КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ

Че по всяко време е имало хора, които с направо достойна за учудване увереност в себе си и в непогрешимостта на своите възгледи фанатично са се опитвали да натрапват въображаеми „истини" на другите, — че никога не са липсвали жадни за власт хора, спекулиращи с послушното лековерие на някои благочестиви души, — това е известно на всеки, който познава копнежа на човечеството да надзърне отвъд стените, препречващи пътя на физически сетивното познание.

Но това не бива да пречи всяка вест за човешки опит, придобит в надземните сфери, да бъде подлагана отново и отново на проверка, защото ако на хиляди заблуждения, на хиляди прояви на чисто „тщеславие", би се паднало дори само едно-единствено прозрение в свръхземно-сетивната Действителност, нашите усилия пак биха били богато възнаградени.

Макар и това да ме поставя в твърде незавидно положение, принуден съм да настоявам за такава внимателна проверка и на моите собствени съобщения.

В случая става въпрос не за някакъв светоглед , а за съобщаване на събран от мен опит, който може дa намери място във всеки вид религиозно убеждение, стига само то да не отрича априори възможността за свръх-земни възприятия.

Отлично познавам основателните причини за скептицизъм спрямо утвърждаваната от мен възможност да се придобие такъв опит и затова не оспорвам на никого правото да посрещне на първо време дадените в моите книги съобщения за духовната Реалност, която носи всички нас, с максимална предпазливост и не без известно съмнение.

Но и аз на свой ред имам правото да очаквам, че сведенията за моя духовен опит няма да бъдат необмислено причислени към онази категория човешки изявления, която за мен е поне толкова пагубна и незаслужаваща доверие, колкото и за най-закоравелия скептик сред моите читатели.

Освен това трябва да подчертая, че във всичките ми книги става дума за две твърде различни групи съобщения: — за това, което ми се е разкрило като достъпен за всички човешки опит, макар широтата и дълбочината на възможния опит да зависи с случая от индивидуалната зрялост, — и, от друга страна, за съобщения относно опит, придобит по особен, достъпен само за мене път, доколкото такива сведения е възможно и необходимо да бъдат дадени.

В книгите си говоря все за неща, които лично съм преживял.

Но тъкмо затова се налагаше понякога да давам сведения и за вида и характера на тези преживявания.

Ала както в съчиненията например на един ботаник на първо място стоят естествено не личните преживявания на изследователя сред природата, която му предоставя изучавания материал, а приносите към неговата наука, така и в моите книги бих желал всичко, което се отнася до индивидуални, недостъпни за всеки преживявания, да се разглежда само като пояснителна добавка; — нека читателите ми поставят ударението по-скоро върху онова, което има тенденцията да укрепва тяхнaтa способност да придобият собствен опит в най-съкровената сфера на човешкото битие.

Всеки, който успее да се вживее в моя начин на изложение и след това остави думата, дори сричката да проникне вътре в него, ще почерпи от своите най-съкроовени дълбини онова. от което се нуждае.

Би било обаче недопустима грешка, ако някой пожелае да насочи интереса си към мен, носителя на тези съобщения, вместо да се концентрира единствено върху самото съобщение!

Най-настойчиво трябва да се противопоставя тук и на всяко желание да се основава някакво ново „духовно движение" или нов вид религия.

Днес човечеството разполага с достатъчнo богат избор от религиозни общества и всеки може да избере формата, която да удовлетвори потребността му да се преклони пред Божественото.

Съвсем не се нуждаем от „нова религия”, а още по-малко от създаването на нови секти!

Имаме, напротив, неотложна нужда от пробуждане на живите духовни сили, които земният човек и днес все още може да намери в себе си, също както са ги намирали някога и първите вярващи, събирали се преди хиляди години около древните религиозни символи.

Онова, което на мнозина днес се струва „остаряло" и „неотговарящо на времето", е все още едва в началото на своето реално духовно проявление и ако днешното време усеща древното наследство като вече „несъответстващо" нему, то е само дотолкова право, доколкото му липсва мащабът за висотата и дълбочината на скритата истина, която то би могло да открие в традиционните си религиозни символи, ако вярващите не предпочитаха да се осланят на думи там, където всяка „дума" трябва да се схваща само като символ...

Наистина сведенията в моите книги са предназначени на първо място за хора, които напразно са се опитвали да постигнат истинска връзка с Бога в унаследените религиозни форми и които въпреки това усещат в себе си нуждата да почувствуват своето съществувание в съзвучие с предугажданата, вечна основа на Живота.

По-нататък, същите вести за опита в сферите на вечната Действителност са предназначени и за онези, които остават наистина в древните, достойни за уважение форми на религиозната традиция, но все се чувстват душевно неудовлетворени, защото конвенционалната словесна обвързаност не им позволява да освободят вечните сили на душата си, които би трябвало да бъдат събудени и освободени чрез приемане на верските символи.

Дадените от мен сведения за духовен опит нямат в никой случай за цел да направят „излишни'' старите религиозни форми като носители на изначални истини, а единствено да разкрият отново на съзнанието тяхното скъпоценно съдържание.

Както е сигурно, че това скрито съдържание може да бъде намерено, така сигурно е също, че би било съдбоносна грешка да се вярва в необходимостта от образуване на нова външна общност, за да стане скритото достъпна за вътрешното чувство.

Така само би възникнала немалката опасност окончателно да се загуби една истинска мъдрост, притежавана несъзнателно, и да се замени тази загуба с най-съмнителните идоли, създадени някога от заблудени мозъци.

По всяко време е имало достатъчно много примери, потвърждаващи тези мои думи, и който ги търси в наши дни, не ще му се наложи да отива твърде надалеч.

Който иска да открие вечната истина в символите на своята унаследена религиозна форма, трябва да остане верен на тези символи, докато те не му се разкрият.

Не всичко от онова, което излагам в книгите си, е предназначено за него, — но той ще може да вземе доста много, макар и да се окаже принуден да „преведе“ и моите съобщения на езика на обичайните формули от своето религиозно учение.

Той ще намери достатъчно думи, вдъхващи нов живот на неговата воля за вяра, а в случаите, когато само се е мъчил да укрепи крехката си вяра в борба с тежки съмнения, тъкмо съобщенията, които му предлагам, ще му помогнат отново да постигне вътрешно сигурност.

Но и там, където отсъства вече волята за доверяване на някакво религиозно водачество, доста помръкнали дотогава учения от старото религиозно наследство ще започнат сега да просветват, за да намерят достъп в душата и без обвързване с някое конкретно вероизповедание.

Това, което възвестявам, стои отвъд вяра и неверие!

Всяка религиозна форма има своите апологети и всяка апология - своите противници.

Няма по-безплодно прахосване на времето от разприте около религиозните убеждения.

Затова нищо не ми е по-чуждо от глупавото намерение до се застъпвам за дадено вероизповедание или пък за дадено вероотрицание.

Читателят на моите книги може да прецени доколко онова, което имам да му кажа, може да се вмести в неговия „светоглед”, но той не бива да подхожда към съобщенията ми със заблуждението, че служа на коя да е религиозна форма или на нейните противници.

Въпреки че се опитвам да отдам дължимото на всички области на човешките преживявания, може все пак да се говори за основно съдържание на книгите ми, което в общи линии се свежда до следните формулировки:

Аз давам сведения за познатата ми от собствен опит вътрешна връзка на земния човек с една субстанциална „духовна“ силова сфера, недостъпна за физическите сетива, но също тъй познаваема само „сетивно" чрез духовни сетива, в която индивидуалното съзнание на човека може да се пробуди още по време на този живот в земно тяло, — в която обаче то ще трябва неминуемо да се пробуди след прекъсването на физически сетивното съществувание.

Давам сведения за познатата ми от собствен опит йерархия на индивидуални духовни помагачи, изхождаща от най-вътрешното Пралоно на споменатата духовна силова сфера и стигаща надолу до човечеството на тази планета, където се проявява в отделни хора, подготвени за това преди земното им раждане.

Давам сведения за познатата ми от собствен опит възможност да се влезе в духовна връзка с тази йерархия и посочвам пътя за постигането на тази цел.

Давам най-после и сведения за това, как аз самият съм придобил този свой опит и защо е трябвало да го придобия.

Наименованията, с които говоря за познатата ми от собствен опит „духовна силова сфера" и нейното най-вътрешно „Пралоно“, както и за степените на изхождащата от него „духовна йерархия", не са плод на езиков произвол, а отговарят на начина на схващане, общ за всички стигащи до земята стъпала на тази йерархия.

Това обаче не изключва възможността всеки получател на моите съобщения да преведе тези наименования на най-подходяшия или най-предпочитан от него начин на изразяване независимо дали ще подбере думите от словесното богатство на своята традиционна религия, или пък ще си създаде собствени, индивидуални обозначения.

Единствено важно е той да почувства духовната Действителност, която стои зад избраните от мен наименования.

За предпочитащите религиозно оцветените езикови означения би могло наистина да се каже, че говоря за „спасението на душата". — аз обаче познавам това „спасение на душата“ не само като еднократно събитие, а като един непрестанен процес.

Добре съзнавам недостатъка, че не на всички места в своите съобщения и не по всяко време на записването им съм успявал да постигна пълна еднозначност на изразните средства, но въпреки това читателят, който се стреми единствено към истината, съдържаща се в казаното от мен, без съмнение скоро ще се научи да схваща как очаквам да бъдат разбирани думите ми.

Езиковите изразни средства подлежат на земно-човешко усъвършенстване, а освен това в моите съобщения, доколкото те се отнасят до вътрешно познание, постигнато само по духовен път, се говори за неща, които почти не се поддават на описание с думи.

За мен е не „необходимост", а неотменим дълг да споделя духовното си познание със своите ближни и трябва да призная тук, че от самото начало изпълнението на този дълг не ми беше никак леко.

Но със записването на тези съобщения моят дълг е изпълнен, така че с готовност предоставям на по-висши духовни сили да посеят предлаганото семе в подходяща почва, за да даде то жив плод навсякъде където това се окаже възможно.

С радост забелязвам, че доста семена са вече покълнали, но тази радост се проявява в мен само като съпреживяване на духовни събития, за чието настъпване можах да допринеса тук, на земята.

Винаги обаче изпитвам тягостно чувство от добронамерените уверения на някои мои читатели, че нямало да позволят нищо вече да ги отклони от онова, което са получили чрез мен.

В тези думи виждам обет за вярност; какъвто нито очаквам, нито мога да одобря, тъй като онзи, който наистина е схванал какво целят да му дадат моите съобщения, знае, че трябва да остане верен единствено на себе си, за да бъде занапред предпазен от всяко заблуждение и да остане защитен в своя жив Бог.

Това, което книгите ми предлагат, трябва да бъде прието не „на вяра", а трезво и по същество, за да може то да пробуди собственото най-вътрешно преживяване.

Аз не съм пророк, нуждаещ се от „привърженици“ нито борец, стремящ се да види след себе си „последователи ", — а само посредник на духовни прозрения във вечната родина на човека.

Който иска да се довери на моето ръководство него водя не към мен самия, а към неговата собствена, съкровена, вечна ОСНОВА НА ЖИВОТА, изживявана по всяко време от мен, защото аз самият осъзнах себе си в нея.

Нека читателят на моите книги остави спокойно настрана необичайното в тези известия, докато сам стигне, следвайки дадените указания, до прозрение за своята вечна природа и с това до способността сам сигурно да преценява.

Тогава моите думи ще станат за него само потвърждение на собствените му преживявания!

1930 г.

Bo Yin Ra

<<< ПРЕДИСЛОВИЕ

Нека не чете тази книга онзи, който е набожен и вярващ!

Нека не чете тази книга онзи, който никога не се е съмнявал в Бога!

Тази книга е написана за такива хора, които в сурова вътрешна борба са искали да постигнат своя Бог, но не са могли да го намерят...

Тази книга е написана за всички, които виснат по тръните на съмнението...

На тях ще помогне тя!

На тях тя ще стане пътепоказател!

Най-древна мъдрост ви възвестявам аз тук.

Малцината, които са могли някога да я доловят, са я държали открай време в тайна.

Само нарядко, само в избрани часове и само с неясни символи е можело да се говори преди на света за нея.

Сега обаче настъпи време да се заговори по-ясно за това, след като непризвани „учители" разпространиха и продължават да разпространяват сред света изопачена картина на тази мъдрост.

Във „вътрешния Изток" бе взето решение да се отвори сега за хората на Запада „свещената дарохранителница“, така дълго и грижливо пазена от погледите на невежите.

Този, който я отваря сега, е упълномощен да го стори.

Но търсещите все още трябва да бъдат подлагани на сурово изпитание и никой не може да встъпи в Храма, ако преди това не е издържал изпитанието. —

Затова отначало може само отдалече да бъде показано онова, което достойният трябва да схване и да разбере...

Каквото може да се каже за мистериите на Храма, аз ще ви го кажа!

Искате ли да проникнете до същността им, трябва да се потрудите да ги преживеете дълбоко вътре в себе си!

Те се откриват истински само на онзи. който с всички сили се бори да проникне в тях!—

Само с „четене" на думите ми няма да постигнете много...

Даденото тук в слова трябва да намери готови сърца: — сърца, които умеят да го приемат и да го задържат в себе си, иначе то напразно се е превърнало в слово! — —

Никой обаче не може да прецени значимостта или незначителността на прочетеното, преди да се е подложил на толкова трудно преодолимото изпитание, което той трябва да издържи, ако иска да встъпи в самия Храм. --

Само намиращите се във вътрешността на този Храм могат да бъдат тук съдници!

Аз мога само отвън да покажа онова, което предстоя някога да се разкрие дълбоко в сърцето на така напътствувания.

За да може то да се разкрие, е нужна издръжлива, силна воля и само който с борба постигне тази воля, има правото да се надява да намери в самия себе си потвърждение на моите думи.

Той ще намери пътя към своя жив Бог.

Той ще намери в себе си Царството на Духа и неговите висши сили!

Неговият Бог ще се „роди" в самия него!

Далеч съм от намерението да привеждам „доказателства".

Дали думите ми вещаят Истината, трябва самите вие да проверите!

Единствено в самите вас живее оня тих Съдник, който може да потвърди онова, което моите думи събуждат във вас. ..

Моите доказателства вие не бихте могли да разберете, понеже не сте извървели пътищата, които аз трябваше така трудно някога да извървя!—

А и тук няма „общовалидни“ доказателства!

Тук всеки намира единствено в себе си валидното за самия него доказателство! —

Освен това аз не ви излагам някаква „наука", нито пък ви възвестявам ново „верую“.

Аз само ви показвам, каквото може да бъде показано, изхождайки от мъдростта на „вътрешния Изток", от възвишената мистерия на Храма на Вечността!

Нека моето слово ви насърчи да се пробудите и да дойдете най-после на себе си, защото никой от вас не знае още — кой е той!------

И нека бъдат благословени и укрепени всички, които са с добри намерения и със силна воля!

<<< „БОЖИЯТА ХИЖА СРЕД ЧОВЕЦИТЕ“

Още в стари времена от страните на изгряващото слънце стигна до Запада скрита вест и според образните представи на християнската вяра тя сочеше съществуването на една чудна, свързана с Духа Общност на мъдри деятели, — ала хората на Запада не съумяха да изтълкуват тази вест. — —

Около „свещения Граал“и неговите възвишени „рицари“ бе хвърлено булото на легендата...

Едно носещо утеха знание потъна в неясни митове, — превърна се в легендарен фон на благочестиви поетични съчинения. —

Но стана така, че в наши дни пред цял свят се заговори във фантастично разкрасени съобщения на авантюристични мистагози за носители на тайно знание, живеещи в дълбока скритост във вътрешния Изток, ала тези разкази същевременно свидетелстваха, макар и неволно, че техните вестители са узнали наистина за съществуването на тия скрити мъже, но не са видели никого от тях, — иначе тези вестоносци никога не биха могли да си въобразят, че срещнатите от тях чудотворящи факири и странни светци принадлежат към оня духовен кръг...

Но тъй като в много души неосъзнато се е запазило някакво последно, смътно предугаждане за възможна духовна свързаност с едно изпълнено с божествен Дух светилище, все още скрито някъде по тази земя, скоро се намериха хора, склонни да повярват, че ще постигнат така жадуваната връзка.

За жалост те търсеха по грешни пътища, а и досега се лутат по тези пътища на заблудата. —

От пръснатите край пътя късчета познание те струпаха една чудновата илюзорна конструкция и я нарекоха „наука“' за Духа, — наивно изпаднали в заблуждението, че истинското знание за Духа на Вечността може да се изучи така, както всяка земна наука, постижима с ума.

Те живеят като аскети, въобразявайки си че по този начин ще се „одухотворят“, — затъват в обгърнатите от среднощен мрак отровни тресавища на една „мистика“, породена в трескавата атмосфера на лъхащи тропически зной джунгли, навсякъде тичат в болезнено заслепление по дирите на стари и нови указания за постигане на „окултни сили“, — и вярват, че по този начин ще могат да се доближат до онези, които на всичко това гледат само със съчувствена усмивка, пълна с опрощение и разбиране.------

Никой не иска да поеме по скалистите пътеки, водещи към искрящите в слънчевата светлина вечни снегове на „голямата Планина“, и всички са се втурнали по широките, прашни пътища към отдавна загубилите святост места за поклонение в знойните долини.._

Мнозина са се смятали вече на пътя към безметежно светлите Кормчии в Царството на душата и сега те претърсват леса, за да намерят — някой „светец"…

Други пък вярват, че религиозните учения на източните народи са идентични с мъдростта на онези тихи и скрити Кормчии...

И те с право казват:

„И при нас в старо време е имало прогледнали мъдреци, и ние имаме своите свещени книги от дълбоката древност!

Та нали Божественото е навсякъде едно и също!

Защо трябва ние, синовете на Запада, да търсим спасението си само на изток?

Те имат право, — защото, ако въпросът беше само в онова, което човек може да се научи, изпълнен с благоговение, да чувства в себе си, — ако ставаше дума само за ония учения от древността, които още обуславят религиозните представи в страните на изгряващото слънце — то всеки търсещ би намерил, разбира се, удовлетворение и в мъдрите учения, завещани му от прогледналите вестители на неговия народ.

Но мъдростта и делото на ония безмълвни Кормчии имат твърде малко общо с ученията на източните народи и скритите духовни помагачи извеждат по-надалеч от онези небеса, които всяко време си е създавало като израз на своя набожен копнеж.—

Пазителите на най-древното наследство на цялото човечество са най-могъщите закрилници на всичко духовно в човека и същевременно най-истинските приятели на земния човек, винаги готови да го разберат и до го съпътстват. —

От най-древни времена те са изпращали до всички краища на земята свои братя, които да създават центрове на духовно излъчване там, където е било необходимо.

От всички народи те са си избирали с течение на времето своите духовни синове и Братя подчинявайки избора си на духовния Закон.

А на всички техни избраници с било отреждано като духовна родина едно място в Азия, където не може да пристъпи никой, който би пожелал да отиде там, без да бъде поканен.

Малцината, които от най-древни времена живеят заедно там, не се появяват никога във видим образ в света на външния кипеж.

Това те възлагат само на ония свои духания синове и братя, на които духовният Закон е предопределил да бъдат „деятели”.

Те са само верни пазители на едно духовно съкровище, което земният човек е притежавал някога, преди падението си в света на физическата материя.

Те създават оная сила, чрез която деятелите действат за благото на земното човечество.

Не е ли безкрайна глупост да се вярва, че тези възвишени Кормчии били „будисти“ или „брахмани“, — „лами", „пандити" или даже „факири"!?! —

Но не бива, от друга страна, да се мисли, че тук става дума за някакви „учени“, поддръжници на една така наречена окултна „наука“!

Всички подобни предположения са без изключение груба заблуда!

Светещите на Прасветлината са преди всичко „създатели“.

„Най-старите“, или „Отците“, никога не са познавали „жаждата за знание“, а и не са могли да я познават...

А техните „синове“ в Духа и същевременно техни „братя“ отдавна са се отучили от всякакво „желание да знаят“.

Всички те са много далеч също и от желанието да убедят света да прегърне ученията на източната мистика и философия.

За всички тях е безразлично дали „вярваш“ в Библията или пък в Корана, във Ведите или в учението на Буда.

Те обаче намират във всички тези религиозни кръгове отново и отново хора, на които могат да бъдат помагачи и духовни наставници дори когато закриляните и напътстваните често пъти не преживяват съзнателно процесите, извършващи се по необходимост в подобни случаи...

Светещите на Прасветлината искат не да ти дадат верски догми, а да ти прехвърлят „мостовете“, които да съединят тебе, обвързания с животното човек на тази земя, — с Царството на субстанциалния Дух.

Но те са далеч от онези учения, които се стремят да доведат човека до болезнен екстаз, за да може той тогава, — вече не на себе си, — да си въобрази, че има силата да принизи Божественото до своето равнище. —

Те знаят също така много добре, че човек не може никога да постигне чрез мислене онова, което е предпоставка на всяка мисъл и живее над всяка мисъл.—

Те само се усмихват, когато чуят за такива, които сами се смятат за предрешени Богове.

Но те застават невидими до рамото на всеки, който иска да почувства в себе си своя Бог. —

Те са истинските първосвещеници, протягащи потира на благословението на всеки друмник който с най-дълбок плам в сърцето си жадува да постигне в себе си Бога.------

Нима не виждаш, че тук става дума за нещо различно от ония странни, мними зналци на „окултната наука“, за които се говори там, където някои са приготвили от мистично мрачните учения на всички народи една бърканица и са нарекли тази своя гозба „божествена мъдрост“, — „теософия“?!----

С такава „божествена мъдрост" на заблудени и самозалъгващи се клетници, с всевъзможни „упражнения“, медитации и пости, — при цялата чистота на твоите постъпки и мисли, — с едно знание за неща които не е необходимо да се знаят, — ти все пак не ще се доближиш нито на косъм до оная цел, която най-дълбокото чувство на твоето сърце ти позволява да предусетиш като висша цел на всички твои желания! — —

Ти може би ще станеш глупец, може би за себе и за другите ще се превърнеш в „светец", — но така ти никога няма да стигнеш до своя Бог!

Ако искаш да откриеш само онова, което по всяко време можеш без духовна помощ да намериш в себе си, тогава наистина не е нужно да отправяш поглед към „възвишения Изток".

Онези, които те напътстват от там, — макар и да живеят в една и съща страна с тебе или дори в един и същи дом, — те имат друго да ти дадат! —

Те могат да създадат в тебе нещо, което ти не можеш сам да създадеш в себе си...

Нещо, което да пусне корени в теб и на което ти да станеш храна...

Нещо, което още нямаш и което никога не би могъл да постигнеш сам!---

И Светещите на Прасветлината съвсем не са го придобили сами. —

Те просто ти връщат онова, което някога е било твоя собственост, преди да си бил принуден да го загубиш поради своята устременост към този свят на физическата материя. —

Най-старите между Братята не са го загубвали, тъй като никога не са претърпявали дълбокото падение в това човешко животно на земята...

Те не познават смъртта и живеят така, както са живели от хилядолетия тук на тази земя, в неразрушим образ, изграден от силите на най-чиста духовна субстанция.

Те никога не са били обвързвани като теб и мене с тяло, каквото имат животните.

Те обаче са си създали от човеци, които някога са паднали и поради това е трябвало на свой ред да се съединят с животното на тази земя, свои „братя“ в духовните сфера, за да могат те, веднъж родени в земния свят, да извършат онова дело, което тук може да се извърши само когато деецът живее в земно-животинско тяло.

Така и днес те си подготвят бъдещи „братя“ за идни времена.

А мястото на тяхната дейност на тази земя открай време, още когато първите хора животни са станали носители на духовния Човек. — там, където се извисява най-високата планина на земята, — е недостъпно за всеки, когото те сами не са повели духовно към своята среда.

Тук е в действителност „Божията хижа сред човеците" на тази земя!

Тук Царството на Духа прониква чрез силите на най-чиста духовна субстанция във физическите процеси на тази земя!

От тук избликват лъчи на най-чиста духовна субстанция към всички, живеещи на тази земя! —

Но аз виждам как твърде много хора все още търсят напразно Духа, понеже са тръгнали по погрешни пътища.

Аз мога да подканя тези хора единствено да се отвърнат от погрешния път, защото творящата Светлина от „вътрешния Изток едва ли ще може да стигне до тях, ако очите им останат и занапред заслепени от всевъзможните светилници от най-различни епохи, — тези кандила и нощни факли, с които падналият в животното човек се е опитвал сам да освети пътя си. —

Наистина, само който неотклонно отправя погледа си през мъждукащите светлинки на земята към „Изтока", той ще открие в онези високи планини жива Светлина!

Който я намери, нему тя ще свети по неговия път, докато той достигне своята цел ! — —

<<< „БЯЛАТА ЛОЖА“

С името „Бяла ложа" е направен опит да се означи в общата езикова практика кръгът от духовни помагачи, затова нека запазим и тук това наименование, въпреки че назованите с него наистина го допускат, но те самите никога не се наричат така.

Пълната им изолираност от външния свят на всекидневието сякаш оправдава това, че понятието „ложа", известно от масонството, е било отнесено към тяхната чисто духовна общност.

Тук става дума за най-своеобразното обединение на тази планета и между хората няма такава форма на общност, независимо от нейния вид, която да предлага каквито и да е възможности за сравнение, пък макар и в преносен смисъл.

Членовете на това обединение общуват помежду си външно, физически, само при изключителни и особено важни обстоятелства, а и почти никога не си пишат писма.

Въпреки това те остават в непрекъсната, духовна връзка, в постоянен обмен на мисли, в абсолютна душевна общност.

Това обединение не е ограничено от външни закони.

Всеки един от неговите членове е поставен на равни начала с останалите, но същевременно всеки член знае отреденото му място, обусловено от различията в духовното своеобразие на отделния индивид.

Всички те обаче се подчиняват доброволно на един общ духовен „Глава”.

Този духовен „Глава“ не се „избира“, нито се „назначава“ и при все това нито един от членовете на обединението не би се усъмнил кой е този „Първенец”.—

„Приемането“ в тази общност не може да се постигне нито по силата на някакъв външен закон, нито пък с нечестни или насилнически средства.

Тайни духовни закони и обусловено от тях особено предразположение на човешката природа са единствените критерии, дали на даден човек е отредено да бъде „приет“, и никоя сила на света не може в такъв случай да попречи на неговото „приемане“.

И приетите не са обвързани от никакъв обет, от никакво вричане...

Те сами са си закон и норма !

Членовете на тази духовна Общност не се отличават по никакви външни белези, по никаква обща за всички тях особеност на начина на живот.

Те самите обаче, дори и да са си съвсем непознати по лице, се разпознават един друг, — и то без всякакви „знаци, думи и ръкостискания“, — когато им се наложи да се срещнат във външния свят.

Цялата същност на това обединение налага то да остане скрито за външния соят, макар че много отделни хора, а понякога дори и цели народи се намират под неговото духовно влияние..

Никой път на изкачване към висши, над материални цели не е бил поеман, без някой от членовете на обединението или всички като цяло да се заемат с невидимото ръководство. —

В преобладаващия брои случаи духовно напътстваните не знаят и не подозират нищо за това невидимо влияние, на което те дължат най-доброто в себе си.

А където има вече признаци на духовно пробуждане, там влиянието на духовните помагачи наистина се чувства, но било от незнание или под въздействието на суеверни представи, то почти винаги бива отдавано на свръхестествени сили...

Поетическият свят на представите на всички времена и народи дължи все пак на това погрешно тълкуване голям брой от своите образи. —

Суеверието винаги е било приятел на поета, понеже голата истина е твърде сурова и проста, за да се остави да бъде натруфена с пищните драперии на поетическата фантазия.

Погрешното тълкуване на почувстваната духовна помощ, идваща от тихия кръг на „старшите Братя" тук на земята, е ставало често повод и за обогатяване на света на религиозните предания. —

От време на време обаче съществуването и дейността на невидимата, но свързана с реални земни човеци Общност са били осъзнавани от единици, — но други отново са затрупвали посочените следи с всевъзможни съмнения, така че в края на краищата единствено мълвата на преданията свидетелствува тук и там, че някога, преди време, хората наистина са знаели повече за тези неща, — че някои хора трябва да са преживели тук нещо наистина значително. ..

Стана така, че в наши дни до някои души, твърде склонни да фантазират, стигна вест за съществуването на Общността, но нейното просто духовно битие и дело не задоволяваше цветистата фантазия на тези ентусиасти и те сметнаха за необходимо да разкрасят съобщенията си с най-невероятни подправки и да пременят „старшите“ (— понеже са духовно по-стари —) Братя на човечеството като полубогове или поне като велики магове, които „отдавна знаели" всичко, което съвременната наука тепърва се стреми да изследва, и били щедро надарени с всички чудодейни сили, измислени някога от мечтателните съчинители на екзотични приказки.

Тук грешките са очевидно плод на най-добри намерения и е направен опит целта да оправдае средствата, като са положени усилия недостъпните Братя, чието съществуване е било предусетено, да бъдат издигнати над всичко човешко, за което е било потърсено потвърждение в най-безвкусни факирски фокуси, лековерно считани като доказателство за принадлежността на упражняващите ги към „Бялата ложа"...

Тези обаче, които наистина принадлежат към така наречената „Бяла ложа“: — истинските Светещи в Прасветлината, — Жреците на Храма на Вечността тук на тази земя, — отхвърлят, разбира се, с неумолима решителност всяка фантастична разкраса.

Те знаят, че са хора като всички останали, само че по-напредналата им духовна „възраст” им дава възможност да заемат своето място по стъпалата на духовната йерархия и да се превърнат за своите ближни в проводници на духовни сили, които те само насочват, без да са техни създатели!

Действителността обаче ни показва въпреки всичко един далеч по-достоен, далеч по-възвишен образ, отколкото и най-разпалено цветистата фантазия би могла някога да обрисува....

Тихата дейност на членовете на Обединението обхваща всички области но духовно развитие на човечеството.

През техните ръце минават нишки, които често завършват с прояви на най-възвишена човешка творческа сила, на най-високо разгръщане на човешките възможности...

Те действително преместват планини, без да мръднат пръста си, защото волята им, насочвана от най-чисто духовно познание и напълно пречистена от всякакви лични желания, стои зад немалко воли, използващи и задвижващи други мозъци и ръце ! —

За факирски фокуси обаче в дейността на „старшите Братя“ на човечеството няма абсолютно никакво място!

Те работят само по чисто духовен начин за осъществяването на неизмеримия план на развитие, предначертан на земното човечество от един вечен космичен закон, и дейността им не познава никакъв специален личен интерес, нито пък каквото и да е предпочитание към отделни хора дори ако то е резултат на най идеалистични подбуди. —

Който търси груби „чудеса", той няма да ги намери тук!

Действителните събития в дейността на „старшите Братя“ могат да бъдат понякога наистина „чудотворни“, но колкото повече заслужават такова наименование, с толкова по-голяма сигурност те остават скрити за външните погледи. —

А в сферата на влияние на тази духовна дейност попада всеки земен човек, който сериозно взема присърце постигането на максимално възможното за него през този земен живот духовно развитие.

Колкото по-чиста е волята му, — колкото по-освободена е вече тя от себични желания, — толкова по-чисто ще може да се влива в него Духовното и толкова по-силно ще чувства той в себе си това влияние.

Безброй хора го усещат, без да подозират откъде идва то...

<<< СВРЪХСЕТИВЕН ОПИТ

Всеки човек може в даден момент, когато са налице определени свръхсетивни предпоставки и няма прекалено силни съпротивления във физическия свят, да преживее свръхсетивен опит.

Най-склонни към това са най-простичките натури и — хората на изкуството, доколкото дарбите им са вродени, — доколкото те са истински творци. — същински „одарени сърца".

Вътрешното „приемане" на една творческа идея, — на една истински художествена представа, — е вече само по себе си един вид „свръхсетивен опит“. —

Но въпреки това съществува разлика от небето до земята между всякакъв вид художествено „вдъхновение" или преживян в даден момент по-висш свръхсетивен опит, какъвто е достъпен за всеки човек и какъвто една особено склонна натура може да преживее с голяма интензивност, и оня вид свръхсетивен опит, достъпен за малцината, за които наследството на духовния човек е наистина нещо повече от предмет за задоволяване на порива към знание, — които всъщност знаят, че то им е поверено само за да могат да посочат от високите планини пътя на своите „по-млади“ братя.

Аз не говоря тук за онова, което светът разбира под названието „мистици’!

„Мистиката“ и „Царственото изкуство“ на истинските „посветени“, удостоени като такива единствено в Царството на субстанциалния Дух, са много различни неща!

Случаят с мистика прилича на този с художника....

И той като него получава „вдъхновение" от една непозната за него сфера, в която никога не може да встъпи в пълно съзнание и с будни сетива.

„То“ го сграбчва, овладява го и той става говорител на тази непозната сила или само преживява нейното въздействие в „безсловесно съзерцание“.

При „посветения" в Царството на субстанциалния Дух. истински „ръкоположения жрец на Царственото изкуство", сина и брата на „Светещите в Прасветлината", става нещо коренно различно!

Той живее, в пълно самосъзнание, винаги и непрекъснато в трите свята, обединени в света на Действителността: света на физическата материя, света на свръхматериалните, на субстанциални душевни сили, и света на субстанциалния чист Дух.

Той никога и при никакви обстоятелства не е в състояние на екстаз, нито пък на така наречения „транс" и е далеч от всяка мистериозна практика, защото иначе не би могъл да принадлежи към кръга на своите духовни Братя и възвишени Отци.

Докато събира опита си в свръхсетивни сфери, той остава съзнаващ своето битие във всичките три свята, затова и съзнанието му и този външен сетивен свят, присъствуващ за всички хора в будно състояние, не се помрачава ни най-малко дори за миг.

Неговото познание за „външните“ неща е — напротив — разширено и възвисено до оная яснота, която погледът му добива в свръхсетивното…

Докато „говори" в свръхсетивното поле със своите духовни Братя, — и те „разговарят“ с него, — той е в състояние същевременно да вижда и да усеща със същата яснота и най-малкото явление в заобикалящия го материален свят, както и онова, което може да се възприеме само с духовни сетива.

Не настъпва никакво „стесняване“, а по-скоро едно почти безкрайно разширяване на съзнанието...

Много от онова, което се „казва" в света на субстанциалния, обхващащ на свой ред безброй „светове“ в себе си, не може никога да се изрази с думите на един човешки език, - и все пак то е ясно „слово“с ритъм и форма, пълно със смисъл и истина, така че е възможно наистина да се намерят подходящи за него думи в човешките езици, но не и: — ведно с тези думи да се предаде и духовното прозрение, духовното вникване, което позволява всичко в субстанциалния Дух да се опознае едновременно от всички страни. —

Онова, което може следователно да се „преведе“ с думите на даден човешки език е обусловено от индивидуалните особености на действуващия Брат, както и от времето, в което той действува, от заобикалящия го на земята културен кръг.

Но всяко негово съобщение отговаря винаги и при всички обстоятелства на най-чистата истина, — то е непомрачено разкриване на абсолютната Действителност, каквато тя се представя по всяко време пред погледите на всички „посветени в Царственото изкуство“, освободена от всички неизброими възможности за заблуда и източници на грешки, съпътствуващи изследователската дейност във физически материалния свят.—

За „спекулации" и философски остроумничения на човешкото, обвързано със земята мислене в световете на субстанциалния Свят на Духа няма никакво място!

Тук съвсем не се „извежда" една „истина" от друга, както това става при обусловеното от разума, земно търсене на познание!

Всички истини стоят като Реалности пред зрящия в Царството на субстанциалния, чист Дух !---

Привидните „противоречия", винаги така усърдно търсени от неспособните на проверка чрез собствен опит в съобщенията на „посветените“ от всички времена, се обясняват достатъчно с вида на свръхсетивния начин на възприемане, при който всички неща се опознават винаги едновременно от всички страни, докато вестителят е принуден да показва само ту едната, ту другата страна, ако иска да стане разбираем донякъде за съвременниците си, които не могат да виждат по същия начин;-----още повече че твърде често става дума за неща, при които всяко сравнение „куца с двата кряка". тъй_като нищо земно не може бъде уподобено на описваната субстанциално -духовна Действителност.

Местният колорит на езиковите форми, чрез които един Брат на „Светещите в Прасветлината" си служи при своите съобщения, е — напротив — винаги зависим от неговата лична преценка и се определя от пиетета към предишните му Учители, от лични предпочитания или от съображения, свързани с художествената форма.

Въпреки че сърцето на Азия и днес, както преди хилядолетия, крие в себе си земното място на Храма на субстанциалните духовни сили, никой от Братята, които гледат на този духовен център на нашата планета като на своя истинска земна родина, не е длъжен да използува при съобщенията си религиозните и философските понятия на Изтока.

А ако някой член на този кръг, като човек на Запада, все пак използва езиковите изразни средства на народите от земите на изгряващото слънце, то това става по свободен избор, — от предпочитание към поезията на Изтока, — от любов към някои езикови изразни средства, — а и най-сетне: за да може незабравимото преживяване да запази своя оригинален колорит...

И най-високоразвитият от действуващите Братя е човек и от сърце се радва на човешката си природа, — той съвсем не е лишен от човешки наклонности, — нито пък е някакъв чужд на всичко земно аскет,-----въпреки че мнозина фанатични отрицатели на земното са абсолютно неспособни да разберат това, тъй като те вече не могат да се отьрват от обаянието на своите верски догми, почерпани от долния свят...

А кой чувствителен човек не би проявил склонност да говори за обектите на своята любов в онези форми, в които благи Учители за пръв път са му проговорили за тях ?

Същите неща обаче биха могли лесно, да се предадат и със съвсем други, местни изразни средства, без при това да загубят нищо от своята правдивост.

Единствената опасност е „преводът" да бъде дело на непризвани. —

Много по-трудно, отколкото мнозина може би си въобразяват, е да бъде увенчано с индийски тюрбан едно изречение на някой истински „посветен“ Учител, широко известно под християнско наметало, или пък една, формулирана по китайски начин, мисъл да се претопи във формите на европейското мислене! —

А за да може една духовна истина, стояща твърде далеч от западното мислене, да стане все пак разбираема за човека на Запада, е необходимо многократно съчетаване на понятия от представните светове на най-различни народи. —

Нека никой търсещ не се подвежда от такава свободна употреба на изразните средства и да мисли, че авторът има за цел да пропагандира ония религиозни или философски учения, от чието представно богатство е възприето онова, което се е оказало годно да подпомогне опознаването на правечната Действителност! —

Известно е, че човешки общества, които насочват своите членове към стоящи далеч от всекидневието цели, имат обичай да не използуват в своя кръг всекидневните имена на съмишлениците си и вместо тях да им дават „нови“, други имена.

Откъде води началото си този обичай и че той идва от най-дълбока древност, ще стане може би ясно от по-нататъшното изложение. ..

Нека тук бъдат не без основание напомнени също ония думи от Битие:

..и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам...

Както и:

„...няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил

„Името“ на едно индивидуално духовно същество е нещо съвършено различно от свързаното с външни обстоятелства наименование, давано на земния човек според народните обичаи и на езика на неговата страна. —

И земният човек е една духовна индивидуалност, но той, с много малко изключения, срещани по всяко време, още не знае „своето име“. —

Едва когато осъзнае субстанциалната си духовна същност, той узнава и „своето име.

Така че „името“ на един истински „посветен“ в Духа Брат, което по-рано е било държано в строга тайна от страх да не бъде „осквернено“, ако влезе във всяка уста, съвсем не е някакво произволно наименование като „гражданското“, така наречено име, което дължи формата си на местожителството на предците, на професията или на дадено качество на някой далечен предшественик, или в последна сметка на родителския произвол!----

То се дава на „приетия“ Син и Брат от „най-старшите“ между Братята и на „езика от букви“, използван от „Братята тук на земята“, обозначава ония сили, които се изявяват в духовното битие на Брата...

Неговата „носеща" сила пък се основава на определени „букви“, така че действуващият Брат би могъл да се „нарече“ и с други думи, стига само в тях да се съдържат тези „букви“, които образуват неговото „космично число", — неговото вечно дадено в Първичния Дух субстанциално-духовно „име“...

Така над „името" с вечно духовно значение все още е хвърлено едно, макар и само по себе си вече свято було, — това „име“ не може да „изрече“ никой, — дори и да знае „буквите“ — носители, — освен единствения, който сам е това „име“...—

В своето „име“ Братът е „Слово“ о Прасловото: — като самоизговор на Прасловото в една индивидуална, сама себе си съзнаваща ,субстанциална духовна форма.----

„Научноизследователските методи“ за изучаване на Духовното са естествено толкова малко познати в обединението на „Братята тук на земята“, колкото и на техните духовни „Отци“, които никога не са „падали" от Прасветлината.

Мъдростта на истински посветения в Духа не се състои в събиране и непрекъснато умножаване на онова, което той „знае“ посредством земния си разсъдък, а в притежаването на определени святи сили, чрез които той може по всяко време да опознае в Действителност, — по същество, — обекта на своето познание.

Знанията му, придобити по земен начин, са в своята съвкупност абсолютно несъществени за него и само в изключително редки случаи са съвместими с духовната мъдрост.

Колкото повече такива знания е имал той, толкова по-трудно му е било някога. когато е бил още „ученик", да преодолее каузалните пречки, което е необходима предпоставка за всяко заслужено „посвещение“...

Духовният ученик не бива да пита за „причини", ако иска да премине успешно това„обучение“, отварящо накрая пред добилия това право оная порта, която никаква земна ученост не би могла да му отвори.—

Освен това истинският „Посветен'' никога не разпространява някаква научна или верска „система“.

Пред неговия поглед е широко разкрита Действителността на нещата в духовния свят и когато поучава, той говори винаги само за тази Действителност, която никаква мисловна или верска система не би могла да обгърне в себе си. —

Такива „системи", доколкото засягат нещата от духовната сфера, са винаги само вторични образувания на други мозъци, присвоили си съобщенията на някой, който ги е познал в съзерцание и чрез собствено преосъществление.

Самозваните „изследователи на по-горните светове", парадиращи с „научно"' систематизиране на своите „опитни резултати", не бива по никой начин да се оценяват като духовно „посветени" !

Всички подобни „изследователи" на „окултното" не са нищо повече от заблудени роби на собствената си пластична фантазия, — една крайно опасна и пагубна сила у човека; когато е насилствено подтикната към действие, тя кара клетата си жертва да вижда как добива форма всеки образ, лелеян преди това като модел от самата нея — често пъти несъзнателно, — в нейните собствени мисли, желания и страхове. —

По този начин са възникнали всички ония чудовищни „странствувания в по-горни полета" и описания на „висши светове", спечелили на не един „изследовател на Духа“ и „езотеричен учител" славата на мистериозен „ясновидец“ в кръга на неговите последователи, при което във всеки отделен случай остава да се провери, — обикновено това не е никак трудно, — каква част от неговите думи се оказва съзнателна прибавка или допълнение.

И понеже тези образувания на „пластичната фантазия“ могат лесно да се предават чрез душевна зараза, то последователите и учениците на подобни „пророци“ и основатели на секти вярват, че сами са се убедили в истинността на откровенията на своя „велик учител“, стига по време на мистериозното езотерично обучение той да е успял да предаде в съзнанието на учениците собствените си творения, — почти така, както всеки изкусен хипнотизатор може да накара своя опитен обект да види и да преживее всичко, каквото той пожелае.----

По-късното спасяване на такива заблудени е почти невъзможно.

Безброй хора са изпадали по този начин в лековерна самоизмама, безброй са оставали безнадеждно заблудени!

И ако за всички тия неща аз говоря ясно и недвусмислено тук, където става дума за възможностите да се придобие свръхсетивен опит, то го правя, за да предложа на всеки, който честно търси, критерии за сигурна преценка.

Говоря за неща, които не се нуждаят от забулване, а съм принуден същевременно да говоря и за такива, които трябва да бъдат разбулени заради душите, търсещи истината като Действителност.

Дано моите думи не са били изречени напразно!

Дано хората се научат все пак да разбират, че нито един от живеещите с пълно съзнание в субстанциалния, чист Дух не би могъл никога да оскверни Мъдростта на Светлината, която той възвестява на ближните си, чрез опити да и даде и „научна" обосновка

Онова, на което учи „посветеният“ в Духа, може да се провери само на дело и при пълна всеотдайност!

Онова, което той има да даде като вест на своите „по-млади“ братя, на душите на поколенията, живеещи заедно с него и след него на земята, — били те мъже или жени,— трябва да бъде не разчленявано в мисълта, а съпреживяно в душата за да могат безбройните търсещи да намерят своя Път към Духа, — своя Път към Действителността !

<<< ПЪТЯТ

Всички големи неща изискват дръзновение и вяра! —

Преди да увиснеш „на кръста", не ще можеш да „възкръснеш"!------

Преди да си повярвал, „огненият стълб" не ще може да те преведе през „сухото“ море!

Ти имаш да превъзмогваш много неща в себе си и трябва да се научиш да превъзмогваш още повече неща, ако искаш да крачиш напред по своя Път...

Морето ще заплашва да те погълне и пустинята няма да ти даде храна, — но не бива ни за един-единствен миг да спираш в боязън и съмнение, след като веднъж си тръгнал по този Път към себе си и към твоя Бог в тебе. —

Колко мъчно е това, ще видиш едва тогава, когато вече си на тоя Път!

Ала не се страхувай!

По този път ти не си сам...

Придружават те всички ония, които преди теб са извървели този Път!

И те е трябвало да минат някога през всички опасности!

За нито един от тях Пътят не е бил по-лек, отколкото за тебе!

Сега обаче те са стигнали в „обетованата земя“...

Сега те са достигнали целта на всички усилия и от „свещените планини“ ти изпращат помощ и сила.---------

От ония, които сияят богоподобни като Слънце в най-възвишената Светлина на своя Бог, които като едно Единство, като едно Слънце на всички слънца изпращат лъчите си до всички слънца, до всички светове,надолу до тези, които живеят в духовно тяло на тая земя, и най-накрая до ония, които още носят тук дрехата на земно животно, тече един поток от субстанциална духовна Светлина през всички простори и обединява изпълнените от него, въздигайки ги до най-висока Общност.-----

А на най-близкото до теб, най-ниското стъпало на тази „небесна стълба“ стоят ония Помагачи, които могат да ти подадат ръка за помощ, стига ти да искаш помощта им...

Те не оставят сам никой, който се стреми през нощта на ужасите да си прокара Път до оня висок Храм, изпълнен с покой и тишина, където неговият Бог може да се „роди " — от Светлина в Светлина — в самия него. —

Но не отвън изпращат те своята помощ, защото се свързват с теб дълбоко в твоята душа, щом веднъж тръгнеш смело по своя Път, съшия Път, който всеки един от намерилите своя Бог е трябвало някога да извърви. Пътя, който и те, готовите сега да ти помогнат, е трябвало да изминат, макар че техният Дух хилядолетия преди това е бил подготвян да постигне най-ясно духовно познание. —

Който не е един от тях, не може да ти помогне дори и да е в състояние да върши чудо след чудо...

Мнозина лъжеучители ще пресекат пътя ти, — „учители“, които сами имат голяма нужда да бъдат поучени — и мнозина горди оратори ще се перчат пред тебе със своите „знания“.

Ти ще срещнеш не един самомнителен „светец", който изгаря от суетност и смята, че върши велико дело, като подвежда и други да се стремят към неговата „святост“ и самозвано „достойнство“.

Ще се опитват да те сплашват най-невероятни „йерофанти“', стараещи се да заслепят всеки доближил се до тях със заплетените, лъскави и зловещи знаци от фалшиво злато, които те в разюзданата си заблуда сами са накичили по своите „магьоснически мантии“...

Ако дори само веднъж пренебрегнеш предпазливостта, можеш много лесно да попаднеш в някоя от многобройните скрити клопки, а уловеният в тях успява само в много редки случаи да се измъкне здрав и читав от мрежите на тези птицеловци...

Само постоянната бдителност може да те предпази от опасността!

Бъди нащрек с всички, които вярват, че тяхната мнима „божествена мъдрост“ може да се преподава и усвоява като науките за нещата на тази земя!

Бъди нащрек с всички, които искат да объркат съзнанието ти с „чудодейни сили“!

Има още много неща, дори в това уж „просветено“ време, които могат да ти се сторят като същинско „чудо", и в човека наистина са дълбоко скрити реални чудотворни сили, но никога Духът на Вечността не може така да постави сам себе си под въпрос, че да поиска да се „утвърждава" и „доказва" чрез „чудеса"...

Ако в някой човек наистина се проявят чудотворни сили, то това не доказва нищо друго, освен че тези сили съществуват, — но никога не може да бъде „доказателство“, че този човек е способен „съзнателно да диша" в Духа и да дава сигурни свидетелства за Истината, почиваща на Действителността!------

Такова свидетелство може да се провери единствено чрез „чудото" на познанието, което свидетелството предизвиква в душата, и за теб не бива да бъде истина нищо, което не намира потвърждение най-дълбоко вътре в теб, стига да си изпълнил предпоставката, даваща ти правото да получиш потвърждение. —

Пази се също от оная глупост, според която чрез особен вид хранене на тялото или пък чрез някакви факирски упражнения човек можел да се вдиша и вяде до „висша Духовност“

Светещите на Прасветлината, която просветлява Световете, няма никога да ти препоръчат такива средства!

Те също така няма никога да поискат от теб да страниш от ближните си, за да се отдаваш на тайни, слисващи ума церемонии и мистериозни ритуали !

Те никога няма да ти дават „тайни степени", странни титли или „санове", които могат само да подхранват суетността ти и да те доведат до жалка самомнителност...

Единствено онова, което е станало Действителност в теб, защото сам си го постигнал, има стойност в техните очи и определя за тях твоето „стъпало"! —

Ти няма да ги видиш освен това да жестикулират като актьори на ораторските трибуни, нито пък на пазарищата пред тълпи народ. —

Те, напротив, ще ти предложат помощта си само в слова, които да можеш да претеглиш във вътрешна тишина, — несмущаван от уловките на ораторските трикове...

Те ще ти помагат, действайки вътре в теб, и никога няма да се опитват да ти се покажат!

Не е необходимо да ги познаеш, ако някога ги срещнеш!

Не е необходимо да ги откриеш в земната им дреха!

Те те намират и знаят как да ти помогнат дори ако ти никога не се досещаш, че имаш помагачи!

Техните средства за действие са наистина различни от похватите на ония суетни глупци, които се опитват да подмамят тълпящите се около тях последователи с тайнствени жестове и кухо кънтящи риторични фразьорства. —

Те освен това няма никога да изискват или да очакват отплата за своите поучения и напътствия и по-скоро ще разделят и последния си грош с тебе, отколкото да приемат от теб дори половин грош за своята помощ.

Предлаганите от тях духовни блага са достояние на Духа и никой от ония, които могат да ги дадат, не би поискал да ги размени срещу земни ценности...

Само „трудът", чиято необходима предпоставка е поддържането на земното тяло, има правото да изисква компенсация в земни еквиваленти.

Който има очи да вижда и уши да чува, нека сам се пази от измамни фокусници и самозванци!

Той лесно ще ги разпознае!

Светещите на Прасветлината обаче се намират по-трудно.

Ти едва ли ще ги откриеш сред другите хора в земната им дреха и никаква странност няма да ги издаде, понеже те обичат тишината и ценят дискретността...

Ако пък са принудени да живеят а шумния свят, те положително няма да се отличават по нищо от всички останали порядъчни хора, вършещи земните си дела!

Блажен е, който им се довери!-----

А сега, о, търсещи, нека да се оттеглим заедно в тишината и аз ще ти покажа началото на "Пътя"!

Съсредоточи се в себе си и чуй моите думи, след като вече наистина си готов да разбереш с будно съзнание онова, което имам да ти кажа по-нататък!

Преди всичко, ще трябва много нещо да забравиш! —

На теб са ти внушили фалшива представа за „Бога" и така с пустословни учения са задушили в теб оня зародиш, от който в свещените води най-дълбоко вътре в твоята душа е трябвало един ден да разцъфне „Лотосът", където може да се „роди" Светлината, определена вечно да те озарява...

„Духът Божий, който се носеше над водите“ изпълва безкрайните пространства, но ти не можеш да се доближиш до него иначе освен единствено — в себе си!--------

Само когато той добие образ в тебе, — като твой Бог. — роден от Светлина в Светлина, ти ще можеш да свидетелствуваш за неговото тихо могъщество !

Онези, които искат да схванат неговата безкрайност, са на много погрешен път...

Те вярват, че могат дръзко да се доближат до Оногова, когото не са в състояние да обхванат всички космични простори, и не подозират, че са създали една карикатура, която сега ги е овладяла. —

Ние обаче искаме днес отново да вложим в теб зародиша на оня вечен „Лотосов цвят”...

Може би той ще почерпи вече храна от твоите сили! —

И когато този цвят разцъфне, Духът, който сам себе си създава и от себе си живее, ще се спусне в тебе и ще се „роди“ в теб като твой Бог,-----като твой, жив в тебе Бог!---

Дотогава ти не ще знаеш нищо за „Бога"!

Не вярвай на ония, които ти разказват за Бога на своите сънища: — за един Бог, който може да бъде постигнат в мрачен екстаз ! —

Онова, което може да се намери по този начин, е само една „фата моргана“ на вътрешния свят!

Ти още не знаеш богатството, което крият в себе си просторите на твоята душа! —

Тук има „сили" и „потенции", които би почнал да боготвориш, както пророкът — горящия храст, ако можех да ти ги покажа във видима форма.--------

Твоята душа е безбрежен океан и никой още не е измерил неговите дълбини, никой не е изследвал докрай чудесата на морето на душевните сили!---

В своите мисли ти си представяш душата си като една светла обвивка и вярваш, че в нея можеш да намериш единствено себе си...

Но твоята душа е като море от безброй водни капки, изпълнени с латентна сила,— или като жив облак, образуван от безброй, изпълнени с енергия същества, — и ти трябва да станеш господар и повелител на всички тези същества.-

Ако те не познаят в твое лице своя сигурен заповедник, ти, замаян от тяхната вдъхваща страх у тебе сила, ще се превърнеш в техен роб. —

Те са принудени да ти служат, ако си ги овладял, — но винаги ще те водят за носа с невероятните си жонгльорства, ако се преклониш пред тях с фалшиво смирение.

Те се нуждаят от една силна воля, за да се обединят в нея...

Докато не е си ги обединил в една воля, ти никога няма да намериш в душата си оня покой, който единствен може да предизвика разцъфването на свещения „Лотос“.— —

А дотогава ти няма да получиш вест чрез силите на своята душа за онова скрито Царство на Духовете, което може да стане за теб познаваемо, доловимо, — понякога дори достъпно за окото и ухото ти, — единствено чрез обединените в една воля сили на твоята душа, — защото и в тебе, както навсякъде, то живее чрез същите тия сили...

Едва след това ще получиш сигурен знак и от оногова, който те напътствува от Духа, едва след това ще почувствуваш в себе си възвишените духовни водачи, Светещите на Прасветлината...

Поради това стреми се, преди всичко останало, да утвърдиш в себе си една ясна, непоколебима воля към самия себе си!

Ти трябва сам да се утвърждаваш, ако искаш в Духа да получиш утвърждение от Духа!

Ти ще намериш сам себе си и в себе си своя Бог единствено в своето „Аз“!—

Стреми се с ведра радост и несмутима безметежност да се утвърдиш напълно спокойно в себе си и отвърни погледа си от всички вътрешни образи, които може да ти покаже твоята възбудена, още необединена в себе си душа!

Ти трябва с радост, с упование да дойдеш първо изцяло на себе си!

Преди да си се окръглил в себе си и затворил от всички страни, — както морето само си слага граници, — както облакът умее сам да се кълби, — напразно ще се опитваш да овладееш душата си, защото силите на твоята душа се отдават само на оня, който наистина е достоен за тяхната почит...

Не мисли обаче, че би могъл да постигнеш някога тази цел, ако останеш непрекъснато бездеен във външен покой!

Като човек на външния свят, където веднъж си се родил ти трябва се се стремиш да работиш ден след ден, както цялата външна природа работи безспир и твори все нови форми, ако искаш да се научиш така да закаляваш волята в себе си че силите на твоята душа да могат да и се подчинят!— —

Нито едно нещо във външния свят не е толкова дребно, че да не може да ти стане учител!

От всяко преживяване можеш да извлечеш поука и никоя дейност не е толкова нищожна, че да няма какво да научиш от нея! —

Преди всичко обаче трябва да се научиш да задържаш на едно място блуждаещите си мисли и да ги заставяш да се съсредоточават всеки момент в една определена точка.—

Нито уединението на пустинята, нито животът сред дивите зверове на джунглата не са по-благоприятни за постигането на тази твоя цел от кипежа на един гъсто населен град, където изпълняваш активно задълженията на своята професия !------

Когато и при най-шумна обстановка се научиш да оставаш съсредоточен в себе си, когато можеш с абсолютна сигурност да заповядваш на своите мисли и воля, когато желанията ти идват и си отиват , както ти им повеляваш тогава едва започни първия си опит да обединиш в себе си силите на своята душа!------

Но и тогава дори ти ще се натъкваш в себе си на не една пречка...

Дълго още ще използваш своята укрепнала вече воля, без все пак да успееш да заставиш силите на душата ти да се преклонят пред тази воля. —

Всяка отделна душевна сила ще иска да овладее волята ти само за себе си и нито една няма да се отдаде доброволно в притежание на твоята воля...

Ти ще разбереш това, ако съумееш да си изясниш, че всяка от твоите душевни сили. — въпреки че разглеждаш всички като втъкани в теб „свойства", — е едно самостоятелно душевно същество, надарено със собствена воля и с импулса да изяви единствено само себе си, пък било и за сметка на всички останали душевни сили.-------

Не бива само никога да се обезкуражаваш при твърде често напразната си още борба за господството на твоята собствена воля над множеството воли, искащи само себе си в твоята душа.

Никога не бива да губиш упование в себе си! —

Никога не бива да загубваш радостта в сърцето си и своето несмутимо спокойствие!----

Цялата ти борба е само едно непрекъснато изпитание на твоето търпение и на укрепналата вече сила на собствената ти воля. ..

Ала знай, че по този начин един ден накрая положително ще станеш победител!

Ще настъпи ден, когато наистина, изпълнен от щастие ще изживееш в себе си голямата радост на победителя!

Тогава зародишът на „Лотоса“ ще се разпукне и в свещените езера, недостъпни за никой земен поглед, духовното око на твоя невидим водач, — древните са го наричали твой „ангел"-хранител, — ще съзре една пъпка над неподвижната, изпълнена с тайни, водна повърхност...

Той със свята радост ще извика своите събратя и сонм избрани стражи ще бди от този ден нататък над свещените води.

Станало е чудо!

Чудо, извършено от един земен, човек — защото по-лесно е да се преведе разярен слон, вързан с тънка конопена връв, през оживено тържище, отколкото да се обединят многото воли на душевните сили, образуващи душата на даден човек, под едната воля на този човек!------

А сега приглушената Светлина на деня трябва да озари с меките си лъчи пъпката, за да може тя да се развие един ден до пълния, сияен разкош на цвета.

Високи столетни дървета ограждат тайнственото свещено езеро и пазят нежната пъпка от безпощадните стрели на слънцето, които иначе веднага биха изгорили и унищожили едва покълналото растение...

Високи, свещени зидове възпират знойния вятър на пустинята...

Сега за теб започва една нова дейност!

А тая дейност вече наистина изисква и външен покой, и най-тихо вглъбяване.

Но това, което сега трябва да направиш, ще можеш да сториш след всекидневната си работа или пък да му посветиш преди това спокойните часове на утрото...

Сега за теб е дошло времето, когато трябва да се научиш тихо и предпазливо да се запитваш вътрешно и да се ослушваш навътре за отговор.

При това ти трябва вече съвсем да притихнеш!

Онова, което е скрито в теб и очаква скоро да се разкрие, не може да се намери при шумната приказливост на мислите.--

То е сред твоето сърце, но ти не чуваш неговото слово, защото гласът му е тих като далечна песен на птици...

Недей прокужда словото му от себе си!

Вслушвай се и в най-тихия звук!

Ти можеш много лесно да пропуснеш неговото слово в себе си, ако не съумееш да запазиш вътрешна тишина! —

Отначало то отговаря на тихите ти въпроси толкова недоловимо,че и най-нежният полъх на вятъра отвява гласа му у тебе.-

Но един ден ти все пак ще чуеш неговия глас и ще се научиш да го отличаваш от всеки друг вътрешен глас.

Не като външен говор ще доловиш ти гласа!

И не с думи от майчиния ти език ще ти проговори той, нито пък на някакъв друг човешки език от тази земя!--

И все пак онова, което гласът има да ти каже, ще бъде несравнимо по-разбираемо от всичко, чуто някога от тебе още от твоето детство на човешки език, от човешка уста! —

Сега ще трябва да последваш този глас...

Цялото ти по-нататъшно напредване по пътя зависи единствено от твоята вярност и последователност.

Постепенно ще се научиш да разбираш, че твоята воля ти служи вече не само под влиянието на земните ти схващания, но че ти съвсем незабелязано можеш сега да я пренасочваш под висше духовно наставничество, — по волята на оня „глас“----

Все по-дълбоко ще проникваш в тайната на своята душа.

Колкото повече я опознаваш, толкова повече неразгадани неща ще предугаждаш в нея.----

Бъди благодарен и съхранявай грижливо и най-малкото преживяване, което си изпитал в душата си — твоята благодарност за малкото ще те доведе най-бързо до пълнотата на едно голямо преживяване!---------

Накрая ти ще съзреш едно царство на вътрешни чудеса, за което днес никакво описание не би могло да ти даде и най-малката представа!

В твоя живот ще настъпят неща, които днес смяташ за „невъзможни", — и днес ти си наистина още в правото си да мислиш така!--

А като най-голямо от всички чудеса ще ти се стори това, че всичко с дадено сега в твоя власт, — че не си принуден неуверено да чакаш да се изпълни твоят копнеж, защото той винаги се сбъдва незабавно и с пълна сигурност чрез своята собствена сила...

Ако досега си се оказал верен последовател на вътрешните съвети, „Лотосът“ в духовното свещено езеро ще разцъфва постепенно все повече и повече.

Тогава ти доста скоро, във всеки случай след не много дълго време, ще преживееш деня, когато напълно разтворилият се цвят ще заблести над водите, просиял с една Светлина, която идва съвсем не от слънцето на тая Земя.

И ето, настъпил е денят, в който твоят Бог се разкрива сега като твой Бог в самия тебе, — в твоето „Аз"-------

Той се „ражда" в тебе и ти — в него...

Тайна остава дори за прогледналия в Духа, това духовно събитие. — —

Ти съвсем не можеш още да минеш без вътрешния водач, обаче сега ще си свързан по нов начин с него...

Още когато се появи пъпката на „Лотоса“, може да стане така. че да съзреш пред себе си духовния водач в магически образ, ако носиш в себе си способността за такова виждане.

Но това не е самият той!

Известни магически сили на твоята душа са онова, което той формира чрез своята воля по свой образ.

Бъди благодарен, ако „наставникът“ ти може да ти се покаже така, ако те поучава от своя образ, оставяйки те да мислиш, че чуваш неговия глас!

Но не се безпокой дори ако никога през земния си живот не видиш образа му като външно явление!

Само в редки случаи за него е възможно да ти се представи в образ и той ще се възползва от такава възможност само тогава. когато това е за твое добро, и няма да те въведе в изкушение да злоупотребяваш после с „магическите“ сили на своята душа, за да създаваш други „образи“...

По-добре никога да не видиш образа на Учителя пред себе си, отколкото използването на твоите душевни сили от него да бъде причина те да станат податливи и в ръцете на измамни сили!-----

Затова пък толкова по-сигурно ще усещаш неговото водачество дълбоко вътре в себе си и онова, което не ще можеш да съзреш навън, ще ти се отдаде доловимо в твоите дълбини...

Сега обаче, - след като твоят Бог се е„родил“ в тебе и ти в него, — духовният ти наставник ще ти се разкрива, обединен с гласа на твоя Бог и с тебе, само в най-възвишения живот на своя Дух.

Ти ще го чувстваш като напълно идентичен с тебе, докато той е при теб...

Той няма вече да те напътства с поучения, а ще ти разкрие самия себе си и ти ще вземеш сам от съкровищницата на неговия вътрешен живот каквото още ти липсва.-----

А над всичко това ще сияе Слънцето на божествената радост и всяка борба за Светлина и просветление, раздирала те някога, преди да тръгнеш по Пътя, ще ти се струва отсега нататък като изстрадана и отминала вече „адска мъка“. —

Ти виждаш пред себе си една Вечност, чиито най-дълбоки недра карат да се предугаждат все по-големи дълбини, и знаеш, че съединен със своя Бог, ще крачиш вечно напред през най-съкровените и чудеса.

Като се погледнеш тук, в този външен свят, в скръб или в земна радост, ти и сега като преди ще видиш само един земен човек, — и все пак Духът ти ще бъде издигнат в твоя Бог високо над всичко земно-човешко, защото душата ти е станала едно „Царство" на вечността: — едно Небе в Небесата! —

Това е „Пътят“, — оня Път. които трябва да поемеш и да извървиш, ако искаш да стигнеш до своя Бог!

„Пътят“ е в самия тебе: - в твоето собствено „Аз“!

Това е Пътят, който единствен те води до твоята най-висша цел: — до „пробуждане" в духовния свят!

Ако тук не си се вече „пробудил" в него, то и „отвъд", след края на този земен живот, ти ще „спиш" още дълго, преди да можеш да бъдеш събуден, — от ония сънища, които сам си създал и които тогава могат хилядолетия да те държат в свои плен.---------------------

Чуй сега още един съвет!

От деня, в който си се вече решил да тръгнеш по този „Път“, ще трябва да си отрежеш една здрава пътнишка тояга.

Ти ще намериш „подходящото дърво“ тогава, когато се научиш с чувство да откриваш силата на словото такава, каквато тя се изявява във всеки човешки език! —

Избери си думите, които говорят на сърцето ти, - думи, от които се чувстваш „обзет", „възвисен“ и „преизпълнен“!

Отделяй по малко време всеки ден и ако е възможно, отделяй го все в един и същи час, — време, през което да можеш да се стремиш към съзерцателно единение с Духа на тия думи, без при това да бъдеш смущаван от външни задължения.

Запази тогава дадена дума, която те е „обзела“, за по-дълго време през своя „тих час“ като задача за упражнение на мисълта ти, също както флейтистът „упражнява“ отново и отново една и съща мелодия,докато постигне пълна чистота на тона.----

В тази книга ще намериш много думи, които са подходящи за такова „упражняване“ на мисълта ти.

Други пък съм дал на други места.

Не е необходимо обаче да се придържаш само към моите думи!

„Свещените книги“ на човечеството изобилстват от думи, които могат да те „покъртят“ и да те „издигнат" до себе си. —

Поетите и мъдреците са дали такива думи наистина в изобилие!

Опасно е само едно: да не приемеш чрез тези думи същевременно и погрешното значение, влагано обикновено в тях поради неразбиране или по общоприета традиция.-----

Затова те съветвам в началото все пак да си избереш думи от моите книги, ако си готов да се довериш на моето наставничество.

Започни с това да се опитваш, както вече ти казах, да проникваш първо чрез „мислене" в дълбочината на тия думи.

А след това се постарай да стигнеш чрез тях до един начин на мислене, който е „безсловесен"!

Не си отдъхвай, докато не почувстваш в „безсловесно" съзерцание, че напълно си постигнал най-дълбокия смисъл на избраните думи!

Задръж ги пред очите си, отделно от другите думи, написани с ясен почерк от твоята собствена ръка!

Вживей се в избраните от тебе думи, сякаш те са твои собствени!

Опитай се да създадеш у себе си духовното състояние на онзи, които първи е написал тия думи!

Постарай се да пробудиш вътрешния си слух, опитвайки се да „чуеш" дълбоко вътре в себе си звука на думите!

След като отбележиш сигурни успехи във всички тези форми на вживяваме, продължи по-нататък, — но не преди това! — дори и то да ти отнеме много дълго време.----

Предупреждавам те да не се опитваш „прибързано" да вървиш напред!

Може да ти се струва наистина, че „за няколко часа" ще успееш да постигнеш всичко това...

Може би още днес, докато получаваш моите указания, вече си мислиш, че нямаш повече никаква нужда от такова упражняване на способността си да схващаш...

Мнозина, поискали някога да тръгнат по Пътя, са оставали още в началото му, понеже са мислили така!----

Тук се изисква повече, отколкото може би предполагаш на пръв поглед!

Твърде често човек е принуден да говори със сходни думи за много неща, които са напълно различни по своята същност. —

Не онова, което поетите наричат „чувство за езика", се изисква от тебе тук, макар че един човек, свикнал да усеща звука и ритъма на речта и да чувства стойността на думите, е вече на половин път да разбере поставената тук задача...

Постигнеш ли обаче действително всичко,което се изисква тук, тогава едно ново голямо разширяване на твоето усещане, едно далеч по-будно изживяване на твоето съществуване ще ти даде увереността, че си защитен срещу всяка самоизмама.

Тогава продължи нататък, — ти, който се стремиш към най-високата от всички човешки цели!

Сега трябва да се опиташ да почувстваш ония думи в себе си, с цялото си същество!

Сега тези думи трябва да оживеят в теб самия! —

Не само душата ти трябва да е проникната от „Духа“ на думите, а и земното ти тяло трябва сега да се научи да усеща с всяка своя фибра тези думи!---

Думите трябва да се слеят в едно битие с теб, — с твоята душа и с твоето тяло! —

Земното ти тяло трябва да се превърне в тяло на избраните думи, сякаш те са единственото живо нещо в него.--

Силите на душата ти, непоколебимо обединени вече в твоята воля, трябва сега да се обединят и с избраните от тебе думи и ти трябва да се усещаш като съзнание на тези думи!-----

Тогава вече ще си постигнал много нещо по своя Път!

Ти за пръв път сега ще изпиташ какво е „животът", който движи тебе както и всичко живо!-----

Ще се чувстваш като на някоя нова Земя — като в един нов, никога неподозиран свят...

Ще разбереш дълбоко, че всяко състояние, което хората на земята наричат „будно", не е нищо друго освен дълбок, тежък сън, изпълнен с объркани видения.

Още тук можеш да започнеш ясно да виждаш духовния свят, ако заложените по рождение в тебе сили позволяват това и ако си човек на зрителното, а не на мисловното възприемане. —

Но ако ти поради своята характерна същност се чувстваш само тогава „наясно“, когато можеш да „схванеш“ обекта на своето познание, то ти ще стигнеш по-скоро не до „виждане", а до преживяно схващане...

Ще се преобразиш в нов Човек и ще си постигнал едно съзнание за самия себе си, което едва ли е сравнимо със сегашното ти съзнание.

Както сияещото в зенита слънце поглъща в светлината си пламъка на малкото газениче, така ще се разтвори и изчезне в едно ново съзнание онова, което днес все още наричаш свое „съзнание".,.

Тогава ти ще знаеш защо мъдрецът говори за „живота” като за „Светлина” на човеците и ще разбереш величавия смисъл на така често тълкуваните думи:

„В начало беше Слово, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

„В Него имаше живот, и животът беше Светлината на човеците.“

„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“--------

Написалият тия думи е знаел много добре какво казва, а и ти ще го узнаеш, когато стигнеш до това място по своя Път...

Обаче — „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ —

Ако не надвиваш нетърпението си, ако не упражняваш упорито и с постоянство своите сили, ти никога няма да имаш правото да очакваш успех.

Недей обаче да мислиш, че необузданият стремеж към насилствено придобиване или пък трескавото напрежение биха могли да те доближат до твоята цел!

Не това искат да кажат тия думи!

Ти винаги трябва да си обзет от настроение на светло спокойствие и тиха радост и единствената ти грижа трябва да бъде насочена към това да постигнеш с неизказано внимание онова едва доловимо, вътрешно чуване, за което вече говорих.

Необходима ти е повече „сила“ да си държиш така юздите, отколкото биха изисквали от теб немалко героични и далеч по-очебийни дела...

Но ако добре си преценил казаното от мен и си готов да правиш занапред необходимото, то аз мога да те уверя, че и ти ще принадлежиш един ден към ония, които имат право от собствен опит да узнаят тайната на „Царството небесно“------------------------

Така че тръгни сега по своя стръмен Път!

Нека неуморно постоянство те съпътства до края!

Помощта свише ще бъде по всяко време близо до теб...

Недей се озърта назад към живота, пълен със скърби и радост, с прегрешения и заслуги, които може би си оставил зад себе си!

Знай също, че за твоята задача е все едно дали си усвоил цялата земна ученост, или пък си най-невежият между невежите! —

Не се старай да се разграничаваш от хората и не си мисли, че особеният начин на живот, чужд на твоето време и на твоята страна, би бил от някакво полза за тебе.

Още по-малко може да ти помогне или навреди по твоя Път начинът на храненето ти, стига само да поддържа здравето и силите на твоето тяло.

Искаш ли да избягваш месото на закланите животни, избягвай го, и искаш ли да се откажеш от виното, откажи се от него, но недей си въобразява, че по този начин ставаш някак си по-чист или пък „по-издигнат" като човек!---

Същото важи за чувствената любов между мъжа и жената. —

Недей се принизява до чисто животинското и дръж винаги със здрава ръка обузданите си пориви, за да не могат те никога да те подчинят против волята ти, но не опетнявай с хули една мистерия, чиято „чистота" ще можеш да разбереш едва тогава, когато станеш вече един от пробудените в Духа! —

Не без най-дълбоки основания жреците на най-древните култове са обявили символите на зачатието за святи, — и наистина: те са се прекланяли пред тях съвсем не само като пред олицетворение на вечно зачеващата природа...

А да се въздържаш ти се налага само там, където необузданият ламтеж на твоите страсти може да се окаже гибелен за самия теб или за другите.---

Необходимо е въздържане от всички пороци, защото те по необходимост веднага ще спънат и накрая ще задушат твоя висок устрем към Духа.

Избягвай всичко, което би могло да навреди на теб или на другите!

Избягвай също всяка коравосърдечна мисъл!

Обичай себе си! — Защото, ако не можеш себе си да обичаш, малко добро наистина ще направиш на „ближния“ си дори ако го „обичаш" — колкото себе си.-----

Върви по своя собствен Път, но остави и всеки друг да измине неговия собствен път, — дори ако неговите цели лежат далеч зад твоите! —

Ти не знаеш кога ще дойде часът на другия и нямаш никакво право да смущаваш съня му, преди да е ударил неговият час...

И без това няма да можеш да го „събудиш", понеже никой не може да се отърси от съня, преди да е дошъл часът му —

А ако часът му е наближил, той сам ще те помоли за поука.-----

Едва тогава имаш право да му я дадеш!

Едва тогава и Светещите на Прасветлината ще застанат до теб със своята сила и действено ще подкрепят твоята помощ. — —

Ти не си призван да водиш от Духа към Духа, а които са призвани за това, никога няма да почнат да насилват другите да се доверят на тяхното водачество!-----

Върви с безметежно спокойствие по своя Път към самия себе си!

Твоят Път към самия тебе ще те изведе в царството на душата ти към твоя духовен наставник и той ще те поведе у теб към най-високата ти Цел...

Твоят Път към самия тебе е — твой Път към Бога!

Ти никога не ще можеш да стигнеш до Бога, ако не го намериш такъв, какъвто той е — в самия тебе!-----

А сега искам да ти кажа още няколко думи, които ще ти позволят да опознаеш дейността на духовното царство, извършвана на земята, и немалко други скрити неща, ако ти с добра воля си решен да опознаеш Духа.

Искам да окача няколко венеца по стените на твоя дом.

Венци от ония цветя, които съм намерил, по моите най-високи пътеки и при целта на последния ми път в моята разцъфнала градина.

Не откъсвай цветя от венците ми, остави, всеки цвят там, където аз съм го вплел! —

Иначе не ще можеш да схванеш ясно едничката голяма Действителност, която всички думи на тази книга идват да ти възвестят...

Иначе не ще можеш да разгадаеш тайната която се разкрива тук в тихи слова: — тайната на тържествения живот у земния човек, — величавата мистерия на живия Бог!---------

<<< EN SOPH

„En soph" „Съществуващото само по себе си“, е „Дух", който обхваща всичко в себе си.

Силите на Вселената обаче са „причините“ на много „последици“ и това ви е подвело да търсите една първопричина.

Но никога не е имало една „първопричина“ във вашия смисъл на думата! —

„Бог“ вечно формира себе си от хаоса на стихиите на Битието !--------

Нищо не е тук „причина" и нищо — „последица"!

Само свободната, съзнателна Воля на Духа формира себе си — за себе си — в „Бог"!----

Хаотично действат стихиите на Битието там, където те, изхвърлени от Прабитието, се изявяват като най-дълбоки, най-заредени с творческа енергия сили на първоприродата.

Там те действат напористо и импулсивно, без собствено съзнание в действията си. —

Там те са още разединени и всяка една утвърждава единствено само себе си. — —

А от това самоутвърждаване на разделените стихии възникват два противоположни полюса и с тях — привличане, което на свой ред в течение на неизмеримо дълго земно време подготвя съединението...

В душата на земния човек съединението на всички стихии на Прабитието става тогава отново Действителност, когато човешката воля се стреми към него.-----

Онова, което бушува и напира в сърцето ти към формен израз, — което непрестанно те вълнува и държи неспокоен: — тази неуморна гонитба непременно да се постигне нещо, — ето къде намират изява ония сили на Прабитието, които искат отново и вече индивидуално определени да се обединят в тебе!

Все още обаче в тези, стихии, които се разкриват във възвишената форма, обусловена, от твоето съзнание, като твои душевни сили, към тебе напират твърде много воли...

Ти още не си постигнал онази властна воля, която може да обедини всички останали в себе си....

Всичко в тебе, което се изявява навън като „Аз" и което усещаш вътрешно като „Аз“, е най-често още една от многото воли, които трябва да се обединят в светлината на духовната искра на твоето самосъзнание...

Едва в осъзнатото съществуване, божественото съзнание може отново да се прояви в стихиите на Прабитието!

От страхотно бушуващата — както в невидимото, така и във видимото — първична природа до единението в съзнанието на един земен човек (а има доста много „Земи“) пътят на стихиите на Прабитието води назад, нагоре, към богоосъзнато, „ново“ битие. —

А онова, което наблюдаваш отвън, наричайки го „природни сили", то не е нищо друго освен следствие, нищо освен отражение и продукт на взаимодействие на стихиите на Прабитието, — но съвсем не е идентично със самите тях!

Което ти наричаш „реалност" на видимата и невидимата Вселена, е само дотолкова „реално“, доколкото е чист продукт на изначалното Битие, проявен от стихии на Прабитието в различни степени на формиране.

Вселената „съществува", доколкото „съществуват" стихиите на Прабитието, — а не „сама по себе си"!

Вие още говорите за един „Бог“, — като за „Твореца" на всички неща, който е „сътворил" за своя слава и „крепи“ за своя слава едни безкраен свят.

Но такава представа за Бога и такова обяснение на света са били извиними само в древността, когато още не се е знаело нищо за начина, по който днес се изявяват стихиите на Прабитието и което би трябвало наистина да подбуди вашето мислене да се откаже вече от старите представи. — — —

Стремежът те и днес да бъдат още запазени е в еднаква степен както глупост, така и богохулство! —

"Бог" е творец единствено само на себе си във всичко, което „съществува", и всичко истински "съществуващо" е битие от неговото Битие!-------

„Бог" е създател единствено на самия себе си, а не творец, във вашия смисъл, на човеците и на нещата!--------

Всички сили, изграждащи слънцата и планетите, са форми на Духа, — стихии на Прабитието, — които се изживяват във времето и пространството и така кристализират във времето и пространството като времево-пространствени форми, — като винаги временни и винаги обусловени от пространството явления...

А стихиите на Прабитието постоянно се изхвърлят от Прабитието и постоянно се възвръщат в него.

Така е било винаги и така ще остане вечно !

Непрекъснато сменящи действията си, стихиите на Прабитието се изявяват: — ту като явление, ту като рушители на явлението.

Те самите обаче „съществуват” отвеки и навеки, както и да изменят начина си на действие, и не са „сътворени“ от никого...

Никога не е имало „начало“ и никога не може да има край на този правечен Живот!

Цялата просторна, наситена с форми Вселена с всичко видимо и всичко за теб невидимо — е само развълнуваната повърхност на едно вечно, духовно „Море", над което със собствената си сила се издига облакът на Божеството! —

"Бог" обуславя Вселената и Вселената обуславя „Бога"!

Онова „перпетуум мобиле", което са се надявали да открият и мъдреци, и глупци, е вече налице и не може да се „открие" за втори път....

Всички, които са се стремили да го „открият“, само са предугаждали, — макар и в пигмейски умалени мащаби, — съществуването на неизмеримото „Цяло",—съществуването на онова, което „е" само по себе си без „начало" и без „край", на вечния „Живот ", — в кръговрата на Битието! — — — — —

<<< ЗА ТЪРСЕНЕТО НА БОГА

Ти все още търсиш някакъв Бог в безграничните простори. ---

Ала виж какво имам да ти кажа:

Преди твоят Бог да се „роди" в тебе, както и ти в него, ти няма никъде да го намериш!

Докато твоят Бог не ти се е „родил“, напусто ще разтърсваш всички безкрайни пространства с идващия от глъбините ти вик, търсещ Бога...

Казвали са ти, че земният човек бил един предрешен „Бог“ и трябвало само да стигне до опознаване на себе си, за да намери себе си навеки като „Бог".

Ония, които са ти говорили така, са били наистина, и то повече, отколкото са съзнавали, далеч от Бога!

Не ти си Бог, но в тебе само на тая земя може да добие образ твоят Бог и тогава ще бъдеш така свързан с него, както думите и смисълът са съединени в песента!----

И нищо тогава не ще може никога да те раздели от твоя Бог!

Той ще бъде навеки „жив" в тебе!------

Затова недей да търсиш вече Бога в безкрайните простори, не го търси в един непристъпен свят, високо над всички звезди! —

Дотогава, докато търсиш Бога, твоят Бог не е добил още „образ" за теб!

Щом веднъж ти се е „родил", ти не можеш вече да го търсиш. —

Нищо не е толкова ненужно, колкото „търсенето на Бога"!

Търси да намериш в себе си, напротив, Пътя, по които Бог да може да те срещне!

Старай се тогава да подготвиш всичко в себе си, за да може твоят Бог да се съедини с теб!

Виж, Волята на вечния, въздесъщ Дух те „иска" и „живее" у тебе, за да може някога да „роди“ себе си в теб като твой Бог! —

Нека „адвентът", — времето за подготовка, настъпи вече в твоята душа, защото виж: ти си „Витлеем“ и в теб трябва да се появи твоят цар, който може да те спаси, — който единствен може да те освободи!--------

<<< РАБОТА И ДЕЙНОСТ

Ти трябва да си деен и да работиш по своя път навсякъде, където в тебе има сили и дарби за работа и дейност.

Когато един ден бъдеш съединен в себе си със своя Бог, целият ти живот ще бъде само работа и дейност, — ти самият дори ще бъдеш само работа и дейност!-----

„Бог“ е жив огън!

В него се разрушава всичко, което бездейно гние и закостенява.-----

Волята на Духа не може да се „роди“ в тебе като твой Бог, ако ти не си така деен, като че ли твоят Бог е вече съединен с теб...

Твоят Бог ще бъде Бог на силата и дръзновението, а не демон на безсилните желания, на разяждащите страхове!--------

Нека дейната работа има по всяко време любовта ти, както и Духът вечно твори себе си в непрекъсната дейност!

Как би могъл да се надяваш да се съединиш със своя Бог докато любовта ти страни от него?!-----

Ти можеш да постигнеш себе си в своя Бог само ако си готов да се съединиш дейно със своя Бог, защото — живият Бог не е Бог на мечтателите и на фантазьорите!

Само в пробудени души може да се „роди“ той...

Неговата Светлина е прекалено ярка, за да може да бъде понесена от здрачни, дремещи души. —

Обедини силите на своята душа за възвишена дейност!

Свърши всичко, каквото можеш да свършиш на земята, и работи, докато си в състояние!

Така ти ще можеш един ден, — освободен от всеки страх, да срещнеш у себе си своя Бог, — своя жив Бог.

Ти не би бил жив, ако „животът“ не беше деен в теб като „дело" на Духа...

Твоят живот е вечен само защото всяко „дело” на вечния Дух е вечно като самия него. —

Във времето обаче ти си временно явление на този земен свят и затова твой земен дълг е навсякъде във времето да твориш временни стойности, както самият ти си вечно сътворяван във Вечността от Вечното!-----

Само в постоянна работа можеш да се утвърдиш и трябва на дело да си се подготвил така, както изисква от теб възвишеният ти наставник, за да може твоят Бог да се „роди“ в самия тебе.

<<< СВЯТОСТ И ГРЯХ

Онези, които наистина са знаели крайните неща, винаги са се отнасяли с презрителна усмивка към „светеца" с неговата суетност и фалшиво смирение, но те са умеели също да правят разлика между самомнителните добродетелници и онези наистина големи души, които често са били обявявани за „светци“...

Те искат да намерят горди човеци, умеещи до живеят с вдигната глава, — а не жалки просяци пред портите на божественото великолепие, — не плачливи, каещи се души!

Те искат да намерят човеци, които умеят да извайват живота си кого художествена творба, — а не такива, които превиват гръб под живота, както добичето под своя товар! —

Когото вината и грехът могат да отклонят от неговия път, той не е достоен да спечели наградата на победителя! —

Който иска да извоюва голямата победа, не бива да се измъчва с грижата, че при тази борба прахът на всекидневието замърсява неговите дрехи...

Който винаги се стреми да изчисти петната от дрехата си, твърде скоро ще загуби от очи своята най-висока цел...

Аз, разбира се, не съветвам никого да се търкаля в калта, — но всеки, който твърдо иска да постигне целта, трябва да спре да обръща внимание на праха на всекидневието и на малките петна, появили се на дрехата му по неговия път.

Кракът ти ще остане трайно залепнал на едно и също място и ти никога няма да се довериш на своите крачки, ако се оставиш да бъдеш смутен по своя път от грешките, които никога не можеш да избегнеш напълно.—

А „светецът“ прилича на човек, който сам си е прерязал жилите и сега лежи на пътя като парализиран, но сънува с отворени очи, че лети. —

Аз, бих предпочел да те видя по-скоро да газиш затънал до гуша в грях и вина, отколкото да трябва някога да разбера, че те грози опасност да се превърнеш в такъв „светец"!

Ти ще загубиш най-ценните си сили, ако поискаш да подражаваш на „светеца" и ако се опитваш на всяка цена да се запазиш „без грешки"...

Не ще можеш да използваш силите си, ако си постоянно загрижен да избягваш всяка грешка, защото навсякъде където си истински деен ще изпадаш същевременно в грешки и прегрешения, без да си го искал. — —

Но както мраморният прах в ателието на скулптора съвсем не намалява стойността на изваяната от него творба, така и твоето „Аз“, което се стремиш да издялаш от „суров камък“, в никакъв случай няма да изгуби от стойността си заради „праха" и „отломъците“, сипещи се наоколо, докато не бъде окончателно изваяна твоята чиста форма.

Забрави „праха" и „отломъците" на ателието и мисли винаги само за „творбата", в която трябва да изваеш своето съществуване, — възвишено красива и нетленна!-------

А паднеш ли дълбоко там, където не си искал да падаш, вдигни се веднага и забрави, че някога си падал!

Но дори и тогава, когато твоята воля те е довела до падение, не бива да имаш друга грижа, освен моментално пак да се изправиш на крака!

Без полза е „окайването" ти след падението, — докато твоето мощно изправяне може да ти помогне да придобиеш трайна сигурност, която да те научи да избягваш новото падение...

Наистина по-добре крачи напред този, които чувства в себе си силата да се изправи след падането, отколкото оня, който в непрекъснат страх внимателно избягва всяко препъване! —

По твоя път не може да ти навреди нищо освен страха от спъващите сили на греха — а тези спъващи сили на свой ред също са плод единствено на страха ти. --

Върви напред с любов и свободен от всеки страх, — но нека твоята любов никога не подкопава силите, които са ти необходими, за да оказваш съпротива!

Бъди винаги добър към всичко живо, обаче — „добротата към тигъра е един добре прицелен изстрел, защото не трябва да причиняваш страдание дори на онова, което си принуден да унищожиш!-------

Свободни трябва да бъдат също и твоята доброта, и твоята любов, — иначе те ще се превърнат в порок за теб!--

Свободен е само онзи, който сам се освободи!

Никакъв външен „Бог“, съществуващ някъде над звездите единствено в твоето въображение, не би могъл да те освободи!----

Обаче: — помогнеш ли си сам, ще ти помогне и твоят Бог,---твоят Бог, който иска да се „роди“ един ден в самия тебе!---

Ти сам си създал своите призраци и единствено ти самият можеш да ги унищожиш!

Много неща за теб са още „вина" и „грях", макар че те съвсем не заслужават такова охулване, — а други приемаш леко и дори виждаш в тях свои „добродетели", въпреки че те са гибелно изкушение за теб...

Не трябва никога да търсиш „изкушението", но не трябва и подобно на „светеца“ така да оковаваш погледа си че той навсякъде да вижда само „изкушение“.

С изправена глава върви по своя път и знай: — винаги си най-добре защитен, когато можеш вече сам на себе си да се уповаваш!----

Никакво „падение“ и никакъв „грях" тогава не ще може да спъне твоите крачки, докато един ден, подкрепен от висша сила, не постигнеш своята цел, която е в самия тебе!

Но аз пак те предупреждавам и те съветвам:—

По-скоро търси вина и грях, — само се пази от волята за „святост“!

<<< „ОКУЛТНИЯТ“ СВЯТ

Досега в тази книга почти навсякъде ставаше дума само за онова „невидимо“, което е душата в тебе и което се разгръща в твоите душевни сили, както и за онзи възвишен духовен свят, от които ти произхождаш и който трябва да намериш отново, ако искаш да стигнеш до Бога и до такъв мир, какъвто външният свят не може да ти даде.—

Има обаче и едно друго „невидимо“: — едно невидимо, което те заобикаля отвън, също както всички неща и форми на материалната видимост...

Това „невидимо" е една твърде малко позната част на този физически материален свят, но същевременно то представлява несравнимо по-голямата му част...

През това „невидимо“ като по мост трябва да минава и духовният водач, когато иска да стигне до тебе, все още неподготвения, понеже ти не си още способен да го възприемеш чрез единението на своите душевни сили така, както по-късно трябва да го опознаеш, — в Бога.------

Отначало той може да достигне до вътрешното в теб само откъм това „невидимо външно“!

По всяко време е имало хора, които с пълна сигурност са познавали това „невидимо външно“.

За постигането на тяхната най-висша цел това познание е било и е без всякаква стойност.

Те „виждат“ повече от другите, — както ти, гледайки през телескоп, можеш да видиш „пръстените“ и „луните“ на далечните планети, докато човек, който гледа само с просто око, не забелязва нищо повече от една светла точка...

Тяхното „виждане“ е свързано с един физически орган, който у хората на нашето време само в редки случаи е дотолкова „поддаващ се на развитие“, че да може да бъде използван от човека.

У хората на древността този орган често пъти е бил много по-силно развит, а и у по-късните поколения той отново ще се развие, след като те сами съумеят да създадат гаранция, че той няма да се окаже вече гибелен за тях...

Развитието на подобни физически органи, които не са необходими във всекидневния живот, се извършва по законите на вълнообразното движение, ту с по-голяма, ту с по-малка интензивност в рамките на целия човешки род.

Така и способността сигурно да се възприема невидимата част на този физически материален свят угасва често без остатък, за да се появи по друго време пак като всеобщо явление.

Става дума за рудиментарни органи на човека животно от дълбоката древност, принасящи полза само на онези, които са душевно подготвени правилно да употребят дадената им по този начин способност.

Хората у които органът за възприемане на външното невидимо е напълно развит, са поради това винаги надарени и с душевни сили, имащи, така да се каже, „по-богат опит", тъй като са действали вече у много хора от миналото.

Където тази „зрителна способност" във физическия невидим свят е съчетана същевременно със стремеж към по-висше познание, там така надареният няма да стане жертва на заблуда и в тази невидима част на земния сват, а ще намери добросърдечни съветници и загрижени помагачи от царството на субстанциалния Дух, които ще облекчат задачата му да разбере видяното от него.

А ако той е вече напълно „пробуден", възможно е дори да получи от по-високостоящи „пробудени" власт над силите на този невидим свят, за да съдейства в плана за развитие на земното човечество, така както той е от хилядолетия предначертан от Светещите на Прасветлината.

Обикновено малцина само от „познавачите на невидимото“ се оказват „годни“ за тази цел.

Желателно е обаче всички хора, усещащи по някакъв начин, — било по-слабо, било по-силно, — у себе си органа за познаване на физическия невидим свят, да го следят най-внимателно и да се въздържат от всякаква злоупотреба с него...

Може би някои кълнове ще успеят при грижливо и сигурно отглеждане да разцъфтят и да станат дейно полезни.—

Много „работници" са нужни в „лозето“ и човечеството на днешното време би спечелило немалко, ако отново се сдобие с вещи помагачи и учители, умеещи да намират сигурни пътеки и в невидимата част на този физически свят...

Не „експериментите“ с медиуми и сомнамбули ще доведат тук до яснота,а единствено собственият опит на притежаващите тази органична способност! —

Моите почитания към научноизследователската дейност, — само че с така наречените „метафизически“ експерименти, изхождащи, както показва и самото им наименование, от погрешни предпоставки, — от объркани предразсъдъци, — могат да се привлекат единствено паразитните сили на физическия невидим свят.

Тези „паразитни сили“ на невидимата част от физическия свят са същества, които привидно са много подобни на силите, от които се изгражда душата, но по никои начин не бива да се смесват с „душевните сили“.

Това би било същата грешка, както да смесваш гримасите на маймуните по пречките на техните клетки с духовно просветленото актьорско изкуство на големите майстори на сцената...

Съществата от невидимата част на физическия свят, изявяващи се при така наречените „метафизически“ експерименти, както и в случаите, когато участниците в сеансите благоговейно вярват, че общуват с душите на умрели хора, съвсем не са лишени от един вид „съзнание", дори често пъти „знаят“ повече от ония, които им задават въпросите, — но те имат само едно смътно и призрачно съзнание за самите себе си, така че едва ли биха могли да бъдат морално осъждани от човешка гледна точка, когато се представят за онова, което хората си въобразяват, че виждат, и което вярват, че намират в тях.----

Те искат преди всичко да получат потвърждение на своето съществуване и за да го постигнат, са готови на всичко, което е по силите им, отивайки дори по-далеч и опитвайки се да симулират могъщество и там, където властта им свършва...

Те не са обвързани с никакъв „дълг" и с никаква „съвест“!

Твоята гибел би им доставила същата наслада, както и твоето укрепване, стига само да намерят потвърждение на своето съществуване чрез въздействието си върху тебе.--

Горко на човека, когото тези същества са вече „обсебили“!

Те изсмукват от него живеца на живота му подобно на вампири, защото, за да му служат, те трябва да се „хранят“ от неговите сили. —

Ако той не успее сам да ги отърси от себе си, ще стане роб на мрачните им нагони, докато самата му душа не „умре“ при този процес, тъй като нейните сили постепенно се отделят от него, — така че по-късно, когато земното му тяло легне за последен сън, някогашното му съзнание ще бъде унищожено,----единствената истинска, защото е вечна, „смърт", която действително заплашва земния човек.------

Премалцина познават със сигурност дълбоко измамната природа на тези същества, които е трудно да бъдат наименувани, тъй като във видимия свят не се намира сравним образ за тях.

Те са невидимите същества, чрез чиито сили факирът върши своите „чудеса“, — и понеже хората не ги познават, се дивят на факира, когато всъщност се проявява едно от истинските същества, принадлежащи на подземния свят...

Тези същества „могат“ много неща, които никога няма да бъдат възможни за човека на земята, докато той действа само със собствените си сили.

Те „виждат“ мислите ти по-добре, отколкото ти самият ги познаваш, — и могат да направят видими пред твоите очи и най-скритите образни представи на въображението ти...

Те могат да създадат за известно време форми и материи толкова осезаеми, колкото и всяка друга земна вещ, колкото и всяка позната за тебе материя, — защото тези същества са невидимите тъкачи на физическите структури, сплитащи невидимите нишки на всяко видимо явление...

Те могат да се крият зад човешки форми, принадлежали на хора, които отдавна вече не живеят на земята, — тъй като всяка „съществувала'" някога на земята форма се запазва в сферата на тези същества така, както например — макар и сравнението да понакуцва — галваничната матрица, от която по всяко време може да се снеме нова отливка.

В действителност „матрицата“ в случая е една невидима, изключително фина структура: — една ламелна система, представляваща математически точно възпроизвеждане на всички вътрешни и външни форми, образували някога дадено човешко тяло.

Тази структура, обикновено свита до минимални размери, може при определени условия да се „изпълни“ с физическите сили, които при нормални обстоятелства поддържат земното тяло на „медиума“.

Докато трае този процес, „медиумът“ трябва да остане в онова безсъзнателно състояние, което е известно под името „транс“.

През времето на своята изява, което и в най-благоприятните случаи е извънредно кратко, така възникналото привидно тяло е поле за действие на животинската душа на безсъзнателния „медиум", при което тази животинска душа е държана същевременно в един вид хипноза от невидимите същества на физическия свят, изявяващи се в създаденото илюзорно тяло.

И ако един такъв фантом може дори да говори, и то по съвсем същия начин, както и умрелият прототип, то това съвсем не е по-учудващо от говорната способност на един въплътен по нормален начин човек, защото и в илюзорното тяло са пресъздадени за времето на неговото съществуване всички органи в такава форма, в каквато са били някога в своя първообраз, — с точност, валидна и за евентуални деформации или други несъвършенства.

Едва ли ще е необходимо, надявам се, до пояснявам тук, че тази форма, останала запазена в невидимия физически свят, има толкова малко общо с обусловялия я някога човек, колкото и свалената змийска кожа — със захвърлилото я влечуго. —

Не напразно навлязох тук в процеси, самото описание на които ми е вече противно.—

Искам да те видя способен сам да преценяваш явления, които иначе биха могли да те объркат!

Ако пред теб се случи нещо достойно за удивление, трябва да не се оставяш да бъдеш воден за носа поради незнание!

Не измамата, на която можеш да се натъкнеш в посочените тук области, представлява „опасност“ за теб...

Само автентичните прояви от този вид крият истинска опасност!----

Моето предупреждение е продиктувано от най-основателни и проверени причини!—

И в твое лице тези същества могат, ако се случи да се запознаеш с техните прояви, да надушат плячка...

Те намират — твърде често, за съжаление — своята плячка сред ония, които, вместо да вървят по своя път нагоре към обединение на душевните си сили и към своя Бог, се стремят към ,,окултни" сили, без да са постигнали онази степен на вникване, която е необходима за да може един от техните събратя наистина постигнали единение с Духа, да ги научи през дълги години на най-сурова подготовка да владеят споменатите тук същества и техните зловещи сили!

Дори тогава, всеки който ненужно ги възбужда и използва, се намира все още в непрекъсната опасност, — и някой от ония, които за да бъдат подложени силите им на изпитание, са били някога принудени да се научат да владеят това царство на невидимата физическа природа, не остава там по-дълго, отколкото изисква от него тежката принуда на една възложена му „задача".--------

<<< СКРИТИЯТ ХРАМ

Всички, които са тръгнали или ще тръгнат по високия Път, посочен от мен в тази книга, се озовават веднага в най-дълбока вътрешна връзка помежду си дори ако са разделени във външния свят от хиляди километри...

Тази „връзка“ се осъществява по два начина: — първо, чрез взаимно привличане на излъчванията, създавани непреднамерено и несъзнателно от вътрешно обособени човешки волеви центрове, един вид еманационни вихри в известни по-висши области на невидимия физически свят, където те поставят във връзка всичко еднородно.

И на второ място — чрез непосредствено взаимно влияние между душевните сили, които се нуждаят само от еднаква насоченост на съществуващите в тях волеви направления, за да установят веднага, и то практически независимо от времето и пространството, взаимна връзка.

Човешко е обаче хората, почувствали се веднъж сродни във вътрешната си насоченост към една и съща цел да искат да се познават и да бъдат близки и в сферата на външните земни сетива...

У мнозина освен това смелостта и вярата укрепват, ако те имат от време на време възможност да говорят по „Пътя" с други свои спътници...

А има и основания от по-висш характер, които често правят твърде желателно общуването във видима близост. —

Пътят към духовния Живот се разкрива често пъти по-лесно, когато двама, тръгнали по него, са свързани и външно, така че да могат заедно да вървят по него.

Ето защо всеки, получил правото и силата да поучава за тези неща, трябва да повтори думите на възвишения Учител от Назарет: —

..дето са двама или трима събрани в Мое „име'',там съм и Аз посред тях"

Но нека никога да не бъдат повече от „двама или трима" ония, които се събират, за да обменят взаимно душевните си преживявания чрез думите на външния език!

Основателни причини налагат този малък брой!

Всяка по-голяма група от душевно свързани хора може да има благотворни резултати само тогава, когато, — що се отнася до словесния обмен на душевни преживявания,— тя остава разчленена вътрешно като една многократно, повтаряща се „дву или тристранна общност“, като всяка такава „клетка", образувана от двама или трима, трябва винаги да почива на сигурното чувство за лично сродство, така че — и без специална „клетва“ — нейната ненакърнимост да бъде гарантирана от самото начало.------

Търсещите обаче не трябва никога да се обединяват в „общества“, защото никое общество не е възможно без принудителното налагане на едно верую, а нищо не е по-пагубно за душевното развитие от каквато и да е външна принуда.----

Всяко верско „общество" не е нищо друго освен погребалното шествие на неговата мъртва вяра!

Докато вярата е още жива и творчески дейна, тя може да изтърпи за известно време и разяждащата болест на едно верско „общество“ — но после, посърнала като попарен от слана цвят, тя ще повехне вътрешно и ония, които са мислели, че ще я запазят жива в едно „общество“, сами ще са изкопали нейния гроб.-----

За мнозина обаче ще бъде от голяма полза, ако те, било поотделно, било като част от групи с еднаква насоченост, но все събрани в „клетки" по двама или по трима, могат да говорят помежду си за ония неща, които те преживяват или прозират по своя път към Светлината.

Ако това е възможно, добре е тези „клетки“ от двама или трима да се събират, за да споделят помежду си своите вътрешни преживявания, за предпочитане винаги по едно и също време!

Дори в най-вътрешните дълбини на Духа не съществуват причини, които биха могли да обосноват една „забрана" срещу външната свързаност между повече такива дву или тричленни клетки, стига само тази външна свързаност да не се изроди в „образуване на общество" с принудително налагане на една вяра и нейните верски догми. —

Само тогава външното обединение би разпокъсало вътрешното!

Но независимо дали искаш да извървиш пътя си сам или пък с един или двама спътници, — винаги знай, че един скрит Храм те свързва с всички, които са тръгнали като тебе по своя път.-----

Светещите на Прасветлината са истинските „жреци“ на този Храм и всеки търсещ, който следва в себе си своя „Път", се намира под тяхното сигурно ръководство дори ако вътрешно той първоначално е без собствен светилник и не може още да разпознава насочващата го ръка...

Тук от тебе не се изисква да вярваш в една помощ, без да си могъл да я изпиташ.

Ние изискваме само едно: — вярата в самия тебе, защото тя ти е абсолютно необходима по твоя път.

Ако ти си постигнал тази вяра и постоянно я възобновяваш по своя път, тогава доста скоро ще почувстваш в себе си истинността на моите думи!

Откривателите на нови континенти са вярвали в сърцата си, че ще намерят търсените земи отвъд морските простори, и те са намерили онова, в което са вярвали. —

Така и ти трябва да вярваш, че носиш вътрешно силите, които някога ще те направят способен с удивление да преживееш в самия себе си свещените чудеса на скрития Храм върху тази земя...

За тебе е необходимо да вярваш в собствените си сили, понеже твоята вяра може да развърже в самия тебе тъкмо тия сили, както може и да ги сложи в окови...

Ако предварително не вярваш, че си способен да постигнеш нещо, то едва ли ще ти се удаде впоследствие! —

Така ще останеш недостъпен и за всяка помощ от невидимия Храм до онзи ден, в който не съумееш да изградиш в себе си непоклатимата като скала вяра, че носиш вътрешно силите да получиш тази помощ.------

<<< КАРМА

И в двете царства на този физически свят: — във видимото и в невидимото, — всяко действие води до своите както видими, така и невидими последици. — — — — —

Всеки волеви импулс, всяка мисъл и всяка дума трябва да се оценява в случая като „действие“...

Ти оставаш обвързан с последиците на своите действия дотогава, докато не обединиш силите на душата си и заедно с тях не се съединиш със своя Бог.-----

Едва тогава ти ще можеш да унищожиш последиците на своите действия, доколкото искаш да ги унищожиш.

Някога, неизказано отдавна, ти си бил съединен със своя Бог като един чисто духовен „Човек“ в духовен образ, втъкан във вездесъщия Живот на действителния, субстанциален „Дух“.

Също и всички обширни царства от невидимата част на физическия свят, — една неизбродна област на Вселената, — са били тогава достъпни за твоята дейна Воля и ти си бил техен повелител...

Пред теб е било разкрито едно поле за действие, което, започвайки от чисто Духовното, се е простирало до все по-плътни форми.

Така ти си стигнал до границата, където невидимият физически свят се сгъстява във видима за земните сетива материя.

Ти си видял в действие страхотните сили на вечния Хаос, — отхвърлящите всичко сили на абсолютното, вцепенено и вкаменено като лава „Нищо", — и си станал жертва на тяхната ярост към всичко „съществуващо“...

Но ти никога нямаше да станеш тяхна жертва, ако преди това, опиянен от своята мощ, не беше отпаднал от своя Бог. — — — — — —

Така ти си се оказал безпомощен и лишен от най-висшата си сила.

Тогава ти по необходимост си станал плячка на нисшите сили, които — постоянно кръжащи в областта на отхвърлящото действие на абсолютното „Нищо" — се стараят с непрестанна „враждебност“ да унищожат всичко, да превърнат в „нищо" всичко, което стига до тях от сферите на вечно чистото Битие: — което „пада“ до тяхната мрачна зона на влияние. — — — — —

А и силите, които дотогава си можел да владееш и чрез които много лесно така би подчинил „враждебните“ сега към тебе стихии, че те биха се превърнали в почтителни слуги на твоята воля, — са ти се видели прекалено големи, прекалено могъщи за теб...

Така те е обхванал страх от твоите собствени, владени някога сили и от страх пред тях си закопнял за един нов, друг живот в царствата на материално осезаемото, и царствата на тази достъпна за физическите сетива Вселена, хвърляща було върху онези сили, будещи страх за оня, който не престъпва поставената тук бариера. — — — — — — — — —

Твоята Воля е паднала от високата Светлина и се е устремила сега заедно с теб към света на физическата материя...

Ти си бил у дома си в „Света на причините", — но твоят страх те е изтласкал навън, в „света на следствията“. — — — — — — —

Това е истината в преданията за „Рая“ и за „грехопадението“ на човека!-------

Преди това падение ти вече си бил създал своята „карма", както на Изток наричат причинното родословно дърво на всяка земна човешка съдба, — в зависимост от „степента" на твоето „отвръщане" от своя Бог, — от „степента" на твоето безумно опиянение, което се е стараело да ти внуши, че самият ти си „Бог". — —

Ти сам си определил времето, в което е трябвало да се родиш на този земен свят, както и родословното дърво, по което да стане това, и пътеките на съдбата на своя земен живот, когато от повелител чрез силата на своя Бог в духовния свят си се превърнал в роб на нисши сили в един свят, където на всяко действие отговарят и трябва да отговарят определени „последици“, тъй като този свят не е нищо друго освен отражение и е безсилен да промени по своя воля веригата на събитията в своята област.

И това, че си се родил на тази планета, е също последица от характера на твоето първо действие в сферата на неизбежните последици, — защото наистина: — в неизмеримото пространство има безброй планети, обитавани от „човеци“ и от същества, които и външно приличат на земния човек животно, и ти би могъл да се родиш в животинското си тяло и на някое друго от тези небесни тела.

Всичките човешки същества на обитаваните планети от други слънчеви системи някога също като тебе са „паднали“ от Светлината!

Има много по-щастливи и неизмеримо по-нещастни сред твоите далечни, материално въплътени спътници...

Ти, разбира се, не бива да си ги представяш в чудовищни образи, понеже формата на животинското тяло на земния човек не е възникнала в резултат на някакво произволно стечение на обстоятелствата само на нашия малък спътник на Слънцето, а е обусловена от дадени закономерности, които важат за целия неизмерим, физически материален Космос, и в края на краищата имат — духовен произход...

„Падението" на човешкия Дух от чистия, субстанциален духовен свят в зоната на действие на абсолютното „Нищо” съвсем не е станало еднократно в далечното минало, а се извършва непрекъснато отвеки и навеки, също както и физически материалният Космос при цялото си непрестанно възникване и отмиране като цяло съществува и ще съществува вечно, заедно с Царството на вечния Дух като негово — „най-външно противодействие"...

По всяко време обаче има и известен брой духовно-човешки същества, които не претърпяват „падението“ и не загубват в себе си своя Бог.

Аз говорих вече за тях като за „Старшите" или за възвишените „Отци" на Светещите на Прасветлината и ти трябва да знаеш сега, както може би вече и сам предугаждаш: — че духовните усилия на тези непаднали Човеци, както и на техните „Синове“ и „Братя“, възпитани от самите тях, за спасението на затъналите в животинската природа, отпаднали от сияйния кръг на Духовния свят същества, са насочени съвсем не само към нашето земно човечество...

На всички обитаеми планети в неизмеримия Космос могат да се намерят тези помагачи, запазили съзнателния си живот в субстанциалния Дух, и за всеки от тези светове те си възпитават от падналите през съответния период свои духовни „Синове“' и „Братя“, чрез които и тук на тази земя се стремят да стигнат до тебе и да те избавят от твоите неволи.

Твоята цел по никой начин не е да станеш един от техните „Синове“ и „Братя“, защото сега е вече твърде късно за това, тъй като тази способност се придобива непосредствено след акта на падението единствено чрез свободен волеви импулс на отделния индивид и изисква след това „възпитание“ в течение на хилядолетия, при също толкова продължително въздържане от въплъщение в едно физически материално човешко-животинско тяло...

От теб не се иска нищо друго освен днес, през своите земни дни, да разбереш откъде си произлязъл и къде можеш да се завърнеш.—

Ние искаме да ти покажем „Пътя“ към това завръщане.

Ние искаме да те поведем обратно към твоя Бог, с когото трябва отново да се съединиш.—

Колкото и ниско да си паднал, ония сили от които — (като се започне от хаотичната им форма на действие и се стигне до най-висшата им изява) — Божеството непрестанно се самосътворява, действат у теб в една много висока форма...

У тебе все още е останала скрита, макар и неслята още с мозъчното ти съзнание, една „искра“ от духовно съзнание като висш водач на тези сили и: — като твоя „съвест"...

Ти не можеш никога да загубиш тази „искра", колкото и дълбоко да си затънал в своя земен живот!

Дори ако си душевно „умрял" за нея, тя пак остава по необходимост скрита в теб до последния ти дъх...

Пак тя и единствено само тя е онази, която знае твоята „карма“...

Ти можеш да подобриш или да влошиш тази „карма“, само че не ще можеш да я заличиш дотогава, докато не обединиш в себе си многото воли, които днес все още се проявяват хаотично една до друга в теб. — —

Когато те всички се обединят в светлата искра духовно съзнание, която е твоят истински, субстанциален вечен „човешки Дух“ у тебе, тогава твоят Бог ще се „роди" в теб от Дух и тогава ти ще бъдеш най-после освободен от своята „карма", — от веригата последици на своето първо действие, — като нововъзвърнал се Човек на Вечността ! — — — —

Блазе ти, ако това ти се удаде още тук на земята!

Не успееш ли да го постигнеш, то и след свалянето на тази земна дреха ти няма да постигнеш себе си и своя „покой" дотогава, докато не намериш покоя си в своя Бог, обединил в съзнанието си душевните сили и станал тяхна единствена воля...

„Там“ обаче може да измине много дълго време, докато постигнеш това, понеже тогава ти няма вече да можеш да изменяш, няма вече да можеш да подобряваш своята „карма“, — и в никой случай няма да преживееш в себе си вечната Светлина, преди да се е изчерпала и най-крайната последица на твоето първоначално действие. — — — — — — —

Индийската мъдрост предупреждава човека да не си създава „нова карма", — и това предупреждение е действително плод на истинно познание!

Трябва да знаеш само, че това предупреждение цели да те предпази единствено от лоша карма! —

Ти не ще можеш да стигнеш до своето освобождение в Царството на субстанциалния Дух, преди да се е изчерпал и последният обвързан със земята импулс, излъчен някога от тебе. — — — —

Затова старай се с всичките си сили да се съединиш още през земния си живот със своя Бог, за да можеш чрез неговата сила да разсечеш веригата на своята „карма“, така че тя да не те държи обвързан след това в течение на хилядолетия...

<<< ВОЙНА И МИР

Който с видял веднъж изграждащите сили в този видим свят на физическата материя в тяхната страхотна мощ и в невероятната едностранност на неумолимата им волева насоченост, — него веднага го напуска повърхностното заблуждение, че сетивно възприеманата Вселена е видимо въплъщение единствено на „хармонията на Духа“. — — — — —

Погледни осата, която трябва да снесе яйцата си в тялото на живата гъсеница, за да могат новоизлюпените ларви да оцелеят благодарение на мъчителната смърт на гъсеницата, — и ти ще бъдещ завинаги излекуван от подобни илюзии! —

Сетивният свят е резултат от действието на изначална духовна сила в духовния свят.

Но за да може да се прояви духовно като свят на духовните явления, единната вечна Прасила трябва да се отрази в себе си, в своите собствени безкрайно разнообразни аспекти, и възникнала във всеки такъв аспект като стихия на Прабитието, да се утвърди в него по такъв начин, че всяка една стихия да се стреми да прояви единствено само себе си, при което всички други стихии на Прабитието се превръщат за нея в празни форми, защото като Прасила тя се познава само в себе си.

Всеки аспект на духовната Прасила: —всяка „стихия на Прабитието", — става по този начин причина и проявената форма на нейния резултат във физическата област да получи подтика да живее само за себе си и да използва всяка друга проявена форма за запазване на собственото си съществуване.

Във всяка стихия на Прабитието, Прасилата е неразчленена, независимо дали в своята изява тя е причина за най-нисши или за най-възвишени проявени форми.

Така се стига дотам, че и всяка физическа сила, всяка физически проявена форма се стреми да утвърди себе си, сякаш единствено желателно е само нейното собствено и ничие друго съществуване.

Микроскопичната клетка утвърждава само себе си дори когато е временно принудена да служи заедно с милиарди като нея на една по-висша формираща воля, за която на свой ред съществуването на клетката е само дотолкова от значение, доколкото тази воля има нужда от нея и я използва, за да утвърди себе си. — — —

Физически сетивно видимата Вселена е най-външният противополюс на духовното Битие.

„Животът" на Духа обуславя безкрайното разнообразие от духовни форми в самия него като стихии на Прабитието, а тяхната изява на свой ред обуславя като краен резултат един вид „втвърдената“ физически проявена форма: — една безкрайно „разтегната“ духовна сила в състояние на скованост, на относително безсилие, на обвързаност с една неподвижно замръзнала формираща воля...

А от тази най-неприсъща им форма на разтегнатост и на крайно натегната вцепенена скованост тези духовни сили се извисяват отново под влиянието на изключително могъщото привличане, изхождащо от сферите на най-висшата форма на съществуване на Духа към нови, все по-малко плътни и вцепенени форми, ставайки в безброй видоизменения все по-свободни от разпъващото напрежение, за да се почувствуват най-накрая мощно увлечени в своето първоначално състояние в най-вътрешния духовен живот...

А онова, което ние сме способни да възприемаме физически сетивно, са не формите на състояние на стихиите на Прабитието, а само предизвиканите от тяхното силово въздействие резултати...

Стихиите на Прабитието стават обаче вътрешно възприемани за нас в една много висока форма на състояние, като — наши „душевни сили"...

Това е вечният, - вечно подновяващ се кръговрат на „живота" в субстанциалния сам по себе си „съществуващ“ Дух!

Сам по себе си „храна“, той се потапя дълбоко в себе си, за да се възвиси отново и да се възприеме в своята висша същност, освободен от всяка напрегнатост на вцепенената форма. — — — —

Само чрез този „вечен живот“ „Бог" може да се формира в Духа, — в духовния „Човек“. —

Ако не беше стръкчето трева край пътя, ако не беше червеят, които гризе корените на стръка, то и ти нямаше да бъдеш, нямаше да бъде нито Духът, нито Бог в Духа.

Ако не беше микробът, който може би утре ще почне да разяжда тялото ти, — нямаше да бъде и твоето тяло, нито твоята душа, нито духовната искра, изживяваща се в тебе!!

А тогава нямаше да бъде и Волята на Духа, която е добила някога образ в твоя Дух като твой Бог и сега отново иска да се „роди“ в теб като твой Бог !

Но колкото и силите във физическия космос да бушуват една срещу друга в своя порив към самоутвърждение, — природата не познава никаква „омраза“!—

Глупаво е човешката омраза да се сравнява с инстинкта на животните, които се стремят да унищожат други животни, понеже те, — като всяка форма на проявление на стихиите на Прабитието, — искат да утвърдят единствено само себе се.

„Омразата“, напротив, е проява на човешката безпомощност и безсилие!

Само по аналогия с човешкия начин на усещане, формите на проява на нападателните инстинкти на раздразненото животно могат да бъдат наречени с името „омраза“ и не е трудно да се види, че се заблуждава всеки, който мисли, че е открил при животните същото чувство, което при хората се нарича омраза.

Дори и в невидимите области на физическия свят пак човекът е този, който е внесъл омразата, защото и най-върлите от останалите му врагове в невидимите физически райони не са в състояние да изпитат чувството на омраза и техните враждебни на човека домогвания са предизвикани от коренно различни мотиви...

Най-страшните чудовища в невидимия физически свят са били преди това земни хора, които сами са се „осъдили“ чрез земния си живот.

Колкото високо са били духовно издигнати някога, толкова дълбоко са затънали те сега — по-долу и от най-окаяния земен човек.

Хилядолетия може да изтекат, преди те най-после да стигнат до окончателното си унищожение, — но дотогава ще се стремят да повлекат надолу към себе си всичко, което се окаже достъпно за тяхната омраза...

И тези невидими самоосъдени същества също са подтиквани към чудовищната си омраза единствено от чувството за собственото си безсилие. —

Силата обаче е най-голямата победителка на омразата....

Силният и осъзналият силата си обича своята сила и тя постепенно го превръща в любещ.

А любовта не търпи никаква омраза!

Колкото по-будно човечеството в своите отделни групи, наречени „народи“ и „нации“, започне да осъзнава духовната си сила, толкова повече ще изчезва и омразата, защото осъзналият своята сила не завижда на никого за неговата сила, — а тъкмо завистта е твърде често пъкленият подбудител на омразата.

Баща на всички войни е омразата и не е годен да бъде войн оня, които не знае да мрази. — — —

Вие още казвате: „Война на войната!“-----

Ала аз ви съветвам по-скоро да призовете:

„Нека бъде презряна отсега нататък омразата!“

Само когато омразата стане обект на презрение, ще настъпи и онова време, което ще ви научи да презирате войната!-------

Едва когато за вас стане достоен за презрение всеки, който все още иска чрез масово убийство на хора да се решава онова, което би следвало да се реши чрез разумно и честно обсъждане на противоположните тези, — едва тогава човекът на земята ще има правото да се гордее със своето „човешко достойнство"!

Естествено в становищата на хората винаги ще се проявяват противоречия, защото и тук се възправя воля срещу воля и всяка воля иска да утвърди само себе си.

Но в човешкия дух волята е способна да се разпознае и в другата воля, така че човекът може съзнателно да се стреми към споразумение, запазващо мира чрез възпитаване на волята, която иска вече не само себе си, но и другата воля.------

Но докато всеки отделен човек не изкорени в себе си омразата, този път на възпитаване на волята ще остане винаги само в къси участъци проходим за човечеството. —

В резултат ще има все нови войни, докато и последната следа от омразата не изчезне от всяко човешко сърце.----

Всички други подбуди за война могат при добра воля да се преодолеят, вълните на омразата обаче увличат и най-добрата воля в своите развихрени бездни...

Противопоставянията и съперничествата между теза и антитеза подтикват развитието на немалко сили и стимулират потока на живота, — само че те съвсем не трябва да водят до война, също както не е необходимо и победителят в играта да убива надвития си съперник.--- —

А всеки земен човек, който се стреми да унищожи омразата в себе си, води по този начин единствената „справедлива" война, — войната, която един ден ще направи невъзможни човекоубийствените войни!-------

Обаче и окончателната победа на човешкия Дух над убийствените войни не може да накара противоположните сили, действащи навсякъде във физическата природа, да се обединят в една и съща насоченост на целите си, защото такова единство би означавало унищожение на цялата тази външна Вселена...

Царството на „вечния мир“, за което през всички времена страстно са жадували толкова благородни хора, ще бъде отредено на нас, човешките духове, едва тогава, когато - след този земен живот — се намерим отново в оная Светлина, която обединява навеки всичко, което някога е било обединено в нея. — — — — —

<<< ЕДИНСТВОТО НА РЕЛИГИИТЕ

Всички религиозни учения на света съдържат в ядката си крайната истина, въпреки че често пъти тази ядка е скрита зад най-чудати драперии...

Ненужно, суетно и безпредметно е да се спори къде истината може да се разпознае днес в най-чист вид.

Който умее внимателно да сваля всяко було, той ще открие най-накрая във всички истински религии голямото учение за вечния духовен Човек, който е бил съединен с Бога и е от паднал от него, защото в „Аз"-а си той се е отделил от своя Бог. —

На него му се възвестява един „Път“, който го води отново нагоре, за да постигне накрая отново своя Бог в себе си, в собственото си „Аз".-----

Но, тъй като това учение е прекалено духовно и прекалено просто, за да бъде лесно достъпно за потъналия в сложния култ към сетивата човек, той сам е обградил с най-причудливо оплетени лиани тази крайна, най-дълбока истина и това спасително учение, докато най-после зад преплетените клони, отрупани от плодове с въображаема стойност, той не е бил вече в състояние да намери самото истинно учение.------

Действително той се догажда още, че зад тези сплетени клони с техните прехвалени плодове някога е прозирала истината, и затова с упорито своенравие, което нарича „своя вяра" , е все тъй вкопчен във всички оплетени форми, с които сам е забулил някога истината, — оставяйки я да бъде изцяло погълната от техния буен растеж...

В много възвишени учения на старите религии се среща забулена по най-различни начини и вестта за малцина духовни Човеци, които не са претърпели падението в мрака и които действат по някакъв начин на тази Земя като висши помагачи на своите братя в тъмнината, за да ги освободят отново от веригите на земно-животинската им природа...

Древните религиозни предания съобщават как тези духовни помагачи са се появявали понякога и пред погледа на своите човешки братя или пък са избирали между „праведните“ свои пратеници, на които са възлагали да разпространяват от тяхно име „Светлината'' между ближните си на земята, измъчвани от страховете на мрака...

Доста често се говори за едно Светилище високо в планините, — за Планината на спасението и за „свещените" планини, откъдето идва помощ....

В свещените книги на всички стари религии могат наистина да се намерят такива, а и немалко други многозначителни думи, само че хората не знаят вече какво искат да ни кажат те. Схващат ги като алегорични словесни образи или в най-добрия случай като символи и опитвайки се да си изяснят по този начин ясното, изпадат в самосъздадено заблуждение. —

А мъдростта на всички древни религии е произлязла първоначално единствено от напътствията към човека, давани му от неговите останали в Духа възвишени Братя във вечната „Светлина"...

Техните „синове“ и „братя“ в Духа, избрани измежду земните човеци, са се опитали някога да предадат едничката Истина в най-различна форми, така че всяка разновидност на земното човечество да получи „Светлината“ по подходящ за нея начин...

Тяхната помагаща сила е била носителят на всички тези благовестия...

Тук се разкрива едничкият „първоизточник“, от който водят началото си всички древни, истински религии на земното човечество! -----

Ала къде са днешните проповедници на тия религии, които все още знаят какво искат да кажат думите на старите текстове?! —

Но и днес, както преди, високите духовни помагачи: — нашите непаднали Братя, — продължават да живеят на Земята, в духовен образ от правечна духовна субстанция, — и днес, както в древността, те посвещават в нещата на духовната Реалност и в крайната вечна Истина оня, когото са намерили готов, веднага след падението му от Светлината, да стане един ден техен „син“ и „брат“ във видимостта., .

Земният човек е паднал твърде ниско, за да бъде достижим и без междинно. стъпало за най-високостоящите духовни помагачи, които изобщо не са претърпявали падение. — --

Затова те подготвят предварително ония човешки духове, които след земното си раждане, въплътени в земно тяло, ще могат да им станат такова „междинно стъпало“...

Във тях и чрез тях действат тези най-високи помагачи, за да не остава човечеството на тази Земя никога без тяхната помощ. —

Не е имало време, през което да не са присъствали в земно тяло такива помагащи, действащи братя.

Те са се срещали сред всички народи.

Който има уши да слуша, ще чуе немалко думи от всички времена, които не биха могли да бъдат откровение на „плътта и кръвта“. ..

Който иска да стигне до истината, нека се вслушва в такива думи!

Те ще му разтълкуват не една тайна, — и ще свалят не едно було, скриващо все още крайната мъдрост от неговото познание.----

А и малко прозорливост е нужна, за да се отличат лъжепророците, които се надвикват по пазарищата, а имат толкова малко да кажат, от действащите в тишината, от Братята на Светещите в Прасветлината.

Когато някоя нова секта, която нарича себе си с гордото име нова „религия“, се изгражда върху руините на древни храмове, не бива в никой случай да предполагате, че зад такова дело биха могли да се крият Светещите на Прасветлината! —

В основаването на подобни секти вие можете по-скоро да видите пръста на владетелите на преизподнята в невидимата част на този физически свят: — на поданиците и васалите на „Княза на тъмнината“, въпреки пустословните проповеди за „любовта“ и купищата празно отекващи „велики“ думи...

А онова, което имат да ви дадат Деятелите на Светлината, съвсем не стига до вас като „нова религия" днес, когато едва можете да се отървете от „религии“ и всевъзможни неща, наричащи се с това име!

Но то е същата истина, която се крие в най-дълбоката сърцевина на старите, истинските религии.------

Сега пред вашите очи се обелва само кората около тази сърцевина и онова, което отдавна вече не умеете да тълкувате като „религия“, ви се показва в нови, достъпни и ясни образи, отговарящи на вашето време и на бъдните времена, така че с благоговение да можете отново да преклоните глава пред онова. което всички истински религии крият в себе си.----

„Голата“ истина не може да ви покаже никой, дори и Светещият на Прасветлината!

Нея трябва вие самите да разбудите в тишина, — в самите себе си.----------

Само във вас самите може действително да се извърши най-възвишеното чудо!

Само в собственото си „Аз" ще можете един ден да намерите отново, каквото сте загубили някога, преди земното си време!--

Вие не сте само ония надарени с по-висока интелигентност животни на тази Земя, за каквито минавате по външната си природа и по своята история.----

Във вас се крие нещо по-дълбоко и по-високо. —

Вие имате навика да смятате, че говорите за себе си, когато казвате „Аз".

Но вие още не знаете какво е ,,Аз"-ът във вас, — защото „Аз"-ът е безкраен и може да се преживее в безброй стъпала на будното съществувание...

Всяко такова „стъпало“ съзира вечно над себе си винаги едно ново, по-високо стъпало на преживяване...

Всяко такова „стъпало“ вижда безброй много стъпала под себе си, слизащи надолу, към най-ниските дълбини...

Вие обаче живеете още като животните, които нямат у себе си „Аз“-а, — колкото и да украсявате живота си с „наука“' и „изкуство" и колкото и богато, преситено с удоволствия да е съществуванието ви.

Когато един ден познаете себе си, тогава ще можете с тръпки на ужас само да си спомняте за дните, които днес изживявате с леко сърце и нищо неподозиращи, сякаш единствено в тях се състои цялото ви съществуване.....

<<< ВОЛЯТА ЗА СВЕТЛИНА

Зная, че тези думи ще бъдат четени от мнозина, на които те разкриват един твърде чужд за тях смущаващ собствената им остроумно измислена или с упорита „вяра“ поддържана представа за света, така че враждебно отблъскват стигащото — „не съвсем случайно" — тук до тях.

Но това, че те се отнасят враждебно към нея, едва ли ще попречи някога на Действителността да остане такава, каквато тя веднъж завинаги е, всякога е била и по необходимост трябва да бъде.-----

Нека никой не се заблуждава!

Тук с вас не говори фантазьор, рисуващ изпълнените си с екстаз блянове!

Тук не ви говори поет, искащ да опише виденията си!

Даваното ви тук е сигурно напътствие и всяка дума се корени в най-дълбоката Действителност!

Който досега не е могъл още да опознае тази Действителност, може да се научи да я познава и на него тук му се показва „Пътят“ към такова познание, далеч надхвърлящо и включващо в себе си всяко друго „познание“. —

Всеки обаче ще направи добре още от самото начало да си даде сметка, че така разностранно осветените в тази книга изначални неща на духовните събития са реалности, — много „по-реални" от всичко, което езикът на всекидневието нарича „реално", и че те упражняват непрекъснато своето действие дори ако земният човек не знае още нищо за тях, — дори ако той не иска да признае това тяхно действие...

Безспорно за някого, който чува сега за тези неща, това ще има своите последици, само че той върши услуга единствено на себе си, ако се научи да познава „Реалността“ като такава, и по този начин за него ще остане, разбира се, вън от съмнение, че онова, което досега е наричал своя „представа за света“, е било само една лъжлива представа,макар и да му се е струвала съвсем „истинска“, понеже се е доверявал на външната привидност, — макар и да е вярвал, че рефлексиите на неговото мислене са били вече най-дълбоко просветлени.-------

„Застой, това е връщане назад“, казва една пословица, — но всъщност застоят е много по-лош от връщането, защото и вървенето назад може да доведе до нови ценности, оставащи завинаги недостъпни за оня, който е прекалено инертен или прекалено твърдоглав, за да се откаже от своето „гледище“ заради търсенето.----

А който се страхува от връщането, има същевременно пълно основание да се довери и на напредъка само с известно недоверие. -

Тук на земята няма безграничен напредък!

Всяко човешко развитие е подчинено на закона на вълнообразното движение! —

Хората на това днешно време са загубили много знания и умения, за които далечните им предци са вярвали, че никога няма да бъдат загубени, — а там, където тия предци са знаели твърде малко и са можели твърде малко, днес са натрупани големи познания и умения.

Само застой не търпи природата!

„О, дано да беше студен или горещ! — така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“!

Така е говорил вечният „Закон“ през всички времена, а и днес той не е променил думите си.. .

Който остава в духовен мрак, у него още липсва волята за Светлина!

Той „би желал“ наистина да бъде в Светлината, за която чува да говорят други, — но още му липсва воля за нея!

Щом наистина поиска с цялата си воля, той е тръгнал вече по „Пътя“, водещ към Светлината! —

Ако за теб Светлината на Духа е „ценност“, за постигането на която си решен да вложиш всичките си сили, тогава ти със сигурност ще можеш да се доближим един ден до Светлината!

Докато твоето духовно око е още скрито под непрогледно покривало, ти няма да можеш, разбира се, да „виждаш“!

Твоята воля само, — не твоето „желание", може да свали това непрогледно покривало! —

Ако имаш в себе си волята за Светлина, ти непременно ще стигнеш до Светлината, независимо дали ще се доближиш до нея като човек на хладната предпазливост или пък с горещо въжделение в сърцето.------

Но с половинката воля ти няма да стигнеш до целта!

В цялото космично пространство и над всички звезди не съществува никакъв външен, достъпен за тебе Бог, който да чуе немощните ти молби...

Ти трябва да си решен с цялата си воля да си помогнеш сам, ако искаш твоят Бог, който е достъпен за теб единствено в самия тебе, да ти изпрати помощ свише, съгласно присъщия, му изначален порядък! —

В твоето „Аз" е включено всяко реално Битие, а и всяка привидност ти си създаваш сам и несъзнателно от силите на своето „Аз".------

Ти сам си се отделил от своя Бог преди земните си дни, когато си престанал да го познаваш в своето „Аз“, защото си търсил самия себе си там, където е бил единствено — твоят Бог...

Така „Бог" е станал за тебе нещо „външно“, а ти за него — вече „чужд".-----

Сега ти раздвояваш във въображението си своето „Аз" и ти се струва, че в теб е скрито едно „висше" и едно „нисше" „Аз", тъй като не познаваш обхвата на своето неразделно, неделимо, едничко „Аз". —

В тебе обаче няма нито „висше", нито „нисше" Аз, а в твоето едничко „Аз" се крие цялата безкрайност и то обхваща най-дълбоките дълбини, както и най-високите висини в духовния свят...

Ти трябва сам да избереш, — а тук ти „избираш" единствено с делата си, — какво искаш да разкриеш в своето „Аз"...

В твоята собствена безкрайност, — в средоточието на обхванатото от твоето „Аз" битие, — ще се „роди“ тогава отново твоят Бог!------

Но и тогава ти ще го усещаш отначало още като друго битие, докато най-после осъзнаеш, че той обхваща самия тебе в твоето цялостно, неразделно „Аз".-----

<<< ВИСШИТЕ СИЛИ НА ПОЗНАНИЕТО

Вие вярвате в своя „прогрес" и не забелязвате, че най-често се въртите в кръг.----

Без отдих се стремите всичко да разнищите, всичко да раздробите, всичко да разцепите, — и тъй като съвсем не може да се отрече, че по тоя начин сте придобили известни знания, на вас ви се струва сигурно, че един ден вашите действия трябва да ви доведат до разгадаването на всички загадки на тази сетивно възприемана природа.

Обаче: — всичко разцепено ще продължава да се цепи до безкрайност, всичко раздробено — да се дроби до безкрайност, и вие отново ще откривате, че от онова, което сте мислили за разнищено до последните му нишки, могат да се откъснат още нови влакна...

Тук вашите изследвания са ограничени единствено от земно обусловената невъзможност по-нататък да разцепвате, по-нататък да раздробявате, по-нататък да разнищвате.—

Винаги идва една неизбежна граница на резултатите от вашите изследвания!

Аз зная много добре какво дължи човечеството на този вид изследване и съм далеч от намерението да подценявам вашия начин на мислене.

Само че: — аз виждам и обратната страна на тези действия и виждам, че вие се оставяте да бъдете заслепени от изследователските си резултати, като по този начин сами се отдалечавате все повече и повече от един друг и несъмнено по-важен вид изследване...

По вашия начин вие сте изнамерили вече удивителни неща, направили сте достойни за възхищение открития.

Но това не би трябвало да ви подвежда прекалено твърдо да вярвате, че така някога може да се стигне и до познание в области, които отвеки презират всяко механично разчленяване и остават недостъпни за всеки инструмент. —

Когато вие най-после схванете най-малките частици на дадена физическа структура, с това наистина се постига възможността разумът да направи своите изводи от механичните дадености и така в последна сметка да се открият и изнамерят важни за нашия външен земен живот неща.

Обаче изначалната същност на така разгадалата структура си остава така чужда за вас, както и преди.---

Моите уважения към вашата работа и постигнатите чрез нея резултати; само че — вие няма да се доближите до „вещта сама по себе си“ дори ако опознаете всички неща на този видим свят до най-малките им частици и до чудното подреждане на тия частици, — дори ако узнаете всички техни начини на изява и се научите така да насочвате силите им, че те да са принудени да действат по вашата воля...

Не под микроскопа може да се намери „вещта сама по себе си“ и никога един телескоп няма да ви разкрие кое „крепи вътрешно“ далечните космични тела.---------

Импулсът към изследване е вроден у вас и той трябва да се задоволява.

Вие обаче сте поверили изследователската работа само на по-изтънченото „животно" и себе си, а на висшите сили на вашата душа. които могат да ви послужат тук, не отдавате никакво внимание, не ги развивате...

И така „изтънченото животно“ си изгражда своите мисловни средства и видими инструменти, за да разширява до безкрайност вашето мислене и изследване. — обаче вашите резултати водят само до нови въпроси, пред които сте принудени тогава да се спрете безпомощни....

А в древността наистина е имало хора за които вашият начин на изследване е бил направо глупост и които със своите най-високи и обединени в себе си душевни сили са разрешили без вашите апарати крайните, най-дълбоки въпроси.-------

Те са проникнали до основата на всички основания, докато вие само се разстилате по повърхността.

Вие знаете да говорите умно за всички неща, как така са такива, каквито се показват, защо тяхното действие веднъж се проявява. а друг път — не, и още много други подробности, — но вие никога не прониквате до последните основания, понеже така наречените от вас „основания“ са винаги само причинени последици, а едва зад техните причини лежат истинските основания, които никой от вас не познава от опит...

Силите на душата обаче — когато се научите да ги владеете от вашето „Аз", както те изискват да бъдат владени, — ще хвърлят за вас светлина и върху крайните основания, защото те са еднородни с тях, въпреки че не се проявяват в същата форма....

Наистина този вид „основания“ са доказуеми само за ония, които сами могат вече да използват силите на душата, — докато вашите доказателства се постигат все пак по-лесно макар че и те са разбираеми само за оня, който е овладял предпоставките, обосноваващи доказателствата от вашия тип.

Всяка сила се развива само с упражняване.

Затова, ако не съумеете да използвате силите на душата си отначало в дребните неща, те няма никога да укрепнат дотолкова, че да могат да ви разкрият възвишените си чудеса.

Широко поле се открива тук пред познанието и наистина си струва човек да му посвети целия си живот на тази земя дори той да трае сто години...

Но вие трябва първо да постигнете в себе си оная простота която е присъща и на Крайната реалност за да може да ви се разбули най-простото.............

Твърде много се е усложнило нашето мислене за да можете без вътрешна „пренагласа“ да постигнете Реалното в най-дълбокия смисъл на думата.----------

Нека тук ви послужи за поука следният общодостъпен земен опит:

Много неща до съвсем неотдавна са ви се стрували като „празно суеверие", — преди вашите собствени изследвания да ви покажат, че в основата на това суеверие е стояло всъщност едно истинско познание, което преди е оставало недостъпно за вас, докато съвсем просто мислещи мозъци са успявали да го постигнат.----

Всеки може да намери достатъчно примери, така че едва ли е нужно аз да ги привеждам тук.

Така и днес още в преданията и митовете, и във вярванията на различните народи и дори в някои явни народни „суеверия" е скрито много нещо, което за едно по-късно време ще се разкрие като най-зряла мъдрост. —

Че тя днес още не е призната от ония, които я търсят „научно“ по съвсем други пътища, се дължи на нечуваната комплицираност на нашето широко утвърдено „професионално" мислене, което не е вече склонно да се задоволява с прости представи, защото не може да се задоволи с тях, без да забрави преобладаващата част от някогашната си школовка, — пък макар и получена само в началното училище.-------

Затова много неща са често пъти като „запечатани" за външното изследване и едва с цената на много усилия може да се разгадае една малка част от тях. —

За силите на душата обаче, стига те да са достатъчно развити, нищо такова не може да остане скрито.

От вас зависи дали внуците ви един ден ще трябва да се преклонят пред фактите, които сте могли да опознаете, или пък ще им оставите знания, които те тепърва ще трябва да коригират...

Всяко, дори изгубилото се в предания и суеверия възвестяване на истината, е било някога първоначално дадено от хора, умеещи да използват силите на душата си, но вътрешният мрак на дошлите след тях вече не им е позволявал да схванат даденото, така че първоначалната истина се е изгубила бързо сред буйно растящите плевели на объркани бълнувания наяве и сега е почти невъзможно тя да бъде очистена от тях.—

Но упоритото и изпълнено с упование търсене в душата ще открие за всеки търсещ оня кладенец, от които са черпалн някога в себе си мъдреците на дълбоката древност, и така той ще постигне с пълна яснота онова, което е станало вече почти неузнаваемо сред плевелите на суеверието, но му се разкрива сега от неговото собствено познание.-----

Обаче без упорито търсене във вашите собствени дълбини, — водено със същото мъжество и същото постоянство, с каквото днес все още търсите навън, — никога няма да ви се разкрият възможностите на силите, скрити в самите вас.-----

Вие сте носители на най-възвишени „чудотворни сили", — а в същото време се морите навън за жалка печалба!

Висшите сили на познанието, към което искам да ви насоча тук, са налице у всеки човек, — само че те спят дълбок сън, докато техният собственик не ги събуди в себе си и не ги обедини чрез своята воля...

Повечето хора се стягат за последния си сън без дори да са подозирали някога какви съкровища е предлагала душата им...

Блажен е оня, който съумее да събуди в себе си, докато е още време, нейните познавателни сили!

Той ще намери истинския си живот още тук на земята и ще познае безсмъртието си още тук, в смъртното. —----

А това е крайната цел на всяко духовно поучение, защото каква полза да говорим тук за Духовното, което си остава наше вечно достояние, — ако то беше толкова далеч от способността за вътрешно преживяване на земния човек, че той да не може да го схване по време на земния си живот!-------

Само онова, което е станало наше преживяване още тук в земното, само то може да ни насочва и да ни тълкува новия живот, когато един ден напуснем този земен свят!

<<< ЗА СМЪРТТА

Тук ние се изправяме пред мрачната порта, чийто праг хората трябва да прекрачат, когато завинаги се разделят със земята.

Много обещания и много заплахи си чувал за онова, което лежи отвъд тази порта.

Не зная на кое от тия учения си повярвал.

Всички обаче — принудени от всекидневния опит — са единодушни в едно отношение: че никога не ще можеш да се върнеш в това свое днешно земно тяло, след като веднъж от го напуснал.—

Мнозина ти казват, че ще се върнеш по-късно — в ново тяло, и те са си измислили чудесни „правила“, определящи времето на твоето завръщане в земно тяло.

Други пък те учат, че със смъртта на земното си тяло ти биваш завинаги унищожен защото те се доверяват единствено на привидността, а след смъртта на даден земен човек очите им виждат само един „труп" и нищо друго, от което да могат да заключат, че този човек продължава по някакъв начин да живее.

И двете вярвания са погрешни!

Ти самият едва ли ще се върнеш някога, но никой не знае каква част от душевните си сили ще можеш да запазиш, обединени с тебе, един ден, когато си отидеш от този земен живот.

Ония от тях, които не си обединил в себе си, ще трябва да оставиш, също както и земното тяло, и както силите на това земно тяло, освободени от временната си форма, преминават веднага в други форми на живот, така и оставените от теб душевни сили ще си потърсят ново поле за действие в друг земен човек.

И в тебе днес действат много душевни сили, изявявали се някога, преди твоите земни дни, в други хора.

Така земните човеци биха могли с пълно основание да се разделят на „душевно по-млади" и „душевно по-стари" в зависимост от времето, през което техните душевни сили са били вече дейни у по-раншни хора...

Измежду хората, които живеят по едно и също време на земята и са на еднакъв брои години от момента на земното си раждане, има немалко с далеч „по-млади" душевни сили, отколкото притежават повечето им съвременници, както и мнозина с далеч „по-стари“ душевни сили...

Всеки от тези особени случаи може да се разпознае и в самия външен живот по това, че въпросният човек усеща нещата по начин, изненадващо различен от усещанията на повечето от неговите съвременници и връстници, — по това, че той някак си „отпада“ извън времето си и показва наклонности, които или съответствуват на един едва отминал период, или се стремят да се изявят по нормите на някоя отдавна изживяна културна епоха, без това да изключва възможността и двата типа да съумеят да се изявят през отреденото на техния земен живот време изцяло съобразно с това време и често пъти да го обогатят с високи ценности...

Изобилието от сили, образуваща в даден момент твоята „душа“, се мени непрекъснато, докато трае животът ти в земно тяло.

Ту повече, ту по-малко са действащите в тебе душевни сили...

И едва ли смъртта ще те раздели за това земно време от някой човек, усещан от тебе като „душевно близък“, без да получиш в „наследство“ част от неговите душевни сили, — защото изключително редки са онези хора, които могат да вземат със себе си „отвъд", в следземния си живот, всички душевни сили, намерили някога изява у тях, след като са ги обединили е себе си и самите те са постигнали единение със своя Бог...

Повечето „умиращи" за земята хора оставят след себе си пребогато „наследство". —

За духовното око твоята „душа" е като сияен, жив „облак“, образуван от безброй искрящи „центрове“: — твоите душевни сили, и този лъчезарен облак е в процес на непрестанно изменение докато трае земният ти живот....

Но не голямото изобилие от душевни сили прави „богата" твоята душа, а обединението на действащите у теб душевни сили в твоето „Аз", в твоята сътворена от Духа воля. —

Ти ще запазиш като свое трайно притежание само ония душевни сили, които си обединил в себе си, когато дойде часът ти на раздяла с този земен живот...

Не си ли се съединил тук на земята със своя Бог, то и след смъртта на земното си тяло ти няма още да бъдеш съединен с него!

Ти ще живееш тогава като „Аз" във вездесъщия Дух, в своята субстанциална духовна форма, и тази форма, както и твоята способност да се изявяваш чрез нея, ще зависи от ония духовни ценности, които си си извоювал по време на живота в земно тяло...

Под високо ръководство ти ще продължиш да вървиш по своя „път", докато един ден за твоя Бог стане възможно да се изяви у тебе...

Но тогава времето до това съединение ще ти се стори като „вечност", защото и в духовното, освободено от земно тяло битие съществува чувство, съответстващо на тукашното усещане за пространство и време....

Само че тогава ти няма да имаш вече власт да изменяш по своя воля останалото ти богатство от душевни сили, в което единствено можеш да се изживяваш духовно чрез присъщите му възможности за изява...

Ще трябва да се задоволиш навеки с душевните сили, които си съумял да обединиш по време на земния си живот...

Никога обаче едно човешко „Аз“, колкото и бедно на душевни сили да е влязло то в живота на „Духа“, за да извърви докрай в него своя „път“ към Бога, няма да изпита ни най-малък „копнеж“ да се върне отново в земния си телесен живот, — независимо какво е било принудено да остави в него....

И все пак такова видоизменено завръщане съществува, — но само в три особени случая:

За онези, които трябва да го изтърпят като последица на лошите си постъпки в земно тяло...

За такива, които са отнели на земното си тяло възможността да продължи да живее и да се изживява, понеже погрешно са мислили, че чрез смъртта ще могат да се избавят от сторилите им се непоносими мъки и неволи....

И най-после за такива, чийто земен живот е бил твърде кратък, за да могат да обединят във волята си каквито и да е душевни сили, така че биха останали неспособни, да постигнат духовно преживяване, ако не им беше повторно предоставена възможността да придобият душевни сили, каквито единствено земният живот предлага...

Същата причина е меродавна и за първите две категории, където става въпрос или за едно „Аз“, което, макар и живяло достатъчно в земно тяло, не е успяло да обедини в себе си никакви душевни сили, тъй като животинското в неговия земен носител е задушило волята за това, — или пък за „Аз“, което се е лишило от всички обединени вече с него душевни сили в момента, когато е станало жертва на натрапчивата мисъл, че трябва да унищожи земното си тяло като временно предоставен му орган на самоизява...

На хората, за които пиша тези напътствия, им стига сега да знаят, че само по собствена вина може да им се наложи втори път да изтърпят неволите на живота в животинското, изложено на всички материално-физически въздействия земно тяло...

А това, че човешките духове, по неумолими физически закони преждевременно лишени от своя земен орган на самоизява, могат втори път, — а ако и това поради действието на физическите закони се окаже напразно, дори много пъти — да го получат отново, което се отнася и до първите две категории, — всеки, който започва вече да се досеща какво означава земният живот за „завръщането“ на „падналия“ някога човешки дух, ще го почувства с дълбока благодарност в сърцето си само като необходимо следствие на Любовта, обхващаща всичко духовно дори когато то е ниско паднало...

Нека всеки, който чете тези думи ги запази дълбоко в себе си и се учи все повече и повече да разбира, че неговото земно съществувание му предоставя огромната власт сам да определя по-нататъшната си съдба!

Как правилно да се използва тази власт, е посочено в тази книга.

Нека никой обаче не се безпокои за умрелите за земята, които са „преминали отвъд“, без преди това в земния си живот да са достигнали дотам, че техният Бог да може да се „роди“ в тях, — без да са могли да се съединят със своя Бог заедно с обединените в собственото им „Аз" душевни сили!

И тях също обгръща вечната Любов!

В лицето на всички, които някога са постигнали съединение със своя Бог, те намират най-верните си помагачи, понеже всички душевни сили са в „съприкосновение“ в царството на субстанциалния Дух, и онова, което съединените в Бога вече са постигнали на земята, както и онова, което те постигат в Духа, се „насочва“ от тия сили по-нататък и към ония, чийто Бог не се е още „родил в „Аз"-а!------

А тази помощ се насочва същевременно и от непадналите, които водят в царството на Духа падналите някога човешки духове отново към Прасветлината, както правят това и тук на земята, навсякъде където е налице волята за завръщане...

Стреми се да постигнеш своята най-висока цел още тук на земята, но не се страхувай за онези, които не са могли да я постигнат още тук!

Ти можеш обаче да им предложиш и своята помощ, като ги споменаваш, изпълнен с живителна Любов! —

Те всички един ден ще бъдат съединени в своя Бог с теб...

В себе си, — съединен със своя Бог, ти ще бъдеш някога съзнателно свързан с всички, които можеш да обгърнеш в любовта си!....

<<< ЗА ДУХА

Вие живеете в един свят, за който „духовното“ е умствена дейност.

Означеното от този свят като „дух“ е представа и мисъл , или пък виртуозното изкуство отдалечени понятия да се поставят чрез бързо налучкани мисли в изненадващи съотношения. —

За оня „Дух" обаче, който като истинска Реалност просветлява света, всичко, което хората на нашето време наричат „дух", е само инструмент на земно познание...

Светът, в който живеете, познава единствено „инструмента" и вярва, че в него постига Реалното.----

Така „духът на света" се е превърнал в заслепител на вашето „духовно око“!

Трудно ще ви бъде сега да окажете съпротива на него, който вече ви е овладял и ви тласка, накъдето си иска!---

Духът, който живее осъзнат в своята собствена Светлина, не е нещо мъгляво, нещо, което може да се почувства само с набожна вяра.

Той е не само толкова „реален“, колкото едно дърво, един камък, една планина, — колкото една стрелнала се надолу от облаците светкавица, но и единствено в него нашето земно понятие за „Реалност“ може да намери своето съвършено, непостижимо със земни средства съответствие....

Щом дори вещта с относителна реалност не може да се промени в себе си под въздействието на представите на един човешки мозък, — как може да си въобразявате, че абсолютната Реалност би се изменила според вашите илюзии?!

Представите на вашето въображение не могат да докоснат и най-дребната земна вещ в основата на нейната същност, така че и Духът на Вечността остава естествено недосегаем за онова, което вие наричате „дух”,защото още не можете да схванете в себе си „материалната“ същност на Духа..

Може би днес и в този час вие вярвате, че разбирате истината на моите думи, но още утре може пак да ви подлъже „духът“ на този свят. —

Днес вие може би ще искате да му убегнете за да търсите истинския Дух, но се страхувам, че още утре ще бъдете пак заслепени от „духа“ на мозъците.----

Днес вие може би вярвате, че усещате нещо от същността на истинския Дух, но още утре отново ще ви налегне малодушие и съмнение и ще се откажете от усилието да търсите онова, което днес ви е изглеждало вече почти „доловимо“.— —

Досега вие сте постъпвали така винаги когато ви е говорил за Духа някой, който е бил упълномощен да говори за просветляващия цялата Вселена Дух, тъй като е живеел в него и затова е можел от собствен опит да свидетелства за него. —

Но може би между вас все пак има някой, които са сериозно решени да вложат всичките си сили, за да могат един ден сами да схванат Реалността, за която говоря, в нейната неизразимо възвишена и величава простота .—

Към тях искам да се обърна аз, защото само за тях могат да бъдат от полза моите думи. —

На вас, решените да давате на „духа“ на мозъците вече само онова, което е негово и за да не може той да ви отнеме познанието на вечния, истински дух, — на вас сега аз отново казвам тук, за да го запечатите в сърцата си:

Духът не е нещо измислено!

Духът не е силата на мисълта!

Духът е реална, сама по себе си съществуваща Светлина!

Всички безкрайни простори са изпълнени от този Дух и всичко има живот от него, но земният човек не може да го намери никъде другаде освен в себе си. -----

Във вас самите съществува и живее той съзнаващ себе си както в безкрайния Космос, съзнаващ себе си оживява Вселената!

Той не е само във вашите мозъци, нито пък единствено в „сърцата" ви!

Тялото на земния човек има наистина животинска природа, но това животинско тяло магически крие в себе си един духовен организъм....

Вие самите сте „храм" на Духа и във всичко от вашето тяло съществува Духа !

Затова, докато в цялото си тяло, от пръстите на краката до главата, не почувствате себе си, вие никога не ще можете да почувствате Духа, никога не ще успеете да се съедините с Него!—

Това самоусещане чрез цялото тяло, криещо в себе си един храм на Духа, трябва да бъде ваша най-главна задача — тя се съдържа всъщност във всичко, което съм казал досега, макар и да е ставало дума за нея по друг начин. ---

Тук сега аз искам да говоря специално за това самоусещане!

Вие трябва да се стремите да се осъзнаете не само в „сърцето"!

Съзнанието живее във вас от най-вътрешните до най-външните части на вашето тяло, — във всяка една от неговите клетки дори, — само че то още не е свързано с вашето самосъзнание...

Ако обаче искате с цялата си воля и запазите постоянен своя стремеж, вие ще можете постепенно във всяка част на земното, си тяло да намерите присъщото и съзнание и така да го свържете със самосъзнанието на своето Аз, че да знаете вече не само в главата или дори само в мозъка, нещичко за себе си.------

Пазете се само да не дразните и да не превъзбуждате нервите си,защото този този вид „съзнание“ на цялото ви тяло вие всички познавате вече прекалено добре! —

Който с всяка крачка по своя път не става душевно по-спокоен и по-ведър, той не е на прав път!----

Ако искате да стигнете до целта, трябва да се стремите при пълен покой на тялото и на душата, на нервите и мислите — във всеки атом на тялото си, във вашата душевна природа — да се почувствате като „душа" на този атом, за да съедините със себе си първичната душевна сила, която е дадена във и със него...

Никакви специални „упражнения“ и никакви насилствени тренировки не са необходими, нито дори полезни тук!

Спокойното усещане чрез цялото тяло, всякога когато почувствате склонност и когато ви позволява времето да се отдадете несмутени на такова усещане, ще ви донесе първите плодове още след няколко седмици или месеци.

Не забравяйте обаче, че трябва да се учите да усещате единствено себе си във всяка част на тялото си, а не самия орган като такъв ! — —

Когато постигнете това „самоусещане" отвътре и отвън, от горе до долу, ще се удивите и с благодарност и голяма радост ще почувствате в себе си какво всъщност е този земен живот, който до днес ви се е струвал тъй „несъвършен“...

А цялото ви тяло ще претърпи при това едно неподозирано обновление.

Този, на когото липсват някои органи на тялото, нека знае, че всеки орган съществува в духовна субстанция дори ако никога не е бил налице външно, — и че по същия начин всяка част от тялото се запазва в духовния си образ, макар и да е била външно отделена от него.

В духовното „тяло“ не съществува осакатяване!

В духовното си „тяло“ всеки човешки дух е средоточие на цялата красота, която той може да даде на своята „душа", където „изживява“ себе си духовното тяло, — и притежаващите способността да „виждат“ в Духа съзират в него само онова, което е добило образ чрез душевни сили, а не някакъв недъг на физически видимата, обусловена от материални въздействия проявена форма...

Стигнете ли веднъж дотам и почувствате ли себе си в цялото си тяло като едно цяло, тогава вие ще съумеете наистина да почитате и тялото като външен образ на „храма“, криещ в себе си недостъпната за всякакви външни сетива свещена мистерия на духовния живот, която само човешкият дух може да постигне и да преживее при своето завръщане в Светлината, от която някога се е отделил...

Тогава обаче ще трябва тепърва да се покаже дали душата е стигнала вече до онази зрелост, която позволява на наблюдаващия я духовно „по-стар“ брат да стане сега неин наставник и водач. —

Без него едва ли някой от вас ще може още тук, в земния живот, да се осъзнае във всеобхващащия Дух дори ако вече съзнателно усеща тялото на Духа в земното си тяло!

Никое ваше усилие няма да отиде напразно, ала увенчаващата всички усилия награда на победителя ще получите едва тогава, когато стигнете до края на високия Път, който можете да намерите само под вътрешно духовно ръководство...

И все пак много неща ще станат вече достъпни за вас дори само чрез вашето постоянство.

Веднъж научили се да се усещате чрез цялото си земно тяло във вашия духовен организъм, вие започвате, без за това да е необходим някакъв особен акт на волята, да „вдишвате“ Духа, който е във вас и в цялата Вселена, и мнозина са почувствали вече такова щастие , но за дълго време са оставали на това стъпало, разбирайки, че още не са дорасли за по-висше преживяване....

Вземайте спокойно, каквото ви се дава, и се уповавайте на закона на Духа, който не знае произвол и винаги действа само за ваше добро!

Пътят към „най-вътрешния Изток“ се простира проходим пред вас и единствено от вашата будна воля зависи дали скоро ще поемете по него...

А в земите на „най-вътрешния Изток“ има много жилища и на всеки сериозно търсещ, там е отредено неговото, а не друго нечие жилище...

Властващите тук закони са не по-малко категорични от законите, обуславящи събитията във външния свят.-----

Дори Посветения не може да ги заобиколи!

Той просто знае тяхната същност и действие и единственият му стремеж е да води хората, населяващи заедно с него земята, както и идните поколения, към тяхното щастие — към тяхната най-висока цел.------

На това служи неговото вестителство!

В това му помага духовният Закон, на който той отдава всичките си сили...

Той действа, изхождайки от Духа. който е първично съществуващ, и твори единствено чрез силата на Духа...

А от вечния реален Дух добива образ „Бог”, — като „дестилат“ на Духа, — във всеки човек, който с жар се стреми към своя Бог и с търпение изчаква деня, когато ще бъде така подготвен, че неговият Бог да може да се „роди“ в самия него.------

Бог е Дух, обаче най-висшата форма на Духа! —

Сам себе си формиращ от самия себе си, най-високата форма в битието на Духа се разкрива — като „Бог“-------

<<< ПЪТЕКАТА КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО

Избери още при първите си стъпки пътеката към истинската Светлина, иначе ще се оставиш един ден да бъдеш лесно подведен да тръгнеш по кривата пътека на искрящата в пъстроцветните си люспи змия, когато стигнеш до подножието на „голямата Планина“, до която може да се дойде в краен случай и по тайни, заобиколни пътища вместо по пътеката, прокарана през пустинята от Посветените.---

Ти ще можеш, още от самото начало да избереш тази пътека към истинската Светлина, ако съумееш да отстраниш всичките нисши „желания“ от своята голяма и чиста воля. —

Но ще можеш ли да „избереш“ „благородната пътека на мъдростта“, водеща те нагоре към покритите с вечен сняг сияйни върхове, дори тогава, когато, обременен с „желания“, се изправиш в края на пътя през пустинята пред стръмни и високи скали, оглеждайки се задъхан за крайната цел!? —

Знай, че тогава Светлината на истината ще стига до окото на твоята душа само като далечна, мъждукаща в мъглата, светлинна и че стръмният път към тази Светлина ще ти се види тогава „безкраен“ !

А съседната нему „пътека на заблудата“ води в непосредствена близост до една ярко трептяща светлина.

Тази „светлина“ обаче е измамният блясък на „змията", чието тяло, — искрящо в хиляди цветове, обгръща земното кълбо...

Горко ти, ако и станеш плячка!

Тя ще те примами с изкусителните, непрекъснати отблясъци на преливащите в цветовете на дъгата люспи на своята глава и когато, ламтящ за знания, се доближиш достатъчно и попаднеш в нейната сфера, ти ще станеш нейна плячка и храна.---------

Можеш ли, приятелю, да предусетиш истината, която, символично забулена, иска да се доближи тук до теб?!

Блазе ти, ако се научиш правилно да „тълкуваш" символите!

Те ще ти разкрият дълбоки неща!

Неща, които иначе би трябвало да останат в повечето случаи неизразими!

Неща, които никога не биха се показали о своята голота!----

Но аз ще се опитам да се доближа тук и до ония, за които символите са все още „неясни“.

И така, чуй сега други думи, ала знай, че те казват същата истина!

Когато ти за първи път почувстваш с себе си подтик да повдигнеш завесите, зад които предусещаш скрита истината, до теб ще бъде винаги един „водач" от оня свят на Светлината, който трябва да ти стане вечна родина.

Ти ще чувстваш близостта на този водач, без да си даваш ясна сметка от какво е предизвикано това чувство...

Неволно ти ще последваш водача. —

Тогава ще се намериш на „пътеката“, която води през „пустинята“.

А тази „пустиня“ е образувана от песъчинките, създадени от външното лъжепознание на земно-човешките мозъци.----

В течение на хилядолетия са били натрупвани те!

Велики Учители, — вещи строители на пътища, — са прокарали сред тази „пустиня“ една твърда настилка, по която може сигурно да се върви напред...

Наоколо се простират непрекъснато менливите пясъчни дюни на външното мозъчно познание: — непрестанно губещи очертанията си, — несигурна почва за стъпилия върху тях крак...

А пътеката по настилката, създадена за душите от Просветените, — е от скала. —

Ти чувстваш сигурност!

Смело крачиш напред.

Дълго време ще трябва търпеливо да вървиш напред, докато стигнеш до онова решително място, където скалната настилка през пясъка на „пустинята“ стига до „голямата Планина“, за да свърши там. . .

Сега ти трябва да се решиш, защото пред теб лежат два пътя, които отначало няма да можеш ясно да различаваш.

Ту на единия, ту на другия ще ти се иска, да се довериш. —

Единият води към върховете, докато другият — до зейналите бездни и скритите пропасти на планината. . .

От теб само зависи кои път ще избереш.

А ти положително ще можеш веднага да отличиш пътя към върховете от пътя до бездната, ако ходилата ти вече предварително са добили навика да усещат твърда „скала“ под себе си, защото пътят към подземния свят е хлъзгав и не предлага здрава опора на краката. . .

Още по пътеката със скалната настилка невидими неща ще се стремят да ти докажат своето съществувание.

Ти обаче не можеш да различаваш още кой насочва силите, чиято изява наблюдаваш. —

Все още вярваш, че зад всички невидими сили стои една и съща воля.---

Ала знай, че нисшите царства на невидимото имат и нисши водачи!

Знай, че морето и сушата не са така рязко разграничени, както нисшите, недостъпни за земните сетива сили, упражняващи своето градивно и разрушително действие в „света на материята", от високите сили на Духа, която осъществяват своето познание в най-възвишена Светлина!

Водачите в нисшите невидими царства са най-страшните врагове на твоята душа.

Не защото волята им иска да навреди на душата ти, както изпълнената с омраза воля на осъдените на унищожение, които някога са били земни човеци, достигнали най-високо познание, — но отново са претърпели „падението“ в тъмнината, — а само поради техните сили на привличане, на които трудно можеш да устоиш, ако не си действено изолиран от тях благодарение на високите духовни сили-—

Когато се докоснеш до области, изпитващи въздействието на нисшите водачи, едва тогава ще се покаже кой си ти. —

Търсиш ли само висша, вечна яснота, то твоят наставник, който е водач на най-висши духовни сили, ще може да те изолира и защити.

Под негова закрила ти ще съумееш тогава със сигурност да избереш пътеката, водеща те до най-чисто и светло познание.

Така ти ще стигнеш до живота във вечната Светлина по високите, покрити с вечен сняг върхове на Духа.------

Но ако са те интересували нисшите изкуства, ако си искал да изследваш само „окултното“, за да впрегнеш нови сили в услуга на своите желания, тогава ти незабелязано ще се изплъзнеш от ръката на водача...

Оставен сам със своята немощна сила, ти ще станеш плячка на привличащите сили, въздействуващи върху теб от областите на нисшите водачи в мрачните бездни на вечното зараждане на материята. —

Ти ще постигнеш — може би — „окултни сили ", особено ако си наложиш строго полово въздържание и живееш само от растителна храна, — но горко на тебе и на всички твои жертви, — ако постигнеш такива сили!---

Тези нисши водачи са „създатели на дълбините“ и рушители на всичко онова, което иска да се издигне свободно над създаваните от тях дълбини.

Не си въобразявай, че те могат да те научат на тайните на творчеството, както се надяват немалко глупави „чираци магьосници“!—

Те само алчно ще грабнат твоята воля, защото всички сили в невидимия космос се нуждаят от човешки агенти, когато искат да въздействат върху човешки въплътени волеви центрове, — и ти ще им служиш само като рушител дори когато си мислиш, че създаваш....

Високите водачи са в същата невъзможност да достигнат със своето въздействие душата на земния човек, както и нисшите, ако инкарнирани в човешко тяло индивидуализирани единици не им послужат като „мостове“ към нея...

Сега може би се досещаш какво иска да каже учението за „Сина Божи", който е трябвало да „стане човек“, за да може да „спаси" своите човешки братя?!------

За начина на действие на духовните сили, — все едно дали това действие е предизвикано и обусловено по вид от най-висшите или от най-нисшите невидими водачи, — не съществуват нито временни, нито пространствени прегради.

И днес в душевния свят на земния човек действат сили породени и оформени някога както от висши, така и от нисши водачи, въпреки че тези сили са намерили път към сърцата, — чрез посредничеството на някой човек, — още преди стотици, дори хиляди земни години...

Където и да живее или да е живял този човек: — духовната сила, намерила изява чрез него, ще достигне до всички, които трептят на нейната честота, дори ако така предразположените живеят от другата страна на Земята или пък им предстои да се родят едва по-късно, в едно бъдещо поколение...

Но докато сигурен белег на висшето духовно водачество е стриктното запазване на свободата на човека, у когото се изявяват подбудените от такъв водач сили, — така че този водач усъвършенствува и земния човек, служещ му за „мост“, правейки го свободен повелител на изявяващите се чрез него сили, — то нисшите водачи могат винаги да бъдат разпознати по това, че всяко произлизащо от тях въздействие се стреми да обвърже обекта и да го направи роб на тези нисши водачи, макар те да поддържат у него илюзията, че е „господар“ на породените от тях сили...

Краят на този, който служи като „мост“' на такива водачи, е „разпадане“ в мъчителна нощ! —

А ония, които са „мостове“ на висшите духовни водачи, образуват една вечна, царствена Общност на Светлината в Духа, защото у всеки един от тях е била запалена „звезда", която, образувана от най-чиста сияйна сила на Духа, озарява душите на земните хора...

Онова суетно, изсмукано от пръстите учение, което иска да те накара да повярваш, че човекът постигал все по-високо развитие в безброй земни превъплъщения, те учи също, че „мостовете“, сами изграждащи себе си, за да могат най-възвишените духовни водачи да стигнат по тях до земния човек, не били нищо друго освен хора, преживели безброй пъти вече земния живот, само че достигнали сега до най-високата цел на своето развитие, която всеки друг земен човек трябвало някога да достигне.

Не вярвай на тези глупави думи!

Иначе може твърде лесно да станеш жертва на заблудата, — и от въображаем „бъдещ Майстор“ да се превърнеш в жалък, излъган роб на собствената си суетност!-----

Не на всеки земен човек е възложено бремето, отредено само за малцината, които някога наскоро след падението си от високата сияйност, изпълнени от състрадание към падналите си събратя, са се обрекли да станат помощници на възвишените духовни водачи, — едновременно „мостове“ и мостостроители, — в служба на вечната Любов...

Само оня може да издържи тук изпита за „Майстор“, който е бил Майстор-мостостроител още в Духа и много преди въплъщението си в земно-животинско тяло...

Той съзнателно става „мост“ и Майстор мостостроител като земен човек едва в деня, когато получи достъп до сияйната Общност на духовните си братя — като такъв, който и тук, в земното, е издържал своя „майсторски изпит“. —

Тогава „синът“' на възвишените духовни „Отци" става техен признат духовен „Брат" един Просветен..

Но всеки земен човек, какъвто и да е той, може да стане „светещ" в духовната Светлина, във вечна свобода, — независимо че получава Светлината като планета, обикаляща около своето слънце.

В Царството на Светлината никой не „завижда“ на другия за неговата сфера на действие, поверена му от едничкия, вечен „Майстор" на всички Майстори...

Всеки, който достигне до това Царство, е станал съвършен, вътрешно свободен, — и всеки знае, че съвършенството е било постижимо за него в собствената му, присъща единствено нему форма.-------

Не е нищо друго освен последица от земно породената ти липса на познание когато се стремиш към една форма на духовно съвършенство, която не е присъща и не се обуславя от твоята индивидуалност.....

Каква полза за тебе да постигнеш такъв вид съвършенство, който по необходимост е отреден на някой друг?! —

Дори да постигнеш до най-високата форма на съвършенство, достъпна за един земен човек, ако тя не е твоята, напусто си се стремил да се усъвършенствуваш...

Само като усъвършенствуваш онова, което е дадено единствено на теб: — само като усъвършенствуваш себе си, ти ще стигнеш един ден в оная вечна Светлина, от която вечно ще светиш!------

<<< ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Тук ще ви говоря за живата „Светлина“; — за вечно неумъртвимия „Живот", който протича през всяко човешко съществувание!

Ще ви покажа Светлината на сърцето, която живее във вас и която може да ви озари!----

Всички вие, които искате да постигнете смисъла на живота, сте вече прекалено дълго време „търсещи" по пътищата, водещи към заблуда.-----

Вие ще станете „намиращи", ако се доверите на думите на един намерил! —

Вие сте царе, които не познават своето царство!----

Във вас самите е това „царство“, което вашите очи напразно се взират да намерят, търсейки го навън!------

Вие питате, без да получавате отговор, но въпреки това продължавате отново да питате: — „Къде е земята, която ни бе обетована?“

„Край на всичко ли е за нас тукашният край, или пък собственото ни съществувание може да продължи и след този край?! —

Ала вижте: — онези, които преди вас са питали така, са във вас, във вашето вътрешно „царство“, и биха могли да ви отговорят, ако не бяхте оглушали сред шума на външния свят.------

Вашата собствена душа е „царството на духовете“, които вечно ще живеят със вас и във вас!-----

В самите себе си вие обхващате безкрайността...

Във вас живее онова, което е било, което е и което ще остане...

Едно „вечно сега“ е вашето Битие, — — само че вие сте обвързани още с тукашното си проявление и вашето „сега" се състои единствено в очакване на онова, което няма никога да дойде! — —

Все още вярвате, че Царството на вътрешния мир е някаква далечна страна, по-далечна от звездите докато то живее във вас и вие в него.

Всеки, който постигне в себе си това царство, става негов вечен „цар"!-----.

Както вие ще намерите там всяко човешко същество в неговия вечен духовен живот, така и вие самите ще бъдете намерени там от всички, които са постигнали в себе си това царство .

Царството на духовете е едно-единствено, но всеки един от безброй многото, които са го намерили в себе си, притежава това царство като ненакърнена собственост. Всеки от тях е негов пълновластен „цар“ и неговото царство е „Вечността“, — също както ако той единствен от всички беше „цар“ на това царство, което всеки притежава само като „царство“ на своята душа...

Вие не можете да постигнете Царството на духовете вън от себе си!—

Във вас единствено то е достижимо за вас.---

Поискате ли „навън“ да търсите, вие непременно ще станете жертва на заблуда, защото всичко, което може да бъде намерено извън вечния свят на най-вътрешното „Аз", е само — преходен „образ“: — само временно преживяване, — като преживяването на този ограничен земен живот...

Там, където душата е у себе си, — обединена в „Аз“-а и насочвана от него, едва там се намира „царството", което трае вечно. —

Там вече няма никаква заблуда!

Единствено там се постига „Вечността“! —

Единствено вашето „Аз“ е неограниченият притежател на това „царство“!--------

Безкраен е броят на „царете“ на това царство и всеки получил го във владение е свързан в себе си с всички други пълноправни носители на тази корона, всеки от тях е едничкият, в когото царуват всички....

Не един до друг, а един със друг, един във друг живеят всички, които вечно живеят тук!

Както вие на земята казвате за даден човек, че „живее“ живота си, когато той, добре или зле, го изживява дейно, — така и тук всяко „живеене“ е дело и „животът“ не означава само едно състояние на битието.------

Тук ,животът" е: — „Светлина“, от която духовният Човек свети, — от която той „живее"! —

Вие самите сте „втъкани“ във вечния свят на духовете и през вас тече „животът“ на всички вечни духове, без вие да знаете това!------

Вие се чувствате още в своето „Аз“, — в което се усещате отначало само в „мозъчното отражение", — като несвързано с другите „единично съществувание“—

„Живото" обаче е винаги свързано с всичко живо!

На земята няма нищо, нищо няма в цялата Вселена, нищо и в Духа, което да има свой „живот", което да е способно да „живее“, — единствено само за себе си!----

Всяко едно „единично битие“ е в края на краищата всъщност цялото битие!------

Дори когато то не е способно да знае за това!—

Дадено единично битие може да намери „спасение“ само тогава, когато се изживява, във Все-Битието, освободено от всяко друго „единично битие“.

Затова вие ще постигнете „спасение“ само тогава, когато в своя „Аз“: — в „Аз“-в, който трябва вечно да съхраните, се научите да чувствате, че всеки един „Аз“ е достъпен за вас, — предоставя ви вечно себе си: — свързва ви със себе си, само в този ваш „Аз“!

Във вас: — в „Аз"-а на Вечността, — е всеки „живот" и само в този живот вие ще намерите истински „вечните": — вечно живеещите! —

Отдавна щяхте вече да сте ги намерили, ако не ги търсехте, твърдоглаво и заслепено, упорито само там, където те никога не могат да бъдат намерени!

Напразно се стараете да се промъкнете в невидимите области на този външен свят!—

Някой от живеещите във Вечността би се „появил“ пред вас по-скоро във видимостта, през ясен слънчев ден, отколкото да ви срещне в невидимия физически свят...

Вие трябва да съумеете да се потопите в онова, което е „вечно“ в самите вас, ако искате съзнателно да се съедините с постигналите вечен живот!------

<<< СВЕТЛИНАТА ИДЕ ОТ ИЗТОК

Малцина само на „Запад“ се досещат за истината, когато чуят да се говори за „мъдреците на Изтока" в древните предания, разказвани в скритите кръгове на благородни търсачи на истината,— а между тези, които се досещат смътно за какво става дума тук, пак премалцина само могат да се въздържат от глупави представи, щом се опитат да дадат образна форма на своите „догадки“.-----

На изток, в сърцето на Азия, ножът на мисълта е най-остро наточен.

Но тук от хилядолетия са живели и ония възвишени човеци, които, издигнали се над всяко мислене, са намерили светлия път към истината, истината, която не е нищо друго освен абсолютна Действителност и няма нищо общо с познавателните образи на мисълта, всеобщо считани за олицетворение на така наречената „истина“.

Под висше ръководство са намерили път и цел тия първи измежду „Братята тук на земята"...

Оттогава те и техните приемници напътствуват търсещите, постигнали необходимата „зрелост“, в Духа и чрез Духа.

Те са издигнали около своята общност „свещената стена на мълчанието" и само оня получава „достъп“ до тях, когото те са намерили за духовно „зрял" да постигне познание в Духа.

Те знаят, че техните дарове ще бъдат от полза само за ония, които са вече близо до края на своите напрегнати усилия по „Пътя". —

Но на всички те изпращат помагачи и учители от своята среда, както по всяко време са ги изпращали...

И на запад, и на изток винаги е имало такива „действуващи Братя“.

Членовете на тази възвишена Общност не се познават по никакъв външен белег.

Те единствени знаят кой принадлежи към тях. —

Тяхната духовна същност е скрита дълбоко от погледите на хората.

Никой от тези „Братя“ няма никога да се опита да събере около себе си някакво верско общество.

Никой от тях никога не е основавал, нито „учредявал“ такива общества!

Появилите се в света верски „общества“, позоваващи се на гласа на „Братята тук на земята“ или дори на техните възвишени „Отци“ в Светлината, са били винаги само дело на незрели още души, добили благодарение на преждевременно развитите си вътрешни сетива способността да възприемат нещо от кръга на „най-вътрешния Изток" като дебнещи на вратите подслушвачи, без обаче да им е била дадена и силата да тълкуват по правилен начин подслушаното. —

Само в много редки случаи някои от Братята е излизал лично, и с недвусмислена изповед за своята същност пред съвременниците си в кипежа на външния свят. За всеки, които е правил това, тази стъпка е била горчива жертва... ___

Където такива жертви не са безусловно необходими, те трябва да бъдат избягвани.

Оттук иде скритостта, в която действат „мъдреците на Изтока“—

Оттук и мълчанието, с което се забулва всеки член на този кръг, доколкото неговата задача не му налага необходимостта да изповяда, било в символични описания, било с по-ясни думи, своята духовна същност, което наистина не е никак лесно...

Висшата общност на Светещите, за която прадревната традиция на благоговейни търсители на истината говори като за „мъдреците на Изтока“, е обвързана само от духовния закон.

Нейните членове не познават никакъв обет на аскетизъм и никаква клетва към какъвто и да е „орден“.

Развитието на духовните сили не зависи от такива неща.

Ала онова, което изисква „законът", управляващ тези сили, е много повече от най-суровия аскетизъм и от най-строгия живот в покаяние...

Трябва да се изоставят много представи, които почиват наистина на правилни сами по себе си предпоставки, обаче засягат само нисшите сили у човека, за да се разбере какво всъщност представлява един „Посветен“ от тази Общност.—

Но всеки истински „Посветен" ще ви познае, без да се смущава от вашите погрешни представи.

А и неговото „учение“ не звучи във външното ви ухо, — дори и да го познавате „лично“.—

Съобщенията, които един съединен с Духа Учител може да даде на езика на своята страна, не са същността на неговото „учение“...

Те трябва да ви станат само „указания“, как да преоткриете него или подобните нему в самите вас: — най-дълбоко вътре в себе си.

А и външните му думи трябва да бъдат почувствани, не „обяснени“, не мисловно разнищени!

Ако съумеете обаче да станете негови „ученици“, той ще ви „проговори" в собствените ви сърца...

Но той никога няма да се стреми да замъгли сетивата ви чрез омаята на душни екстази, — а наред със земните ви сетива ще разкрие във вас нови, духовни сетива.

Отначало вие ще чувате „учението“ му, без да знаете дали приятелят и водачът на вашата душа или пък вие самите сте онова, което „говори“ във вас.------

Едно сигурно, чисто, ново чувство, съпътстващо неговото „наставничество“, ще покаже обаче скоро, че във вас се „говори“ със „свещен“ глас: — чрез непосредствено въдворяване на вътрешна яснота, — без думи на устната реч.---------------

Нека това често пъти съвсем ненадейно, съвсем неочаквано постигане на едно ясно вътрешно просветление по отношение на духовните неща, — толкова по-сияйно от всяка „яснота“, която обикновено ни дарява логическото мислене, — ви бъде винаги сигурен знак, че във вас се извършва истинско духовно „поучаване“...

Духовното „обучение" не е опит да се ,,убеждава“ а непосредствено осветляване на онова, което до тогава е лежало в мрак.----

По този начин във вас „говори“ един човешки брат, който не е принуден вече да изпраща по въздуха звукови вълни към физическото ухо когато иска да достигне с „учението“ си всички възприемчиви, открити сърца, които му се доверяват...

Може би отначало вие още няма да можете да „разбирате" всичко, което става по този начин във вас, защото е напълно възможно да се достигне до абсолютно ясно познание на нещо, без постигналият го да може мисловно да си обясни така преживяното. —

Запазете спокойствие в такъв случай и не се опитвайте мисловно да разнищвате ясното!

Научете се преди всичко да различавате гласа, който „говори“ във вас, от измамните „гласове“ на възбудената ви фантазия! —

Останете трезви и спокойни, сякаш наблюдавате в себе си нещо отдавна познато!

Гласът на „поучаващия“ в началото на „напътствието“ е тих като ефирна мисъл, като едва доловимо чувство.

Но от всяка „дума“ на водача в Духа, изречена на неговия духовен „език“, се излъчва едно съвсем ясно разграничимо „чувство" на сигурност, което е трудно да се опише, но веднага се разпознава с абсолютна увереност от всеки, който го е преживял дори само веднъж...

Никаква собствена „мисъл", колкото и възвишена да е тя, не би могла да предизвика „чувството“, пораждано от Духа, във който и чрез който действа духовният наставник....

Колкото повече нараства сигурността, с която се научавате да отличавате „гласа" му от всичко чуждо на неговата същност, толкова по-ясно ще може да „говори“ той във вас..

Тогава ще настъпи един ден „великият час“, когато ще ви напусне и вашето последно, най-малко съмнение!

Но не загубвайте търпение, ако не можете веднага да постигнете в себе си първата измежду всички цели!

Вие не знаете дали сте вече достатъчно „зрели", за да приемете с полза „учението". Тук само „Учителят" е този, който единствен носи отговорност за всичко, дадено от него...

За един сигурността, ще дойде по-рано, за друг — по-късно, но тя положително идва, когато се доверявате спокойно на духовния си „наставник“!

Не забравяйте обаче, че истинската „мъдрост“ е: — познание на Действителността, и че Учителите на истинска мъдрост си служат само с Действителността, когато поучават, - с Действителността, която е не свръхсложна, а възможно най-проста по своята същност! ---

Има сили на мисълта, които винаги се стремят да заблуждават, понеже самите те живеят само от заблуда...

Духовно поучаващият е далеч от техните сфери!

Той освен това няма никога да свидетелствува за друго освен за неща на Духа, неща на душата, неща на Вечността...

Чрез него ще познаете кои сте вие и какво представлява Човекът „в себе си“, в действителност, — в Космоса!

Ако се доверите на този, който ви „поучава“ вътрешно, вие ще станете сигурни като самия него!

Своята собствена сигурност ще ви предаде той, Сигурният. — —

Не трябва само никога да задавате вътрешни въпроси, преди да е настъпил „великият час на сигурността“!

Ако все пак го направите, неминуемо ще станете жертва на ония измамни сили на мисълта.-----

И не си създавайте никаква предварителна представа за образа и характера на човека, у когото може да живее тук на земята вашият духовен Учител, а ако познавате човек, за когото сте убедени, че е обединен в Духа, въздържайте се веднага да приемете, че единствено този познат вам „Светещ“ трябва да е и вашият духовен Учител!-------

Не е нужно да знаете кой точно от кръга на Светещите на Прасветлината ви поучава духовно, а ония, които го знаят, няма да ви кажат това...

Овладейте фантазията си за да не станете с отворени очи жертва на измамни съновидения! — —

Външният човешки живот на духовния наставник е негова собствена работа и той не иска Духът, в които действа, да бъде смесван със земното му проявление. —

Той не иска „учениците“ му да се прекланят пред „личността“, защото това преклонение се полага единствено на духовната сила, от името на която „личността“ действа.-----

Той „учи“ само на „мъдростта", която се нарича „истина" и която се разкрива на „ученика“ като Реалности...

Той учи на нея само в Духа, — чрез силата на Духа.

При това всеки упълномощен да поучава по този начин същевременно съзнава и чувства повече от ясно, че единствено несъвършеното представяне на вечно Реалното е дело на земния човек, — и всеки Просветен незабавно „изгаря“ всяко преклонение, показано на земната му личност, върху Олтара, на който той служи като един от призваните му първосвещеници. — —

<<< ВЯРА, ТАЛИСМАНИ И КУЛТОВИ ОБРАЗИ

Прости като първоосновата са най-дълбоките тайни на природата.

Не прокарвай с произвола на мисълта си разделение между онова, което кълни от един и същи корен, и навсякъде ще откриеш едни и същи закони...

Но ти си бил поучаван да изграждаш един втори свят, един свят без основа и причина, и това построение на несъществуващото от нищото твоите учители са нарекли: — „вяра".--

Не за този вид „вяра“ ще става дума тук, когато ти говоря за вярата! —

+Не тази вяра е нужна за спасението на твоята душа!----

Ние искаме да пробудим твоето чувство, напротив, за една вечна сила, която живее в теб и, винаги в живо движение, винаги творяща, обхваща и формира действието на силите на твоята воля. —

Вярата е Формиращата сила в Духа!

Вярата създава формата, обуславяща действието на твоята воля!

Вярата е формата на изява на волята!

Ти не можеш да използваш истински волята си, без да вярваш, — защото неоформената воля е аморфна сила и като такава тя се прахосва без всякакъв ефект.---

Придадеш ли обаче определена форма на волята си чрез своята вяра, тя веднага се превръща в могъща сила и преобразява дори привидно твърдо установените звена във веригата на външните събития така, че те се моделират като восък по формата на твоята вяра...

Душата ти гасне, докато още не можеш да вярваш, и в своята неволя тя сама те тласка към суеверие!—

„Животът“ на твоята душа е воля, а всяка воля се стреми да добие своята определена форма, в която да може да се изяви.---

Едва когато почувстваш какво в действителност е „вярата“, ти ще можеш истински да вярваш...

Твоята вяра е формата, в която се излива разтопеният метал на твоята съдба. —

Твоята вяра се нуждае от абсолютна свобода!

Само ти единствен си норма на своята вяра!----

По твой образ вярата ти създава твоя Бог, както е създала и боговете ти...

Божеството е без форма в своето непостижимо Битие...

Само добило форма, то става постижимо за теб.----

На теб то се разкрива в тебе само в твоята форма!

Затова ти не можеш да покажеш своя Бог на брата си, защото той никога не може да съзре твоя Бог...

Той вижда същото Божество, само че оформено по негов образ...

Ти още вярваш, че можеш да подведеш брата си към твоя Бог, но ако се остави да бъде подведен, той ще се кланя само на един образ и ще се отчужди от своя Бог.-------

В безкрайно разнообразие се разкрива Единият и горко на ония, които искат да Му оспорят дори една-единствена от Неговите форми! -----

В същия миг, в които безсрамно разбулиш вътрешния образ на своя Бог пред друг човек, ти загубваш своя Бог! —

Недей мисли, че между многото хиляди поклонници, тълпящи се около едно, високо възхвалявано от всички тях, Божие име има дори и двама истински вярващи, които вярват в едно и също нещо под това име!-----

Самата вяра обаче може да си послужи с всяко Божие или сатанинско име...

Формиращата сила на вярата, която обуславя твоята воля, е единствената причина на всяко „магическо“ действие.

И „бялата", и „черната“ магия се основават на една и съща сила!

Както стихията, изявяваща се в светкавицата, се поставя в услуга на човека, щом той съумее да я затвори във форма, — тъй като тя може да бъде концентрирана и съхранявана в метали и стъкленици, — така и силата на волята, добила своя форма чрез вярата, може да се концентрира в материални предмети....

Във всички култове и при всички народи можеш да срещнеш вярването в „осветени“ предмети, обладаващи голяма сила.

Ти се надсмиваш над това вярване и го наричаш „суеверие“.

Ако с това искаш да окачествиш басните, виещи се като избуяли лиани около тези неща, тогава ти имаш пълно право, — само че пази се да не пренебрегнеш забулените тук реалности!-------

Всеки предмет, който ти сам си „заредил“ със своята ясно оформена чрез вярата воля, е един „талисман" и ти доста често си изпитвал действието на такива „талисмани“ дори ако никога не си съзнавал коя е била причината за това действие, дори ако и през ум не ти е минавало, че сам си се заобиколил с „талисмани“. ..

Предметът в действителност е само носител и пазител на една вътрешна свободна, — свързана сега с него сила.-----

Тя самата не му е присъща!

Твоята вяра е формирала силата на волята ти и я е насочила, най-често без ти да разбираш това, към оня „носител", който сега я съхранява до пълното и изразходване.-------

А подновената ти вяра „зарежда“ отново „талисмана“ дори ако не гледаш на него като на такъв...

Всяко нещо което използваш, за да сполучиш тук я там, въпреки че този предмет не е безусловно необходим в твоята работа, — е един „талисман", колкото и ти, „просветеният“ да се надсмиваш над „суеверието" на хората, за които чуваш, че използват такива неща напълно съзнателно и винаги сигурни в тяхното постоянно действие. ----

Ти си просто лекомислен, докато те „знаят"!

Същото нещо са изображенията на Божеството!

Фетишът в колибата на дивака, както и възвишеният култов образ на Атина. —

Образът на светеца във високата катедрала, както и „чудотворната икона" в старата манастирска църква.—

Те всички са „носители" на концентрираните волеви сили на голямо множество хора, формирали своята воля чрез вярата и съумели да вложат така формираната воля в култовата творба. — или дори в жалките материални останки на някой „свят“ човек, независимо дали те наистина са негови или не.----

Пак вярата на молещите се пред тези предмети е тази, която „освобождава“ свързаните тук сили. —

Затова тези силя не може да освободи никой който не вярва— тъй като единствено вярата създава високото напрежение на твоите волеви потоци, което заставя тия съсредоточени, добили ясна форма чрез вярата волеви сили да се влеят в твоята воля и съединени с нея да действат по твое желание.----

Но ние съвсем не искаме да те подведем да използваш „талисманите“ на всички култове.

Не искаме да ти внушим, че трябва сам да изпиташ върху себе си голямата сила на култовите образи и на „чудотворните икони“, — въпреки че не бива да се надсмиваш над тия неща, ако действително искаш да познаеш закона, на които те дължат проявяваното пред тях преклонение. —

Ти трябва само да опознаеш този „закон" и да се научиш да поставяш в услуга на своя живот възможностите, които той ти предлага.---

Не по всяко време имаш една и съща сила на волята, — но ако през добрите си времена си създадеш носители на своите сили, то в период на слабост ти ще преживееш в себе си истински „чудеса"...

Всеки един предмет, който обичаш да употребяваш или които е ден след ден до тебе, може да се превърне за теб в носител и усилвател на твоята воля и тогава в часовете, когато не си на своята висота, ти ще можеш да „освобождаваш" от този направен от самия тебе „акумулатор“ силите, от които имаш нужда в тия часове...

За такива носители обаче са най-подходящи предметите, отличаващи се с голяма красота! ____

Онова, което дължи своето собствено съществуване на една възвишена формираща сила, ще запази най-добре в себе си и твоята добила форма сила. — —

Заобиколи се с такива предмети, които можеш всекидневно да пълниш и зареждащ през добрите си часове с формирана волева сила, толкова нужна за теб в часовете на твоята слабост!

Носи тия неща винаги у себе си, където и да отиваш!--

Вярвай, че можеш да предадеш на тези предмети най-добрите си сили и че ще ги получиш обратно от тях, щом ти потрябват!

Наистина, — тази вяра не е "суеверие"!

Ти още не подозираш колко „реални" са твоите волеви сили и каква власт ще имаш в ръцете си, ако се научиш да „формираш" волята си чрез вяра!-----

Но не подкопавай вярата си с празни разсъждения: — какво е „психологическото обяснение“ на тия неща! —

Ако някой ти говори тук за „самовнушение“, не се оставяй да бъдеш заблуден!

С такива думи тук не се „обяснява“ нищо!

Подобна нова дума само пречи да се схване действието на скритите тук високи сили....

Природата действа по своему и не чака да си „обясниш" нейното действие!---

Как ние виждаме нещата, ти узнаваш от тези мои думи.

Дали казваме истината, ще можеш да разбереш единствено ако си готов сам да изпиташ това действие.----

<<< МАГИЯТА НА ДУМИТЕ

Знай, че за всяко време са необходими различни „магически“ сили, и не се оставяй да бъдеш заблуден, ако не виждаш по всяко време едни и същи чудодейни сили в действие!

Упълномощените да „внасят ред" в онова, което се поддава на подреждане, насочват „потока“ винаги по ония канали, които напояват земята там, където тя е най-изсушена...

Така в наши дни не бива да очакващ друго „магическо“ действие освен „магията“ на думите. —

А думата, схваната в „магическия“ и смисъл, е най-голямата „магическа“ сила...

Ще дойде време, когато хората, — само със силата на думите, — ще вършат неща, граничещи с „чудо“....

Да: с думите ще се правят „чудеса"!---

„Чудеса“, много по-чудесни от всичко, което е било наричано в миналото „чудо“!

Ще настъпят дни, когато хората ще творят чрез думата дела, за чието изграждане днес са нужни още хиляди ръце и мощни машини....

Човечеството е още далеч от тези бъдни времена. —

То още не умее да „изговаря" думата!---

Но и в тези тъмни времена думата все пак заявява за себе си, защото пътят на човека е стигнал до прага на един от ония „светли чертози“, които и в най-дълбоката нощ вещаят понякога надежда...

Огледай се наоколо и където и да погледнеш, ще съзреш магическата сила на думата в нейните предвестници, — в нейните карикатури дори!

Така на човека се дава знак, че думата може и нещо друго, а не само да бъде средство за съобщаване между мозъците.—

Ако си мъдър, ще внимаваш за такива знаци!

Зачитай думата!------

Достатъчно дълго вече са те учили да презираш думата.

Само смисъла трябвало да се стараеш да постигнеш.

По този начин са те приучили да искаш преди всичко да „разбереш", — но при това ти си загубил най-ценния дар на сърцето: —своето единствено „окултно“ духовно „сетиво“,- способността си да чувстваш нещата.

Ако искаш да си възвърнеш това „окултно“ духовно сетиво, приготви се тогава не само да разбираш думите по тяхното съдържание, а се старай винаги да почувстваш думите, тяхното звучене и форма!---

Напълно закономерно, а не произволно, думите се превръщат в магически сили,— закономерно във формата на думата, в елементите на думите е заредена най-висша „магическа“ сила, така че има думи: — думи от човешките езици, които могат да поместят планини, ако се освободи съдържащата се в тях сила...

Има думи, пред които твоето „разбиране“ остава безсилно, но въпреки това всякога когато ги изговаряш, те формират „магически“ твоята душа, макар че съвсем не можеш да ги „изговаряш“ по оня начин, по който би се освободила цялата съдържаща се в тях сила...

Бих могъл да ти разкажа чудни неща за такива думи, но ти не ще можеш да ми повярваш.

Тук ти ще повярваш само на собствения си опит! —

Помисли, приятелю: — всичко в Космоса има свой ритъм и свое число!-----

На число и ритъм е основана всяка „магия“! —

Който може да ги открие, той вече притежава „ключа“, отварящ тази врата....

Не за него пиша аз.

Но няма и никаква опасност, ако такъв един човек попадне на тия моя думи.

Премалцина са онези, които са намерили „ключа“, и тези малцина четат само една-единствена, вечна книга, чиито „думи“ са: Живот, и чиито „изречения“ са: Реалности.-------

Аз не мога също така никога да ти „обясня" космичния ритъм и космичното число.

Искам само да те посъветвам да внимаваш за думата, за да можеш да намериш в думата онова, което напразно се опитваш да намериш днес в друга форма.

Внимавай добре за думата и ти скоро ще направиш разлика между истинското и фалшивото, що се отнася до нещата на Духа! —

Всяка духовна мъдрост те доближава към ритъма на Вечността.

Всички крайни неща носят космични числа на челото си, когато се появят в одеждите на думата.-------

Които си въобразяват, че „смисълът" на една „свещена“ книга, —на една книга, написана от „знаещ”, — ти разкрива само по себе си нейните най-крайни, най-дълбоки и най-нечувани съкровища,-- са на много погрешен път...

Независимо че „смисълът” също може да освети за теб дълбините на вечната основа,— крайните неща и тяхната най-съкровена тайна ти трябва да „почувстваш“ чрез вида, формата, звученето, стойността на думите...

Недей мисли, че за който и да е от постигналите „ритъма и числото“ е било безразлично по какъв начин е подреждал думите!--------

Поетите може да се стремят само към красота, — прозрелите дават на думите вечно звучене!------

„Зрящият" се разпознава и тогава, когато е поет, и той не може да остане скрит в поета, когато стои зад поетическите слова.------

Искаш ли да се научиш да чувстваш думите, всяка дума от твоя език може да ти стане учител...

Но недей да търсиш „значението", ако искаш да тръгнеш по този път!

„Значението“ не може да остане за дълго скрито, —то само се стреми да ти се разкрие' —

„Чуй“ в себе си думите, от които искаш да се учиш!

Ти скоро ще ги „чуеш“ така, сякаш някой друг ги изговаря, и нека това ти бъде пръв знак, че си на сигурен път: — да се научиш да чуваш в себе си говора на самите думи, защото думата наистина има способността сама себе си да изговаря...

И Словото на Вечността „обяснява“ само себе си, щом се научиш да го „чуваш“ вътрешно!-------

Колкото и изтънко разумът ти да може да „разбира“, — ти никога не бива да го намесваш в говора на Словото. —

Трябва да оставиш да оживее в теб Словото на Вечността, за да ти разкрие то по този начин своята най-дълбока мъдрост...

Но недей да мислиш, че играеш една игра, на която човек се радва първия ден, а след това отегчен я изоставя!--

За да бъде това учение наистина от полза за теб, ти трябва всеки ден упорито да се упражняваш, докато някога настъпи онзи ден, в който Словото ще преживее с дълбок трепет само себе си в теб...

Тогава едва ти ще знаеш от опит какво има да каже думата!-------

Тогава пред теб ще се отворят много порти, пред които сега стоиш и питаш, но те дори не се открехват.---

Тогава ти ще „разбереш“ някои книги, криещи днес още смътни загадки за теб.-----

Не ти говоря преувеличени неща...

Захващай се целеустремено и с упование за работа!

Времето е благоприятно за нея!------

Ти можеш много да постигнеш, ако без да питаш, си готов малко нещо да вложиш.------

Ала не забравяй: не играеш някаква празна игра!

Само неотклонното ти постоянство ще те доведе до победа! ——

<<< ЗОВ ОТ ХИМАВАТ

Един копнеж се носи из света, — една изгаряща жажда, — и всяка душа, която не е закоравяла докрай и загубила способността си да се развива, се чувства обзета от него.

В потоци гореща човешка кръв се удави оня морен скептицизъм, който по-рано минаваше за „добър тон“.

Вече отново е „позволено“ да се вярва в неща, неподлежащи на „експериментална“ проверка, и не е вече осмиван оня, който стигне до разбирането, че ние сме заобиколени от невидимото и то въздейства върху нас, макар и да не сме го разгадали още...

„Чудото" отново се признава за действителност и царството на вярата разширява своите граници.

Хора, които като душевни вкаменелости са оставали безразлични към всичко Духовно, се превръщат под оглушителните удари на разкривени от ярост бесове в истински „живи“ човеци, а масата лениво спящи започва вече да става неспокойна.—

Всеки нов ден ги доближава до тяхното душевно пробуждане...

А пробудилите се ще потърсят сметка от ония, които толкова дълго са поддържали измамния им сън, и с презрение ще се отвърнат от „водачите“, искащи фарисейски да поставят „граници“ на техните въпроси, понеже те самите се оказват неспособни да им дадат отговор.----

Човечеството е вече готово да познае най-после себе си като част от Земята...

То не иска вече да си представя своите Богове на тронове сред облаците и не е далеч новият ден, в който то, — за първи път, — ще почувства в себе си смисъла на думите, казани му някога от един Богочовек:

„Приближи" се вече Царството небесно! —

Наричащите себе си „слуги“ на Помазания са предпочели обаче да издигнат стена, — както са си мислили: — „за защита" на ония, които по думите на възвишения Учител носят Царството небесно в самите себе си....

Хора, които съвсем не са постигнали така категорично обещаното „царство“, са се обявили самозвано, въз основа на общопризнатото си всемогъщо чародейство, дошло да оправдае тяхната мания за власт пред собствената им съвест, за повелители на душите на своите събратя.

Те са им преградили портата небесна, както тя е била зазидана и за самите тях, и старателно са изменили всичко насочено към Действителността, така че са останали само символи и формули, подбуждащи към фантастични представи за Царството небесно, — тъй като те много добре са знаели, че тези символи не са необходими, за да се намери „Царството“.

Глупави са всички, които се надяват, че зидът на душевната тъмница трябвало някога да рухне под бурния напор на душите!

Твърде здрава е вътрешната спойка на този зид, циментиран с човешко властолюбие!

Твърде много са ония, които по всяко време искат да чувстват около себе си този зид, така че той не бива да им бъде отнет.-

Твърде отдавна вече привикнали да робуват, свободата би ги погубила! —

Наистина с течение на хилядолетията формулите и символите, издигнати пред зида, ще се променят, за да не бъде той осъзнат от заобиколените от него като тъмничен зид, — самият зид обаче ще остане дотогава, докато Човешката жажда за власт може все още да разчита тук, на земята, на страха в душата на ближния. — и в тази крепостна стена здраво споена със заплахи и обещания, ще си строши главата всеки, който отвътре или отвън, се опита да я разбие преждевременно...

Има обаче една възможност за освобождаване от неумолимата принуда на този зид, без той да бъде разбит.. .

На ония, които са близо до пробуждането ще им израснат криле и те ще се издигнат високо над сферата на влияние на силите, така искащи да ги държат приспани в илюзорен сън...

Ние виждаме как часът на пробуждането наближава!

Наша задача е да насочваме полета на свободно извисилите се, докато те достигнат заснежените, сияещи в блясъка на слънцето висоти на „Химават", — на „голямата Планина“. —

Помощта на мнозина обаче е нужна, защото ще настъпи голямо пробуждане.

Ние не искаме нито един от литналите да се заблуди и да падне най-накрая, смъртно изтощен, в някоя пустиня...

Самите ние обаче можем да направляваме само големия полет на целия облак освободени, а ония, които искат да ни помогнат, ще трябва да издирват заблудените, за да не загубят те, заслепени от измамни цели, окончателно посоката на полета.------

Към всички, които искат безкористно да помогнат, ние отправяме зов!

Който е готов в сърцето си да се обвържа да упътва заблудилите се, той може и има право да бъде помощник.-----

Нужна е обаче само мъдра, любвеобилна помощ, така че не може да ни служи като помощник онзи, който се натрапва на заблудилите се със своето съдействие.--

Правилно да се помогне, ще рече: да се лети пред заблудилия се, така че той без увещаваме, по собствено прозрение, да намери отново правилната си посока! —

Вашата помощ може да не е много „забележима", но всеки от вас ще изплати един дълг, тегнещ от хилядолетия, ако дори само една душа бъде поведена от него към Целта!----------

Но нека останат далеч от нас всички, които упорито натрапват помощта си, въобразявайки си, че така издигат себе си по стойност и ранг над другите!

Нека останат далеч от нас и всички придаващи си важност досадници! ---

Който иска да помогне тук трябва да е и отхвърлил всяка самомнителност!

Той трябва да предложи помощта си, където е необходимо, без да говори за нея...

Ние не искаме нито да знаем името му, нито да научаваме за неговата помощ!

Само в царството на Духа ще бъде оценена дейната помощ и само в Духа ще бъде „познат“ помагачът!-----

<<< ***