КНИГА ЗА ЛЮБОВТА

КНИГА ЗА ЛЮБОВТА

Bo Yin Ra

СЪДЪРЖАНИЕ

7.1 Встъпителни думи

7.2 Най -силно любещият ¹⁵

7.3 За изначалния огън на любовта ⁴³

7.4 Спасителна светлина ⁶³

7.5 Творческата сила на любовта ⁷⁵

7.1 <<< ВСТЪПИТЕЛЕНИ ДУМИ

Днес, когато тинестите вълни на омразата заливат плодоносните поля на цялото човечество, тази книга ще ти говори за любовта!

Нека ти, който си твърдо решен да постигнеш себе си, намериш тук най-висша свобода!

Свободата, от която твоята душа се нуждае така, както дробовете ти от въздух, може да ти бъде дадена само от любовта — без любов у теб ще загине зародишът, от който единствено можеш да възкръснеш за един растеж, непознаващ предели. —

Тук ще се говори за сила, на която са духовно подвластни всички сили на тази земя, — за сила, която само малцина преживяват в себе си, тъй като хората познават много неща, наричани „любов“, но твърде лесно се задоволяват с тях, без да вникват в собствените си най-съкровени дълбини, където единствено може да им се разкрие силата на любовта.

А само този, който вникне в себе си до най-съкровените дълбини, ще намери там и обосновка на мъдрите учения за любовта, съхранени за него в древните текстове на свещените книги, — „познати“ на всеки, до когото са стигали словата на тези книги, макар че малцина са ги обхващали в духа си, защото никой не подозира, че в тези учения се разкрива един закон, пред който трябва да се преклони и най-могъщият, ако ие иска въпреки цялото си могъщество рано или късно да си строши главата — о самия себе си.

Ако хората знаеха какво в действителност е любовта, лицето на тази земя отдавна щеше да бъде преобразено и всичко живо отдавна щеше да се е изтръгнало от ноктите на непрестанно прииждащите страдания.---

Божествено мъдрите слова, говорещи за тази любов, и днес, както преди, все още са скрити зад плътно було и на малцина се удава да го повдигнат.

Тези малцина виждат съвсем не онази “любов", която дотогава са познавали, защото тук те съзират една първична сила, която ги разтърсва до мозъка на костите, — която им дарява най-съкровено преживяване и ги прави повелители там, където преди това са били роби! —

За тази любов идва да ти възвести книгата, която държиш в ръцете си!

Към тази любов нека поведе тя душата ти!

От тази любов живее онзи, който ти говори тук за нея!

Само който има живот от тази любов, който от преживяване и опит познава любовта, е в правото си да свидетелствува за нея...

Той единствен може действително да говори за неимоверно възвишената сила, за която става дума тук.

Мнозина са вярвали, че имат любов, просто защото не са способни да мразят.

Но тази неспособност още далеч не е гаранция,че такъв човек познава любовта!

Омразата е противоположният полюс на люоовта, тя е същата сила в нейната обратна насоченост, —който не е способен да мрази, макар и отдавна да е разбрал, че само глупецът се отдава на омразата, той няма да намери никога в себе си и онази любов, за която Павел, един истински любещ, е казал:

„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека“.—

Той положително няма да схване и смисъла на легендата, разказваща как веднъж един неприятел па Шакия — Муни, индуския Буда, подгонил срещу него разбеснял се слон, при което Просветеният за всеобщо учудване укротил животното и то коленичило разтреперано пред него, защото мъдрецът изпратил срещу звяра силите на любовта, чиито носител бил самият той...

Както иидуската легенда, така и думите на „учителя на народите“ Павел, проповядващ благовестието на „помазаника Божи“ Исус, карат по-задълбочения ум да се досеща,, че в тези вестителства съвсем не става въпрос само за някакво опиянение на чувствата, — че тук всъщност се възвеличава висшата сила, която, както казах в началото, е духовна повелителка па всички земни сили! -

В различни форми се проявява тази сила в земния живот.

Ти можеш да я откриеш във всяко растение, във всяко животно и всеки наго за продължение на рода е свидетелство за нейното всемогъщество...

Тук обаче ти я виждаш още на най-ниското стъпало на нейната изява, а на това стъпало ти естествено няма да можеш да я познаеш в най-висшата форма на действие, въпреки че и тук вече е налице много повече от онова, което може би си успял да доловиш до днес.---

Ако още в тази низша форма на любовта ти си беше взел поука от разтърсващите творчески тръпки на _:ризгорелия се инстинкт за продължение на рода, — а такава поука би трябвало да е съвсем очевидна за теб, - отдавна щеше да си почувствувал, че подобна могъща сила безспорно е способна на нещо повече от зачеване на земното чрез земно! —

Отдавна вече щеше да си разбрал и това че творческите тръпки трябва да са присъщи и на най-висшата форма на лю6овта, а това положително би те спасило от благовидното заблуждение което те кара да считаш, че ефирното чувство на симпатия и благочестива мекота е вече достатъчно, за да не бъдеш, по думите на онзи любещ, „мед що звънти, или кимвал, що звека". —

Всичко, което апостол Павел казва по-нататък за начините на изява на любовта, се отнася само до признаците, които неизбежно я следват там, където тя се разкрива във висшата си форма. —

А ти си вземал тези признаци за самата любов и се мъчиш сега да предизвикаш признаците, които би придобил от само себе си, ако имаше любов!---

Ще се наложи да те излекувам от някои заблуждения, ако искаш да те направя способен на любов...

Още от ранно детство ти си в плен на хилядолетна заблуда!

Онези, които тогава е трябвало да те напътствуват, са ти предали просто това, което самите те са чули.

Непростима глупост е да изливаш сега гнева си върху тях!

Те са предали на тебе онова, което на тях самите е било дадено, както и аз сега ти давам това, което някога бе дадено на мен преди още да мога сам да черпя от собствен съсъд.

Но ти сигурно си даваш сметка, че не е все едно от кой извор черпят поучаващите!

Ако познаваш вече ученията, на които станах изразител в другите си книги, ти сигурно знаеш, че аз черпя от извори, скрити в недрата на вековечни скали, откъдето блика всяка духовна мъдрост, оплодявала някога тази земя.

Блажен си, ако утолиш жаждата си с живите води на тези извори!

Блажен си, ако не видиш повод за „възмущение“ в моите думи, при все че ще ми се наложи да ти посоча — истинското саморазкриване на Духа трае вечно и по всяко време си създава свой носител!

Аз, естествено, нямаше да бъда онзи, който съм, ако се опитвах да обезценя онова,, което такива като мен са вложили в религиозните учения от древността.

Защото абсолютно всичко във всички тези учения на Далечния и Близкия източен, свят, носещо белега на Духа на Вечността, е бивало някога дадено чрез откровението на такива като мен.

Моето „родословно дърво“ стига много по-далеч от биологичните предци на земния човек, който ми служи като оръдие: — като необходим земен носител...

Аз само те призовавам да отличаваш занапред духовното богатство, каквото могат да дадат единствено Учителите, съединени с Духа и явяващи се толкова нарядко в този свят, — от стерилните схващания, плод на самомнителни човешки мозъци, в онези древни писания на старите народи, чиито слова ти се струват изцяло достойни за мистериозно^*? преклонение.

А как да се научиш да различаваш тези древни слова, ще узнаеш чрез мен!

Тук аз те поучавам, бидейки единственият измежду всички мои братя в Прасветлината, който действува днес открито, — и като единствения земен човек, който има правото да каже днес, че дава словесна форма само на родено от Вечността духовно богатство.

7.2 <<< НАЙ-СИЛНО ЛЮБЕЩИЯТ

За да може светлата сила на любовта да се разкрие тук пред вътрешния ти взор, съвсем уместно ще бъде да почетем първо най-силно любещия измежду всички, които са се раждали в човешки образ на земята.

Ти самият си може би един от изповядващите се в него, или пък си далеч от религиозните форми, които в течение на столетия са израснали въз основа на неговото учение, запазвайки някои следи от това учение само в изпълнени с противоречие образи от руините на древните храмове, но във всеки случай ти едва ли ще можеш да минеш безучастно покрай него навсякъде, където разказът за неговия живот ти разкрива учението му.

Наистина, — вестта за неговия живот е доста преиначена и едва ли можеш да се надяваш да намериш в това вестителство много негови думи, запазили и до днес своята чистота, — такива, каквито са били изречени някога от възвишения Учител на неговите ученици.

Но дори и в това изопачаване просветва все още доста истина и ако ти сам си си изработил вътрешната способност да отделяш истинското, то отломъците от старите езически култове и личните схващания на древните автори на тези вестителства няма да са вече в състояние да изопачат за теб истинския образ на Учителя.

Ти трябва само да се научиш да подлагаш на непредубедена проверка всичко, което продължава да ти се поднася като свидетелство на „съвременници“ за житейския път на един човек, останал до ден днешен загадка както за живелите по- негово време, така и за следващите поколения...

Тъй като никой не е дръзнал да посегне на древното вестителство, където учението, дадено някога чрез словата на Учителя, е било още в самото начало подложено на чужди прекроявания, то на всяка верска заблуда, пожелала да изтълкува това учение по своему, е бил даден свободен път, така че всяко усилие да се търси днес крайната истина на това учение в така възникналите религиозни схващания е съвършено напразно...^*?

По-надълбоко ще трябва да търсиш тук ако искаш да намериш, а когато един ден намериш, едва тогава ще можеш наистина да дадеш на религиозното схващане, с което си отрасъл и което от ранна младост те е водило към самия тебе, онази дълбочина, която единствено е в състояние да го обоснове.

Много съм далеч от намерението да ти давам съвет да скъсаш със своя верски кръг ти би изтълкувал погрешно възвестеното от мен Учение, ако си въобразиш, че съм имал за цел да основа някаква нова религия!

Съвсем не ни липсват добри форми на вярата, колкото и много да се чувствува в днешни дни липсата на истински „вярващи на дело".

Нищо не ми е по-чуждо от суетно-глупавото желание да увелича броя на старите верски форми с още една.

Аз искам, а съм и задължен от обвързващ духовен обет, да дам на всяка вяра оная вдълбоченост, от която тя се нуждае, колкото и да е сигурна в собствената си ценност и колкото и да се нарича „единствено права"...

Това, което Учението, добило форма чрез мен, има да ти даде, ти ще го намериш в основата на всички религии, щом веднъж го разпознаеш, — навсякъде, където формите на твоята религиозна вяра са ти свидни помагачи!

Прастара мъдрост се изявява тук пред теб и ти се разкрива най-дълбоката Праоснова на всички „религиозни обосновки“. —

В нея се корени всяка религиозна форма, от каквито и стари или по-нови митове да си избира тя символите!

Не се задоволявай прибързано с едпа преценка, която ти е била внушена от други по такъв начин, че сега ти се струва като твоя собствена!

Имай упование в себе си, ако искаш да добиеш способността будно да преценяваш тук! —

Казаното от други не бива да те подвежда, ако искаш сам да се доближиш до истината!

Само в своята собствена истина ти можеш да различиш светлината на истината от измамния светлик на илюзиите и химерите! —

И така, нека потърсим сега образа на Учителя, доколкото може все още да ти го разкрие онова вестителство, което така „по човешки“ е смесило най-свети неща със собствените си представи!

Иешуа, Учителят от Назарет, иска сам да ти се разкрие тук чрез моите думи.

Постарай се, несмутеп от предразсъдъци и чужди мнения, да почувствуваш онова, което имам да ти кажа!

Мъдрият Учител, бродил надлъж и на шир из своята страна, е евреин и първоначалният му стремеж е да бъде разбран само от еврейте. Тази истина си остава навеки недосегаема от всички опити на маниакално яростната расова омраза да лиши еврейския народ от неговия най-велик син!

Като евреин той е принуден да черпи от духовното богатство ,на своя народ, за да могат плодовете на прадревната мъдрост да станат достъпни за ония хора, на които той е искал да бъде Учител. Той се чувствува първоначално изпратен само на „чадата Израилеви“ и се опитва в синагогите да докаже истинността на своето учение тъкмо „чрез писанието“; — чрез древните религиозни книги на ортодоксалното юдейство.

А с това вече е било посято, — по неволя, — семето на една първа заблуда, тъй като слушателите му се опитвали, да го разберат като учител на тяхната вяра, и всяка дума, която стигала ясна и неизопачена до тях, била преиначавана по собствените им объркани представи за бащината им вяра.

Той непрекъснато се мъчи да изправи тази заблуда, но в собствения си духовен живот той самият е твърде далеч от тяхното-тесногръдие, за да може да схване до каква степен „глухи“ са слушателите му.

Окайването, че този народ не умее да го „слуша“, звучи твърде често в думите му.

Той укорява народа, който „има уши само за да не чува“, отивайки по този начин към собствената си гибел.

А когато краят на живота му — отдавна вече предусещан — наистина наближава, цялото му мъжество рухва в горчив вопъл, и той — оплаква Йерусалим, че не е познал¹ през неговите дни какво е искал той да дадена народа си...

Малцината избрани все пак от него ученици са принудени често да чуват сурови думи заради тесногръдието си и само в редки случаи той се доверява на способността им да го разбират.

Понякога той се опитва да убеди сам себе си, че външно така всеотдайно преданите му хора сигурно го разбират правилно, за да се убеди после за кой ли път, изпълнен с болка и състрадание, колко далеч от неговото Учение са техните сърца. —

Той странствува така из земята на Палестина, — говори в „училищата“, — в селските синагоги, — за да разкрие следата на истината в старите писания, — говори пред народа на народен език, за да пробуди сърцата, доверява на приятели тайната на своята мисия, която те не могат да разтълкуват, защото са твърде много в плен на народните въжделения за месия — и никой, с изключение на онзи, „когото е обичал“ — не го е разбирал.

Той говори за своя „Отец", а те мислят, че им приказва за техния племенен Бог, въпреки че той съвсем недвусмислено ги призовава да не служат на този „Бог на отмъщението“, който е говорил „на древните“, и духовно обезсилвайки неговата мнима „заповед“, учи: — ,Аз пък ви казвам.. .“³

Той говори за високата си мисия, а те си въобразяват, че иска отново да укрепи външното могъщество на тяхното земно царство, макар и отдавна да им бе възвестил, че той е цар в едно царство, чието вечно съществувание се крепи на сила „не от тази земя“.

Той говори за онова, което е станало в него „плът и кръв", и проповядва въплъщаване на Духа, — а те разбират, че неговото тяло, дадено му някога от земята, трябвало да стане тяхна земна храна⁴.

Онези клетници, които той е съумял да излекува от недъзи благодарение на изцелителната сила, присъща на земното му тяло и нямаща нищо общо с духовната му същност, — му вярвали като на свой помагач, но не подозирали, че той би могъл да им окаже същата физическа помощ даже и да е бил друг в духовно отношение..

Да го упрекваме ли тогава, че земното в него се е поддало на мимолетна слабост и той се е доверил на виковете „Осанна”, обещаващи му земна власт, — да го упрекваме ли, че тази власт е изглеждала примамливо близка, макар и да е искал да я постави в услуга единствено на душите?! —

В това се състои краткото заплитане във вина, от което не е могъл да убегне дори и този живот, защото никой от родените на тази земя не може да се опази от всяка вина!

Наистина той просто е търсел заради висшата си духовна задача смъртта от човешка ръка, тъй като само чрез такава смърт е можел да даде и последното, което единствено нему бе отредено да даде; — но тази смърт е дошла всъщност твърде рано за него и му е била нужна изключителна сила, за да я приеме с готовност, затова той е отправял вдън душа молитви към своя „Отец“ да промени все пак съдбата му, — „ако е възможно“¹. —

„Много още“, вярваше той, може да каже на учениците си, но по онова време, както ясно виждаше, те не можеха „да го понесат“². ..

Но когато един пратеник на светлата Общност, към която е принадлежал и той, му показва най-после в онази страшна нощ в Гетсимания, че пътят му, такъв, какъвто сам си го е начертал, не може вече да се измени дори и от „Отеца“ на всички действуващи в тази светла Общност, — той се съсредоточава отново в себе си, в своето първосвещенство на Светещ, и изминава като герой последния си тежък път, превит под бремето на дървения кръст. —

На този мъченически кръст, дал по-късна ново тълкуване на един прадревен, свещен символ на отдавна отминали благородни култове, той осъществява крайния акт на Любов — останал тайна за всички заобикалящи го тогава, — и все още тайна за всички освен за малцина зрящи, чак до наши дни!

Нека никой не си мисли, че тази смърт сама по себе си изчерпва съдържанието на този краен акт на любов!

Тук се крие една мистерия, която аз вече се осмелих, макар и не без стеснение, да разбуля на друго място, — и то само защото« дългът го изискваше...

Който може да я схване, нека я схване!

Един духовен силов поток е станал тогава достъпен за всеки човешки дух чрез любовта, която ти възвестява тази книга, силов поток, чието разкрепостяване можеше да се постигне само чрез саможертвата на един всемогъщо любещ. —

„Богът“ на отмъщението, — най-злият демон в невидимата част на физическия космос, — бе надвит тук от един земен човек чрез абсолютното изкореняване на всяко чувство за отмъщение: — едно дело, което с могло да бъде извършено само от висшата форма на прадуховната любов...

Онова, което древните книги ти разказват по-нататък за случилото се след смъртта на най-силно любещия, е мит, ако го разгледаш исторически, но този мит крие в себе си най-дълбока истина.

Учителят наистина е „възкръснал" от гроба, но земното му тяло съвсем не е можело да му послужи за това. —

Наистина „момъкът в бяла дреха"⁵ не е бил халюцинация на изплашените до смърт жени, — но обърни внимание и на по-много-значителната следа от истина, която авторът на това древно писание не е могъл да изличи, — която очевидно е непознаваема и неразбираема за него, — въпреки че е бил все пак принуден да я запише против волята си, колкото и да се опитва отново да я заличи: —

Истина е че не учениците на възвишения Учител са били тези, които са взели безжизненото му земно тяло, и хронистът има основания да твърди, че това е един лъжлив „слух",

А Учителят често се е срещал през земните си дни, далеч от други хора, уединен в планината, и с такива, които не са принадлежали към неговия народ, но са били равни нему, обединени с него в онази светла Общност, чиито духовно неотделим брат е бил той...

Когато веднъж той взел със себе си трима от дванадесетте си ученици в планината, където имал обичай да се „моли“, и те могли да го видят в светлото „преображение¹ на духовния му образ, верните му последователи, съглеждайки двама мъже в бели дрехи до своя Учител, помислили, че това бездруго са двама от древните пророци — „Мойсей“ и „Илия“, — така че Учителят, виждайки с горчиво разочарование тяхната грешка, им забранил да говорят пред другите за случилото се'.---

Той разбира, че въпреки всичките си наставления не е успял да ги освободи от теснотата на племенната им вяра и че ще предизвика само объркване, ако се опита да поправи тази грешка.

Обаче тези „мъже в бели дрехи“ и „момъкът“, когото жените намерили в гроба, не са били чужди помежду си и тъй като не са искали да допуснат възникването на култ около безжизненото тяло на високия си Брат, те постъпили така, както и днес се постъпва със земните останки на мъртвите според обичая на тяхната страна: — те го предали на изпепеляващ огън, след като предварително подготвили всичко необходимо за това на грижливо избрано, защитено от всякакви външни смутители място. ..

Аз говоря тук, поучен от онзи, който наистина имаше право да каже за себе си, че ще остане при човеците „до свършека на света“, — поучен от ония, които мога да нарека свои високи братя и които в онази нощ сами приспаха в дълбок сън стражите, за да изпълнят с мъдрост волята на своя Брат, която беше същевременно и тяхна воля.

Много добре съзнавам, че мнозина ще ме обвинят тук в самоизмама, дори нещо по-лошо, — някои „слепи водачи на слепци” биха могли да ме упрекнат прибързано в самомнителност заради тези мои думи.

Само осакатените души отричат всяко живо свидетелство, за чието възприемане им липсват необходимите духовни органи!

Много добре зная, че се докосвам тук до неща, които за много хора са „неприкосновени“, — но спасителното Учение на най-силно любещия ще просияе повече чрез истината, а не чрез тази прадревна, предавана по силата на навика, несъзнателна, благочестива заблуда, — която всъщност престава да бъде заблуда, щом започнем да я тълкуваме като поетичен образ, имащ за цел единствено да облече истината в символична дреха. ..

Дори масовото пробуждане, настъпило на „юдейската Петдесетница^” в Йерусалим, не е било в състояние да свали всички наслоения от душите на онези, които вярвали в Учителя само затова, защото го „видели“ пак след земната му смърт.

Прекалено обвързани в своето тесногръдие са били тези души, за да може „Духът на истината", възвестен някога от Учителя, да ги усъвършенствува от себе си.

Ето защо на Павел, този истински любещ, наречен „езически апостол“ и „народен учител“, не му е било никак леко, когато той действително преживелият някога с най-дълбок трепет в себ си „Духа на истината" и поради това осъзнал кой е бил всъщност възвишеният Учител, — се е срещнал с онези толкова тесногръди хора, които се осмелявали да се наричат ученици на „Помазания“! —

Но все пак и този някогашен ученик на фарисеите, превърнал се във вестител на Христа, не е бил лишен от всякакъв предразсъдък и по-късно е примесвал добронамерено някои древни, близки нему неща към учението на Учителя, макар и да е виждал далеч по-ясно от всички други, нарекли себе си „вестители“ на едно учение, за което самият Учител беше говорил като за „блага вест“. —

За жалост съвсем горчиво стана учението, постигнало през вековете такава власт над другите и тъй самомнително позоваващо се на думите на Учителя за „благата вест“!--

Йоан обаче, когото Учителят, по думите на древното вестителство, бе „обичал“, оставаше в тишина и стихналите оставаха около него.

Той единствен притежаваше текста, който някога самият Учител бе написал собственоръчно за него, и едва по-късно той позволи на неколцина достойни според него ученици да го препишат.

Ако Исус, както обикновено се вярва, наистина беше поучавал само устно и не бе написал нищо, то нито една-единствена от неговите собствени думи нямаше да стигне до нас! —

Оригиналният текст заедно с преписите са били, както вече казах на друго място, унищожени по-късно от собствената ръка на онези, чието най-голямо съкровище са били тези текстове на Учителя, от страх, че тази светиня би могла някога да бъде осквернена.

Доказателство и за този факт ми бе дадено само от духовно свързаните с мен в Прасветлината братя, които единствени могат да „знаят" тук, но не е невъзможно по-късните поколения да се натъкнат и на писмени или други някакви следи, които да покажат и явно истинността на моите думи, защото аз духовно съзирам отделните части от такива текстове все още в сферата на Земята, въпреки че не съм в състояние да определя мястото, където те лежат...

Но всеки един може да открие известни следи в онази част на древното вестителство, която се приписва именно на „обичания“ някога от Учителя човек. —

Недостатъците на тази част от древното писание стават лесно разбираеми, като се знае, че авторът и, близък на кръга ученици на Йоан се е основавал наистина на „текстовете на Учителя“, само че е искал да свърже с тях всички фрагменти от преданията и легендите, с които е разполагал.

Нищо от приписваното на ученика, когото Учителят е „обичал“, не е написано от неговата собствена ръка, макар че естеството на текстовете, наречени на негово име, не е много далеч от онова, което той би могъл да напише, — ако сам той го беше писал.

Но всички тези въпроси са важни само за онези, които биха желали да схванат отвън нещо, което могат да схванат само дълбока вътре в себе си. —

И единствено тези хора задават въпроса, кой е дал някога на Учителя неговото учение, драговолно надавайки ухо за всевъзможни измислици, разказващи, че по времето, за което евангелията мълчат, Исус бил ходил в Индия, — докато според други той бил постигнал духовно съвършенство в Египет.

В това няма нищо вярно!

Наистина земният му баща е потърсил някога работа в Египет където по онова време занаятчийството намирало добро заплащане, за да осигури прехраната на семейството си и да спести малко пари за завръщане в родината, както и днес постъпват занаятчиите от Италия и от други някои страни, но по същото време оня, комуто по-късно се бе разкрила неговата светла същност, е бил още дете и съвсем не е бил достатъчно зрял, за да постигне усъвършенствуването на земното в себе си, а това е необходима предпоставка за всеки, комуто е отредено да преживее в земното си съзнание своето сияние в Прасветлината.

Но той съвсем не е имал нужда да тръгваза Индия, тъй като каквото е трябвало да получи „от Индия“, то е дошло само при него, а онзи чуден образ на „мъдреците от изтока“, които видели „звездата му“ и му поднесли даровете си, — е бил отнесен към ранното му детство единствено защото самите автори са имали само смътна представа за станалото и защото така легендата щяла да подкрепи по-добре тезата за чудесата, които те искали да свържат още с най-ранната възраст на Учителя.

А това, че духовното може да се схване само в Духа, е било толкова далеч от мисълта на благочестивите древни хронисти, колкото и на пристрастените любители на чудеса в наше време, въпреки че Учителят е насочвал слушателите си да търсят Бога само „в Духа” —

Външно в детските години на Учителя не е имало по силата на естествената необходимост абсолютно никакви „чудеса“.

Той е бил дете като останалите си другарчета по игра, а когато станал достатъчно силен, за да помага в тежката ръчна работа на баща си, той изучил занаята като всеки друг дърводелец, чиято работа но онова време се състояла освен в строителството на къщи и в някои други видове обработка на дърво.

А вътрешното му развитие оставало в тайна, както става с всеки сроден с него по Дух Брат, като изискванията на това духовно развитие по никакъв начин не са били пречка за външната му дейност.

Този, който като земен човек се е научил така да схваща своята духовна мощ, изградена много преди тялото на неговата майка да му даде земната дреха, не е стоял настрана там, където животът е искал своето, защото той никога не би могъл да постигне високата си цел, ако беше останал чужд на живота.

Той си е бил занаятчия до настъпването на часа, които го е призовал към друго, а тогава е съумял да докаже, че може да „чете“ по-добре „писанието“ от учените „книжници“, — без някога да го е „учил“ като тях.

Факирските чудеса, приписвани му от хронистите, никога не са били извършвани от него, — но някои от „чудесата“, свързани с неговото име, са дълбоко съдържателни символи и като такива са пълни с истина, докато вродената му сила да лекува болести му е позволила да извърши немалко дела, изглеждащи големи „чудеса“ в очите на околните, но не е имала абсолютно нищо общо с духовното му призвание.

А твърденията, че той самият се позовавал на своите „чудотворни знамения“, за да склони другите да повярват в думите му, са равносилни на нечувано оскърбление за него, който наистина е знаел кое е на тялото и кое на Духа, — и да сложат в устата му думи, с които той уж напомнял за чудесата си, са могли само наивно невежи хора, надяващи се да дадат по този начин външно потвърждение на напътствията на Учителя.

Неизказано голям грях е бил извършен с неговото Учение заради улова на човешки души — и до днес тези грехове на глупави разпространители на така страшно изопаченото учение продължават да оказват пагубното си въздействие, без да може да се види краят на тази заблуда!

Дано ми се удаде да хвърля поне малко светлина тук за всички, които имат още „добра воля"!

Духовната нищета на многобройните лишени от вяра хора, познаващи Учението на Йешуа само в изопачения му вид и подтиквани от последните външни изследвания на тези древни писания към все нови и нови съмнения, е отдавна вече дотолкова непоносима, че се налага да се даде най-после едно осветление, а то може да се очаква само от страна на ония, които сами познават вестителя на това Учение, живо свързан с техния кръг, оня кръг, от който произлиза и той: пратеникът на „Отеца“ и в който той се върна отново след свършване на земното си дело!

Само от тук както нашето, така и бъдещото време може да получи отговор на немалко „загадки а и науката има нужда от такава нагласа на търсенията си, за да съумее един ден да намери онова, което е по нейните сили да намери, и да пригоди този отговор и към изискванията на тия, които са способни да схванат само онова, което могат да „хванат“. —

Всички въпроси на търсещото човечество, надхвърлящи сферата на чисто земно-животинското съществувание на човека, ще намерят своя отговор един ден, след като хората се научат да разпознават все повече и повече действието на духовната йерархия, чийто най-значителен и най-важен пратеник бе Учителят от Назарет...

По колко погрешен път са били тласнати всички, които смятат, че във възвишеното Учение на този мъдрец се препоръчва хилавото чувство, тъй често наричано „любов към хората”--

На техните наставници често им е било-трудно да изтълкуват по такъв начин постъпките на Учителя, описани в евангелията, че даденото тълкуване да бъде според тях убедително. —

В тях има неща, които не се вписват в общата картина, ако съобщенията се отнасяха за кротко шепнещия образ, създаден от благочестивите църковни проповедници..

Силният и енергичен човек, чиито образ е още жив в тези текстове въпреки всички наслоения върху чистата вест, трудно може да се оприличи на сладникавите представи, благовидно и безсилно съчинени от анемичната вяра по неин мащаб...

Доста думи от „писанието“ са могли да се съгласуват с подобни представи само след , като са били недобросъвестно фалшифицирани в „обяснения“продиктувани от нуждите на автора им, докато е изчезнало и малкото, останало въпреки по-ранните наслоения. —

Кощунствена би се сторила на такъв един сладникав тълкувател на „писанието“ мисълта, че възвишеният Учител е могъл някога през живота си да изпита в себе си онази сила на любовта, която неговият „служител“, независимо дали му е „позволена“ или не от вярата му, много добре чувствува в собствената си плът, — но е принуден да я нарече „греховна“, защото не знае нищо за нейната божественост!

Кощунствено му се струва, че тази форма на любовта произлиза от същата сила, която твори най-възвишената форма на любовта, станала Учение и дело в живота на високия Учител, — сила, която е могла да му вдъхне твърдост за онзи акт на любов, чрез който Учителят-първосвещеник увенча на кръста цялото човечество!

И все пак, приятелю, ти няма да намериш никога любовта — такава, каквато я познаваше Учителят, ако събуждаш в себе си само сладникави чувства и наричаш своето дружелюбие към хората, примесено със състрадание — „любов“!--

Зле подхожда на този слабоват образ на мнима Любов Учителят, изпълнен с презрение към достойното за презрение, който в обкръжението на своите последователи размахва камшик, за да изгони сквернящите храма търговци, — който има само ритник за менячите на злато и който казва на свещениците на своя народ суровите думи_г които те в своята отмъстителност не могли никога да му простят!

За да могат да съгласуват тия постъпки със собствената си непризваност, тези тълкуватели трябваше да измислят израза за „божия гняв“ и не се посвениха да припишат на „небесния Отец" на възвишения Учител пороците, присъщи съгласно древното, будещо страх религиозно учение на техния мрачен племенен Бог, когото някога високият Учител низвергна духовно с могъщите си слова:

„Аз пък ви казвам... “

О, не, — ако искаш любовта да породи действителен живот у теб, ще трябва да тръгнеш по съвсем други пътища, различни от сочените ти досега.

Нима не можеш да разбереш, че на своето най-високо стъпало силата на любовта по никой начин няма да се изяви в по-слаба форма, отколкото в онази по-низша разновидност, която вече така усилва твоите мисли, дела и пориви, че често разкъсваш окови, които дотогава са ти изглеждали непоклатими?!? —

^! Само търсейки в себе си нещо, което В зъв висшата си духовна изява буди същите сили и властвува над всичко, което иначе те оковава, ще можеш да намериш в себе си любовта, добила живот в Учителя!--

Едва тогава ще постигнеш свободата на „синовете на Светлината“ и оня мир, който ,„Аз ви давам не тъй, както светът дава^”!

Не бива също да виждаш в думите на древните евангелия нови „заповеди”.

Повярвай ми и не се оставяй да бъдеш заблуден от наслоенията: — Учителят никога не е използувал думата’ „заповед“ и никога не е давал „заповеди“!

Дори възвестената от Новия завет „заповед“ на любовта не е била никога изречена от него!

Най-много може да е цитирал от време на време „писанието“: „Обичай ближния си като самия себе си!“ -- когато е искал да покаже на ортодоксалните фанатици от своя народ, че той също познава много добре техния „закон“...

Навикът на учениците му да се чувствуват обвързани от „заповеди" и от тяхното „съблюдаване“ е преиначил неговите съвети в заповеди! Те не са могли да разберат съветите му освен като „заповеди“!

Верни на древните предписания на юдейството, те са имали нужда от заповед, — и от заплаха с наказание за нарушаване на тази заповед!—

Учителят говорел за постигане на блаженство, а те, свободно използувайки думите му, си създавали „рецепта“ за постигане на блаженството! Достатъчно било според тесногръдото им схващане човек само да спазва „заповедите“, за да може да бъде сигурен един ден в успеха си „в оня свят“.

По същия начин и днес някои размътени глави вярват, че светло и сигурно познание може да се постигне чрез някакви мистериозни „упражнения“, така често възхвалявани в разни съмнителни трактатчета.

Но всичко истинско, съдържащо се в най-първия записан вариант на тези древни книги, е било само отзвук от учението на мъдрия Учител, или в най-добрия случай разказ по памет за един период, който за тогавашните автори е бил вече отдалечен на десетки години в миналото.

Истинско кощунство е да се държи Духът на Вечността отговорен за така записаните текстове, в които самите автори, намиращи се в плен на древни митологични заблуди, чиито нов вариант е звучал в ушите на техните съвременници, и все още силно обвързани от игото на един зъл племенен Бог са се опитали, изхождайки от собственото си мъгляво разбиране, да дадат нов израз на това учение въз основа на слабите спомени, запазили се в паметта им, без изобщо да забележат до каква степен са го фалшифицирали!--

Никога високият Учител не е давал „заповеди“ на своите ученици, иначе той нямаше да бъде онзи възвишен Светещ, който е бил, е и вечно ще бъде!

Неговото учение е било едно „Блазе ти” и „Горко ти!“ — както учението на всички, които са негови братя: — съединени с него в царството на Духа сътрудници...

Той е знаел да облажава, както е знаел и да окайва, но е бил винаги далеч от това да „заповядва“!

Освен това той като Светещ в Прасветлината е знаел много добре, че чрез „заповеди“ никога не може да се стигне до нещо добpo, — и че спасението може да се постигне само, от онзи, който чрез свободен избор се стреми към него.

Ако искаш по този начин да се опиташ да спасиш за себе си учението на мъдрия Учител от текстовете на древните писания, ще трябва да зачеркнеш наистина много от онова, което още от ранна младост е станало близко и скъпо на сърцето ти! Друго пък ще можеш да запазиш тъкмо защото си го разпознал като несвойствена добавка.

Пази се да не заличиш прекалено много неща, обявявайки ги за погрешни!

Само недей избира за пробен камък съвременния рационализъм!

Изчакай първо дотогава, докато истинският смисъл на моите думи събуди собственото ти потвърждение!

Аз ти дадох всички критерии за истинското “слово Господне”!

Чуй още и следното:

С „кириос“ — „господин“, се обръщат и днес още навсякъде, където се говори гръцки, към всеки човек, който не е просяк!

„Кирие елейсон“— умолява минувача седналият на улицата просяк.

Нека това ти послужи за поука, за да не даваш, тласкан от фалшиво смирение, погрешно тълкуване на думата „Господ“ в този древен текст, влагайки в нея един смисъл, койъо тя е получила дълго време след смъртта на Учителя, едва в зараждащия се нов култ.

“Рави“ са наричали учениците своя Учител и тази дума също може да предизвика погрешни тълкувания, тъй като днес такава титла се дава публично само на официално назначения проповедник на дадена синагога.

Аз обаче мога да ти кажа, че и днес още на всеки благочестив познавач на писанието в една еврейска община, дори ако той е търговец или занаятчия във всекидневния живот, се дава почетното звание „рави“!

Съвсем по същия начин го е носил и дърводелецът, „разтълкувал писанието“ за своите, тъй като той е бил един Майстор на възвишената Светлина, един член на светлата Общност тук на земята, за която си чувал и като за „Бялата ложа", — наименование, появило се едва в по-ново време и употребявано от мен единствено заради подчертаната му образност!

А неговите братя, — в пълно духовно единение с него, както и той с тях, — го наричат: „най-силно любещия", защото никой преди него не е извършил онзи акт на най-силна  любов, на който той доброволно се бе обрекъл в жертва. — защото никой след него не би могъл да извърши такова дело, което да е изобщо сравнимо с неговия акт на любов, чрез който духовната „аура“ на тази земя е била преобразена за всички времена и за всички земни хора, така че от този момент за всички хора станаха достъпни духовни области, оставали преди това достижими само за отделни единици, и то с цената на нечувано самонадделяване.

Много добре съзнавам, че моите думи не са в състояние да ти кажат какво е любовта, добила живот в най-силно любещия човек който се е раждал някога на земята...

Аз мога само да ти покажа как можеш да откриеш следите на този живот въпреки всички натрупвания, под които лежи древният разказ зa него.

Дано почувствуваш чистото учение на този живот дълбоко в сърцето си, където то единствено може да бъде доловено в цялата му сила, така че Учителят да намери в твое лице един достоен ученик!

Ала знай, че всичко онова, което аз съм упълномощен да ти дам тук, идва от същия извор, от който е черпил някога като Светещ в Прасветлината Йешуа!

Няма нито една дума, изречена някога от „най-силно любещия“ за самия него, която и аз да не мога да повторя за себе си, ако това е необходимо...

В едно само трябва и аз, изпълнен с благоговение, да се преклоня пред него, и както много добре зная кое е то, така също зная, че няма нито един от моите братя, който да не сведе тук почтително глава пред него.

А то е силата на любовта, стигнала до живо самораздаване у него и в неговото дело!

От неговата любов ще получиш и ти живот, ако успееш да схванеш онова, което идвам да ти възвестя във всичките си книги!

Блазе ти, ако не се възмутиш от моите думи, защото човекът, за когото говоря тук, може и за тебе да е станал „Бог", в какъвто се е превърнал за безброй хора в тяхната собствена или възприета от другите представа, въпреки че през земните му дни никоя дума нямаше да му се стори достатъчно остра, за да отхвърли той от себе си такова обожествяване!--

Но аз не говоря тук за твоя „Бог“, издигнат през последните две хилядолетия от земните, породени от мозъка представи на безброй хора; за „Бога“, когото наричаш с името на най-силно любещия, както са ти заръчали твоите ограничени, обхванати от страх учители.

Аз говоря единствено за съединения с Духа земен човек, станал след мъченическата смърт на земното си тяло, против своята воля, наложен прототип на тези толкова ограничени антропоморфнп представи за Бога...

Познавам до най-дълбоките му корени човешкото въжделение да си създава Богове по човешки образ и заедно с теб почитам възвишените човешки форми, служили в течение на много столетия на твоя изграден по човешките верски представи култов образ.

Обаче аз съм същевременно здраво съединен с духовната същност на исторически съществувалия човек, станал толкова против волята си причина за издигането на този култов образ в негово име.

Да бъда глас и свидетел на този духовен човек, ми е възложено от духовната структура на живота, от който аз, както някога и той, съм роден в човешко тяло...

Аз спокойно мога да очаквам времето, в което тези думи не ще бъдат белег нито па самонадеяност, нито на умопомрачение!

7.3 <<< ЗА ИЗНАЧАЛНИЯ ОГЪН НА ЛЮБОВТА

Недей казва, че имаш любов, докато все още се тревожиш за себе си!

Подобно на „полските кринове“, — растящи волно в страните на Изтока, и „птиците небесни“, ти не бива вече да познаваш тревогата за самия себе си, ако искаш да станеш наистина способен да постигнеш любовта в нейната най-висша форма!

Докато все още те измъчва тривиалната, подхранвана от страха разтревоженост за самия тебе и за твоята земна съдба,  а тази тревога не е нищо друго освен очевидната липса на упование във Вечното, — ти наистина не знаеш още нищо за любовта, на която някога е учел възвишеният Учител, — онази любов, която единствено може да те направи свободен. —

Ти ставаш сам роб на тези си тревоги и въпреки цялото си безпокойство не можеш да спечелиш нищо чрез него!

А най-божествената сила лежи в същото време неизползвана в теб, защото ти не знаеш как да я използваш!

Ти „обичаш“ може би „от все сърце“ всички, които са ти „скъпи“, които не би желал да загубиш в този земен живот, ти сигурно си внушаваш чувства на някаква „общочовешка любов“, — и „обичаш“ дори животните и растенията, „обичаш“ всичко, което минава пред очите ти?

Ще се учудиш, като ти кажа, че въпреки всичко това ти още едва ли живееш в любовта!

Самият, език на твоята страна може да ти послужи тук за урок, защото за някого, когото „обичаш“ по своя си начин, ти имаш навика да казваш: „Драго ми е да го имам“. —

Да го “имаш" е важното за теб при твоята „любов“ и това „имане“ да ти доставя чувство на задоволство, — дори ако това „притежаване“ се състои само във възможността да го виждаш и чуваш или просто в съзнанието, че даден твой ближен, намиращ се близо до теб или пък пространствено отдалечен, ти принадлежи!--

А любовта, за която говори учението на „най-силно любещия“, любовта, която идва да ти възвести тази книга, е една духовна, но същевременно и по земному втъкана във всеки живот пракосмична сила, която трябва да протече през теб така, както те изпълва с всемогъщата си тръпка по-низшата форма на същата сила, щом почувствуваш да се разгаря в теб любовният плам на твоята земно-животинска природа! —

В тази „земна" любов ти все още някога желаеш, защото любовта тук се стреми към предмета, към обекта на тази любов; — докато в „небесната“ си форма любовта става сама на cебе си обект и там всяко въжделение те напуска.

В “земната" форма на любовта има винаги едно домогване, едно посягане, едно заграбване и притегляне; — докато в „небесната“ си форма тя се превръща във вътрешно сияние, в топло излъчване, — в едно преливане от вътрешното към всичко външно...

Едва тази висша форма на любовта твори всички истински духовни чудеса на вътрешно пробуждане и кара да оживее в теб „от само себе си“ всичко, което все още се мъчиш да постигнеш, вярвайки, че някакъв мистериозен, метод, някакви „тренировки“ един ден ще го доближат до теб!

А твоето дружелюбие към хората и твоят ламтеж към духовно обсебване, които ти наричаш „любов“, не могат никога да ти дадат силата, която наистина и в най-буквалния смисъл е „по-силна от смъртта.“!--

Всичко, което си означавал досега с думата „любов“, когато си мислел не само за низшата степен на любовта, свързана с взаимното физическо влечение, — всичко това ще добие истински завършен вид едва тогава, когато ти самият бъдеш изпълнен от изначалната огнена сила на любовта!

От цялото ти същество тогава ще блика онова, за чието реализиране днес полагаш още толкова много усилия! —

А щом разгориш в себе си изначалната огнена сила на любовта, ти непрекъснато ще излъчваш от себе си нейната еманация и всичко, което се доближи до теб, ще усеща това непрекъснато излъчване.

Онова, което преди ти е оказвало съпротива или се е нахвърляло върху теб, когато си се изпречвал на пътя му, ще дойде тогава при теб, за да ти стане доброволен съюзник!

От теб обаче се изисква едно вътрешно пренасочване, за да можеш да пламнеш и да се превърнеш в огнено слънце на великата сила на любовта. —

Без това съзнателно пренасочване, без такава трайно поддържана нова нагласа на твоите стремления ти няма никога да постигнеш любовта!

Трябва да си твърдо решен да се преобразиш, ако искаш да се видиш преобразен! — —

Досега ти и в Духа все си искал нещо, но тук може да ти се даде само онова, което още не притежаваш, все едно за какво се молиш и все едно дали знаеш за духовното си богатство или не. —

Но ти вече притежаваш в себе си, макар и без да съзнаваш това, възвишената сила на любовта, за която говоря, така че не е нужно тя тепърва да ти се дава, и само от тебе зависи дали си готов да я използуваш, за да може тя да ги се разкрие! –

Ти трябва да искаш да се превърнеш в „слънце", което излъчва своето сияние от себе си,-- и ако поддържаш трайно тази воля, ти все повече и повече ще се разгаряш в пламъка на най-висшата форма на изява на любовта!

В теб все още има твърде много страх от това пламване!

Твоят глупав страх да не би да загубиш себе си те възпира от смелата крачка, кояти трябва да предприемеш!

Ти усещаш наистина в себе си една умерена топлинка, наричаш я „любов“ и спокойно се задоволяваш с нея, — но защо тогава се чудиш, че лъчите на тази слаба топлина не могат да направят нищо нито в теб самия, нито навън, че те си остават напълно безсилни дори по отношение на твоята земна съдба! —

Ти не подозираш още до какво могъщо излъчване би могъл да стигнеш, ако твърдо поискаш сам да се превърнеш в “слънце”— вместо от други слънца инертно да очакваш съгряващи или укрепващи силата духовни лъчи!

Всичко в теб трябва да иска отсега нататък да дава, за да можеш от себе си да получиш най-висшето благо, което е в теб самия!

Дори ако онова, което имаш отначало да дадеш, ти се струва още твърде оскъдно и малко, и това малко ще е напълно достатъчно, за да стигнеш до „лъчене“, стига само да запазиш в себе си волята повече да даваш, -отколкото да очакваш от другите!

Разказва се как някакъв индийски принц запитал веднъж един йогин какви са усещанията на постигналия съвършенство човек. А йогинът отвърнал, че веднъж бил запитан и за чувствата на обичащия, но единственият му отговор бил:

„Като обикнеш, ще узнаеш.“ —

Така и аз мога да ти говоря тук за най-възвишената форма на любовта като вечна, пракосмична сила, само в образи, защото ми е така невъзможно да ти обясня с думи тази „небесна“ любов, както и да те накарам с думи да почувствуваш онази друга форма на любовта, която хората наричат „земна“, понеже намира изява само в земния живот. –

И в двата случая ти трябва да се оставиш да те обземат пламъците на любовта, ако искаш да узнаеш какво в действителност е любовта както в своята обвързана с физическото форма, така и в най-висшата си духовна изява!

Както носиш в себе си „земната”, форма на любовта дори тогава, когато нейният огън още не те е запалил, така и „небесната“ форма на същата сила е по всяко време в теб, макар и да не е стигнала още до съзнанието ти, — сила, чието действие се простира далеч отвъд този земен живот и която ти дарява божествена свобода тук на земята, защото всичко срещнато по твоя път е принудено да се преклони пред нея — —

За такава любов и за нейното всемогъщество е говорил някога възвишеният Учител от Назарет, а и самият той е черпил цялата си сила от тази любов...

За такава любов говори и онзи любещ, който става най-големият проповедник на учението на Йешуа, когато казва за себе си: „Щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.“ — Наистина и двете издават звук, когато бъдат ударени отвън, но им липсва вътрешен живот, единствено способен сам да породи звука. —

А любовта, за която се говори тук, действува винаги сама по себе си без тласък отвън!

Колко дълго още човекът на земята ще остава затворен за тази любов?! —

Малцина само са знаели за нея, — малцина само са ставали неин съсъд, — измежду всички поколения, огрети някога от светлината на това земно слънце.

Силите на външната земна природа отдавна са познали човека като свой повелител, но във вътрешната си сфера той се задоволява с плахи опити за примирие със собствените си сили, защото не познава високата сила в себе си, с която би станал не само господар на вътрешните сили на собствената си физическа природа, — но и способен да оказва неподозирано въздействие дори навън, стига само една по-голяма част от земното човечество да се обедини в тази сила...

Навсякъде, където някоя душа е намирала път за измъкване от мрака, навсякъде, където е било осъществено някое възвишено дело, излъчващо своето сияние векове наред, където животното в човека е бивало принудено да се подчини на духовния Човек, във всички тия случаи високата сила се е пробуждала в отделни единици, за да се прелее после в мнозина, запалвайки ги със своя огън.—

Но така запалените винаги са оставяли небесния огън отново да загасне, защото са били прекалено инертни, за да го иодхранват от себе си...

И на тези мрачни дни на бясна омраза, вдъхнали отново мощ у „Бога на отмъщението“, когото така силно любещият от Назарет учеше да обезсилваме, — на тези дни на вавилонско стълпотворение на мозъците, — на породената от погрешно насочената творческа воля яростна страст към унищожение, — на тези дни, изсипващи се като удари на чук, нанасяни oт разбеснели се изчадия на преизподнята върху главата на бедното човечество, за да превърнат във варварски хаос, в купчина смет онова, което духовната Светлина е съградила някога в победата си над животинското затъпление, — на тези дни ще бъде сложен край едва тогава, когато всесилието на любовта доведе до този край.--

Опустошаващият всичко пожар, който разнася днес на черни кълба задушливия си отровен пушек над земи и морета, не може да се угаси с водопадите от лозунги, сипещи се от устата на надуто жестикулиращи оратори!-

Зелената листва, която загива овъглена днес, имаше нужда от слънчева топлина, — но тъй като не намери слънце през тези дни, в своя копнеж за светлина и топлина тя стана плячка на подземни пожари.

Блажен е, който няма да е принуден да признае пред себе си: „И аз бях някога един от тези, чрез които младата гора, унищожавана сега от огъня на един световен горски пожар, бе измамно лишена от така нужната и слънчева топлина!“...

Не може вече да се „угаси“ осъденото да изтлее в себе си; — но нека никой не се заблуждава: — — копнежът за светлина и топлина няма да напусне сърцата на ония, които не са станали жертва на пожара, защото този копнеж е пробуден от дълбока, изначална воля и никаква земна сила не може да попречи на неговото осъществление!

Той се стреми към сияйни „слънца“, които неуморно разпращат топлина и светлина.—

Този копнеж ще отличи и ще отхвърли, всичко, от което не се излъчва любов!

Изтлялото днес е наистина загубено, а с него и едно твърде скъпо, притежавано някога от човечеството богатство, но пусналата нови филизи млада зеленина на земята няма да бъде унищожена втори път, няма отново да стане похотливо заграбена, лакомо погълната храна за лодземния огън!

Тук също действуват възвишени помагачи, макар че те не можеха да попречат да намери унищожение онова, което в себе си носеше волята за унищожение, без да знае за нея...

Високите помагачи, действуващи тук, ще съумеят мъдро да предпазят всяка нова, млада зеленина от огъня на унищожението и като истински приятели на човека, пълни с разбиране и с готовност да дадат съвет, ще изгонят, тласкани от състрадание, обратно в техните гробове потракващите с кости скелети, които кръжат пред слънцето като огромни, надянали дълги надиплени мантии прилепи, така че светлината на Праслънцето на вечния Дух да може най-после да изпрати до всичко живо цялата топлина на своите лъчи. —

Само от това Праслънце получават цялата си излъчваща способност отделните духовни „слънца“, от които земното човечество се нуждае, както рояците планети в небесната твърд се нуждаят от своите безброй огнени слънца, за да запазят правилните си орбити...

Не пред „залеза" на Запада, както считат някои, е изправено днес човечеството; тъкмо по-късният му, най-голям възход изисква жертвите, които будният човек на Запада е принуден да оплаква сега! ! !

“Който има уши да слуша, нека слуша”

=================

Поличбите на днешното време трябва да се тълкуват съвсем различно от това, което предлага в своето заслепление умуващият скептицизъм, обиращ аплодисментите на тълпата чрез акробатичните си жонгльорства с топките на мисълта!!!

Тук е нужно „търпението и вярата на светците“!

Не на такива, които се мислят за „свети“, защото като пълзящи червеи се измъкват от всеки грях, а на онези наистина предусещащи святото спасение, здраво стъпили на земята хора, които винаги досега са били нейната „сол“! —

Дори нашите внуци вече няма да познават тези дни на маниакално заслепление, които клонят към своя свършек, макар и окончателният им край да изглежда още твърде далеч.

Те едва ли ще намерят в себе си разбиране за болезненото състояние на мозъците, станали днес танцова площадка на бесове, защото в обвързаността си с тези тъмни сили, в чиито ръце сами са се отдали, те са отворили всички врати и вратички на глупостта, че „човекът'' бил само онова жалко земно животно; —- много по-жалко от всички други животни на тази земя, — каквото той се чувствува, докато още не знае, че е вратата към спасението на духовния Човек.

А едва осъзнаването на този факт му дава увереност, че само най-висшата форма на любовта може да му дари невероятното могъщество така да преобрази лицето на тази земя, че всяка печал, сполетяла човека на земята, — всяка, болест, неволя и страдание да бъдат принудени да изчезнат, както са изчезнали онези чудовища, от които някогашното човешко животно е бягало, преди да се научи да ги побеждава!--

Всички ние, над чиито глави днес тегне смъртната сянка на тези мрачни дни, сме гробарите на едно старо време и заедно с това създателите на новия живот, който трябва един ден да оживи тази земя! — —

От всички нас ще поиска отговорност цялото човечество, което ще населява занапред това земно кълбо, когато онова космично:

„Свърши се”

прозвучи през ония сфери, където духовният Човек е намерил убежище, след като сам някога се бе откъснал от Божеството, за да стане твърде скъпа играчка в ръцете на една неподозирана съдба!—

Ние всички сме призвани или да преобразим лицето на земята, или да бъдем пречка за неговото преобразяване, независимо, че едва по-късните поколения ще могат да пожънат плодовете, израснали от семето, което ние сме заложили в земята!--

Но не мисли, че ние самите няма да видим нашето дело осъществено, макар че ще можем да дочакаме само цветове там, където идващите след нас ще пожънат плодове!

Колкото по-скоро наберем смелост да действуваме будно, толкова по-сигурно ще видим как от това дело, което е дело на сърцето, се разтварят цветните пъпки на бъдещите плодове!

Неимоверно много е поверила на нашата воля съдбата в тези сериозни дни, и — наистина: наслада е да се живее в такова време, — за всеки, който съумее будно и отговорно да оцени значението на собствения си живот за бъдещето на всички следващи поколения!

Къде са сега тези глупци, които някога вярваха, че делото на техните мозъци ще пребъде навеки!?! —

Изчезнало като последния просяк, чието име днес никой не помни, тяхното дело отмира в едно време, което те, така опиянени от своето знание, не можаха да предугадят, чието настъпване те не съумяха да видят, тъй като смятаха, че лъчите на тяхното мислене ще осветяват пътя на всички идни поколения. —

Така и днес между нас има немалко суетни глупци, които се мислят за мъдри и намират наслада във високопарните си жестове на вещи всезнайковци.

Не всички те съзнават, че заблуждават другите, а някои вярват, че служат на истината, — но това днешно време на обезценяване на всички ценности е родило твърде много хора, които никаква „съвест" не може вече да възпре там, където самите те са станали жертва на собствените си заблуди, и сега те тласкат хиляди към гибел чрез своето учение, опиянени от силата си да объркват душите и от суетна гордост заради броя на послушниците, тръгнали зад техните знамена. —

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас.. “

Внимавайте за такива знамения на епохата и се пазете от заплитане в дяволски мрежи, от които рядко някой може да се измъкне!

Както не би се доверил на някой шарлатанин, когато става въпрос за живота на земното ти тяло, така не бива да поверява и душата си на всеки, който твърди, че знае как да запази живота на твоята душа!

Въпреки че в малко неща се чувствуваш сигурен, ти все пак имаш в себе си заложена определена сигурност да надушваш опасността и тази сигурност не те напуска никога, когато става въпрос да се запази животът на твоето клето земно тяло!

Ти притежаваш същата сигурност и що се отнася до живота на душата ти, но тъй като можеш па загубиш своята душа, без това да накърни "живота" на земното ти тяло, ти почти преставаш да обръщаш внимание на предупредителните сигнали, появяващи се в теб, когато опасност заплашва живота на душата ти! —

Но както в теб, въпреки недостатъчната ти способност да преценяваш, веднага се надига недоверие, ако в телесните ти неволи те срещне някой непризван, така ще се почувствуваш „предупреден“ и тогава, когато в душевната ти неволя ти се препоръча учител, който сам може да се окаже по-нуждаещ се от поучения и от теб, обърналия се за помощ към него, просто защото не си знаел къде другаде да я потърсиш!--

Ето защо ти с нищо не си извинен, ако се довериш на заблудени учители, тъй като първоприродата е заложила в твоя усет способността да правиш разлика, и единствено собствената ти инертност е виновна да не разбереш веднага, че си се оставил в ръцете на един „душевен водач“, който сам има нужда от вярно напътствие! —

В днешните сериозни дни ти трябва да бъдеш двойно предпазлив, тъй като от моите думи вече знаеш, че безброй идни поколения могат да бъдат подпомогнати, но и възпрепятствувани от теб.

Изначалният огън на любовта иска да стане живот в теб, за да може неговият живот да породи един ден от тебе нов живот, — именно тук, в сърцата на човеците, борещи се да постигнат на тази земя своята вечна форма.

Ако ти сам не получиш живот от любовта, как тогава искаш да станеш източник на нов живот? —

Затова аз трябваше, доколкото позволяват това думите, да ти покажа тук какво е любовта, — любовта, за която се говори в древното писание, разказващо за любещи в най-висшия божествен смисъл човеци. —

Затова трябваше да ти разкрия живота на онзи „най-силно любещ", който успя някога да извърши най-великия акт на любовта.

В крайното осъществление на своята любов той победоносно и уверено разкъса сковаващите вериги, които от първото обвързване на духовния Човек в образа на земното животно държи в желязна прегръдка всеки човешки живот тук, на тази земя! —

Освен това той учеше:

„Който иска да Ми служи, нека Ме последва...”

Смешни и глупави са онези мечтатели, които си въобразяват, че е достатъчно само да подражават във външното си поведение на мнимите жестове на този свръхмогъщ човек, за да се почувствуват признати от него като негови последователи, негови „служители“, както всъщност е казано в писанието.

Ако се досещаха кой е бил и продължава, да бъде той, те безспорно щяха да изоставят тази си глупост. —

Обаче ти, към когото се обръщам тук, — недей и ти става послушен роб на една такава заблуда!

Сега ти наистина си достатъчно предупреден!

Ако искаш да покажеш, че си действително достоен за онзи дърводелец, който беше Светещ в Прасветлината, така както и този, на когото тия думи дължат появата си, бъди тогава готов да събудиш в себе си възвишената любов, в която трябва да изгориш, за да може тя да те преобрази и възвиси да едно ново битие!

Едва тогава ще бъдеш наистина негов служител, негов последовател!

Едва тогава той ще те почувствува в своята любов, както самият той се е чувствувал в любовта на своя „Отец“! —

Едва тогава той ще може да те признае за един от онези, които „Отец" обича, защото те са постигнали съвършенство в „Сина" на „Отца“...

Едва тогава Иешуа, дърводелецът от Назарет, за когото разказва древното писание и от когото ти се беше отчуждил под влиянието на послушните привърженици на стари митове за Богове, — намерили, че той е прекалено близо до човечеството, поради което са го обвили в тези свои митове, — едва тогава той ще се доближи до теб и едва тогава ти ще имаш право наистина да кажеш:

„Аз знам, че моят Спасител е жив” -„синът“ човечески, който имаше основание да увери някога своите, че ще остане при тях „до свършека на света“!

Само предвечната огнена сила на любовта прави възможно удържането на такова обещание!

За вътрешно съвършения е наистина една неописуемо тежка, непрекъснато принасяна жертва, да се задържи след смъртта на земното си тяло в такова състояние, в което да остава достъпен за земно ограничените човешки усещания...

Но в това оставане в чувственото поле на земночовешкия обсег на съзнанието, така добре познато на мен и на моите братя, не трябва да се опитвате да виждате някакво обгърнато в мистерии „чудо“!

Всъщност става въпрос само за едно, осъществено в точно съответствие с духовните закони, фиксиране на съзнанието, — далеч отвъд продължителността на живота на земното човешко тяло, — до последния трепет на душевните търсения в сферата на тази планета.

Че тук се принася немалка жертва, следва от самата необходимост да се остане като носител на съзнанието — в едно самосътворено, наистина недостъпно за земните сетива, но подчинено все още на невидимия физически свят тяло...

А естеството на такова фиксиране на съзнанието налага съпреживяването на всяко душевно страдание на цялото човечество и само предвечната огнена сила на любовтае може да направи това съпреживяване на всички човешки страдания поносимо за самообвързалото се съзнание на Светещия,, докато и последният от неговите земни човешки братя не премине в Светлината.

7.4 <<< СПАСИТЕЛНА СВЕТЛИНА

Днешните читатели на тези думи са наследници на твърде разнородни религиозни учения и не е лесно сърцата им да бъдат насочени към онази единствено висока цел, от която спасително светлите лъчи на любовта струят вечно в света на душите, — освобождаващи обвързаното, за да се върнат после отново в Праизвора на всяка любов, от който блика любов, защото той самият е изцяло любов.—

Могат да се намерят немалко самонадеяни „вярващи“, които с насмешка си въобразяват, че стоят много по-високо от такова едно учение, изпадайки в хипнотично самоуспокоение, че тяхната е единствено „правата вяра“.

А други, отдавна отхвърлили всяка религиозна обвързаност, ще трябва да се пазят от сляпата подозрителност, че възвестеното чрез моето слово учение е само едно възкресяване на древни човешки заблуди, предрешени като нова илюзорна вяра, която, — ако беше така,, — щеше безспорно да посее само нов мрак в душите.

Но тук аз давам и на едните, и на другите само обосновка на техните собствени разбирания, — защото лишена от крайна основа е всяка вяра, която не стига до най-дълбоките фундаменти на своите учения, и всяко знание е обосновано само тогава, когато се корени дълбоко в родените от Вечността скали...

Спасителна светлина струи от онази възвишена любов, която словото ми иска да запали в теб, независимо дали живееш с благочестива вяра по древния закон, или пък сам си създал своите закони! —

И когато свидетелствувам за онзи “най-силно любещ", когото една тесногръда вяра счита само за свой, въпреки че на практика неговият образ е бил твърде често използуван от тази вяра като знаме на омразата, — моето свидетелство е дело на неговата собствена воля, защото в крайния акт на любов преди земната си смърт той свято осени цялото човечество и стана за всички „спасител“ от едно обвързване, което можеше да разтрогне само един любещ, превъзхождащ по развитието на огнената сила на любовта си всички, живели някога в любов на земята! —

Той, който някога сам в светлото си съвършенство се бе отдал на цялото човечество, след като отначало е искал да донесе спасение само за народа, дарил го със земно тяло, е близо до всички, които го призовават, и ти можеш да го намериш, ако го търсиш в неговата любов, — все едно дали се придържаш към древните форми, криещи толкова възвишена мъдрост в себе си, че наистина би могъл, ако духът ти я прозре, да се преклониш пред нея,--или пък се чувствуваш по природа чужд на такива форми и го призоваваш само по свой начин из дълбините на сърцето си!—

Заедно с онези, с чиято светла Общност той е бил съединен още преди да се сдобие със земно тяло, той живее в духовната сфера на земята в едно съвсем реално духовно тяло, придобито от него, когато душата му се е предала отново в ръцете на неговия ,Отец“!

Аз вече ти казах, доколкото може да се изкаже това с думи, в една друга книга, че този „Отец“ на всички Светещи в Прасветлината е вечно сияйният, роден от Прасловото духовен Човек, сам „Слово“ в „Словото“ и „Бог в Бога“ — великият ..Старейшина", който е в „началото“, — който представлява първият самосътворен образ на Прасловото, „Човекът на Вечността“, вечно пребиваващ в първото си сътворение.

В древното учение той е представен като най-високостоящия от всички „ангели“, — „венецът“ на йерархията от духовни индивидуалности, създала си в лицето на Светещите в Прасветлината тук, на земята, “строителите“ на онзи „велик мост“, който извежда земния човек от царството на животното към неговата изоставена преди еони* духовна родина!— //*хилядолетия

Във всеки Светещ в Прасветлината този „Отец", вечно раждащ своя „син". Светещия, - е в действителност идентичен с него в сияйната му същност, за която тялото на тази земя е само външен носител, даващ му възможност да гради по земному онова, което се нуждае от земна форма, за да се изяви в живота на земния човек! —

Затова Учителят от Назарет е имал наистина право да каже на своите ученици: „Който вижда Мене, вижда и Оногова, който Ме е изпратил“, — и „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“: — чрез онова, което е получило живот в мен, духовнозаченатия „син“ на „Отца“...

Така че в твоя земен живот са ти дадени помагачи, готови да те подкрепят, — винаги близо до твоя дух, когато съумееш духовно да ги „призовеш“ чрез делата си! — —

„Не, всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на моя Отец", — който чувствува в себе си тази воля и я изпълнява на дело! —

Голото ти желание няма да ти послужи за нищо; — ти трябва да „призовеш“ чрез цялото си поведение в своя живот, чрез постъпките и делата си; и някои бедни и незабелязани от никого хора, които просто се трудят съвестно със собствените си ръце, често пъти „призовават“ по-добре от мнозина изтъкнати познавачи на всички дълбокомъдри писания, отдавна мислещи се за достойни да бъдат „непременно“ доближени от някой помагач, за да се почувствуват още по-“издигнати“ пред себе си и пред другите!--

Човешкият разум е изобретил една далекогледна тръба, съдържаща цяла система от различни лещи и огледала, които в своята умело подредена съвкупност правят най-отдалечените обекти да изглеждат съвсем близо до окото.

Когато искаш да се възползуваш от такъв един далекоглед, ти трябва да гледаш само през малката леща, предназначена от конструктора да бъде в непосредствена близост до окото ти.

Тогава светлинните лъчи на външния свят ще достигат до теб по такъв начин, че далечното ще ти се стори близко, и ти ще можеш да различаваш неща, които с просто око не би могъл никога да видиш.

Така и в Духа ти можеш да схванеш Божественото само ако се обърнеш пряко към онези, които вечната Прасветлина сама е подготвила да доведат до теб нейните лъчи! —

В Светещия ти ще съзреш тогава само Божественото, той самият при това ще изчезне също както, гледайки през споменатия далекоглед, ти виждаш не самата леща, а намиращия се в далечината предмет, който търсиш. —

А както лещата на далекогледа, намираща се непосредствено до окото ти, не би свършила сама по себе си много работа, ако в тръбата нямаше и други лещи и системи от огледала, така и Светещият не би могъл да ти помогне, ако между него и най-вътрешното Прабитие на Бога, което търсиш да схванеш, не съществуваше също и онази висока йерархия на Духа! —

Ти хвърляш, така да се каже, поглед през всички сфери на тази духовна йерархия до сърцевината на Божеството, когато един Светещ в Прасветлината ти се разкрива от своя Дух. —

Това образно сравнение ще ти помогне да разбереш доста от думите на Учителя от Назарет и така ти ще се научиш да различаваш какво той е казал някога от себе си, като земен човек на своето време, — и къде в други моменти той напълно изчезва, давайки ти възможност да чуеш само най-вътрешното лоно на Божеството, Пра-Словото, — — тъй като казаното по-горе само за виждането можеш да отнесеш и към чуването...

А сега едно друго сравнение, целещо да ти изясни нещо друго:

Както при един извор с много тръби от всяка тръба изтича винаги еднаква по вид вода, идваща от този един и същи източник, при което дадена тръба може да придаде поради своята форма определен облик на водната струя, различен от облика, придаден и от друга тръба поради нейната форма, така и всеки отделен член на тази светла Общност, от която изхождат моите думи, ти дава винаги все същата мъдрост, и все същото учение, макар че външно то може да приеме в съответствие със своеобразието на поучаващия твърде различни форми.

За теб е много важно да държиш сметка за това обстоятелство, за да се научиш и под най-различните външни форми да откриваш все онази една и съща вечна истина, която може да се нагоди към всяко своеобразие на своя оформител, без с това да измени своята същност.--

Така и във всички напътствия, получили словесен израз чрез мен, до теб не стига нищо различно от онова, което се е съдържало в учението на Иешуа, „най-силно любещия", и тук ти можеш да видиш как два различни начина на поучаване се подхранват от един и същи източник.

Дори нещо повече, ти ще се научиш да тълкуваш правилно могъщото слово на този „най-силно любещ" такова, каквото то засиява пред теб въпреки всички наслоения, едва тогава, когато опознаеш моето учение, а дълбочината на моето учение ти ще разбереш докрай едва тогава, когато разбереш характерната същност на възвишения Учител така, както трябва да я разбереш, ако не искаш образът му да бъде дотолкова изопачен за теб от наслоенията на древността, че да остане твърде малко, което да напомня все още за него, такъв, какъвто той е бил и продължава да бъде!—

За един човек на днешното време, а аз трябва да действувам сега като такъв, е действително трудно да прокара пътя на истината и да просветли хилядолетния мрак, — но още по-трудно ми е всъщност да сваля всяка външна защитна обвивка и да изложа битието на своя духовен живот в неговата неприкрита голота пред алчните погледи, неизбежно присъствуващи там, където истината разкрива себе си на тази земя, докато възвишената любов не направи всички души да засияят ярко в светъл любовен плам.--

Това бе изпълнение на един неимоверно горчив и тежък дълг и никой не може да си представи борбите, които най-съкровената ми същност трябваше да води с външния човек, под чийто облик живея тук, на земята, за да изтръгне от него изповедта за тази същност. —

Разбира се, учението, което трябваше да се даде чрез мен на човечеството, не би загубило абсолютно нищо от своята истинност, ако не бях казал нито дума за себе си, като неразделна част от духовното многоединство, от което и най-силно любещият бе някога почерпил своето учение.

Но Необходимостта изискваше друго и нима не би се стигнало до едно непрекъснато лавиране между препятствия и до една игра на криеница, ако исках да кажа онова, което бях длъжен да кажа, без при това да спомена за способността си да преценявам, за прасигурното, коренящо се в самия мен знание, — като за съществуваща предпоставка на моето учение.

Твърде много мрак, така дълго заблуждавал душите, се осветлява и изяснява чрез тази изповед, така че не можеше да бъде удовлетворено желанието ми да скрия най-грижливо тайната на своята същност.

Ето защо аз бях принуден да изпълня един най-съкровен дълг, който не можеше да ми бъде спестен.

Но не върху всички мои братя тегне дългът на такова саморазкритие, този дълг се възлага само там, където любовта изисква да се помогне по този начин на безброй хора.

Кой иначе някога би бил готов, пък дори и заради всички земни богатства, да принесе по такъв начин най-съкровеното си в дар без най-суровата, неотменима повеля на духовния дълг!?—

Даденото от мен на света чрез словата на моите книги ще пръска светлината си и върху най-отдалечени епохи, когато отдавна ще се е изчерпало в себе си всичко, което се вижда днес застрашено от това учение, или пък което си мисли, че има право да не спазва неговите изисквания!

Подобно на онзи „най-силно любещ" и аз съм принуден да заявя: — че поучавам съвсем не „от себе си“, — изхождайки от земното си виждане, а даденото ми от „Отца“, на когото служа с любов, него давам и на вас! —

Онова, на което ви уча, е само изразено с думи описание на вечната и вечно валидна Действителност, разкрита за мен по всяко-време, когато поискам да се осъзная в нея...

Способността за такова вникване в единствено и предвечно сигурното е свещено наследство на всички заченати в Светлината синове на „Отца“!

Така аз ви уча от цялата пълнота на „Словото“, както ми е наредил да ви уча моят „Отец“, и ви възвестявам спасение във висшата любов!

Блажени са, които не само четат учението ми, а му дават и възможност да се изяви в тях, за да просветли смисъла на техния живот и да направи делата им плодотворни!

Чрез живот и духовни дела те ще стигнат скоро и в любовта и пламнали в нейния огън, ще засияят вечно!

А тъкмо това сияние от Прасветлината е твоята нетленна Цел и за да можеш един. ден да я постигнеш, аз се опитвам да отстраня от твоята душа всички наслоения, които все още я изпълват и държат в тъмнина. ..

Вярвай ми, или, ако щеш, недей ми вярва, — само действувай по моите думи и постъпвай последователно според техния смисъл, за да постигнеш собствен духовен опит и да не бъдеш вече зависим от одобрението или съмнението на своите самоизтъкани мисли!

Съвсем не е проява на самомнителност, когато се виждам принуден да ти кажа колко малко значение има за мен твоето съгласие...

Каквато и да е сега, — преди да си постигнал духовен опит, — преценката ти за даденото тук от мен учение, тя е от значение само дотолкова, доколкото може да те подтикне, или пък — да те възпре, да постъпваш по моите указания.

От истинността на думите ми обаче твоята преценка не може нито да отнеме, ни го да прибави нещо.

Не преценката на разума ти, а твоята любов може само да направи тази истина достъпна за теб! —

7.5 <<< ТВОРЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Любовта. се изявява с неудържим устрем още в своята земна, по-низша форма и още тук тя се показва като творческа сила, затова най-древни култове са се надявали да открият още в тази низша форма иа любовта тайната на всички тайни. —

Тези култове са се запазили чак до наши дни и някои подвеждащи учения сега отново подхващат намерените по тъмни пътища пагубни заблуди на тайни азиатски секти, за да ги разпространят и на запад. За съжаление те се радват на по-широко разпространение, отколкото може да предположи днес „просветената“ общественост на големите западни градове! —

Гибелни сили на разрушението, изпратени от черните като храмови гробници на дяволски фанатизирани азиатци, търсят по този начин своите жертви сред бялата раса!

Най-добрият сводник за тях е глупавият стремеж към „тайнствени сили“ и към скрита власт над неудостоените с такова „посвещение“ ближни.

А заблудените клетници нито чувствуват, че ги дърпат с невидими конци, нито се досещат, че техните постъпки ги тласкат към една цел, към която те в никой случай не биха се стремели, ако знаеха каква е тя.

Те мислят, че са по следите на разрешаването на загадката на всички загадки, и се вслушват в думите на самозаблуждаващи се „адепти“, че по този път ще срещнат божествената свобода, докато всъщност се хвърлят,, нищо неподозиращи, в лапите на цяла глутница пъклени “псета на преизподнята", чиято паст е вече цялата олигавена от стръвна жажда да разкъсат душите им, както са разкъсали вече душите на ония, които минават днес в очите на тези наивници за всемогъщи майстори на своята сатанински объркана вяра. -

Наистина от дълбока древност линга и йони са били свети символи и тези два противоположни полюса представляват свещена котва в земния живот на най-дълбоките мистерии, обаче — който е склонен тук да търси, преди сам да е бил потърсен, нека се пази внимателно да не сбърка полето на действие и вместо „свещена котва“ да не издърпа от дълбочината покрити със слуз змии!

Наистина няма друга област на окултните сили, която да дава толкова място за заблуждение, колкото областта на сексуалната мистерия!

Горко на онези, които вярват, че ще намерят тук, каквото търсят! —

Те в най-добрия случай ще събудят само сомнамбулните си сили, които с готовност ще им покажат всеки измамен образ, подхранван от тяхната разюздана фантазия, докато те, мислещи се в своето оплитане „за Богове", не открият c отчаяние един ден, но твърде късно и станали вече неспасяеми, че са се вслушвали в „змията на рая". —

Който се чувствува поел, вече тези пътища, нека скъса незабавно с всичко, което го държи обвързан с тях, защото опасността е неимоверно голяма! —

А който не може, ако се налага, да напусне всичко, което му е било скъпо, заради “Царството небесно", той е наистина недостоен за това „Царство“ и няма да може да попречи да бъде изхвърлен „в най-външната тъмнина", — ако не за окончателно унищожение, то най-малко за траещи еони тягостни мъчения в пълно съзнание за своята вина!

Всичко казано с възвишени и често пъти неясни думи за мистерията, обгръщаща силата на земното зачеване и нейните органи, ще-бъде разбрано истински само тогава, когато се знае, че скритите тук сили се разкриват в своята благотворна форма единствено на Съвършения на Прасветлината, и то само като естествена последица на постигнатото от него съвършенство!

Във всеки случай постижимото за един истински призван духовно освобождаване на тези сили се отнася към онова, което става в някои „езотерични“ кръжоци, както най-на-предналите методи на химията се отнасят към абсурдните манипулации на безмозъчни шарлатани. —

Който не принадлежи към духовно съвършените човеци, постигнали висше „майсторство“ още преди да се родят на земята, нека стои тук настрана от всякакви търсения, защото онова, което си мисли, че ще намери, него няма никога да намери тук, а онова, което може да намери, би го направило плячка на тъмни сили в чиито мрежи открай време са попадали хиляди и хиляди, ставали често пъти и за продължителни периоди в този земен живот обект на възхищение и удивление като истински „адепти“, превръщайки се по този начин в ръцете на своите унищожители в стръв за примамване на нови жертви на унищожението! —

Едва ли е нужно да казвам, че аз познавам тук всички държани в тайна „методи“, чрез които могат да се освободят такива мними „духовни сили“.

Но аз познавам н съдбата на онези, които са дръзвали да ги освободят, и затова мой дълг е да отправя предупреждение, — към всички, които са готови да се вслушат в моите предупреждения. — —

„Който има уши да слуша, нека слуша!"

Онези за които се отнася това, едва ли ще могат да ме упрекнат, че не съм посочил достатъчно ясно нещо, което предпочитам да не посочвам още по-ясно. —

А на всички вас, които се стремите към Светлина и просветление и не желаете да се отдавате на измамни сили, имащи достъп само до отлаганията, натрупани в родословното дърво на клетките на вашето тяло, — на всички вас искам тук да покажа творческите сили на любовта в действие, такива, каквито можете да ги доближите без всякаква опасност, — онова възвишено, „небесно“ проявление на вечната любов, от което струи жива Светлина във вас и огнено-слънчево сияние, също както в по-низшата си „земна“ форма тя запалва само пожара на сетивата, за да запали рода ви и да ви накара да предусетите в този плам, че тя наистина е способна на нещо по-голямо и по-възвишено.--

И в низшата форма на любовта може наистина да се открие божествената и същност от всички, които са разбрали вече, че низшата и висшата форма на любовта са от едно и също естество и се различават само по своя начин на действие.

Тези хора съвсем не търсят „окултни сили“ в „земната“ любов, но те могат да доловят в нея, когато душевното чувство се извиси над телесното съединение, първите предусещащи тръпки, водещи ги нагоре към най-висшата форма на любовта, — там, където тя става „небесна'", тъй като действието и се издига високо над този земен живот, високо над най-далечните звезди, до чистото сияйно Царство па вечното творчество, разкриващо се само на онези, които са „с чисто сърце“.

Но за теб не е непременно необходимо да изживееш на земята „земната“ любов, за да постигнеш висшата, „небесна“ форма на същата сила!

Наистина съвсем не е нужно да бягаш от „земната“ форма, когато тя иска да те доближи душевно възвисена, — в един истински, свято спазван брак, — обаче ако я срещнеш само като просто задоволяване на физическото желание, в такъв случай и аз ти препоръчвам въздържание, макар и да съм много далеч от илюзията, че въздържането от „земна“ любов е необходимата цена за постигане на най-високо душевно развитие. —

Но по-добре е все пак да се откажеш с будна воля от една възможност за земно щастие, отколкото да осквернши свещения огън с животинска похот. — —

Висшата, „небесна“ форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята нан-прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачния стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали,, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. — —

Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб...

Много по-силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: — който, подтикнат от Духа, сам създава форми.

Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!

Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагодетелствуван в това отношение!

Има много дейности в този. земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по-малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!

Немалко дела, които са доста далеч от областта на високото изкуство, могат, разгледани в по-висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по-очебиен израз.

За човека няма такава земна дейност, която, да не може да освободи възвишената творческа сила на любовта от нейните тесни окови! ^//*рб

Но ако искаш да опознаеш творческата сила иа „небесната“ любов в нейното най-дивно проявление, трябва да и предоставиш като формовъчен материал самия себе си!

Напразни ще останат опитите ти да намериш само със собствени сили своята най-съвършена форма, докато доброволно не се оставиш да бъдеш преобразен от творческата сила на любовта!

Напразно ще се стараеш ден след ден да изпилваш и изглаждаш себе си, докато пречиш още на творческата сила иа „небесната" форма на любовта да извае от самия тебе божествения образ, който да бъде израз на въплътения в теб Дух!

Този образ не може никога да се изгради само от твоята собствена формираща сила, Колкото I вечната творческа сила на любовта да се нуждае за своята творба от твоите дейни сили, които самата.тя ти е дала!— // ⁸³

Ти не трябва, разбира се да бездействуваш и твоите собствени сили могат да укрепнат само чрез  непрекъснато упражняване така, че наистина да станат оръдие на голямата творческа сила на любовта при собственото ти формиране — но ти трябва да довериш този инструмент само на духовните Майстори на висшата любов, ако искаш да видиш себе си възроден в най-възвишена форма!

Но дори и тогава щом още живееш на тази земя доста външни неща ще се възпротивяват срещу взграждането им в тази най-възвишена форма и ти ще трябва да поддържаш инструмента винаги годен ако не искаш дадена ти вече във форма да изчезне отново, оставяйки след себе си само един торс който да напомня болезнено за постигнатото някога съвършенство.

Никой още на тази земя не е бил усъвършенствуван от творческата сила на любовта без възвишеното му форма да е била заплашвана от винаги неспокойните разрушителни сили на земния живот,а ако мислиш, че светещите в Псветлината са били пощадени от всички тези грижи, — нека ти кажа, че и те като всеки който се стреми да обедини съществуването на животното със своето вечно начало трябва ежечасно да остават бдителни, ако не искат да паднат от високата си сияйност подобно на звезда, която изведнъж се стрелва към бездната за да се пръсне там на първичните си атоми!

Такива случаи са наистина изключително редки, но те все пак са възможни.

Във външния живот такъв едни паднал се превръща тогава в страшен фанатик на злото: — в човек, който „минава през трупове“ и намира най-голяма наслада в повсеместното унищожаване, на всичко онова, в чието изграждане преди това е участвувал....

Ето защо от всеки предварително подготвен за това в Духа винаги се иска нечувана смелост, за да последва доброволно призива за свързване на духовния Човек с човека-животно, тъй като земният му път е застрашен много повече, отколкото при всички други хора, от безброй невидими опасности.

Затова ти трябва да се научиш и в Светещия в Прасветлината да виждаш брата-човек, който, — съвсем не  предпазен от всякакви земно-човешки грешки, — трябва да се бори като теб, за да може някога, когато свърши земния си път, да излезе като победител от борбата на Светлината с мрака!

Това, че са те учили да почиташ възвишения Светещ, когото ние наричаме „най-силно любещия", като непогрешим „Бог", който просто не е в състояние да се натовари с вина,— е причинило дълбоко объркване на твоята преценка и те е отхвърлило далеч назад в едно царство на окаяност и безсилие, където толкова искат да те държат онези, чиято единствена възможност да се радват на властта си е да бъдат признати от твоята душа — благодарение на наложеното и робство — за господари на нейната съдба. —

Наистина не всички от тези съминтелшг учители съзнават своите действия.

Повечето си въобразяват,, че те водят към твоето щастие, към вечното ти и истинско, спасение. //85

Днес те едва ли се досещат вече колко пагубно е проявяваното в техните постъпки човешко високомерие, отдавна превърнало се във вековен навик, и действително вярват, че поставяш под заплаха спасението на душата си, щом поискаш да се отдръпнеш от тяхното учение, защото все пак си доловил вече погрешността на това учение благодарение на дълбоко скритата в сърцето ти способност да предусещаш истината. —

Моля те, недей иска от тези учители, сами изпаднали в душевен мрак, да изкупят погрешността на своето учение, което те в повечето случаи наистина следват с „чистосърдечна вяра“!

Те сигурно биха те повели по по-добри пътища, ако сами бяха намерили тези по-добри пътища, защото те са изпълнени, — много по-често, отколкото може би си склонен да вярваш, — с възвишената воля да ти помогнат! —

Но никой, който е истински загрижен за твоята душа и за вечното и спасение, няма да ти попречи да опиташ един път, който си намерил без негова помощ, понеже той отдавна е осъзнал тежкото бреме на отговорността, възложена му някога от неговия сан! —

Само този, който е тласкан от високомерие и който се страхува да не би твоето разбиране да го лиши от властта му, ще се нахвърли „възмутен“ върху теб с цял порой високомерни, отправени „отгоре“ думи, — ще ти посочи хиляда „причини", за да те склони да се завърнеш в оградените пасища на така скъпата му кошара, — но не и истинската, най-вътрешно подбуждаща го причина: — да те задържи там, където си се намирал, преди истината да стигне до теб чрез любовта. — //86

Един толкова страхуващ се за своята власт човек е,  разбира се, отдавна чужд на всяка творческа сила на Любовта!

Него ти не бива да следваш в собствените му лабиринти, остроумно измислени от него и подобните нему за всички, които желаят да се изтръгнат от тяхната власт, — власт, изглеждаща така чудесно примамлива за упражняващите я, — макар и самите те, носителите на тази “власт“, да разбират много добре в дълбочината на сърцето си, че тя се крепи само на невежеството на техните роби. —

Изпиталите веднъж упоителната наслада на това властолюбие са загубени вече за гласа на истината, загубени са за неумолимо точните, духовни предпоставки на истината...

Но ти не трябва да се сърдиш и на тези загубени за истината хора, ако искаш да предоставиш себе си на творческата сила на любовта, единствено способна да извае твоята съвършена форма!

Иначе ти ще създадеш една пречка, която по необходимост ще причини тежки увреждания на твоето самоформиране!--

Ти, който копнееш за Светлина и Сияйност — научи се да бъдеш милосърден и към ония, които така много биха желали да те държат в собствения си полумрак!

В повечето случаи не те самите са виновни, че е трябвало да станат такива, каквито са днес, — а и за мнозина от тях е твърде трудно да отхвърлят безстрашно обвързващите ги вериги, които са единственото им спасение от пропадане в още по-дълбок мрак, а те много добре чувствуват с всичките си фибри, че само здравото обвързване може да им даде опора.-- ^//87

За мнозина от тези слепи водачи на слепци самият страх от пресъхване на източника на тяхната прехрана е вече достатъчно основание да продължат да служат на осъзнатата от тях заблуда, от която с най-голяма готовност биха се отказали, ако знаеха от какво да живеят занапред,самите те и семействата им, на които тяхната свещеническа заплата осигурява една повече или по-малко скромна прехрана.

Човечеството е прнинудено да оплаква днес в лицето на потомците жертвите, принесени заради „греха“ на отдавна забравените им предци, и то само би натрупало нов грях върху стария, ако пожелае да накара тези тясно обвързани клетници да изкупят това, че още носят тежките окови на древността! — ^//,црк

А тези, които все пак още могат да си движат ръцете, изведнъж ще хвърлят света в удивление и никой от тях няма да липсва при това тяхно дело!

В най-голяма тишина те ще подготвят настъпвнето, на деня, когато ще строшат веригите си ,- без да накърнят осветеното от времето!

Те няма вече да търпят „мерзостта на опустошението в едно свято място“ и ще издигнат отново свещения храм!

Те няма вече да вярват на онези, които им казват: ето тук,е „Помазаният“,, и ще развенчаят славата на мнозина, дошли „в негово име“!

Те няма наистина да рушат и въпреки това износилото се ще бъде подновено, защото те едва сега ще просветлят старата форма с цялата пълнота на живота която тя може да noбepel--

Денят, когато това ще започне, не може, разбира се, още да се определи, — но че той ще настъпи, е толкова сигурно, колкото изгряването на новия ден след една потопена в мрак нощ!

Остави на учителите си време за търсене и когато намерят, или по-скоро, когато бъдат намерени, те несъмнено ще поведат теб — или чак децата на твоите правнуци — по съвсем друг път, различен от единствения, по който могат да те водят днес. —

Най-добрите измежду тях сами признават, че и те още търсят онова, което някога са мислили за намерено, когато, изпълнени със свещен ентусиазъм, са се устремили към наложеното им от техния сан бреме. —

Недей вярва също, че в някоя друга форма на общност на тази земя, колкото и дълбоко да се крие тя зад износените мантии на древната мистика, възвестявайки ти с многозначителни жестове, че само тя е единствената пазителка на праосновната „тайна“, — ще намериш неопетнена следата на светлата истина!

Действително и там работят мнозина сериозни търсачи, издирващи в йероглифите на развалините от древни храмове онова слово което може един ден да ги спаси. ^//89

Но и тук за всички сведущи отдавна вече е станало ясно, че трябва да се разкрият нови пътища, за да не се загубят сериозно търсещите в мрачните крипти, които все обещават да изведат най-после мъчително опипващия пътя си към „светлина”, но в края на този път го хвърлят в разочарование, освен ако той не се задоволи с празните жестове на някой „посветен“, — и объркан, престанал да търси всякакъв изход, не намери удовлетворение в едно привидно „достойнство“, — радвайки се на лековерието на заблудените, които си въобразяват, че той е постигнал целта...

Доста хора търсят тук един твърде съмнителен сурогат, понеже смятат за неоткриваемо златното съкровище, скрито в Светая светих на храма, тъй като не познават вече величавия План на високите му зали. — ^{//история,археология,мистика}

Те алчно преравят всички окултни клоаки в търсене на онова, което дръзновеният може да намери само на огрените от слънцето върхове...

Но и тук ще настъпи обновление чрез творческата сила на любовта в нейната висша, “небесна" форма, въпреки че някой новопостроени странични зали са вече подкопани от онова родено от мрака учение, което търси в обвързаната със земята форма на любовта крайния отговор на всички загадки...

До когото тези неща се отнасят, той ще ме разбере, а за когото те са чужди, нека знае, че не за него съм написал тия последни думи.

Даденото от мен в тази книга идва да донесе на всички светлина по техния път и нека всеки си потърси тук онова, което може да му послужи по неговия път! //90

Никой няма да търси напусто и всеки ще може да намери своето!

А творческата сила на любовта ще превърне за всички в Светлина и живот онова, на което аз можах да дам тук само словесен израз, за да посоча на стоящите днес в тъмнина пътеката на Светлината, по която животът може да се разцъфне в сияйно щастие и радост.

Но всяка жътва изисква първо сеитба, така че ти, с когото беседвам тук, няма естествено да пожънеш плодовете само като от време на време се занимаваш с моите думи, а единствено като действуваш решително в смисъла на моето Учение!

Тези, които имат заедно с мен живот от „Отца“ в любовта, считат днешното време за готово да приеме това учение.

Само защото и аз чувствувам нуждата иа времето, затова склоних да напиша всичко това.

И в него няма такава дума, която да не може да бъде потвърдена от който и да е от моите високи братя, а единствени те са в състояние да преценят дали съм изпълнил възложената ми задача така, както ми бе наредено, — дали съм поучавал само така, както моят Отец искаше от мен да поучавам.--

Аз обаче нося пълна отговорност за всяка от своите думи!

Дано хората, в чиито ръце една висока промисъл, — която те наричат „случайност“, — е дала тази книга, се оставят да бъдат поведени чрез моите думи към висша любов!

Дано Светлината, озарила някога според онова благочестиво предание пазещите „на нощта стража” пастири, стигне до сърцата на всички, които в мрака на днешното, време стоят все още будни, и донесе след тези разтърсвани от всевъзможни борби дни мир, за всички, които още са изпълнени с „добра воля"!

Високата творческа сила на любовта тогава ще научи събудените как да: дадат нова форма на жцвота!

Те ще бъдат далеч от илюзията, че възвишеният храм на човечеството може да се изгради само върху развалини, и всеки ще обрече себе си за камък, който да стане „глава на ъгъла“, щом разбере веднъж, че_;!най-светлият храм на живота може да се, изгради само от нещо живо!

В тази книга не съм премълчал нищо, което ти е необходимо или даже само полезно да знаеш, а въпросите, останали все още открити в първото и издание, получиха тук, в окончателната редакция на книгата, изчерпателен отговор.

Аз не се обръщам към романтичните, и екзалтирани търсачи на чудеса, — нито към многобройните хора, на които Действителността изглежда илюзорна, защото те още, не са способни да виждат друго освен самосътворения мъждукащ образ на собствените си съновидения.

Тази книга, както и всички мои книги, е написана за зрели, трезви хора, — за хора, които, работейки без много шум върху себе си, са готови да допринесат за духовното преобразяване на един свят, чието лице може да бъде излекувано само чрез висшата духовна форма на любовта от разкривените спазми, превръщащи го в някаква маска на див ужас.

Едва тогава, когато в теб започне да проблясва разбирането, че формата на съвместен жвот на хората на тази земя се определя от работата на всеки отделен човек върху самия себе си и само в много ограничена стенен се поддава на външни влияния, можеш да бъдеш сигурен, че се намираш на пътя, по който искам да поведа доверилите се в мен.

Това е единственият път, извеждащ от хаоса на днешното време навън и нагоре към яснотата на всеобхватните преценки, а същевременно и единственият път, водещ объркания човек към намиране на вътрешен мир, за който всички все още ненапълно закоравели сърца така горещо жадуват.

Тогава животинската агресивност няма да може вече да вилнее необуздано като разрушителен фактор сред човешкото общество, а сублимирала в духовна отбранителна способност, ще позволи на множеството отделни единици да отблъскват от себе си всички посегателства на низшите планетарни сили върху техните души, — със сигурното съзнание за единствената сила, способна да победи всички сили, заплашващи да разрушат щастието на тази земя!

КНИГА ЗА ЛЮБОВТА

Bo Yin Ra

СЪДЪРЖАНИЕ

7.1 Встъпителни думи

7.2 Най -силно любещият ¹⁵

7.3 За изначалния огън на любовта ⁴³

7.4 Спасителна светлина ⁶³

7.5 Творческата сила на любовта ⁷⁵