BO YIN RA

БРАКЪТ

НА ВСИЧКИ, КОИТО ТЪРСЯТ ЩАСТИЕТО В БРАКА!

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. За възвишената святост на брака  7

2. За любовта 27

3. За общността

4. За мъката и радостта 71

5. За изкушението и други опасности 87

6. За принудата на всекидневието 111

7. За волята за единство

8. За унаследяването на щастието 155

9. За вечната свързаност 169

<<< ЗА ВЪЗВИШЕНАТА СВЯТОСТ НА БРАКА

Свещена, трижди свещена е връзката между жената и мъжа в тясно споена общност по време на земния им живот!

Свещен е поривът на половете да се съединят! —

Свещена е мистерията на зачатието и раждането! —

Свещена е невидимата връзка, която свързва същества, отдавна вече родени на тази земя, за да бъде създадено обиталище за нов живот! —--

Блажени са всеки мъж и всяка жена, които разбират това и се познават взаимно в любовно единение, както и Първоизворът на всяко съществувание познава себе си като „Мъж“ и „Жена“ във вечното единство на Любовта! —

Блажен е домът, който се превръща в най-възвишен Божи храм тук, на земята, когато в него се осъществява истинско единство в брак, сключен пред лицето на Вечността от човеци, знаещи за високото достойнство на своята човешка същност! — — —

Тук се извършва едно дълбоко тайнствено чудо, съзнавано от премалцина в този свят и скрито дори за онези, които го осъществяват!

Как неизразимо глупаво — как безкрайно далеч от всяка мъдрост — звучат в ушите ми думите на онези, които говорят за „съвършенство” когато мъжът и жената се отбягват по житейските си пътища, уж за да постигнели по-високо душевно развитие! — —

Човекът, който в земното си въплъщение е само една половинчата форма, си въобразява, че стига до някакво съвършенство, — без изобщо да подозира, че то е постижимо за него единствено в спойка с другата половина, свързана някога с него в Духа и разделена физически от него едва тук, в земния живот! — —

Истински достоен за окайване е мъжът, достойна за окайване е и жената на тази земя, ако на едната половина не се удаде да намери тук, по време на физическия си живот, съответствуващата и друга половина, защото само съединена с нея тя би образувала едно цяло, допълнено с онова, което собствените трептения на нейния обособен полюс не могат никога да и дадат! — —

Достойни за окайване са те, както и мнозина други в този земен свят, които са също възпрепятствувани да постигнат действително онази степен на развитие, която са потенциално способни да постигнат...

Често в такива случаи на прозрелия му се струва, сякаш самата природа е готова да се смили над тези ограничаващи се само в рамките на своята обвързана, половинчата човешка същност клетници, подбуждайки творческата им фантазия да си създаде във външния свят един идол на другия пол като жалък заместител на липсващото тук, на земята, допълнение на противоположния физически полюс. — —

За запознатия с историята на екстаза и мистиката няма да е никак трудно да посочи цял куп примери затова...

Наистина подобни преживявания се преиначават и възвеличават впоследствие като най-възвишен духовен опит, но всичко изпитано по този начин се дължи винаги само на физическа възбуда и превъзбуда! — — —

Нито един земен човек — бил той мъж или жена, — който е физически годен за брак и не се чувствува лишен от тази възможност поради неумолимо сурова съдба или по други непредотвратимо тежки причини, няма да бъде способен да изживее с пълна яснота още тук, на земята, своята духовна същина, докато продължава доброволно да отбягва действителното взаимно допълване на половете, заложено от самата природа! — — —

Тук няма място за никакви „пазарлъци” за никакви извъртания и усуквания!!

Никой от онези, които се мислят за „постигнали съвършенство“ тук, на земята, и гледат на брака като на препятствие по своя път напред, или дори като на нещо нежелателно, не би могъл да стигне до целта си, щом си въобразява — било заслепен от прикрита себичност, било подведен от „религиозна“ заблуда, — че тъкмо тук, където Божеството се е склонило най-ниско до него, той трябвало да се пази от примките на „дявола“, за да бъдел осенен от „святост" радваща се на измамно битие единствено като безумно порождение на бленуващи аскетични мозъци и приветствувана за жалост в този свят на привидността с едно направо пагубно благоговение не само в миналото, но и до наши дни! —

За сладострастника най-святата мистерия на човека се превръща единствено в повод да изпада в нервна възбуда и да търси наслада в задоволяването на тази възбуда.

Той е един заблуден клетник, който не осъзнава достойнството на своята човешка същност и мърси най-святото с кал! —

Не по-малко заблудени са и всички онези, които искат да напреднат по пътя към съвършенството, но не разбират, че се нуждаят от допълващия ги полюс, за да могат да се окръглят в едно цяло!--—

Заблудени също така са самонадеяните глупци, виждащи тъкмо в своето безбрачие гаранция за това, че са на прав път, и убедени, че са се издигнали до неимоверни висини, понеже са се отказали — уж заради „царството Небес-но“ — от брачно единение с другия пол!--

Наистина и безбрачният може да измине сам своя път към съвършенство и да стигне по свой начин един ден до най-високата си цел, но по време на земните си дни той никога не ще може да се извиси до онази вътрешна пълнота, която би била постижима за него единствено чрез брака.--

Като част той може да се домогва винаги само до частично съвършенство и през земния си живот няма никога да добие онази яснота, която е достъпна единствено за човек, съумял да изгради в истински брачен съюз новото единство на едно цяло чрез свързване на мъжкото и женското начало.--

Ала безбрачният ще може да постигне по свой начин частично съвършенство само при условие, че истински — а не родени от човешката глупост — основания свидетелствуват пред Бога, че той е останал безбрачен не по свое собствено желание! — —

Но такива валидни пред Божията оценка основания могат да се посочат далеч по-рядко, отколкото са готови да предполагат поддалите се на празни илюзии хора...

Нека никой не се позовава на тях, ако не е потърсил отговор дълбоко вътре в себе си и не се е уверил, че в безмълвието на едно несмущавано от нищо самовглъбяване наистина е чул гласа Божи! — — —

Ала, от друга страна, нека никой не се стреми към единение с другия пол, тласкан единствено от похотливите си желания и преди да се е убедил вътрешно, че такова единение няма да бъде наистина спасително за него, ако не се чувствува готов сам да поеме вечната отговорност за този съюз, — все едно дали и другата брачна половина е готова от своя страна да я носи, или не иска и да знае за подобен дълг!--

Твърде старо е дълбокото заблуждение, че да се ожениш е „добре“, но да не се жениш — „по-добре“: и откакто тези думи са били казани, те тегнат като огромно духовно бреме върху съвестта на всички следващи поколения, — още повече че онзи, който — неопазен от подобна глупост — пръв ги е изрекъл, се е радвал на едно наистина високо прозрение в немалко духовни тайни...

Време е заблудата на мъдреца да бъде най-после обезсилена!

Време е бракът — разглеждан наистина като „свещено тайнство“, като спасително средство, макар безбрачието да се смята за несравнимо „по-спасително“, — да бъде най-после освободен от светотатствената представа, че зрялата жена, останала чужда на най-висшето, най-свято осъществяване на своята женственост, стояла по-високо от всяка жена, постигнала майчинско достойнство, — че безплодният себелюбец, потискащ мъжката си сила и лишаващ земята от богатството на кръвта си, превъзхождал всеки мъж, станал тук, на земята, баща на нов живот!--—

Време е наистина бракът да защити най-святото си съдържание от онези, които обявяват за „порочен“ акта на зачатието и не са се посвенили да подхванат фантастичното предание на древните „езичници“, приписвайки — в „духа“ на античните митове — раждането на най-възвишения Син Божи сред човеците на една „Дева“, — без да подозират, че древните митове предават грижливо скритата вест за раждането на Бога в човешкото сърце, — за раждането на „Сина Божи“ в душата, която единствен Духът Божи може да оплоди...

Несъмнено заслужаваща всяка почит е жената, удостоена да стане майка на един Син, чието светло Учение може да донесе спасение за цял свят, ако хората са готови да постъпват в съответствие с него, доколкото го познават истински! —

Ала не по-малка почит заслужава и бащата на такъв един Син, понеже: който вижда тук Сина, той вижда и оногова, който го е заченал, тъй като кръвното богатство трябва да е вече налице, преди да може да бъде унаследено! — — —

Да се отрича тук зачеването чрез бащината кръв е само белег на същото подценяване, което на друго място обявява безбрачието за „по-спасително“ от брака!--—

„Бракът“ за мен съвсем не е безрадостно, подвластно на нагона съжителство, целящо взаимното погасяване на мрачния плам на сетивата! —

„Бракът“ за мен не е смешението на половете, гледащо на детето само като на заплаха за тяхното удоволствие!--

„Бракът“ обаче не е и безотговорно създаване на нов живот, на който не могат да се осигурят благоприятни условия за развитие!

Наистина, няма на тази земя такова житейско състояние, което да изисква повече самообладание, повече вживяване в чувствата на другия, повече съзнание за отговорност, отколкото са нужни в истинския брак! — — —

Единствено изпълнилият всички тези високи изисквания може да се надява, че ще намери брачното щастие, търсено толкова често, но постигано тъй рядко, понеже голямото мнозинство от хората са убедени, че е достатъчно да го изискват настоятелно — като свое „законно право“, — вместо да осъзнаят, че са длъжни, подобно на всяко друго щастие, сами да си го изградят, сами да си го създадат! — — —

В тази книга ще се говори по-нататък за това какво представлява истинският брак и какво изисква той от нас.

Ще покажа, че наистина е нужна непоколебима готовност, изпитана воля и школувана сила, за да се изгради бракът такъв, какъвто трябва да бъде, — но че всъщност един истински и щастлив брак може да се създаде много по-лесно, отколкото сме склонни да предполагаме заради големия брой нещастни брачни съюзи...

За всички, на които бракът тепърва предстои, нека следващите страници послужат като подготовка за него.

Които отдавна вече живеят в брачен съюз — все едно щастлив или разстроен, — нека си изберат от моите думи, каквото може все още да им бъде от полза!

А който не вижда никаква възможност да избегне страшния и дълбоко сериозен въпрос, дали да не разтрогне вече брака, сключен навремето от него с толкова надежда за радост и щастие, тъй като всяка възможност за щастие в този брак му се струва отдавна изгубена, нека се запита след прочитането на тази книга, дали наистина смята за оправдано подобно разтрогване и дали е готов да поеме отговорността за това и пред лицето на Вечността?! — — —

Разбира се, онова, което е безвъзвратно сринато, не бива да се превръща в неотстранима пречка за всяко ново щастие!

Разбира се, един житейски съюз, трупал разочарование след разочарование и носил ден след ден само мъки и беди, не бива да бъде продължаван до последното проклятие!

И все пак: — твърде много бракове са били вече разтрогнати, макар съвсем да не са показали пред Бога онази степен на разстройване, която би оправдала подобна стъпка...

Доста често едно сериозно поставено ново начало на брака би положило основите на ново— и този път трайно—щастие, ако не са били прибързано изгорени всички мостове между съпрузите, тъй като погледът е бил вече насочен навън — към ново щастие до рамото на друг партньор. — — —

Който иска да чуе и чувствува, че казаното се отнася за него, — нека чуе!

А който е принуден да се въздържа от брак — било защото съдбата го е лишила от такава възможност, или пък е длъжен да остане безбрачен, понеже не би могъл никога да поеме отговорността за един брак, — — нека остави тази книга настрана, тъй като не за него е написана тя! —

Написаното тук е предназначено за хора, които не са възпрепятствувани от никаква неотменима и валидна пред Бога причина да се стремят към съвършенство в брачно единение. —

Единствено за тях е предназначено онова, което е намерило словесен израз тук!

Естествено аз познавам много добре и измамните призраци на безумния стремеж да се подкопава светинята на брака, сякаш става въпрос за плесенясали от старост стени, които трябва непременно да се съборят, за да се разчисти пътят към свободата.

Едва ли може да се прекали с настойчивостта на предупрежденията, отправяни срещу една тъй съдбоносна заблуда!

От дивата стадна общност, където — казано без заобикалки — всяка жена е трябвало да се отдаде на всеки способен да я овладее мъж, неописуемо дълъг път е извел в края на краищата земния човек до величавия Храм в духовния свят, в който един мъж се съчетава с една жена. —

Животинското начало е било заставено да се подчини на Духа, колкото и да се противи да преклони доброволно глава пред него. —

Макар и днес още да има милиони, които не са достигнали това стъпало, — макар цели народи да гледат все още на жената единствено като на родилка и оръдие за удоволствие, ако не като на работно животно, купувано и продавано като най-обикновен добитък, така че броят на „притежаваните“ от един мъж жени се използва като мерило за неговото богатство, каквото е и броят на добитъка му на пасбището, — на едно по-високо равнище отдавна вече е признато, че само бракът, свързващ една жена с един мъж, отговаря на духовно-божествения Закон. — — — -

Горко на онези, които подкопават с необузданите си страсти своя собствен брак, — неспособни да погледнат човек от другия пол, без да го пожелаят! — —

Нека не говорим за „случайност“, а да се постараем да видим вместо това изява на една определена воля във факта, че двойката, запазила най-грижливо брака си от всяка друга сексуална връзка, е сигурно защитена срещу прихващане по полов път на онази гибелна зараза, която в резултат на мимолетна, необуздана похотливост носи проклятие и страдания за цели поколения! — — —

Тук природата показва съвсем недвусмислено какви изисквания поставя самата тя към днешния земен човек!

Независимо кой е този човек и какви са неговите подбуди: — онзи, който дръзва да подкопава кощунствено брака, съчетаващ една жена с един мъж, като не се съобразява с обвързаността и задълженията, произтичащи от такъв брак, поема върху себе си най-тежка вина: извършва грях спрямо цялото земно човечество и създава космично объркване, — — да не говорим за чудовищното осквернение на Храма, издигнат в чистия, субстанциален Дух там, където се осъществява един брак!---

Само милост свише може да даде опрощение на поелия такъв кощунствен грях бракопрестъпник, и то единствено при условие че той сам търси изкупление! —

Не много по-лек грях извършва обаче и онзи, който дръзва да руши една форма, сторила му се „отживяла“ само защото не знае как да я изпълни с истински живот! — —

Напразен остава на тази земя всеки опит да се създаде някаква нова, по-добра форма на съчетанието на половете, защото: — онова, което човечеството е успяло да постигне в брака между един мъж и една жена, се корени в най-вътрешната структура на Божеството!

Който посегне да руши тази изградена с дълбоко прозрение форма, той просто не си дава сметка за последиците на своите действия!

Това би означавало да се унищожи едно светилище на Духа, строено хилядолетия наред от най-мъдрите люде на земята! —--

А рухне ли веднъж в развалини, хилядолетия пак ще трябва да изминат, за да бъде отново съградено, — ако това изобщо се окаже възможно!--------------

<<< ЗА ЛЮБОВТА

Тъй като брачната връзка, чиято възвишена святост се старая да разкрия в своето учение, се осъществява преди всичко в любов и не може да бъде трайна без любов, — нека сега посветя, преди всичко останало, няколко думи на любовта.

Ще започна с една форма на любовта, която макар да се проявява в земното, се корени дълбоко в Духа. —

Тази любов може да се открие и у животното, както навсякъде, където има живот!

Животното обаче не е способно да почувствува духовната основа на тази форма на любовта и затова си остава ограничено в рамките на инстинкта и нагона, — на неосъзнатия стремеж към майчинство и грижи за „котилото“.—

Ала твърде често и човекът на тази земя си остава, за съжаление, също така роб на своята обвързаност с животното: без какъвто и да е стремеж да се утвърди като господар и повелител на животинското в себе си...

Чувство на състрадание обхваща посветения, изправен пред такъв позор на същества от неговия вид, — станал свидетел на жалкото самоунижение, готово да се задоволи с похотливо сладострастие и скотска наслада там, където е дадена силата да се изживеят най-чисти божествени радости! — —

Но мнозина, макар и без да вникват в най-дълбоките основи на всяко съществувание, предусещали все пак своето високо човешко достойнство и не могли да овладеят погнусата си пред подобно оскверняване на човешкото име. —

Така те си втълпили, че всяка любов, която не може да се изживее, ако не бъдат задействувани силите на животинската природа, се намира неизбежно на същото ниско стъпало, и не успели да осъзнаят, че и животинският нагон може да стане повод за Духа да изживее себе си...

И те ядно проклели съдбата, заставила ги да усещат в жилите си онзи „животински“ импулс, от който така и не успели напълно да се отскубнат. — —

Объркани и измъчени, те се отдали на заблудата, че всяка любов, напираща към земноживотинска изява у тях, била изчадие на ада и заплашвала да унищожи душата им. —

А и при кого всъщност биха могли да потърсят помощ, която да ги просветли и спаси от това самоизмъчване?!?

Едните имали за единствена цел да укрепят тяхната заблуда, понеже и те самите били в неин плен, — докато другите — — им се надсмивали...

А позналите от собствен опит щастието на най-блажения дар, — щастието на любовта, която съединява „животинското“ с Божественото: която го спасява от „клеймото“, като пречиства поривите му и го възпитава да служи на душевния живот, — били твърде рядко склонни да говорят за това свое най-свято откровение. --—

Но къде другаде е по-остра нуждата от поучение, ако не по пътеките през земните полета на любовта, където набъбнали от отровни сокове растения избуяват повсеместно в същите огнени багри, красящи и онези пречисти цветове, чиито чашки таят дълбоко в себе си небесната роса!? — —

Не се налага дълго да търсим, за да попаднем на хора, които посрещат само с горчива иронична усмивка всяка възхвала на любовта...

Лесно е да се изброят браковете, където мъжът и жената са познали любовта така, както би трябвало да я познава всеки брачен съюз! —

Едни са убедени, че истинската любов се изчерпва само с душевната връзка, и започват да изпитват едва ли не взаимно отвращение към телата си, защото те искат и нещо друго...

Други пък мислят, че наслада от любовта си могат да получат единствено чрез задоволяване на своите плътски желания, докато накрая, преситени, не се отвърнат един от друг.

И едните, и другите са много далеч от правилния начин да се изживее онази форма на любовта, от която се нуждае истинският брак!

Любовта, единствено отговаряща тук на повелите на духовния закон, обхваща в своята изява както духовното, така и животинското начало.

Но заложеното в животинската природа на земния човек не бива по никой начин да служи само за животинска, „скотска“ наслада, — то трябва да стига до съзнанието проникнато от Духа и преобразено от него: — само издигнато на духовна висота.

Мъж и жена трябва да се познаят един друг в духовно-плътско единение така, както Мъжът и Жената са били съединени в Бога преди „падението“ в този свят на физически-сетивните явления, — и както, Мъжкото ще се съедини отново с Женското веднага щом двете човешки половини постигнат своето спасение в света на Духа...

Тези думи ще си останат еднакво неразбираеми както за похотливия развратник, така и за аскета, готов във всеки порив на своята — опетнена единствено от него — животинска природа да не вижда нищо освен „сатанинско“ изкушение. — —

Ала преживелите макар и веднъж само в себе си нещо подобно на онова, което се опитвам да предам със слово, знаят много добре какво искат да кажат тези мои думи! — — —

А който не знае от собствен опит за каква свещена мистерия — постижима във физическото единение на телата — говоря тук, стига да е с чисто сърце, непременно ще предусети онова, което би могъл да узнае едва тогава, когато го преживее сам! —

Никоя жена и никой мъж не могат да постигнат осъществление извън това — най-високо тук, на земята — духовно-плътско изживяване на новото единство, — осъществление, което единствено утолява напълно — без какъвто и да е блудкав привкус на неудоволетвореност — горещото въжделение на душата и плътта, привличащо взаимно двата пола в любов до самозабрава, стига те да не са движени само от животинския нагон! — —

А само в един истински брак, обхващащ в ново единство мъжа и жената и сключен — поне според сериозната и твърда решимост на съпрузите — за цял живот, връзката между половете може да се издигне до такава висота, тъй като само тук съществува изградена онази форма на единство в субстанциалния Дух, която се поддава на такова изживяване. —

Ала невъзможно е тази велика мистерия да се превърне в преживяна действителност без най-строга дисциплина на чувствата, без най-строга дисциплина на въображението! —

Детето, разбира се, е цел и желание на всеки истински брак!

И все пак според духовния закон, изискващ да бъде изпълнен чрез брака, — зачеването и раждането на живот е едва второто по важност предназначение на брачната връзка! —

Първото е изграждането на ново духовно единство, спояващо двете половини в онова цяло, което може да се усети от човека на тази земя само по духовно-плътски начин и което — като последица на така преживяното — влива такъв приток на сили в целия му живот, какъвто може да породи само духовното цяло и какъвто нито една от двете половини на това цяло не може да постигне самостоятелно, колкото и големи усилия да полага! — — —

Ето защо бракът — макар и само по силата на възможното единствено в него утоляваме на всеки копнеж към чиста духовно-плътска любов — е неоценима помощ по пътя към съвършенството, — дълбоко тайнствена подготовка за завръщане в царството на субстанциалния Дух, — той е порта към най-блажено предусещане на свръхземния живот за всички, които са готови да използват ключа, предложен им тук, в тази книга! — — —

Ако земният човек беше изграден само от духовна субстанция, всичко, което бракът му дава като възможност за изживяване, би могло да стигне до него единствено чрез духовния му организъм.

Но паднал някога от своята висока, богоравна „сияйност“, за да изживее себе си в един свят на физически-сетивните явления, — — както погрешно е смятал: като свой собствен, не вече единороден с неговото Праначало, „Бог“, — — човекът се е свързал тук с животното, затова всичко, което се стреми да преживее духовно, може да му се разкрие единствено като телесно усещане на основата на предоставените му от неговата животинска същност сили. — —

А ако той, изпаднал в суетна заблуда, си въобразява, че е надраснал всичко животинско — макар негов единствен носител, докато живее на земята, да е земноживотинското тяло, — с това мами сам себе си и става пречка за собственото си развитие, вярвайки, че е постигнал някакво уж „духовно“ преживяване, което не е нищо друго освен: — — извратено усещане на самото „животно“! —--

Нищо обаче не може да предпази от такова извращаване на животинските усещания по-добре от истинския брак, където духовно-плътската любов е намерила своята най-чиста, най-възвишена форма!

Но любовта, която насочва и ръководи всичко в един истински брак, съвсем не се свежда единствено до духовно-плътската си изява: — обусловена от стремежа на половете да се съединят.

Макар тази духовно-плътска любов да си остава неизменна предпоставка за една брачна връзка, тъй като в противен случай „брачният съюз“ се оказва принизен до отвратителна карикатура на самия себе си, любовта и в още една форма озарява с лъчите си живота на двама човеци, сключили брак и съзнаващи своето двуединство в Духа...

Този път говоря за любовта без обект на любовта: — за такава форма на любовта, която не се нуждае от обект! —

За да бъде почувствувана от нашата земна природа, тя също има нужда от посредничеството на земното тяло...

Но докато духовно-плътската любов, водеща до съвкупление в брака, има винаги нужда от свой обект на любовта, за да бъде почувствуван еротичният и плам, — докато и онази любов, която обгражда с грижи детето, отразявайки благотворните си лъчи обратно върху родителската двойка, също не е без обект на любовта, сега става дума за напълно свободната от всяка обвързаност Любов, — тя не копнее за нищо извън себе си и не се нуждае от ответна любов, понеже намира удовлетворение сама в себе си, независимо къде се проявява. — —

Малцина познават тази Любов!

Твърде рядко се изявява тя в земния живот!

И все пак се среща много по-често от онази висша форма на брачната любов, за която ставаше дума по-горе!

По простата причина, че тя може да се осъществи далеч не само в брака...

Но за да бъде истински щастлив, бракът не бива да се лишава и от тази Любов без обект на Любовта! —

Животът на двамата съпрузи протича не само в свещено-величавия Храм на брачното ложе — в какъвто се превръща и най-скромната, най-тясна, най-бедна колиба, под чийто покрив мъж и жена се свързват в онази висша форма на духовно-плътската любов!

Истинският брак е общност на живота в най-широкия смисъл на тази дума!

Но при общността на този земен живот двете половини се убеждават на всяка крачка, че въпреки цялото си духовно-плътско единение, във външния свят те си остават две отделни части на едно духовно цяло, всяка от които се подчинява по самата си природа на свои собствени закони. — —

Така един срещу друг застават два самостоятелни живота, които трябва да се обединят сега в един нов живот на общността!

Не искат ли да пропъдят щастието далеч от себе си, те са длъжни да постигнат и това обединение, както преди това са осъществили новото единство на духовно-плътската любов...

Но не е вече по силите на духовно-плътската любов да постигне единение тук, — ето къде се крият корените на заблудата, проповядваща с оракулски тон за вродената „омраза между половете". —

О не, приятели, — тази омраза съвсем не се дължи на естеството на пола, макар понякога да се проявява там, където съвместният живот се споделя от хора с различен пол!--

Във всички тези случаи наблюдаваме само противопоставяне между волята за еротично единение на половете и онази друга воля, която иска да утвърди като цяло отделната част и не признава никакви норми освен нормите на своето собствено съществувание!

Тогава този сблъсък може да се превърне в омраза, но абсолютно погрешно е тя да се разглежда като неизбежно присъща на самата природа на пола!

А да победи омразата може единствено онази форма на любовта, чиято искра не пламва от определен обект на любовта и която се проявява, без да търси такъв обект, понеже тя е сама по себе си осъществление. — —

И пак тази любов заради самата любов е единствено способна да ни научи как да намерим верния начин, по който двете половини в брака трябва непрестанно да се стремят да се формират и изглаждат, ако искат да се съчетаят в жизнено единство! — —

Дори някои така наречени ,,бракове“, заели от истинския брак само името, успяват често пъти да постигнат някаква поносима форма на общност, стига в единия — или пък и в двамата — от съпрузите да има нещо от любовта заради самата любов, — макар в този съюз духовно-плътската любов да не е била никога налице нито във висшната си форма, нито в по-нисшите си разновидности...

Пословична е „горещата любов“, която в края на краищата неизбежно „изстива“!

Обаче: — истинската любов не може никога да „изстине” защото тя се разгаря само там, където яркият и плам се захранва от неизчерпаемо богат извор! — —

Тя може да се превърне в стихиен пожар, но не може никога да угасне: не може да изстине, — колкото и да се правят опити да бъде потушена с всички средства!

А лишеното от този плам на любовта чувство би могло да се окаже чувствено опиянение или изкуствено подклаждана еротика, — може да е криво разбрано приятелство или възхищение и благодарност, погрешно изтълкувани като „любов“, но единственото общо нещо между подобно чувство и истинската любов е наименованието...

Никой не бива да се учудва много-много, ако тази псевдолюбов рано или късно „изстине“!

Едно така подхранвано, въображаемо чувство не бива никога да овладява до такава степен даден човек, че да го накара да се самозалъгва и убеждава колко сериозни основания имал да сключи брак!--

Безброй нещастия и беди можеха да се избегнат, ако срещналите се по някакво стечение на обстоятелствата хора от двата пола не превръщаха веднага и най-малкия еротичен трепет във фетиш, провъзгласен след това от тях за „любов“!

Самата природа на двата пола е такава, че между всеки мъж и всяка жена постоянно се разпространяват еротични вибрации, макар тези фини, непрекъснати трептения на невидими енергийни вълни да са толкова слаби, че изобщо не се регистрират от съзнанието, — както става при всички люде с чиста душа.

Единствената опасност се крие в това, че неукрепнали натури, чиято фантазия няма никаква представа какво означават дисциплината и самообладанието на едно чисто сърце, търсят още в тези слаби трептения радостта от опиянението, сами усилват вибрациите и не се успокояват, докато не ги превърнат в: — желание...

Това желание те наричат „любов“ и от подобно недоносче на своята извратена и необуздана фантазия правят дори извода, че били в правото си да се стремят към брачна връзка! Безкрайно далеч от всяко съзнание за отговорност, — маниакално устремени към утоляване на желанията си, — след като достигнат най-после целта си, те бързо загубват всякакъв интерес към така горещо желания някога партньор в постигнатия с толкова усилия „брак“, понеже отдавна вече са подвластни на притегателната сила на някое ново желание...

Едва ли е нужно да споменавам, че в такива случаи става най-вече въпрос за мъже, които пожелават представителки на женския пол, защото рядко въображението на жената е дотам покварено, че да я тласне по същите пътеки.

Който има друга представа за женската природа, нека не забравя, че в подобни случаи той сигурно се осланя на сведения, идващи от мъже, които явно предпочитат да преоткрият своя собствен нрав и у жената, — или пък познават само леки жени и затова смятат всяка жена за леконравна! — —

Доста често и жената е склонна, за съжаление, да се стреми към „брак“ без любов, а после се оплаква горчиво, че не е „намерила щастие“ в „брака“.

Но причините за „нещастията“ на жената са обикновено от друг характер и в повечето случаи те са далеч no-извинителни от подбудите на мъжа. —

Честолюбивият стремеж да се пребори със съперниците си за мъжа, от чиито постижения се възхищава, — желанието да бъде „осигурена“ или да се измъкне от прекалено строгата родителска опека, — тези са най-вече основанията, каращи жената да встъпи в „брак“, без да изпитва любов, стига еротичните трептения да и се сторят дотам поддаващи се на усилване, че да се превърнат за нея във външен чувствен заместител на любовта. —

Ала независимо коя от двете страни е по-виновна: — подобен „съюз за цял живот“, който обикновено едва издържа криво-ляво няколко години, си остава винаги една жалка карикатура на истинския брак! — —

Духовният закон, изискващ да бъде неумолимо съблюдаван там, където мъж и жена са готови да се свържат в брак, не може да бъде нито „заобиколен” нито „нарушен“, както се заобикаля и нарушава „брак“, който всъщност не е — а и никога не е бил — такъв, щом е станало възможно да бъде престъпен, — дори съпрузите да са вярвали някога, че ги свързва брачна връзка, и да са продължили да вярват в това, докато основата на брака им не е била подложена на изпитание.---

Ето защо, искаме ли да изградим истински брак, нека се запитаме преди всичко има ли налице истинска любов!---

Не е никак трудно да я разпознаем и тя не може никога да се скрие! —--

Трябва час по-скоро обаче да се изтръгнем от бляновете, лелеещи една лъже-любов, и да се откажем най-категорично от всяко действие, способно да подсили заблудата на бдижния, който в хаоса на чувствата си се отдава на такава псевдолюбов...

Ала истинската любов не е само „чувство“ и не се изчерпва с „емоциите“! —

Любовта е преди всичко сила! —

Който злоупотребява с нея, рискува да опознае същата тази сила под формата на — омраза!

Тогава тя се проявява като карикатура на самата себе си...

А който усеща в себе си силата на любовта е нейната най-висока и най-светла степен на развитие, той излъчва любов и не може да не я събуди дори там, където тя все още дреме, щом почувствува, че е срещнал човека, предопределен му от съдбата да се свърже с него в истински брак.---—

Ако и двете половини чувствуват, че ги свързва истинска любов, те имат пълно основание да изградят от любовта си брак!

Блажен е всеки брак издигнат върху такива устои!

Той няма да бъде разклатен от връхлетелите го бури, нито подкопан от бушуващите вълни!

<<< ЗА ОБЩНОСТТА

И най-тясното съжителство на двама съпрузи далеч не е само по себе си гаранция за общност, докато тя е доста често налице там, където мъж и жена са принудени — против желанието и волята си — да прекарват дълго време външно разделени: събирайки се твърде рядко и само за късо време под един и същи покрив. -

Но макар общността да не зависи от постоянното пребиваване в едни и същи помещения, всеки истински брак трябва да се стреми към пространствена общност, стига тя да не е в разрез с набавянето на необходимите средства за живот, с професионалните и обществените задължения.

Ала едно е съжителството в едни и същи стаи само защото не понасяме самотата: — защото не искаме да се лишим от присъствието на другия, — и съвсем друго — общността! —

Общността представлява единство на двамата съпрузи, простиращо се до всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие!

То не се поражда от близкото съжителство!

Ако вътрешната и външната общност не е била вече изградена, преди съпрузите да заживеят в общи помещения, съвместният живот може, вместо да улесни постигането на общност, да се превърне в най-яростна заплаха за нея.

Ето защо за всички, които искат да се свържат в брак, е крайно наложително да се стремят към общност в посочения тук смисъл още преди брачната церемония! —

Колко много беди биха се избегнали, ако своевременно разберем, че това изискване не може да бъде заобиколено, вместо лекомислено да вярваме, че необходимата във всеки истински брак общност се постигала от само себе си в съпружеския живот! — —

Но стремежът към общност във всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие няма никога да се увенчае с успех, ако единият съпруг се опитва постоянно да убеди в словесни двубои другия, че е достатъчно само да приеме неговите възгледи и между тях веднага ще се възцари „общност“...

Така единият партньор може наистина да докара другия до изтощение и да го застави накрая да отстъпи, само и само „мир да има“, ала постигнатото по този начин е всичко друго освен общност и рано или късно лошите последици от него ще се проявят!

Принудата —дори „сладката принуда на любовта“ — не може никога да стане основа за общността в брака, а тя му е не по-малко нужна от любовта!

Искаш ли, ти, който обичаш, да постигнеш общност, свързваща те занапред с любимия бъдещ съпруг във всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, ще трябва да си наложиш преди всичко най-строга самодисциплина!

Ще трябва сам да се подложиш на „висша школовка“, за да придобиеш подвижност и да се научиш да се приспособяваш към крачката на другия!

Досега ти си бил сам на себе си мяра за всички неща!

Все едно дали от бащиния дом си наследил присъщия ти начин на мислене и усещане, както и обусловения от тях тип на поведение, или пък сам си си създал принципите, ръководещи твоя живот, — ти си винаги склонен силно да надценяваш собственото си мнение и да гледаш на всичко, изпречило се на пътя ти, през своите оцветени от самия тебе очила. — —

Ала тук, приятелю, пред теб стои друг човек, чиято нагласа едва ли е различна и който също така предпочита да гледа на всичко през своите очила!

Ще трябва и двамата да се решите да свалите „очилата“ си, макар досега да сте виждали през тях всичко в най-красивите възможни багри и затова изобщо да не ви се вярва, че с просто око светът може да изглежда и по-различен...

Не бива обаче да очаквате, че за ден-два ще се научите да се разбирате, защото: макар да употребявате едни и същи думи, вие всъщност говорите за различни неща, тъй като всеки от вас продължава да вижда само по свой начин нещата и да се изразява само по свой начин за тях!

Все още ви се струва невероятно, че всяко нещо се възприема по различен начин от всеки един от вас!

Продължавате да си мислите, че говорите за един и същи предмет, а всъщност имате предвид напълно различни неща, тъй като всеки от вас говори единствено за своя образ на предмета! — —

Нужно е голямо и непоклатимо търпение, ако искате да настъпи времето, когато ще гледате по един и същи начин на нещата!

Всеки от съпрузите трябва преди всичко да осъзнае, че неговата гледна точка, която той е възприемал досега като универсален еталон, съвсем не е единственият възможен за него начин да гледа на света...

Не бива, от друга страна, да се вслушвате само в думите, — старайте се винаги да усещате какво всъщност иска другият да каже с тях и дали то се покрива изцяло с нещата, които вие самите бихте изразили със същите думи. -

Често сме свидетели как някои водят ожесточени спорове, защото виждат непримирими противоречия там, където неправилно подбраната дума е единствената причина да се създаде илюзията, че такива различия съществуват.

И нерядко хората вярват, че ги дели „дълбока пропаст когато единствено мракът на незнанието е в основата на тази заблуда, понеже пречи да се види, че уж „дълбоката пропаст“ е само един плитък ров, изкопан твърде произволно и без сериозни основания, — ров, който те биха могли много лесно да прекрачат...

Но с непоколебимо спокойствие и изпълнена с любов отстъпчивост вие бихте намерили път един към друг дори и там, където действително съществуват противоречия; където една наистина „дълбока пропаст“ ви дели сякаш завинаги, докато не се научите да прехвърляте мост над нея. — — —

Общността във всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие огражда брака като с висока стена и му осигурява най-сигурна закрила!

Брачният съюз не може да остане без надеждна ограда във външния свят!

Единението на два човешки живота в брака не бива но никой начин да се излага на всички ветрове, на всички бушуващи стихии, на непрестанно прииждащите водни талази! —

Колкото и да са склонни съпрузите да общуват и да се забавляват с други хора, — те трябва винаги да чувствуват тази сигурна ограда около себе си и свещената територия, принадлежаща единствено на тях двамата, не бива никога да се разкрива пред другите! — —

И тук също — както впрочем при всеки вид общуване между хората — умението да се мълчи е истинско „изкуство“, — то трябва да бъде научено от всеки, който не го е още овладял! —

Онова, което засяга единствено съпрузите, не бива никога да стига до ушите на другите, дори когато тези други са най-близките приятели и роднини, — в това число и самите родители! —--

Крайно съмнителна си остава получената по този начин „помощ“, — независимо, че доверените лица може да имат най-добросъвестни и чисти намерения да окажат истинско съдействие!--

Много по-често, вместо да получат действителна помощ, така съпрузите само подхранват бедата, която всъщност са искали да избегнат, и сега тя се разраства и избуява истински, въпреки че в началото е могла да бъде много лесно задушена още в зародиш, ако сами се бяха постарали да я премахнат, вместо да се оплакват на другите какви страдания им причинява тя!

Но и своето щастие е най-добре да запазите за себе си и да не го разпилявате с празно самохвалство! —

Не бива да го споделяте, макар и само на думи, с другите!--

Ако двама съпрузи са съумели да изградят своето щастие като съединено в Духа цяло, това засяга единствено тях самите...

Бъдете преди всичко нащрек да не будите завист, която — често пъти изкуствено приспана — може много лесно да бъде събудена, когато някой бъбривец си развърже езика и започне да се хвали със съпружеското си щастие! —

В противен случай вие вредите и на завистника, и на себе си, тъй като завистта винаги задействува сили, отричащи причината за завистта и насочени еднакво както срещу завистника, така и срещу събудилия завистта човек, понеже нейната цел е да бъде унищожена ценността, притежавана от обекта на завистническите чувства, която завистникът би горещо желал сам да притежава...

Но ако мълчанието е препоръчително, когато сме щастливи или ни заплашва беда, още по-важно е да премълчим, когато някои се упражняват в плоско, противно остроумничене и си доставят примитивното удоволствие да издевателствуват над другите, опитвайки се да натикат брака долу, в плиткото, тинесто блато на плачевната си духовна нищета, за да пуснат в ход с глупаво хихикаие булевардната си „мъдрост“ и да се насладят на кръчмарските си дебелащини!

Всеки читател на тези редове ще разбере без особени трудности какво имам предвид...

Нека само никой не си въобразява, че подобно пустословно остроумничене би било допустимо, ако се упражнява от хора, които в никой случай не могат да бъдат упрекнати, че са посегнали някога сериозно на светостта на брака!

Святото не бива да бъде никога обект на безвкусни шеги, ако искаме да остане незасегнато от плесента на разложението, и дори най-незлобливият хумор ще трябва да си сложи тук юзди, за да не опустоши нещо, което съвсем няма намерение да опустошава! — —

Свято за човека остава само онова, което той продължава да чувствува като „свято“: — което е винаги пощадено от принизителни слова и недосегаемо за всяка непроникната от пиетет към него житейска изява...

Свещената територия, чиито праг не бива да прекрачва никой друг освен двамата съпрузи, се простира всъщност далеч отвъд стените на тяхната спалня!

Тя обхваща немалко други неща, които сами по себе си съвсем не изискват скритост...

Общността иска да останат скрити за външния свят някои неща, макар те да нямат пряка връзка със самия брак. —

Общността се нуждае от непоколебимо доверие и изисква да можеш по всяко време да застанеш лице в лице със свързания с теб човек, както заставаш пред самия себе си! — — —

Общността не търпи присмеха и подигравките!

Общността няма нищо общо с безсърдечната, презрителна насмешка!

Общността държи съпрузите винаги да се щадят взаимно: — да се стремят да прикриват слабостите на другия и да му помагат!

Живот в общност е възможен само тогава, когато и двамата съпрузи знаят, че никой от тях няма защо да крие от другия нещо, което е готов да признае пред самия себе си. —--

Само така общността може да се превърне във външна школа за вътрешно съвършенство!

С любов и отстъпчивост едва ли ще се постигне много, докато не съществува пълната увереност, че вратата на тази школа си остава здраво заключена и се отваря само пред двамата съпрузи, решени да се учат цял живот един от друг!

Първо трябва да изчезне всеки страх, че някой ден може необмислено да бъдат споменати пред други хора неща, които двамата са смятали за грижливо защитени в рамките на своята общност!

Трябва напълно да се изключи опасността до ушите на другите да стигне онова, което съпрузите са споделили помежду си!

В немалко случаи намиращата се вече в процес на изграждане общност е била преждевременно разрушена в резултат на необмислени приказки! ---

Общността се простира най-после и върху всички несгоди и изпитания, сполетели брачния ти партньор, дори ако ти самият не си засегнат от тях и не придаваш същото значение на породилата ги причина, — било защото не знаеш докъде стига нейното действие, било защото я възприемаш по друг начин.

Много често в такива случаи се оказва просто невъзможно да споделиш бремето на другия, но винаги можеш да покажеш готовността си да му помогнеш да го носи и с това да облекчиш потискащия го товар. — — —

Не се отказвай от готовността си да помогнеш дори да си сигурен, че не си в състояние да окажеш помощ, защото самата решимост да предложиш подкрепата си ще помогне на другия да понесе изпитанието! — — —

Общността не може да бъде запазена и в случаите, когато единият от двамата съпрузи има горчивото чувство, че е принуден сам да се катери нагоре със своя товар — все едно дали той е наистина непоносимо тежък, или е такъв само в неговата представа — и че партньорът му е твърде малко засегнат от това изпитание. —

Няма, разбира се, нищо по-естествено от съвместното носене на бремето тогава, когато съдбата го стоварва върху плещите и на двамата съпрузи, но много често и най-горещо обичащият не си дава сметка за дълга си да сподели изпитанието, когато вижда, че не е в състояние да носи наравно — нито дори да разбере истински — потискащия партньора му товар...

Търсиш ли щастието в брака, стреми се към общност във всички неща от този земен живот, които могат да бъдат изживени общо, и прекарай граничната линия по-надалеч, отколкото на пръв поглед ти се струва, че трябва да минава тя! —

За всеки един от съпрузите е препоръчително да събуди в себе си интерес към работите на другия дори там, където поначало те не са били особено интересни за него...

Не по-малко важно е също да се стремиш да привлечеш другия към чуждите за него неща и да му откриеш достъп до тях, за да започне постепенно да ги разбира...

Знай обаче, че всяка душа си има и свои собствени сфери, които не могат да се разкрият пред друга душа, колкото и близка да и е тя!

Знай също, че дългът често пъти повелява някои неща да останат в тайна: отнасяй се в такива случаи с уважение и доверие към онова, до което нямаш право на достъп! —

И ти ще можеш да се довериш, ако във всяко нещо, което се поддава на общо преживяване, цари най-дълбоко доверие между теб и допълващия те полюс, съединен в брачна връзка с тебе! — —

Пази се от любопитството, изкушаващо те да навлезеш неканен в области, за чиито порти другият или не притежава ключ, или пък дългът го възпира да ти повери този ключ!

В един истински брак, дори тогава, когато единият от съпрузите има свои собствени, особени преживявания, оставащи недостъпни за общността, той положително ще съумее да осведоми партньора си от какъв характер са тези неподдаващи се на споделяне преживявания, така че и тук ще бъде избегната пукнатината в интимната общност между двамата...

Където цари взаимно доверие, там няма никога да се надигне подозрение дори ако само най-общо се загатне за какво всъщност става въпрос, когато нещата не могат да се изразят с думи или дългът налага да не се говори за тях, — и истинската любов не би продължила да се рови по-нататък, щом почувствува, че има сериозни причини за подобна скритост...

Но не се опитвай, от друга страна, да хвърляш изкуствено и без нужда булото на евтина тайнственост върху неща, които не се поддават на словесен израз или пък е наложена веднъж завинаги забрана да се говори за тях, само и само да поддържаш будно любопитството на другия или да се окичиш с ореол на мистериозност!

Така постъпват само най-безнадеждните глупци и с подобно поведение те всъщност се самонаказват, предизвиквайки последици, които нямат абсолютно нищо общо с първоначалните им суетни намерения...

За да се изгради и просъществува истинска общност, трябва да се отнасяме с уважение, а понякога дори с благоговение, към онова, което другият е принуден да запази скрито, — макар че би говорил с удоволствие за него, стига само да можеше! — — —

Нека се задоволим с онова, което можем да споделим един с друг: — то ще се окаже повече от достатъчно, за да осигури и в най-съкровените преживявания на двамата съпрузи така необходимата за истинския брак общност, тъй като и без това на нито една душа на тази земя не се е още удало да изкаже абсолютно всичко, което е преживяла в себе си! — — —

<<< ЗА МЪКАТА И РАДОСТТА

Досега не е имало брак, който — винаги пощаден от мъката — да е познавал само радости.

Мъка и радост са размесени в едно — не за всеки особено приятно — питие на този земен живот, но от самите нас зависи да определим съотношението им в сместа, след като, за жалост, не сме в състояние да предотвратим към радостите да не се прибавя неизбежно и мъка!

Но от изключителна важност, особено в брака, е да развиваме способността си да намаляваме дела на страданието и да увеличаваме този на радостта...

Разбира се, мъката си остава винаги мъка, колкото и да се опитват някои да ни утешават, че мъката можела от само себе си да се превърне в радост.

Тези думи имат всъщност предвид една последователност: — изместването на мъката от възвърналата се радост!

А ние имаме силата да ускорим връщането на радостта, — имаме силата да умножаваме земните радости!

Съвсем не е нужно някой да учи хората как ца си причиняват мъка, — и дори ако нито един човек не караше съзнателно другите да страдат, на земята пак щеше да има предостатъчно мъка, защото всяка проявена форма в този външен свят дължи тукашното си съществуване единствено на страданието: — не може да продължи да съществува, без нещо друго да е принудено да страда заради нея...

Само там, където добротата е водела до химерични въжделения, и състраданието — до заслепление, у земния човек е могла да възникне самонадеяната мисъл, че може да се намери някакъв начин за изкореняване на страданието от този външен свят, — но тук то е неизбежно следствие от присъщата структура на този свят, всеки от елементите на която се стреми да измести другите от заеманото от тях пространство и да утвърди границите на своето собствено пространство. — —

Навсякъде, където външният свят раздробява хомогенното само по себе си пространство, неминуемо има страдание, — и човекът щеше да бъде в състояние да изкорени това страдание само ако можеше да унищожи всеки „външен“ свят изобщо, но това би било равносилно на едновременното унищожаване и на всички „вътрешни“ светове...

Ала макар този най-външен от „външните“ светове, който ние — поради своята обвързаност с животинско тяло — сме принудени да възприемаме чрез сетивата на животното, да е пълен със страдание, макар и обширни невидими царства от този „външен“ свят да са също така — някои дори повече — в плен на страданието, доколкото и там нищо не може да съществува външно, без да изземва пространство от другите и без да окръгля свое собствено пространство, — в противовес на всичко това има безброй „вътрешни“ светове, където всички съществуващи форми, без изобщо да се откъсват от хомогенното пространство, се разкриват и проникват взаимно, така че тук просто отсъствува каквато и да е възможност да се изпитва страдание. — — —

Ала не е възможно да бъде освободен от страданието един свят, който не може да съществува без страдание, — и всички усилия на някои хора да намалят страданието на тази земя чрез потискане или отрицание на земния живот остават напразни: те не са нищо повече от утешителна наркоза за състрадателни души...

Цялата сила на човека в този земен живот се свежда до това, че той е способен наистина да усили неимоверно и отвъд границите на необходимостта земното страдание, — но е способен също така да изтласка страданието в неговите изконни рамки, откъдето то не може да бъде премахнато, ако трябва да просъществува този „външен“ — а заедно с него и всеки „вътрешен“ — свят, а те несъмнено „трябва“ да просъществуват! — — —

Във възможностите на всеки човек е да се избави от немалко мъки, които сам си е причинил в своето глупаво заслепление, — неимоверно много страдания може да избегне той, ако се реши да се възползва от присъщата му сила!

Но той има също така и способността да спести немалко мъки на своите ближни!

Където и да се срещнат, хората са винаги длъжни да намаляват и своите собствени страдания, и страданията на ближния си!—

А щом хора, които са се срещнали само веднъж в живота си и никога вече няма да се срещнат повторно, трябва да осъзнаят това като повеля на дълга, колко no-свята и по-обвързваща е тази повеля при най-съкровената връзка между двама човеци, изграждащи едно ново, живо единство в брака, за да се допълнят и окръглят взаимно! — — —

И къде би могло да се спести по-лесно страданието на ближния, ако не тук, където живеещите в общност мъж и жена познават всички опасности, които могат да накарат единия да страда заради другия или да причинят мъка едновременно и на двамата!? — —

Бракът може да бъде извор на радост, — но той може да се превърне и в блато на мъката!

Който не се стреми в брака към щастието на съпруга си като към своя висша цел, много лесно ще се лиши от собственото си щастие, без дори да подозира това! — —

Но който изпитва истинска любов, би предпочел по-скоро самият той да страда, отколкото да гледа как страда брачната му половина. —

Той няма да се спре пред никакви трудности, щом знае, че по този начин може да облекчи мъката на другия...

Но съвсем не е достатъчно да сведем усилията си само до съпротива срещу всяко страдание, на което можем да попречим! —

Своя висш, своя най-красив човешки дълг ще сме изпълнили едва тогава, когато на мястото на мъката внесем радост в живота на партньора си!

А къде, ако не в брака, може да бъде така великолепно изпълнен този дълг на любовта?!

В брачния живот могат да се открият много неща, които да станат повод за радост и така да помогнат да бъде задушена още в зародиш една голяма мъка...

Тук обаче е необходимо да се постараем да предусетим какво всъщност желае другият: кое ще му достави наистина радост, защото много лесно е да сбъркаме, дори водени от най-добри намерения, приемем ли като единствено валидно и универсално мерило само своите собствени чувства и желания. — —

Това, което би било за теб самия най-голяма радост, може да се окаже почти без значение в очите на допълващия те полюс, а своите радости той ще намери може би единствено там, където ти би останал на свой ред напълно безразличен...

Но каквото и да стане, колкото и далеч от целта да е твоето „попадение“, не бива в никой случай да се чувствуваш „оскърбен^”, че усилията ти не са довели до успех, просто защото радостта, която с толкова любов си искал да доставиш на другия, не е била усетена от него като такава! — —

Искаш ли да извлечеш наистина полза от своя опит, ще трябва добре да размислиш и да си дадеш накрая сметка, че не ти се е удало да се вчувствуваш в усещанията на другия, защото дори да ви свързва най-тясна общност, всеки един от вас си остава в своя, принадлежащ единствено на самия него, емоционален живот, а ритъмът на този именно живот обуславя какво той може да изживее в даден момент като радост...

Затова недей да търсиш себе си в своето намерение да доставиш радост на другия! —

Който иска да създава непрестанно радост на себе си, нека търси своята радост винаги в това: да доставя радост на другите по подходящ за тях самите начин! —--

Ала напразни ще са опитите ти да даряваш радост на другите, докато продължаваш да изпитваш съмнения в способността си да създаваш радост! —

Не бива по никой начин да мислиш, че си неспособен да успееш там, където — по една или друга причина — често пъти за съжаление си претърпявал неуспех!

Ала преди да можеш да доставиш радост на свързания с теб човек, трябва първо сам себе си да „настроиш на вълната“ на радостта! —

Само който „прелива“ от радост, може да влее радост и у другия! —

Затова търси преди всичко извора на радостта в своите собствени дълбини, — така ще станеш независим от каквито и да са външни събития и няма да ти се налага да търсиш повод за радост отвън, макар че трябва непременно да се възползваш от всеки такъв повод, където и да се появи той! —

Ти ще можеш обаче да предадеш най-добре на другия онази радост, за която не си в състояние да посочиш никаква причина във външния живот!

Чрез такава именно радост ще доставиш повече щастие, отколкото чрез каквато и да е друга радост, получила подтик отвън! —--

Ала не забравяй все пак и малките радости, за които всеки ден ти подсказва толкова възможности!

Не смятай за маловажно нищо, което би могло да ти помогне да доставиш дори и най-дребната радост! — —

Често пъти една съвсем малка радост е поставяла началото на голямото, отдавна жадувано щастие! — — —

В брачния живот се появяват всеки ден „хиляди“ възможности да се изнамират дребни радости, способни да ощастливят — макар и за кратки мигове — двамата съпрузи...

Нито една такава възможност не бива да остава неизползвана!

Във всеки брак, където щастието е постоянен гост, не е трудно да се види, че съпрузите проявяват огромна изобретателност да си създават малки радости, за каквито всекичасно се намират все нови и нови поводи...

Добрият градинар не обръща гръб и на най-малките цветенца, колкото и скромни да изглеждат те редом с разкошните, пищно обагрени цветя, извисили стъбла в опасаната с непретенциозните им посестрими леха.

Същото е и в брака: дори най-дребният повод за радост не е маловажен и не бива да бъде отминаван, ако искаме да постигнем истинска хармония в цветната градина на съпружеския живот! — — —

Но ако бракът е истинско единение на двама души и ако в живота на съпрузите се налага да бъдат понесени страдания, които често се оказват поносими само благодарение на твърдото единство на двете воли, — на свой ред и радостта, към която той се стреми, трябва да бъде такава, каквато двойката може да породи само при условие че е споена в ново живо единство. — —

Тогава всеки от съпрузите е едновременно и даряващ, и дарен, и само двамата заедно са в състояние да умножат тази радост, белязана с баграта на единството!...

Само ако двете воли са обединени в една, те ще могат да посрещнат по този начин страданието, както и да изживеят най-светли радости, породени от това единство! —

Онзи брак, който съзнава своята сила и умее да се възползва от нея, няма да бъде никога разклатен от страданията и няма никога да страда от недостиг на радост! — — —

Той владее изкуството да сведе страданието до най-тесните му граници!

Той познава радости, каквито никаква мъка не е вече в състояние да помрачи!

А тази радост, тази сила да бъде измествано страданието, излъчвана от брачната двойка, ще озари и всички останали хора, които влизат в досег със съпрузите...

Така този брак ще упражнява благотворно въздействие далеч отвъд границите на собствената си сфера и ще се окаже всъщност несравнимо по-ползотворен от немалко други брачни съюзи, в които съпрузите отдавна вече са се отучили да си доставят взаимно радости и нямат никаква представа за радостта, която би могла да възникне от тяхното единение, — защото, улисани в прекомерната си загриженост да помагат най-усърдно и дейно на другите, те забравят най-важния си дълг: — да изградят хармонично преди всичко своя собствен брак. — — —

Пълна противоположност на тази така погрешно надценявана усърдност, убедена, че дългьт и да „обича ближния“ започва едва с най-далечните и хора, и стремяща се да направи щастливи другите, прогонвайки същевременно всяко щастие от своя собствен дом, — е бракът, познаващ щастието на единството в радостта на хармонията, който едва ли съзнава, че помага на другите, като — оставайки строго в границите на своята собствена сфера —- намалява земното страдание и се стреми да измести с радост онези изпитания, които си остават все пак неизбежни. — — —

Такъв брак е истински храм на радостта, откъдето ще се излива благослов чак до най-далечните бъдни поколения! — — —

Впрочем всеки брак на нашата земя би трябвало да стане храм на радостта в този свят на страданието и всеки един брак би могъл наистина да се издигне на такава висота, стига у двамата съпрузи да не липсва волята да постигнат онази чиста, върховна радост, която може да се създаде само в споеното двуединство на брачния съюз! — —

Иска ли това земно човечество да стигне един ден до съвършенството, което е достъпно за него още тук, в нашия „външен“ свят, — само истинският брак е способен да извърши подобно чудо: — бракът, който сам себе си усъвършенствува в радост!---

А за да може това да стане, трябва да възникнат хиляди такива брачни съюзи, изпълнени със съзнанието за изключителната си сила да прогонват земните мъки и да умножават най-чистите радости на тази земя! — — —

<<< ЗА ИЗКУШЕНИЕТО И ДРУГИ ОПАСНОСТИ

Когато един брак е сключен в любов, единството на двамата съпрузи е така защитено и укрепено в неговото лоно, че твърде рядко би се удало на някакъв външен фактор да смути взаимните им чувства...

И все пак за нито един брак не може да съществува пълна сигурност, че изкушението няма да успее да се промъкне по някакъв начин до него!

А именно при доближаване на изкушението ще се покаже дали даден брак действително се корени в истинска любов, или мъжът и жената са били тласнати един към друг само от едно влечение — влечение, което и у двете страни може много лесно да бъде на свой ред изместено от друго влечение...

Щом бракът е пуснал здрави корени в истинската любов, и най-голямото изкушение няма да успее да му навреди!

Дори ако изкушението бъде надвито едва след тежка борба, любовта ще удържи в края на краищата победа, защото всички сили на изкушението не са в състояние да окажат по-нататъшна съпротива, щом истинската любов осъзнае своята сила и я използва, за да се бори със заплашващата я опасност! — —

Но въпреки това трябва да останеш бдителен и да не чакаш изкушението да се усили дотолкова, че да ти е вече невъзможно да го победиш без тежка борба!

В твоя власт е да се самовъзпиташ в такава бдителност или пък да предпочетеш да се отдадеш лекомислено на изкушението, докато то не те притисне здраво в жестоката си прегръдка, от която не ще успееш вече да се измъкнеш без най-решителна съпротива. — —

Изкушението може да те застигне навсякъде, дори изобщо да не го търсиш, дори да подбираш най-грижливо пътищата си, само и само да избегнеш срещата с него, от която толкова те е страх. —

Но изкушението не е още само по себе си „грях“!

Чак когато почнеш да му обръщаш внимание, — когато го допуснеш прекалено близо до себе си, — когато го подклаждаш и си играеш с него, — няма вече да имаш право да се смяташ за невинен! — —

Дори да успееш да удържиш в крайна сметка победа, ти ще си сложил вече върху плещите си тежък грях и няма да намериш покой, докато всички последици от този грях не изчезнат от живота ти! — — —

Може би ще ти се наложи да признаеш пред себе си, че твърде често не си се показвал бдителен тогава, когато си бил безспорно длъжен да проявяваш бдителност? —

Ала няма никакъв смисъл да се самоизмъчваш!

Колкото и горчиви упреци да си отправяш, няма да успееш да заличиш онова, което е вече станало, а следите от своите грешки ще можеш да отстраниш от живота си само ако се постараеш да сведеш до минимум последиците от всички злини, които са произлезли, или могат в бъдеще да произлязат, от тези грешки. — —

От всеки опит трябва да извличаш съответен урок, — така твоята простъпка ще те научи, че само ако запазиш бдителността си, няма да се товариш занапред с вина, макар и да не ти е възможно да останеш винаги далеч от всяко изкушение...

Трябва да се научиш да владееш и най-слабото си усещане, внимателно да го преценяваш и да го отпъждаш от себе си в същия миг, в който почувствуваш, че в него се опитва вече да се прокрадне изкушение!

Разпознаеш ли врага веднага щом се доближи до теб, винаги ще ти бъде лесно да го надмогнеш и никога няма „да изпаднеш в изкушение“ в истинския смисъл на тази дума! — — —

Само ако още първите трепети на изкушението ти доставят удоволствие, изкушението ще се превърне за тебе в грях!

Ти можеш да получиш голям прилив на сили от изкушението, ако останеш винаги бдителен и се стремиш да го разпознаеш под всяка маска, за да не го допуснеш в себе си.

Всеки човек си има своето „слабо място“ и изкушението винаги съумява да налучка слабата му страна. —

Посрещнеш ли обаче още първия му опит да те доближи с решителен отпор и с безкомпромисно „не“, силите ти ще укрепват все повече и повече, и то тъкмо там, където имаш най-голяма нужда от това! — —

Благодарение на своята бдителност ти ще се преобразиш напълно и всяко изкушение ще бъде вече безопасно за тебе, понеже ти е станало навик да се браниш от него, така че то напразно ще търси някоя незащитена портичка, през която да се промъкне до теб!...

Тогава чак ти си вече сигурно защитен и тогава чак заслужаваш да ти бъде оказано доверие!

Тогава чак и бракът ти ще бъде така защитен, че да може да ти даде всичко, което той е винаги готов да предложи в неизчерпаемо изобилие на мъжа и жената, достойни да преживеят неговата мистерия! — — —

Ти носиш най-свята отговорност не само по отношение на себе си, щом поемеш пред съпруга си задължението да изградиш заедно с него духовното единство на брака!

А и бракът не е само: — „човешки договор“, въпреки че другият съпруг е придобил безусловно право върху теб и че ти му дължиш „вярност“ дори тогава, когато той най-вероломно я нарушава. —--

Всеки един обет между мъж и жена, при който двете страни се обричат на брачен съюз, представлява истински космичен акт и обвързва не само двамата съпрузи, — обвързва ги не само пред цялото човечество, но се извисява със своето « ДА » чак до лоното на най-висшите сфери в духовния свят! — — —

Този обет може да бъде оттеглен само ако „смъртта“ раздели двамата съпрузи или пък ако те се окажат принудени — поради най-основателни и най-сериозни причини — да се освободят взаимно, като оттеглят своя обет един пред друг, пред цялото човечество и пред субстанциалния Дух също така единодушно, както някога са го дали, — освен ако единият съпруг не напусне другия и без такова недвусмислено оттегляне на обета или не го лиши по друг начин от възможността да изпълнява поетите от него задължения...

И така, докато твоят обет продължава да бъде в сила, ти се намираш в трикратна обвързаност, от която никакъв „Бог“ не би могъл да те освободи! — —

От теб ще бъде потърсена отговорност, колкото и да си убеден — през този къс отрязък от време, какъвто е и най-дългият земен живот пред Вечността, — че си свободен от каквато и да е отговорност! — — —

Това, че други търсят изкушението и не му оказват съпротива, не може по никой начин да те освободи от твоята вина!

Ти оставаш сам за себе си отговорен в своя брак и никой не може да ти помогне да носиш тази отговорност, — никой не може да я свали от плещите ти, — колкото и извинително да изглежда тук, на земята, твоето поведение!

То може да се окаже „извинително“ дори пред лицето на Вечността, но ти си оставаш все пак в плен на тази отговорност и ще трябва да понесеш всички последици на създадените от самия теб импулси, докато и последният от тях не изкове своята брънка във веригата на събитията! — — —

Един, който наистина е имал правото да поучава от Духа, е учел някога, че прелюбодеяние извършва и всеки, който при вида на една жена се поддаде на съблазън и я пожелае плътски.

Тези думи твърде често са били посрещани с неприязън, подлагани на превратно тълкуване и извъртани, понеже не са изнасяли на мнозина. —

Аз обаче съм длъжен да ти кажа, че всяко раздухване и преднамерено усилване на естествените еротични трептения между мъжа и жената — щом е насочено към друг човек, а не към собствения съпруг — осквернява вече брака, дори ако това усилване остава твърде далеч от плътското пожелаване и затова не означава още прелюбодеяние в невидимата сфера!

Дори ако някое изображение те изкуши да изпиташ полово осъзната възбуда и да се отдадеш на тази възбуда, — с това ти също скверниш брака! — — —

Трябва да възпиташ в себе си способността да се отнасяш с възхищение към красотата и на другия пол, без да допускаш и най-малкия еротичен трепет в съзнанието си!

Всеки истински художник, избрал човешкото тяло като модел за своето творчество, трябва да се научи да гледа именно по този начин на модела си и той може да ти потвърди, че неговото лишено от всяка еротика съзерцание му позволява да изпита невероятно вътрешно щастие, оставащо недостъпно за всеки, който се отдава тук на полова възбуда и плътски желания...

Фактът, че се срещат и такива художници, които принизяват таланта си, свеждайки го до посредник на похотливостта, доказва само, че и артистичното майсторство не може да предпази човека да не робува на низки животински инстинкти, ако той самият не е твърдо решен да се освободи от тази робия. —

Трябва да се подложиш на най-строг самоконтрол, ако искаш да се избавиш от своята подчиненост и да се научиш да владееш сексуалността си! — — —

Трябва да отхвърлиш от себе си всяко прокрадващо се усещане, което не може да устои на най-строга проверка, или пък да го насочиш по пътища, нямащи нищо общо с похотта!

Не се оставяй да бъдеш подведен от разпуснатостта, с която повечето хора се отнасят към тези неща, като ги обявяват най-лекомислено за „човещина" без да съзнават, че самата дума представлява вече истински позор за тяхното човешко име! — —

Почувствуваш ли се безсилен да освободиш другите от животинската им обвързаност дотолкова, че те сами да укрепят волята си и да разкъсат докрай стягащите ги вериги, бъди снизходителен и търпелив, докато не удари и техният час!

Ала рекат ли и на теб да попречат да извоюваш свободата си, твой висш и свещен дълг е да им обърнеш най-решително гръб!---

Аз не твърдя, че ще можеш да избегнеш всяко изкушение, а те уча как да му се противопоставиш!

Дори накрай света да избягаш, изкушението ще намери начин да те настигне и в най-далечното ти уединение...

Трябва така да се самовъзпиташ, че да можеш да се изправиш навсякъде и по всяко време лице в лице с него, — отнапред сигурен в своята победа, — запазил трезво спокойствие, колкото и съблазнителни да са използваните от изкушението уловки: — невъзмутим в категоричния си отказ и изпълнен с твърда решимост!

Тогава не само ще съумееш да опазиш брака си свят и пощаден от каквото и да е омърсяване, но ще спестиш и на себе си, и на свързания с теб човек немалко страдания, макар понякога те да не са нищо повече от мимолетни огорчения, които се забравят още на другия ден. —

Ала и други опасности, идващи от дълбините на емоционалния живот, могат да застрашат щастието на брака: — те крият едва ли не същите рискове, както и изкушението, което само привидно идва отвън, понеже навън се намира поводът за неговата изява.

И тук е нужно да бъде отправено предупреждение, понеже и тук могат все още да бъдат избегнати немалко беди, стига незабавно да осъзнаеш, че твой дълг е да предотвратиш надвисналата опасност...

У всеки жител на тази земя има една вътрешна област, която той самият тъй малко познава, че му е съвсем невъзможно да я разкрие напълно пред когото и да е от своите ближни, — не понеже трябва да пази някаква тайна или понеже става въпрос за нещо толкова възвишено, че не може да се изкаже с думи, — а просто защото човек познава твърде малко собствените си дълбини...

Не е изключено единството на двамата съпрузи в брака да ги подведе да започнат опити за пълно разбулване един пред друг, стигащо чак до области, където върховна повеля налага булото да остане, — за да се изправят изведнъж ужасени и обзети от взаимно, предизвикано от самите тях разочарование, чието повече от съмнително основание може да се търси единствено в самосъздадените призрачни карикатури, изкривили до неузнаваемост техните образи. — —

Съпрузите вярват, че трябва да се разкрият един пред друг до най-съкровените си дълбини, а след това — помислили, че се виждат най-после душевно разголени — се стъписват уплашени, без да подозират, че всъщност си показват един другиму само едни плашила, на които са повярвали повече, отколкото на самата действителност. —

Две същества, които винаги са се чувствували най-дълбоко в себе си като едно цяло, си стават изведнъж чужди, понеже са пожелали думите им да бъдат истинни там, където думите никога не могат да се доберат до истината...

Една външна случка, една среща или кой да е друг външен повод буди изведнъж съмнение: все още ли си „принадлежат“ изцяло, а това веднага ги кара да се питат колко сигурни са всъщност чувствата им и да почнат да ровят и да чоплят в себе си, докато не си внушат, че най-после са се разголили до мозъка на костите си.

Така те се подлагат на истинска вивисекция и понеже е било невъзможно да намерят по този начин себе си, от собствените си вътрешности са създали оня фантом, в който си мислят, че са постигнали своята действителна същност. —

А сега си показват един другиму тази уродлива химера и се стъписват, ужасени и отвратени от нейния вид.

Големи нещастия са били причинени по този начин от чиста глупост и не един брак, имал всички основания да се съхрани пред лицето на Бога, е бил разтрогнат поради този странен стремеж към истинност, който е трябвало да доведе неизбежно до заблуда, понеже се е доверявал повече на думите, отколкото на вътрешната сигурност на живото си чувство — единствения възможен за него източник па истината...

Не само че не е нужно да се стараете да изложите един пред друг на показ всеки смътен порив, опитващ се да внесе смут в чувствата ви там, където знаете толкова малко за себе си: — винаги гибелни са усилията да се изтласкват преднамерено на бял свят неща, които нямат ясни очертания дори в светлината на собственото ни съзнание, и преливат в най-противоречиви — ту по-светли, ту по-тъмни — багри, за да бъдат напъхани в калъпа на точно определени думи! — —

Много лесно биват изричани слова, чиито последици не могат цял живот да бъдат вече заличени!

А и при такива смътни пориви, за които е просто невъзможно да се проявят в ясно очертани форми, думата непременно ще доведе до изопачаване, до огрубяване и пресилване, опита ли се да придаде форма и израз на все още неизразимото и неоформеното...

Стига се до изричане на думи, от които изпадаме в ужас още докато езикът ни — сякаш гонен от някакъв демон — напира да ги изкрещи...

Още в следващия миг ни се иска да си вземем назад казаното, но устните ни вече са готови — въпреки нашето нежелание — да изрекат далеч по-язвителни слова...

Думи, които съвсем не сме искали да кажем, изплуват от бездни, за които изобщо не сме подозирали, и тези думи звучат убедително какго за нас, така и за другия, макар да са всичко друго освен свидетелство за истината...

Ала бъдат ли веднъж изречени, никоя земна сила не е в състояние да ги върне обратно в неизповедимото и дори ако по-късно се отречем най-категорично от тях, доверието в нас ще бъде вече разколебано. — —

Вие обаче сте си разменили лъжливи слова, тласкани само от една безумна илюзия, — когато сте решили, че най-после трябва да си кажете в очите „истината“, сякаш това не ви се е случвало никога досега!--

Особено ако сте се опитвали да подсилите с гневен и разпален тон въздействието на своите думи! — — —

При спокойно обсъждане скоро ще установите как подобни думи губят привидната си истинност, — често ще си дадете дори сметка, че неизопачена представа за истината би ви дало точно обратното на онова, което сте усещали в своята заблуда като „истинно“...

Но сега вече вашето прозрение е за жалост твърде закъсняло и въпреки цялото си разкаяние вие няма да успеете да промените кой знае какво. — —

Поискате ли впоследствие да върнете назад бедата, подхранвана всеки път от прибързано изречените ви думи, ще се натъкнете на огромни трудности, — а удаде ли ви се най-после да я отстраните, тя неизбежно ще остави следи, които никога няма да бъдат напълно заличени. — —

Неизмеримо по-лесно щеше да ви бъде, ако преди това се бяхте въздържали от приказки, вместо да изричате неща, които нямат право да бъдат казвани! — — —

Щом нещо предпочита да остане скрито в онази съкровена сфера, където човек е сам на себе си чужд, то трябва да има сериозни основания да се стреми към скритост и не бива никога да се опитваме насила да го измъкнем на ярката дневна светлина!

Щом нещо се нуждае от спокойствие, най-добре е изобщо да не нарушаваме покоя му, за да не помете в бясната си ярост тъкмо онова, което е призвано да гради! — —

Трябва да се научим да се владеем и в опитите си да изследваме собствените си дълбини, ако искаме да не се поддадем на изкушението да се спуснем в неизбродни бездни, — и така да смутим живота там, където той тепърва напира към формиране, постижимо само в състояние на постоянен покой...

И тогава всеки смътен изблик на вътрешна обърканост ще се окаже само преходен етап в създаването на усещане от коренно различен тип, — защото всякога, когато едно усещане се стреми към твърдо установена форма, то се нуждае от своята противоположност, положена от самото него, за да я превъзмогне!

Ако двама съпрузи са сигурни в своята любов и въпреки това всекидневно се подлагат на изпитания, за да „докажат“ и на думи любовта си, те поемат риска щастието, което трябва заедно да изградят, да бъде разрушено преди още да е успяло да се извиси свободно върху своите основи! —

Няма защо да търсиш допълнително словесно доказателство за нещо, което е било вече , доказано от твоето вътрешно чувство!

Няма защо да правиш това и тогава, когато те налегне смътно чувство на някаква обърканост от надигналите се в теб неясни усещания, принуждаващо те да поставиш изведнъж под съмнение онова, което си приемал досега с такава вътрешна сигурност! — —

Изчакай спокойно отговора в самия себе си и запази мълчание, докато не получиш този отговор!

В мълчанието ще овладееш със здрава ръка всяко объркване на чувствата си!

В мълчанието ще възвърнеш своето спокойствие и скоро ще бъдеш пак така сигурен в чувствата си!

И тогава ще се ужасиш от всяка дума, напирала преди това да излезе от устата ти!

Признателен ще бъдеш на своето мълчание! ...

От не едно нещастие е спасило то твоя брак.

Сега вече ти имаш наистина право да говориш!

Щастието и радостта са отново при теб и за щастие и радост ще свидетелствува занапред всяка твоя дума!

Не без тръпки на ужас ще си спомняш вече за оня мрачен ден, когато си бил още изкушаван и изложен на опасността да прокълнеш онова, което сега с цялата си душа трябва да благословиш! —

Наистина: — умението ти да премълчиш тогава, когато думите ти са щели да бъдат равносилни на проклятие, — се е превърнало сега в истинско благословление за твоя брак!—

<<< ЗА ПРИНУДАТА НА ВСЕКИДНЕВИЕТО

Безброй са „нещастните бракове“, сключени навремето от двамата съпрузи с убеждението, че имат право на безоблачно щастие, но завършили накрая с горчиво съжаление и примирение. — —

Твърде многобройни за жалост са причините, които могат да доведат до такова печално разочарование! —

Ала съвсем не са на погрешен път онези, които търсят основните причини за нещастието на толкова много бракове в увереността на съпрузите, че чрез брака те осъществяват едно свое съкровено желание, което — подхранвано от екзалтирани и чужди на живота глупави представи — им е рисувало съпружеското щастие като някакъв вечен празник.--

Бракът обаче съвсем не е празник без край и той не може никога да се избави от принудата на всекидневието!

В него е невъзможно непрекъснато да празнуваме и — опиянени от щастие — да забравим за света! —

Пълнокръвният живот се нуждае от присъщия си ритъм: от непрекъснатата последователност на своите приливи и отливи! —

В брака също трябва да цари постоянен ритъм на живота!

Дори съпрузите да разполагат с всички богатства на земята, бракът им няма да може да се развие пълноценно, ако наред със своите празници той не познава и вкуса на всекидневието! —

Ето защо няма никакви основания да се мисли, че съпружеското щастие ще бъде поставено под заплаха там, където насъщните нужди тегнат върху всекидневния живот, стига двамата съпрузи да се стремят по такъв начин да оползотворят тази принуда на всекидневието, че тя да влее във вътрешния жизнен ритъм на брака им силите, необходими, за да изживеят и те един ден своите празници. — —

Много по-лесно ви е, разбира се, да се харесате в празнична премяна, отколкото във всекидневните си дрехи! —

И по-лесно е да се отдадете на безгрижни удоволствия, отколкото да се подчините на нелеките изисквания на всекидневието! —

Но бракът не е непрекъснато държане „ръка за ръка“, — не е безкрайна любовна ласка, и дори при най-доброто желание на всеки от съпрузите да засвидетелствува нежността си към другия, твърде често грижата за задоволяване на житейските потребности или друго някое задължение си иска неизбежно своето, така че часовете на любовна близост си остават винаги празнични часове!--

Твърде често обаче липсва правилно разбиране за тези неща!

На хората им се иска и всекидневният брачен живот да бъде за тях само един празник и се чувствуват несправедливо „лишени от своето щастие“, когато той им покаже делничния си образ. — — —

На всичко отгоре двамата съпрузи са принудени обикновено да работят извън семейството в различни области на живота.

Може след края на работния ден единият от тях да се окаже в приповдигнато „разположение на духа“, докато другият се чувствува потиснат и трябва да преодолее това свое състояние, за да се извиси отново до своя емоционален връх.

Ако веднага след срещата си двамата съпрузи не се опитат с любов и разбиране да разгадаят какво е душевното състояние на другия, те неизбежно ще си причинят страдание, а това страдание би могло да бъде много лесно избегнато, стига всеки от тях да не беше до такава степен погълнат само от своите собствени изживявания. —

Толкова раздори стават единствено защото всеки един от съпрузите се интересува само от своите проблеми във всекидневния живот, без да проявява разбиране към проблемите на другия!

Съпрузите си говорят един на друг от различни емоционални равнища и се чувствуват „засегнати”|, че срещат неразбиране, вместо да се опитат първо да вникнат в преживяванията на партньора си...

А всичко това е само последица от болезнения стремеж да лишим всекидневието от неговите права: — да избягаме колкото може по-надалеч от изискванията му!---

В обичая бракът да се започва със „сватбено пътешествие“ непосредствено след външната церемония има може би нещо хубаво, ако не беше тъкмо той така често причината едно щастливо начало да завърши накрая с разочарование. — —

Освободена от всекидневните грижи и отдадена само на безоблачни наслади, съпружеската двойка започва съвместния си живот при условия, които — с много редки изключения — никога вече няма да се повторят.

Твърде лесно съпрузите стигат до погрешното заключение, че това несмутено от нищо общуване е истинското лице на брачния живот. —

Дните на сватбеното пътешествие пораждат една сладка илюзия, на която младоженците с удоволствие се отдават и която не им се иска никога да свърши. —

Но когато се върнат най-после у дома, убедени, че добре познават вече брака, те най-често се оказват твърде бързо изправени пред реалностите на всекидневието и пред наложената от него необходимост да се заемат с присъщите на всеки от тях външни задължения.

За младоженката четирите стени на дома й са така чужди, както и стените на хотелската стая, — само че към това сега се добавя и воденето на собствено домакинство, а то прави живота не толкова лесен, колкото е изглеждал по време на пътешествието, когато други са се грижели за всичко, от което двамата са имали нужда, за да им бъде добре. —

За първи път на съпрузите се налага да бъдат разделени часове, а понякога и дни наред, и всеки от тях трябва да се заеме с непознати от досегашния им съвместен живот задачи. — —

Още тук понякога започва опомнянето от първоначалното любовно опиянение, а с това истинската любов се изправя вече пред първото си изпитание...

Няма да им е никак лесно да скъсат сега с радостната приповдигнатост на „медения месец“ и да се заемат със задачите на „всекидневието“! — —

В много случаи щеше сигурно да е по-добре, ако брачната връзка беше първо укрепнала във всекидневието, преди съпрузите да се отдадат на такъв дълъг, откъснат от делничните грижи, празник. — — —

Така или иначе съвсем определено може да се каже, че е от голяма полза младата двойка да започне постепенно да привиква и към всекидневния си живот, защото бракът не може да се смята за утвърден, докато не е показал, че се справя успешно с делничните си задължения. —

Съединени сега от възвишената и свята връзка на брака, до съвсем неотдавна вие сте били може би напълно чужди един на друг!

Дотогава всеки от вас е живял свой собствен живот сред кръг от хора, които са му били така близки, както и той на тях...

Ако досегашният ви живот е минал под бащиния покрив, вие вероятно сте били всеки ден обграждани с атмосферата на най-голяма близост и сте чувствували топлите грижи и на родители, и на братя и сестри.

А може би отдавна вече сте напуснали бащиния дом и сте си създали приятели далеч от него?

Сега обаче един до друг сте вие двамата и с това в своите права е встъпило едно ново чувство, по-различно по характер от родителската и братската любов — по-различно и от най-дълбокото приятелство: — то засяга единствено вас двамата и не може да бъде споделено с никой друг...

Не мислете, че това ново чувство е резултат само на земното щастие да си принадлежите физически!

Свързва ли ви истинска любов, у вас е разцъфнало нещо друго, което ви тласка наистина и към физическо единение, но в същото време озарява сливането на телата ви с лъчите на свръхземна Светлина! — — —

Сега вие сте свързани до края на земните си дни — или поне такова е вашето желание, — но тук са все пак налице два живота, които е невъзможно да бъдат от днес за утре така споени, че от тях да се получи и във външното всекидневие оня единен нов живот, който е най-високата цел и най-святата надежда на младия ви брачен съюз! — —

На първо време ще ви се наложи да проявите търпение и нека единственият ви стремеж бъде да установите, с истинска взаимна толерантност, къде са разположени точките на разделение между вашите житейски пътища и къде, от друга страна, могат вече да се забележат свързващите ги точки...

Добър учител тук ще ви бъде принудата на всекидневието! —

Ще се натъкнете безспорно на много повече разделящи ви неща, отколкото ви се струва желателно или приемливо, — но ако любовта изостри погледа ви, скоро ще откриете в какво животът на единия може най-бързо да се обедини с живота на другия...

Налага се да си затваряте все повече и повече очите — разумно и напълно съзнателно — за онова, което е разделяло досега вашите две съществувания във всички аспекти на живота, — търсейки същевременно да предложите на партньора си нещата, които могат да подпомогнат обединението на доскоро разделените ви житейски пътища. — — —

Всекидневието ще ви поднесе не едно сурово изпитание, което не бихте издържали, ако не е постоянно жив и у двама ви стремежът да издирвате у себе си обединяващото във вашите два подхода към живота и да обръщате гръб на всичко, което досега ви е разделяло!

Новата общност на жилището носи сама по себе си някои съвсем нелеки изпитания, които трябва да бъдат преодолени...

Докато сте живели поотделно, всеки от вас е разполагал със своя собствена, обзаведена по неговия вкус стая, където е подреждал според своите разбирания всичко скъпо и ценно за него.

Сега обаче вие обитавате едни и същи помещения и дори ако външните условия позволяват на всеки от вас да си обособи свое самостоятелно пространство, ти няма да се чувствуваш вече същият пълновластен господар, какъвто си бил досега в отреденото единствено на теб помещение...

Сега всичко засяга неизбежно и другия, — и просто от любов към него вие ще се постараете така да наредите дома си, че той да се харесва и на двама ви. —

По една или друга причина ще трябва все пак да се откажете заради другия от немалко скъпи на сърцето ви неща, както и да промените някои стари навици, за да може обитаваното от вас пространство да се превърне наистина във ваше общо семейно огнище, кьдето всеки от съпрузите да се чувствува „у дома си“!— — —

Не по-малко важна от жилището е и храната!

Тук нямам предвид въпроса, дали може да се яде месо, или е по-добре да се избягва всяко нещо от животински произход, — нито пък други някакви „реформи“ в храненето!

Който се страхува, че върши грях, ако заколи животно или отиде на лов, да не го прави, — но нека не си въобразява, че с това ще стане по-човечен, и нека не досажда на другите с поучения, предлагани твърде евтино на пъстрия панаир на човешката превзетост! — — —

Ще говоря тук единствено за кулинарното приготвяне на онова, което трябва да даде нов градивен материал за земното тяло.

Вие идвате от две различни къщи, понякога разположени и в твърде отдалечени краища, — и във всяко от тези домакинства, намиращи се обикновено под влиянието на местните обичаи и традиции, храната е била приготвяна по различен начин.

Всеки от вас харесва най-много онова, с което е вече свикнал, — затова му се иска и занапред храната да бъде готвена така, както му е била поднасяна още от детските години...

И тук всекидневието ви предлага богати възможности да се приспособите един към друг!

На някои им е може би смешно, че намирам тези неща достойни да бъдат споменати тук, но доста съпружески двойки знаят за съжаление от собствен опит, че нерядко едно, макар и най-старателно приготвено, ястие, се е превръщало в повод за раздори на семейната трапеза. - -

Отсега нататък вие сте двама и сте длъжни да се нагаждате един към друг, колкото и всеки от вас да се кълне единствено в кухнята на своя роден дом, — колкото и самият той да се чувствува привлечен или отблъснат от дадена храна.

Много често обаче „любимата гозба“ на единия от съпрузите е противна на другия само защото се възприема по различен начин от тялото му — и някои възражения срещу готварската рецепта са породени от инстинктивното усещане, че тази рецепта е в разрез с физиологичните потребности на собствената му натура...

А тъй като сядате все пак на обща трапеза, обикновено не е никак лесно да се задоволят толкова противоречиви потребности, още повече че едно противно на вкус блюдо може понякога да се превърне в нетърпимо изтезание за обонянието. —

Важно е затова всеки от съпрузите да се постарае първо да почувствува кое другият харесва просто по навик и кое предпочита или отбягва, воден от верния си инстинкт. —

И тук всеки от вас трябва да издири къде са „точките на разделение“ и къде се оказвате спонтанно единодушни в своите одобрения или неодобрения!

Не мислете, че такова взаимно разбиране е едва ли не излишно или че имам предвид ония странни семейства, в които единствено чревоугодието на мъжа определя какво да бъде сложено на масата и какво не! — —

Принудата на всекидневието: всеки ден да се приготвя нова храна, дава и на двамата съпрузи богати възможности да си доставят радост един на друг и да заздравят брачната хармония, — защото телесното благоразположение води и до душевно задоволство! — — —

Затова не е лошо при възможност в определени дни семейната трапеза да не се ограничава само с най-необходимото, макар че съм много далеч от намерението да подтиквам към разточителни пиршества...

Често пъти можеш с нещо дребно да доставиш истинска радост, — особено ако го поднесеш така, че да личи стремежът ти да ощастливиш другия, като изпълниш някое малко и лесно осъществимо негово желание. — —

Ако в едно семейство съпругата се старае с много любов да отгатне предпочитанията на мъжа си, нека и той на свой ред се опита да и достави онези малки изненади, които повечето жени толкова ценят! — —

Малко „излишество“ — колкото и скромно да е то — ще направи по-радостен и по-лек съвместния ви живот в брака, както и при много други обстоятелства на тази земя, и щом можете така или иначе да си го позволите, не бива да се страхувате, че вършите някакво „разточителство“! — — —

Оттук само крачка ни дели от един коренно различен вид принуда на всекидневието в брака, — а тази принуда е наистина горчива!

Говоря за толкова тежката често пъти борба да се осигури макар и само най-необходимата прехрана, — за принудата да бъдат най-неумолимо изразходвани всички сили, за да се припечели едва колкото за посрещане на най-неотложните житейски потребности. — —

И наистина: — бракът, който трябва да се съобразява с една толкова безмилостна принуда на всекидневието, изправя ден след ден пред най-сериозни изпитания любовта на двамата съпрузи! — — —

Същевременно обаче тук — повече от всякъде другаде — е предоставена и на двамата възможност да дават всеки ден на дело все нови и нови доказателства за своята любов — да си помагат един на друг и да облекчават взаимно тежкото си бреме, както само любовта може да го облекчи. — — —

Още повече, отколкото при по-благоприятни външни обстоятелства, ще трябва да се стремите към взаимно душевно сближаване, ако принудата на всекидневието тегне така неумолимо над вашия брак!

Не давайте в себе си място и на най-слабото усещане, готово да ви подтикне към нарушаване на вътрешната ви общност тъкмо тук, където тя е най-вече необходима, искате ли да удържите един ден победа в тази борба!

На всяка крачка вие можете да си помагате един на друг — дори когато няма как това да стане отвън, — стига единият да не се обезсърчава в усилията си да подновява, по свой начин и с много любов, изразходваните сили на другия: — да укрепва разколебаното му мъжество! — — —

Ала не забравяйте, от друга страна, че може да бъде съдбоносно за вас, ако — вместо да се насърчавате неуморно един другиго — вие усилвате взаимно своето униние, понеже неволята ви кара да мислите, че била по-лесно поносима, щом е все пред очите ви и щом не позволявате на другия да престане да се оплаква от понасяното бреме! — — —

Истински ще можете да си помогнете само тогава, когато единият непрестанно се вживява в другия и когато се стремите заедно да понасяте принудителното бреме, стоварено от всекидневието върху плещите ви, — без да показвате, че то ви притиска не по-малко от другия! — —

Няма нищо по-глупаво от това да се оплаквате, правейки с непрестанните си вопли просто непоносимо едно състояние, което не можете да промените със собствени сили!

А ако наистина имате възможност да го промените., постоянните вайкания ще ви помогнат още по-малко, — те само ще парализират енергията ви, така нужна за намиране на изход от тежкото положение. — — —

Но под каквато и форма да се проявява във вашия брак принудата на всекидневието: — тя може във всяка своя разновидност да ви донесе истинска благословия, стига да отговорите правилно на нейните изисквания!

А ако и друг нечий живот е засегнат от бремето, тегнещо върху съпружеската двойка, той също ще бъде благословен или прокълнат според това как вие самите се справяте с проблемите на всекидневието...

Не можеш да благославяш и едновременно с това да проклинаш, — не можеш да направиш благословен и щастлив поверения ти живот, ако в същото време струпваш — поради собственото си поведение — само проклятия върху своя живот, отнемайки му по този начин всяка възможност за щастие! — — —

Всички ваши желания обаче ще се сбъднат, ако посрещате по такъв начин принудата на всекидневието, че да се научите в края на краищата напълно да я владеете!

Тогава чак ще можете да чествате и празници — така, както те следва да бъдат чествани, — ако искате да получите от тях нов прилив на сили, необходими ви, за да се справите с всекидневието, същото онова всекидневие, което в крайна сметка създава все нови и нови радостни поводи за вашите празници!---

<<< ЗА ВОЛЯТА ЗА ЕДИНСТВО

Много бракове биха се радвали на неизмеримо повече щастие, ако съпрузите бяха no-усърдни в стремежа си към все по-тясно единство! — —

Ние твърде много подценяваме значението на съгласието като крепител на щастието, иначе нямаше да го нарушаваме толкова често заради празни неща: — само и само да наложим на другия някои „мнения“ и „възгледи“, които едва ли биха натежали много, ако на другото блюдо на везните сложим своето щастие!--

Заради първата дреболия сме готови да поставим на карта съгласието в брака си, — и ако всички съпрузи, видели как се разбива на пух и прах щастието им, се запитат кой е бил първият повод, довел до тази разруха, ще установят, че много по-често, отколкото са си мислели, брачното щастие е било изгубено поради съвършено незначителни и смешни нарушения на единството, — макар по-късно да са се появили и други причини, които не биха могли да възникнат, ако не бяха предшествувани от раздора между съпрузите. - — —

Говоря не само за „твърдоглавието“ я „опърничавостта“, които не са нищо повече от убежище на глупостта и жалък щит на безнадеждната закостенялост, — известно е, че при всеки вид човешки взаимоотношения те се превръщат направо в „страшилище“ за всички хора с жива мисъл и открита душа: „страшилище“, което само състраданието може да надмогне и иронията — да пропъди! — —

Тук говоря по-скоро за онзи вид нарушаване на съгласието, при който разногласията са наистина важни, но биха могли да бъдат примирени, ако се опитаме с любов, разум и взаимно доверие да открием основата за евентуалното им изглаждане, — говоря най-после и за глупостта на онези, които смятат, че цялата им представа за света ще се срине, ако заради съгласието кажат на бялото „черно“ и на черното „бяло“! — —

Макар да няма никакво съмнение, че „правото“ е на твоя страна, ти си длъжен да се опиташ да постигнеш компромис, — дори моментът да налага да се откажеш заради съгласието от своето „право“, което по-късно другият ще ти признае може би доброволно!

Помисли какво означава за теб твоето семейно щастие и тогава прецени доколко важни са нещата, които могат да го поставят под заплаха! —

Избери след това на кое повече държиш!--

Много рядко става въпрос за толкова значими неща, че да ти се наложи да пожертвуваш щастието си в брака, щом не можете да намерите такова решение, при което съблюдаването на тези строги изисквания да не попречи на вашето щастие. —

Обикновено съгласието между съпрузите се нарушава от спорове по въпроси, които биха могли да получат най-различни отговори...

Всичко се свежда до това, да оставиш другия да прави каквото той реши и спокойно да изчакаш, докато не разбере заблудата си, или пък — докато самият ти не си дадеш сметка, че грешката е всъщност твоя.— — —

Така хармонията ще бъде запазена и с малко самообладание щастието на вашия брак ще се окаже вън от опасност.

Волята за единство трябва да бъде осъзната от вас като задължително условие за вашето щастие и никой от съпрузите не бива да се опитва да заобикаля това условие!

Твърде много зависи от неговото неотклонно спазване! — —

При всяка възможност да се стигне до раздори — колкото и мимолетни да са те, — не бива да забравяте, че в края на краищата човекът стои над всички неща, и затова вашите спорни разбирания за нещата идват едва на второ по значение място — ако не се окажат и съвсем незначителни, — когато става въпрос за щастието на един човек!...

Трябва също винаги да помните, че това разбиране за нещата, което ви се струва толкова „важно“ днес, може в друго време да се окаже без всякакво значение! —

Преди всичко трябва обаче да осъзнаете, че разногласията не могат да бъдат отстранени чрез пререкания! — — —

Колкото и горчиво да страдате, щом установите, че между вас съществуват разногласия, които ви се струват абсолютно непреодолими, няма да постигнете нищо със спорове и опити да убедите другия! — —

Така само бихте се лишили в крайна сметка от възможността да прехвърлите мост, по който да се доближите един до друг и отново да постигнете съгласие...

Немалко бракове нямаше да бъдат в развалини днес, ако съпрузите бяха своевременно оставили настрана спорния въпрос, довел до тази разруха — осланяйки се на времето и на идващото с него успокоение, — вместо да излъчват войнствено гърди и да търсят на думи и на дело своето мнимо или истинско „право“, като си нанасят оскърбление след оскърбление, докато и последната искрица любов не се превърне в омраза. — — —

Вие обаче, които тепърва се готвите да встъпите в брак, — вие държите все още в ръцете си силата, отдавна изгубена в толкова други бракове: — — силата да си спестите най-горчиви разочарования! — — —

И така, пазете се от първия спор! —--

Изправили се веднъж един срещу друг в спора, вие вече сте загубили много от своята сила! — — —

Наистина любовта би могла скоро да изглади спора ви, но в мрачните галерии на неосъзнатото у вас неизбежно остава някакъв спомен дори ако в мислите си отдавна вече сте забравили всичко...

При всеки нов повод, способен да предизвика спор, вие усещате в себе си несъзнателен подтик да го подновите и така ставате жертва на това вътрешно нашепване, без да си давате сметка какво всъщност става с вас...

Където един път е имало вече спор, той непрекъснато се стреми да бъде възобновен, колкото и да се противим на това, — и все успява да изтъкне на преден план нови основания, които да го върнат към призрачен живот, ако не бъде натикан в гроба още при първия опит да се надигне наново! — — —

Ето защо: — докато все още можете да се въздържите от първия спор, напрегнете всичките си сили и се постарайте непременно да го избегнете! — — —

Много по-трудно ще ви бъде да не допуснете възобновяването му, отколкото да предотвратите първата му поява във вашия семеен живот!

Признаете ли му веднъж някакви права, той ще съумее да ги отстоява, — докато накрая не започне да ви се струва направо невъзможно да живеете вече без спорове в семейството...

Много хора така и не могат да разберат, че и дребният спор, превърнал се отдавна във всекидневна привичка за тях, може да бъде прогонен от брака, ако и двамата съпрузи са сериозно решени да го прогонят!

Както лисицата от известната басня обявила за „кисело“ гроздето, понеже не могла да го достигне, така и те се мъчат да убедят и себе си, и други брачни двойки, че ако в един брак има само съгласие, той щял да бъде абсолютно непоносим за тях, и че такъв брак бил възможен единствено при хора, които не били способни на решителни действия...

Колко неразумни са тези думи, колко кощунствено и престъпно е да се гледа на спора като на неотменима съставна част на брачния живот!

Колко често и най-малкият, едва ли не на шега воден спор се е превръщал за жалост в пръв повод за семейни недоразумения, довели в последна сметка до неизбежното разстройване на всяко щастие! — —

А щом такава опасност съществува, наш неотменим дълг е да напрегнем всички сили, за да запазим трайно съгласието в брака!---

Ала и най-добрата воля може понякога да претърпи провал, ако бъде вероломно нападната от афекта...

Допуснете ли спорът да връхлети върху вас като водна стихия, разкъсала бентовете и за миг превърнала в тинесто тресавище цъфналите поля, не трябва да знаете покой, докато не сложите колкото може по-бързо край на това състояние, — и не бива да губите нито минута, ако искате да върнете предишния порядък...

Сега е повече от всякога необходимо и двамата да проявите добра воля и готовност да си помагате взаимно, за да бъде възстановена хармонията в брака ви!

Никога единият от вас не бива да продължава да се сърди на другия, макар че вижда явното му желание да проправи път към помирение!

Ала не се опитвайте и да се оневинявате един пред друг в малодушния си стремеж да запазите на всяка цена ненакърнено своето самолюбие!

Още по-голяма грешка би било да почнете да търсите кой всъщност е виновен за раздора: — кой е бил повече и кой не чак толкова неправ!

Глупаво е и може да даде само повод за нови спорове, ако вземете многословно да си доказвате: — „защо“ — „откъде накъде“ — „как така“ — сте могли дотолкова да се забравите!

Винаги в такива случаи единствено вашата суетност се стреми — макар и напълно несъзнателно — да вземе думата и да избегне на всяка цена „загуба на терен“ при предстоящото сключване на мир...

Често пъти единият от вас е отдавна вече готов да предложи примирие и само страхът, че евентуален отказ би наранил самолюбието му, го кара да се въздържи от първите думи на помирение. — —

Така вие стоите изправени един срещу друг и никой не се решава да превъзмогне себе си, — никой не иска „пръв“ да покаже, че е готов за помирение...

И вие, които току-що сте се показали тъй „неуки“, имате сега детински смешното желание да „дадете урок“ на другия, убедени дълбоко в себе си, че най-доброто средство за избягване на нови спорове е да се покажете — макар и отдавна простили в сърцето си — абсолютно непримирими външно, за да видел другият колко трудно е да се постигне отново мир след спора...

Би трябвало всъщност да се засрамите малко един от друг, — може би именно срамът ще доведе по-бързо до вашето сближаване!--

По избрания от вас начин да търсите помирение вие само продължавате да се измъчвате взаимно и ако не ви се притече на помощ някое външно обстоятелство, което да ви застави отново да се обедините, може дни наред да продължите да се мръщите, оставайки си все така далеч един от друг! — —

Така само усложнявате все повече и повече в своята представа нещо, което и без това не ви изглежда толкова просто, и за вас става все по-трудно да предприемете най-естествената стъпка, като с една решителна, гореща целувка затворите взаимно устните си, чудещи се как да произнесат първите слова...

Но за да не става никога така, че да се чакате един другиго като капризни и невъзпитани деца: — „кой пръв ще отстъпи” — бих ви посъветвал в дни на съгласие да си дадете твърд обет по никой начин да не се отблъсквате, когато след нарушаване на разбирателството единият от вас е готов да предложи на другия да се сдобрите! — —

Ще трябва да поемете тържествено задължение одобряването между вас да не бъде никога застрашено от самолюбието ви и първият, който покаже готовност за помирение, да няма основания да се бои, че желанието му за помирение би могло да се изтълкува като признание за по-голяма вина! — —

Трябва също да си обещаете твърдо, че след помирението няма вече да подлагате на разисквания и обяснения „причината“ за изгладения спор и че никой от вас няма да тълкува като проява на „подчиненост“ готовността на другия веднага след раздора да потърси сдобряване с партньора си! — —

Дори да не ви е вече възможно да запазите постоянно съгласие, даденият обет ще ви помогне най-малко да надвиете неотстъпчивостта и самолюбието си, когато те се опитат да попречат на възстановяването на вашето единство. — — —

За предпочитане е, разбира се, да се възпитавате взаимно чрез пример и на дело, проникнати и двамата от съзнанието, че целта на това възпитание е: — волята за единство!

Но и тук трябва да бъде предварително изкоренено всяко самолюбие!

Трябва да стане невъзможно един от двама ви да „тържествува“', задето е видял другия в момент на слабост и е успял да предотврати спора само благодарение на собственото си разумно поведение! — —

Съзнавайки какво щастие за вас е възможността да си помагате, вие трябва във всеки миг от живота си да сте готови да си оказвате  помощ, без обаче да се възгордявате, когато ви е било дадено да помогнете! —

Който е допринесъл да бъде избегнат един спор, понеже е съумял благоразумно да се „склони“ и да „отстъпи“, вместо да налива масло в огъня, има пълно основание да се радва, че е бил достатъчно силен, за да прояви сдържаност, — ала и другият, който се е оставил да бъде успокоен въпреки напиращото в него раздразнение, може да се чувствува не по-малко радостен, че е успял отново да се овладее.--

Вие ще покажете правилно разбиране за тези неща само ако сте винаги изпълнени с признателност един към друг за това, че наличието на добра воля и у двама ви е помогнало отново да бъде прогонена надвисналата над вашето щастие заплаха!

Ала и тук не е препоръчително да обсъждате след това как точно сте избегнали опасността, — коя именно грешка е породила тази опасност и кой от двама ви е постъпил по-правилно...

Онзи, който си е позволил преди да се „забрави“, и без всякакво споменаване много добре знае, че именно той е сбъркал.

Той ще ти бъде безкрайно признателен, ако го оставиш да намери сам за себе си отговор, как в бъдеще да избягва подобни грешки!--

Но нищо не си отмъщава така страшно в един брак, както принудителното подлагане на взаимни унижения!

Най-гибелната отрова за всеки брак са взаимните оскърбления, — отрова, която може да прояви действието си и след десетилетия! -

Трябва да гледате един на друг само с най-дълбоко уважение и макар понякога да ви е просто невъзможно да не забележите и някои слабости, вие не бива да загубвате взаимното си уважение!

Пренебрегвайте съзнателно слабостите — не говорете никога за тях, — и не показвайте на  другия, че знаете за неговите недостатъци! —

Укрепвайте непрестанно у другия доверието в собствените му сили и чрез самия начин, по който се обръщате помежду си, се учете на  взаимно уважение! — — —

Поемете задължението да обръщате внимание само на доброто, положителното и приятното у своя съпруг, без да се интересувате от недостатъците и слабостите му! - — —

Няма други човешки взаимоотношения, при които натякването за грешките на другия да води до такива трагични последици, до каквито се стига в брака...

Онова, което можете да научите един от друг в брака, трябва да дойде като резултат от индивидуалните преживявания на всеки от вас!

Не бива никога да се опитвате да „четете лекции“ на другия, както учителят дава уроци на ученика си! — — —

Дълбоко присъщ на самата сексуална природа е стремежът на всеки от съпрузите да изглежда възможно най-привлекателен в очите на другия, затова постоянното желание да поучаваме и безспирното дебелашко поправяне на грешките не може да не доведе до най-пагубни последици дори ако тези последици не се проявят незабавно! — — —

Как е възможно при съвкуплението на телата да се слеят и душите, ако непрекъснато ги човърка мисълта, че близостта им е породена единствено от инстинкта на плътта, щом единият не одобрява нищо у другия — освен същото това тяло, което се чувствува поругано, защото е принизено до играчка на похотливи желания!? — — —

Никой не е изцяло лишен от недостатъци, но няма нищо по-естествено от стремежа ни те да не бъдат забелязвани от онзи, към когото се чувствуваме сексуално привлечени! —

Немалко прелюбодеяния са станали възможни само защото извършителят се е чувствувал до такава степен подценен заради своите недостатъци от съпруга си, че му се е сторило истинско „спасение“, когато е намерил извън брака друг човек, който да го цени въпреки недостатъците му и да се стреми да го вижда такъв, какъвто той самият желае да изглежда в неговите очи...

Тук трябва наистина да се признае, че съпружеският живот показва един човек в по-различна светлина от онази, в която той се изявява там, където липсва истински повод да разкрие недостатъците си!

В действителност всеки иска да бъде „възприеман“ от другите именно такъв, какъвто би изглеждал без своите недостатъци...

Но в брака ние опознаваме неминуемо и слабостите си, затова единственият начин да си помогнем е като поемем общото задължение да пренебрегваме напълно съзнателно грешките на другия. — — —

Само така ще си спестим безброй страдания и ще направим истински щастлив съвместния си живот!

Разберете ли веднъж какво означава да изградите своето щастие на единството като щастие на две най-дълбоко свързани човешки същества, вие сигурно ще успеете да опазите брака си от сръдни и раздори!

Ще можете да посрещнете всяка опасност, стига да се чувствувате единни във волята си за единство! —

И тук от голото „желание“ няма голяма полза!

Рядко се срещат хора, които не „биха желали“ да запазят единството си в брака...

Ако в немалко бракове има въпреки това толкова спорове и разправии, ако и в привидно „добрите“ семейства пукнатините в разбирателството между съпрузите пораждат толкова горчивини, единствената причина за всички тези неща трябва да се търси в липсата на истинска воля! — — —

Обикновено тази липса не се осъзнава, тъй като мнозина вземат самото „желание“ за воля...

Ала волята за единство — за разлика от обикновеното „желание“ — не черпи живителни сили само от надеждата, че може би ще успеем да постигнем желаното!

Волята за единство представлява непоклатима увереност, че сме способни да постигнем единство и че непременно ще постигнем това единство! — — —

Волята за единство не познава граници на упованието ни в себе си и е сигурна в своята непобедимост, независимо от връхлитащите една след друга върху нея опасности! —--

От такава именно воля — не от „желанията“ ви — зависи дали бракът ви ще запази непокътнато своето единство! —

Ето защо трябва да се изпълните с непоколебима решителност да пробудите тази воля от „желанието“ и да я запазите винаги будна в себе си! ---

Изпълнени ли сте с истинска воля за единство, бракът ви ще остане недосегаем за всякакви раздори!

Нищо не ще бъде по-скъпо за вас от вашето щастие, което не може да бъде изградено, без да се запази непокътнато съгласието между съпрузите! — — —

Едва тогава любовта ще се осъществи така цялостно във вашия брак, както би трябвало да се осъществи във всеки сключен брак!

Тогава чак любовта между вас ще бъде наистина „по-силна от смъртта“ и ще пребъде дори след като отломките от това земно кълбо са се превърнали отдавна вече в прах, пръснат из необятното космично пространство!

<<< ЗА УНАСЛЕДЯВАНЕТО НА ЩАСТИЕТО

Навсякъде по света, където се е появявало, щастието е умножавало и за най-далечните поколения възможностите за щастлив живот на тази земя!

Но щастието може в известен смисъл и да се „унаследява”— както земното богатство се предава на деца и внуци, така даден дом може да остави и своето щастие — щастието на един истински брак — в наследство на всички родени в този дом...

Още от първите си дни детето в едно семейство почва да усеща дали връзката, съчетала живота на родителите му, е благословена с щастие, но то неизбежно чувствува и когато двете същества, на които дължи земния си живот, са разделени от постоянни разпри и раздори. —

Наистина тези усещания не стигат отначало до съзнанието на детето, но макар да не е все още в състояние да си обясни почувствуваното, то е принудено да възприема всички трептения изхождащи от кръвта на хората, продължили чрез него своя земен род...

Добре известно е, че посредством кръвта се унаследява сила или болест: — дарба и талант или бездарна посредственост, но днес никой още не подозира, че кръвта е предавател и приемател на особено фини лъчения, за чието регистриране подходящ инструмент не е още открит, ако изобщо е възможно да се създаде такъв. — —

Неизвестно остава и това, че типът вибрации на тези лъчи се определя от родителската двойка, — от времето и мястото на зачеването от бащата и бременността на майката, — и че до края на земния живот на родителите между тях и детето продължава да съществува естествена връзка. — — —

Не се знае също, че тук се осъществява непрекъснат обмен на трептения, посредством който бащата влияе несъзнателно върху душата на детето, и че нейното формиране се намира още от първия ден под много по-силното едновременно влияние и на майката. — —

Този обмен на трептения запазва действието си и когато детето порасне, независимо дали собственият живот на детето се стреми активно да го потиска, или остава все така открит към него. —

Един вид отделяне може да се предизвика само ако детето се стреми съзнателно — чрез интензивна пренагласа на чувствата си — да се свърже посредством излъчванията на кръвта с друг човек. 

И тогава обменът между родителите и детето не се прекъсва напълно, но престава да бъде действен.

Ала този обмен може по всяко време да се активизира отново, като за това е достатъчна съответна нагласа на волята. —

Премалцина на земята са знаели винаги за тези неща, макар и други да са се досещали за тях, което личи от изрази като „кръвна връзка“ и от поверието, че за да станат „кръвни братя“, двама души трябва символично да смесят капки от кръвта си...

За да има полза от думите ми, трябваше най-напред да спомена за тези лъчения на кръвта, понеже именно на тях се основава възможността детето да бъде още от първия си ден на тази земя поощрявано да гради щастието си, или пък така да бъдат преобърнати силите на детската му душа, че то цял живот да се стреми инстинктивно към всичко, което ще го накара неизбежно да страда. — — —

Щом на бял свят се появи детето, върху родителите ляга нов, неимоверно тежък дълг, произтичащ от отговорността за този нов живот, на който те могат да „оставят в наследство“ щастие само при условие че сами са съумели да изградят своето щастие...

Но докато земното имущество може да бъде предадено „в наследство“ на потомството едва след като предишното поколение си отиде от тази земя, щастието и нещастието се „унаследяват“ още от майчината утроба. -

И това наследство може да бъде непрестанно умножавано или намалявано до последния земен ден на родителите...

Решаващо остава обаче онова, което новият живот е получил в детските си години!

Детето може наистина да се бори по-късно срещу това наследство, — било защото не е в състояние да оцени унаследеното си щастие, или пък защото иска да се отърве от унаследеното нещастие, — но полученото през детските години „наследство“ не може никога да бъде напълно заличено, — — както с благодарност ще признаят онези, които са успели да изградят щастието си върху поставените още в бащината им къща основи, и както всекидневно се уверяват за жалост други, принудени да водят тежка борба, за да отхвърлят унаследеното от тях нещастие. — — —

Трябва обаче изрично да подчертая, че тук говоря все за „наследството” предавано на всяко дете чрез лъченията на кръвта, и че става въпрос за нещо далеч по-важно и по-значително от всичко, което то може да получи в резултат на каквото и да е възпитание отвън! — — —

Ако в едно семейство родителите не са още съумели да изградят своето собствено щастие, там детето е изложено на голяма опасност душата му да бъде формирана под въздействието на лъчения, изхождащи от кръвта на твърде нестабилни и нехармонични източници, така че ще бъде принудено да влачи цял живот бремето на едно „наследство“, което съвсем няма да му се отрази благотворно...

За мнозина бедни на външни блага съпружески двойки не е непознато безпокойството дали изобщо могат да изхранят едно дете, — и поради тази угриженост на своите родители не един живот е принуден още в майчината си утроба да почувствува, че няма да бъде добре дошъл на този свят.

Ала много по-важна от тази родителска грижа, която в повечето случаи бива така или иначе превъзмогната, трябва да стане грижата за наследството от щастие, което можем да предложим на своето дете. — — —

Но и тази грижа може да бъде отхвърлена много по-лесно, стига самите ние да осъзнаем, че сме длъжни да изградим своето семейно щастие и че само така ще можем да го предадем „в наследство“ и на децата си. — —

Аз вече обясних доста изчерпателно как можем да създадеш щастието си в брака. — —

Много добре ми е известно, че в тази книга не може естествено да бъде разгледано цялото онова безкрайно множество от специфични обстоятелства, с които следва да се съобразяваме във всеки конкретен случай, — но тя всъщност обхваща всички възможни отделни случаи, така че за всеки един брак няма да е трудно да извлече от нея думите, отнасящи се специално за него...

Зная също така, че едва ли бих могъл със своите съвети изведнъж да донеса — без съдействието на непосредствено заинтересованите лица — голямото щастие във всички бракове, където то е липсвало досега. —

При никой друг вид отношения между хората на земята не е толкова трудно да се помогне отвън за изграждане на щастието, колкото в брака!

Помощ тук ще получат само ония, които са готови да се вслушат в съветите как сами да си помогнат! — — —

На тях единствено е посветена тази книга!

Когато в един брак съществува истинско щастие, детето от този брак ще унаследи не само щастието, излъчвано върху новия живот от кръвта на родителите и даващо отпечатък върху тенденциите и наклонностите на собствената му кръв, — това наследство ще бъде умножено и под въздействието на външния живот в домашното огнище. —

Както словото може да „възпитава“ само ако бъде подкрепено с пример, така и всяко благотворно лъчение, изхождащо от кръвта, ще има удвоено въздействие, ако домът, в който детето расте като неделима част от семейството, е благословен с щастие и спокойствие и запечата в детската душа твърдото убеждение, че друг начин на живот е просто невъзможен.---

И ако по-късният живот поднесе на това дете горчиви изпитания, то пак ще бъде „господар на положението“, защото наследството, получено от бащиния му дом, си остава здрава опора дори когато всичко друго около него се люшка!

Който знае от собствен, придобит в семейното огнище, опит колко богати възможности за щастие предлага този земен живот, той не би могъл никога да прокълне живота дори ако други му причинят — независимо дали е виновен, или не — тежки страдания! —

Той ще почерпи от самия себе си сили да започне отначало и ще съумее да изгради — макар и върху развалини — своето ново щастие!

Голямата ценност на всяко унаследено щастие се изразява в това, че то учи „наследника“ как да създаде собственото си щастие! — —

Става въпрос за „наследство” от чиито плодове можем да вкусим само като го поставим в услуга на извършваното от самите нас дело! — — —

Напразно търсят щастието хората, оглеждащи се постоянно за нови пътеки, по които биха могли да се срещнат с него! —

Напразно бихме очаквали щастието така, сякаш един ден то непременно ще дойде, понеже сме убедени, че наше право е да бъдем щастливи! — —

„Право“ на щастие ние нямаме, — всеки човек обаче има задължението да изгради своето щастие и това явно се предугажда от народния израз, че „честит“ е онзи, който сам „изкове“ щастието си! — — —

Никъде по земята няма да намерим истинското щастие, — ако самите ние не си го създадем! — — —

И онова щастие, което детето може да получи в наследство от родителите си, трябва преди това да бъде създадено от тези родители! - —

Детето ще може да извлече действена полза от своето притежание едва когато — вече като зрял човек — не само се радва на унаследеното си щастие, но и съзнава, че е длъжно да се възползва от това наследство, като изгради върху него своето собствено щастие.--

А най-добре ще могат да го изградят онези, които още в бащиния си дом са „видели“ от собствен опит как се гради щастие...

Никога няма да загубят силата си да творят ново щастие хората, у които тя се е преляла още в детството им от родители, съумели сами да създадат своето щастие! — — —

Така щастието на един хармоничен брак ще се разпростре чак до идните поколения, създавайки все нови и нови възможности за щастие!

Блажен е бракът, превърнал се по този начин в съкровищница, чиито богати запаси от щастие никога не намаляват, колкото и щедро да се пръскат по света!

Всяка друга придобивка на тази земя си остава нищожна пред щастието, което трябва да се изгради в брака! —

Всичко останало, което ни се струва достойно да бъде пожелано в нашия земен свят, рядко е дадено в наша власт.

То се оказва винаги обвързано с редица външни неща: — други могат да му попречат или изобщо да го унищожат!

А истинското съпружеско щастие се гради единствено във вътрешния живот и ако бъде поставено там върху здрава основа, нищо външно не би могло вече да го разруши, — то ще надвие и земната смърт, стига да искат да го съхранят онези, които някога са го изградили!

Затова и щастието, унаследено от живелите в хармоничен брак родители, е дълбоко вкоренено във вътрешния живот и никаква земна сила не е в състояние да лиши детето от това „наследство“, което си остава негово во веки веков! — — —

<<< ЗА ВЕЧНАТА СВЪРЗАНОСТ

Всеки порив към щастие, издигнал се над нисшата земна похот, е всъщност копнеж към съединяване на духовете в Първоосновата на Духа, която вечно ги поражда и вечно ги излъчва от себе си, за да ги приеме — вечно — пак отново в себе си...

Но духът на земния човек е все още в плен на земното и там, където той копнее за единство, земното все го тласка към разделение. — —

Създават се приятелства, опитващи се да надмогнат това разделение, — ала виж: — приятелите си остават две отделни единици, които не могат никога да се споят в най-дълбоко единение! — —

Само бракът, свързващ мъжкото начало с женското, действително създава ново единство! — — —

Две човешки същества се спояват отново в едно свръхземно цяло, както са били съединени някога, преди „падението“ в света на земните явления! — — —

Макар обединените по този начин съпрузи да не съзнават — с редки изключения — истинското си единство, това съвсем не означава, че то не е реален факт в същата Първооснова на всяко Битие, където някога е било изначална даденост. — — —

Крайно малка част от действителните неща се „осъзнават“ от човека, а всъщност онова, което остава неосъзнато и непознато за него, му влияе далеч по-силно от всичко осъзнато. - — —

Щом на тази земя мъж и жена се обвържат с взаимен обет, — твърдо решени да съблюдават поетото задължение до края на земните си дни, — в субстанциалния Дух възниква ново единство: напълно идентично по форма с онова, в което всеки един от свързаните сега на земята човешки духове е бил някога съединен в Духа със своя изначален допълващ полюс.

Докато трае този земен живот, всеки от физически видимите полюси на брачната двойка си остава единственият ефективно допълващ полюс за другия съпруг, независимо дали са наистина налице — какtо в извънредно редки случаи — два полюса, които са били някога свързани помежду си и предстои да се свържат отново, когато му дойде времето, или пък става въпрос за два поначало „чужди“ един на друг полюса! — — —

Ето защо всеки от двамата човеци, обвързани с брачен обет на тази земя, трябва да вижда единствено в лицето на съпруга си своя допълващ полюс, тъй като никой друг не би могъл да се съедини с него през земните му дни...

С него само е основал той духовното единство, за което се говори в тази книга, а и най-мъдрият не може да знае с пълна сигурност дали тъкмо този противополюс, обрекъл му се за целия тукашен живот, няма да остане съединен с него и във Вечността като негова изначално допълваща компонента.---

Само за човек с особени способности за придобиване на духовен опит е възможно да повдигне понякога булото, макар това да не е никак лесно...

Но за да не оставя никакво място за съмнение, нека подчертая, че дори там, където съществува пълна сигурност, че в брака са се съчетали като земни човеци два допълващи се полюса, създадени съединени по начало в Духа, — новата „форма на единство“, за която говоря, може да се изгради само ако двамата земни човеци се свържат тук, на земята, в истински брак за цял живот. — — —

Тази „форма на единство“ представлява духовна структура, присъствуваща винаги в Духа като един вид латентна възможност, но тя става жива действителност само когато получи нов „подтик“ от волята за брачно единение и ще пребъде дотогава, докато трае тази воля. — —

Ако волята угасне, било поради телесната смърт на единия от съпрузите, било поради разтрогване на брака, тази форма на единство също се връща в латентно състояние, за да се изпълни отново с живот, щом бъде „подтикната“ от нова воля за брачен съюз. — — —

Не бива да се мисли, че във Вечното е „невъзможно“ такова зараждане и отмиране, потъване и изплуване отново на дадени форми, понеже Вечното не познавало нито „начало“, нито „край“! —

В случая интелектът е оказал твърде лоша услуга на човека, като го е подвел да си изгради представа за Вечното, изхождайки от своите, присъщи единствено на земното, закони!...

Тъй като на тази земя, както впрочем и в целия видим космос, всяко нещо, което има свое „начало“, има неизбежно и „край“, — доколкото изграденото тук от „елементи“ трябва неминуемо да се разпадне отново, — земният разум се мисли в правото си да направи несъстоятелното заключение: — че Вечното можело да съществува — — ако изобщо съществувало, — само като пълна противоположност на земното.

Но отдалите се на подобни умозрителни пресмятания хора, — предоволни от „мъдростта“ си, основаваща се според тях на непоклатими „закони на мисленето“, — не подозират, че мерят с мяра, която не е присъща на Вечното, понеже призрачното й съществувание се дължи единствено на илюзорния характер на някои мисловни процеси. — — —

Ала колкото и „необяснимо“ да е това за мозъка на земния човек, Вечността — а „Вечност“ всъщност означава Битие на субстанциалния Дух — си остава безначален и безкраен Живот в непрестанно движение, от който „животът“ в нашия земен свят, както и всеки процес във физическия космос изобщо, е само далечен, сетен отблясък, помрачен от кривото, мътно огледало на „материята^”. — — —

Единствено в субстанциалната Вечност — в чистия Дух — се корени бракът между двама земни човеци! — — —

Ако той не почиваше на такива дълбоки основи, по-подходящо би било да се говори не за „брак", а само за общуване на половете: — чиято цел е да си доставят взаимно удоволствие и да продължат човешкия род на земята...

В такъв случай най-добре би било съвместният живот на половете да бъде оставен изцяло на произвола, — и да се прибягва до известни ограничения само ако бъдат застрашени интересите на обществото. —

На земния човек обаче е дадена възможността да издигне — чрез спойка между мъжкото и женското начало — един Храм, който се извисява до най-вътрешното лоно на Божеството!

„Мъж и жена, жена и мъж се въздигат чак до Бога“ — се пее сякаш из детски уста в текста, който един наивен „мъдрец“ е предложил за музикална разработка на най-големия артистичен гений на своето време. —--

В чистия Дух бракът между двама земни човеци става реално духовно събитие!

По този именно начин бракът получава високо освещение пред лицето на Вечността, — не чрез думите на свещеника, а още по-малко чрез заверката на държавните власти, предназначена да внесе ред единствено в земните дела! — — —

Смътното предусещане на връзката, действително възникваща във Вечността, е намерило израз в народната мъдрост, че „браковете се сключват в Небесата“...

Дори толкова държащата на своите прерогативи Римокатолическа църква отдавна е постановила, че самият обет между мъжа и жената да си принадлежат един на друг в брака до края на земните си дни е равносилен вече на сключване на брака и че религиозната церемония може само да благослови така сключения брак, — — макар преднамерено да се избягва широкото огласяване на това съборно решение, продиктувано според канона от „Светия Дух“. — —

Влиянието на древната мъдрост се чувствува и в средите, където отдавна вече е изгубен ключът, годен да отвори за днешните и бъдните поколения стародавни, свещени дарохранителници...

Но и човекът, изградил брака си така, както той следва да бъде изграден на тази земя, усеща дълбоко в себе си, че в истинския брак се осъществява една мистерия, — — макар да не може да съзре крайната действителност, извисяваща се сияйна до небесата над всеки истински брак. — — —

Всяка съпружеска двойка ще трябва обаче да се научи все по-осезателно да чувствува тази действителност, ако иска да осъзнае своята свързаност във Вечното. — — —

Земното е подвластно на неумолимия космичен закон и Любовта не може да се изявява тук извън наложените и граници. —

Онова, което на земята наричаме „любов“, е само слаб отблясък от Любовта, озарила с лъчите си Битието на Вечността в Духа: — от Любовта, която е в Бога и е живот Божи, — а само чрез тази Любов може да се постигне всичко, към което космичният закон се стреми, без да може някога да го достигне! — — —

Нейният най-силно въздействуващ отблясък на земята може да се изживее в истинския брак!

Най-голямото щастие на брака, при това отредено единствено на него, е да се изживее и почувствува този именно отблясък!---

Навсякъде, където пречистият отблясък на Любовта като живот Божи се изживява в единството на духовно-физическото сливане, се създава връзка между царството на субстанциалния Дух и земното, — и както всички човешки духове ще се обединят някога с Любов във Вечността, така мъжът и жената, познали от опит това най-свято изживяване, ще бъдат свързани още тук, на земята. —--

А там, където се създаде веднъж това обединение на духовете, то се запазва и след като — във Вечността — отново се намерят изначалните полюси, които обитават сега тялото на човека-животно на тази земя разделени и незнаещи най-често нищо един за друг. — — —

В Духа единичното се намира в състояние на взаимно проникване, така че и духовният Човек, възвърнал изначалното състояние на своето Битие в единение с допълващия го полюс, живее във взаимно проникване с всички, които са възстановили някогашното си единство. —

Нещата не стоят така, че двама съпрузи, постигнали най -голямо щастие тук, на земята, въпреки че съвсем не са изначалните полюси на една духовна единица, да бъдат принудени да страдат поради принудително разделение в света на Духа!

Там се разделя само онова, което по своя воля иска да бъде разделено, и волята на единия от съпрузите е достатъчна, за да предизвика разделението, докато и двата полюса не се издигнат един ден до онова вишше стъпало, където всяка воля за разделение е просто невъзможна...

Но на онези по-ниски стъпала на буден духовен живот, които предстои да бъдат изкачени след „смъртта“ на земното тяло, има както воля за разделение, така и воля за единение. —

Действува ли волята за разделение, индивидите се проникват взаимно, но без да осъзнават присъствието на другия, докато волята за единение води до върховно изживяване на това взаимно проникване, което надхвърля всяка земна представа и не може да се опише с никакви думи. — — —

Слаб отблясък на това духовно изживяване бихме могли да предусетим, ако си представим, че сме в състояние да напуснем тук земното си тяло, за да съпреживеем в любимия човек с пълна сила и яснота всеки негов телесен и душевен трепет, — и то по-интензивно, отколкото самият той го преживява...

По този начин в духовното Битие се сбъдват най-съкровените копнежи на всички, които обичат истински на тази земя! — — —

Истинският брак не може никога да бъде разтрогнат, — той ще просъществува во веки веков!

Но възможността за сключване на брак не е дадена само веднъж по време на земния живот!

Ако „смъртта“ сложи край на земната връзка, овдовелият е в пълното си право да сключи нов брак и така да създаде едно ново единство в Духа, което не може с нищо да накърни първото. — —

Взаимното духовно проникване на онези, които остават вечно съединени в любовта, не познава „ревност“, понеже нищо в Духа не може да породи подобно чувство, — в крайна сметка всяка ревност между влюбените тук, на земята, се корени в терзаещия душата страх, че е застрашено постигането на желаното единство...

В Духа обаче единството е свършен факт и нищо вече не е в състояние да го смути!

Тук във взаимно проникване са съединени всички, които са били някога свързани на земята от истинска любов!

Съединените тук, на земята, чрез връзката на брака могат наистина да бъдат разделени физически от земната смърт, но остават во веки неделими в царството на Духа! -

Там те усилват волята за единение, която трябва един ден да обедини духовно цялото земно човечество и която отсега още твори такова единение между мъжа и жената във всеки нов истински брак. — — —

Така истинският брак действително създава вечна свързаност, — и то не само между духовно съединените в него два човешки полюса, но и — вече по друг начин — между тях и постигналите вечно единение в субстанциалния Дух!---

Блажени са, които схващат какво им се разкрива тук!

Блажени са, които съумяват да го изживеят в брака!

Навсякъде по земята трябва да се издигнат „храмове на брака“ — светилища, кьдето ще имат право да „служат“ само хора, знаещи за възможността да се постигне духовно единение в брака и готови да отдадат всичките си сили за това единение!

Тук те ще предложат достоен съвет за всички неща, които биха могли да послужат в този свят на възвишената святост на брака!

Оттук трябва да се положат усилия да бъдат създадени необходимите външни условия за благотворното развитие на всички бракове!

От тези свети храмове трябва да изхожда и всяка грижа за младото поколение!

Тук всички влюбени, които искат да се свържат в брак, ще могат да получат съвет от отзивчиви и опитни наставници!

Тук трябва да бъде предложена помощ на всички, които не са могли да постигнат щастие в брака си и са изправени сега пред неговото разтрогване!

Наистина, — много още важни неща могат да бъдат свършени тук и върху цялото човечество би се изляла истинска благодат от дейността на онези, които като истински духовни пастири — далеч от всеки ламтеж за лов на души в полза на определено верую — се опитат да помогнат бракът да стане такъв, какъвто той може да стане на тази земя, ако съществува разбиране за неговите духовни устои пред лицето на Вечността!!

Ала земното човечество не е разбрало още, че цялото му спасение би могло да дойде от брака...

Хората продължават да се опитват — и то с най-добри намерения — да внесат само някои „подобрения“, сякаш никой не съзнава, че на човечеството може да се помогне единствено ако тази помощ дойде по най-естествен път чрез брака! — — —

Като че ли никой не разбира, че човешката връзка, създаваща живота, е съобразената с природата и с Духа отправна точка за правилното водене и насочване на този живот! — — —

Щом човечеството е принудено да се бори е немалко злини, - а кой би се наел да отрича това? — корените на тези злини трябва да се търсят там, където не се осъзнава възвишената святост на брака, — или където се позволява тя да бъде похотливо поругавана с думи, образи и дела, — и то често пъти не без одобрението на хора, които пазят неопетнена светостта на своя собствен брак! — — —

Нужно е да настъпи дълбока промяна, ако човечеството не иска да затъне в похотливост и търсене на повърхностни наслади чрез непрекъснато превъзбуждане на половия нагон! —

На първо място обаче трябва да се спаси от поквара новото поколение — младежта, — а това не може да стане ако то само не положи усилия да събуди в сърцето си благоговение пред светостта на брака! — — —

Единствено поколение, разбиращо светостта на брака и изпълнено с дълбоко благоговение пред най-възвишената мистерия на човека, ще може да постигне онова бъдеще на човечеството, което — открай време лелеяно от най-добрите синове и дъщери на всички народи — е наистина постижимо, — но само при условие че хората сами си го създадат! — — —

Единствена волята — не желанието! — — може да стори това величаво чудо!!-----

Тогава ще намерят решение доста „въпроси“, изглеждащи неразрешими днес, — и много страдания ще изчезнат от лицето на земята! — — —

За жалост ние сме все още твърде далеч от това ново време, когато всеки човек ще осъзнае високото и свято достойнство на своята човешка същност! —

Но това време все пак ще дойде, — стига всеки човек, домогнал се до тези истини, да осъзнае, че е длъжен да вложи всичките си сили, за да ускори колкото може повече момента на настъпването му!

Нека никой не си мисли, че твърде малко зависи от неговите сили!

Тук всеки се превръща в усилвател на една присъствуваща вече в този свят воля, която — обединена с неговата — ще си проправи път до волята на всички останали! — — —

Свещен за всички ще стане тогава: — поривът на половете да се съединят!

Свещена: — мистерията на зачатието и раждането! — — —

Свещена, — трижди свещена: — връзката между жената и мъжа в тясно споена общност тук, на земята, и във Вечността! — —

Йозеф Антон Шнайдерфранкен

БРАКЪТ

Превел от немски Борис Стоянов

Консултант Страшимир Джамджиев