<<< BO YIN RA - Йозеф Антон Шнайдерфранкен
На
новия човек!
Въпросът.....................................7
Външно и вътрешно.................17
Жилище и обзавеждане...........27
Форма на радостта...................41
Форма на страданието............53
Изкуството да се живее..........61
<<< ВЪПРОСЪТ
Ти
искаш да стигнеш в Духа и си намерил след дълги лутания пътя към него!
А сега се питаш:
«За какво ми е вече формата, след като зная пътя към съдържанието? —»
Безпредметна и лишена от всяка стойност ти изглежда формата; — ти не
само вярваш, че най-съкровеното ти се разкрива без форма, но и във всяка форма виждаш
само пречка!
Достойно за презрение изглежда според теб да се зачита формата; — достойни за презрение
ти изглеждат всички, които се стремят към съвършенство на формата!
Убеден си, че ти самият можеш спокойно да минеш и без нея!
Но макар и безформен, ти искаш да бъдеш ценен като човек, който се стреми към най-високи ценности!
Безнадеждни глупци са за теб всички, които те упрекват, че се отнасяш с презрение към формата!
Смяташ се за високо издигнат над тяхната глупост и с
усмивка се питаш: «За какво ми е подобно външно обвързване по пътя към
Духа?
— Каква
полза от формата!? --»
*
Знай, приятелю: — не се съмнявам, че си намерил пътя към Духа!
Съмнявам се обаче, че ще получиш добър водач, от какъвто толкова много се
нуждаеш, ако продължаваш все така упорито да се надсмиваш над формата!...
Убеден си, че другите трябва да осъзнаят чистотата на помислите ти, да се отнасят
с почит към горещия ти стремеж, а искреността на твоята воля трябва сама да свидетелствува за теб...
Това твое убеждение съвсем не е погрешно, но се налага така или иначе
да осъзнаеш, че нямаш право да пренебрегваш формата, — нещо повече, нужно е да
разбереш, че всички твои деяния добиват истинската си стойност, едва когато бъдат облечени в
подходящата за тях форма!
Както никой няма да поднесе изискано вино в груби пръстени съдове,
понеже с това би подценил неговите качества, така и самото благоговение пред Духа изисква да не знаеш
отдих, докато не постигнеш най-съвършената форма, щом си решил самият
ти да станеш „Храм на Духа “--
Всичките ти изяви във външния свят трябва да свидетелствуват
непрестанно за това твое благоговение!
Стъпиш ли веднъж на пътя към Духа, нямаш вече свободата да определяш
поведението си от съображения за удобство и от мимолетни настроения!--
Ти имаш задължението да преобразиш себе си и да станеш достоен изразител на Духа!
Трябва да издигнеш себе си до най-съвършена форма и нека всичко, което другите долавят в твоите действия, бъде
осезаемо свидетелство за съвършенството на постигнатата от теб форма!...
Не чрез презрение към формата ще докажеш своята извисеност! —
Само един глупец може да си въобразява, че е „надраснал“ всяка форма!--
Истински извисилият се е винаги господар на формата! —
Господството му над нея се проявява и в най-дребните подробности
на неговото всекидневие ..
Циникът, който се увива в парцали, за да афишира своята непретенциозност, е всъщност само жалък шут, ако силата на ръцете му
позволява да припечели с някакъв труд достатъчно, за да си купи прилично облекло!
Който пък иска сам да се преобрази в Храм на Духа, следва да положи всички
усилия, за да докаже и чрез външния си вид уважението към самия себе си...
Ако материалното му положение позволява, хората винаги ще го виждат в най -изисканите и най-доброкачествени дрехи на неговата страна, а
ако е беден, трябва да намери все пак начин
скромното му облекло да се приема
навсякъде с уважение...
По света има, разбира се, много хора, за които шевовете на скроените им
по последна мода дрехи олицетворяват всички мечти на земното им битие;
— ала достойното облекло на вътрешно благородния човек винаги ще се различава от модната драпировка на
едно суетно нищожество. —
И както начинът на обличане на тялото е вече показателен
за уважението на даден човек към самия себе си и към Духа, в чийто Храм иска да се превърне, така и от
всичките му деяния ще проличи дали наистина умее да почита онова, което живее в него.--
Вярно е, че на „добрите обноски“ отдават значение и мнозина,
които с тяхна помощ са се научили да прикриват истинската си същност, но това обстоятелство само доказва, че първоначално те са се срещали при хора, които действително са били такива, каквито са
изглеждали! —
Създадени от хора с вътрешна стойност, те не се обезценяват и
тогава, когато си остават само маска, както златото не губи нищо от стойността си, когато
някоя продажна жена го носи като накит...
Голям брой хора се отнасят със самоуверено презрение към „добрите обноски“, без да
си дават сметка, че в тях е добило форма нещо, което самите те по етични повели се стремят с много
показност да постигнат! —
Те не виждат, че дори там, където тази форма на поведение се е
превърнала в „празна“ форма, защото не е проникната от Духа, тя води до далеч по-добри резултати, отколкото би могло някога да постигне собственото
им твърдоглавие, провъзгласило всяка красива
форма за „лъжа спрямо живота“. —
Всъщност „синовете на този свят“ са твърде често не само „по-мъдри“, но и по-добри от онези, които смятат, че
единствени те са удостоени с привилегията да станат „синове на Светлината“!
Чуй съвета ми: не подценявай формата, — нито в големите, нито в малките неща!
Не бива естествено да се стремиш към усвояване на „празни“ форми, а трябва да
се научиш да формираш целия си живот и нека нищо не ти се
струва толкова маловажно, че да не насочиш всичките си усилия
към разкриване на неговата най-красива и най-съвършена форма!---
*
<<< ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО
Ти, който си поел по пътя
към Духа, знай, че неоформеното няма никога да ти се разкрие!
И
Духът се нуждае от форма, за да може да го осъзнаеш!--
Както
всяко нещо в този външен свят има нужда от оформяне, така и нищо
във вътрешния свят не може да се възприеме, ако не е добило форма...
Говориш
ми за „празна“ форма!
Разсъди
обаче, че и празната форма е проява на волята, намерила
някога израз в нея, както празната черупка на охлюва свидетелствува
за живата твар, обитавала я навремето! —
Добилото
форма в този външен свят е израз на нещо вътрешно от външния
свят, което иначе не би могло изобщо да ти се разкрие. ..
Така
и всяка форма от вътрешния свят е на свой ред винаги израз на нещо дълбоко вътрешно,
което изобщо не би съществувало за теб, ако не го осъзнаеш в себе си
като форма...
Стреми се тук, във външния свят, да доловиш във всяка форма вътрешното, чийто израз е тя!
Така ти ще се подготвиш най-добре да видиш един ден как от всяка форма, която срещаш и в света на Духа, за теб просиява най-вътрешното, намерило израз в нея!---
От всички форми на живот, сътворени от човека в този
външен свят, за да носи заедно със своите ближни по-леко бремето на земното
съществувание, също можеш да извлечеш безценни поуки...
И тук на „външното“ винаги отговаря нещо „вътрешно“, дори ако „вътрешното“ отдавна вече не се усеща в него. —
Търси това „вътрешно“, и когато го намериш, много от красивите форми на живот, които преди си схващал само
като израз на една лъжа, ще добият съвсем друга стойност за теб!--
Доста
неща от човешките нрави и обичаи, които днес продължават да ти се
струват глупави, ще ти се разкрият тогава като форми, изпълнени с мъдро съдържание!
Не
е нужно да се отдаваш за тази цел на изследвания, свързани с далечното минало или с далечни народи!
Където
и да се намираш, ти можеш да започнеш с всекидневието и с най-близкото си обкръжение!
Тук
е твоята най-сигурна
почва
и само глупците я пренебрегват, предпочитайки
да се пренасят в мечтите си в отдавна отминали времена и при далечни народи, за да
се почувствуват по-уютно!--
Срещал
съм търсещи, които се стремяха да стигнат до Духа, но бяха убедени — без да съзнават колко глупаво
постъпват, — че облеклото на тяхното време и на тяхната страна спъвало
техните усилия...
Те
не можеха да проумеят, че пътят към Духа може да бъде намерен от човек, който в празнично
настроена компания се подчинява на приетите от обществото форми,
и дори че той се чувствува само тогава добре, когато дрехите му са
съобразени до най-малките подробности с предписанията на тези форми...
Обземаше
ги ужас, когато някой, след като е говорил за Духа по време на стръмно
изкачване във високата планина, при пристигането си същата вечер в гостилницата
се е постарал, сядайки сред отдалите се на празнично веселие сътрапезници,
да се яви облечен според изискванията на общоприетия там обичай.--
Те
самите носеха най-самодоволно екстравагантните си варварски одежди с
дълбокото убеждение, че така показват на другите колко отдавна са „надраснали"
формата, както самонадеяно си въобразяваха. —
Други
се обличаха в библейски одежди и се разхождаха посред бял ден в маскарадните си
костюми — правейки се на „Христос“, или поне на някой от апостолите, — и
никой от тях изглежда не подозираше как биха им се смели тези, чиито маски си бяха
избрали, ако живееха в днешния западен свят. —
И
все пак между тях имаше хора, които въпреки глупавото си поведение се стремяха истински
и с чисто сърце към Духа! —
Ето
как се отклонява от правия път всеки, който си въобразява, че е „надживял“ формата!
Уж
„отхвърлил“ всяка форма, той си създава форми от твърде причудлив вид, несъвместими
с „общоприетата“ форма, изградена във всяка страна с течение на времето,
и си втълпява, че е далеч „по-добър“ от хората, които не проявяват желание да
последват претенциозния му пример.--
Описаните
случаи са може би най-парадоксалните разновидности на глупавите опити на
някои да се откъснат от формата на своето време и своята страна...
Далеч
по-многобройни са скрито процъфтяващите странности. —
Обща за всички тях обаче е заблудата, че търсещият близост с Духа човек имал пълно
право да се смята за „надраснал“ всяка форма, и по-специално онази, която се проявява в общоприетите обичаи и традиции
на човешкото съжителство.
Понякога обаче подобно презрение към формата се превръща направо в престъпление към
човешката общност.
Така е, когато заради възможни грешки се отхвърля бракът като спъваща
връзка, наследена от отминали епохи; — така е, когато се правят опити да
се изкоренят всички защитни пояси, засадени от самото човечество, за да не
бъде пометено от бурите на извратени нагони и необуздани страсти.---
Навремето е била мъдро осъзната опасността, присъща на всяко презрение към формата! —
Това, което се е нуждаело от столетия и хилядолетия, за да израсте и сплете клони, способни да
предложат сигурна защита, може да бъде много бързо изсечено в наши дни!
Дълго обаче ще трае сезонът на непрестанно връхлитащите бури, дори ако в края на краищата
се предприемат опити да бъде наново засадена гората, която някога ги е спирала...
Ето как си отмъщава всяко незачитане на формата! Хората виждат само външното и забравят, че то винаги е
проява на нещо вътрешно!--
*
<<< ЖИЛИЩЕ И ОБЗАВЕЖДАНЕ
Жилището на човека е в известен смисъл неговата най-външна
дреха в този външен свят и домът, който си е създал, може, наред с облеклото
му, да ни каже доста неща за него. —
Ако
възможностите ти позволяват да си построиш собствен дом — макар оформлението му
да е извършено по твоя поръчка от друг, вещ в строителното изкуство човек,
— то навярно още отвън домът ти ще показва кой си ти...
Но
дори да обитаваш помещения, върху чиято форма не си бил в състояние да упражниш
никакво влияние, начинът, по който си усвоил чуждото за теб
пространство, ще подскаже много неща за теб в очите на познавача...
Няма
да успееш да го заблудиш, дори да възложиш на най-добрите майстори на своята
страна да изработят великолепни мебели и да вложат цялото си изкуство в
обзавеждането на твоя дом...
Веднага
ще се разбере дали изисканото обзавеждане на помещенията е дело само на майсторите, на които е било възложено, или те
са били насочвани от твоята собствена индивидуалност и са станали нейни вещи изразители. —
А
може би жилището ти е било вече оформено от други хора, живели преди теб в същите помещения и използвали
същата покъщнина?
Може
би всяка вещ в къщи ти говори за твоите предци, чиято кръв усещаш да тече в жилите ти? —
Може
би стиловете на всички епохи се намират сега тясно преплетени в твоя дом и
някои наследени от теб красиви предмети са донесени навремето от далечни
страни? —
Дори тогава жилището ти пак ще носи отпечатъка на твоя характер, защото колкото и
старинни предмети да има в него и колкото и силно да се усеща в патината на
техните форми атмосферата на отдавна отминали времена: — начинът, по който ти
превръщаш древното във външен декор на своя живот, винаги ще придава на вещите нова стойност, зависеща
единствено от теб самия. —
Недей
мисли обаче, че трябва непременно да си заобиколен от красиви предмети и какви
ли не скъпоценности!
Дори
да живееш в бедност, разполагайки с едва най-необходимото, жилището ти
пак ще свидетелствува за царящата в теб хармония, или — ако не си още
постигнал такава хармония — ще отразява вътрешна обърканост и диво безпокойство...
Каквото
и да притежаваш, твоето вътрешно богатство ще се разкрива винаги
във външното ти притежание!
Домът
ти, колкото и да е тесен и беден, носи винаги отпечатъка на твоята
душа, показва винаги формата, в която съумяваш да изваеш
за себе си външния свят!--
Би
било груба грешка да се мисли, че за устремения към Духа човек е
излишно да полага усилия всичко, което го заобикаля в този външен свят, да бъде
озарено и от любовта му!
И тук самият респект пред Духа изисква жилището ти да бъде чисто и приятно
на вид, колкото и да си беден; ако пък ти е отредено да живееш в охолство, не
бива да търпиш около себе си нищо, което би било недостойно за човек, решен да
се превърне сам в Храм на Духа.---
Трябва да полагаш сериозни усилия да не изпускаш от съзнанието си нещата, които те
заобикалят в обитаваните от теб помещения!
Нищо не е без значение тук, — и най-дребната вещ не бива да се изплъзва
от вниманието ти! —
Заобикалящите те форми упражняват на свой ред въздействие върху самия теб, — дори когато едва
забелязваш тяхното присъствие. —
Невъзможно е да прекалиш някога с грижите за своето жилище!
Служебната ти дейност може да не ти позволява да се отнасяш със същата
загриженост и към работното си място.
Вероятно там ти е отнета всяка възможност да оформиш по своему помещението, а някои видове
тежък физически труд са свързани по необходимост с работно място, което едва ли
заслужава името „помещение“. —
А може би извършваната от теб работа изобщо не изисква затворени
помещения.
В своето жилище обаче ти си свободен и можеш да го оформиш по свой вкус и разбиране!
Тук окото ти не бива да съзира нищо, което би нарушило душевната ти хармония. —
Нека жилището се превърне в убежище за теб и нека всичко в него буди в тебе радост: — топла, чиста душевна ведрост!
Дори ако си бил преди това в мрачна атмосфера, оставила тежки следи в душата ти,
прекрачиш ли прага на своето жилище, отърси от себе си всичко, което те потиска! —
Тук ти трябва да намериш отново себе си и своите най-високи върхове!---
Ако си положил необходимите грижи, за да стане домът ти достоен за теб във всяко отношение,
и най-бедната покъщнина ще заговори по такъв начин на душата ти, че
тя веднага ще намери себе си, колкото и далеч да се е залутала навън,
в неистовия шум на делника.--
Тогава всички предмети в жилището ти ще ти напомнят за твоите най-добри чувства, ще ти говорят като твой собствен свят и ще ти дарят отдих и ведър покой! —
Всички елементи в изграждането на твоето жилище са дело на човека.
Постарай се всеки един от тях да носи благородния отпечатък на човешкото достойнство! —
Ти, който искаш да доловиш в себе си гласа на вечния Дух: — как би могъл да търпиш в
жилището си неща, които се силят да изглеждат такива, каквито не са, — които сякаш се надсмиват над закона на формата!
Нашето време за съжаление гъмжи от вещи, които ще е най-добре да
хвърлим в морето, — и то там, където е най-дълбоко! —
Всяка автентична форма, дала израз на едно вътрешно чувство, бива безчувствено имитирана от ловки ръце, но при това
начинание животът на формата отлита, оставяйки след себе си само един безжизнен труп...
Забравяме, или никога не сме и подозирали, че всяка форма е жив знак от език, който има какво да ни каже.--
Така трупаме „части от трупове“ върху други “части от трупове“, без
изобщо да съзнаваме какво вършим. —
Народите от Изтока виждат по друг начин тези неща, доколкото не са все още покварени от
западните си събратя. —
Ще си позволя да приведа като пример следния факт.
Една
крупна търговска къща от Европа изпратила на Изток стока, която можела винаги
да разчита на голямо търсене по онези места.
За
да стане опаковката по-красива, един ден фирмата решила да поръча нови,
пъстроцветни орнаменти в декоративния стил на източното изкуство с
твърдото убеждение, че така ще разшири още повече кръга на купувачите.
Но
каква била изненадата на износителя, когато цялата пратка била върната
обратно. —
Източните
търговци, които винаги дотогава очаквали с нетърпение тази стока, отказали
да я приемат в новата и опаковка.
Ето
къде била причината за техния отказ:
Те
обяснили, че щели да изложат живота си на опасност, ако се решат да поставят
новата опаковка на рафтовете си, тъй като всички форми, използвани като
декоративни мотиви в нея, означавали за благочестивия индус - най-грубо богохулство...
Ако
човекът на Запада беше запазил същия усет към формите, много от заобикалящите
го предмети би трябвало да бъдат отхвърлени със същото отвращение от
накърненото му чувство.--
Той
обаче не умее вече да тълкува езика на формата и един посредствен вкус в
композицията и съчетанието на цветовете е в състояние да задоволи напълно
изискванията му.
Но
нека никой не си мисли, че имам предвид единствено неща, предназначени да
служат като орнаменти и украса!...
Най-простата
маса, най-простият стол може да носи в себе си живеца на
формата, както и най-разкошният мебел от същия тип може да се окаже
само мъртъв скелет, „украсен“ с „части от труп“...
Същото
важи за всеки съд или уред, без който не може да се мине и при
най-скромния начин на живот.--
Постарай
се затова да бъдеш заобиколен само от неща, за които ще можеш да поемеш отговорност
пред Духа един ден, когато стигнеш в себе си до него!
Върху
теб наистина тегне отговорността да няма нито един предмет
от покъщнината или украсата на твоя дом, който да е в разрез с достойнството на
човек, стремящ се да стане „Храм на Духа “---
Не
е нужно за тази цел да разбираш от изкуство, или да си вещ по въпросите на
изкуството.
Художниците
ценят високо много творби, — музеите са пълни с безчет произведения от
древността, които така и не носят отпечатъка на човешкото достойнство,
макар да свидетелствуват за голямото умение на своя автор.--
Твоят критерий трябва да бъде от друго естество!
Ти, решеният да се съединиш с Духа, който сам
по себе си е Хармония и Яснота, Светлина и Истина,
не бива да търпиш около себе си нито един предмет, чиито форми издават дисхармония,
който внася неяснота и те унася в потискащия сън на мрака!
Заобикалящите
те неща трябва да имат форми, които ти самият усещаш като истински и чисти!
Прогони
от обкръжението си всичко, което издава неистинност в своята форма, или
пък се превръща в неистинно поради това, че остава чуждо на
собственото ти усещане! —
Никога
не забравяй, че всичко, което те заобикаля, упражнява на свой ред формиращо
въздействие върху теб самия!--
Сигурно
не си готов да приемеш кого да е у дома си...
Така
че остави вън от своето жилище и всеки предмет, който не ти се иска да влияе
върху формирането на душата ти!---
*
<<< ФОРМА НА РАДОСТТА
Радостта ти трябва също да намери
благородна форма, ако искаш да бъде достойна за теб. —
Може
би предпочиташ да се „отпуснеш“ в радостта си и не си много склонен и в радостта
да внимаваш за формата? —
Струва
ти се, че губиш най-хубавото от своята радост, ако не можеш да и се отдадеш безгранично...
Трудно
ти е да си представиш земна радост, която да те направи истински щастлив, щом
ти казват, че и на радостта си трябва да придадеш най-благородна форма.
—
Ала
и ти, като мнозина други, правиш тук сериозна грешка!--
Не
мислй, че аз самият никога не съм я допускал!
И
аз, приятелю, съм бродил някога по изкусителните пътеки на заблудата, които
подвеждат човешките духове тук, на тази планета. ..
Как
иначе щях да бъда подготвен да окажа помощ на онези, до които стига словото ми?! —
Като
те съветвам да придаваш форма и на най-необузданата си радост, аз много добре разбирам
какво означава това, — знам също така, че само ще увелича радостта ти, ако решиш да ме
послушаш.--
Едва
ли има по-голяма заблуда от убеждението, че трябвало да се позволи на
истинската радост да се излее безпрепятствено като буен планински поток! —
Буйният
поток е твърде подходящ образ в случая и ако ми бъде разрешено да запазя този
образ, нека напомня, че и потокът става безопасен едва тогава, когато го укротим, — когато успеем да оформим пътя му. —
Ала
тежко на нивите, — тежко на младите посеви, ако под напора на пролетния изблик
на сили той прелее и напусне естественото си каменно русло!! —
По
същия начин и радостта ти се превръща в опасност за теб, ако не и придадеш своя форма, и — повярвай ми! — навремето аз
също бях нееднократно излаган на подобна опасност, така че съм в пълното
си право да те предупредя за нея!...
Както
лоцманът е длъжен много добре да познава подводните скали, за да може да преведе безопасно
кораба през прибоя в пристанището, така и моят житейски опит ме научи какво
трябва да избягва човек, за да стигне един ден до духовната си цел въпреки бушуващите вълни на страстите и
бурята на напиращите инстинкти...
Колкото
и да ти се иска да се „забравиш“ в радостта си, — да забравиш онова „аз“, чийто образ
сам си изградил в своето въображение и на което си дал името си, сякаш наистина става въпрос за теб самия, — бъди нащрек и си отваряй очите
за опасността, която ще превъзмогнеш, само ако
съумееш да придадеш форма и на радостта си!---
Сигурно
ще съжаляваш, че не можеш да се
отдадеш изцяло на своята радост, — но не забравяй, че всичко, на
което се отдаваш изцяло, те прави всъщност свой роб! —
Ти
обаче трябва да станеш господар на радостта си и да я подчиниш
напълно на своята формираща сила!
Не
говоря тук за тихите, трайни радости, никнещи в добре оформения ти живот, както
цветята в една грижливо поддържана градина никнат едно след друго през цялата
година. —
Едва
ли е убягнало от вниманието ти, че говоря всъщност за онази твоя радост,
която, свързана с особен повод, предявява и особените си права.--
Тези
поводи могат да бъдат най-разнообразни и да приемат най-различен облик...
Осъзнал
ли си веднъж, че целият ти живот трябва да получи своята форма
чрез теб, няма да ти е трудно да придадеш форма и на своята.радост,
стига да не живееш с илюзията, че ти е позволено все пак да се „забравиш“
в радостта си. —
Съвсем
не най-лоши са тези, които често вярват, че радостта им е отредена само
за да могат да се „забравят“!
Ала
кого всъщност забравяш по този начин?!?
Това
съвсем не си ти самият, дори ако в игривата веселба на маскарада
си посегнал към най-чуждата за тебе маска!
Ти самият ще се чувствуваш винаги като „Аз“ на тази маска.--
Онова,
което искаш да забравиш, си струва да бъде забравено и в твоето всекидневие!
—
Ти самият си го превърнал в свой тиранин и това твое творение е
станало сега тъй непоносимо за теб, че на драго сърце би го забравил
отново, а тъкмо към това те тласка сякаш радостта ти!---
*
Ти
си намерил тук, на тази земя, своята земна дреха.
Още
в ранната ти детска възраст са ти говорили доста за това, какво според
другите си ти самият...
Вярвал
си, че точното определение за теб зависи от похвалите и укорите,
— от оценката на възрастните за поведението ти като дете.
Израствайки,
ти си „знаел“, че си дете на точно определено семейство и всичките
ти постъпки са се обуславяли от това „знание“.
По-късно
обаче си се „освободил“ от всички семейни връзки, „знаейки“, че си дете на своя
народ, а оценката, която си давал на самия себе си, се е
определяла изцяло от твоите способности или от неуспехите ти
на дадено човешко „поприще“...
Накрая
самият ти не си бил вече сигурен, дали наистина си бил призван за тази
дейност. —
Постепенно
си се „сраснал“ с нея и според теб твоята „задача“ сега е да я
„изпълняваш“ така, че всички, които са „над“ тебе или имат право да „съдят“
за теб, няма нито да те „осъдят“, нито да
те поставят „под“ останалите.--
Следователно
образът, отразен в очите на другите — образът, в който те виждат
те, — се е покривал досега, а и днес може би се покрива, с точното
определение на това, което си! —
„Оценката“
на другите се покрива за теб с твоята собствена цена. —
„Възхищението“
на другите те прави да изглеждаш възхитителен в собствените си очи.
—
„Признанието“
на другите единствено те е карало да си въобразяваш, че си се научил да
познаваш себе си. —
„Незачитането“
на другите ти се е струвало тъй основателно, че само тайничко си дръзвал
да се „зачиташ“, опасявайки се вътрешно, че си просто роб на своята суета, когато в теб все пак се е „надигало“
нещо, за да „въстане“ стихийно срещу „незачитането“ на другите, решено да се извиси
над низините, които сам на себе си си отредил! —
Така
че всичко, което отъждествяваш във вътрешното си усещане със себе
си, е почерпано от другите, затова сам по себе си изобщо не знаеш
кой всъщност си ти!
Съвсем
не е чудно, че ти се иска да „забравиш“ онова, което представляваш
единствено в очите на другите!
Съвсем
не е чудно, че се опитваш да забравиш онова, което другите са
направили от теб! —
Но
ти по никой начин не искаш да забравиш себе си!
Просто
си предоставил на един внушен от другите образ правото да се представя за
теб самия.---
Ето
защо моят съвет е: недей забравя себе си в своята радост!
Оногова, когото искаш да забравиш, понеже те измъчва като твое
собствено творение по чужда мярка, — него имаш пълното право да
забравиш, и ще сториш много добре, ако тутакси го забравиш!---
Ти самият обаче трябва да се чувствуваш особено извисен в своята радост!
Каквато
и да е причината за радостта ти, нека тя бъде повод да поставиш на
изпитание своята формираща сила!
Ще
увеличиш стократно своята радост, ако съумееш да я формираш
според присъщата на теб самия мяра!--
Самият ти трябва да станеш мяра за формирането на своята радост,
— а не онзи призрак, в чието лице те виждат другите! —
Зачитай формата на радостта на другите, доколкото тя заслужава
някакво зачитане, но не я превръщай в „образец“ за своята форма
на радост, освен ако не съответствува напълно на твоята природа!--
Придай,
приятелю, на радостта си своя собствена форма и не забравяй
думите ми, че твоята радост няма да ти даде никога повод да се разкайваш само
ако съумееш да я овладееш във форма!---
Ти самият трябва да дадеш мяра на радостта си, ако не искаш да бъдеш подведен
от нея!--
Ти самият си най-сигурният гарант за последиците от своята радост,
стига само да формираш всичките си радости по своята,
определена ти от веки форма!---
*
<<< ФОРМА НА СТРАДАНИЕТО
Прикован към болничното си легло от
тежки физически страдания, прекалено трудно ти се струва да се опитваш да
придадеш форма и на болката си...
Предпочиташ
да се озърташ боязливо за външна помощ и всяко спечелило доверието ти биле ти
се струва далеч по-важно от подобни усилия...
В
добрите си дни ти може би си вярвал, че отдавна вече си „надраснал всичко
земно“. -
Сега
обаче си принуден да осъзнаеш колко тясно си обвързан все още със земята.--
Но
така и не искаш да разбереш, че твоята духовна сила може да те освободи,
макар и може би частично, от тази обвързаност. —
Наистина
клетото ти тяло е тъй измъчено, че почти е изгубило власт над сетивата си...
Жадуваш
само за едно: — страданията ти най-после да свършат...
Като
подигравка ти звучат приказките за
придаване форма и на страданието. —
Ала
знай: аз мога да съчувствувам истински на твоето страдание, защото твърде рядко
съм бил изцяло пощаден от болки.--
Така
че имам пълно основание да говоря за страданието и за неговото преодоляване
посредством формата, в която успяваме да го понесем...
На
мен самия ми е повече от добре известно колко тежко може да бъде за човека бремето
на физическото страдание, но зная също как то може да бъде все пак
овладяно благодарение на наложената му форма. —
Едва
ли е възможно да си представиш какво всъщност може да се постигне
чрез формиращата сила на Духа и до каква степен правилната духовна нагласа
помага да се овладее тялото, колкото и силно да те измъчва
то.---
Страдания,
които ти се струват направо непоносими,
докато продължаваш да се вайкаш и да се сърдиш на съдбата си, ще бъдат
незабавно надмогнати от теб, ако ги понасяш с готовност,
сякаш са напълно естествено и неразривно свързани с най-присъщата ти
форма на живот, — сякаш не би могло и да бъде иначе.--
Блазе
ти, ако се научиш да обезценяваш страданието дотам, че да престанеш
да го удостояваш с вниманието си!
Продължаваш
ли да се отдаваш на страданието като роб в ръцете на жестокия си
господар, очакващ разтреперан поредния удар на бича, ти не си още придал
на своето страдание достойната за тебе форма! —
Единствено с „презрение“ трябва да се отнасяш към
страданието си и само като го презреш, ти ще станеш негов повелител!!
—
Трябва
да се стремиш да овладееш по същия начин и всяко друго страдание,
което може да те сполети!
Душевните терзания също се стремят да те видят унизен и да властвуват над
теб! —
И
за тях мога да кажа много неща, — и в
този случай не говоря като човек, който приказва за непознати нему
неща!--
Срещал
съм обаче мнозина, които до такава степен обичаха душевните си страдания,
че просто не им се искаше да се разделят с тях, когато те самите ги
напускаха...
Не
по този начин трябва да се отнасяш към страданието, стремящо се да угнети
душата ти!
Трябва
да се научиш да овладяваш и душевните си мъки, заставяйки ги да
приемат достойната за тебе форма!--
Продължаваш
ли да „ровиш“ в себе си, стараейки се да „откриеш“ дълбокия смисъл на
своите страдания, ти само подриваш съпротивителните си сили!...
Не
е възможно да се добереш до „смисъла“ на сполетялото те страдание, защото то
добива „смисъл“ едва тогава, когато ти самият му придадеш такъв,
и само в този смисъл то може да стане „смислено“ за теб!
Страданието
ти може да е много горчиво, но ти самият не се „огорчавай“
от него! —
То
може да ти се струва безкрайно „значително“, но не търси в своето страдание
доводи за собствената си „значимост“!--
Не
издигай в себе си олтар на страданието и не го разнасяй с тържествено
протегнати нагоре ръце, сякаш е светиня!
Както
си длъжен да се научиш да презираш физическите страдания, така трябва да
се научиш да „преработваш“ и страданията на душата си, придавайки им
онази форма, която ще ти послужи да формираш себе си!
—.—
Не
бива в никакъв случай да се отдаваш на своето страдание!
Трябва
да се извисиш над страданието си и да се научиш да му заповядваш!
Самият ти си нетленен, — страданието ти обаче е
преходно и лъже, когато се опитва да те изкуси да повярваш в
неговата дълговечност!--
Научи
се да му налагаш прегради, които да го формират по твоя воля!--
Страданието
ти ще се окаже гибелно за теб, само ако не съумееш да го овладееш!--
В
Духа обаче можеш да стигнеш единствено като победител на своето
страдание!
Самия себе си трябва да цениш много по-високо от измъчващото
те страдание, защото именно в теб самия иска да ти се разкрие
искрящата, лъчиста Светлина на Духа! —
<<< ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ
Ако си готов да
извървиш пътя, описван тъй често от мен в други книги, — пътя, водещ в теб
самия към Светлината, — ще ти се наложи да се откажеш
от немалко заблуди! —
И
преди всичко от погрешното разбиране, че земният ти живот бил изцяло „предопределен“
и трябвало да се изживее „както дойде“!--
Изживяващият
по този начин своя земен живот прилича на строител, който — без
какъвто и да е план или скица — дава нареждане да се изкопаят основите и да
започне да се гради „как да е“, докато поредният камък не му попречи
да продължи. —
Не
е изключено безразборният му строеж да „сполучи“ и в резултат да се стигне до
някаква нелепа постройка.
Ала
много по-вероятно е един ден върху главата му да се срине всичко,
което тъй глупаво и безразборно е струпал едно върху друго. —
Постарай
се да не приличаш на такъв глупец!
Това,
което наричаш свой земен живот, е суров материал и той наистина ти е даден такъв, какъвто си го намерил на
земята, без възможност да променяш много нещо
в него.
Единствено в твоя власт обаче е какво ще изградиш от него като духовна форма и никоя земна сила не е
в състояние да ти попречи да строиш така, както изисква от теб разкрилият се пред твоя вътрешен взор „план“. —
Сигурно
ще ми възразиш, че много неща не са всъщност в твоя власт: — че в много отношения
могат да ти попречат други хора, — че външният свят би могъл дори да срине
до основи цялата ти постройка.
Продължаваш
ли, скъпи приятелю, да ми говориш така, значи не си още разбрал какво искат да ти кажат моите думи!...
Наистина
външният ти градеж не зависи единствено от теб, — и най-прекрасната ти фасада
може да бъде разрушена преди още да си успял да вдигнеш купола, увенчаващ
цялата ти горда постройка!---
Духовно съграденото обаче можеш да събориш само ти или онези, на които си позволил да го съборят!---
Имам
предвид онова произведение на изкуството, в което трябва да се превърне духовният ти живот!
Твоето
земно битие ти поднася всеки ден нов материал, от който да изградиш художествената постройка на своя
духовен
живот!
Няма
никога да чувствуваш липса на „камъни“ и „дървен материал“!
От
теб обаче ще зависи така да обработиш суровия материал, че той да
отговаря на изискванията на възвишения план, който твоята душа открива вътре в себе си, — в своето най-съкровено лоно!
—
От
теб ще зависи да забъркаш добър „хоросан“, който да спои градивните
камъни!
От
теб ще зависи да наместиш така „гредите“, че да могат да носят
товара!
Не пренебрегвай нищо от онова, което всекидневно ти поднася твоят земел
живот!
Всичко то е така или иначе необходимо за духовния ти градеж и ще ти влезе
в работа, стига да му придадеш подходящата за целта форма!---
Нищо
обаче не може да бъде вградено в духовния ти строеж, ако не е било
предварително обработено и формирано по духовен път! —
Каквото
и да ти поднесе делникът: — винаги се питай как незабавно да му придадеш онази форма,
която да ти послужи при изграждането на твоя духовен Храм!
Залавяй
се веднага след това за работа и не си давай отдих, докато не придадеш
съответната форма на суровия материал! —
Колкото
по-усърдно се упражняваш в тази мъдра дейност, толкова по-лесна ще става тя за
теб!
Онова,
което днес ти изглежда едва ли не невъзможно, твърде скоро ще почне да ти
се удава без кой знае какви усилия!
Ала
в тази работа е нужно постоянство!
Не
бива да започваш с въодушевление днес, за да оставиш само след няколко
дни повечето неща недовършени! —
Онова,
което си оставил необработено, ще се струпа по твоя път и така ти
сам ще си създадеш сериозни пречки, ако решиш по-късно да започнеш
отново! —
Още
днес, докато слушаш тези мои слова, издири в скритата съкровищница на своята
душа строителния план!
Той
е грижливо скътан там и ти непременно ще го намериш, ако търсиш с цялото спокойствие,
присъщо на непоклатимата увереност!
С
прибързано ровене няма да го извадиш
наяве!
А
щом го намериш, залавяй се веднага за работа и остани верен на своето дело!
Плана
ще се научиш да разчиташ едва в хода на самия строеж, а ако се наложи, ще откриеш
и планове за отделните детайли, които днес не биха ти послужили за
нищо!
Така
твоята формираща сила постепенно ще укрепва и ти ще завършиш творбата си като истински художник!
Никаква
„школа“ не би могла да замести онова, на което само работата е в състояние да те научи!---
Ти
не си се още разгърнал и сам не знаеш какво се крие в теб!
Все
още нямаш
упование в себе си и предпочиташ други да ти дадат плана и да те научат да строиш!
Но
това упование непременно ще те осени, щом видиш какво носиш в себе си! —
Единствено
самостоятелната ти работа по скрития в тебе план ще засили постепенно упованието ти и тогава ще
разбереш — макар да съзираш все още само помощта, а не помагачите, — че си получил помощ, защото си имал упование в себе си! —
Единствено такава духовна помощ ще бъде от полза за теб! —
Всичко, което ти се казва отвън, може само да те пробуди от сън и да те подтикне да се заловиш за работа, — да
сложиш началото на своето най-голямо дело!--
Но за да бъде наистина действена помощта, от която ще се нуждаеш тогава в своята работа, тя може да ти бъде оказана само
по вътрешен, духовен път!---
Дори да си съвсем далеч от всякакви артистични
наклонности във външния свят, дълбоко в теб е скрито едно
артистично призвание, което може да се разгърне духовно само по време на
градивната ти дейност!
Тук, в своята най-съкровена същност, ти ще бъдеш насочен към едно
виеше изкуство: — към изкуството да изградиш своя духовен живот по присъщия на вечния Дух
Закон!---
От
теб се очаква и изисква единствено готовност да се научиш да обработваш,
изхождайки от собствената си формираща сила, всеки суров материал, поднасян ти
ден след ден от твоето земно съществувание, за да му придадеш нужната
форма! —
Ето
защо в тази книга ти говорих в толкова различни аспекти за необходимостта от формата!
—
Когато
не без основание твърдиш, че много неща могат да ти попречат във външния живот
да придадеш на живота си желаната от тебе форма, налага се все пак да ти
кажа, че дори и тук си много по-могъщ, отколкото си мислиш!--
Но
само при условие, че се стараеш да въздействуваш върху външното отвътре! —
Стреми
се да оползотвориш по духовен път всичко поднесено ти от външния живот, като полагаш усилия да му придадеш духовна форма,
и благодарение на мъдрата си духовна работа твърде скоро ще отстраниш от
пътя си доста пречки, които са ти изглеждали непреодолими във външния
живот!---
Целият
ти външен живот ще се преобрази по примера на твоя духовен живот,
стига да съумееш да придадеш духовна форма на всичко външно!--
Мнозина
са били наричани „майстори на изкуството да се живее“, защото ловко и
безпогрешно са избягвали всички премеждия във външния живот.
Ала
изкуството да се живее, за което ти говоря тук, няма да бъде изгубено за
теб дори когато един ден ти се наложи да напуснеш външния
живот на тази земя!
То
ще ти позволи да вкусиш от благородните му плодове още тук, в този земен
живот, за да ти ги предложи по-късно в най-богато изобилие в новата
форма на съществувание, която те очаква след него!---
Струва
си наистина да положиш.всички усилия за усвояването на това изкуство, — то
е по силите на всеки, който е сериозно решен да придаде духовна форма на
самия себе си и на всяко свое преживяване!--
Нему
ще разкрие най-дълбоката си стойност и всяка земна форма! —
Във
всяка форма той ще открие творческото дело на Духа!---
Bo
Yin Ra
Йозеф Антон
Шнайдерфранкен
ДУХ И ФОРМА