишката, придържаща все така сигурно, според собственото им убеждение, тяхното земно знание...

Те не подозират, че за човека, оставил тук изстиналата си земна обвивка, всичко, което те смятат за все още надеждно окаче-

но на тяхната паяжинна нишка, се е сгромолясало сега в мрачна бездна, където го отмиват водите на забравата, както всяка излязла от употреба вещ, осъдена на изгниване и разтление, след като е изпълнила вече своето предназначение.--

Отишлият си от земята продължава да изпитва нужда да знае, но тъй като предишното му знание е пропаднало веднъж завинаги, той веднага започва да търси друг вид знание, което да не се крепи вече на тънка нишка, губейки своята валидност веднага щом тази нишка се скъса. —

Но волята му да постигне такова знание няма да му помогне много, докато остава заслепен от измамния блясък на вече изгубеното си знание, Колкото и сигурен в него да се е чувствувал някога...

Няма голяма полза да търси новото знание по стария начин...

Така би стигнал само до такова знание, което пак ще се крепи на тънка нишка, подобно на някогашното му земно знание, и —

макар това ново знание да му изглежда осигурено за един много по-дълъг период от време: — един ден и тази нишка на свой ред ще се скъса. —

Ето защо за нас би било много добре, ако още на земята осъзнаем, че всяко знание, постигнато със силата на мисълта, е само като капка роса на нишката, която паяците на нашите представи тъкат между „вече не“ и „не още“.

Осъзнаем ли веднъж това, ние няма повече да се доверяваме на този вид знание, макар че би било разумно да не се отказваме от силата, която то ни дава, за да владеем тук, на земята, над земните неща. —

У нас ще покълне усещането за едно друго знание: — знание, което престава да зависи от паяжината, изтъкана между „вече не“ и „не още“. —

Така в деня, когато и за нас се скъса нишката, крепяща земното ни знание, ние ще се намерим готови да постигнем онова друго знание, което се корени дълбоко в първо-

основата на всичко съществуващо...

Тъкмо такова, още по време на земния му живот, е знанието на мъдреца и нека не се мисли за мъдър онзи, който не го притежава! —

Този вид знание е знанието на Вечността и то ще бъде постигнато един ден от всички, макар че за някои ще са нужни еони, •преди да смогнат да се извисят над менли-вото и тленно знание!---

Всяко земно знание остава извън своя предмет, — докато във вечното знание самият знаещ, предметът на неговото знание и познатото се намират в състояние на пълно взаимно проникване.

Това е единственият истински начин да се „знае“\ —

ЗАКОНОМЕРНОСТ И СЛУЧАЙНОСТ

Дали е „случайностприятелю, че тези думи попадат днес пред твоя поглед, или мислиш, че това е станало възможно по силата на някаква „закономерност“? —

Боя се, че отговорът ти ще зависи до голяма степен от пътеките, които си проправил за своето мислене, за да не се изгуби то в джунглата на земните изживявания...

Би могъл например да ми отговориш, че за теб „случайността“ не е нищо друго освен скрита закономерност, но нищо чудно и да обясниш колко далеч си от мисълта, че тук може да става дума за действието на някакъв закон.

Могат да се намерят аргументи в полза и на единия, и на другия отговор, но те няма да те доближат до истинската сигурност. —

Заслужава си обаче да се стремиш към сигурност, ако искаш да добиеш способността безпогрешно да тълкуваш земните си преживявания. —

Дано думите ми ти помогнат да придобиеш такава сигурност!

На първо време тук ще се наложи да говорим за доста добре познати неща, защото трябва преди всичко да изясним какъв смисъл ще влагаме в думите „закономерност“ и„случайност“.

...За скрита или явно установена „закономерност“ може според теб да се говори при всяко земно явление, където дадено следствие позволява да се направи заключение относно породилата го причина, или дадена причина се очаква да доведе до определено следствие.

Изправиш ли се обаче пред следствие, което според твоите представи би могло да бъде и различно от наблюдаваното, понеже причината за него остава скрита, ти предпочиташ да говориш за „случайност“.

Можеш безспорно да откриеш някаква причина и за това, че тези думи са стигнали днес до теб, — можеш дори да нанижеш цяла верига от причинни връзки, чиято последна, стояща най-близо до теб брънка, да обясни защо четеш сега тези редове.

Но цялото това проследяване на определена причинна верига показва само едно: че всичко, което става по земята, не може да се откъсне от зависимостта между причина и следствие.

Напразно търсиш пролука, която да те насочи по следите на „случайността

Дадена причина поражда следствие, което на свой ред става причина за ново следствие; никъде обаче не виждаш лоста, който твърде често — както показва опитът — отклонява сякаш произволно механичния ход на събитията, и зад думата „случайност“ ти се опитваш тогава да скриеш от самия себе си колко недостатъчни са се оказали този път твоите възможности за познание. —

*

Напразно обаче търсиш, защото търсеното от теб си остава недостъпно за твоя начин на търсене!

Напразно търсиш, защото онова, което

искаш да намериш, не може да се намери там, където мислиш, че е скрито!

Всичко, което наричаш „случайност“ или „съвпадение“, е всъщност допълнително добавено към причинния детерминизъм на събитията, „попаднало“ там от недостъпната за теб област на невидимия свят, освен ако не употребяваш думата „случайност| просто от суеверие или за да имаш винаги подръка някакво евтино, мнимо обяснение на необяснимите за теб неща. —

Наистина „закономерността“ не се нарушава, когато се проявява дадена „случайност“, но към достъпния за твоите изследвания ход на външните събития се добавя втора, различна по характер серия от причини и следствия, под чието въздействие някои поредици от външни събития се пресичат често пъти по начин, коренно различен от онзи, който би могъл да се очаква без въпросното въздействие...

Така наречената „случайност“ не е нищо друго освен последица на неизвестни за

Тези импулси могат да имат най-различен произход.

Те могат да бъдат породени от надарени с интелигентност, но недостъпни за твоето възприятие същества, населяващи невидимия физически свят, от хора, живеещи подобно на теб тук, на тази земя, или от волята на възвишени духовни индивиди.

„Причината“ за всяка истинска „случайност“ трябва винаги да се търси в такъв импулс, изхождащ от едно поле на действие, недостъпно за външното ти земночовешко познание! —

При „случайността“ също се проявяват закономерности, но тук не става вече въпрос само за закони, опознаваеми от човешкия разум.

„Случайността“ е резултат от взаимното преплитане на закони от външната и от сетивно непознаваемата част на физи-

ческия свят, но тяхното скрито пускане в ход е невъзможно без съответен волеви импулс!

Дали този импулс ще се прояви по благотворен, или по зловреден за тебе начин, зависи от неговите създатели, които си остават скрити за теб...

Така или иначе зад всяко истинско „съвпадение“ винаги можеш да откриеш и определена, липсваща при други обстоятелства, воля, така че не бива да смяташ за „съвпадение“ никое събитие, ако зад него не виждаш да стои една ясно очертана воля\

*

Може би, приятелю, ти би дал сега различен отговор на въпроса, който поставих в началото, в зависимост от това дали си бил свидетел само на автоматичния ход на едно външно събитие, или имаш наистина основание да говориш за „случайност“!? —

Едва ли ще изпитваш вече някакво съмнение какъв следва да бъде твоят отговор!

Но аз поставих този въпрос само като пример, така че отговорът ти — както сам можеш лесно да се убедиш — остава без всякакво по-нататъшно значение.

Ала далеч няма да е без значение за теб, ако се научиш да обръщаш занапред внимание на „съвпаденията“ в своя живот.

Това са единствените признаци, позволяващи да си направиш заключение относно характера на въздействията, които невидимият свят може да упражни върху теб по време на земния ти живот.

Ако волята ти е устремена към съмнителни цели, то „случаят“, насочван от нисшите носители на интелигентност от невидимия физически свят, веднага ще изглади пред теб пътеките към прегрешенията и порока и всеки ден ще ти носи нови изкушения, без изобщо да си ги търсил. —

А ако си тръгнал вече по пътя към Духа, — и там на всяка крачка ще се натъкваш на „случайността“, този път обаче тя е направлявана от възвишените, изпълнени с любов водачи от духовния свят, правещи по този начин достъпни за теб много неща, които са ти нужни тук, във външния свят, за твоето духовно развитие. —

Всяка една „случайност“ те изправя неочаквано пред изпитание и в зависимост от това дали отхвърляш или приемаш предложените от нея възможности, ще стане ясно къде е полагащото ти се според теб самия място. —

Дори когато „съвпадението“ влезе в ролята на твой закрилник и чак по-късно осъзнаеш какво всъщност му дължиш, ти пак можеш да покажеш колко струваш, като не отминаваш без внимание станалото с теб и се стараеш да извлечеш поука от него.--

Колкото повече внимание обръщаш на „случайността“ в своя живот, толкова по-голямо значение ще придобива тя за теб! —

Колкото по-добре съумееш да се възползваш от онова, което „случайността“ ти предлага, толкова повече ще можеш да очакваш от нея!--

Нещо, на което никога не би се надявал, изхождайки от автоматичния ход на „закономерността“, може да се появи в живота ти по волята на „случая“...

Нека „случайността“ се превърне за теб в истинско благословление!

НАПРАЗНИ УСИЛИЯ

Безброй хора в наши дни съзнават, че цялото съдържание, с което са се старали да изпълнят своя живот, не им е донесло нищо повече от временно удовлетворение.

Затова те търсят сега друго, непреходно съдържание, предусещайки, че сигурно има някакъв начин за постигане на такова трайно съдържание, щом други са успявали вече да го постигнат, и то при изключително тежки житейски обстоятелства.

Напълно Простимо е да се вярва, че жа-дуваното нетленно съдържание можело да се постигне по същия начин, както се постига и всичко останало на тази земя.

Мнозина си въобразяват, че всичко се свежда до разкриването на някакво тайно знание, изпадайки в заблудата, че животът им ще придобие съдържание веднага щом узнаят скритите неща, които не са били, както изглежда, непознати на хората, съумели да изпълнят живота си с такова съдържание.

Ала това е абсурдно объркване на причина и следствие! Разбира се, търсеното съдържание на живота ще доведе до ново познание, но това съдържание не може никога да се постигне чрез натрупване на знания. —

Ето защо напразни ще останат усилията на търсещия, който е готов да се рови във всевъзможни библиотечни хранилища, изследвайки потъналите в прах свидетелства от минали епохи, и — запленен от причудливите бълнувания на земно-преземното мислене — се оставя да бъде воден за носа от всеки мистагог на нашето време с твърдото убеждение, че „знанието“, постижимо единствено чрез обръщане посоката на волята, можело да се придобие като всяко друго знание за земните неща! —

*

Копнежът на търсещите да изпълнят живота си с предугажданото съдържание е довел до възникването на безброй верски общества.

Лековерни мечтатели, необуздани фантазьори, но наред с тях и явно злонамерени

ловци на души са успели да завоюват в тези кръгове положение, към каквото напразно са се домогвали другаде по света.

Неясната надежда да стигнат в крайна сметка до търсената цел осигурява постоянен приток от нови привърженици на тези общества и обещанията на така наречените „водачи“ карат мнозина от търсещите да продължават да стоят в тях, макар вътрешното чувство отдавна вече да им говори, че биха могли да използват по много по-добър начин силите, времето и парите си. —

Напразни усилия полагат всички, които се опитват да изпълнят с непреходно съдържание живота си в подобни общества!

Наистина мнозина търсещи се поддават временно на заблудата, а не липсват и такива, кощю в обливащия ги поток от големи думи изгубват всякаква самокритичност и това ги прави неспособни да забележат до каква степен се самозалъгват.

В надменно високомерните пози на „водачите“ си те виждат най-сигурна гаранция

за истинност. —

Ала напразно бихме търсили сред тези „водачи“ и подведени макар и един-единст-вен, който наистина да е постигнал в себе си окончателната сигурност, утоляваща всеки копнеж по предугаждането трайно съдържание на живота! —

Мога спокойно да заявя, че от въпросните общества — независимо как се наричат те, — няма нито едно, от което да не са идвали при мен горчиво разочаровани хора, за да ми разправят за своите теглила.

Цели томове не биха стигнали да се изложи всичко, което ми бе разказано от тези клетници.

Често пъти не можех да повярвам на техните истории, докато не ми бяха предоставени документи, чието съдържание далеч надминаваше всичко разказано от самите тях...

Как е възможно, питах се аз, образовани люде, и то нерядко с научни степени, да дадат ухо на подобни глупости и да се уловят в мрежите на тези тъй безотговорни ловци на души?!

И те засрамени обясняваха, че от години вече били прозрели грешката или измамата, но не можели да намерят достатъчно сили да признаят пред отдавна разбрали истината външни хора, че през всички тези години са се оставяли да бъдат заблуждавани от грешките на другите членове на верското общество или от наглостта на уж „посветените водачи“.--

Пред очите ми са преминали потресаващи образи на разруха и бях принуден да видя, не без тръпки на ужас, колко страшни са последиците, причинени както от невероятно лековерие, така и от безотговорност, единственото обяснение за която е дълбоката самозаблуда...

*

Ала не само от такива верски общества идват разочарованите, принудени след дългогодишни търсения да признаят най-после, че са изпаднали в заблуждение.

Има и немалко други начини да се от-дадем на напразни усилия, отдалечавайки се с всеки изминал ден от целта на своите въжделения, при това с твърдото убеждение, че вървим към нея с гигантски крачки.

За всичко това съм говорил достатъчно на други места, — предупреждения срещу всичко това не липсват! —

Твърде обикновена, твърде лишена от мистериозност изглежда в очите на мнозина скромната пътека, която единствена позволява да намерим търсената цел...

Но нека поговорим сега за един особено глупав начин да се прахосват сили, време и пари, по който голям брой търсещи вървят от разочарование към разочарование, докато най-после не настъпи голямото опомня-не.

Имам предвид напористото и най-чес-44

то безразборно поглъщане на всевъзможни книги и съчинения, имащи някаква връзка с окултното или просто обещаващи разяснения по дадени окултни въпроси в своето заглавие.

Не искам обаче да създам погрешното впечатление, че смятам за неуместно четенето на всички книги от този вид.

Ала никой, който познава донякъде нещата, не би ми възразил, че в малко области на литературата се срещат толкова много и толкова очебийни нелепости, както в съчиненията по окултни въпроси.

Това е свързано със същността на самата материя.

Става въпрос за неща, за които във всяко време само избрани единици на тази земя са били в състояние да дадат сигурни сведения, но за които — пак във всяко време — безброй хора са давали воля на необузданата си фантазия.

Положението е наистина опасно, понеже само „знаещият“ би могъл да каже къде става въпрос за неща, почиващи на реална — макар и често пъти трудно установима — основа, и къде започват пълните безсмислици.

Друга опасност произтича от факта, че в тази област има огромно изобилие от книги, всяка от които е всъщност компилация от четири-пет други съчинения, и тъкмо най-не-опитните читатели стават най-често жертва на така създалото се впечатление за мнимо потвърждение от други източници.

Третата опасност виждам в обстоятелството, че някои — при това доста значителни сами по себе си — автори, излагайки с пълно право резултатите от собствените си умозрителни изследвания, са ревностно убедени във въображаемата „правилност“ на възгледите си и говорят с тон, който лесно може да внуши на читателя, че става въпрос за абсолютно сигурни, достъпни винаги само за премалцина, прозрения в най-съкровеното лоно на Битието.

Всеки познавач на окултистката литература може да приведе предостатъчно примери за посочените от мен опасности.

Но търсещият все купува и купува и носи едва ли не във всеки джоб на палтото си по една брошурка, която в неговите очи има стойността на неопровержимо „евангелие“.

Така се събират малко по малко огромни „библиотеки“ и всяко зараждащо се чувство на незадоволеност бива още в зародиш задушено чрез незабавната покупка на някое ново книжле.

Но да приемем за момент, че във всяка една от тези книги, често пъти отвратително миришещи на най-долнопробно търгашест-во, се съдържа само най-чиста истина.

В такъв случай написаното в нея би могло да стане обект на изследвания с по-голя-мо или по-малко значение и да допринесе да се разширят познанията на читателя.

Не е изключено той да получи от него и някакво указание в каква посока да търси жа-дуваното непреходно съдържание на своя жи-

вот, за да постигне един ден целта си.

Каквото и да научи читателят за окултните факти и взаимоотношения, то сигурно би обогатило — при условие че отговаря на истината — познанията му, но никога не би могло да изпълни живота му с така жаду-ваното съдържание.

Това съдържание може да бъде предложено единствено от учението на малцината, които по всяко време са познавали както самото съдържание, така и пътя към него, затова те могат да научат другите как да го постигнат.---

С такова съдържание може да изпълни живота си всеки човек, независимо дали се мисли за вещ по всички окултни въпроси, или почтително изчаква, докато природата сама не повдигне булото пред непознатото. —

Трябва да се знае поне това, че всяко навлизане в забулени в тайна процеси е от полза само ако води до чувство на по-голя-мо благоговение пред все още скритото. —

Единственото истински важно нещо

за човека е да се запознае с онези обстоятелства и съотношения, които могат да го насърчат да преобрази своя собствен живот, за да стане най-после достъпен за помощта от царството на Духа, способна да го извиси до вечното му съзнание още тук, на тази земя. —

Това вечно съзнание е не само ново съдържание на съзнанието, но и нов начин да осъзнаем себе си...

След като постигне веднъж такова състояние на съзнанието, човек няма вече нужда от нищо външно, защото единствено в себе си ще намери потвърждение за всичко. —

Постигнал веднъж целта, за него и учението става безпредметно, понеже всичко онова, което то има да му предложи със слово, е отсега нататък вечно присъствуващо и винаги осъзнато от него.

Предусещаното и тъй горещо жадува-но съдържание на живота е веднъж завинаги намерено! —

Напразни са били усилията ни да го постигнем с мислене!

Напразни са били усилията ни да го търсим в древни свитъци!

Напразни са били усилията ни да се доверяваме на „слепи водачи на слепци“\

Напразни най-после са били усилията ни да изпълним живота си с непреходно съдържание — представляващо нов начин на съществуване, — като трупаме повече знания за тайнствените явления, които природата е скрила зад плътно було и които ще се изпарят за нас като утринна мъгла в същия ден, когато сетивата на земното ни тяло откажат вече да ни служат! — —,

КАРНАВАЛ НА ОКУЛТИЗМА

Странното удоволствие на някои хора да се крият зад маски и така предрешени да се отдават на всякакви лудории, е добило, както знаем, гражданственост през определен период от годината. Когато това става с чувство за хумор и в рамките на добрия тон, човек е склонен да наблюдава не без удоволствие развихрилия се спектакъл, макар да не изпитва абсолютно никакво желание сам да вземе участие в него.

Тези веселби не траят дълго, така че едва ли ще почувствуваме недостиг от достатъчно сериозни дни.

Склонността към маскиране и дегизиране става обезпокоителна едва когато нахлуе в сфери на живота, където е абсолютно неуместна.

Една област на живота, в която маскарадът е станал общоприета и постоянна практика, представлява, както по всичко личи, днешният окултизъм въпреки немалкия брой сериозни и добросъвестни търсещи, стремящи се да намерят тук задоволителен

отговор на загадките на съществуванието.

Достатъчно е да прегледаме новата и най-нова окултна литература — Доколкото това изобщо е възможно при днешното свръх-изобилие от творби на случайни автори в тази област, — за да се убедим какво място заема карнавалната оргия в нея.

Ала този необуздан маскарад има амбицията да бъде възприет сериозно и тъкмо с това той става опасен за мнозина.

Пред една винаги неизчерпаема аудитория се разиграват най-глупави фокуси, представяни с невероятна арогантност като истинска „магия“; актьорите в този спектакъл се труфят безочливо с лъскави одежди и дрънкулки, карайки ни да вярваме, че носят златен брокат и истински скъпоценности.

Колкото и безвкусна и прозрачна да е измамата, всеки нов жест събира своите ле-коверни поклонници.

Ако само духовно незрели люде бяха готови да тръгнат след първия арлекин, който, похлопвайки с вълшебната пръчка по шутовската си торба, твърди, че в нея е скрит „философският камък“, това би могло донякъде да се разбере, но направо неразбираемо е, че на подобни уловки твърде често се хващат и хора, които иначе не пропускат повод да се похвалят с критичния си скептицизъм. —

Къде ни е страхопочитанието пред мъдростта на най-великите човешки духове, живели някога на земята, щом се поддаваме на заблудата, че някакъв тъмен авантюрист би могъл да знае тайните, за чието постигане онези велики мъже са работили цял живот, разкривайки ги само пред способните да ги разберат!?

Нима наистина допускаме мъдростта да е станала толкова евтина стока в наши дни, че за да й се намери купувач, тя трябва да бъде обявена за търговска „разпродажба“!? -

Намират ли се днес действително мозъци, способни да понесат мисълта, че обединението на душата в Бога би могло да

се постигне чрез окултистки упражнения“ от какъвто и да е вид, и наистина ли имаме толкова лошо мнение за постигналите вече такова единение, че да смятаме за разбудена най-скритата им дейност просто защото някакъв закъсал за пари писач ни уверява как той — при повече или по-малко мистериозни обстоятелства — бил съвсем точно посветен в нея?!?

Създава се впечатлението, че повечето хора загубват едва ли не всяка следа от здрав разум, щом се докоснат до „окултното“...

Тук за чиста монета се взема онова, което от пръв поглед бихме разпознали като жетони без каквато и да е стойност, ако не се отнасяхме с прекомерно доверие към самохвалните и претенциозни словоизлияния на хора, опитващи се да представят евтините си дрънкулки за самородно злато.

Доверчивостта ни като че ли няма граници, особено ако мнимият „посветен“ съумее с красиви, заети от другаде думи да потисне всякакви съмнения относно собствени-

те му морални устои.

Ако на това отгоре успее да създаде впечатление за най-широки познания и да накара наивния си слушател да повярва, че пред него стои човек, овладял цялата наука на света, безотговорният шарлатанин може да си позволи почти всичко, и то без опасност да бъде демаскиран.

Изворите на въображаемата ученост на този мошеник се изчерпват най-често с една добра картотека и един голям сандък със стара и нова окултна литература и единствено невежеството на неговите последователи го предпазва от разобличаване, Доколкото става въпрос за литературни произведения с абсолютно съмнителна стойност.--

Едва ли е нужно да се посочват тук отделни примери за подобни фарсове на окул-тисткия маскарад.

Всеки, който наблюдава с отворени очи карнавалното шествие, без да се слисва от рискованите акробатични скокове, скоро ще

намери достатъчно примери и — стига да иска — ще може да се научи да различава цели категории от непрекъснато повтарящи се дегизирания...

В този маскарад той ще се натъкне на доста причудливи образи и ако не му липсва чувство за хумор, често пъти един разтоварващ изблик на смях ще му помогне напълно да преодолее оправданото си възмущение.

Ала съчувствие и срам за човешкия род обхващат наблюдателя, попаднал в гротескното шествие на такива хора, които сами вярват в маскировката си и не разбират,

че всъщност се крият зад чужд образ.--

Колкото по-бързо се научим да виждаме през премените и труфилата, носени с тържествена сериозност от едни и с акробати-чен блясък — от други, толкова по-малка е опасността да бъдем привлечени от подобна компания...

Това е предпочитаното поле за изява на неудачници и мнозина, които, наметнали ко-минните си магьоснически мантии, играят по такъв безвкусен начин жалката си роля, са тръгнали по този път само защото са се провалили във всекидневния си живот и малко преди да рухнат напълно, са съзрели в окултизма някаква последна надежда за спасение.

Нуждата прави тези хора наистина способни на всичко и макар в началото те самите съвсем да не се отнасят сериозно към ролята, наложена им от надянатата маска, положението им постепенно ги учи да създават с едно направо виртуозно майсторство впечатление, че са изпълнени с най-дълбока вяра.

Това също е част от истинския карнавал, където маската, както е известно, може да разчита на успех само ако маскираният съумее добре да се скрие зад нея.

Ако тези прояви не подвеждаха и добросъвестни търсещи, те можеха да бъдат отминати без особено внимание.

Но в случая са изложени на опасност човешки души и макар за По-голямата част от хората, които понякога години наред не са си давали сметка, че животът им е бил един постоянен маскарад, в края на краищата да настъпва денят на отрезвяването, те все пак запазват горчивото съзнание за пропиляното безценно време и споменът за този период си остава постоянна спънка за тях дори ако тръгнат някой ден по единствения път, който може да утоли първоначалната им жажда.

Те са принудени непрекъснато да признават пред самите себе си, че са изпаднали в заблуда по своя собствена вина, защото тук не може да се смята За невинен онзи, който е допуснал съдната му способност да бъде потисната до такава степен, че да не може да различи маскарада от пътя към истината.

Който се поддава на всякакви публични дитирамби, без да се е уверил, че те действително заслужават доверие, не бива да се оплаква, когато му се наложи, наред с понесените щети, да търпи и подигравки.

Толкова по-категорична е повелята на дълга да направим такава проверка, преди да поемем по един път, от който зависи щастието или злощастието на нашата жадуваща за Светлина и яснота душа! —

Едва ли е нужна голяма прозорливост, за да се осъзнае, че Духът Божи, който трябва да се съедини с духа човечески, не може да бъде надхитрен с никакви „методи“, предлагани от амбулантните търговци на окултни мистерии!?

А тъкмо до такова надхитряне с помощта на някакви предимно физически „упражнения“ се свежда всичко, което възхваляват така горещо пред своите последователи карнавалните магове, копиращи по толкова жалък начин блаженопочившия Калиостро.

Всъщност тъкмо желанието да се постигне по неправомерен начин нещо, което изглежда твърде трудно осъществимо по правия път, подмамва все нови жертви в мрежите на безсъвестни шарлатани.

Към него се прибавя и ламтежът на мнозина за необикновени преживявания, но те напълно забравят, че и най-загадъчният феномен, който са в състояние да регистрират земните сетива, загубва всяка стойност, когато същите тези физически сетива откажат един ден да им служат...

Който не отхвърли от себе си всичко, което го скрива от земното му съзнание — такъв, какъвто може во веки да пребъде в Духа Божи, във вечното Битие,--така и не

ще успее да се съедини със своя жив Бог!

Как би могъл някой изобщо да се надява, че ще постигне това единение във Вечността, след като продължава да се кичи с всевъзможни маскарадни дрипи!?!

По този начин той може само да извика на живот сили, които ще направят просто непроходим за него пътя към Бога, защото единствен богосъчетаният е в състояние да надвие с духовното си могъщество силите на мрака, пробудени от глупеца в заблудата му, че с тяхна помощ ще се извиси до божес-

твено прозрение.--

Само един наивен невежа би могъл да отрече с лека ръка съществуването на тези мрачни сили.

А който гледа на света с открити очи, ще се натъква по-често, отколкото би желал, на техните злокобни следи.

Изкусни познавачи на всякакъв вид маскировки, те са истинските невидими кукло-води на марионетките от карнавала на окул-тизма!---

ВЪТРЕШНИ ГЛАСОВЕ

Още в най-древните съобщения за миналото на човечеството на тази планета се споменава за отделни хора, които в определени часове, по определени поводи и на определени места са чували „гласове“, доловими единствено от техния слух и тълкувани по различен начин в зависимост от степента на вътрешното прозрение и от религиозните представи на тези хора.

За този, който ги чува, няма и сянка от съмнение, че произнасящият ги глас принадлежи на друго, съвсем различно от самия него, същество.

Той би отхвърлил най-категорично предположението, че водел диалог всъщност със себе си, „драматизирайки“, така да се каже, своите собствени мисли, макар да не липсват хора, които наистина водят такъв вътрешен разговор със себе си, и то с твърдото убеждение, че са под наставничеството на някакво духовно същество.

Сигурна преценка е възможна в дадения случай само въз основа на събран собствен опит, също както и истинската компетентност в областта на изкуството не се постига само с учене, а е преди всичко плод на богат личен опит.

Който често е чувал в себе си истински вътрешни гласове, не може да бъде по никой начин заблуден от какъвто и да е разговор със самия себе си.

Много по-трудно обаче е да се определи с достатъчна сигурност произходът на чуваните гласове.

Налице е една твърде лековерна готовност да им се приписва най-възвишен духовен произход, особено когато все още липсва разбирането, че невидимите същества, стоящи зад тези вътрешни гласове, са изключително неравностойни помежду си.

Хора, дотолкова лишени от суетност и високомерие, че изглеждат просто смазани от необосновано чувство за малоценност, изведнъж избиват в другата крайност: — смятат се за „оръдия Божии“ и безапелационно настояват цял свят да им се кланя доземи заради уж постигналото ги осенение, без да подозират, че тъкмо това тяхно поведение е най-неоспоримото доказателство колко измамни всъщност са вътрешните гласове, на които дават ухо.

Непрекъснато се убеждаваме, че дори твърде скептично настроени натури загубват всяка предпазливост, щом самите те бъдат споходени от вътрешни преживявания, които преди това толкова упорито са отричали.

Каквото и да каже сега говорещият в тях глас, те го приемат със сляпо доверие, най-вече ако твърди, че принадлежи на някое особено издигнато духовно същество, едва ли не на самия „Бог“.

А последва ли и съобщение, че въпросният човек бил натоварен с висока „мисия“ и затова трябвало да се чувствува избраник, призван да ощастливи човечеството, като изпълни някаква специална поръчка, всеки помисъл за критична оценка на вътрешния глас изчезва безследно, а всъщност единственото сигурно нещо на първо време е, че действително е бил чут глас, без да има каквато и да

е гаранция дали той наистина произлиза от посочения от самия него източник. —

Дочулият вътрешен глас човек се намира в положение, твърде сходно с онова, в което се озовава и повиканият по телефона.

Обадилият се може да е някой изпечен мошеник, но това няма да му попречи да си припише най-високи титли и санове, тъй като много добре разбира, че няма никакви шансове да постигне престъпната си цел, ако не се представи като напълно достоен за доверието на повикания.

Но кой би изпълнил, ако не е останал без капчица ум, едно съдбоносно поръчение само въз основа на телефонно обаждане?!

Нима всеки малко от малко предпазлив човек не би се първо постарал да получи някаква гаранция, преди да се поддаде нц натрапчивите внушения, отправени по телефона от някакъв непознат?!?

Повиканият от вътрешен глас също не вижда обадилия му се и няма никаква възможност да провери истинността на полученото съобщение, освен ако не е бил вече запознат с някои отличителни белези, позволяващи да бъде веднага разкрит всеки опит за измама.

Нека сега се спрем накратко върху най-важните от тези отличителни белези!

Първо:

Всеки, който смята, че чува вътрешен „глас“, възприеман като произхождащ от едно невидимо и явно отделно от самия него същество, нека не забравя, че има безброй невидими същества от най-различен вид, които при определени предпоставки могат да му проговорят с вътрешен глас, и че голямата част от онези представители на невидимия свят, за които е най-лесно да се изявят по този начин, са от крайно съмнително естество, затова той трябва да направи всичко възможно да не попадне под тяхно влияние.

Извънредно редки са случаите, когато едно наистина духовно същество, стоящо на по-високо стъпало от земния човек, му „за-

говорва“ с вътрешен глас, — а когато това действително стане, чуващият го трябва да е достигнал вече една много висока степен на духовно развитие. —

Който чувствува, че не се е издигнал още на такава духовна висота, нека най-решител-но отхвърли всеки вътрешен глас, Колкото и съблазнителни средства да използва той, за да спечели доверието му!

Второ:

Всеки „глас“, който се възприема като произхождащ от някое невидимо същество, трябва незабавно да бъде оставен без каквото и да е внимание, ако думите му са доловими не само за вътрешния духовен слух, но и за външното физическо ухо!

В най-добрия случай тук имаме работа с едно не съвсем невинно нервно разстройство, така че не е зле веднага да се потърси лекарска помощ. —

Много по-тежко обаче е положението, когато на невидимите същества от физическия свят се е удало вече да поставят в такава

зависимост своята клета човешка жертва, че тези гласове биват възприемани като външно акустично явление и без клинично доказуеми нервни смущения. —

Няма никакъв смисъл да се борим активно с тях — единственото ефикасно средство е пълното им и систематично пренебрегване в течение на продължителен период от време!

Трябва да се избягват всички места и всички обстоятелства, за които се предполага, че са благоприятствували досега чуване-то на такива гласове!

Окончателното спасение от тях е наистина възможно, но необходима предпоставка за него е „обладаният“ при никакви обстоятелства да не оказва занапред каквото и да е внимание на тези гласове и да се отнася към тях като към всеки друг шум без особено значение.

Трябва да се пази много внимателно от всяко чувство на страх, без същевременно да заема враждебно нападателна позиция.

Каквито и послания или „заповеди“ да му отправят гласовете, той не бива да им обръща внимание —- не бива дори да се замисля какво всъщност искат да му кажат те!

Усилният външен труд, разумните занимания на открито, благоприятното обкръжение, изобщо стремежът да се избягва Колкото може повече самотата — това са най-важните средства за спасение от нежеланото господство на невидимите паразити.

Всеки, който е бил нападнат от тях, може да се смята направо за щастлив, ако — след упорито игнориране на техните прояви — успее в крайна сметка да си върне свободата и да стане отново господар на себе си.

Трето:

С най-решително недоверие трябва да бъде посрещан всеки вътрешен глас, който дава заповеди или се опитва да убеди чуващия го, че бил „призван“ да изпълни някаква „задача“, някаква „мисия“\ —

Хора, които наистина имат да изпълняват определена задача или мисия на земя-

та, получават духовния си „мандат“ за нея по един коренно различен — напълно прозаичен и земен — начин; те не биха никога приели да направят по нареждане на някакъв „вътрешен глас“ нещо, което им се възлага от единствените пълноправни пратеници на Духа тук, на тази земя...

В обобщение може да се каже, че трябва категорично да се отхвърли всеки вътрешен глас, ако той не води към по-високо духовно развитие, към все по-ясно вътрешно прозрение и към усъвършенствуване на този, който го чува!

Един глас от вечното царство на чистия Дух никога не би се опитал да накара някого да упражни каквото и да е въздействие върху себеподобните си!

Той само би укрепил духовната Любов към ближния у него, но във всеки отделен случай ще предостави на вътрешно наставлявания да упражни тази Любов по своя воля и според собствените си сили!

Наистина и високото духовно наставничество може да се уплътни до вътрешен глас, който да заговори ясно на езика на на-пътствувания!

Ала словата му се възприемат тогава само в съкровената същност: — в духовния организъм на човека, сякаш непознатият източник на въпросните думи се покрива изцяло със собствената му най-вътрешна сърцевина, защото единствено посредством тази вътрешна същност на човека могат да проговорят духовно в него истински духовни същества! —

Гротескните окултистки заблуди, внасящи днес повсеместно смут в душите, подхранват у мнозина истинска мания да чуват „вътрешни гласове“ и това тяхно желание е тъй изгарящо, че те са готови на всичко, за да го осъществят.

Тъкмо тази човешка „мания“ позволява до голяма степен на лемурните същества от невидимия физически свят да привлекат вниманието към себе си и да оправдаят пла-

менните очаквания на клетите си жертви.

Също както паразитите от видимия физически свят, и тези от неговите невидими селения предпочитат да свиват гнездо сред мръсотията и боклуците или из тъмните мухлясали ъгли. —

Затова, който иска да бъде пощаден от тази невидима пасмина, нека се стреми към изрядна чистота във всичките си мисли, пориви и представи!

Ако полага такива грижи, той едва ли ще стане плячка на болезнения ламтеж към слисващи вътрешни преживявания, довел до разруха и гибел толкова много хора.

Онези, които са били действително подготвени да чуят вътре в себе си истински духовни гласове и чийто живот е бил поради това поставен под виеше водачество, никога не са имали стремежа да чуват вътрешни гласове, — а са се трудили години наред да изкоренят заблудите в себе си и да поправят своите грешки.

Така те са стигнали накрая до такава степен на развитие, която е позволила на възвишената духовна Любов да им се разкрие дълбоко вътре в тях.

А единствено тези духовни гласове на Любовта правят истински щастлив земния човек!

Само тези вътрешни гласове могат да го изведат до неговата най-висока цел!

Те идват без зов и покана, щом устремилият се към Духа стане достъпен за тях.

Докато за гласовете на невидимите лемурни същества от този физически свят е достъпен всеки човек, дори намиращият се на най-ниско духовно стъпало...

Единствената защита срещу тях, която всеки е длъжен да изгради в себе си, е да им обърне гръб и да не ги удостоява с никакво внимание! —

Всеки трябва добре да знае, че спасението му може да дойде единствено от него самия и че дори най-голямата духовна сила на друг човек не е в състояние да направи нищо за него, докато той продължава развратната си игра с опасността.--

Само мъжественото и най-решител-но отвръщане са в състояние да предизвикат намесата на духовна помощ, когато тя е наистина необходима!

МАГИЯТА НА СТРАХА

По-многобройна от всички религиозни общества на земята е разпространената по цял свят общност на неволните маги на страха.

Наистина те не знаят, че вършат магия, — мнозина от тях дори не подозират, че са превърнали страха в свой бог, макар всичките им мисли, думи и постъпки да лишават от всякакъв смисъл въпроса дали разбират какво правят, дали се досещат до каква степен вярата им е спъната от страха...

Вярно е, че навсякъде чуваме големи думи за високите добродетели на смелостта и повярваме ли на надменните жестове, усвоени така добре от немалко хора, лесно бихме могли да предположим, че страхът е безследно изчезнал от този свят.

Но тук кухите фрази и празните жестове нямат никакво значение и ако някой не познава друга смелост освен смелостта на отчаянието, с това той съвсем не доказва, че не плаща дан на страха!

Мнозина може да са наистина безстрашни в доста отношения, но си остават роби на страха, напуснат ли границите на сферата, в която са се научили да го преодоляват. —

Твърде рядко се срещат хора, които не допускат страха в нито една област на своя живот.

Тук или там почти за всеки има едно или друго нещо, от което да се страхува!

Така или иначе дори най-смелият е благосклонен понякога към страха!

Такава открай време е човешката природа и тя се унаследява от поколение на поколение!

Никой не бива да изпитва срам, че понякога го връхлита страх; — че този страх се опитва да го подчини на себе си!

Всеки обаче може, и дори е длъжен, да се научи да отбива тези атаки!

Нападнатият трябва да разбере, че страхът става опасен за него само благодарение на неговата собствена сила, защото именно тя го заставя да използва притежаваната, но несъзнавана от него магическа способност по такъв начин, че сам да предизвика бедата, от която се страхува! —

Страхът не е никога толкова сигурен, че ще намери лесна плячка, Колкото във време на тежки изпитания, когато никой не знае какви нови злочестини крие за него утрешният ден.

Определени последици от по-раншни действия не могат да бъдат предотвратени от никаква земна или небесна сила и щом миналите ни постъпки са подготвили вече почвата за злощастието, чашата трябва да бъде изпита докрай, Колкото и да се противим на това и независимо дали съзнаваме или не по-дълбоките причинни връзки. —

Подведени от погрешни умозаключения, ние сами въдворяваме страха в пълните му права, без изобщо да подозираме, че нашата собствена сила умножава стократно бедите, които така или иначе не сме в състояние да избегнем...

Всеки предоставя драговолно магичес-

ката си сила в служба на страха и когато последиците настъпят, той е убеден, че те само потвърждават песимизма, събуден в него от страха.

И не се вижда краят на тези злочестини, защото ние непрекъснато ги предизвикваме с неволните си магически заклинания!

Могъществото на волята отдавна би променило нещата към по-добро, ако с него не се злоупотребяваше, за да бъде продължено царството на злото.--

Омаян от страха, никой от онези, които с това си поведение умножават ненужно злото, не вярва в собствената си магическа сила, с чиято помощ би могъл да сложи край и на злините, ако беше готов да прогони първо страха.--

Единственото спасение при тези обстоятелства е всеки един от нас да положи максимални усилия да осъзнае, че не бива занапред да позволява на страха да оказва каквото и да е влияние върху силата на вярата му.

Наистина силата на многобройните обхванати от страх индивиди води до невероятно тежки последици, но съчетаната сила на множеството ще добие също така изключителна действеност, щом всеки един успее да прогони от себе си страха!

Тогава злото ще бъде сведено до обусловените му от предишни грешки граници и ще бъде лишено от възможността да се разраства допълнително.

Съчетаната вяра на многото отделни хора, освободили се от всеки страх, ще привлича занапред само доброто, също както по-рано, отдадена на страха, е привличала само зло. —

Доста неща, скрити в областта на възможното, така и не виждат бял свят, докато не бъдат извикани на живот от силата на човешката вяра!

Така можем да предизвикаме и зло, и добро!

Повярвайте ми! Моите предупреждения срещу магията на страха съвсем не са празна игра на думи!

Макар думата „магия“ да е принизена в наши дни до обикновено модно клише, трудно е да минем без нея, когато имаме намерение да говорим за обсъжданите тук неща.

Древните, познавали все още от собствен опит магическата сила на човешката вяра, са говорили за „бяла“ и „черна“ магия според това дали използването на една и съща по начало сила води до добри или до лоши последици.

Днес ние се смятаме в правото си да осмиваме „суеверието“ на предците — така наричаме сега тяхното знание, — но и до ден днешен няма нито един човек на тази земя, който с всичките си мисли, думи и постъпки да не упражнява всекидневно и всекичасно магически въздействия както в собствения си живот, така и в живота на околните! —

Само че днес ние не знаем вече за своята сила и смятаме за „празна работа⁶⁶ нещо, което винаги и навсякъде е водело до най-значими последици.---

Търсим причината за злото във външния свят и признаваме само механичния ход на събитията, докато всъщност извикваме на живот злото със собствената си сила и чрез магията на страха, която със същата сигурност привлича онова, от което се страхуваме, както ведрото упование в крайна сметка ни дарява — въпреки всички несгоди — отдавна жадуваното.--

Премалцина знаят и днес още от собствен опит, че това е така, а онези, които го знаят, едва ли биха се усъмнили в моите думи.

Те познават магията на упованието и отдавна вече я практикуват вместо магията на страха — често пъти след като горчивият опит им е отворил очите.

Тази магия на упованието има днес по-голямо значение от когато и да било, — един-

ствено тя е в състояние да удържи победа над магията на страха!

Никой не би отрекъл, че ходът на земния живот може да ни поднесе цял куп крайно нежелателни неща, от които бихме предпочели да останем Колкото е възможно по-надалеч.

Вън от съмнение е също, че понякога страхът ни предпазва от погрешни действия, създавайки у нас представа за лошите последици на тези действия.

Страхът може да ни научи да избягваме злините и в тази си изява той е животос-пасителен закрилник.

Само когато разпалва въображението, рисувайки всевъзможни ужаси, които може би така и не биха се „случили“ в действителност, или пък са станали вече неизбежни, той, с помощта на действената човешка вяра, се превръща в привличаща злото сила.

Страхът няма никога да ни научи да избягваме онова, което е неизбежно и което можем да преодолеем само като го изтърпим!

Неизбежното зло не може по никой начин да бъде смекчено от страха, че то би могло да ни сполети!

Този страх само би подкопал силата, необходима ни, за да понесем неизбежното така, че то да не ни смаже напълно. —

А нещата, които можем да избегнем, но от които въпреки това се боим, твърде лесно стават наистина неизбежни тъкмо под магическото въздействие на страха ни!

Разбира се, никаква магия на упова-нието не е в състояние да предотврати едно неизбежно зло.

Нейната роля е да не позволява на пре-дотвратимото зло да премине от сферата на възможното в сферата на действителното: — да отклонява не една надвиснала заплаха, — като същевременно привлича магнетично онова, на което се надява. —

Нуждата от нея не е никога по-голяма,

отколкото във време на тежки грижи и изпитания!

Именно в такова време се потвърждава най-бързо и нейната действеност!

Ала не бива да се мисли, че на човека е дадено да определя пътищата, по които тя ще се изяви!

Тя винаги действува без пилеене на сили и неизменно опира лоста там, където е най-лесно да бъде повдигнат товарът. —

Дори когато човек не знае и не би могъл да знае как може да му се помогне, магията на упованието ще му донесе нужната помощ!--

Хиляди вече са я изпитали, но други стотици хиляди не знаят все още нищо за тази скрита в човека сила...

Ала всеки, който сам направи опит да се възползва от нея, увеличава надеждата, че и други ще се решат на такъв опит, и съдейс-твува на невидимите помагачи да избавят братята му от магията на страха.--

Както страхът е унищожил някога космичната свобода на духовния Човек: — както е причинил „падението“ му от божественото Сияние, така също и животът на земния човек се намира под постоянната заплаха на страха. —

Който допринесе макар и мъничко за прогонването на страха от човешкото сърце, той съдействува на едно велико спасително дело. .

Но да отхвърлим страха съвсем не означава да останем слепи пред лицето на опасността!

Трябва да познаваме заплашващата ни опасност в целия й обсег, иначе не ще можем да я посрещнем безстрашно, защото няма да знаем как да се защитим от нея!---

ГРАНИЦИ НА ВСЕМОГЪЩЕСТВОТО

Към най-неоспоримите догми на всички вярващи — дори когато тяхната вяра се отклонява доста от традиционните религиозни форми — се числи постулатът, че Бог бил „всемогъщ“ във всяко действие, произтичащо от неговата воля.

Един „Бог“ без такова — твърде по земному схващано — „всемогъщество“ е лишен в тяхната представа от най-важния атрибут на божествеността и те са много по-склонни да му припишат всички жестоки инстинкти на собствената си животинско-човешка природа, отколкото да поставят под съмнение всемогъществото на Бога, в когото вярват.

Те са измислили своя „Бог“ по една ан-тропоморфна схема и виждат в него не извисеното над всяка индивидуалност Битие, а едно повече или по-малко съвършено „виеше Същество“, и правят логическия извод, че това Същество трябвало непременно да притежава безгранично могъщество, за да бъдело признато за „виеше“.

С помощта на най-невероятни софизми човек се опитва да скрие от самия себе си, че един „всемогъщ“ — буквално: способен да стори всичко — Бог би бил истинско чудовище, щом понася спокойно всички мъки и зли-ни, всички жестокости и безчестил на тази земя, след като има силата да ги отстрани и предотврати...

Трябва да ни постигне някакъв ужасен удар на съдбата, който да ни накара да страдаме, без да се чувствуваме виновни, за да осъзнаем — макар и далеч невинаги — противоречието, съдържащо се в представата ни за Бога.

Но като отказваме да признаем, че сами сме заложили това противоречие, което няма нищо общо с Действителността, ние възроптаваме срещу този по сатанински жесток, измислен от самите нас Бог, ако не предпочетем по-радикалното решение и не отхвърлим като глупост и самозаблуда всяка вяра в Бога, всяка вяра в една извисена над човека Духовност.

Не минава нито ден, в който безброй хора по цялата земя да не въстават против своя въображаем Бог, понеже вярват, че именно той им е отредил сполетелия ги тежък жребий.

Само от немай-къде или с една огорчена, помръкнала от страхове вяра човек търси нелепа утеха в известни верски постулати, опитващи се да представят жестоката му съдба като последица от „неизповедимата премъдрост Божия“ и като проява на божествена Любов: —

« Господ наказва, когото обича!»

Малцина съзнават колко кощунствено и богохулно е подобно утешително клише...

Чудовищен наистина е този „Бог“, който не намира друг начин да изрази любовта си, — ала той живее само по милостта на човешкото въображение, защото подобен „Бог“ не съществува нито в безкрайното космично пространство, нито в царството на Духа, нито където и да е другаде извън човешките мозъци!

Близко до ума е, че толкова много хора с тежък жребий предпочитат да гледат на вся-ко свидетелство за една извисяваща се над всичко земно Божественост като на илюзия, измама и празен блян, вместо да продължат да вярват в „Бог⁶⁶, способен да измъчва „от любов⁶⁶...

Но колко различна от подобна антро-поморфна представа за Бога е вечната Действителност!

Един-единствен елемент от тази представа отговаря на Действителността: че „Бог е Любов⁶⁶ и че всеки, „който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него“.

Миражът, приписващ грубо материално „всемогъщество⁶⁶ на Божеството, се разсейва без остатък в истинската божествена Светлина, както мъгливите изпарения над блатната повърхност се разтварят в светлината на земното слънце!

Абсолютното вечно Битие, което единствено заслужава истински името „Бог“, е

единно и неделимо в себе си, въпреки че се проявява в безкрайна множественост.

Как би могло само да отрече себе си в коя да е от своите форми на проявление!? —

В целия Космос не съществува нищо, което да не е е крайна сметка една от формите на проявление на вечното Битие, пребъдващо в себе си в Любов, докато проявените сили „кръжат“ около него във вечно движение.

Това вечно Битие е само на себе си „закон“ и „норма“ и всички наистина безкрайно разновидни сили, служещи на неговото проявление, макар и ярояшво-поставени еманации, съществуват вечно само в неговото Битие и не биха могли никога да сътворят противостоящото битие, тоест проявения живот, без това вечно Битие...

Така всяка сила се управлява единствено от присъщия на вечното Битие „закон“ и носи неизменни в себе си своите възможности за действие, въпреки че в течение на неизмеримо дълги за земната представа периоди комбинациите от тези силови въз-

действия, които вярваме, че сме опознали като „природни закониЩ търпят определени промени, оставащи незабележими за човека, понеже неговите наблюдения на тази земя не могат да обхванат такива периоди от време.

Но докато дадена комбинация от силови въздействия — наречени от нас „природни закони“ — не се разпадне отново, тя не може да бъде отречена от вечното Битие, тъй като и тя се основава единствено на него, а то никога не би отрекло самото себе си.

Тук именно границите на въображаемото божествено „всемогъщество“ са: — вечно ненарушими дори от вечното Битие!

Или —■ казано на езика на простодуш-ния вярващ: — Бог би се разгневил срещу самия себе си, ако божествената воля искаше или можеше да се противопостави на начина на действие на земните сили, тъй като нормата и законът, управляващи тези сили, са определени от същата божествена воля. —

В тази сфера съвършенството не е искано от божествената воля: — и не би могло да бъде искано от нея, защото съвършенство може да има единствено в чистото, абсолютно Битие, а не в неговото външно противо-стояние, което наричаме „проявен“ живот.

Уникалността на абсолютното Битие изключва по необходимост възможността да се постигне съвършенство в проявения живот.

Всеки „проявен“ живот е всъщност само „отражение“ на определен аспект в чистото, абсолютно Битие и както физическото слънце би могло да бъде наречено „съвършено“ в сравнение с огледалното си отражение върху спокойната водна повърхност, така и вечният Първообраз на всяка формираща сила, действуваща в „проявения“ живот, може единствен да бъде съвършен във вечното Битие, — а не неговата сътворена и познаваема като явление противопоставеност.

Проявеният свят може дотолкова само да бъде повлиян от божественото, от духовното, Доколкото божествено-духовната воля може да въздействува върху него, без да влиза в противоречие със самата себе си.

И най-малкото божествено влияние върху този свят на явленията би било невъзможно, ако причинните връзки между събитията бяха толкова твърдо установени, Колкото е готова да предположи човешката мисъл...

Както действието на силовите комбинации, интерпретирани от човека като „природни закони“, съвсем не е неизменно, така и посоката, в която се подреждат звената на причинната верига на събитията, си остава относително подвластна на духовната воля, но цялото могъщество на духовно-божествената воля се свежда само до тази съвсем относителна податливост на причинно обусловените събития и не може да надхвърли границите, на които същата воля се натъква в себе си : — граници, поставени от самата нея от веки и во веки...

Служейки си с думите на простодушията вяра, бихме могли да кажем: — Бог може наистина да въздействува до известна степен върху земните събития, обаче волята му си остава винаги зависима от собствения му присъщ закон, така че всяко негово влияние е осъществимо единствено чрез използване на произтичащия от същата воля начин на действие на силите, творящи земните явления. —

Хората могат да бъдат по всяко време сигурни, че Бог ще предотврати всички беди на тази земя, които може да предотврати, затова всякакви упреци към Бога, задето не ни е спестил едно или друго изпитание, намират своето мнимо „оправдание“ единствено в глупавото предположение за материалното Божие „всемогъщество“ — схващано като постоянна възможност за изменение на хода на събитията, — ето защо подобни упреци не са нищо друго освен богохулство от „незнание—

Необходимо е да се разбере и неоспоримият факт, че всяка промяна на посоката при причинните връзки, обуславящи земните събития, може да бъде осъществена от Бога единствено чрез един човешки дух: — с други думи, че всяко Божие въздействие върху земния живот се нуждае от човека и от готовността му да проправи пътя за подобна възможност, независимо дали това става чрез съзнателна нагласа на човешката воля, или чрез пасивната й всеотдайност в молитва.

Всяка твар очаква да бъде спасена от синовете Божии!

Но знаейки всичко това, човек не бива да очаква невъзможни неща и следва винаги да помни, че истинското Божие „всемо-гъщество“ е от веки обусловено от волята за самопроявление и не може да действува срещу тази самоопределеност, защото това — ако изобщо беше възможно — би било равносилно на самоунищожение.--

И така, вечното божествено Битие е наистина „всемогъщо“, Доколкото всеки „проявен“ живот е свидетелство за могъществото на това абсолютно Битие, — но не и в смисъла на обърканото твърдение, че Бог можел да даде друг облик на обусловения от собственото му Битие, но откъснат и про-ггшво-поставен на Него, „проявен“ живот, — облик, различен от онзи, който е определил от веки самият Той по силата на вътрешно присъщата си Необходимост.--

От най-дълбока древност толкова хора полагат усилия да държат в хипноза човешките души посредством крайно погрешната представа за някакво „Божие всемогъщест-во“, което е всъщност невъзможно...

Време е наистина да се сложи край на тази омая, за да не остане човекът без всяка вяра в Бога! —

Да познаваме границите на всемогъщес-твото, ще рече да разберем най-после истински Вселената като проявление на пълното вечно могъщество!---

новият живот

Многобройна в наши дни е групата на търсещите, които жадуват за Светлина.

Още по-многобройна обаче е армията от пленници на земята, за които е непознат поривът, тласкащ търсещите към Светлина. —

Без да си дава сметка за собствената си ограниченост, човекът, подвластен на своето обвързано със земята преживяване, е убеден, че всички възможности за човешки опит се изчерпват с онова, което е достъпно за него и себеподобните му.

Когато види други да търсят пътя към Духа, пленникът на животното в себе си ги смята за безнадеждни глупци.

За него „дух“, това е неговата мисъл и той не разбира езика на своите братя, преду-гаждащи една Действителност, за която мисълта му не знае абсолютно нищо.

Той наистина си е измислил някога рая и ада, но по-късно е успял отново да разруши тези порождения на мисълта си, затова се чувствува в пълното си право да заключи въз основа на собствения си опит, че високата цел на търсещите е само призрачен мираж на една измислена „действителност“, който може да бъде тъй лесно сринат по логически път, както и измислените царства на собствения му мисловен свят. —

Така дълбочината и размахът на човешките възможности за преживяване си остават непознати за твърде много хора, понеже те вярват, че са намерили „Духа“ в тесния кръг на своята мисъл, смятат я за сигурна опора и не чувствуват вътрешна потребност да търсят субстанциалния Дух там, където той единствено може да бъде намерен: — в непостижимото за мисълта изживяване! —

Ала някои търсещи, макар и отдавна разбрали, че субстанциалният Дух не може да се опознае чрез мислене, забравят, че до това „изживяване“ могат да стигнат само дълбоко вътре в себе си.

Затова мнозина от тях се стремят към

нечувани преживявания във външния свят, без да съзнават, че и най-внушителното външно преживяване не е в състояние да доведе до онова вътрешно просветление, което хвърля светъл лъч върху всяко мрачно ъгълче на познанието, защото опознаващият се е съединил със самата Светлина на Духа. —

Дори вътрешното преживяване има трайна стойност дотолкова, Доколкото е предвестник на такова съединение с Духа. —

висшата цел обаче е такова вътрешно преживяване, което да не е вече свързано с каквото и да е отделно преживяване!

Тогава се преживява: — ЕДНО НОВО БИТИЕ!

Едва това ново Битие преобразява всяко преживяване, — както във вътрешния, така и във външния свят.

Тогава търсещият е постигнал вече нов живот!

Живот, тъй богат на съдържание, че заличава завинаги всеки по-раншен ламтеж

за чудеса. —

Какъв интерес може да представлява „чудото“, търсено от сляпата тълпа през всички времена във външния свят, за онзи, който изживява в самия себе си върховното, надхвърлящо всички представи чудо?! —

Той знае, че всички „чудеса“, които най-разюзданото въображение би могло да си представи в нашия външен свят — при условие че наистина е възможно да се случат, — биха останали само в рамките на физическия свят: — лишени от каквато и да е стойност и въздействие, след като бъде напуснато животинското тяло на тази земя...

Известно му е наистина за една магия, която с помощта на висши сили твори дори в земния , живот неща, непостижими за каквито и да е земни изкуства, — но той не се подлъгва от подобни явления, оставащи скрити за земното познание, понеже в Светлината на Духа за него става ясно, че всичко постигнато по този начин представлява само разширяване на обхвата на земните процеси,

но не и свидетелство за вечния Дух, който, извисен далеч над тези неща, се изявява в човешкия дух — за духа на човека, — като негово вечно Праначало.--

Така той става помощник на онези, които Духът е подготвил в човешкия дух като свое проявление в човешка форма, носейки Светлина на всички жадуващи за нея.

Далеч от всякакъв ламтеж за чудеса, той ще съумее да различи със сигурен поглед истинските чудеса на всекидневния живот и ще разпръсква всяка тъма около себе си чрез просиялата в самия него Светлина. —

Той познава новия живот, охулван навсякъде около него от заложниците на земята, но оставащ недостъпен за тях, докато са все тъй в плен на земноживотинския мрак...

*

Който се задоволява с едва разпръснатата от мъждукащото пламъче гробовна нощ, в която пребивава като пленник на земното

животно, той не би могъл да бъде спасен и от „Светещите на Прасветлината“. —

Спасение може да намери единствено онзи, който иска сам да се спаси! —

Ала нека бъде напълно сигурен, че никакви „чудеса“ в сферата на земните събития не са необходими, нито дори „полезни“ за него, ако сериозно се стреми към Светлина! —

Духът винаги избира най-простия път, щом поиска да се разкрие на един човешки дух, като се съедини с него.

У мен се надигат сериозни съмнения, когато чуя някой да казва, че се чувствувал призван от Духа, и в същото време ми разправя за някакви „чудеса“, доказващи автентичността на подобен призив. —

Има винаги голяма доза суетност и духовно високомерие в самонадеяната претенция, че Духът трябвало да засвидетелствува за себе си чрез някакви особени външни знаци: — чрез възможността да се преживеят неща, с каквито не може да бъде удостоен „все-

Който е наистина призван да преживее подобни неща, те го спохождат ненадейно и той изведнъж се оказва изправен пред такова преживяване, без да го е нито търсил, Нито дори очаквал.

Тогава това преживяване е действително изпълнено с духовен смисъл и откровение. —

А който тича след „чудеса“, ще бъде удостоен само с фокусите на „преизподнята“ и всеки, който тръгне да търси вълшебници, неминуемо ще попадне в мрежите на ловки шарлатани! —

Искаш ли да постигнеш новия живот — живота в Духа, който не знае смърт, — обуздай тогава страстта си към чудесата и знай, че истинското Божие чудо ще ти се разкрие единствено в собствените ти дълбини! —

С такова преживяване не можеш наистина да се похвалиш пред другите, но аз бих

117

желал да се надявам, че нямаш намерение да постъпваш кощунствено, оценявайки даровете на Духа само Доколкото могат да ти послужат като повод да се изтъкнеш пред хората като „осенен“ от някаква особена „милост“. —

Колкото и невероятно да изглежда, мога за жалост да потвърдя от собствен опит, че съм срещал немалко хора, които са най-сериозно убедени в искрения си стремеж към единение с предвечния Дух в пълно съответствие с духовния Закон, но въпреки това не пропускат случай да се похвалят пред наивните си слушатели с някакви „тайнствени“ преживявания...

С това те само показват колко неизмеримо далеч са се отклонили от пътя към Духа.

Разбери маниакалното желание на тези клети земни твари да се изтъкнат в особена светлина пред теб и не изпадай в страх и тревога, че ти, сериозно устременият към единение с вечния Дух, не си спохождан от подобни странни преживявания!

Ако наистина си тръгнал по пътя, извеждащ към съединение с вечния, субстанциален Дух, потвърждение за това ще получиш по съвсем друг начин.

Не е нужно да променяш абсолютно нищо във външния си живот.

Весели се с веселите и тъгувай, когато те обхване печал!

Радвай се на земните си дни по такъв начин, че да не се боиш от отговорност пред нито един от своите ближни!

Остани здраво стъпил с двата крака на тази наша обичана земя, но не почвай да биеш всички камбани, решиш ли да протегнеш ръце към звездите!--

Не е необходимо — нито дори полезно — всички да знаят, че си един от тръгналите по пътя към Духа! —

Знай, че и аз самият трябваше да извървя докрай този път, преди да мога да поема по другия, нов път, който ме изведе при моите Братя!

От години вече се намирам там, където извънредно рядко се удава на някого да стигне по време на този земен живот.

Години наред нося вест за Светлината на човеците, разбиращи моя език.

Въпреки това мнозина, макар и убедени, че ме познават добре във външния живот, не знаят за мен нищо повече от онова, което обикновено се знае за един добросъвестен човек, отдаден на професионалните си задължения и уважаван просто защото изпълнява както трябва изискванията на всекидневието. —

Затова върви и ти спокойно по предначертаната ти пътека във външния живот и не си въобразявай, че трябва да страниш от света, за да стигнеш в себе си до Духа! —

Твоите вътрешни преживявания засягат единствено теб самия.

А онова, което можеш да дадеш на другите, има своя собствена стойност дори ако не бъде подкрепено с нито една дума, разказваща за преживяното от теб.

Недей да споделяш тези свои преживявания, ако не си сигурен, че е абсолютно необходимо да говориш за тях!

За всички други хора цялото ти поведение, всяко твое действие или бездействие, ще бъде един безсловесен урок, водещ често пъти до по-добри резултати, отколкото шумните речи за нещата, които те вълнуват.--

Твърде много ти предстои все още да работиш върху себе си, така че недей се чувствува призван да поучаваш другите, без те да са те молили изрично за това. —

Сам със себе си ще трябва да извървиш пътя към Духа, ако искаш да стигнеш до целта си!

Единствено сам със себе си ще успееш да намериш своя нов живот!

Пребъдвайки сам със себе си в новия си живот, ще можеш един ден да помогнеш и на всички, които също като теб жадуват да постигнат този нов живот!---

ПРАЗНИЧНА РАДОСТ

Не за шумно чествуваните външни празници ще се говори тук и не за радостта на онези, които не познават други празници!

Иска ми се да говоря за онази празнична радост, която разцъфва единствено в усамотение и не понася други свидетели извън изживяващия тази радост...

Виждам те как все се оглеждаш за външни празници и се боя, че вече си се отучил да подготвяш сам празниците на своята душа?! -

Ала както на мъдрите владетели от всички времена е било добре известно, че човек се поддава по-лесно на управление, ако тежкият му всекидневен труд бъде подсладен с весели празници през почивните дни, така и за теб е добре да разбереш, че за да овладееш най-бързо всичко онова в себе си, което трябва да ти се подчини, не е достатъчно само да укротиш надигащата се в теб съпротива, но трябва и да възнаградиш с истинско празнично тържество своите добри наклонности всеки път, щом почувствуваш,

Потребността на душата ти от подобна празнична радост е всъщност по-голяма, отколкото предполагат мнозина от най-добрите сред хората!

«Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста!»

А словото Божие ще те нахрани само ако подготвиш душата си да го приеме с празнична нагласа! —

Докато продължаваш да си работилница на всекидневието — каквато и трябва да бъдеш във всекидневния живот, — ще се наложи да се задоволиш с предлаганата от него душевна храна и тя ще ти е напълно достатъчна за времето, прекарано във външна работа.

Понякога обаче душата ти неизбежно дава признаци на умора, изразяващи се в това, че не е вече в състояние да приема предлаганата й от всекидневието храна.

Тогава тя изпитва глад за нещо друго, каквото всекидневието — Колкото и да е богато на душевна храна — така и не би могло да й предложи.

Подобни часове трябва да ти подскажат, че е настъпил моментът да приготвиш празник за своята душа!

Но ти не ще успееш да празнуваш, докато си оставаш „работилница на всекидневието“, която така й не може да бъде докрай почистена от праха и боклуците на всекидневния труд.

Знай обаче у че си надарен с магическа сила да преобразиш себе си!

Твой дълг наистина е да служиш за работилница на всекидневния живот, но ти се полагат и часове на празничен отдих, в които си свободен да се посветиш на най-дълбоките копнежи на своята душа.

В тези празнични часове ти можеш сам да се превърнеш в свещен храм и да отслужиш в себе си всякакви тайнства...

Можеш сам себе си да изпълниш с камбанен звън и звуци на орган!

Ти самият ще си певецът на възвишени, свещени псалми!

Ако умееш да тълкуваш тези символични образи, отдавна значи си разбрал от какъв вид „празнична радост“ има нужда твоята душа, за да не залинее в живота на всекидневието.

Твърде добре са ти познати часовете, когато душата ти бива обзета от умора и отхвърля всяка обичайна храна.

Моят съвет е да престанеш в подобни моменти да се измъчваш и да подготвиш празник за своята душа!

Затвори се в стаята си или излез навън, сред природата, и потърси място, където никой да не те смущава.

При условие че можеш да останеш насаме със себе си, всяко място би било подходящо дори ако си заобиколен с други хора, стига да си сигурен, че те няма да те карат да говориш.

Щом останеш сам със себе си, забрави всичко в теб, което може да ти напомня за всекидневието с неговите мъки и борби.

По-късно ще имаш достатъчно време да оправиш и уредиш всички неща, стараещи се да обсебят днес твоето внимание.

Освободи се от всичко, което не ти внушава чувство на празничност, на радост!

Изгради след това в мисълта си най-чистия, най-светъл и най-красив човешки образ, какъвто е по силите ти да си представиш.

Нека този образ добие живот в теб и щом се уплътни осезаемо пред твоята душа,

— отъждестви се с него и изхвърли всяка мисъл, опитваща се да те убеди колко много се различаваш — и то не в твоя полза — от този идеален образ! —

Естествено във всекидневния си живот ти не си още равен на образа, създаден от самия тебе като олицетворение на заложените в теб възможности, а и никой не знае дали ще бъдеш занапред достатъчно верен на себе си, за да можеш един ден изцяло да се

идентифицираш с него.

И все пак: — в този празничен час ще трябва да се опиташ да забравиш какво ти липсва все още за постигане на пълна тъж-дественост!

В тези празнични мигове трябва да се виждаш напълно идентичен със създадения от теб възвишен човешки образ и да отхвърлиш от себе си всичко, което не му подхожда.

Постигнал тази нагласа, събуди в себе си чувство на свещена тържественост, изпълнено с празнична радост и признателност, без да се съобразяваш с обичайния си стремеж предварително да доказваш в мислите си правилността на своите действия.

Отхвърли всички грижи, защото — повярвай ми: — след връщането си към живота на всекидневието ще имаш достатъчно време да наваксаш всички онези възможности да упражниш чувството си на самокритич-ност, които смяташ, че си пропуснал по време на празника! —

Безкрайно важно наистина за твоята душа е да познава всичките ти човешки слабости и грешки, но още по-важно е да й предоставяш по-често възможност да те вижда такъв, какъвто можеш да станеш, след като овладееш вътрешния си живот!--

В минутите на критичност към самия себе си трябва да се подложиш на най-строг самоанализ, без да се опитваш да се щадиш.

Но не бъди глупав и не си въобразявай, че би могъл да станеш „по-добър“ чрез непрекъснато взиране в пълния с несъвършенства образ, възникнал пред теб в резултат на самокритичния ти анализ!

„По-добър“ може да стане само творческият човек, който — след като е разбрал грешките си — изгражда от себе си един идеален образ и непрекъснато се стреми да се отъждествява все повече и повече с него.

А празниците на твоята душа трябва да освободят от напрежение чувствата и мислите ти и така да подготвят всичко в теб да

постигне съответствие със сътворения от самия тебе идеален образ.

Затова те съветвам да си създаваш такива празници всеки път, когато душата ти почувствува умора от всекидневието.

Твоята душа ще получи от всеки такъв празник нов прилив на душевна сила, който може да те удиви...

Така ти ще се справяш все по-добре с всекидневието и твоята празнична радост ще озари със светлината си и най-мрачните ти часове!

Докато накрая не преживееш още тук, на земята, онази празнична радост, която не може вече да свърши, понеже е свидетелство за: Вечността!--

Тази трайна празнична радост ще постигнеш толкова по-бързо, Колкото по-често осигуряваш на душата си празничните часове, за които говоря тук. —

Непълноценен трябва да е за теб всеки ден, в който не си съумял да вместиш такъв

час на празнична тържественост!

Не мисли, че бремето на всекидневния труд е пречка за това!

Дори да си претоварен с работа като каторжник, пак можеш да си осигуриш своя всекидневен празничен час, ако наистина искаш това, а и не е необходимо продължителността му да бъде измервана по часовник...

А после, изпълнен с неподозирани сили , ти ще можеш отнов.о да се върнеш към всекидневната си работа! —--

ЦЕННОСТТА НА СМЕХА

Ако никога досега не ти се е случвало да преодоляваш часовете на униние и мъка чрез смеха си, ти още не знаеш колко ценен би могъл да бъде той.

Отнасяш се може би дори с презрение към онези, които прескачат всяка пропаст със своето окрилящо сърцето умение да се смеят.

Не искаш да разбереш, че със своя смях някои хора успяват да преодолеят и най-пар-ливата болка.

Повърхностни и безчувствени ти се струват всички, които са готови да се смеят дори когато са отвсякъде заобиколени със скръб и печал.

Внимавай, приятелю, сам себе си да не осъдиш, докато се горещиш така срещу умението на другите да се смеят!

Пословицата право казва, че глупакът се познава по смеха му, ала смехът издава не по-малко и мъдреца.

Не само себе си можеш да избавиш със своя смях от тревоги и притеснения: — така

137

ти ще можеш да спасиш и всички около тебе.

Колко пъти един заразителен, сърдечен смях е предотвратявал големи беди! —

Гневът и яростта се превръщат в посмешище, щом такъв смях овладее в подходящия момент положението.

И все пак се намират хора, които изпитват едва ли не страх от смеха, — които не пестят усилия да запазят кисела и свръхсе-риозна физиономия, видят ли другите да се смеят.

Едни си мислят, че ще бъде уронено достойнството им, ако ги видят да се смеят заедно с веселящите се, — други пък си налагат най-строга самодисциплина, понеже държат да се извисят над земната глупост, а за тях всяко веселие е само глупост.

Така те самите се оказват глупци тъкмо там, където се мислят за най-умни.--

Знай, о търсещи, който се стремиш към хармония в своята душа и полагаш усилия да се съединиш в себе си с Духа: — не бих

могъл да те „взема насериозно“, преди да съм се убедил, че можеш да се смееш!

Не е нужно, разбира се, да се кикотиш като луд, но не бива и да страниш от всеки повод за смях.

Нещо повече дори!

Твоят стремеж към Духа си остава съмнителен за мен, докато продължаваш да мислиш, че по-добре било да се отучиш да се смееш. —

В твое лице искам да видя човек, който е решен да не загубва никога способността си да се смее.

Трябва да си в състояние да се смееш и тогава, когато другите отдавна вече са загубили кураж за това.

Смехът ти ще бъде за мен доказателство за твоята увереност, че непременно ще постигнеш целта, към която се стремиш.

Твоят смях ще ми покаже, че се чувствуваш сигурен и си надмогнал всеки страх.

Fибелна заблуда кара и днес мнозина да мислят, че не могат да се доближат до Бога и Божественото, без да оплакват с най-гор-чиви вопли своята „греховност“.

Ти обаче трябва да се научиш да се надсмиваш над греховете си, защото само ако осъзнаеш, че грехът ти е породен от глупост, ще можеш занапред да го избягваш! —

Повод да се надсмееш над себе си трябва да стане за теб всеки спомен за мрачните дни, когато си можел още да грешиш, вярвайки, че ще намериш „щастието“ си в греха! —

И наистина: никакво разкаяние няма да те изтръгне от греха така, както чистосърдечният ти присмех над твоите глупави постъпки! —

Дори да си затънал до гуша в грях, толкова по-решително трябва да се подиграеш над предишната си глупост и да се научиш сам на себе си да се смееш!--

С всичките си жалби и вопли няма да върнеш назад нищо от онова, което е вече ста-

Разкаянията ти ще оградят може би като с бодлива тел царството на греха, — ала то ще си остане за теб само една „забранена зона“ и ако си честен пред себе си, ще откриеш все пак едно дълбоко стаено в тебе съжаление, че тази оградена територия налага занапред определени ограничения на твоята свобода...

Само ако се научиш да осмиваш необузданото си влечение към греха, ще можеш действително да се избавиш от него!

Така само ще се освободиш истински от склонността си да грешиш!

Каквото и да си оставил зад гърба си по своя житейски път: — то не бива да става за тебе причина да страниш занапред от радостта.

Ако веселието е било преди равнозначно за теб с греха, постарай се вече да разбереш, че ведрата радост е абсолютно несъвместима с онази глупост, която се нарича „грях“.

Ти си станал просто жертва на една празна илюзия, когато си се отдал за момент на заблудата, че ще можеш да намериш трайна радост в греха. —

Твоят смях над собственото ти заслеп-ление е най-сигурната гаранция, че няма да станеш отново жертва на подобна илюзия!

Колкото по-добре се научиш да се смееш, толкова по-свободен ще ставаш!

Колкото по-свободен е смехът ти, толкова по-сериозно ще се заемеш с ония неща, които не могат да се постигнат без сериозни усилия. —

Така твоето умение да се смееш ще ти бъде от голяма помощ по пътя, който води към самия теб!

Така ще можеш да посрещнеш всяка опасност с усмивка!

Така твоят смях ще те освободи от всяка земна тежест, която се опитва да те тегли надолу!--

ПОБЕДА НАД САМИЯ СЕБЕ СИ

Свободната и пълна „изява“ на личност-|та се е превърнала в постулат за днешния човек.

Всеки вярва, че има право на такава „свободна изява“, — срещал съм дори хора, които смятат това за свое задължение.

В рязка противоположност с тези възгледи е изискването, поставяно във всички времена от онези, които са искали да освободят ближните си от земна обвързаност, като им посочат щастливата възможност да стигнат до собствен опит в духовния свят.

Съгла&но това изискване устременият към Духа трябва да се научи преди всичко да побеждава себе си, както гласи следното, парадоксално звучащо предупреждение: « Да намери себе си ще може само онзи, който е удържал победа над себе си.» —

На пръв поглед не може да се прокара мост над бездната, разделяща двете противоположности, и все пак естествената потребност и мъдростта си остават завинаги непримирими само ако в тези думи бъде вложен взаимно изключващ се смисъл...

Докато потребността за „свободна изя-ва“ се свежда единствено до тесните рамки на земно-физическия живот, тя не може наистина да се съчетае с духовния дълг да удържим „победа над себе си“.

Това изискване си остава впрочем неизпълнимо, ако го тълкуваме като „умъртвяване“ на себе си:    като отрицание на соб

ствения ни живот.

В края на краищата условието да победим себе си не е нищо друго освен плод на познанието, вкусен от всички, които не са се задоволявали само с изявите си в земно-физическата сфера: — които са искали да се „изявят“ и там, където са предусещали скрита най-дълбоката основа на своето собствено съществувание.--

Не става изобщо въпрос да отричаме потребността да „изживеем живота си“\ Целта, напротив, е да отговорим по-пълно на тази потребност и така да стигнем до осъзнаване на истината, че за да „изживеем“ по най-съвършен начин живота си, трябва първо да победим в себе си всичко, което пречи на това върховно изживяване. —

А като ограничава „изявите“ си само във физическата сфера, онзи, за когото всички възможности за изява се изчерпват с физическия живот, всъщност упорствува в своята заблуда, понеже не съзнава, че изпитваната от него потребност да даде пълен и цялостен израз на живота си е насочена далеч отвъд сферите на земното съществувание. —

За да може тази потребност да бъде разбрана и насочена по най-правилен начин, трябва много добре да сме осъзнали целия обхват на действителната човешка същност.

Не бива да се задоволяваме само с нейния физически възприеман аспект.

Разглеждан единствено като земно създание, човекът не е нищо повече от едно своеобразно животно, притежаващо всички характерни особености на животното.

Почти не смея да го нарека дори „повиеше“ животно...

Имам предвид не само тялото, но и душата на животното.

Ала за разлика от другите животни, животното-човек е станало поле за изява на една духовна сила, вследствие на което и душата на това животно се е издигнала с течение на хилядолетията на едно по-развито и по-диференцирано равнище.

Въпреки това животинската природа си е все същата и не би могла никога да бъде „одухотворена“ — тоест преобразувана в духовна субстанция, — дори да съществуваше вечно в една и съща индивидуална форма.

На свой ред и духовната сила, стремяща се към изява в тази животинска форма, не би могла никога да бъде „анимализира-на“.

Тази духовна сила е свързана всъщност с един изключително фин, невидим организъм, който може да бъде наречен — макар и не „извъ^космичен“ или „съръхкосмичен“ — във всички случаи „свръъземен“, понеже се състои от субстанция, от която земята е наистина проникната, но която не спада към съставните елементи на планетата Земя.

Става въпрос за космичния духовен „Човек“ в неговата най-близка до земята разновидност, без чието въздействие земното животно, служещо като негово проявление, не би могло да се превърне в земен човек.

В тази своя най-близка до земята форма космичният духовен Човек е без съмнение най-тясно свързан със своето поле на изява: със земночовешкото животно, докато продължава животът му тук, на земята, — и тази свързаност може да стане за духовния Човек както извор на радост, така и причина за страшни, пъклени мъчения, защото стремежът му да се изяви чрез земното животно може наистина да получи съдействие, но може и да бъде възпрепятствуван или дори напълно осуетен от него.

По правило земният човек осъзнава единствено своята животинска същност, извисена на едно или друго равнище под въздействието на духовния Човек.

Това е в сила за образовани и неуки, за млади и стари, за владетели и просяци!

Възможно е обаче правилото да бъде нарушено и тогава земният човек ще се изживява не само в животинското си съзнание

—    Колкото и високо диференцирано да е то,

—    но едновременно с него и в просветленото съзнание на духовния Човек.

Необходимо условие за постигане на това състояние е да бъде изпълнено предварителното изискване, формулирано от мъдреците на всички времена като „победа над самия себе сиН

Ала не бива тези думи да се тълкуват погрешно и стремящият се да надхвърли животинското си съзнание земен човек не бива в никой случай да мисли, че от него занапред се изисква пълен отказ от животинската при-

рода, която е нужна на духовния Човек, за да може да се изяви чрез нея на земята.--

„ Умъртвяването“ на животинското начало е престъпление — все едно дали то води само до парализа, или пък до пълно самоунищожение на животното! —

Аскетът, който измъчва непокорната си животинска природа, не може по никой начин да се смята за по-издигнат от самоубиеца, който с един удар слага край на животинското си тяло, — понеже действията му, макар и не толкова последователни, съвсем не са по-малко осъдителни!---

, Необходимо е да удържим победа единствено над онези желания на животното, за които чувствуваме, че могат да бъдат пречка за изявата на духовния Човек.

Необходимо е животинското съзнание да признае същността си и да се стреми да надхвърли себе си.

Това именно е истинската „победа над себе си“\---

Тя може да доведе до обединение на животинското съзнание със съзнанието на духовния Човек в хомогенно единство сега и во веки.--

Тогава смъртта наистина ще „загуби жилото си“, защото при преминаването си от този земен живот в света на субстанциалния чист Дух така обединеният нов човек запазва съзнанието за своята идентичност!

Човекът-животно сам е направил възможно своето спасение, — но в същото време той спасява и духовния Човек, като го отървава от мъчителните спънки, пораждани от животното, понеже то ще бъде занапред негов верен слуга на земята, оставайки в неразривна душевна връзка с него. —

Не стане ли това обединение още тук, на земята, могат еони да изтекат, преди надживялата човека-животно „душа“ да бъде в състояние да се свърже със съзнанието на духовния Човек, който е гарант за нейния собствен вечен живот...

На тази земя във всички времена е имало човеци, които още по време на земния си живот са съединявали „животното“ с „Бога“ в себе си: — съзнанието на човека-животно със съзнанието на духовния Човек, — и всяко духовно знание, което и днес още се среща на земята, Колкото и да е примесено с най-различни добавки от непризвани „учители“, води началото си от тези именно човеци, тъй като за да проговори на земното човечество, Божеството не може да мине без посредничеството на човека. —

А всичко казано от онези, които са упълномощени да поучават от името на духовното Човечество, защото са се осъзнали в не-го, е помагало винаги само на хората, приели да съсредоточат цялата си воля за „победа над себе си“ в посочения тук смисъл.

Никой човек не може да спаси ближния си, — но който познава спасителния път, може да го покаже и на другите.

Ала той няма нито власт, нито право да ги накара да тръгнат по този път!

Трудно, много трудно е за земния човек да си признае, че все още живее само в животинското си съзнание!

Особено трудно е това за „праведниците“, убедени, че отдавна вече са намерили спасение в някое религиозно учение, — трудно е и за онези, които се мислят за „богати“ духом, защото острият им ум е способен да разнищи всичко!

Не бих се изненадал, ако тези спънати от собствените си предразсъдъци хора се отнесат единствено с пренебрежение към думите ми, вместо да се постараят да изпитат тяхната истинност...

В немалко мозъци коловозите на мисълта са непоклатимо вледенени като следи от колела по кални зимни пътища!

А съгласно вечния Закон никой не ще може да променя вече съдбата си, след като напусне един ден земята...

Сега, в мига, в който четеш тези думи, за теб е настъпил часът на опомнянето!

Сега ти можеш още да решаваш и си

все още господар на своите решения!

Но няма да имаш полза от внимателното претегляне на моите думи, ако не се стремиш с всички сили да постъпваш в съответствие с тях!

Най-разумно ще е да не обръщаш внимание на предразсъдъците си, защото няма да можеш да преценяваш истински, докато победата над самия теб не те освободи един ден от игото на твоята животинска природа и докато не встъпиш в съзнанието на своя духовен Човек!--

Трябва да удържиш победа не над мен и моите думи, а над собствената си заблуда, чиято причина се корени в самия теб!

СЪВЪРШЕНСТВО

Цялата най-висша мъдрост се таи

не в „мисленето“, — тя е в Битието. Живата Действителност ще ти дари мислене, в сияние въззето!

Мислене, което само „мислене“ остава, води към затънтена пътека — истинското Битие единствено рои

мисли, пълни с милост към човека! Цялата най-висша мъдрост на света

с пълнота в живота се постига,--

с празно мислене най-висша мъдрост ти никога не би съзрял, дори на книга!

*

Предисловие.......................................... 5

Възкресение............................. 9

Знанието на мъдреците.................... 19

Закономерност и случайност    25

Напразни усилия.................37

Карнавал на окултизма......................| 51

Вътрешни гласове............. ... . 65

Магията на стража ............................ 81

Граници, на всемогъществото........... 95

Новият живот...................... ....109

Празнична радост.............. 123

Ценността на смеха ............... 135

Победа над самия себе си...................143

Съвършенство.......................................157

стр.

4-7	отг.	Йоан. 11:25,26.
1-3	ОТД.	Йоан. 14:24.
9-10	отд.	Мат.28:20.
11	отд.	Мат.11:19; Лук.7:34.
6	отг.	Мат.15:14; Лук.6:39.
11	отд.	Евр. 12:6.
10-11	ОТД.'	1 Йоан. 4:16.
9-10	отд.	Срвн. Рим. 8:19,21.
.6- 7	отг.	Мат. 4:4, Втор. 8:3, Лук. 4:4.

стр. 13, ред стр. Н, ред стр. 17 , ред стр. 50., ред стр. 99 , ред стр. 100, ред стр. 106 , ред стр. 126 , ред

Заключението в мерена реч „Съвършенство“ е преведено от Стефан Басарбовски.

Печатни грешки в „ИСКРИ/МАНТРА-ПРАКТИКА“ стр. 40, р. 9 б#Д.отпечатано: ££ от физическото ухо като звук. —“ да се чете:    ... от физическото ухо звук. — “

стр. 72, р. 8 отг. отпечатано: „ Leuchtem... Щ да се чете: „ Leuchten... “

Печатна грешка в „БРАКЪТ“ стр.192,р. 1 отд. отпечатано: „ Е. Шикандер. “ да се чете: „ Е. Шиканедер. “

Bo Yin Ra

Йозеф Антон Шнайдерфранкен

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Превел от немски Борис Стоянов Стилов редактор Нина Иванова

Печатни коли 10,25

вечаш

Cl® nenurpiKD ООД ПЕРНИК 2300 £М POIVGRHPI1 LTD PERNIK 2300